Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
18 юни 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Отворени данни и повторно използване на информацията от обществения сектор — Директива (ЕС) 2019/1024 — Член 2, точка 3 — Компетентност на Съда — Понятието „публично предприятие“ — Предприятие, притежавано от няколко органа от обществения сектор — Презумпция за „доминиращо влияние“ — Критерии за преценка “
По дело C‑575/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република) с акт от 23 юли 2024 г., постъпил в Съда на 28 август 2024 г., в рамките на производство по дело
Vodovody a kanalizace Přerov, a.s.
срещу
Úřad pro ochranu osobních údajů
СЪДЪТ (пети състав),
състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan, D. Gratsias (докладчик) и B. Smulders, съдии,
генерален адвокат: R. Norkus,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
–за Vodovody a kanalizace Přerov, a.s., от F. Korbel, advokát,
–за Úřad pro ochranu osobních údajů, от P. Jäger,
–за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и L. Halajová, в качеството на представители,
–за Европейската комисия, от G. Meeßen и K. Walkerová, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 3 от Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (ОВ L 172, 2019 г., стр. 56).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Vodovody a kanalizace Přerov, a.s. (наричано по-нататък „VaK Přerov“) и Úřad pro ochranu osobních údajă (Служба за защита на личните данни, Чешка република, наричана по-нататък „Службата“) във връзка с постъпило до VaK Přerov искане за предоставяне на протоколите от заседанията на неговите органи.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2014/25/ЕС
3 Член 3 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО, е озаглавен „Възлагащи органи“ и в параграф 1 предвижда:
„За целите на настоящата директива „възлагащи органи“ означава държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или сдруженията, състоящи се от един или повече държавни, регионални и местни органи или от една или повече публичноправни организации“.
4 Член 4 от тази директива, озаглавен „Възложители“, в параграф 2 предвижда:
„Публично предприятие“ означава всяко предприятие, върху което възлагащите органи могат да упражняват пряко или непряко доминиращо влияние поради собствеността си върху него, финансовото си участие в него или правилата, които го уреждат.
Доминиращо влияние от страна на възлагащите органи се предполага във всеки от следните случаи, в които тези органи пряко или непряко:
а)притежават мажоритарния дял от записания капитал на предприятието;
б)контролират мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието;
в)могат да назначат повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на предприятието“.
Директива 2019/1024
5 Съображения 1, 13, 20, 23—26 и 29 от Директива 2019/1024 гласят:
„(1)Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, 2003 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 73)] е била съществено изменяна. Тъй като трябва да се извършат допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.
[…] (13)Една от главните цели на изграждането на вътрешен пазар е създаването на условия, водещи към развитието на услуги и продукти в рамките на целия [Европейски съюз] и на територията на държавите членки. Информацията от обществения сектор или информацията, която се събира, създава, възпроизвежда и разпространява в рамките на изпълнението на обществени функции или услуга от обществен интерес, представлява важен изходен материал за продуктите и услугите с цифрово съдържание и ще се превърне в още по-важен източник на съдържание с развитието на модерни цифрови технологии, като изкуствения интелект, споделените регистрови технологии (DLTs) и интернет на нещата. Широкото трансгранично географско покритие също ще бъде от основно значение в този контекст. Очаква се по-големият брой възможности за повторно използване на такава информация, наред с другото, да позволи на всички дружества на Съюза, включително микропредприятията и [малките и средните предприятия (МСП)], както и на гражданското общество, да използват нейния потенциал и да допринасят за икономическото развитие и създаването и защитата на висококачествени работни места, по-специално в полза на местните общности, както и за важните обществени цели като отчетността и прозрачността.
