Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

11 юни 2026 година(*)

„ Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на военната агресия срещу Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 2, параграф 1, буква е) — Регламент (ЕС) № 269/2014 — Член 3, параграф 1, буква е) — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Понятие „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ — Задължение за мотивиране — Тълкуване — Право на собственост — Ограничения — Принцип на пропорционалност — Отчитане на положението на клиентите на жалбоподателя и на техните икономически интереси “

По дело C‑801/24 P

с предмет жалба по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 20 ноември 2024 г.,

NKO AO National Settlement Depository (NSD), установено в Москва (Русия), представлявано от É. Épron и A. Genko, адвокати,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Съвет на Европейския съюз, представлявано от L. Berger и E. Nadbath,

ответник в първоинстанционното производство,

Европейска комисия, представлявана от M. Carpus-Carcea, L. Mantl и G. von Rintelen,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Condinanzi, N. Jääskinen, R. Frendo (докладчик) и Aл. Корнезов, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 15 януари 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1 С жалбата си NKO AO National Settlement Depository (NSD) иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 11 септември 2024 г., NSD/Съвет (T‑494/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:607), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на:

–Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 92) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета от 3 юни 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 153, 2022 г., стр. 15) (наричани по-нататък заедно „спорните първоначални актове“);

–Решение (ОВППС) 2023/572 на Съвета от 13 март 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 134) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/571 на Съвета от 13 март 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 75 I, 2023 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „спорните първи актове за оставяне в списъците“), и

–Решение (ОВППС) 2023/1767 на Съвета от 13 септември 2023 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 104) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1765 на Съвета от 13 септември 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 226, 2023 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „спорните втори актове за оставяне в списъците“),

доколкото всички тези актове (наричани по-нататък „спорните актове“) се отнасят до него.

I.Правната уредба и обстоятелствата по спора

2 Фактическият и правен контекст на спора е изложен в точки 2—20 от обжалваното съдебно решение и може да бъде обобщен и уточнен както следва.

3 Жалбоподателят е дружество, учредено по руското право, което е лицензиран депозитар, предоставящ услуги по архивиране и съхранение на ценни книжа като централен депозитар в Русия, както и финансови услуги, по-специално като небанкова кредитна институция, притежаваща лиценз за предоставяне на банкови услуги по сетълмент.

4 Настоящото дело е част от контекста на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз от 2014 г. насам в отговор на действията, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

5 На 17 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).

6 Същия ден на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

7 След нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. на въоръжените сили на Руската федерация Съветът приема на 25 февруари 2022 г. Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 2022, 50 г., стр. 1) и Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1).

А.Решение 2022/329

8 Съображения 5 и 9 от Решение 2022/329 гласят:

„(5)На 24 януари 2022 г. […] Съветът изтъкна отново, че всяка по-нататъшна военна агресия от страна на Русия срещу Украйна ще има огромни последици и висока цена, включително широк набор от секторни и индивидуални ограничителни мерки, които ще бъдат приети съгласувано с партньорите.

[…] (9)На 24 февруари 2022 г. президентът на Руската федерация съобщи за военна операция в Украйна и руски въоръжени сили нападнаха Украйна. Това нападение представлява грубо нарушение на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

(10)На 24 февруари 2022 г. върховният представител [на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност] направи декларация от името на Съюза, в която осъди по възможно най-категоричен начин непровокираното нахлуване в Украйна на въоръжени сили на Руската федерация и участието на Беларус в тази агресия срещу Украйна. Върховният представител посочи, че отговорът на Съюза ще включва както секторни, така и индивидуални ограничителни мерки.

(11)Предвид сериозната обстановка Съветът счита, че критериите за включване в списъка следва да бъдат изменени, за да обхванат лица и образувания, които подкрепят и извличат ползи от правителството на Руската федерация, както и лица и образувания, които му осигуряват значителни източници на приходи, а също и физически или юридически лица, свързани с включените в списъка лица или образувания“.

Б.Решение 2014/145

9 Член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145, изменено с Решение 2022/329 (наричано по-нататък „Решение 2014/145“), гласи следното:

Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…] е)физически или юридически лица, образувания или органи, които осигуряват материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна, или които извличат ползи от него [наричан по-нататък„критерият по буква е)“]; […]

[…] и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложението“.

10 Член 2, параграф 5 от Решение 2014/145 предвижда по същество, че замразяването на финансови средства и икономически ресурси на физическо или юридическо лице, образувание или орган не възпрепятства това лице, образувание или орган да извършва плащане, дължимо по договор, сключен преди датата на включване на това физическо или юридическо лице, образувание или орган в списъка в приложението към това решение, при условие че съответната държава членка е установила, че плащането не се получава пряко или косвено от физическо или юридическо лице, образувание или орган, включени в този списък.

11 Член 6, трета алинея от посоченото решение предвижда, че то подлежи на постоянен преглед и че действието му се удължава или самото решение се изменя, в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.

В.Регламент № 269/2014

12 Член 3, параграф 1, буква е) от Регламент № 269/2014, изменен с Регламент 2022/330 (наричан по-нататък „Регламент № 269/2014“), предвижда критерий, идентичен на критерия по буква е), за целите на замразяването в съответствие с член 2, параграф 1 от този регламент на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи на физически или юридически лица, образувания или органи, които отговарят на този критерий.

13 Член 6, параграф 1 от посочения регламент предвижда, че при условие че е дължимо плащане от физическо или юридическо лице, образувание или орган, посочени в приложение I към същия регламент, съгласно договор или споразумение, сключени от това физическо или юридическо лице, образувание или орган, или от задължение, което е възникнало за него преди датата, на която това физическо или юридическо лице, образувание или орган са били включени в посоченото приложение, компетентните национални органи могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси, при условие че се установи, че тези финансови средства или икономически ресурси се използват за плащане от включено в посочения списък физическо или юридическо лице, образувание или орган и че плащането, което трябва да се извърши, не е в нарушение на забраната за пряко или косвено предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в същото приложение, или на свързани с тях лица, образувания или органи.

14 Съгласно член 14, параграф 4 от Регламент № 269/2014 списъкът в приложение I се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца.

