Член 1
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
1.„алтернативни методи за оценка“ означава методи за оценка, които са съгласувани с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, различни от тези, при които се използват единствено котирани пазарни цени за еднакви или сходни активи или пасиви;
2.„анализ на сценария“ означава анализ на въздействието на съвкупност от неблагоприятни събития;
3.„здравнозастрахователно задължение“ означава застрахователно задължение, което обхваща едното или двете от следните:
i)предоставянето на медицинско лечение или грижи, включително превантивни или лечебни медицински грижи или грижи поради заболяване, произшествие, увреждане или недъг или финансово обезщетение за такова лечение или грижи,
ii)финансово обезщетение за заболяване, произшествие, увреждане или недъг;
4.„застрахователно задължение във връзка с медицински разходи“ означава застрахователно задължение, което обхваща предоставянето на медицинско лечение или грижи или финансовото обезщетение, посочени в точка 3, подточка i);
5.„застрахователно задължение във връзка със защита на доходите“ означава задължение, което обхваща финансовото обезщетение, посочено в точка 3, подточка ii), различно от финансовото обезщетение, посочено в точка 3, подточка i);
6.„застрахователно задължение във връзка с обезщетение на работниците“ означава застрахователно задължение, което обхваща предоставянето на медицинско лечение или грижи или финансовото обезщетение, посочени в точка 3, подточки i) и ii), и което възниква в резултат на произшествия на работното място, трудова злополука и професионална болест;
7.„здравно презастрахователно задължение“ означава презастрахователно задължение, което възниква в резултат на прието презастраховане, покриващо здравнозастрахователни задължения;
8.„презастрахователно задължение във връзка с медицински разходи“ означава презастрахователно задължение, което възниква в резултат на прието презастраховане, покриващо застрахователни задължения във връзка с медицински разходи;
9.„презастрахователно задължение във връзка със защита на доходите“ означава презастрахователно задължение, което възниква в резултат на прието презастраховане, покриващо застрахователни задължения във връзка със защита на доходите;
10.„презастрахователно задължение във връзка с обезщетение на работниците“ означава презастрахователно задължение, което възниква в резултат на прието презастраховане, покриващо застрахователни задължения във връзка с обезщетение на работниците;
11.„записани премии“ означава премиите, дължими на застрахователно или презастрахователно предприятие за определен период от време, независимо от това дали тези премии са свързани изцяло или отчасти със застрахователно или презастрахователно покритие, осигурено в различен период от време;
12.„получени премии“ означава премиите, свързани с риска, покрит от застрахователното или презастрахователното предприятие за определен период от време;
13.„предсрочно прекратяване“ означава всички възможни начини за пълно или частично прекратяване на полицата, включително следното:
i)доброволно прекратяване на полицата със или без заплащане на откупна стойност;
ii)смяна на застрахователното или презастрахователното предприятие от страна на титуляря на полицата;
iii)прекратяване на полицата в резултат на отказа на титуляря на полицата да плаща премията;
14.„прекратяване“ на застрахователна полица означава предсрочно прекратяване, изтичане на срока на действие без заплащане на откупна стойност, изплащане на всички договорени премии, автоматични разпоредби за неизплащане на неустойка или упражняване на други варианти за прекратяване на полицата или неупражняване на варианти за продължаване на срока на действие на полицата;
15.„варианти за прекратяване“ означава всички предвидени по закон или по договор права на титуляря на полицата частично или цялостно да прекрати, прекрати предсрочно, намали, ограничи или преустанови застрахователното покритие или да остави да изтече срока на действие на застрахователната полица;
16.„варианти за продължаване“ означава всички предвидени по закон или по договор права на титуляря на полицата частично или изцяло да сключи, поднови, увеличи, удължи или възобнови застрахователното или презастрахователното покритие;
17.„покритие на вътрешен модел“ означава рисковете, отразени в прогнозата на вероятностното разпределение, на която се основава вътрешният модел;
18.„обхват на вътрешен модел“ означава рисковете, които вътрешният модел е одобрен да покрива; в обхвата на вътрешния модел могат да бъдат както рискове, които са включени в стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност, така и такива, които не са включени в нея;
18а.„секюритизация“ означава сделка или схема съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2017/2402 ; 18б.„ОПС секюритизация“ означава секюритизация, обозначена като „опростена, прозрачна и стандартизирана“ или „ОПС“ в съответствие с изискванията, определени в член 18 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
19.„секюритизираща позиция“ означава секюритизираща позиция по смисъла на член 2, точка 19 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
19а.„първостепенна секюритизираща позиция“ означава първостепенна секюритизираща позиция по смисъла на член 242, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013 ; 20.„пресекюритизираща позиция“ означава експозиция към пресекюритизация по смисъла на член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
21.„инициатор“ означава инициатор по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
22.„спонсор“ означава спонсор по смисъла на член 2, точка 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
23.„транш“ означава транш по смисъла на член 2, точка 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402;
24.„централна банка“ означава централна банка по смисъла на член 4, параграф 1, точка 46 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
25.„базисен риск“ означава рискът, произтичащ от ситуация, при която покритата от техники за намаляване на риска експозиция не съответства на рисковата експозиция на застрахователното или презастрахователното предприятие;
26.„договори за обезпечение“ означава договори, по силата на които доставчиците на обезпечението правят едно от следните:
а)прехвърлят на обезпеченото лице пълното право на собственост върху обезпечението с цел осигуряване или гарантиране по друг начин на изпълнението на съответното задължение;
б)предоставят на обезпеченото лице или в негова полза обезпечение под формата на гаранция, като при учредяване на правото на гаранция доставчикът на обезпечението или попечителят запазва правото на собственост върху обезпечението;
27.по отношение на съвкупност от позиции „всички възможни комбинации от две“ такива позиции означава всички поръчани двойки позиции от съвкупността;
28.„споразумение за групиране“ означава споразумение, при което няколко застрахователни или презастрахователни предприятия се договарят да споделят установени застрахователни рискове в определени пропорции. Страните, застраховани от членовете на споразумението за групиране, не са членове на споразумението за групиране;
29.„експозиция от тип А на групата“ означава рискът, прехвърлен от застрахователно или презастрахователно предприятие към споразумение за групиране, когато застрахователното или презастрахователното предприятие не е страна по това споразумение за групиране;
30.„експозиция от тип Б на групата“ означава рискът, прехвърлен от застрахователно или презастрахователно предприятие към друг член на споразумение за групиране, когато застрахователното или презастрахователното предприятие е страна по това споразумение за групиране;
31.„експозиция от тип В на групата“ означава рискът, прехвърлен от застрахователно или презастрахователно предприятие, което е член на споразумение за групиране, към друго застрахователно или презастрахователно предприятие, което не е член на това споразумение за групиране;
32.„дълбок пазар“ означава пазар, на който сделки, свързани с голямо количество финансови инструменти, могат да се осъществят, без това да окаже значително въздействие върху цената на инструментите;
33.„ликвиден пазар“ означава пазар, на който финансовите инструменти могат лесно да се преобразуват посредством покупка или продажба, без това да предизвиква значителна промяна в цената;
34.„прозрачен пазар“ означава пазар, на който текущата търговска и ценова информация е лесно достъпна за широката общественост, по-специално за застрахователните или презастрахователните предприятия;
35.„бъдещи дискреционни бонуси“ и „бъдещи дискреционни плащания“ означава бъдещи плащания, различни от обвързаните с индекс или с дялове в инвестиционен фонд обезщетения по застрахователни или презастрахователни договори, които имат една от следните характеристики:
а)законовото или договорното основание за тях е един или повече от следните резултати:
i)икономическите резултати от определена група договори или определен вид договор или един единствен договор;
ii)реализираната или нереализираната възвръщаемост на инвестициите в определена група активи, държани от застрахователното или презастрахователното предприятие;
iii)печалбата или загубата на застрахователното или презастрахователното предприятие или на фонд, съответстващ на договора;
б)те са въз основа на декларация на застрахователното или презастрахователното предприятие и моментът или размерът на плащанията е изцяло или частично по негова преценка;
36.„основна срочна структура на безрисковия лихвен процент“ означава срочна структура на безрисковия лихвен процент, която е получена по същия начин, както съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, която трябва да се използва за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка съгласно член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, но без към съответната структура на безрисковия лихвен процент да се прилага изравнителна корекция, корекция за променливост или преходна корекция в съответствие с член 308в от посочената директива;
37.„портфейл, за който се прилага изравнителна корекция“ означава портфейл от застрахователни или презастрахователни задължения, по отношение на който се прилага изравнителната корекция, и целевият портфейл от активи, както е посочено в член 77б, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
38.„здравнозастрахователни задължения, подобни на животозастрахователни задължения“ означава здравнозастрахователни задължения, които са разпределени към видовете дейности, свързани с животозастрахователни задължения, в съответствие с член 55, параграф 1;
39.„здравнозастрахователни задължения, различни от животозастрахователни задължения“ означава здравнозастрахователни задължения, които са разпределени към видовете дейности, свързани с общозастрахователни задължения в съответствие с член 55, параграф 1;
40.„предприятие за колективно инвестиране“ означава предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) съгласно определението в член 1, параграф 2 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета или алтернативен инвестиционен фонд (АИФ) съгласно определението в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ; 41.по отношение на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие „основно търговско поделение“ означава определен сегмент от застрахователното и презастрахователното предприятие, който функционира независимо от другите подразделения на предприятието, разполага със самостоятелни ресурси и процедури за управление в рамките на предприятието и крие рискове, които са съществени по отношение на цялата дейност на предприятието;
42.по отношение на дадена застрахователна или презастрахователна група „основно търговско поделение“ означава определен сегмент от групата, който функционира независимо от другите подразделения на групата, разполага със самостоятелни ресурси и процедури за управление в рамките на групата и крие рискове, които са съществени по отношение на цялата дейност на групата; всяко юридическо лице, което принадлежи към групата, представлява основно търговско поделение или се състои от няколко основни търговски поделения;
43.„административен, управителен или надзорен орган“ означава управителният орган или надзорният орган или и двата органа, когато в съответното национално законодателство е предвидена двустепенна система на управление, обхващаща управителен орган и надзорен орган, или, когато в съответното национално законодателство не е предвиден конкретен орган — управителният орган;
44.„агрегирана максимална рискова експозиция“ означава сборът от максималните плащания, включително разходите, които могат да възникнат във връзка със схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с изключение на разходите, които изпълняват всички изброени по-долу критерии:
а)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск има право да изисква от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило рискове към нея, да заплати разходите;
б)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск не е длъжна да покрива разходите, освен ако и докато не получи от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило рисковете към нея, сума, равняваща се на разходите;
в)застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило рискове към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не включва разходите като сума, възстановима по силата на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в съответствие с член 41 от настоящия регламент;
45.„съществуващ застрахователен или презастрахователен договор“ означава застрахователен или презастрахователен договор, за когото са признати застрахователни или презастрахователни задължения;
46.„очакваната печалба, включена в бъдещите премии“ означава очакваната настояща стойност на бъдещите парични потоци, които са резултат от включването в техническите резерви на премиите по съществуващи застрахователни и презастрахователни договори, които се очаква да бъдат получени в бъдеще, но които е възможно да не бъдат получени по причина, различна от настъпване на застрахователното събитие, независимо от законовите или договорните права на титуляря на полицата да прекрати полицата;
47.„застраховка на ипотечен заем“ означава кредитно застраховане, което осигурява покритие на заемодателите в случай на неизпълнение на задължения по предоставените от тях ипотечни заеми;
48.„дъщерно предприятие“ означава всяко дъщерно предприятие по смисъла на член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 2013/34/ЕС, включително съответните му дъщерни предприятия;
49.„свързано предприятие“ означава предприятие, което е или дъщерно предприятие, или друго предприятие, в което се притежава дялово участие, или предприятие, свързано с друго предприятие посредством отношение, посочено в член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕИО;
50.„поднадзорно предприятие“ означава „поднадзорно лице“ по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ; 51.„предприятие, което не е поднадзорно“ означава всяко предприятие, различно от изброените в член 2, параграф 4 от Директива 2002/87/ЕО;
52.„предприятие, извършващо финансови дейности, което не е поднадзорно“ означава предприятие, което не е поднадзорно и което извършва една или повече от дейностите, посочени в приложение I към Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета , ако тези дейности представляват значителна част от неговата обща дейност;
53.„предприятие за спомагателни услуги“ означава предприятие, което не е поднадзорно и чиято основна дейност е притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на данни, здравни грижи или всяка друга подобна дейност, която е спомагателна към основната дейност на едно или повече застрахователни или презастрахователни предприятия;
54.„управляващо дружество на ПКИПЦК“ означава управляващо дружество по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2009/65/ЕО или инвестиционно дружество с разрешение съгласно член 27 от посочената директива, при условие че то не е посочило управляващо дружество съгласно същата директива;
55.„управител на алтернативен инвестиционен фонд“ означава управител на алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2011/61/ЕС;
55а.„инфраструктурни активи“ означава материални активи, структури или съоръжения, системи и мрежи, чрез които се предоставят или поддържат основни обществени услуги;
55б.„инфраструктурна организация“ означава организация или корпоративна група, която през последната си финансова година, за която има налични данни или според финансовото предложение, е реализирала основната част от своите приходи от притежаването, финансирането, разработването или експлоатирането на инфраструктурни активи;
55в.„риск за устойчивостта“ означава събитие или условие от екологично, социално или управленско естество, което, ако настъпи, може да причини действително или потенциално отрицателно въздействие върху стойността на инвестицията или на пасива;
55г.„фактори на устойчивост“ означава факторите на устойчивост по смисъла на член 2, точка 24 от Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета (
*1 ); 55д.„предпочитания във връзка с устойчивостта“ означава изборът на клиент или потенциален клиент да включи или не в инвестицията си, а ако включи — доколко да го направи, един или няколко измежду следните финансови инструменти:
а)финансов инструмент, за който клиентът или потенциалният клиент е определил, че негов минимален дял трябва да бъде инвестиран в екологично устойчиви инвестиции, както са определени в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (
*2 ); б)финансов инструмент, за който клиентът или потенциалният клиент е определил, че негов минимален дял трябва да бъде инвестиран в устойчиви инвестиции, както са определени в член 2, точка 17 от Регламент (ЕС) 2019/2088;
в)финансов инструмент, при който са взети предвид основните неблагоприятни въздействия върху факторите на устойчивост, като клиентът или потенциалният клиент е определил качествените или количествените елементи, доказващи това отчитане;
56.„институции за професионално пенсионно осигуряване“ означава институции по смисъла на член 6, буква а) от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ; 57.„местно застрахователно предприятие“ означава предприятие, лицензирано и контролирано от надзорните органи на трета държава, за което би било необходимо издаването на лиценз за застрахователно предприятие в съответствие с член 14 от Директива 2009/138/ЕО, ако неговото главно управление се намира в Съюза;
58.„местно презастрахователно предприятие“ означава предприятие, лицензирано и контролирано от надзорните органи на трета държава, за което би било необходимо издаването на лиценз за презастрахователно предприятие в съответствие с член 14 от Директива 2009/138/ЕО, ако неговото главно управление се намираше в Съюза;
59.„ЦК“ означава ЦК по смисъла на член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета ; 60.„защитен от несъстоятелност“ при активи на клиент означава, че съществуват ефективни механизми, които гарантират, че тези активи няма да бъдат достъпни за кредиторите на ЦК или на клирингов член в случай на несъстоятелност съответно на този ЦК или клирингов член или че активите няма да бъдат на разположение на клиринговия член, за да покрие загубите, понесени от него вследствие на неизпълнение на клиент или клиенти, различни от клиентите, предоставили тези активи;
61.„клиент“ означава клиент по смисъла на член 2, точка 15 от Регламент (ЕС) № 648/2012 или предприятие, което е сключило непреки споразумения за клиринг с клирингов член в съответствие с член 4, параграф 3 от посочения регламент;
62.„клирингов член“ означава клирингов член по смисъла на член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012;
63.„сделка, свързана с ЦК“ означава договор или сделка по член 301, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 между клиент и клирингов член, който/която е пряко свързан/а с договор или сделка по посочения параграф между този клирингов член и ЦК.