[…] (20)[…] Органите от обществения сектор събират, произвеждат, възпроизвеждат и разпространяват документи с цел изпълнение на обществените си функции. Публичните предприятия събират, произвеждат, възпроизвеждат и разпространяват документи с цел да предоставят услуги от обществен интерес. Използването на такива документи за други цели представлява повторно използване. Политиките на държавите членки могат да отидат по-далеч от минималните стандарти, установени в настоящата директива, като по този начин създават възможности за по-широко повторно използване. […]
[…] (23)[…] В настоящата директива се определя задължение за държавите членки да направят всички съществуващи документи повторно използваеми, освен ако достъпът е ограничен или изключен съгласно националните правила за достъп до документи или при спазване на другите изключения, предвидени в настоящата директива. Настоящата директива се основава на съществуващите режими за достъп в държавите членки и не променя националните правила за достъп до документи. Директивата не се прилага спрямо случаите, в които граждани или юридически лица имат право, съгласно съответния режим за достъп, да получат даден документ само ако могат да докажат конкретен интерес. […] Органите от обществения сектор следва да се насърчават да предоставят за повторно използване всякакви притежавани от тях документи. […]
(24)Държавите членки често поверяват предоставянето на услуги от обществен интерес на субекти извън обществения сектор, като обаче поддържат висока степен на контрол върху подобни субекти. Същевременно Директива 2003/98/ЕО се прилага само към документи, притежавани от органи от обществения сектор, докато публичните предприятия са изключени от нейното приложно поле. Това води до незадоволителна наличност за повторно използване на документи, изготвени при изпълнение на услуги от обществен интерес в редица области, по-специално в сектора на комуналните услуги. Това също така значително намалява потенциала за създаване на трансгранични услуги, имащи за основа документи, притежавани от публичните предприятия, които предоставят услуги от обществен интерес.
(25)Поради това Директива 2003/98/ЕО следва да се измени с цел да се гарантира, че тя може да се прилага по отношение на повторното използване на съществуващи документи, изготвени при изпълнение на услуги от обществен интерес от публични предприятия, извършващи една от дейностите, посочени в членове 8—14 от Директива 2014/25/ЕС, както и от публичните предприятия, извършващи дейност като оператор на обществени услуги съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета [от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт, и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1)], публичните предприятия, които извършват дейност като въздушни превозвачи, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета [от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, 2008 г., стр. 3)], и публичните предприятия, развиващи дейност като корабособственици от Общността, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета [от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж) (ОВ L 364, 1992 г., стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 83)].
(26)Настоящата директива не съдържа общо задължение за разрешаване на повторното използване на документите, изготвени от публични предприятия. Решението дали да се даде или не разрешение за повторно използване следва да зависи от засегнатото публично предприятие, с изключение на случаите, в които се изисква друго съгласно настоящата директива или съгласно правото на Съюза или националното право. Само след като дадено публично предприятие е предоставило даден документ за повторно използване, то следва да спазва съответните задължения, посочени в глави III и IV от настоящата директива, по-специално що се отнася до форматите, налагането на такси, прозрачността, лицензите, недискриминацията и забраната за изключителни договорености. От друга страна, публичните предприятия не следва да са длъжни да се съобразяват с изискванията, посочени в глава II, например правилата, които се прилагат по отношение на обработването на заявленията. Когато се позволява повторно използване на документи, следва да се отделя специално внимание на чувствителната информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури съгласно определението в Директива 2008/114/ЕО на Съвета [от 8 декември 2008 година относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита (ОВ L 345, 2008 г., стр. 75)] и на основните услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета [от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (ОВ L 194, 2016 г., стр. 1)].
[…] (29)Определението за „орган от обществения сектор“ се основава на определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65)]. Определението за „публичноправна организация“, установено в посочената директива и определението за „публично предприятие“, установено в Директива 2014/25/ЕС, следва да се прилагат към настоящата директива.