Г.Регламент № 833/2014

15 Член 1 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229, 2014 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2022/328 на Съвета от 25 февруари 2022 г. (ОВ L 49, 2022 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 833/2014“), предвижда:

„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

[…] о)„финансиране или финансова помощ“ означава всяко действие, независимо от конкретно избраните средства, чрез което съответно лице, образувание или орган — условно или безусловно — отпуска или поемa ангажимент да отпусне свои собствени средства или икономически ресурси […]

[…]“.

16 В първоначалната си редакция член 4, параграф 3, буква б) от Регламент № 833/2014 е формулиран по следния начин:

„Изисква се разрешение от съответния компетентен орган за предоставянето на:

[…] б)финансиране или финансова помощ във връзка с технологиите, посочени в приложение II, включително по-специално безвъзмездни средства, заеми и застраховане на експортни кредити, за всякакви продажби, доставки, трансфер или износ на такива изделия или за предоставяне на свързана техническа помощ, пряко или непряко, на физически или юридически лица, образувания или органи в Русия или, ако помощта се отнася до технологии за употреба в Русия, на което и да е лице, образувание или орган в която и да е друга държава“.

17 Както по същество се уточнява в член 3, параграф 3 от този регламент в първоначалната му редакция, приложение II към него изброява определени технологии, подходящи за нефтената промишленост, предназначени за дълбоководни нефтени проучвания и производство, нефтени проучвания и производство в Арктика или проекти за шистов нефт в Русия.

Д.Регламент № 909/2014

18 Съгласно съображение 2 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (ОВ L 257, 2014 г., стр. 1):

„Управляваните от [централните депозитари на ценни книжа] системи за сетълмент на ценни книжа заемат ключово място в процеса на сетълмент, поради което са от системно значение за функционирането на пазарите на ценни книжа. […]“.

Е.Спорните актове

1.Спорните първоначални актове

19 На 3 юни 2022 г. с оглед на тежкото положение в Украйна Съветът приема спорните първоначални актове.

20 Съображение 2 от тези актове гласи:

„Съюзът остава непоколебим в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и продължава да осъжда действията и политиките, които подкопават териториалната цялост на Украйна“.

21 С Решение 2022/883 и Регламент за изпълнение 2022/878 наименованието на жалбоподателя е добавено под номер 101 съответно в списъка на образуванията в приложението към Решение 2014/145 и в списъка в приложение I към Регламент № 269/2014 (наричани по-нататък „спорните списъци“) по следните съображения:

„NSD е руска небанкова финансова институция и централен депозитар на ценни книжа на Русия. Тя е най-големият депозитар на ценни книжа в Русия по пазарна стойност на акции и дългови ценни книжа, държани на отговорно пазене, и единственият, който има достъп до международната финансова система.

Призната е от правителството и Централната банка на Русия за финансова институция от системно значение за Русия. Играе съществена роля за функционирането на финансовата система на Русия и за връзката на страната с международната финансова система, като по този начин пряко и косвено дава възможност на руското правителство да участва в нейните дейности, политики и ресурси.

Притежава се почти изцяло от Московската борса, чиято мисия е да предостави всеобхватен достъп до руските финансови пазари. Московската борса на свой ред, чрез ролята си и акционерите си, е до голяма степен под контрола на руското правителство. Следователно NSD е образувание или орган, който осигурява материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

22 На 3 юни 2022 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз Известие на вниманието на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/145/ОВППС на Съвета, изменено с Решение (ОВППС) 2022/883 на Съвета, и в Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета, прилаган с Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/878 на Съвета, относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ C 219 I, 2022 г., стр. 1). В това известие се посочва по-специално, че засегнатите лица, лица, образувания и органи могат да отправят до Съвета искане за преразглеждане на решението, с което имената и наименованията им са включени в спорните списъци, като приложат към него доказателствени документи.

23 С писмо от 4 август 2022 г. жалбоподателят иска от Съвета да представи мотивите и доказателствата, обосноваващи включването му в спорните списъци.

24 На 10 август 2022 г. Съветът изпраща на жалбоподателя преписка WK 7236/2022/EXT 1, на която е основал решението си.

2.Спорните първи актове за оставяне в списъците

25 С писмо от 22 декември 2022 г. Съветът информира жалбоподателя за намерението си да остави в сила приетите спрямо него ограничителни мерки, изпраща му преписка WK 17708/2022 INIT и го приканва да го информира за възраженията си не по-късно от 12 януари 2023 г.

26 На 13 март 2023 г. Съветът приема спорните първи актове за оставяне в списъците, от които следва, че наименованието на жалбоподателя е оставено в спорните списъци на същите основания като изложените в точка 21 от настоящото решение.

27 С писмо от 14 март 2023 г. Съветът информира жалбоподателя за приемането на тези актове и го приканва да му представи възраженията си не по-късно от 1 юни 2023 г.

3.Спорните втори актове за оставяне в списъците

28 С писмо от 10 юли 2023 г. Съветът информира жалбоподателя за намерението си да остави в сила взетите спрямо него ограничителни мерки, изпраща му преписка WK 7807/2023 REV2 и го приканва да му представи възраженията си не по-късно от 25 юли 2023 г.

29 На 13 септември 2023 г. Съветът приема спорните втори актове за оставяне в списъците, от които следва, че наименованието на жалбоподателя е оставено в спорните списъци на същите основания като изложените в точка 21 от настоящото решение.

II.Жалбата до Общия съд и обжалваното съдебно решение

30 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 12 август 2022 г., жалбоподателят иска спорните първоначални актове да бъдат отменени в частта, в която се отнасят до него.

31 С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 7 ноември 2023 г. Европейската комисия е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета.

32 С две изявления за изменение на жалбата, подадени на 25 април и 24 ноември 2023 г., жалбоподателят по същество иска отмяна на спорните актове в частта, в която се отнасят до него.

33 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички основания, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на жалбата му, изведени по същество, първото, от нарушение на задължението за мотивиране, второто, от явна грешка в преценката, третото, от непропорционално нарушаване на основните права, и четвъртото, от непълнота на доказателствата.

III. Исканията на страните в производството по обжалване

34 С жалбата си жалбоподателят по същество иска от Съда:

–да отмени обжалваното съдебно решение,

–да отмени спорните актове в частта, в която се отнасят до него, и

–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

35 Съветът, подкрепян от Комисията, иска от Съда:

–да отхвърли жалбата и

–да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

IV.По жалбата

36 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания, изведени по същество, първото — от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, като приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране на спорните актове, второто — от неправилно тълкуване на критерия по буква е), и третото — от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е постановил, че приетите спрямо него ограничителни мерки са в съответствие с принципа на пропорционалност.