Член 2
Експертна преценка
1. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия правят допускания относно правилата, свързани с оценката на активите и пасивите, техническите резерви, собствените средства, капиталовите изисквания за платежоспособност, минималните капиталови изисквания и инвестиционните правила, тези допускания се основават на експертното мнение на лица със съответните знания, опит и разбиране на рисковете, присъщи на застрахователната или презастрахователната дейност.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, като вземат надлежно предвид принципа на пропорционалност, че вътрешните ползватели на съответните допускания са информирани относно съответното им съдържание, тяхната степен на надеждност и техните ограничения. За тази цел доставчиците на услуги, на които са възложени за подизпълнение функции или дейности, се считат за вътрешни ползватели.
Член 3
Обвързване на кредитните оценки със степените на кредитно качество
Скалата на степените на кредитно качество, посочена в член 109а, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, включва степени на кредитно качество от 0 до 6.
Член 4
Общи изисквания относно използването на кредитните оценки
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват външна кредитна оценка за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула само когато тя е присъдена от агенция за външна кредитна оценка (АВКО) или е одобрена от АВКО в съответствие с Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета . 2. Застрахователните или презастрахователните предприятия определят една или повече АВКО, които да бъдат използвани при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула.
3. Кредитните оценки се използват по последователен начин, а не избирателно.
4. При използването на кредитните оценки застрахователните и презастрахователните предприятия изпълняват всяко едно от следните изисквания:
а) когато застрахователно или презастрахователно предприятие реши да използва кредитните оценки, изготвени от призната АВКО за определен клас позиции, то използва тези кредитни оценки по последователен начин за всички позиции, спадащи към този клас;
б) когато застрахователно или презастрахователно предприятие реши да използва кредитните оценки, изготвени от призната АВКО, то ги използва без прекъсване и последователно във времето;
в) застрахователното или презастрахователното предприятие използва само кредитните оценки на призната АВКО, в които се отчитат всички суми на главницата, както и дължимите по нея лихви;
г) ако за рейтингова позиция е налице само една кредитна оценка от призната АВКО, тази кредитна оценка се използва за определянето на капиталовите изисквания за позицията;
д) ако за рейтингова позиция има две кредитни оценки от признати АВКО и те съответстват на различни параметри, се използва оценката, която води до по-високото капиталово изискване;
е) ако за рейтингова позиция има повече от две кредитни оценки от признати АВКО, се използват двете оценки, които водят до двете най-ниски капиталови изисквания. Ако двете най-ниски капиталови изисквания са различни, се използва тази от двете оценки, която води до по-високото капиталово изискване. Ако двете най-ниски капиталови изисквания са еднакви, се използва оценката, в резултат на която е получено това капиталово изискване;
ж) застрахователните и презастрахователните предприятия използват по възможност както поискани, така и непоискани кредитни оценки.
5. Когато дадена позиция е част от по-големи или по-сложни експозиции на застрахователното или презастрахователното предприятие, предприятието изготвя своя собствена вътрешна кредитна оценка на позицията и я отнася към една от седемте степени в скалата за оценка на кредитното качество. Когато собствената вътрешна кредитна оценка води до капиталово изискване, което е по-ниско от определеното съгласно наличните кредитни оценки от признати АВКО, тогава собствената вътрешна кредитна оценка не се взема предвид за целите на настоящия регламент.
6. За целите на параграф 5 по-големите или по-сложни експозиции на дадено предприятие включват секюритизиращи позиции по смисъла на член 178, параграфи 8 и 9 и пресекюритизиращи позиции.
Член 5
Кредитна оценка на емитенти и емисии
1. Когато е налице кредитна оценка за конкретна емисионна програма или инструмент, към които спада позицията, съставляваща експозицията, се използва тази кредитна оценка.
2. Когато за някоя позиция няма пряко приложима кредитна оценка, но има кредитна оценка за конкретна емисионна програма или инструмент, към които не спада позицията, съставляваща експозицията, или обща кредитна оценка за емитента, то тогава тази кредитна оценка се използва в един от следните случаи:
а) тя води до същото или до по-високо капиталово изискване, отколкото би било другояче, като въпросната експозиция е с равностоен или по-нисък ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции от по-висок ранг на този емитент, в зависимост от случая;
б) тя води до същото или до по-ниско капиталово изискване, отколкото би било другояче, като въпросната експозиция е с равностоен или по-висок ранг във всяко отношение в сравнение с конкретната емисионна програма или инструмент или в сравнение с необезпечените експозиции от по-висок ранг на този емитент, в зависимост от случая.
Във всички останали случаи застрахователните или презастрахователните предприятия приемат, че за експозицията не е налице кредитна оценка от призната АВКО.
3. Кредитните оценки за емитенти в рамките на дадена корпоративна група не се използват като кредитна оценка за друг емитент от същата корпоративна група.
Член 6
Двоен кредитен рейтинг за секюритизиращи позиции
Чрез дерогация от член 4, параграф 4, буква г), когато за дадена секюритизираща позиция има само една кредитна оценка от призната АВКО, тази кредитна оценка не се използва. Капиталовите изисквания за тази позиция се определят, както биха се определили, в случай че няма кредитна оценка от призната АВКО.
Член 7
Допускания за целите на оценяването
Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват активите и пасивите въз основа на допускането, че предприятието ще упражнява своята дейност като действащо предприятие.
Член 8
Обхват
Членове 9—16 се прилагат при признаването и оценяването на активите и пасивите, различни от техническите резерви.
Член 9
Методика на оценяване — общи принципи
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия признават активите и пасивите съобразно международните счетоводни стандарти, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват активите и пасивите съобразно международните счетоводни стандарти, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 г., при условие че тези стандарти включват методи за оценка, които са съгласувани с подхода за оценяване, посочен в член 75 от Директива 2009/138/ЕО. Когато тези стандарти позволяват използването на повече от един метод за оценка, застрахователните и презастрахователните предприятия използват единствено методи за оценяване, които са съгласувани с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Когато методите за оценка, включени в приетите от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 международни счетоводни стандарти, временно или постоянно не съответстват на подхода за оценяване, посочен в член 75 от Директива 2009/138/ЕО, застрахователните и презастрахователните предприятия използват други методи за оценка, за които се счита, че са съгласувани с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
4. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2, и по-специално при спазване на принципа на пропорционалност, установен в член 29, параграфи 3 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да признават и оценяват даден актив или пасив въз основа на метода за оценка, който използват за изготвянето на своите годишни или консолидирани финансови отчети, при условие че:
а) методът за оценка е съгласуван с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) методът за оценка е пропорционален на естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи на дейността на предприятието;
в) в своите финансови отчети предприятието не оценява този актив или пасив посредством международните счетоводни стандарти, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002;
г) оценката на активите и пасивите посредством международните счетоводни стандарти би създала разходи за предприятието, които са непропорционални по отношение на общите административни разходи.
5. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват самостоятелно отделните активи.
6. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват самостоятелно отделните пасиви.
Член 10
Методика на оценяване — оценъчна йерархия
1. При оценката на активите и пасивите в съответствие с член 9, параграфи 1, 2 и 3 застрахователните и презастрахователните предприятия следват оценъчната йерархия, посочена в параграфи 2—7, като вземат предвид характеристиките на актива или пасива в случаите, в които участниците на пазара биха ги взели предвид при определянето на цената на актива или пасива към датата на оценяването, включително състоянието и местоположението на актива или пасива и ограниченията, ако има такива, във връзка с продажбата или използването на този актив.
2. Като основен метод за оценка на активите и пасивите застрахователните и презастрахователните предприятия използват котираните пазарни цени на действащи пазари за същите активи или пасиви.
3. Когато за тези активи или пасиви не е възможно да се използват котирани пазарни цени на действащи пазари, застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват активите и пасивите, като използват котирани пазарни цени на действащи пазари за сходни активи или пасиви, коригирани с оглед на отразяване на разликите. Тези корекции отразяват специфичните за даден актив или пасив фактори, включително всеки от следните:
а) състоянието или местоположението на актива или пасива;
б) степента, в която входящите данни се отнасят до позиции, които са сравними с актива или пасива; както и
в) обема или степента на активност на пазарите, на които се наблюдават входящите данни.
4. Използването на котирани пазарни цени от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия се основава на критериите за действащи пазари, определени в международните счетоводни стандарти, приети от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002.
5. Когато посочените в параграф 4 критерии не са изпълнени, застрахователните и презастрахователните предприятия използват алтернативни методи за оценка, освен ако в настоящата глава е предвидено друго.
6. При използване на алтернативни методи за оценка застрахователните и презастрахователните предприятия разчитат възможно най-малко на входящи данни, които са специфични за предприятието, и използват в максимална степен съответните пазарни данни, включително следните:
а) котирани цени на идентични или сходни активи или пасиви на пазари, които не са действащи;
б) входящи данни, различни от котираните цени, които могат да се наблюдават за актива или пасива, включително лихвени проценти и криви на доходност, наблюдавани на обичайно обявявани интервали, очаквана колебливост и кредитни спредове;
в) пазарно потвърдени входящи данни, които не могат да бъдат пряко наблюдавани, а се основават на или са подкрепени от налични пазарни данни.
Всички тези пазарни входящи данни се коригират с оглед на факторите, посочени в параграф 3.
Дотолкова, доколкото няма на разположение съответни наблюдавани входящи данни, включително при обстоятелства, при които е налице слаба или липсваща активност на пазара по отношение на актива или пасива към датата на оценяването, предприятията си служат с ненаблюдавани данни, отразяващи допусканията, с които пазарните участници биха си служили при ценообразуването на актива или пасива, включително допускания във връзка с риска. Когато се използват ненаблюдавани данни, предприятията коригират специфичните за предприятието данни, ако е налице основателна информация, че останалите участници на пазара използват други данни или ако съществува специфичен за предприятието елемент, който не е достъпен за другите участници на пазара.
При оценяването на допусканията във връзка с риска, посочени в предходния параграф, предприятията вземат предвид риска, присъщ на конкретния метод за оценяване, използван за оценяване на справедливата стойност, и риска, присъщ на входящите данни от тази техника за оценяване.
7. Когато използват алтернативни методи за оценка, предприятията използват техники за оценяване, които са съгласувани с един или повече от следните подходи:
а) пазарен подход, при който се използват цени и друга полезна информация, произтичаща от пазарни сделки с идентични или сходни активи, пасиви или група от активи и пасиви. Сред техниките за оценяване, които са съгласувани с пазарния подход, е матричното ценообразуване;
б) подход на базата на доходите, при който бъдещи суми, като например парични потоци или приходи или разходи, се превръщат в единна текуща сума. Справедливата стойност отразява текущите пазарни очаквания за тези бъдещи суми. Сред техниките за оценяване, които са съгласувани с подхода на базата на доходите, са техниките за оценяване въз основа на настоящата стойност, моделите на ценообразуване на опции и методът на допълнителните парични потоци, отчитани в рамките на повече от един период;
в) подходът на разходите или подходът на текущите разходи по подмяна отразява актуалната сума, която би се изисквала за подмяна на годността на актива. От гледна точка на даден участник на пазара — продавач, цената, която ще получи за актива, се основава на разходите на даден участник на пазара — купувач за придобиването или създаването на актив заместител със сравнима полезност, коригирани с разходите за моралното му остаряване.
Член 11
Признаване на условни пасиви
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия признават като пасиви условните пасиви, определени в съответствие с член 9 от настоящия регламент, които са съществени.
2. Условните пасиви са съществени, когато информацията относно настоящия или потенциалния размер или естество на тези пасиви би могла да повлияе върху решенията или преценката на целевия ползвател на тази информация, включително надзорните органи.
Член 12
Методи за оценка на положителна репутация и нематериални активи
Застрахователните и презастрахователните предприятия определят като нула стойността на следните активи:
1.положителна репутация;
2.нематериални активи, различни от положителна репутация, освен ако нематериалният актив може да бъде продаден отделно и застрахователното и презастрахователното предприятие може да удостовери, че в съответствие с член 10, параграф 2 може да бъде определена стойност за същите или подобни активи, като в този случай активът се оценява в съответствие с член 10.
Член 13
Методи за оценка на свързани предприятия
1. За целите на оценката на активите на отделни застрахователни и презастрахователни предприятия застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват дяловите си участия в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО в съответствие със следната йерархия на методите:
а) като използват основния метод за оценка, предвиден в член 10, параграф 2 от настоящия регламент;
б) като използват метода на коригирания собствен капитал, посочен в параграф 3, когато не е възможно да се направи оценка в съответствие с буква а);
в) като използват метода за оценка, предвиден в член 10, параграф 3 от настоящия регламент, или алтернативни методи за оценка в съответствие с член 10, параграф 5 от настоящия регламент, при положение че са изпълнени всички от следните условия:
i) не е възможно да се направи оценка в съответствие с буква a) или б);
ii) предприятието не е дъщерно предприятие по смисъла на член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Чрез дерогация от параграф 1 за целите на оценката на активите на отделни застрахователни и презастрахователни предприятия застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват на нула дяловите си участия в следните предприятия:
а) предприятия, които са изключени от обхвата на надзора на групова основа по член 214, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
б) предприятия, чиято стойност е приспадната от собствените средства, допустими за покриване на груповата платежоспособност в съответствие с член 229 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Съгласно посочения в параграф 1, буква б) метод на коригирания собствен капитал от притежаващите дялови участия предприятия се изисква да оценят своите дялови участия в свързани предприятия въз основа на дела от превишението на активите над пасивите на свързаното предприятие, които се държат от предприятието, притежаващо дялово участие.
4. При изчисляване на превишението на активите над пасивите за свързани предприятия предприятието, притежаващо дялово участие, оценява отделните активи и пасиви на предприятието в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, а когато свързаното предприятие е застрахователно или презастрахователно предприятие или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, посочена в член 211 от същата директива, то оценява техническите резерви в съответствие с членове 76—85 от същата директива.
5. При изчисляване на превишението на активите над пасивите за свързани предприятия, различни от застрахователни или презастрахователни предприятия, и когато не е практически приложимо да се направи оценка на отделните активи и пасиви в съответствие с параграф 4, предприятието, притежаващо дялово участие, може да счита, че методът на собствения капитал, предвиден в приетите от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 международни счетоводни стандарти, е съгласуван с член 75 от Директива 2009/138/ЕО. В такъв случай предприятието, притежаващо дялово участие, приспада от стойността на свързаното предприятие стойността на положителната репутация и другите нематериални активи, които биха били оценени на нула в съответствие с член 12, параграф 2 от настоящия регламент.