6 Член 1 от Директива 2019/1924, озаглавен „Предмет и обхват“, гласи:
„1.С цел да се насърчи използването на отворени данни и да се стимулират иновациите в продуктите и услугите, настоящата директива установява набор от минимален брой правила, уреждащи повторното използване и практическите механизми за улесняване на повторното използване на:
а)съществуващите документи, притежавани от органите от обществения сектор в държавите членки;
б)съществуващите документи, притежавани от публични предприятия, които:
i)развиват дейност в областите, определени в Директива 2014/25/ЕС;
ii)извършват дейност като оператори на обществени услуги съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007;
iii)извършват дейност като въздушни превозвачи, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 1008/2008; или
iv)развиват дейност като корабособственици от Общността, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92;
[…] 2.Настоящата директива не се прилага по отношение на:
[…] б)документи, притежавани от публични предприятия:
i)изготвени извън обхвата на предоставянето на услуги от обществен интерес, съгласно определеното в закон или други обвързващи правила в държавата членка;
ii)свързани с дейностите, които са пряко изложени на конкуренция и по тази причина за тях, съгласно член 34 от Директива 2014/25/ЕС, не се прилагат правилата за възлагане на обществени поръчки;
[…] г)документи, като чувствителни данни, които са изключени от достъп по силата на режимите за достъп в държавата членка, включително от съображения за:
i)защита на националната сигурност (а именно държавната сигурност), отбраната или обществената сигурност;
ii)статистическа поверителност;
iii)търговска поверителност (включително търговски, професионални или дружествени тайни);
[…] е)документи, достъпът до които е ограничен по силата на режимите за достъп в държавите членки, включително в случаи, при които гражданите или юридическите лица трябва да докажат конкретен интерес, за да получат достъп до документи;
[…] 3.Настоящата директива надгражда и не засяга режимите на достъп на Съюза и националните режими на достъп.
[…] 7.С настоящата директива се урежда повторното използване на съществуващи документи, притежавани от органите от обществения сектор и публичните предприятия в държавите членки […]“.
7 Член 2 от Директива 2019/1024, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
1)„орган от обществения сектор“ означава държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации или обединените сдружения, сформирани от един или повече такива органи или от една или повече такива публичноправни организации;
2)„публичноправни организации“ означава организации, които имат всяка една от посочените характеристики:
а)създадени са с конкретната цел да отговорят на нуждите от обществен интерес и нямат промишлен, нито търговски характер;
б)[са] юридическо лице; и
в)получават по-голямата част от финансирането си от държавата, от регионалните или от местните органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски надзор от такива органи или организации; или имат административен, управителен или надзорен съвет, повечето от половината от членовете на чийто състав са назначени от държавата, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;
3)„публично предприятие“ означава всяко предприятие, което развива дейност в областите, определени в член 1, параграф 1, буква б), върху което органите от обществения сектор могат да упражняват, пряко или косвено, доминиращо влияние по силата на собствеността им върху предприятието, на финансовото им участие в него или на правила, регулиращи дейността му. Счита се, че е налице доминиращо влияние от страна на органите от обществения сектор във всеки от следните случаи, когато тези органи, пряко или косвено:
а)притежават мажоритарния дял от записания капитал на предприятието;
б)контролират мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието;
в)могат да назначат повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на предприятието.
[…] 11)„повторно използване“ означава използването от страна на физически или юридически лица на документи, притежание на:
а)органи от обществения сектор, за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел в рамките на обществената функция, за която документите са били създадени, с изключение на обмена на документи между органите от обществения сектор с единствената цел изпълнение на техните обществени функции; или
б)публични предприятия, за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел за предоставяне на услуги от обществен интерес, за която документите са били създадени, с изключение за обмен на документи между публичните предприятия и органите от обществения сектор единствено с цел изпълнение на обществените функции на органите от обществения сектор;
[…]“.
Чешкото право
8 Zákon č. 106/1999 Sb., o svobodném přístupu k informacím (Закон № 106/1999 за свободния достъп до информация) е изменен със Zákon č. 241/2022 Sb., kterým se mění zákon č. 106/1999 Sb., o svobodném přístupu k informacím, ve znění pozdějších předpisů, zákon č. 123/1998 Sb., o právu na informace o životním prostředí, ve znění pozdějších předpisů, a zákon č. 130/2002 Sb., o podpoře výzkumu, experimentálního vývoje a inovací z veřejných prostředký a o změně některých souvisejících zákonů (zákon o podpoře výzkumu, experimentálního vývoje a inovací), ve znění pozdějších předpisů (Закон № 241/2022 за изменение на Закон № 106/1999 за свободния достъп до информация, изменен, на Закон № 123/1998 за правото на информация за околната среда, изменен, и на Закон № 130/2002 за насърчаване с публични средства за научните изследвания, за експерименталното развитие и иновациите и за изменение на някои свързани закони (Закон за насърчаване на научните изследвания, експерименталното развитие и иновациите) (наричан по-нататък „Законът за транспониране на Директива 2019/1024“).