А.По първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране

1.Доводи на страните

37 Във второто си основание жалбоподателят твърди по същество, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че Съветът е изпълнил задължението си за мотивиране на спорните актове.

38 На първо място, той отбелязва, от една страна, че в точка 39 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил практиката си, съгласно която в мотивите на акт на Съвета, с който се налага ограничителна мярка, трябва да се посочат специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност той е счел, че такава мярка трябва да бъде приета. От друга страна, в точка 42 от това решение по отношение на достатъчността на мотивите на спорните актове Общият съд приел, че след като не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доводът на жалбоподателя, че в тези актове не се посочват нито моментът, нито обстоятелствата, при които е оказвана подкрепата за руското правителство, и не е посочена конкретна операция в това отношение, не може да бъде приет. Жалбоподателят квалифицира тези съображения като „противоречиви“, тъй като те представлявали мълчаливо признаване от страна на Общия съд на непълнотата на мотивите на посочените актове в нарушение на съдебната практика, припомнена от самия него в точка 39 от посоченото съдебно решение.

39 Така посочените съображения били опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като водели до потвърждаване на актове, които не са мотивирани в съответствие с изискванията на член 296 ДФЕС.

40 На второ място, жалбоподателят поддържа, че изложените в точка 41 от обжалваното съдебно решение съображения, изтъкнати в подкрепа на мотивите на спорните актове, представляват само елементи от контекста, които нямат връзка с каквато и да било материална или финансова подкрепа за руското правителство. С тези елементи Съветът се ограничил до това да уточни идентичността на образуванието, за което се отнасят разглежданите ограничителни мерки, неговия предмет на дейност, както и акционерната му структура. При все това липсата на фактически обстоятелства, свързани с такава материална или финансова подкрепа, не позволявала да се провери дали мотивите на спорните актове са достатъчно точни и конкретни.

41 Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

2.Съображения на Съда

42 Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 49 и цитираната съдебна практика).

43 Мотивите към акта на Съвета, с който се налага ограничителна мярка като разглежданите в случая ограничителни мерки, трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че спрямо заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 52).

44 Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви обаче трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от посочения акт, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, нито да съдържат подробен отговор на съображенията, формулирани от заинтересованото лице при консултациите с него преди приемането на акта, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правните норми, уреждащи съответната материя (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и цитираната съдебна практика и от 22 април 2021 г., Съвет/PKK, C‑46/19 P, EU:C:2021:316, т. 48 и цитираната съдебна практика).

45 По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 54).

46 На първо място, от една страна, Общият съд правилно е приел в точка 40 от обжалваното съдебно решение, че спорните актове посочват контекста, в който са били приети, както и правните основания, на които се базират.

47 По-специално, той отбелязва по същество, че от преамбюлите на тези актове се установява, че сериозната обстановка в Украйна и продължаването на действията, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на тази държава, обосновават включването и оставянето в спорните списъци на засегнатите лица, сред които е и жалбоподателят.

48 От друга страна, в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че в основанията за включване на наименованието на жалбоподателя в спорните списъци се уточнява по-специално, че жалбоподателят е централният депозитар на ценни книжа в Русия, че той има достъп до международната финансова система и е признат за финансова институция от системно значение със съществена роля за функционирането на финансовата система на Русия, като по този начин пряко или косвено позволява на руското правителство да осъществява дейностите и политиките си и да мобилизира ресурсите си. В тези мотиви се посочва също, че жалбоподателят е почти изцяло притежаван от Московската борса, която на свой ред е до голяма степен под контрола на това правителство.

49 С оглед на контекста, в който са приети спорните актове, и на съдържащите се в тях мотиви, жалбоподателят, в качеството си на централен депозитар на ценни книжа в Русия, както самият той признава в жалбата си до Съда, квалифицирайки се като „съществен и централен елемент на руската финансова система“, е нямало как да не е бил наясно с причините, поради които Съветът е приел ограничителни мерки спрямо него.

50 Ето защо в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че изложението на фактическите обстоятелства в спорните актове съдържа достатъчно ясни и точни мотиви, които да позволят, от една страна, на жалбоподателя да разбере причините, поради които наименованието му е включено и впоследствие оставено в спорните списъци, и от друга страна, на Общия съд да упражни контрола си за законосъобразност на тези актове.

51 Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателя, в точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд по никакъв начин не е признал, дори имплицитно, каквато и да било непълнота на мотивите на спорните актове. Всъщност, като се е основал на практиката на Съда, посочена в точка 44 от настоящото решение, той само е постановил по същество, че доводът на жалбоподателя, че в тези актове не се посочват нито моментът, нито обстоятелствата, при които е оказана подкрепата за руското правителство, и не се споменава конкретна операция в това отношение, не може да постави под въпрос нито достатъчността, нито съгласуваността на мотивите на посочените актове.

52 От това следва, че доводите на жалбоподателя, обобщени в точки 38 и 39 от настоящото решение, почиват на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

53 На второ място, жалбоподателят твърди, че съображенията, изтъкнати в подкрепа на мотивите на спорните актове, представляват само елементи от контекста, които нямат връзка с каквато и да било материална или финансова подкрепа за руското правителство и не позволяват да се упражни контрол дали мотивите на тези актове са достатъчно точни и конкретни.

54 В това отношение следва да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за основателността на мотивите, свързана с материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако в тези мотиви има грешки, те се отразяват на неговата материална законосъобразност, а не на мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато като основание за отмяна се изтъква липса или непълнота на мотивите (решение от 18 юни 2015 г., Ipatau/Съвет, C‑535/14 P, EU:C:2015:407, т. 37 и цитираната съдебна практика).

55 В случая обаче под претекст за нарушение на задължението за мотивиране жалбоподателят всъщност цели да постави под въпрос основателността на мотивите, на които се основават спорните актове. Ето защо доводът му, изложен в точка 40 от настоящото решение, трябва да се отхвърли.

56 С оглед на изложените по-горе съображения първото основание следва да се отхвърли по същество.