6. Когато са изпълнени критериите по член 9, параграф 4 от настоящия регламент и когато не е възможно да бъдат използвани методите за оценка по букви а) и б) от параграф 1, дяловите участия в свързани предприятия може да бъдат оценени по метода за оценка, използван от застрахователното или презастрахователното предприятие за съставянето на неговите годишни или консолидирани финансови отчети. В такъв случай предприятието, притежаващо дялово участие, приспада от стойността на свързаното предприятие стойността на положителната репутация и другите нематериални активи, които биха били оценени на нула в съответствие с член 12, параграф 2 от настоящия регламент.
Член 14
Методи за оценка на специфични пасиви
1. При първоначалното признаване на финансовите пасиви, посочени в приетите от Комисията в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 международни счетоводни стандарти, застрахователните и презастрахователните предприятия ги оценяват съобразно член 9 от настоящия регламент. Не се допускат последващи корекции с оглед отчитане на промяната в собствената кредитна позиция на застрахователното или презастрахователното предприятие след първоначалното признаване.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват условните пасиви, които са били признати в съответствие с член 11. Стойността на условния пасив е равна на очакваната настояща стойност на бъдещите парични потоци, необходими за уреждане на условните пасиви през жизнения цикъл на този условен пасив, при прилагане на основната срочна структура на безрисковия лихвен процент.
Член 15
Отсрочени данъци
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия признават и оценяват отсрочените данъци във връзка с всички активи и пасиви, включително техническите резерви, които са признати за целите на платежоспособността или за данъчни цели в съответствие с член 9.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват отсрочените данъци, различни от отсрочените данъчни активи, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни кредити и преноса на неизползвани данъчни загуби, въз основа на разликата между стойностите, приписани на активи и пасиви, признати и оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, а по отношение на техническите резерви — в съответствие с членове 76—85 от посочената директива, и стойностите, приписани на активи и пасиви, признати и оценени за данъчни цели.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия приписват положителна стойност на отсрочените данъчни активи само когато съществува вероятност да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, срещу която да може да се усвои отсроченият данъчен актив, като се вземат предвид всички правни или регулаторни изисквания относно сроковете за пренос на неизползвани данъчни загуби или пренос на неизползвани данъчни кредити.
Член 16
Изключване на методи за оценка
1. Застрахователните и презастрахователни предприятия не оценяват финансовите активи или финансовите пасиви по цена на придобиване или по амортизирана стойност.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия не прилагат модели за оценяване, съгласно които оценката се прави по по-ниската стойност измежду балансовата стойност и справедливата стойност, намалена с разходите по продажба.
3. Застрахователните и презастрахователни предприятия не оценяват недвижима собственост, инвестиционни имоти, машини и съоръжения по модели на себестойността, когато стойността на активите се определя като цената на придобиване минус начислените амортизация и обезценка.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия, които са лизингополучатели при финансов лизинг или лизингодатели, спазват всяко от следните изисквания при оценката на активите и пасивите по лизингово споразумение:
а) лизинговите активи се оценяват по справедлива стойност;
б) за целите на определяне на настоящата стойност на минималните лизингови плащания се използват пазарно съгласувани входящи данни и не се правят последващи корекции с оглед отчитане на собствената кредитоспособност на предприятието;
в) не се прави оценка по себестойността, намалена с амортизационни разходи.
5. Застрахователните и презастрахователните предприятия коригират нетната реализуема стойност на материалните запаси с прогнозните разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, които са необходими за осъществяване на продажбата, когато посочените разходи са съществени. Тези разходи се смятат за съществени, ако тяхното невключване би могло да повлияе върху решенията или преценката на ползвателите на счетоводния баланс, включително на надзорните органи. Не се прави оценка по себестойност.
6. Застрахователните и презастрахователни предприятия не оценяват непаричните дарения по номинална стойност.
7. При оценката на биологични активи застрахователните и презастрахователните предприятия коригират стойността чрез добавяне на прогнозните разходи за продажба, ако прогнозните разходи за продажба са съществени.
Член 17
Признаване и отписване на застрахователни и презастрахователни задължения
За изчисляването на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия признават застрахователното или презастрахователното задължение към датата, на която предприятието става страна по договора, по силата на който се поражда задължението, или към датата, от която започва застрахователното или презастрахователното покритие, в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-рано. Застрахователните и презастрахователните предприятия признават само задълженията в рамките на договора.
Застрахователните и презастрахователните предприятия отписват застрахователно или презастрахователно задължение само когато то е погасено, изпълнено, анулирано или срокът му е изтекъл.
Член 18
Рамка на застрахователен или презастрахователен договор
1. Рамките на даден застрахователен или презастрахователен договор се определят в съответствие с параграфи 2—7.
2. Всички задължения, свързани с договора, включително задълженията, свързани с едностранни права на застрахователното или презастрахователното предприятие да подновява или разширява обхвата на договора, както и задълженията, които са свързани с платените премии, са част от договора, освен ако в параграфи 3—6 е посочено друго.
3. Задълженията, които са свързани със застрахователно или презастрахователно покритие, предоставено от предприятието след някоя от следните дати, не са част от договора, освен ако предприятието може да задължи титуляря на полица да плати премията за тези задължения:
а) бъдещата дата, на която застрахователното или презастрахователното предприятие има право едностранно да прекрати договора;
б) бъдещата дата, на която застрахователното или презастрахователното предприятие има право едностранно да откаже премиите, платими по договора;
в) бъдещата дата, на която застрахователното или презастрахователното предприятие има право да променя едностранно премиите или обезщетенията, платими по договора, по такъв начин, че премиите напълно да отразяват рисковете.
Буква в) се счита за приложима, когато дадено застрахователно или презастрахователно предприятие има право да промени едностранно на бъдеща дата премиите или обезщетенията по портфейл от застрахователни или презастрахователни задължения, по такъв начин, че премиите по портфейла напълно да отразяват рисковете, покрити от портфейла.
Въпреки това, в случай че при животозастрахователни задължения в началото на договора се извършва индивидуална оценка на риска на задълженията, свързани с застрахованото лице по договора, и тази оценка не може да бъде повторена преди промяната на премиите или обезщетенията, застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват на равнището на договора дали премиите отразяват напълно риска за целите на буква в).
Застрахователните и презастрахователните предприятия не вземат предвид ограниченията на едностранното право по силата на букви а), б) и в) от настоящия параграф и ограниченията на степента, до която премиите или обезщетенията могат да бъдат променени, когато те нямат осезаем ефект върху икономическото съдържание на договора.
4. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие има едностранно право по силата на параграф 3, което се отнася само до част от договора, към тази част от договора се прилагат същите принципи като определените в параграф 3.
5. ►M6 Задълженията, които не се отнасят до вече платени премии, не са част от даден застрахователен или презастрахователен договор, в случай че е изпълнено всяко едно от следните изисквания:
а) договорът не предвижда обезщетение за определено несигурно събитие, което неблагоприятно засяга застрахованото лице;
б) договорът не включва финансова гаранция за плащанията;
в) предприятието не може да задължи титуляря на полица да плати бъдещата премия за тези задължения. ◄
За целите на букви а) и б) застрахователните и презастрахователните предприятия не вземат предвид покритието на събитията и гаранциите, които нямат осезаем ефект върху икономическото съдържание на договора.
6. Когато даден застрахователен или презастрахователен договор може да бъде разделен на две части и ако една от тези части отговаря на изискванията, посочени в параграф 5, букви а), б) и в), всички задължения, които не са свързани с премии по тази част и които вече са били изплатени, не са част от договора.
7. За целите на параграф 3 застрахователните и презастрахователните предприятия считат, че премиите отразяват напълно рисковете, покрити от портфейл от застрахователни или презастрахователни задължения, само когато няма обстоятелство, по силата на което размерът на ползите и разходите, платими във връзка с портфейла, надхвърля размера на премиите, платими по портфейла.
Член 19
Данни, използвани при изчисляването на техническите резерви
1. За целите на член 82 от Директива 2009/138/ЕО данните, използвани при изчисляването на техническите резерви, се считат за пълни, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) данните включват достатъчно информация за отминали периоди, позволяваща да се оценят характеристиките на базисните рискове и да се установят тенденциите в развитието на рисковете;
б) данните са налични за всяка от съответните хомогенни рискови групи, използвани при изчисляването на техническите резерви, и при изчисляването на техническите резерви не се допуска изключването без основание на никакви значими данни.
2. За целите на член 82 от Директива 2009/138/ЕО данните, използвани при изчисляването на техническите резерви, се считат за точни, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) данните не съдържат съществени грешки;
б) данните от различни времеви периоди, използвани за една и съща прогнозна оценка, са съгласувани;
в) данните се записват своевременно и последователно във времето.
3. За целите на член 82 от Директива 2009/138/ЕО данните, използвани при изчисляването на техническите резерви, се считат за пригодни, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) данните са съгласувани с целите, за които ще бъдат използвани;
б) количеството и естеството на данните гарантират, че прогнозните оценки, извършени при изчисляването на техническите резерви въз основа на данните, не съдържат съществена грешка при оценяването;
в) данните са съгласувани с допусканията, стоящи в основата на актюерските и статистическите техники, които се прилагат към тях при изчисляването на техническите резерви;
г) данните отразяват по подходящ начин рисковете, на които е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие във връзка с неговите застрахователни и презастрахователни задължения;
д) данните се събират, обработват и прилагат по прозрачен и структуриран начин, основан на документиран процес, който обхваща всяко от следните:
i) определяне на критерии за качеството на данните и оценка на качеството на данните, включително специфични качествени и количествени стандарти за различните масиви от данни;
ii) използване и определяне на допусканията, направени при събирането, обработката и използването на данните;
iii)
процеса за актуализация на данните, включително честотата на актуализациите и обстоятелствата, които налагат допълнителни актуализации;
е) застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че техните данни се използват последователно във времето при изчисляването на техническите резерви.
За целите на буква б) дадена грешка в прогнозите, използвани при изчисляването на техническите резерви, се счита за съществена, когато тя би могла да повлияе върху решенията или преценката на ползвателя на изчисленията, включително надзорните органи.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват данни от външен източник, при условие че освен изискванията, посочени в параграфи 1—4, са изпълнени всички от следните изисквания:
а) застрахователните или презастрахователните предприятия са в състояние да докажат, че използването на тези данни е по-подходящо от използването на наличните данни, които са изключително от вътрешен източник;
б) застрахователните или презастрахователните предприятия познават произхода на данните и допусканията или методологиите, използвани за обработката на тези данни;
в) застрахователните или презастрахователните предприятия установят всички тенденции в тези данни и отклонението — във времето или между данните — в допусканията или методологиите при използването на тези данни;
г) застрахователните или презастрахователните предприятия са в състояние да докажат, че допусканията и методологиите, посочени в букви б) и в), отразяват характеристиките на портфейла от застрахователни и презастрахователни задължения на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 20
Ограничения по отношение на данните
Когато данните не отговарят на разпоредбите на член 19, застрахователните и презастрахователните предприятия документират по подходящ начин ограниченията по отношение на данните, като включват описание на това дали и как тези ограничения ще бъдат отстранени и описание на функциите в рамките на системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие, отговарящи за този процес. Преди да бъдат извършени корекции за отстраняване на ограниченията, данните се записват и съхраняват по подходящ начин.
Член 21
Подходящо използване на приблизителни стойности за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка
Когато застрахователните и презастрахователните предприятия не разполагат с достатъчно данни с подходящо качество, за да приложат надежден актюерски метод, те могат да използват подходящи приблизителни стойности за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, при условие че е изпълнено всяко едно от следните изисквания:
а)недостигът на данни не се дължи на неадекватни вътрешни процеси и процедури за събиране, съхранение или валидиране на данни, които се използват за оценка на техническите резерви;
б)недостигът на данни не може да бъде преодолян чрез използването на външни данни;
в)за предприятието не би било практически приложимо да коригира данните с цел преодоляване на недостига.
Член 22
Общи разпоредби
1. За целите на член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО допусканията се считат за реалистични само когато отговарят на всяко едно от следните условия:
а) застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обяснят и обосноват всяко от използваните допускания, като се отчита значимостта на допусканията, свързаната с тях несигурност, както и съответните алтернативни допускания;
б) обстоятелствата, при които допусканията ще бъдат сметнати за погрешни, могат да бъдат ясно определени;
в) освен ако в настоящата глава е предвидено друго, допусканията се основават на характеристиките на портфейла от застрахователни и презастрахователни задължения, като при възможност не се взема под внимание застрахователното или презастрахователното предприятие, което притежава портфейла;
г) застрахователните и презастрахователните предприятия използват допусканията последователно във времето и в рамките на хомогенни рискови групи и видове дейност, без произволно да ги променят;
д) допусканията отразяват по подходящ начин несигурността, свързана с паричните потоци.
За целите на буква в) застрахователните и презастрахователните предприятия използват единствено специфична за предприятието информация, включително информация относно управлението на претенциите и разходите, когато тази информация отразява по-добре характеристиките на портфейла от застрахователни или презастрахователни задължения в сравнение с информацията, която не се ограничава до конкретното предприятие, или когато изчисляването на техническите резерви по благоразумен, надежден и обективен начин без използването на тази информация не е възможно.
2. Допусканията се използват за целите на член 77, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО само когато отговарят на изискванията по параграф 1 от настоящия член.
3. Допусканията на застрахователните и презастрахователните предприятия относно бъдещи параметри или сценарии на финансовите пазари са подходящи и съгласувани с член 75 от Директива 2009/138/ЕО. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия използват модел за изготвяне на прогнози за бъдещите параметри на финансовите пазари, той отговаря на всяко едно от следните изисквания:
а) той генерира цени на активите, които са съвместими с цените на активите на финансовите пазари;
б) той не допуска възможност за арбитраж;
в) калибрирането на параметрите и сценариите е съвместимо със съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, която се използва за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка, както е посочено в член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 23
Бъдещи действия на управителните органи
1. За целите на член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО допусканията относно бъдещите действия на управителните органи се считат за реалистични само когато отговарят на всяко едно от следните условия:
а) допусканията относно бъдещите действия на управителните органи са определени по обективен начин;
б) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи са съгласувани със стопанската практика и бизнес стратегията на застрахователното или презастрахователното предприятие, включително с използването на техники за намаляване на риска; когато има достатъчно доказателства, че предприятието ще промени своите практики или стратегия, предполагаемите бъдещи действия на управителните органи са съобразени с променените практики или променената стратегия;
в) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи са съгласувани помежду си;
г) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи не противоречат на задълженията по отношение на титулярите на полици и бенефициерите, нито на приложимите към предприятието правни разпоредби;
д) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи отчитат всички признаци, изразени публично от застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на действията, които то очаква да бъдат предприети или не.
2. Допусканията за бъдещите действия на управителните органи са реалистични и включват всяко едно от следните:
i) сравнение на предполагаемите бъдещи действия на управителните органи с действията, които са вече предприети от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие,
ii) сравнение на предполагаемите бъдещи действия на управителните органи, отчетени в текущите и предходните изчисления на най-добрата прогнозна оценка,
iii)
оценка на влиянието на промените в допусканията относно бъдещите действия на управителните органи върху стойността на техническите резерви.
Застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обяснят всички значими отклонения по отношение на подточки i) и ii) при поискване от страна на надзорните органи и, когато промените в дадено допускане за бъдещите действия на управителните органи имат значително въздействие върху техническите резерви — причините за тази чувствителност и начина, по който тя се отчита в процеса на вземане на решения от застрахователното или презастрахователното предприятие.