9 Член 2, параграф 1 от Закон № 106/1999 за свободния достъп до информация, изменен със Закона за транспониране на Директива 2019/1024 (наричан по-нататък „Законът за свободния достъп до информация“), гласи:
„Задължените субекти, които по силата на този закон са длъжни да предоставят информация за дейността си, са държавните органи, единиците на местното самоуправление и техните органи, както и публичните институции“.
10 Съгласно член 2a от този закон:
„1.„Задължен субект“ е и публично предприятие, което за целите на този закон е юридическо лице, което не е задължен субект по смисъла на член 2, параграф 1, но
а)което:
1.извършва съответните дейности в съответствие със Закона за обществените поръчки,
2.действа като оператор на обществени услуги по смисъла на член 2 от [Регламент (ЕО) № 1370/2007],
3.действа като въздушен превозвач, който изпълнява задължение за предоставяне на обществена услуга съгласно член 16 от [Регламент (ЕО) № 1008/2008], или
4.действа като корабособственик, който изпълнява задължение за обществена услуга съгласно член 4 от [Регламент (ЕИО) № 3577/92], и
b)върху което задълженият субект по член 2, параграф 1 може пряко или косвено да упражнява доминиращо влияние по силата на участието си в това юридическо лице или на правила, регулиращи дейността му.
2.Счита се, че условието за доминиращо влияние е изпълнено, ако задълженият субект по член 2, параграф 1 пряко или косвено:
a)притежава мажоритарния дял от записания капитал на публичното предприятие;
b)контролира мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от публичното предприятие; или
c)може да назначава повече от половината от административните, управителните или надзорните органи на предприятието“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 VaK Přerov е акционерно дружество по чешкото право, което извършва дейност в сектора на водоснабдяването и канализацията. Почти 100 % от него са собственост на чешки градове и общини, без нито един от акционерите да притежава мажоритарен дял.
12 На основание на Закона за свободния достъп до информация дружеството е сезирано с искане за информация с предмет протоколи от заседания на неговите органи. Тъй като счита, че не е „задължен субект“ по смисъла на този закон и поради това не е длъжно да предостави такава информация, посоченото дружество отхвърля искането.
13 Срещу това решение е подадена жалба до Службата, която с решение от 7 март 2023 г. задължава VaK Přerov да разгледа искането за информация в съответствие със Закона за свободен достъп до информация. VaK Přerov обжалва последното решение пред Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), който е запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си дружеството твърди, че не е задължен субект по смисъла на този закон.
14 Запитващата юрисдикция счита, че за да се разреши висящият пред нея спор, следва да се определи дали VaK Přerov е „публично предприятие“ по смисъла на член 2a, параграф 1 от посочения закон — категория, въведена в същия закон със Закона за транспониране на Директива 2019/1024.
15 Според запитващата юрисдикция този спор се отнася по-специално до въпроса дали, за да бъде квалифицирано като „публично предприятие“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 и следователно по смисъла на член 2а, параграф 1 от Закона за свободния достъп до информация, доминиращото влияние върху това предприятие по смисъла на първата от тези разпоредби трябва да се упражнява само от един орган от публичния сектор или евентуално съвместно от няколко органа от този сектор. Последната позиция се отстоява в спора по главното производство от Службата.
16 VaK Přerov обаче счита, че такова тълкуване не произтича от Директива 2019/1024 и че в случая „доминиращо влияние“ по смисъла на тази директива би могло да е налице само когато единица на местното самоуправление, която е сред акционерите, притежава самостоятелно мажоритарен дял или когато няма никакво съмнение, че различни акционери действат съгласувано.