Б.По второто основание, изведено от неправилно тълкуване на критерия по буква е)

57 Второто основание се разделя на две части, първата от които е изведена от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при тълкуването на понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква е), а втората — от грешка при прилагане на правото, свързана с това, че Общият съд неправилно облекчил тежестта на доказване, която се пада на Съвета.

1.По първата част от второто основание

а)Доводи на страните

58 В първата част от второто си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е възприел „широко, неясно и погрешно“ тълкуване на понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква е). Според него това понятие трябва да се тълкува ограничително в смисъл, че се отнася само до формите на подкрепа, състоящи се в конкретно предоставяне на стоки или прехвърляне на финансови средства в пряка полза на руското правителство. По-специално критерият по буква е) имал за цел да се санкционират само лицата, органите и образуванията, които „финансират“ това правителство, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна, с изключение на тези, които „допринасят за улесняване“ на такова финансиране.

59 В това отношение жалбоподателят поддържа, на първо място, че решение от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет (C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 44), на което Общият съд се е основал по аналогия в точка 57 от обжалваното съдебно решение, за да тълкува критерия по буква е), не е релевантно. Всъщност, макар критерият за включване в списъците, който е бил предмет на делото, довело до това решение, и който е свързан с „подкрепата на правителството на Иран“, да има някои сходства с критерия по буква е), той все пак не бил идентичен, така че Общият съд не можел надлежно да се основе на посоченото решение.

60 На второ място, жалбоподателят твърди, че понятието „материална и финансова подкрепа“ по смисъла на критерия по буква е) трябва да се тълкува аналогично на понятието „финансова помощ“, съдържащо се в член 4, параграф 3, буква б) от Регламент № 833/2014. В това отношение той се позовава на решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 176—184), в което Съдът изключил от това понятие „финансова помощ“ обработването на плащане от банка или друга финансова институция.

61 В този контекст жалбоподателят изтъква, че в качеството си на централен депозитар на ценни книжа неговата роля се състои единствено в предоставянето на техническите средства, необходими за организиране на емитирането на държавни облигации. Такава дейност не можело да се счита за попадаща в обхвата на понятието „материална или финансова подкрепа“ по смисъла на критерия по буква е). Освен това от обжалваното съдебно решение по никакъв начин не ставало ясно, че той е предоставил пряка материална или финансова подкрепа на руското правителство под формата на приходи, прехвърлени на държавата.

62 Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

б)Съображения на Съда

63 Критерият по буква е) предвижда замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от „физически или юридически лица, образувания или органи, които осигуряват материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна, или които извличат ползи от него“, както и от „свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи“.

64 В точка 57 от обжалваното съдебно решение, като се позовава по аналогия на решение от 7 април 2016 г., Central Bank of Iran/Съвет (C‑266/15 P, EU:C:2016:208, т. 44), Общият съд приема по същество, че понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква е) не изисква засегнатите лица или образувания да осигуряват подкрепа, която е пряко или косвено свързана с анексирането на Крим или с дестабилизирането на Украйна. Всъщност според Общия съд тази подкрепа трябва да се разбира като всяка помощ, която чрез количественото или качественото си значение може да осигури на руското правителство ресурси или материални или финансови средства, позволяващи му да продължава дейностите си за дестабилизиране на Украйна.

65 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (вж. решения от 27 януари 1988 г., Дания/Комисия, 349/85, EU:C:1988:34, т. 9 и от 12 февруари 2026 г., Stichting Koskea, C‑490/24, EU:C:2026:89, т. 24 и цитираната съдебна практика).

66 Що се отнася, на първо място, до текста на критерия по буква е), следва да се отбележи, че нито член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145, нито която и да е друга разпоредба от това решение съдържа определение на понятието „подкрепа“, нито препраща към правото на държавите членки, за да се определи неговият обхват.

67 Според обичайното му значение в общоупотребимия език обаче терминът „подкрепа“ обозначава по общ начин предоставянето на помощ или съдействие за действията или каузата на другиго, за да се подкрепи или улесни осъществяването им.

68 Това широко разбиране на понятието „подкрепа“ се потвърждава от обстоятелството, че текстът на критерия по буква е) не предвижда никакво изискване, свързано с формата или условията на предоставената подкрепа, освен уточнението, че тя трябва да бъде „материална или финансова“. В него не се прави и разграничение в зависимост от това дали тази подкрепа се предоставя пряко или косвено.

69 От това следва, че от буквална гледна точка прилагането на този критерий не е обусловено от конкретното предоставяне на стоки, нито от наличието на прехвърляне на финансови средства в пряка полза на руското правителство.

70 Що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва критерият по буква е), следва да се отбележи, че ако този критерий трябва да се тълкува, както поддържа жалбоподателят, като отнасящ се единствено до лицата, органите и образуванията, които „финансират“ руското правителство, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна, с изключение на тези, които „допринасят за улесняване“ на такова финансиране, обхватът и полезното действие на критерия по буква е) биха били поставени под въпрос, доколкото „материалната или финансова подкрепа“, предоставяна на руското правителство, не се ограничава само до финансирането на това правителство, а обхваща и всеки принос, който чрез количественото или качественото си значение може да улесни финансирането на това правителство. Всъщност подобно тълкуване би означавало да се позволи заобикалянето на наложените ограничителни мерки, като се въведе изкуствено разграничение между образуванията, които предоставят финансова подкрепа на посоченото правителство, и тези, които „допринасят за улесняването“ на такова финансиране.

71 Що се отнася до довода на жалбоподателя, че понятието „материална и финансова подкрепа“ по смисъла на критерия по буква е) трябва да се тълкува по начин, сравним с понятието „финансова помощ“, съдържащо се в член 4, параграф 3, буква б) от Регламент № 833/2014, следва да се припомни, че съгласно член 1, буква о) от този регламент понятието „финансова помощ“ по същество предполага, че съответното лице, образувание или орган отпуска или поемa ангажимент да отпусне свои собствени средства или икономически ресурси.

72 Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, материалният обхват на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент № 833/2014, от една страна, и на член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145, от друга страна, е различен. Всъщност първата от тези разпоредби се отнася изрично и единствено до стоките и технологиите, изброени в приложение II към Регламент № 833/2014, за които, макар да не е изрично забранено, предоставянето на финансиране или финансова помощ на физически или юридически лица, образувания или органи в Русия изисква предварително разрешение от компетентния орган на съответната държава членка. Що се отнася до втората от посочените разпоредби, тя съдържа един от критериите за включване в списъците, който води до замразяване на финансовите средства или икономическите ресурси, принадлежащи на лицата, образуванията или органите, посочени от Съвета като отговарящи на въпросния критерий.