3. За целите на параграф 1 застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят цялостен план на бъдещите действия на управителните органи, който е одобрен от административния, управителния или надзорния орган на застрахователното и презастрахователното предприятие, в който е включено всяко едно от следните:
а) определяне на бъдещите действия на управителните органи, които са от значение за оценката на техническите резерви;
б) определяне на специфичните обстоятелства, при които е логично застрахователното или презастрахователното предприятие да предприеме всяко едно от посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи;
в) определяне на специфичните обстоятелства, при които застрахователното или презастрахователното предприятие може да не е в състояние да предприеме всяко едно от посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи, както и описание на начина, по който тези обстоятелства са отчетени в изчисляването на техническите резерви;
г) редът, по който ще бъдат предприети посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи, и изискванията относно управлението, приложими към тези бъдещи действия на управителните органи;
д) описание на необходимите текущи дейности, гарантиращи, че застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да предприеме всяко едно от посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи;
е) описание на начина, по който посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи са били отразени при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка;
ж) описание на приложимите вътрешни отчетни процедури, които обхващат посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи, включени в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка.
4. Допусканията за бъдещите действия на управителните органи вземат предвид времето, необходимо за изпълнение на тези действия, както и произтичащите от тях разходи.
5. Системата за гарантиране на предаването на информация се счита за ефективна за целите на член 41, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО само когато отчетните процедури, посочени в параграф 3, буква ж) от настоящия член, включват най-малко годишно уведомяване на административния, управителния или надзорния орган.
Член 24
Бъдещи дискреционни плащания
Когато бъдещите дискреционни плащания зависят от активите, притежавани от застрахователното или презастрахователното предприятие, предприятията изчисляват най-добрата прогнозна оценка въз основа на активите, притежавани към момента от предприятията, и допускат възможност за бъдещи промени в разпределението на активите в съответствие с член 23. Допусканията за бъдещата възвръщаемост на активите са съгласувани с оценката на активите в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, както и със съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, като при необходимост се прилага изравнителна корекция, корекция за променливост, или преходна мярка за безрисковия лихвен процент.
Член 25
Отделно изчисляване на бъдещите дискреционни плащания
При изчисляването на техническите резерви застрахователните и презастрахователните предприятия определят отделно стойността на бъдещите дискреционни плащания.
Член 26
Поведение на титуляря на полицата
При определянето на вероятността титулярите на полици да се възползват от предвидените в договорите варианти, включително от изтичане на договора и отказ, застрахователните и презастрахователните предприятия извършат анализ на поведението на титуляря на полица в миналото и изготвят прогнозна оценка на очакваното поведение на титуляря на полица. В посочения анализ се взема предвид всяко от следните:
а)доколко полезно е било или ще бъде за титулярите на полици да се възползват от вариантите по договора при обстоятелствата в момента на възползване от варианта;
б)въздействието на минали и бъдещи икономически условия;
в)въздействието на минали и бъдещи действия на управителните органи;
г)всякакви други обстоятелства, за които има вероятност да повлияят върху решенията на титулярите на полици да се възползват от вариантите.
Приема се, че вероятността за възползване от вариантите не се влияе от обстоятелствата, посочени в букви а)—г), когато са налице емпирични доказателства в подкрепа на подобно допускане.
Член 27
Достоверност на информацията
За целите на член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО информацията се счита за достоверна само когато застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят доказателства за достоверността на информацията, като се отчита последователността и обективността на тази информация, надеждността на източника на информация и прозрачността на начина, по който информацията е получена и обработена.
Член 28
Парични потоци
Прогнозата за паричните потоци, използвана за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, включва всеки от следните парични потоци, доколкото тези парични потоци са свързани със съществуващи застрахователни и презастрахователни договори:
а)изплащане на обезщетения на титулярите на полици и на бенефициерите;
б)плащания, които застрахователното или презастрахователното предприятие извършва във връзка с при предоставянето на договорени обезщетения, които се изплащат в натура;
в)плащане на разходите, посочени в член 78, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО;
г)плащания на премии и всякакви допълнителни парични потоци, които са в резултат на тези премии;
д)плащания между застрахователното или презастрахователното предприятие и посредници, свързани със застрахователни или презастрахователни задължения;
е)плащания между застрахователното или презастрахователното предприятие и инвестиционни посредници във връзка с договори с обвързани с индекс или с дялове в инвестиционен фонд обезщетения;
ж)плащания за спасяване на имущество и суброгация, доколкото те не могат да се квалифицират като отделни активи или пасиви в съответствие с международните счетоводни стандарти, приети от Комисията с Регламент (ЕО) № 1606/2002;
з)плащания, свързани с данъчно облагане, които са или се очаква да бъдат начислени на титулярите на полици или са необходими за уреждане на застрахователни или презастрахователни задължения.
Член 29
Очаквани бъдещи промени във външната среда
При изчисляване на най-добрата прогнозна оценка се вземат предвид и очакваните бъдещи промени, които ще имат съществено въздействие върху входящите и изходящите парични потоци, необходими за уреждане на застрахователните и презастрахователните задължения през техния жизнен цикъл. За тази цел бъдещите промени включват демографски, правни, медицински, технологични, социални, екологични и икономически промени, включително инфлацията, както е посочено в член 78, точка 2 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 30
Несигурност на паричните потоци
Прогнозата за паричните потоци, използвана за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, взема предвид изрично или по подразбиране всички несигурности, свързани с паричните потоци, включително следните характеристики:
а)несигурност по отношение на момента на настъпване, честотата и сериозността на застрахователните събития;
б)несигурност по отношение на размерите на претенцията, включително несигурност по отношение на инфлацията върху претенциите, както и по отношение на срока, необходим за уреждане и плащане на претенциите;
в)несигурност по отношение на размера на разходите, посочени в член 78, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО;
г)несигурност по отношение на очакваните бъдещи промени, посочени в член 29, доколкото това е практически приложимо;
д)несигурност по отношение на поведението на титуляря на полицата;
е)зависимост между две или повече причини за несигурност;
ж)зависимост на паричните потоци от обстоятелства, съществуващи преди датата на паричния поток.
Член 31
Разходи
1. Прогнозата за паричните потоци, използвана за изчисляването на най-добрите прогнозни оценки, взема предвид всеки от следните разходи, които са свързани с признати застрахователни и презастрахователни задължения на застрахователните и презастрахователните предприятия и които са посочени в член 78, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО:
а) административни разходи;
б) разходи за управление на инвестициите;
в) разходи за управление на претенциите;
г) разходи за придобиване.
Разходите, посочени в букви а)—г), вземат предвид режийните разходи, възникнали при обслужването на застрахователни и презастрахователни задължения.
2. Режийните разходи се разпределят по реалистичен, обективен и последователен във времето начин към частите на най-добрата прогнозна оценка, за които се отнасят.
3. Разходите по отношение на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се вземат предвид в брутното изчисляване на най-добрата прогнозна оценка.
4. Прогнозите за разходите се правят въз основа на допускането, че предприятието ще записва нови дейности в бъдеще.
Член 32
Предвидени в договора варианти и финансови гаранции
При изчисляване на най-добрата прогнозна оценка застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид всяко едно от следните:
а)всички финансови гаранции и предвидени в договора варианти, включени в техните застрахователни и презастрахователни полици;
б)всички фактори, които могат да повлияят на вероятността титулярите на полици да се възползват от предвидените в договора варианти или да реализират стойността на финансовите гаранции.
Член 33
Валута на задължението
Най-добрата прогнозна оценка се изчислява поотделно за паричните потоци в различни валути.
Член 34
Методи за изчисляване
1. Най-добрата прогнозна оценка се изчислява прозрачно и по начин, който гарантира, че методът за изчисляване и резултатите от него могат да бъдат разгледани от квалифициран експерт.
2. Изборът на актюерските и статистическите методи за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка се основава на тяхната пригодност да отразяват рисковете, които засягат базисните парични потоци и естеството на застрахователните и презастрахователните задължения. Актюерските и статистическите методи са съгласувани с всички съответни налични данни за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка и използват тези данни.
3. Когато даден метод за изчисляване се основава на данни за групирани полици, застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че групирането на полиците създава хомогенни рискови групи, които отразяват по подходящ начин рисковете, свързани с отделните полици, включени в тези групи.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия анализират степента, в която настоящата стойност на паричните потоци зависи както от очаквания резултат от бъдещи събития и промени, така и от начина, по който действителният резултат в определени сценарии би могъл да се отклони от очаквания резултат.
5. Когато настоящата стойност на паричните потоци зависи от бъдещи събития и промени, както е посочено в параграф 4, застрахователните и презастрахователните предприятия използват метод за изчисляване на най-добрата прогнозна оценка за паричните потоци, който отразява тези зависимости.
Член 35
Хомогенни рискови групи от животозастрахователни задължения
Прогнозите за паричните потоци, използвани при изчисляването на най-добрите прогнозни оценки за животозастрахователни задължения се правят отделно за всяка полица. Когато отделното изчисляване за всяка полица би представлявано прекомерна тежест за застрахователното или презастрахователното предприятие, то може да направи прогнозата чрез групиране на полици, при условие че групирането отговаря на всяко едно от следните изисквания:
а)няма съществени разлики в естеството и сложността на рисковете по полиците, които принадлежат към една и съща група;
б)групирането на полиците не изкривява риска по полиците и свързаните с тях разходи;
в)вероятно е групирането на полиците да даде приблизително същите резултати при изчисляването на най-добрата прогнозна оценка както изчисляването въз основа на отделните полици, по-специално по отношение на финансовите гаранции и предвидените в договорите варианти, включени в полиците.
Член 36
Общозастрахователни задължения
1. Най-добрата прогнозна оценка за общозастрахователните задължения се изчислява поотделно за премийния резерв и за резерва за неуредени застрахователни претенции.
2. Премийният резерв се отнася до свързани с бъдещи претенции събития, покрити от застрахователни и презастрахователни задължения, попадащи в посочената в член 18 рамка на договора. Прогнозите за паричните потоци за изчисляване на премийния резерв включват обезщетенията, разходите и премиите, свързани с тези събития.
3. Резервът за неуредени застрахователни претенции се отнася до свързани с претенции събития, които вече са настъпили, независимо от това дали претенциите, произтичащи от тези събития, са били предявени или не.
4. Прогнозите за паричните потоци за изчисляване на резерва за неуредени застрахователни претенции включват обезщетенията, разходите и премиите, свързани с посочените в параграф 3 събития.
Член 37
Изчисляване на добавката за риск
1. Добавката за риск за целия портфейл от застрахователни и презастрахователни задължения се изчислява по следния начин:
където:
а) CoC представлява ставката на цената на капитала;
б) сборът обхваща всички цели числа, включително нула;
в) SCR(t) представлява капиталовото изискване за платежоспособност, посочено в член 38, параграф 2, след t на брой години;
г) r(t + 1) представлява основният безрисков лихвен процент за срок до падежа t + 1 години.
Основният безрисков лихвен процент r(t + 1) се избира в съответствие с валутата на финансовите отчети на застрахователното и презастрахователното предприятие.
2. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват своето капиталово изискване за платежоспособност посредством одобрен вътрешен модел и установят, че моделът е подходящ за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, посочено в член 38, параграф 2, за всеки един момент от жизнения цикъл на застрахователните и презастрахователните задължения, застрахователните и презастрахователните предприятия използват вътрешния модел за изчисляване на размерите на SCR(t), посочени в параграф 1.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия определят добавката за риск за целия портфейл от застрахователни и презастрахователни задължения за видовете дейности, посочени в член 80 от Директива 2009/138/ЕО. Определянето отразява по подходящ начин вноските от видовете дейности към капиталовото изискване за платежоспособност, посочено в член 38, параграф 2, през жизнения цикъл на целия портфейл от застрахователни и презастрахователни задължения.
Член 38
Референтно предприятие
1. Изчисляването на добавката за риск се основава на всички изброени по-долу допускания:
а) целият портфейл от застрахователни и презастрахователни задължения на застрахователното или презастрахователното предприятие, което изчислява добавката за риск (първоначалното предприятие), се поема от друго застрахователно или презастрахователно предприятие (референтното предприятие);
б) независимо от буква а), когато първоначалното предприятие упражнява едновременно както животозастрахователни, така и общозастрахователни дейности в съответствие с член 73, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, портфейлът от застрахователни задължения, свързани с животозастрахователни дейности, и презастрахователни задължения във връзка с животозастраховане и портфейлът от застрахователни задължения, свързани с общозастрахователна дейност, и презастрахователни задължения във връзка с общо застраховане се поемат поотделно от две различни референтни предприятия;
в) прехвърлянето на застрахователни и презастрахователни задължения включва всички презастрахователни договори и споразумения със схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, свързани с тези задължения;
г) референтното предприятие няма никакви застрахователни или презастрахователни задължения и не разполага със собствени средства преди прехвърлянето;
д) след прехвърлянето референтното предприятие не поема никакви нови застрахователни или презастрахователни задължения;
е) след прехвърлянето референтното предприятие набира допустими собствени средства, равни на капиталовото изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения през техния жизнен цикъл;
ж) след прехвърлянето референтното предприятие притежава активи, които се равняват на сбора на неговото капиталово изискване за платежоспособност и на техническите резерви, от които са приспаднати сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и по схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
з) активите се избират по начин, който свежда до минимум капиталовото изискване за платежоспособност по отношение на пазарния риск, на който е изложено посоченото предприятие;
и) капиталовото изискване за платежоспособност на референтното предприятие обхваща всички от следните рискове:
i) подписваческия риск по отношение на прехвърлената дейност,
ii) когато той е значителен — пазарния риск, посочен в буква з), различен от лихвения риск,
iii)
кредитния риск по отношение на презастрахователни договори, споразумения със схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, посредници, титуляри на полици и всякакви други значителни експозиции, които са тясно свързани със застрахователните и презастрахователните задължения,
iv) операционния риск;
й) посочената в член 108 от Директива 2009/138/ЕО способност за покриване на загуби на техническите резерви на референтното предприятие съответства за всеки риск на способността за покриване на загуби на техническите резерви на първоначалното предприятие;
к) по отношение на референтното предприятие не съществува способност за покриване на загуби на отсрочените данъци, както е посочено в член 108 от Директива 2009/138/ЕО;
л) при спазване на букви д) и е) референтното предприятие ще приеме бъдещи действия на управителните органи, които са съгласувани с предполагаемите бъдещи действия на управителните органи на първоначалното предприятие, както е посочено в член 23.
2. В рамките на жизнения цикъл на застрахователните и презастрахователните задължения се приема, че капиталовото изискване за платежоспособност, необходимо за гарантиране на застрахователните и презастрахователните задължения, посочено в член 77, параграф 5, първа алинея от Директива 2009/138/ЕО, е равно на капиталовото изискване за платежоспособност на референтното предприятие при допусканията, предвидени в параграф 1.
3. За целите на параграф 1, буква и) даден риск се счита за значителен, когато неговото въздействие върху изчисляването на добавката за риск би могло да повлияе върху решенията или преценката на ползвателите на тази информация, включително на надзорните органи.
Член 39
Ставка на цената на капитала
Приема се, че ставката на цената на капитала, посочена в член 77, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, е равна на 6 %.