17 При това положение Městský soud v Praze (Градски съд Прага) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1)Трябва ли член 2, точка 3 от Директива [2019/1024] да се тълкува в смисъл, че публично предприятие е и предприятие, в което няколко органа от обществения сектор могат съвместно да упражняват доминиращо влияние по силата на собствеността си [върху предприятието], на финансовото си участие в предприятието или на правилата, регулиращи дейността му?
2)При утвърдителен отговор на първия въпрос счита ли се, че е налице доминиращо влияние по смисъла на посочената разпоредба от Директива 2019/1024 и когато няколко органа от обществения сектор съвместно притежават мажоритарния дял от записания капитал на предприятието, контролират мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието, или могат да назначат повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на предприятието, или пък следва да се провери дали тези органи от обществения сектор действително действат съгласувано и имат общи интереси?“.
По преюдициалните въпроси
Относно компетентността на Съда
18 Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2020 г., J & S Service, C‑620/19, EU:C:2020:1011, т. 32 и цитираната съдебна практика).
19 В това отношение Европейската комисия изтъква, че спорът в главното производство не се отнася до повторното използване на документи от обществения сектор, уредено от Директива 2019/1024, а до заявление за достъп до документи, което не попада в приложното поле на тази директива. Както следва от член 1, параграф 3 от Директива 2019/1024 във връзка със съображение 23 от нея, такова искане се уреждало от правото на държавите членки или евентуално от секторни правила на Съюза относно достъпа до информация.
20 В случая в основата на този спор е заявление за достъп до информация, подадено на основание на Закона за свободния достъп до информация. Както уточнява запитващата юрисдикция в отговора си на отправеното ѝ от Съда искане за разяснения, този закон не изисква от подателя на такова искане изрично да посочи намерението си да използва повторно поисканата информация по смисъла на член 2, точка 11 от Директива 2019/1024.
21 От мотивите към законопроекта, довел до приемането на Закона за транспониране на Директива 2019/1024, както е изложено от запитващата юрисдикция в този отговор, е видно, че още при транспонирането на Директива 2003/98 чешкият законодател последователно е избрал режим, осигуряващ повторното използване на информацията чрез упражняване на правото на достъп до информация.
22 В това отношение следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че е от неговата компетентност да се произнесе по преюдициално запитване относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които, макар фактите по главното производство да не попадат пряко в приложното поле на това право, разпоредбите на това право са приложими въз основа на препращане в националното право към тяхното съдържание. Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Съюза от еднообразно тълкуване на заимстваните от правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. решения от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 37, от 21 ноември 2019 г., Deutsche Post и др., C‑203/18 и C‑374/18, EU:C:2019:999, т. 36, и от 10 декември 2020 г., J & S Service, C‑620/19, EU:C:2020:1011, т. 34 и цитираната съдебна практика).
23 Ето защо тълкуване от Съда на разпоредби на правото на Съюза, когато са налице положения, които не попадат в приложното поле на тези разпоредби, е обосновано, когато националното право е направило разглежданите разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на разглежданите разпоредби (решение от 21 ноември 2019 г., Deutsche Post и др., C‑203/18 и C‑374/18, EU:C:2019:999, т. 37 и цитираната съдебна практика).
24 В случая запитващата юрисдикция изтъква, че с приемането през 2022 г. на Закона за транспониране на Директива 2019/1024 националният законодател е разширил кръга на субектите, задължени да предоставят информация, така че да обхване тези, които съгласно тази директива са обвързани от предвидените в нея задължения, като по този начин съзнателно е решил да приведе приложното поле по отношение на лицата на Закона за свободния достъп до информация в съответствие с приложното поле по отношение на лицата на посочената директива.
25 При тези условия следва да се приеме, че член 2, точка 3 от Директива 2019/1024, който дава определение на понятието „публично предприятие“, е обявен от националния законодател за пряко и безусловно приложим по смисъла на цитираната в точка 23 от настоящото решение съдебна практика към положения, които не попадат непременно в приложното поле на тази директива, но се уреждат от този закон.