73 Следователно тълкуването на критерия по буква е) не може да зависи от понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3, буква б) от Регламент № 833/2014. По същата причина тълкуването на това понятие от Съда в решение от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236), е без значение в настоящия случай.

74 Що се отнася, на трето място, до целите, преследвани с критерия по буква е) и с правната уредба, от която този критерий е част, следва да се отбележи, че както е видно от съображение 11 от Решение 2022/329, посоченият критерий е въведен в деня след нахлуването на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, като това нахлуване е квалифицирано, както е посочено в съображения 9 и 10 от това решение, като „непровокирано“ и „грубо нарушение на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“ както от Съвета, така и от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

75 Като се има предвид сериозността на това нахлуване и фактът, че, както е видно от съображение 5 от посоченото решение, Съветът е изтъкнал един месец по-рано, че всяка по-нататъшна военна агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна ще има огромни последици, по-специално по отношение на разходите под формата както на секторни, така и на индивидуални ограничителни мерки, следва да се приеме, както по същество посочва Общият съд в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че с приемането на критерия по буква е) Съветът е възнамерявал да упражни допълнителен натиск върху Руската федерация и да увеличи цената за нейните действия, насочени към нарушаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, с цел посочената федерация да сложи край на военната си агресия срещу последната държава, и по-общо, на действията и политиката си на нейното дестабилизиране.

76 В това отношение, както по същество посочва генералният адвокат в точка 42 от заключението си, критерият по буква е) не би могъл да допринесе ефективно за постигането на тези цели, ако трябва да се тълкува в смисъл, че включва само подкрепа под формата на пряко финансиране на руското правителство или на пряко предоставяне на материални ресурси на това правителство.

77 Всъщност, за да се гарантират посочените цели, критерият по буква е) следва да се тълкува в смисъл, че се отнася до всяка подкрепа, която чрез количественото или качественото си значение може да предостави на руското правителство ресурси или материални или финансови средства, позволяващи му да продължава действията си за дестабилизиране на Украйна, без да е необходимо да се установява пряка или косвена връзка между тази подкрепа и тези действия. Това тълкуване може да гарантира способността на Съюза да упражнява натиск върху посоченото правителство, доколкото позволява да се визират физически или юридически лица, образувания и органи, които, без сами да прехвърлят финансови средства или стоки пряко на това правителство, все пак играят решаваща роля в предоставянето, движението или обезпечаването на материалните или финансовите ресурси, от които то се ползва.

78 Както отбелязва Общият съд в точка 88 от обжалваното съдебно решение, централните депозитари на ценни книжа като жалбоподателя се считат за образувания от системно значение, които имат съществено значение по-специално за ефективното прилагане на паричната политика, за доверието в програма за управление на публичния дълг, за управлението на обезпеченията, както и за сигурността и ефективността на пазарите на ценни книжа. Във връзка с последното самият жалбоподател признава в жалбата си, че предоставя необходимите технически средства за предоставянето на финансови услуги в рамките на емитирането на държавни облигации и че по-голямата част от руските финансови инвестиции в Съюза се извършват с помощта на неговите услуги. Впрочем правото на Съюза изрично закрепва системното значение на централните депозитари на ценни книжа в Регламент № 909/2014, и по-специално в съображение 2 от него.

79 С оглед на съображенията, изложени в точки 66—78 от настоящото решение, следва да се приеме за установено, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 57 от обжалваното съдебно решение е постановил, че понятието „материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква е) не изисква съответните лица или образувания да предоставят подкрепа, която е пряко или косвено свързана с анексирането на Крим или с дестабилизирането на Украйна, а тази подкрепа трябва да се разбира като всяка подкрепа, която чрез количественото или качественото си значение може да предостави на това правителство ресурси или материални или финансови средства, позволяващи му да продължава действията си за дестабилизиране на Украйна.

80 Поради това първата част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

2.По втората част от второто основание

а)Доводи на страните

81 Във втората част от второто си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 50 от обжалваното съдебно решение е приел, че Съветът изпълнява произтичащото от възложената му тежест на доказване задължение, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето или образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или, най-общо, ситуациите, на които се противодейства.

82 Според него прилагането на такъв стандарт на доказване може да се допусне само ако това е предвидено в решение на Съвета. Тъй като обаче настоящият случай не бил такъв, Общият съд неправилно смекчил тежестта на доказване, възложена на Съвета.

83 Във всеки случай жалбоподателят изтъква, че нищо не възпрепятствало развитието на съдебната практика, посочена в точка 50 от обжалваното съдебно решение, в посока към отказ от използването на този стандарт на доказване, за да се укрепи правовата държава в контекст, белязан от приемането на норми, които той квалифицира като „все по-произволни“.

84 Комисията повдига възражение за недопустимост на втората част от второто основание, с мотива че жалбоподателят не е изложил с необходимата яснота и точност допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото. По съществото на въпроса както Съветът, така и Комисията твърдят, че Общият съд се е съобразил с постоянната практика на Съда относно стандарта на доказване, приложим в областта на ограничителните мерки.

б)Съображения на Съда

1)По допустимостта

85 Съгласно постоянната съдебна практика от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че в жалбата трябва да са посочени точно пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или съответното основание ще бъдат недопустими (решения от 4 октомври 2024 г., Thyssenkrupp/Комисия, C‑581/22 P, EU:C:2024:821, т. 57 и цитираната съдебна практика и от 15 януари 2026 г., Anbouba/Съвет, C‑494/24 P, EU:C:2026:9, т. 34 и цитираната съдебна практика).

86 В случая следва да се констатира, че жалбоподателят е посочил точно точката от обжалваното съдебно решение, която иска да оспори с втората част от второто си основание, и че е изложил грешките при прилагане на правото, за които се твърди, че са допуснати от Общия съд в тази точка, поради което тази втора част е допустима.

87 Ето защо повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

2)По същество

88 В точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня практиката си, съгласно която по същество при преценката дали фактическата база, възприета от Съвета в решение за приемане или запазване на ограничителни мерки, е достатъчно солидна, доказателствата и данните не трябва да се разглеждат отделно, а в своя контекст. Съгласно тази съдебна практика Съветът изпълнява произтичащите от възложената му тежест на доказване задължения, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето или образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или, най-общо, ситуациите, на които се противодейства.