Член 40
Обстоятелства, при които техническите резерви се изчисляват съвкупно, и използван метод
1. За целите на член 77, параграф 4, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО надеждността се оценява съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член, а стойността на техническите резерви се изчислява съгласно параграф 4 от настоящия член.
2. Възпроизвеждането на паричните потоци се счита за надеждно, когато тези парични потоци са възпроизведени в размер и в момент от времето във връзка с базисните рискове за тези парични потоци и при всички възможни сценарии. Следните парични потоци, свързани със застрахователни и презастрахователни задължения, не могат да бъдат възпроизведени по надежден начин:
а) парични потоци, свързани със застрахователни и презастрахователни задължения, които зависят от вероятността титулярите на полици да се възползват от предвидени в договорите варианти, включително от изтичане на срока на действие на договора и предсрочно прекратяване;
б) парични потоци, свързани със застрахователни и презастрахователни задължения, които зависят от равнището, тенденцията или колебанието в коефициентите на смъртност, инвалидност, болест и заболеваемост;
в) всички разходи, възникващи при обслужването на застрахователните и презастрахователните задължения.
3. Финансовите инструменти се считат за финансови инструменти, за които се наблюдава достоверна пазарна стойност, когато тези финансови инструменти се търгуват на активен, дълбок, ликвиден и прозрачен пазар. Активните пазари отговарят и на разпоредбите на член 10, параграф 4.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия определят стойността на техническите резерви въз основа на пазарната цена на финансовите инструменти, използвани при възпроизвеждането.
Член 41
Общи разпоредби
1. Сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, се изчисляват в съответствие с рамките на застрахователните или презастрахователните договори, за които се отнасят тези суми.
2. Сумите, възстановими по силата на схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори с ограничено поемане на риск, както е посочено в член 210 от Директива 2009/138/ЕО, и сумите, възстановими по силата на други презастрахователни договори, се изчисляват поотделно. Сумите, възстановими по силата на схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, не надвишават агрегираната максимална рискова експозиция на тази схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск към застрахователното или презастрахователното предприятие.
3. За целите на изчисляването на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, паричните потоци включват единствено плащания във връзка с обезщетения при настъпване на застрахователни събития и с неуредени застрахователни претенции. Плащанията във връзка с други събития или уредени застрахователни претенции се отчитат извън сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и извън други компоненти на техническите резерви. Когато за паричните потоци са направени депозити, възстановимите суми се коригират съответно, за да се избегне двойно отчитане на активите и пасивите, свързани с депозита.
4. Сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск за общозастрахователни задължения, се изчисляват поотделно за премийните резерви и за резервите за неуредени застрахователни претенции по следния начин:
а) паричните потоци, свързани с резервите за неуредени застрахователни претенции, включват плащанията на обезщетения по претенциите, отчетени в брутните резерви за неуредени застрахователни претенции на застрахователното или презастрахователното предприятие — цедент на рискове;
б) паричните потоци, свързани с премийните резерви, включват всички други плащания.
5. Когато паричните потоци от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск към застрахователното или презастрахователното предприятие не зависят пряко от предявените претенции към застрахователното или презастрахователното предприятие — цедент на рискове, сумите, възстановими по силата на тези схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, за бъдещи претенции, се вземат предвид само дотолкова, доколкото може да бъде проверено по благоразумен, надежден и обективен начин, че структурното несъответствие между претенциите и възстановимите суми не е съществено.
Член 42
Корекция за неизпълнение от страна на контрагента
1. Корекциите с оглед на очакваните загуби поради неизпълнение от страна на контрагента, както е посочено в член 81 от Директива 2009/138/ЕО, се изчисляват отделно от останалата част от възстановимите суми.
2. Корекцията с оглед на очакваните загуби поради неизпълнение от страна на контрагента се изчислява като очакваната настояща стойност на промяната на паричните потоци, свързани със сумите, възстановими от този контрагент, която би възникнала в случай на неизпълнение от страна на контрагента, включително в резултат на неплатежоспособност или спор в определен момент във времето. За тази цел промяната в паричните потоци не взема предвид въздействието на нито една техника за намаляване на риска, която намалява кредитния риск на контрагента, различна от техники за намаляване на риска на базата на притежаване на обезпечение. Техниките за намаляване на риска, които не се вземат предвид, се признават отделно, без да се увеличава възстановимата сума по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
3. При изчислението, посочено в параграф 2, се вземат предвид евентуалните случаи на неизпълнение през целия жизнен цикъл на презастрахователния договор или на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск и се преценява дали и как вероятността от неизпълнение се променя във времето. Изчислението се извършва отделно по контрагент и за всеки вид дейност. По отношение на общото застраховане изчислението се извършва поотделно за премийните резерви и за резервите за неуредени претенции.
4. Средната загуба поради неизпълнение от страна на контрагента, посочена в член 81 от Директива 2009/138/ЕО, не се оценява на стойност, по-ниска от 50 % от възстановимите суми, като се изключва корекцията, посочена в параграф 1, освен ако съществува надеждна основа за друга оценка.
5. Вероятността от неизпълнение от страна на схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се изчислява въз основа на кредитния риск, присъщ на активите, държани от схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 43
Общи разпоредби
1. Стойностите на основната срочна структура на безрисковия лихвен процент отговарят на всички посочени по-долу критерии:
а) застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да спечелят на практика стойностите без риск;
б) стойностите са определени надеждно въз основа на финансови инструменти, търгувани на дълбок, ликвиден и прозрачен финансов пазар.
Стойностите на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се изчисляват отделно за всяка валута и падеж въз основа на цялата значима информация и данни за тези валута и падеж.
2. Техниките, спецификациите на данните и параметрите, използвани за определяне на техническата информация за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, посочена в член 77д, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, в т.ч. крайният форуърден лихвен процент, последният падеж, по отношение на който не се извършва екстраполиране на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, и продължителността на нейното сближаване към крайния форуърден лихвен процент, трябва да бъдат прозрачни, предпазливи, надеждни, обективни и последователни във времето.
3. ЕОЗППО информира Комисията за всяка съществена промяна в данните, използвани за определяне на техническата информация за съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент. Съществена е всяка промяна, която прави неизползваеми техниките, спецификациите на данните или параметрите, включително крайния форуърден лихвен процент, последния падеж, по отношение на който не се извършва екстраполиране на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, и продължителността на нейното сближаване към крайния форуърден лихвен процент.
4. При съществената промяна в данните, посочена в параграф 3, ЕОЗППО може да представи на Комисията предложение, съдържащо такива изменения на техниките, спецификациите на данните или параметрите, които са необходими за възстановяване на тяхната използваемост и пропорционални на съответната съществена промяна. Това предложение се придружава от оценка на целесъобразността и въздействието на предложените изменения.
5. По искане на Комисията техниките, спецификациите на данните или параметрите, включително крайният форуърден лихвен процент, последният падеж, по отношение на който не се извършва екстраполиране на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, и продължителността на нейното сближаване към крайния форуърден лихвен процент, се изменят от ЕОЗППО, за да се гарантира, че стойностите на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент се определят по прозрачен, предпазлив, надежден, обективен и последователен във времето начин.
Член 44
Значими финансови инструменти за определяне на основните безрискови лихвени проценти
1. За всяка валута и падеж основният безрисков лихвен процент се определя въз основа на стойностите на лихвените суапове за тази валута, коригирани с оглед на кредитния риск.
2. За всяка валута и за падежите, за които липсват лихвени суапове, търгувани на дълбоки, ликвидни и прозрачни финансови пазари, за определяне на основните безрискови лихвени проценти се използват лихвените проценти по държавните облигации, емитирани в тази валута, коригирани с оглед на кредитния риск във връзка с държавните облигации, при условие че лихвените проценти по държавните облигации се базират на дълбоки, ликвидни и прозрачни финансови пазари.
Член 45
Корекция на лихвените суапове с оглед на кредитния риск
Корекцията с оглед на кредитния риск, посочена в член 44, параграф 1, се определя по прозрачен, предпазлив, надежден и обективен начин. Корекцията се определя въз основа на разликата между лихвените проценти, свързани с кредитния риск, отразен в плаващия процент на лихвените суапове, и индексираните овърнайт лихвени суапове със същия падеж, като и двете ставки се базират на дълбоки, ликвидни и прозрачни финансови пазари. Корекцията се изчислява въз основа на 50 процента от средната стойност на тази разлика за период от една година. Корекцията не е по-ниска от 10 базисни пункта и не е по-висока от 35 базисни пункта.
Член 46
Екстраполация
1. Принципите, прилагани при екстраполацията на съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, са еднакви за всички валути. Същото е в сила и по отношение на определянето на най-дългите срокове до падежа, лихвените проценти за които могат да се наблюдават на дълбок, ликвиден и прозрачен пазар, както и на механизма за осигуряване на плавно сближаване към крайния форуърден лихвен процент.
2. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат член 77г от Директива 2009/138/ЕО, екстраполацията се прилага по отношение на безрисковия лихвен процент, включително по отношение на корекцията за променливост, посочена в същия член.
3. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат член 77б от Директива 2009/138/ЕО, екстраполацията се основава на безрисковите лихвени проценти без изравнителна корекция. Изравнителната корекция за променливост, посочена в същия член, се прилага по отношение на екстраполираните безрискови лихвени проценти.
Член 47
Краен форуърден лихвен процент
1. За всяка валута крайният форуърден лихвен процент, посочен в член 46, параграф 1, е стабилен във времето и се променя само в резултат на промени в дългосрочните очаквания. Методиката за определяне на крайния форуърден лихвен процент се определя недвусмислено с цел да се гарантира, че застрахователните и презастрахователните предприятия извършват основаващи се на сценарии изчисления. Тя се определя по прозрачен, предпазлив, надежден, обективен и последователен във времето начин.
2. За всяка валута крайният форуърден лихвен процент отчита очакванията във връзка с дългосрочните реални лихвени проценти и очакваната инфлация, при условие че тези очаквания могат да бъдат определени по надежден начин за тази валута. Крайният форуърден лихвен процент не включва срочна премия, която да отразява допълнителния риск от притежаването на дългосрочни инвестиции.
Член 48
Основна срочна структура на безрисковия лихвен процент за фиксираните спрямо еврото валути
1. За изчисляване на най-добрата прогнозна оценка по отношение на застрахователни и презастрахователни задължения, деноминирани във валута, фиксирана спрямо еврото, може да се използва основната срочна структура на безрисковия лихвен процент за еврото, коригирана с оглед на валутния риск, при условие че е спазено всяко едно от следните условия:
а) с фиксирането на валутата се гарантира, че обменният курс между тази валута и еврото варира в границите на диапазон, не по-широк от 20 % от горната граница на диапазона;
б) икономическата ситуация в еврозоната и в зоната на посочената валута са достатъчно сходни, за да се гарантира, че лихвените проценти за еврото и за тази валута се развиват по сходен начин;
в) с условията за фиксиране се гарантира, че в случай на извънредни пазарни събития относителните промени в обменния курс за едногодишен период не надвишават диапазона, посочен в буква а) от настоящия параграф, което отговаря на доверителния интервал, предвиден в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО;
г) спазен е един от следните критерии:
i) участие на посочената валута в Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II),
ii) наличие на решение на Съвета, с което се признават условията на фиксиране на тази валута спрямо еврото,
iii)
утвърждаване на условията за фиксиране по силата на закона на държавата, с който се установява националната валута на тази държава.
За целите на буква в) се вземат предвид финансовите ресурси на страните, които гарантират фиксирането на валутния курс.
2. Корекцията с оглед на валутния риск е отрицателна и съответства на разходите за хеджиране срещу риска от понижаване на стойността във фиксираната валута на инвестиция, деноминирана в евро, поради промени в нивото на обменния курс между еврото и фиксираната валута. Корекцията е еднаква за всички застрахователни и презастрахователни предприятия.
Член 49
Референтни портфейли
1. Референтните портфейли, посочени в член 77г, параграфи 2 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, се определят по прозрачен, предпазлив, надежден, обективен и последователен във времето начин. Методите, които се прилагат при определяне на референтните портфейли, са едни и същи за всички валути и държави.
2. За всяка валута и всяка държава активите на референтните портфейли се оценяват в съответствие с член 10, параграф 1 и се търгуват на пазари, които спазват изискванията на член 40, параграф 3, освен в периоди на проблеми с ликвидността. В портфейла могат да бъдат включени финансови инструменти, търгуеми на пазари, които временно не спазват изискванията на член 40, параграф 3, само когато се очаква този пазар да започне в разумен срок отново да спазва критериите.
3. За всяка валута и всяка държава референтният портфейл от активи отговаря на всички от следните изисквания:
а) за всяка валута активите са представителни за инвестициите, направени от застрахователните и презастрахователните предприятия в тази валута за покриване на най-добрата прогнозна оценка за застрахователни и презастрахователни задължения, деноминирани в тази валута; за всяка държава активите са представителни за инвестициите, направени от застрахователните и презастрахователните предприятия в тази държава за покриване на най-добрата прогнозна оценка за застрахователни и презастрахователни задължения, предлагани на застрахователния пазар в тази държава и деноминирани във валутата на тази държава;
б) по възможност портфейлът се основава на значими индекси, които са лесно достъпни за обществеността, като са налице публикувани критерии за това кога и как ще се променят компонентите на тези индекси;
в) портфейлът с активи включва всички от следните активи:
— облигации, секюритизации и заеми, включително ипотечни заеми,
— акции,
— собственост.
За целите на букви а) и б) инвестициите на застрахователните и презастрахователните предприятия в предприятия за колективно инвестиране, както и други инвестиции под формата на фондове, се третират като инвестиции в базовите активи.
Член 50
Формула за изчисляване на спреда в основата на корекцията за променливост
За всяка валута и за всяка държава спредът, посочен в член 77г, параграфи 2 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, е равен на следното:
където:
а) wgov
представлява съотношението между стойността на държавните облигации, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл;
б) Sgov
представлява средният валутен спред по държавните облигации, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава;
в) wcorp
представлява съотношението между стойността на облигациите, различни от държавните облигации, заемите и секюритизациите, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава, и стойността на всички активи, включени в този референтен портфейл;
г) Scorp
представлява средният валутен спред по облигациите, различни от държавните облигации, заемите и секюритизациите, включени в референтния портфейл от активи за тази валута или държава.
За целите на настоящия член „държавни облигации“ означава експозициите към централни правителства и централни банки.
Член 51
Коригиран с оглед на риска спред
Частта от средния валутен спред, която се дължи на реалистична оценка на очакваните загуби, на неочакван кредитен риск или на всякакъв друг риск, посочен в член 77г, параграфи 3 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, се изчислява по същия начин като основния спред, посочен в член 77в, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО и в член 54 от настоящия регламент.
Член 52
Риск от смърт
1. Рискът от смърт, посочен в член 77б, параграф 1, буква е) от Директива 2009/138/ЕО, е по-неблагоприятният от следните два сценария от гледна точка на въздействието му върху основните собствени средства:
а) непосредствено трайно повишение с 15 % на коефициентите на смъртност, използвани за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка;
б) непосредствено увеличение с 0,15 процентни пункта на коефициентите на смъртност (в процентно изражение), които се използват в изчисляването на техническите резерви, за да отразят смъртността през следващите 12 месеца.