26 Несъмнено, видно от член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2019/1024 и както Съдът вече е имал повод да постанови, „повторното използване“ на документ по смисъла на тази директива предполага наличие на достъп до този документ, което подчертава тясната връзка между тези две действия. Въпреки това тези действия са явно различни. Всъщност посочената директива не предвижда право на достъп до документите от обществения сектор, а изхожда от предпоставката, че такова право съществува в правото на държавите членки или в правото на Съюза, поради което условията за достъп до тези документи не попадат в нейното приложно поле (решение от четвъртък, 21 ноември 2024 г., HP — Hrvatska pošta, C‑336/23, EU:C:2024:979, т. 28 и 31 и цитираната съдебна практика).
27 С оглед обаче на съдебната практика, припомнена в точки 22 и 23 от настоящото решение, в случая подобно разграничение не изглежда релевантно, за да се определи дали е от компетентността на Съда да отговори на поставените по настоящото дело въпроси. Всъщност от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че член 2а от Закона за свободния достъп до информация, следвайки примера на правото на Съюза относно повторното използване на информацията от обществения сектор, разширява приложното поле по отношение на лицата на този закон върху публичните предприятия, притежаващи такава информация. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, националният законодател не се ограничава до това да почерпи вдъхновение от Директива 2019/1024, а разширява нормативните ѝ последици до положения, уредени от вътрешното право, без да прави резерви в това отношение и без да променя съдържанието на понятието „публично предприятие“, определено в член 2, точка 3 от тази директива. В това отношение следва да се отбележи, че член 2а от посочения закон възпроизвежда почти дословно категориите публични предприятия, посочени в член 1, параграф 1, буква б) от посочената директива.
28 Поради това следва да се приеме, че посочената разпоредба е приложима като такава по силата на националното право (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 декември 2020 г., J & S Service, C‑620/19, EU:C:2020:1011, т. 50 и 51 и цитираната съдебна практика).
29 При тези обстоятелства е налице несъмнен интерес Съдът да тълкува член 2, точка 3 от Директива 2019/1024, за да осигури еднаквото му тълкуване, така че на основание член 267 ДФЕС от компетентността на Съда е да отговори на въпросите, поставени в това отношение от запитващата юрисдикция.
По същество
30 С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „публично предприятие“ по смисъла на тази разпоредба попада предприятие, върху което няколко органа от обществения сектор могат да упражняват съвместно доминиращо влияние, и ако това е така, дали, за да се презумира такова влияние, е необходимо да се провери дали тези органи действат съгласувано и имат общи интереси.
31 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се имат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 5 февруари 2026 г., Hauptzollamt Düsseldorf (Превозно средство с произход от Русия), C‑619/24, EU:C:2026:73, т. 18 и цитираната съдебна практика).
32 Първо, що се отнася до използваните в член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 термини, тази разпоредба изрично се отнася за „всяко предприятие“, върху което „органите от обществения сектор“, в множествено число, „могат да упражняват пряко или косвено, доминиращо влияние по силата на собствеността им върху предприятието, на финансовото им участие в него или на правила, регулиращи дейността му“.
33 Второ, що се отнася до контекста, в който се вписва тази разпоредба, от съображение 29 от Директива 2019/1024 следва, че в тази директива законодателят на Съюза е избрал да възприеме определението на понятието „публично предприятие“, съдържащо се в член 4, параграф 2 от Директива 2014/25. Последната разпоредба обаче се отнася за „всяко предприятие“, върху което „възлагащите органи“, в множествено число, „могат да упражняват пряко или непряко доминиращо влияние поради собствеността си върху него, финансовото си участие в него или правилата, които го уреждат“.
34 От гореизложеното следва, че законодателят на Съюза изрично е решил да включи в обхвата на понятието „публично предприятие“ по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 не само предприятията, върху които само един орган от обществения сектор може да упражнява доминиращо влияние, но и предприятията, върху които такова влияние може да се упражнява от няколко органа от обществения сектор.
