Член 10

Методика на оценяване — оценъчна йерархия

1. При оценката на активите и пасивите в съответствие с член 9, параграфи 1, 2 и 3 застрахователните и презастрахователните предприятия следват оценъчната йерархия, посочена в параграфи 2—7, като вземат предвид характеристиките на актива или пасива в случаите, в които участниците на пазара биха ги взели предвид при определянето на цената на актива или пасива към датата на оценяването, включително състоянието и местоположението на актива или пасива и ограниченията, ако има такива, във връзка с продажбата или използването на този актив.

2. Като основен метод за оценка на активите и пасивите застрахователните и презастрахователните предприятия използват котираните пазарни цени на действащи пазари за същите активи или пасиви.

3. Когато за тези активи или пасиви не е възможно да се използват котирани пазарни цени на действащи пазари, застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват активите и пасивите, като използват котирани пазарни цени на действащи пазари за сходни активи или пасиви, коригирани с оглед на отразяване на разликите. Тези корекции отразяват специфичните за даден актив или пасив фактори, включително всеки от следните:

а) състоянието или местоположението на актива или пасива;

б) степента, в която входящите данни се отнасят до позиции, които са сравними с актива или пасива; както и

в) обема или степента на активност на пазарите, на които се наблюдават входящите данни.

4. Използването на котирани пазарни цени от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия се основава на критериите за действащи пазари, определени в международните счетоводни стандарти, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.

5. Когато посочените в параграф 4 критерии не са изпълнени, застрахователните и презастрахователните предприятия използват алтернативни методи за оценка, освен ако в настоящата глава е предвидено друго.

6. При използване на алтернативни методи за оценка застрахователните и презастрахователните предприятия разчитат възможно най-малко на входящи данни, които са специфични за предприятието, и използват в максимална степен съответните пазарни данни, включително следните:

а) котирани цени на идентични или сходни активи или пасиви на пазари, които не са действащи;

б) входящи данни, различни от котираните цени, които могат да се наблюдават за актива или пасива, включително лихвени проценти и криви на доходност, наблюдавани на обичайно обявявани интервали, очаквана колебливост и кредитни спредове;

в) пазарно потвърдени входящи данни, които не могат да бъдат пряко наблюдавани, а се основават на или са подкрепени от налични пазарни данни.

Всички тези пазарни входящи данни се коригират с оглед на факторите, посочени в параграф 3.

Дотолкова, доколкото няма на разположение съответни наблюдавани входящи данни, включително при обстоятелства, при които е налице слаба или липсваща активност на пазара по отношение на актива или пасива към датата на оценяването, предприятията си служат с ненаблюдавани данни, отразяващи допусканията, с които пазарните участници биха си служили при ценообразуването на актива или пасива, включително допускания във връзка с риска. Когато се използват ненаблюдавани данни, предприятията коригират специфичните за предприятието данни, ако е налице основателна информация, че останалите участници на пазара използват други данни или ако съществува специфичен за предприятието елемент, който не е достъпен за другите участници на пазара.

При оценяването на допусканията във връзка с риска, посочени в предходния параграф, предприятията вземат предвид риска, присъщ на конкретния метод за оценяване, използван за оценяване на справедливата стойност, и риска, присъщ на входящите данни от тази техника за оценяване.

7. Когато използват алтернативни методи за оценка, предприятията използват техники за оценяване, които са съгласувани с един или повече от следните подходи:

а) пазарен подход, при който се използват цени и друга полезна информация, произтичаща от пазарни сделки с идентични или сходни активи, пасиви или група от активи и пасиви. Сред техниките за оценяване, които са съгласувани с пазарния подход, е матричното ценообразуване;

б) подход на базата на доходите, при който бъдещи суми, като например парични потоци или приходи или разходи, се превръщат в единна текуща сума. Справедливата стойност отразява текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. Сред техниките за оценяване, които са съгласувани с подхода на базата на доходите, са техниките за оценяване въз основа на настоящата стойност, моделите на ценообразуване на опции и методът на допълнителните парични потоци, отчитани в рамките на повече от един период;

в) подходът на разходите или подходът на текущите разходи по подмяна отразява актуалната сума, която би се изисквала за подмяна на годността на актива. От гледна точка на даден участник на пазара — продавач, цената, която ще получи за актива, се основава на разходите на даден участник на пазара — купувач за придобиването или създаването на актив заместител със сравнима полезност, коригирани с разходите за моралното му остаряване.