2. За целите на параграф 1 увеличението на коефициентите на смъртност се прилага само за онези застрахователни полици, за които увеличението на коефициентите на смъртност води до нарастване на техническите резерви, като се взема предвид всяко от следните:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, определянето на полиците, за които техническите резерви нарастват при увеличение на коефициентите на смъртност, може също така да се основава на тези групи от полици, а не на отделни полици, при условие че резултатът не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните задължения, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при увеличение на коефициентите на смъртност, се прилага само за базовите застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 53
Изчисляване на изравнителната корекция
1. За целите на изчислението, посочено в член 77в, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид само целевите активи, чиито очаквани парични потоци са необходими за възпроизвеждане на паричните потоци на портфейла от застрахователни и презастрахователни задължения, като се изключват всички допълнителни активи. „Очакваният паричен поток“ на даден актив означава паричният поток на актива, коригиран с оглед на вероятността от неизпълнение на актива, която съответства на компонента на основния спред, предвиден в член 77в, параграф 2, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО, или, когато не може да бъде получен надежден кредитен спред от статистическите данни за неизпълнението — частта от дългосрочната средна стойност на спреда спрямо безрисковия лихвен процент, определен в член 77в, параграф 2, букви б) и в) от същата директива.
2. Приспадането на основния спред, посочен в член 77в, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, от резултата от изчислението, посочено в член 77в, параграф 1, буква а) от същата директива, съдържа само частта на основния спред, която не е била отразена в корекцията на паричните потоци на целевия портфейл от активи, както е предвидено в параграф 1 от настоящия член.
Член 54
Изчисляване на основния спред
1. Основният спред, посочен в член 77в, параграф 2, се изчислява по прозрачен, предпазлив, надежден, обективен и последователен във времето начин въз основа на значими индекси, когато такива са налични. Методите за получаване на основния спред на дадена облигация е един и същ за всяка валута и всяка държава, но може да бъде различен за държавните облигации и за други облигации.
2. Изчисляването на кредитния спред, посочен в член 77в, параграф 2, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО, се основава на допускането, че в случай на неизпълнение може да бъде възстановена 30 % от пазарната стойност.
3. Дългосрочната средна стойност, посочена в член 77в, параграф 2, букви б) и в) от Директива 2009/138/ЕО, се основава на данните от последните 30 години. Когато част от тези данни не са на разположение, те се заменят със съставени данни. Съставените данни се основават на достъпни и надеждни данни от последните 30 години. Данните, които не са надеждни, се заменят със съставени данни, като се използва посочената методика. Съставените данни се основават на предпазливи допускания.
4. Очакваната загуба, посочена в член 77в, параграф 2, буква а), подточка ii) от Директива 2009/138/ЕО, съответства на претеглената с оглед на вероятността загуба на застрахователното или презастрахователното предприятие, в случай че степента на кредитно качество на актива се понижи и веднага след това той бъде заменен. Изчисляването на очакваната загуба се основава на допускането, че заместващият актив отговаря на всеки един от следните критерии:
а) заместващият актив има същия модел на паричния поток като заменения актив преди понижаването на степента на кредитно качество;
б) заместващият актив принадлежи към същия клас активи като заменения актив;
в) заместващият актив има същата или по-висока степен на кредитно качество от заменения актив преди понижаването на степента на кредитно качество.
Член 55
Видове дейност
1. Видовете дейности, посочени в член 80 от Директива 2009/138/ЕО, са изложените в приложение I към настоящия регламент.
2. Причисляването на дадено застрахователно или презастрахователно задължение към определен вид дейност отразява естеството на рисковете, свързани със задължението. Не е задължително правната форма на задължението да е определяща за естеството на риска.
3. При условие че техническата основа съответства на естеството на рисковете, свързани със задължението, задълженията от областта на здравното застраховане, извършвано на техническа основа, близка до тази на животозастраховането, се причисляват към видовете дейност от областта на животозастраховането, а задълженията от областта на здравното застраховане, извършвано на техническа основа, близка до тази на общото застраховане, се причисляват към видовете дейност от областта на общото застраховане.
4. Когато въз основа на тяхното естество застрахователните задължения, произтичащи от операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, не могат недвусмислено да бъдат причислени към видовете дейности, посочени в приложение I към настоящия регламент, те се включват във вид дейност 32 съгласно предвиденото в посоченото приложение.
5. Когато даден застрахователен или презастрахователен договор покрива рискове както в областта на животозастраховането, така и в областта на общото застраховане, застрахователните или презастрахователните задължения са разделени в зависимост от това към коя част се отнасят — животозастрахователната или общозастрахователната.
6. Когато даден застрахователен или презастрахователен договор покрива рискове от видовете дейности, посочени в приложение I към настоящия регламент, при възможност застрахователните или презастрахователните задължения се разпределят по съответните видове дейност.
7. Когато даден застрахователен или презастрахователен договор включва здравнозастрахователни или презастрахователни задължения и други застрахователни или презастрахователни задължения, при възможност тези задължения се разделят.
Член 56
Пропорционалност
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия използват методи за изчисляване на техническите резерви, които са пропорционални на естеството, мащаба и сложността на рисковете, характерни за техните застрахователни и презастрахователни задължения.
2. При определянето на това дали даден метод за изчисляване на техническите резерви е пропорционален застрахователните и презастрахователните предприятия извършват оценка, която включва:
а) оценка на естеството, мащаба и сложността на рисковете, характерни за техните застрахователни и презастрахователни задължения;
б) оценка в качествено или количествено отношение на допуснатата грешка в получените посредством метода резултати поради някакво отклонение между следните:
i) свързаните с рисковете допускания, които са в основата на метода;
ii) резултатите от оценката, посочена в буква а).
3. Оценката, посочена в параграф 2, буква а), включва всички рискове, които оказват влияние върху размера, момента на възникване и стойността на входящите и изходящите парични потоци, необходими за уреждане на застрахователните и презастрахователните задължения през техния жизнен цикъл. За целите на изчисляването на добавката за риск оценката включва всички рискове, посочени в член 38, параграф 1, буква и), за целия жизнен цикъл на базовите застрахователни и презастрахователни задължения. Оценката се ограничава до рисковете, които се отнасят до съответната част от изчисляването на техническите резерви, към която се прилага методът.
4. Даден метод се счита за непропорционален на естеството, мащаба и сложността на рисковете, ако грешката, посочена в параграф 2, буква б), води до неточност в техническите резерви или техните компоненти, която би могла да повлияе върху решенията или преценката на целевия ползвател на информацията, отнасяща се до стойността на техническите резерви, освен ако е изпълнено едно от следните условия:
а) не е наличен друг метод, който да води до по-малка грешка, и не е вероятно методът да доведе до занижаване на размера на техническите резерви;
б) методът води до размер на техническите резерви на застрахователното или презастрахователното предприятие, който е по-висок от размера, който би се получил при използване на пропорционален метод, и методът не води до подценяване на риска, характерен за застрахователните и презастрахователните задължения, към които се прилага.
Член 57
Опростено изчисляване на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск
1. Без да се засягат разпоредбите на член 56, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, преди да ги коригират с оглед на очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагента, като разлика между следните оценки:
а) най-добрата брутна прогнозна оценка, както е посочено в член 77, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
б) изчислената в съответствие с параграф 2 най-добра прогнозна оценка, след отчитане на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и без корекция с оглед на очакваните загуби поради неизпълнение от страна на контрагента (некоригирана нетна най-добра прогнозна оценка).
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват методи, с помощта на които да извлекат некоригираната нетна най-добра прогнозна оценка от брутната най-добра прогнозна оценка, без да правят изрична прогноза на паричните потоци, свързани със сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват некоригираната нетна най-добра прогнозна оценка въз основа на хомогенни рискови групи. Всяка от тези хомогенни рискови групи обхваща не повече от един презастрахователен договор или схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, освен ако тези презастрахователни договори или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск предвиждат прехвърляне на хомогенни рискове.
Член 58
Опростено изчисляване на добавката за риск
Без да се засягат разпоредбите на член 56, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват опростени методи, когато изчисляват добавката за риск, включително един или повече от следните:
а)методи, които използват приблизителни стойности на сумите, обозначени с понятията SCR(t), посочени в член 37, параграф 1;
б)методи, които дават приблизително стойността на сконтирания сбор на сумите, обозначени с понятията SCR(t), както е посочено в член 37, параграф 1, без всяка от тези суми да се изчислява отделно.
Член 59
Изчисляване на добавката за риск през финансовата година
Без да се засягат разпоредбите на член 56, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да определят добавката за риск за целите на изчисленията, които трябва да бъдат извършвани на всяко тримесечие, въз основа на резултата от предишно изчисляване на добавката за риск без изрично да изчисляват формулата, посочена в член 37, параграф 1.
Член 60
Опростено изчисляване на най-добрата прогнозна оценка на застрахователни задължения с механизъм за корекция на премиите
Без да се засягат разпоредбите на член 56, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват най-добрата прогнозна оценка на животозастрахователните задължения с договореност, по силата на която застрахователното предприятие има правото или задължението да коригира бъдещите премии по даден застрахователен договор с цел да бъдат отразени съществените промени в очакваното равнище на претенциите и разходите (механизъм за корекция на премиите), с помощта на прогнози за парични потоци, при които се допуска, че промените в равнището на претенциите и разходите настъпват едновременно с корекциите на премиите, и които водят до нетен паричен поток, равен на нула, при положение че са спазени всички от следните условия:
а)механизмът за корекция на премиите компенсира изцяло и своевременно застрахователното предприятие за всяко увеличение в равнището на претенциите и разходите;
б)изчислението не води до занижаване на най-добрата прогнозна оценка;
в)изчислението не води до подценяване на риска, присъщ на тези застрахователни задължения.
Член 61
Опростено изчисляване на корекцията за неизпълнение от страна на контрагента
Без да се засягат разпоредбите на член 56 от настоящия регламент, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчислят корекцията с оглед на очакваните загуби поради неизпълнение от страна на контрагента, посочени в член 81 от Директива 2009/138/ЕО, за конкретен контрагент и хомогенна рискова група, като тя е равна на следното:
където:
а) PD представлява вероятността от неизпълнение от страна на контрагента през следващите 12 месеца;
б) Durmod
представлява модифицираната дюрация на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори с този контрагент във връзка с посочената хомогенна рискова група;
в) BErec
представлява сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори с този контрагент във връзка с посочената хомогенна рискова група;
Член 62
Оценка на заявлението
1. За целите на оценката, посочена в член 90, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО надзорните органи вземат под внимание всяко от следните:
а) правната сила и приложимост на условията на ангажимента във всички относими юрисдикции;
б) договорните условия по споразумението за предоставяне на средства, което застрахователното или презастрахователното предприятие е сключило или ще сключи с контрагентите;
в) когато е целесъобразно, учредителния договор и устава или правилника на застрахователното или презастрахователното предприятие;
г) дали застрахователното или презастрахователното предприятие има предвидени процедури за информиране на надзорните органи при настъпване на промени в някое от следните, които могат да доведат до намаляване на способността за покриване на загуби на позицията от допълнителни собствени средства:
i) структурата на споразумението или договорните условия по него,
ii) положението на засегнатите контрагенти,
iii)
събираемостта на позицията от допълнителни собствени средства.
2. Надзорните органи преценяват също така дали член 90 от Директива 2009/138/ЕО се спазва предвид съвкупността от обстоятелства, при които позицията може да бъде поискана за покриване на загуби.
3. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие иска одобрение на даден метод, по който да определя размера на всяка позиция от допълнителни собствени средства, надзорните органи преценяват дали процедурата, съгласно която предприятието редовно валидира метода, може да гарантира, че резултатите от метода отразяват на постоянна база способността на позицията за покриване на загуби.
4. В допълнение към изискванията, посочени в параграфи 1—3, надзорните органи оценяват заявлението за одобрение на допълнителни собствени средства въз основа на критериите, предвидени в членове 63, 64 и 65.
Член 63
Оценка на заявлението — положение на контрагентите
1. С цел да оценят способността на контрагентите да извършат плащане, посочена в член 90, параграф 4, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи вземат под внимание всяко от следните:
а) риска от неизпълнение от страна на контрагентите;
б) риска от неизпълнение, който произтича от забавяне на контрагентите при изпълнението на техните ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства.
2. Във връзка с параграф 1, буква а) надзорните органи оценяват риска от неизпълнение от страна на контрагентите чрез разглеждане на вероятността от неизпълнение на контрагентите и загубата при неизпълнение, като вземат предвид всеки от следните критерии:
а) кредитната позиция на контрагентите, при условие че тя отразява по подходящ начин способността на контрагентите да изпълняват своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
б) дали има текущи или предвидими практически или правни пречки пред изпълнението на ангажиментите, поети от контрагентите във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
в) дали контрагентите подлежат на правни или регулаторни изисквания, които намаляват способността на контрагентите да изпълняват своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
г) дали правноорганизационната форма на контрагентите пречи на тяхната способност да изпълняват своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
д) дали към контрагентите съществуват други експозиции, които намаляват способността на контрагентите да изпълняват своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
е) дали договорните условия на сключеното съгласно всяко приложимо законодателство споразумение дават право на контрагентите да прихващат дължимите от тях суми във връзка с техните ангажименти по позицията от допълнителни собствени средства от сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие им дължи.
3. Във връзка с параграф 1, буква б) надзорните органи оценяват ликвидната позиция на контрагентите, като вземат предвид всяко от следните:
а) дали има текущи или предвидими практически или правни пречки пред способността на контрагентите да изпълняват своевременно своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
б) дали контрагентите подлежат на правни или регулаторни изисквания, които могат да намалят способността на контрагентите да изпълняват своевременно своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
в) дали правноорганизационната форма на контрагентите пречи на тяхната способност да изпълняват своевременно своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства.
4. С цел да оценят способността на контрагентите да извършат плащане, посочена в член 90, параграф 4, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи вземат под внимание всяко от следните:
а) съвкупността от обстоятелства, при които позицията от допълнителни собствени средства може да бъде поискана за покриване на загуби;
б) дали съществуват стимулиращи или възпиращи фактори, които могат да повлияят на готовността на контрагентите да изпълняват своите ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства;
в) дали предишните сделки между контрагентите и застрахователното или презастрахователното предприятие, включително предишното изпълнение на ангажиментите на контрагентите във връзка с позиции от допълнителни собствени средства, са показателни относно готовността на контрагентите да изпълняват своите текущи ангажименти във връзка с позицията от допълнителни собствени средства.
5. При оценката на способността и готовността на контрагентите да извършат плащане надзорните органи вземат предвид всички други фактори, които имат отношение към положението на контрагентите, включително, когато е уместно, бизнес модела на застрахователното или презастрахователното предприятие.
6. Когато дадена позиция от допълнителни собствени средства касае група от контрагенти, надзорните органи и застрахователните и презастрахователните предприятия могат да направят оценка на положението на групата от контрагенти все едно оценяват един контрагент, ако са изпълнени всички от следните условия:
а) контрагентите не са значими сами по себе си;
б) контрагентите, включени в тази група, са достатъчно хомогенни;
в) при оценката на групата от контрагенти не се надценяват способността и готовността за плащане на контрагентите, включени в тази група.
7. Контрагентът се счита за значим, когато е вероятно положението на този отделен контрагент да има значително въздействие върху оценката на способността и готовността за плащане на групата от контрагенти.