89 В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че посочената съдебна практика произтича от практиката на Съда (вж. по-специално решения от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑605/13 P, EU:C:2015:248, т. 52 и 54, от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, EU:C:2016:601, т. 82, и от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑702/23 P, EU:C:2025:605, т. 39).

90 От друга страна, в правото на Съюза няма норма, която изисква Съветът да уточнява в решенията си за налагане на ограничителни мерки приложимия в тази област стандарт на доказване.

91 При това положение Общият съд не може да бъде упрекнат, че се е основал на принципите, посочени в точка 50 от обжалваното съдебно решение.

92 Освен това, що се отнася до критерия по буква е), достатъчна връзка между лицето или образуванието, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима или, най-общо, ситуациите, на които се противодейства, е налице, когато, както бе посочено в точка 77 от настоящото решение, съответното образувание оказва на руското правителство всякаква подкрепа, която чрез количественото или качественото си значение може да предостави на това правителство ресурси или материални или финансови средства, позволяващи му да продължава действията си за дестабилизиране на Украйна, без да е необходимо да се установява пряка или косвена връзка между тази подкрепа и тези действия.

93 Този извод не се опровергава от довода на жалбоподателя, че съдебната практика, посочена в точка 50 от обжалваното съдебно решение, би трябвало да се развие в посока към отказ от използването на стандарт на доказване, основан на „съвкупност от улики“, за да се укрепи правовата държава. Всъщност стандартът на доказване, изискван от съда на Съюза в областта на ограничителните мерки, е съобразен с охранителния, временен и обратим характер на тези мерки, чието действие винаги зависи от това дали все още са налице фактическите и правните обстоятелства, довели до приемането им (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 2023 г., Boshab/Съвет, C‑708/21 P, EU:C:2023:84, т. 59). Освен това подобен стандарт на доказване не се отразява на факта, че съдебният контрол за законосъобразност на мотивите, на които се основава решението за включване или оставяне на името или наименованието на дадено лице в списъка на лицата, спрямо които се прилагат ограничителни мерки, предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, така че този контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да включва въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове посоченото решение, са подкрепени с доказателства (вж. в този смисъл решение от 20 април 2023 г., Съвет/El-Qaddafi, C‑413/21 P, EU:C:2023:306, т. 107 и цитираната съдебна практика).

94 От това следва, че посоченият стандарт на доказване позволява на съда на Съюза да упражни пълен и ефективен контрол върху фактическата база на приетите от Съвета ограничителни мерки, без обаче да му налага тежест на доказване, несъвместима с изискванията за спешност, от които се ръководи въвеждането на такива мерки, както и с превантивния им характер.

95 Поради това втората част от второто основание трябва да се отхвърли по същество.

96 При това положение второто основание трябва да се отхвърли по същество в своята цялост.

В.По третото основание, изведено от неправилна преценка на пропорционалността на разглежданите ограничителни мерки

97 Третото основание се разделя на две части, изведени, първата, от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, тъй като при разглеждането на твърдяното непропорционално засягане на основните права на жалбоподателя не преценил правното положение на клиентите му, както и последиците от разглежданите ограничителни мерки спрямо тях, и втората — от грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд е приел, че тези мерки са в съответствие с принципа на пропорционалност.

1.По първата част от третото основание

а)Доводи на страните

98 В първата част от третото си основание жалбоподателят твърди, че при разглеждането на твърдяното непропорционално засягане на основните му права Общият съд не е взел предвид положението на неговите клиенти и последиците от разглежданите ограничителни мерки за техните икономически интереси, по-специално за способността им да се разпореждат с инвестициите си и да ги управляват, както и вредите, които се твърди, че са претърпели, въпреки че тези клиенти изобщо не са участвали във въоръжения конфликт между Руската федерация и Украйна.

99 В това отношение, от една страна, жалбоподателят поддържа, че цитираната в точка 129 от обжалваното съдебно решение съдебна практика, съгласно която по същество на нарушението на субективно право може да се позовава само лицето, чието право се твърди, че е било нарушено, а не трети лица, не е релевантна в случая. Всъщност тази съдебна практика не била установена нито в контекста на ограничителните мерки, нито в контекста на проверката за спазване на принципа на пропорционалност.

100 Проверката за спазване на принципа на пропорционалност обаче непременно изисквала да се вземат предвид всички последици от разглежданите ограничителни мерки, което трябвало да накара Общия съд да прецени твърдяното нарушение на основните права на жалбоподателя от гледна точка на правото на собственост на неговите клиенти.

101 Жалбоподателят обаче уточнява, че иска отмяна на разглежданите ограничителни мерки не поради нарушение на правото на собственост на неговите клиенти, а поради напълно непропорционалните и контрапродуктивни икономически последици на тези мерки с оглед на преследваните от тях цели, които засягали неговите клиенти и ползватели.

102 От друга страна, той изтъква, че при липсата на ефективен механизъм за дерогации в Регламент № 269/2014, позволяващ да се разреши освобождаването на замразени финансови средства или икономически ресурси, разглежданите ограничителни мерки засягат сериозно правото на собственост на неговите клиенти. Той добавя, че на практика прилагането на дерогациите от компетентните национални органи е съпроводено с особено строги условия и че тези органи не са публикували или са публикували със закъснение точните правила, приложими към подаването и обработването на заявленията за освобождаване на замразени финансови средства или икономически ресурси, което затруднявало прекомерно достъпа до тези дерогации. От това следвало, че клиентите му не били в състояние да издействат освобождаване на своите финансови средства или икономически ресурси.

103 Съветът твърди, че първата част от третото основание е недопустима, тъй като представлява нов довод, доколкото жалбоподателят се позовава за първи път в производството по обжалване на самостоятелно нарушение на принципа на пропорционалност като общ принцип на правото на Съюза, независимо от твърдените от него нарушения на основните права в първоинстанционното производство. Така този нов довод променял предмета на спора пред Общия съд. Във всеки случай Съветът и Комисията твърдят, че третото основание трябва да се отхвърли по същество.

б)Съображения на Съда

1)По допустимостта

104 Следва да се припомни, че съгласно член 170, параграф 1, второ изречение от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд.