35 Трето, такова тълкуване на член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 се потвърждава от преследваните с тази директива цели. От една страна, както е посочено в съображение 13 от нея, тя има за цел да извлече пълна полза за европейската икономика и гражданското общество от потенциала на информацията от обществения сектор и на информацията, която се събира, създава, възпроизвежда и разпространява в рамките на изпълнението на обществени функции или услуга от обществен интерес.
36 От друга страна, от съображения 24 и 25 от посочената директива следва, че с приемането ѝ законодателят на Съюза е възнамерявал да разшири приложното поле на съответната правна уредба на Съюза, за да обхване документите, изготвени при изпълнение на услуги от обществен интерес от публичните предприятия, посочени в Директива 2014/25, за да се постигне по-добре целта на Директива 2019/1024.
37 Ето защо се налага изводът, че с оглед на целите на Директива 2019/1024, припомнени в точки 35 и 36 от настоящото решение, разпоредбите, определящи приложното поле на тази директива по отношение на лицата, и по-специално тези, които определят понятието „публично предприятие“, следва да се тълкуват разширително.
38 В това отношение следва да се отбележи, че както предприятията, върху които само един орган от обществения сектор упражнява доминиращо влияние, така и предприятията, върху които такова влияние се упражнява съвместно от няколко такива органа, могат да изпълняват обществени функции или да предоставят услуга от обществен интерес. Следователно, ако член 2, точка 3 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага само за първите, той не би позволил пълното постигане на преследваните с посочената директива цели, а именно да се използва пълният потенциал на информацията от обществения сектор и да се разшири приложното поле на разглежданата правна уредба.
39 Ето защо следва да се приеме, че член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „публично предприятие“ по смисъла на тази разпоредба попада предприятие, върху което няколко органа от обществения сектор могат съвместно да упражняват доминиращо влияние.
40 Доколкото запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни дали в такъв случай тези органи трябва да действат съгласувано и да имат общи интереси, за да се презумира, че това влияние е доминиращо по смисъла на член 2, точка 3 от Директива 2019/1024, в самото начало трябва да се отбележи, че такова изискване не произтича нито от текста на тази разпоредба, нито от контекста, в който тя се вписва. Всъщност в посочената разпоредба законодателят на Съюза само е посочил, че доминиращо влияние по смисъла на тази разпоредба се презумира, когато тези органи, пряко или косвено, притежават мажоритарния дял от записания капитал на предприятието, контролират мнозинството от гласовете, свързани с акциите/дяловете, емитирани от предприятието, или могат да назначат повече от половината от членовете на административния, управителния или надзорния орган на предприятието.
41 Тези алтернативни критерии отразяват обективни положения, без да се вземат предвид фактори като съгласуването и общите интереси на съответните органи от обществения сектор, които освен това могат да варират през периода на съществуване на дадено предприятие в зависимост по-специално от предизвикателствата, пред които са изправени неговите органи за вземане на решения, и от решенията, които те трябва да вземат в това отношение. Вземането предвид на обстоятелства, свързани с такива сложни фактически преценки, обаче би било в противоречие с целите на тази директива, посочени в точки 35 и 36 от настоящото решение.
42 С оглед на изложените по-горе съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че член 2, точка 3 от Директива 2019/1024 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „публично предприятие“ по смисъла на тази разпоредба попада предприятие, върху което няколко органа от обществения сектор могат съвместно да упражняват доминиращо влияние, без да е необходимо, за да се презумира такова влияние, да се проверява дали тези органи действат съгласувано и имат общи интереси.
По съдебните разноски
43 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Член 2, точка 3 от Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор
трябва да се тълкува в смисъл, че
в обхвата на понятието „публично предприятие“ по смисъла на тази разпоредба попада предприятие, върху което няколко органа от обществения сектор могат съвместно да упражняват доминиращо влияние, без да е необходимо, за да се презумира такова влияние, да се проверява дали тези органи действат съгласувано и имат общи интереси.
Подписи
*Език на производството: чешки.