Член 64
Оценка на заявлението — събираемост на средствата
За целите на оценката на събираемостта на средствата, посочена в член 90, параграф 4, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи вземат под внимание всяко от следните:
а)дали събираемостта на средствата се е увеличила в резултат на наличието на обезпечение или на друг аналогичен механизъм, който е в съответствие с членове 209—214;
б)дали има текущи или предвидими практически или правни пречки за събираемостта на средствата;
в)дали събираемостта на средствата подлежи на правни или регулаторни изисквания;
г)способността на застрахователното или презастрахователното предприятие да предприема действия, осигуряващи изпълнението на ангажиментите на контрагентите във връзка с позицията от допълнителни собствени средства.
Член 65
Оценка на заявлението — информация относно резултата от отминали искания
За целите на оценката на информацията относно резултата от отминали искания, посочена в член 90, параграф 4, буква в) от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи вземат под внимание всяко от следните:
а)дали застрахователното или презастрахователното предприятие е отправяло искания в миналото към същия или към сходни контрагенти при еднакви или сходни обстоятелства;
б)дали тази информация е подходяща и достоверна по отношение на очаквания резултат от бъдещи искания.
Член 66
Уточняване на размера във връзка с неограничени по размер допълнителни собствени средства
1. Надзорните органи не одобряват неограничени по размер допълнителни собствени средства.
2. Когато надзорните органи одобряват даден размер на допълнителните собствени средства, в решението на надзорните органи се уточнява дали одобреният размер, е размерът, за който застрахователното или презастрахователното предприятие е подало заявление, или е по-нисък от него.
Член 67
Уточняване на размера и на времевия график във връзка с одобрението на метод
При одобряване на метод за определяне на размера на всяка позиция от допълнителни собствени средства надзорните органи уточняват всяко от следните:
а)първоначалния размер на позицията от допълнителни собствени средства, която е изчислена посредством този метод, както и датата, на която е дадено одобрението;
б)най-малката честота на преизчисляване на размера на позицията от допълнителни собствени средства посредством този метод, когато то се прави по-често от веднъж годишно, и причините за тази честота;
в)срока, за който е разрешено изчисляването на размера на позицията от допълнителни собствени средства посредством този метод.
Член 68
Третиране на дяловите участия при определянето на основните собствени средства
1. За целите на определянето на основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия основните собствени средства, посочени в член 88 от Директива 2009/138/ЕО, се намаляват с цялата стойност на посочените в член 92, параграф 2 от същата директива дялови участия в кредитни и финансови институции, която надхвърля 10 % от позициите, включени в член 69, буква а), подточки i), ii), iv) и vi).
2. За целите на определянето на основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия основните собствени средства, посочени в член 88 от Директива 2009/138/ЕО, се намаляват с частта от стойността на всички посочени в член 92, параграф 2 от същата директива дялови участия в кредитни и финансови институции, различни от дяловите участия по параграф 1, която надхвърля 10 % от позициите, включени в член 69, буква а), подточки i), ii), iv) и vi).
3. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2 застрахователните и презастрахователните предприятия не приспадат стратегическите дялови участия по член 171, които са включени в изчислението на груповата платежоспособност по метод 1 съгласно приложение I към Директива 2002/87/ЕО или по метод 1 съгласно член 230 от Директива 2009/138/ЕО.
4. Приспаданията, предвидени в параграф 2, се прилагат на пропорционална основа към всички дялови участия, посочени в същия параграф.
5. Приспаданията, предвидени в параграфи 1 и 2, се извършват от съответния ред, в който собствените средства на свързаното предприятие са се увеличили благодарение на дяловото участие, както следва:
а) дяловите участия в позиции от базовия собствен капитал от първи ред на финансови и кредитни институции се приспадат от позициите, включени в член 69, буква а), подточки i), ii), iv) и vi);
б) дяловите участията в инструменти на допълнителния капитал от първи ред на финансови и кредитни институции се приспадат от позициите, включени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и в член 69, буква б);
в) дяловите участия в инструменти от втори ред на финансови и кредитни институции се приспадат от позициите от основни собствени средства, включени в член 72.
Член 69
Първи ред — списък на позициите от собствени средства
Счита се, че следните позиции от основни собствени средства притежават в достатъчна степен характеристиките, предвидени в член 93, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива, и се класифицират като средства от първи ред, когато посочените позиции проявяват всички специфики, предвидени в член 71:
а)частта на превишението на активите над пасивите, оценени съгласно член 75 и глава VI, раздел 2 от Директива 2009/138/ЕО, включващи следните позиции:
i)внесен обикновен акционерен капитал и свързаните с него премии от емисии на акции,
ii)за взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип — внесен начален капитал, вноски на членовете или еквивалентната позиция от основни собствени средства,
iii)внесени подчинени дялови вноски на съдружници,
iv)излишък от средства, които не се считат за застрахователни или презастрахователни пасиви в съответствие с член 91, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО,
v)внесени привилегировани акции и свързаните с тях премии от емисии на акции,
vi)резерв за равняване;
б)внесени подчинени пасиви, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
Член 70
Резерв за равняване
1. Резервът за равняване, посочен в член 69, буква а), подточка vi), е равен на общия размер на превишението на активите над пасивите, намален с всяко от следните:
а) размера на собствените акции, притежавани от застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) очаквани дивиденти, разпределения и отчисления;
в) позициите от основни собствени средства, включени в член 69, буква а), подточки i)—v), в член 72, буква а) и в член 76, буква а);
г) позициите от основни собствени средства, които не са включени в член 69, буква а), подточки i)—v), в член 72, буква а) и в член 76, буква а) и които са били одобрени от надзорния орган в съответствие с член 79;
д) ограничените позиции от собствени средства, които отговарят на едно от следните изисквания:
i) надвишават абстрактното капиталово изискване за платежоспособност в случая на портфейли, за които се прилага изравнителна корекция, и обособени средства, определени в съответствие с член 81, параграф 1,
ii) изключени са в съответствие с член 81, параграф 2;
е) размера на дяловите участия, притежавани във финансови и кредитни институции, както е посочено в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, приспаднати в съответствие с член 68, доколкото вече не са включени в букви а)—д).
2. В превишението на активите над пасивите, посочено в параграф 1, се включва сумата, която съответства на очакваната печалба, включена в предвидените в член 260, параграф 2 бъдещи премии.
3. Определянето на това дали и в каква степен резервът за равняване проявява специфичните характеристики, определени в член 71, не представлява оценка на характеристиките на активите и пасивите, които се включват при изчисляването на превишението на активите над пасивите или свързаните с тях позиции във финансовите отчети на предприятията.
Член 71
Първи ред — специфични характеристики, определящи класифицирането
1. Специфичните характеристики, посочени в член 69, са следните:
а) позицията от основни собствени средства:
i) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i) и ii), има по-нисък ранг от всички останали претенции при наличие на производство по ликвидация във връзка със застрахователното или презастрахователното предприятие,
ii) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и член 69, буква б), има същия или по-висок ранг от позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i) и ii), но по-нисък ранг от позициите, изброени в членове 72 и 76, които проявяват предвидените съответно в член 73 и в член 77 специфични характеристики, и по-нисък ранг от претенциите на всички титуляри на полици и бенефициери и на привилегированите кредитори;
б) позицията от основни собствени средства не включва специфични характеристики, които могат да предизвикат обявяването в несъстоятелност на застрахователното или презастрахователното предприятие или да ускорят процеса на изпадане в несъстоятелност на предприятието;
в) позицията от основни собствени средства е непосредствено на разположение за покриване на загуби;
г) позицията от основни собствени средства покрива загубите най-късно когато се стигне до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност и не възпрепятства рекапитализирането на застрахователното или презастрахователното предприятие;
д) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и в член 69, буква б), позицията от основни собствени средства разполага с един от следните механизми за покриване на загуби по главницата, който да се задейства при настъпване на активиращите събития, посочени в параграф 8:
i) номиналният размер или размерът на главницата на позицията от основни собствени средства се намалява съгласно предвиденото в параграфи 5 и 5а;
ii) позицията от основни собствени средства автоматично се преобразува в позиция от основни собствени средства, включена в член 69, буква а), подточка i) или ii), съгласно предвиденото в параграфи 6 и 6а от настоящия член;
iii)
механизъм за покриване на загуби по главницата, с който се постига резултат, еквивалентен на постигнатите с предвидените в подточки i) или ii) механизми за покриване на загуби по главницата;
е) позицията от основни собствени средства отговаря на един от следните критерии:
i) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i) и ii), позицията е с неопределен падеж или, когато застрахователното или презастрахователното предприятие е с фиксиран падеж, има същия падеж като предприятието,
ii) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и в член 69, буква б), позицията е с неопределен падеж; първата възможност по договор за изплащане или изкупуване на позицията от основни собствени средства е не по-рано от 5 години от датата на емитиране;
ж) позицията от основни собствени средства, посочена в член 69, буква а), подточки iii) и v) и в член 69, буква б), може да бъде изплащана или изкупувана между 5 и 10 години след датата на емитиране само когато предприятието надвишава своето капиталовото изискване за платежоспособност с подходящ марж, като се отчита платежоспособността на предприятието, в това число средносрочния план за управление на капитала на предприятието;
з) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i), ii), iii) и v) и в член 69, буква б), позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само по решение на застрахователното или презастрахователното предприятие, като изплащането или изкупуването на позицията от основни собствени средства подлежи на предварително одобрение от страна на надзорния орган;
и) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i), ii), iii) и v) и в член 69, буква б), позицията от основни собствени средства не включва никакви стимули за изплащане или изкупуване на тази позиция, които увеличават вероятността застрахователното или презастрахователното предприятие да изплати или изкупи тази позиция от основни собствени средства, когато има възможност да го направи;
й) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i), ii), iii) и v) и в член 69, буква б), позицията от основни собствени средства предвижда преустановяване на изплащането или изкупуването на тази позиция, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и изплащането или изкупуването спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
к) независимо от разпоредбите на буква й), в случай на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само когато са изпълнени всички от следните условия:
i) надзорният орган по изключение е взел решение изплащането или изкупуването на тази позиция да не бъде преустановявано,
ii) позицията се обменя за или се преобразува в друга позиция от основни собствени средства от първи ред с най-малко същото качество,
iii)
минималното капиталово изискване е спазено след изплащането или изкупуването;
л) позицията от основни собствени средства отговаря на един от следните критерии:
i) в случая на позициите, посочени в член 69, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), правните или договорните разпоредби, които уреждат позицията от основни собствени средства, или националното законодателство позволяват отмяна на разпределенията във връзка с тази позиция, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и разпределянето спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;,
ii) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и член 69, буква б), в условията по договорното споразумение, което урежда позицията от основни собствени средства, се предвижда отмяна на разпределенията във връзка с тази позиция, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и разпределянето спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
м) в случай на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, позицията от основни собствени средства може да бъде използвана за разпределения само когато са изпълнени всички от следните условия:
i) надзорният орган по изключение е анулирал отмяната на разпределенията,
ii) разпределянето не влошава допълнително платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие,
iii)
минималното капиталово изискване е спазено след приключване на разпределянето;
н) в случая на позициите, посочени в член 69, буква а), подточки i), ii), iii) и v) и член 69, буква б), позицията от основни собствени средства дава пълна гъвкавост на застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на разпределенията във връзка с тази позиция от основни собствени средства;
о) позицията от основни собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с други сделки, които, разгледани едновременно с позицията от собствени средства, биха могли да доведат до неспазване на разпоредбите на член 94, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО от страна на позицията от собствени средства.
2. За целите на настоящия член обменът или преобразуването на дадена позиция от основни собствени средства в друга позиция от основни собствени средства от първи ред или изплащането или изкупуването на позиция от собствени средства от първи ред от постъпленията от новата позиция от основни собствени средства с най-малко същото качество не се счита за изплащане или изкупуване, при условие че обменът, преобразуването, изплащането или изкупуването подлежи на одобрение от страна на надзорния орган.
3. За целите на параграф 1, буква н) в случая на позициите от основни собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточки i) и ii), се дава пълна гъвкавост по отношение на разпределенията, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) няма преференциално третиране при разпределенията по отношение на реда за изплащане на разпределенията, а в договорните разпоредби, уреждащи позицията от собствени средства, не се предвиждат преференциални права за изплащането на разпределения;
б) разпределенията се плащат от разпределяеми позиции;
в) размерът на разпределенията не се определя въз основа на цената, платена за закупуването на позицията от собствени средства при емитирането ѝ, и върху максималния размер на разпределенията няма таван или друго ограничение;
г) независимо от разпоредбите на буква в), в случая на инструменти, емитирани от взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип, може да бъде определен таван или друго ограничение върху максималния размер на разпределенията, при условие че този таван или това ограничение не са свързани с извършването или неизвършването на разпределения по други позиции от основни собствени средства;
д) застрахователното или презастрахователното предприятие не е задължено да извършва разпределения;
е) неизплащането на разпределения не представлява неизпълнение от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие;
ж) отмяната на разпределенията не налага ограничения върху застрахователното или презастрахователното предприятие.
4. За целите на параграф 1, буква н) в случая на позициите от основни собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и член 69, буква б), се дава пълна гъвкавост по отношение на разпределенията, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) разпределенията се плащат от разпределяеми позиции;
б) застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с неограниченото право по всяко време да отменят разпределенията по позициите от основни собствени средства за неограничен срок и на некумулативна основа, като предприятията могат да използват отменените плащания без ограничение, за да покрият задълженията си, когато същите станат изискуеми;
в) няма задължение за замяна на разпределението с плащане в каквато и да било друга форма;
г) няма задължение за извършване на разпределения в случай на извършено разпределение по друга позиция от собствени средства;
д) неизплащането на разпределения не представлява неизпълнение от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие;
е) отмяната на разпределенията не налага ограничения върху застрахователното или презастрахователното предприятие.
5. За целите на параграф 1, буква д), подточка i) номиналният размер или размерът на главницата на позицията от основни собствени средства се намалява така, че да бъдат намалени всички от следните:
а) иска на титуляря на тази позиция в случай на производство по ликвидация;
б) необходимата платима сума при изплащане или изкупуване на тази позиция;
в) разпределенията, платени по тази позиция.
5а. За целите на параграф 1, буква д), подточка i) разпоредбите, уреждащи намаляването на номиналния размер или размера на главницата на позицията от основни собствени средства, предвиждат следното:
а) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква в) от въпросния параграф, и за възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност ще бъде достатъчно частично обезценяване, номиналният размер или размерът на главницата се намалява частично, доколкото е необходимо, за да се възстанови спазването на капиталовото изискване за платежоспособност;
б) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква в) от въпросния параграф, и за възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност няма да бъде достатъчно частично обезценяване, номиналният размер или размерът на главницата, определен към момента на първоначалното емитиране на позицията от основни собствени средства, се намалява поне на линеен принцип, за да се гарантира, че пълното обезценяване ще настъпи преди или към момента на достигане на 75 % от покритието на капиталовото изискване за платежоспособност;
в) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква а) или б) от въпросния параграф, номиналният размер или размерът на главницата се обезценява изцяло;
г) след обезценяването по буква б) от настоящия параграф („първоначалното обезценяване“):
i) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило впоследствие при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква а) или б) от въпросния параграф, номиналният размер или размерът на главницата се обезценява изцяло;
ii) ако в рамките на три месеца от датата на активиращото събитие, довело до първоначалното обезценяване, не е настъпило активиращо събитие при обстоятелствата, описани в параграф 8, втора алинея, буква а) или б), но коефициентът на платежоспособност се е влошил допълнително, номиналният размер или размерът на главницата, определен към момента на първоначалното емитиране на позицията от основни собствени средства, се намалява допълнително в съответствие с буква б) от настоящия параграф, за да се отрази допълнителното влошаване на коефициента на платежоспособност;
iii)
допълнително обезценяване в съответствие с подточка ii) за всяко следващо влошаване на коефициента на платежоспособност в края на всеки следващ период от три месеца до възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност от застрахователното или презастрахователното предприятие.