105 В този смисъл съгласно трайно установената съдебна практика в рамките на обжалването компетентността на Съда се свежда до преценка на правното разрешение, възприето по отношение на обсъдените пред първата инстанция основания и доводи. Следователно страните не може да изтъкват за първи път пред Съда основания, които не са посочили пред Общия съд, тъй като това би означавало да им се позволи да сезират Съда, чиито правомощия при обжалването са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който Общият съд е трябвало да разгледа. При все това е допустимо жалбоподателят да обжалва пред Съда на основания и с доводи, произтичащи от самото обжалвано съдебно решение и насочени към оспорване на неговата правилност (решение от 6 октомври 2021 г., Sigma Alimentos Exterior/Комисия, C‑50/19 P, EU:C:2021:792, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика).

106 В случая с първата част от третото си основание жалбоподателят упреква Общия съд, че при разглеждането на твърдяното непропорционално засягане на основните му права не е взел предвид положението на неговите клиенти, нито последиците от разглежданите ограничителни мерки спрямо тях, и оспорва преценката, че в подкрепа на жалбата си за отмяна той не може да се позовава на право на собственост, което не притежава. Тези доводи произтичат от самото обжалвано съдебно решение, и по-специално от разглеждането на третото основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата, изведено от непропорционално засягане на основните права на жалбоподателя.

107 Така с тази първа част жалбоподателят оспорва правните последици, изведени от Общия съд от разрешението, което самият той е възприел по отношение на обсъдено пред него основание, така че, противно на поддържаното от Съвета, посочената част не представлява нов довод и не изменя предмета на спора, по който Общият съд е трябвало да се произнесе.

108 Поради това повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

2)По същество

109 Доводът на жалбоподателя, че при разглеждането на твърдяното непропорционално засягане на основните му права Общият съд не е взел предвид положението на неговите клиенти и последиците от разглежданите ограничителни мерки за техните икономически интереси, не може да бъде приет.

110 В това отношение най-напред следва да се уточни, че в точка 129 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел по същество, че в подкрепа на жалбата си за отмяна жалбоподателят не може да се позовава на право на собственост, което не притежава. От доводите, развити от жалбоподателя в рамките на първата част от третото му основание, обаче е видно, че той оспорва разглежданите ограничителни мерки не поради нарушение на правото на собственост на своите клиенти, а поради икономическите последици на тези мерки, които счита за напълно непропорционални и контрапродуктивни с оглед на заявените цели на посочените мерки, които засягали предвидимо и доказано неговите клиенти и ползватели, спрямо които не се прилагат никакви индивидуални ограничителни мерки.

111 Следователно доводите на жалбоподателя трябва да се разбират като отнасящи се по същество до нарушение на принципа на пропорционалност. При тези условия в настоящия случай не е необходимо да се решава въпросът дали жалбоподателят би могъл да се позове на нарушение на право на собственост, което не притежава.

112 След това уточнение следва да се отбележи, че Общият съд действително е взел предвид икономическите последици, породени от разглежданите ограничителни мерки, включително за клиентите на жалбоподателя, като е разгледал дали те са пропорционални с оглед на преследваната цел.

113 В това отношение Общият съд най-напред констатира в точка 129 от обжалваното съдебно решение, че клиентите на жалбоподателя разполагат със способи за защита пред националните съдилища, пред които те могат по-специално да се позоват на нарушаването на тяхното право на собственост, закрепено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

114 Освен това в точки 132 и 133 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че когато се произнася по искане за освобождаване на замразени финансови средства в съответствие с дерогациите, предвидени в Решение 2014/145 и в Регламент № 269/2014, националният орган е длъжен да спазва Хартата съгласно член 51, параграф 1 от нея (вж. по аналогия решение от 12 юни 2014 г., Peftiev и др., C‑314/13, EU:C:2014:1645, т. 24). От това той стига до извода, че ако клиент на жалбоподателя, който не е включен в спорните списъци, подаде искане за освобождаване на финансовите си средства или икономически ресурси, замразени поради включването на жалбоподателя в тези списъци, националните органи трябва да се уверят, че при намесата в правото на собственост на този клиент се спазват предвидените в член 52 от Хартата условия.

115 На второ място, Общият съд е разгледал предвидената в Регламент № 269/2014 система от дерогации, чиято цел е да се разреши освобождаването на някои замразени финансови средства или икономически ресурси, за да провери дали тази система може да позволи на жалбоподателя да върне ценните книжа на своите клиенти, държани по замразените му сметки в депозитари, установени в Съюза.

116 В това отношение той най-напред припомня в точка 149 от обжалваното съдебно решение, че съгласно дерогацията по член 2, параграф 5 от Решение 2014/145 замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лице, образувание или орган не възпрепятства това лице, образувание или орган да извършва плащане, дължимо по договор, сключен преди датата на включване на това лице, образувание или орган в списъка в приложението към това решение, при условие че съответната държава членка е установила, че плащането не се получава пряко или косвено от физическо или юридическо лице, образувание или орган, включен(о) в посочения списък.

117 По-нататък, в точка 150 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва по същество, че в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент № 269/2014 при условие че е дължимо плащане от физическо или юридическо лице, образувание или орган, посочени в приложение I към този регламент, съгласно договор или споразумение, сключени от това физическо или юридическо лице, образувание или орган, или от задължение, което е възникнало за него преди датата, на която това физическо или юридическо лице, образувание или орган са били включени в посоченото приложение, компетентните национални органи могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси, при условие че се установи, че тези финансови средства или икономически ресурси се използват за плащане от включено в посоченото приложение физическо или юридическо лице, образувание или орган и че плащането, което трябва да се извърши, не е в нарушение на забраната за пряко или косвено предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в същото приложение, или на свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи.

118 В така очертаните рамки Общият съд приема по същество в точки 151 и 152 от обжалваното съдебно решение и без това да се оспорва от жалбоподателя, че доколкото финансови средства или икономически ресурси може да бъдат освободени, за да се позволи на лице, образувание или орган да направи „плащане“ на основание на договор или споразумение, сключен(о) с трето лице преди датата на неговото включване в спорните списъци, понятието „плащане“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 269/2014 трябва да се тълкува разширително и не може да се ограничи само до плащанията, изразяващи се в прехвърляне на парична сума. Всъщност стеснителното тълкуване на това понятие би било в противоречие със самата възможност за освобождаване на замразените финансови средства или икономически ресурси на жалбоподателя. Оттук той стига до извода, че дерогацията, предвидена в член 2, параграф 5 от Решение 2014/145 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 269/2014, позволява на националните органи да освободят тези финансови средства или икономически ресурси, за да дадат възможност на жалбоподателя да извърши плащане под формата на връщане на ценните книжа на клиентите си, държани от него по замразените му сметки в депозитари на ценни книжа, установени в Съюза.

119 Накрая, що се отнася до довода на жалбоподателя, че предвидените в Регламент № 269/2014 дерогации не са позволили на клиентите му да издействат освобождаване на финансовите си средства или на икономическите си ресурси поради прекалено ограничителни условия, наложени от националните органи, или поради закъснялото действие на тези органи, следва да се отбележи, както прави Общият съд в точка 155 от обжалваното съдебно решение, че в рамките на жалба по член 263 ДФЕС съдът на Съюза не е компетентен да се произнася по законосъобразността на акт, постановен от национален орган (решение от 17 септември 2014 г., Liivimaa Lihaveis, C‑562/12, EU:C:2014:2229, т. 48 и цитираната съдебна практика).

120 С оглед на всички тези съображения първата част от третото основание следва да се отхвърли по същество.

2.По втората част от третото основание

а)Доводи на страните

121 Във втората част от третото си основание жалбоподателят оспорва по същество точки 134—146 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд е приел, че са изпълнени условията, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата, за да обоснове намеса в правото му на собственост и свободата му на стопанска инициатива.

122 В това отношение той поддържа, на първо място, че с включването му в спорните списъци Съветът всъщност е искал да замрази активите на всички руски инвеститори, без да ги включва в тях индивидуално и с необходимата степен на идентификация. Подобен подход представлявал злоупотреба с власт, в резултат на която спорните актове можело да бъдат опорочени от явно и непоправимо нарушение на принципа на пропорционалност.

123 На второ място, жалбоподателят твърди, че приетите спрямо него ограничителни мерки имат не временен, а постоянен характер, тъй като тези мерки са останали в сила повече от две години след датата на приемането им, без да е настъпила промяна в политическата обстановка в Русия. Освен това той упреква Общия съд, че в точки 137 и 139 от обжалваното съдебно решение не е взел предвид конкретната ефективност на посочените мерки.

124 На трето и последно място, жалбоподателят поддържа, че само качеството му на номинален титуляр на сметки в депозитари, установени в Съюза, не е достатъчно, за да бъде квалифициран като държател на финансови средства и икономически ресурси по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014.

125 Съветът, подпомаган от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

б)Съображения на Съда

126 На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че включването му в спорните списъци произтича от волята на Съвета да замрази без разлика активите на всички руски инвеститори, без те да бъдат включени индивидуално в списъците или идентифицирани в достатъчна степен, в нарушение на принципа на пропорционалност, следва да се констатира, че този довод е изтъкнат за първи път на етапа на обжалването. В съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 105 от настоящото решение, обаче такъв довод трябва да се отхвърли като недопустим.

127 На второ място, що се отнася до доводите на жалбоподателя, изведени от твърдения постоянен характер на разглежданите ограничителни мерки, достатъчно е да се отбележи, че съгласно член 6, трета алинея от Решение 2014/145 то подлежи на постоянен преглед и действието му трябва да се удължи или самото решение да се измени, в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати. Също така съгласно член 14, параграф 4 от Регламент № 269/2014 списъкът в приложение I към този регламент се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца.

128 От това следва, както отбелязва Общият съд в точка 136 от обжалваното съдебно решение, че тези мерки имат временен и обратим характер.

129 Тази преценка не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че този временен и обратим характер се опровергава от запазването на посочените мерки в продължение на повече от две години след датата на приемането им, без да е настъпила промяна в политическата обстановка в Русия. Всъщност съгласно съдебната практика законосъобразността на ограничителните мерки не зависи от установяването на техните непосредствени последици, а изисква единствено те да не са явно неподходящи с оглед на целта, която си поставя компетентната институция (решение от 17 септември 2020 г., Rosneft и др./Съвет, C‑732/18 P, EU:C:2020:727, т. 97).

130 В съответствие с тази съдебна практика следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, в който той упреква Общия съд, че в точки 137 и 139 от обжалваното съдебно решение не е взел предвид конкретната ефективност на разглежданите ограничителни мерки.

131 В това отношение е достатъчно да се отбележи, както прави Общият съд в точка 139 от обжалваното съдебно решение, че след като целта, преследвана от Съвета с приемането на тези мерки, е да се намалят приходите на руската държава и да се упражни натиск върху руското правителство, за да се намали способността му да финансира действията си, подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, подходът да се визират икономически оператори, които, като жалбоподателя, оказват материална или финансова подкрепа на това правителство, е съгласуван с посочената цел и поради това няма как да се счита за явно неподходящ по отношение на нея (вж. по аналогия решение от 28 март 2017 г., Rosneft, C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 147).

132 В случая обаче жалбоподателят не твърди, нито съответно доказва, че посочените мерки са били явно неподходящи с оглед на същата цел.

133 На трето и последно място, що се отнася до довода на жалбоподателя, с който той оспорва, че може да бъде квалифициран като държател на финансови средства или икономически ресурси по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014, следва да се отбележи, че толкова неточна критика, която по-специално не се отнася изрично до нито една точка от обжалваното съдебно решение, не позволява на Съда да прецени основателността ѝ, и следователно не отговаря на изискванията, поставени от припомнената в точка 85 от настоящото решение съдебна практика. Ето защо този довод трябва да се отхвърли като недопустим.

134 С оглед на всички тези съображения втората част от третото основание следва да се отхвърли отчасти по същество и отчасти като недопустима.

135 Следователно третото основание трябва да се отхвърли в неговата цялост отчасти по същество и отчасти като недопустимо.

136 Тъй като никое от изтъкнатите от жалбоподателя основания не може да бъде да бъде уважено, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

V.По съдебните разноски

137 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

138 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

139 Тъй като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета.

140 Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)Отхвърля жалбата.

2)NKO AO National Settlement Depository (NSD) понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

3)Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Подписи

*Език на производството: английски.