За целите на настоящия параграф „коефициент на платежоспособност“ означава съотношението на допустимия размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност към капиталовото изискване за платежоспособност, като се използват най-актуалните стойности.
6. За целите на параграф 1, буква д), подточка ii) в разпоредбите, уреждащи преобразуването в позиции от основни собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточка i) или ii), се уточнява едно от следните:
а) коефициентът на преобразуване и максималната разрешена сума за преобразуване;
б) диапазон, в рамките на който инструментите се преобразуват в позиции от основни собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточка i) или ii).
6а. За целите на параграф 1, буква д), подточка ii) разпоредбите, уреждащи преобразуването в позиции от основни собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточка i) или ii), предвижда следното:
а) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква в) от въпросния параграф, и за възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност ще бъде достатъчно частично преобразуване, позицията се преобразува частично, доколкото е необходимо, за да се възстанови спазването на капиталовото изискване за платежоспособност;
б) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква в) от въпросния параграф, и за възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност няма да бъде достатъчно частично преобразуване, позицията се преобразува по такъв начин, че оставащият номинален размер или размер на главницата на позицията намалява поне на линеен принцип, за да се гарантира, че пълното преобразуване ще настъпи преди или към момента на достигане на 75 % от покритието на капиталовото изискване за платежоспособност;
в) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква а) или б) от въпросния параграф, позицията се преобразува изцяло;
г) след преобразуването по буква б) от настоящия параграф („първоначалното преобразуване“):
i) ако посоченото в параграф 8 активиращо събитие е настъпило впоследствие при обстоятелствата, описани по-горе във втора алинея, буква а) или б) от въпросния параграф, позицията се преобразува изцяло;
ii) ако в рамките на три месеца от датата на активиращото събитие, довело до първоначалното преобразуване, не е настъпило активиращо събитие при обстоятелствата, описани в параграф 8, втора алинея, буква а) или б), но коефициентът на платежоспособност се е влошил допълнително, позицията се преобразува допълнително в съответствие с буква б) от настоящия параграф, за да се отрази допълнителното влошаване на коефициента на платежоспособност;
iii)
допълнително преобразуване в съответствие с подточка ii) за всяко следващо влошаване на коефициента на платежоспособност в края на всеки следващ период от три месеца до възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност от застрахователното или презастрахователното предприятие.
За целите на настоящия параграф „коефициент на платежоспособност“ има значението, с което се използва за целите на параграф 5а.
7. Номиналният размер или размерът на главницата на позицията от основни собствени средства поема загубите при настъпване на активиращото събитие. Способността за покриване на загуби поради отмяна или намаляване на разпределенията не се смята за достатъчна, за да бъде определена като механизъм за покриване на загуби по главницата в съответствие с параграф 1, буква д).
8. Активиращото събитието, посочено в параграф 1, буква д), представлява значително неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност.
За целите на настоящия параграф неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност се счита за значително, когато е изпълнено някое от следните условия:
а)размерът на позициите от собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, е равен на или е по-малък от 75 % от капиталовото изискване за платежоспособност;
б)размерът на позициите от собствени средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване, е равен на или е по-малък от минималното капиталово изискване;
в)три месеца след датата, на която за първи път е установено неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност, то продължава да не се спазва.
Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да предвидят в разпоредбите, уреждащи инструмента, едно или повече активиращи събития в допълнение към събитията, посочени в букви а)—в);
9. За целите на параграф 1, букви г), й) и л) позоваванията на капиталовото изискване за платежоспособност се четат като позовавания на минималното капиталово изискване, когато преди неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност има неспазване на минималното капиталово изискване.
10. Независимо от изискването по параграф 1, буква д) за задействане на механизма за покриване на загуби по главницата при настъпване на активиращото събитие, посочено в параграф 8, по позицията от основни собствени средства се допуска механизмът за покриване на загуби по главницата да не бъде задействан при това събитие, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) активиращото събитие възниква при обстоятелствата, описани в параграф 8, втора алинея, буква в);
б) не е имало предходни активиращи събития при обстоятелствата, описани във втората алинея, буква а) или б) от въпросния параграф;
в) надзорният орган е съгласен да отмени по изключение задействането на механизма за покриване на загуби по главницата въз основа на следната информация:
i) прогнози, представени на надзорния орган от застрахователното или презастрахователното предприятие при представянето на плана за възстановяване, изискван по член 138, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, които показват, че в този случай задействането на механизма за покриване на загуби по главницата е много вероятно да доведе до възникването на данъчно задължение, което би имало съществено неблагоприятно въздействие върху платежоспособността на предприятието;
ii) издадено от регистрираните одитори на това предприятие удостоверение, че всички допускания, използвани при прогнозите, са реалистични.
11. Независимо от изискването по параграф 1), буква е), подточка ii), по позицията от основни собствени средства се допуска изплащане или изкупуване преди този срок, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) след изплащането или изкупуването капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието ще бъде надвишено с подходящ марж, като се отчита платежоспособността на предприятието, в това число средносрочният план за управление на капитала на предприятието;
б) налице са обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii):
i) има промяна в регулаторната класификация на позицията от основни собствени средства, която може да доведе до нейното изключване от собствените средства или прекласифициране като собствени средства от по-нисък ред, и са изпълнени следните две условия:
— надзорният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна,
— предприятието е представило на надзорния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тази позиция от основни собствени средства не е била разумно предвидима към момента на емитирането ѝ;
ii) има промяна в приложимото данъчно третиране на тази позиция от основни собствени средства, като предприятието представя на надзорния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е била разумно предвидима към момента на емитирането на позицията.
Член 72
Основни собствени средства от втори ред — списък на позициите от собствени средства
Счита се, че следните позиции от основни собствени средства притежават в достатъчна степен характеристиките, предвидени в член 93, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива, и се класифицират като собствени средства от втори ред, когато следните позиции проявяват всички специфични характеристики, предвидени в член 73:
а)частта на превишението на активите над пасивите, оценени съгласно член 75 и глава VI, раздел 2 от Директива 2009/138/ЕО, включващи следните позиции:
i)обикновен акционерен капитал и свързаните с него премии от емисии на акции,
ii)за взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип — начален капитал, вноски на членовете или еквивалентната позиция от основни собствени средства,
iii)подчинени дялови вноски на съдружници,
iv)привилегировани акции и свързаните с тях премии от емисии на акции;
б)подчинени пасиви, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
Член 73
Основни собствени средства от втори ред — специфични характеристики, определящи класифицирането
1. ►M1 Характеристиките, посочени в член 72, са или тези по букви а)—и), или тези по буква ѝ): ◄
а) позицията от основни собствени средства има по-нисък ранг от претенциите на всички титуляри на полици и бенефициери и на привилегированите кредитори;
б) позицията от основни собствени средства не включва специфични характеристики, които могат да предизвикат обявяването в несъстоятелност на застрахователното или презастрахователното предприятие или да ускорят процеса на изпадане в несъстоятелност на предприятието;
в) позицията от основни собствени средства е с неопределен падеж или първоначалният ѝ падеж е след най-малко 10 години; първата възможност по договор за изплащане или изкупуване на позицията от основни собствени средства е не по-рано от 5 години от датата на емитиране;
г) позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само по решение на застрахователното или презастрахователното предприятие, като изплащането или изкупуването на позицията от основни собствени средства подлежи на предварително одобрение от страна на надзорния орган;
д) позицията от основни собствени средства може да включва ограничени стимули за изплащане или изкупуване на тази позиция от основни собствени средства, при условие че изплащането или изкупуването не настъпва по-рано от 10 години от датата на емитиране;
е) позицията от основни собствени средства предвижда преустановяване на изплащането или изкупуването на тази позиция, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и изплащането или изкупуването спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
ж) позицията от основни собствени средства отговаря на един от следните критерии:
i) в случая на позициите, посочени в член 72, буква а), подточки i) и ii), правните или договорните разпоредби, които уреждат позицията от основни собствени средства, позволяват разпределенията във връзка с тази позиция да бъдат отложени, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и разпределянето спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност,
ii) в случая на позициите, посочени в член 72, буква а), подточки iii), iv) и v), в условията по договорното споразумение, което урежда позицията от основни собствени средства, се предвижда разпределенията във връзка с тази позиция да бъдат отложени, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и разпределянето спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
з) в случай на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато разпределянето би довело до такова неспазване, позицията от основни собствени средства може да бъде използвана за разпределения само когато са изпълнени всички от следните условия:
i) надзорният орган по изключение е отменил отлагането на разпределенията,
ii) плащането не влошава допълнително платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие,
iii)
минималното капиталово изискване е спазено след приключване на разпределянето;
и) позицията от основни собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с други сделки, които, разгледани едновременно с позицията от собствени средства, биха могли да доведат до неспазване на разпоредбите на член 94, параграф 2, първа алинея от Директива 2009/138/ЕО от страна на позицията от собствени средства.
й) позицията от основни собствени средства проявява специфичните характеристики, предвидени в член 71, които са от значение за основните собствени средства, посочени в член 69, буква а), подточки iii) и v) и в член 69, буква б), но надвишава горната граница, определена в член 82, параграф 3.
Независимо от разпоредбите на буква е), в случай на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само когато са изпълнени всички от следните условия:
i)надзорният орган по изключение е взел решение изплащането или изкупуването на тази позиция да не бъде преустановявано,
ii)позицията се обменя за или се преобразува в друга позиция от основни собствени средства от първи ред или в позиция от основни собствени средства от втори ред с най-малко същото качество,
iii)минималното капиталово изискване е спазено след изплащането или изкупуването;
2. За целите на настоящия член обменът или преобразуването на дадена позиция от основни собствени средства в друга позиция от основни собствени средства от първи ред или в позиция от основни собствени средства от втори ред или изплащането или изкупуването на позиция от основни собствени средства от втори ред от постъпленията от новата позиция от основни собствени средства с най-малко същото качество не се счита за изплащане или изкупуване, при условие че обменът, преобразуването, изплащането или изкупуването подлежи на одобрение от страна на надзорния орган.
3. За целите на параграф 1, букви е) и ж) позоваванията на капиталовото изискване за платежоспособност се четат като позовавания на минималното капиталово изискване, когато преди неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност има неспазване на минималното капиталово изискване.
4. За целите на параграф 1, буква д) предприятията считат за ограничени стимулите за изкупуване под формата на повишаване на лихвения процент, свързан с кол опция, когато повишаването се изразява в единично увеличение на купонния процент и води до увеличение спрямо първоначалния процент, което не е по-голямо от по-високата от следните две суми:
а) 100 базисни пункта, намалени със спреда по суапа между първоначалната основа на индекса и повишената основа на индекса;
б) 50 % от първоначалния кредитен спред, намалени със спреда по суапа между първоначалната основа на индекса и повишената основа на индекса.
5. Независимо от изискването по параграф 1), буква в), по позицията от основни собствени средства се допуска изплащане или изкупуване по-рано от 5 години, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) след изплащането или изкупуването капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието ще бъде надвишено с подходящ марж, като се отчита платежоспособността на предприятието, в това число средносрочният план за управление на капитала на предприятието;
б) налице са обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii):
i) има промяна в регулаторната класификация на позицията от основни собствени средства, която може да доведе до нейното изключване от собствените средства или прекласифициране като собствени средства от по-нисък ред, и са изпълнени следните две условия:
— надзорният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна,
— предприятието е представило на надзорния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тази позиция от основни собствени средства не е била разумно предвидима към момента на емитирането ѝ;
ii) има промяна в приложимото данъчно третиране на тази позиция от основни собствени средства, като предприятието представя на надзорния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е била разумно предвидима към момента на емитирането на позицията.
Член 74
Допълнителни собствени средства от втори ред — списък на позициите от собствени средства
Без да се засягат разпоредбите на член 96 от Директива 2009/138/ЕО, се счита, че следните позиции от допълнителни собствени средства притежават в достатъчна степен характеристиките, предвидени в член 93, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива, и се класифицират като капитал от втори ред, когато следните позиции проявяват всички специфични характеристики, предвидени в член 75:
а)неизплатен и непоискан обикновен акционерен капитал, който може да бъде дължим за изплащане при поискване;
б)за взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип — неизплатен и непоискан начален капитал, вноски на членовете или еквивалентната позиция от основни собствени средства, които могат да бъдат дължими за изплащане при поискване;
в)неизплатени и непоискани привилегировани акции, които могат да бъдат дължими за изплащане при поискване;
г)правно обвързващ ангажимент за абонамент и заплащане за подчинени пасиви при поискване;
д)акредитиви и гаранции, поверени на независим доверител за управление в полза на застрахователните кредитори и предоставени от кредитни институции, получили разрешение в съответствие с член 8 от Директива 2013/36/ЕС;
е)акредитиви и гаранции, при условие че позициите могат да станат дължими за изплащане при поискване и не са обременени с тежести;
ж)всякакви евентуални бъдещи претенции на взаимоспомагателни асоциации или асоциации от взаимоспомагателен тип на корабособственици с променливи вноски, застраховащи единствено рисковете, изброени в класове 6, 12 и 17 на част А от приложение I към Директива 2009/138/ЕО, срещу техните членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца;
з)всякакви евентуални бъдещи претенции на взаимоспомагателни асоциации или асоциации от взаимозастрахователен тип срещу техните членове по силата на покана за допълнителни вноски в рамките на следващите 12 месеца, при условие че поканата може да бъде направена при поискване и не е обременена с тежести;
и)други правно обвързващи ангажименти, получени от застрахователното или презастрахователното предприятие, при условие че позицията може да бъде дължима за изплащане при поискване и не е обременена с тежести.
Член 75
Допълнителни собствени средства от втори ред — специфични характеристики, определящи класифицирането
За да бъдат класифицирани като средства от втори ред, позициите от допълнителни собствени средства, изброени в член 74, проявяват специфични характеристики на позиция от основни собствени средства, класифицирана като средства от втори ред в съответствие с членове 69 и 71, след като тази позиция е била поискана и изплатена.
Член 76
Основни собствени средства от трети ред — списък на позициите от собствени средства
Счита се, че следните позиции от основни собствени средства притежават характеристиките, предвидени в член 93, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива, и се класифицират като собствени средства от трети ред, когато следните позиции проявяват всички специфични характеристики, предвидени в член 77:
а)частта на превишението на активите над пасивите, оценени съгласно глава VI, раздели 1 и 2 от Директива 2009/138/ЕО, включващи следните позиции:
i)подчинени дялови вноски на съдружници,
ii)привилегировани акции и свързаните с тях премии от емисии на акции,
iii)сума, равна на стойността на отсрочените данъчни активи;
б)подчинени пасиви, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 77
Основни собствени средства от трети ред — специфични характеристики, определящи класифицирането
1. Специфичните характеристики, посочени в член 76, са следните:
а) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii) и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства има по-нисък ранг от претенциите на всички титуляри на полици и бенефициери и на привилегированите кредитори;
б) позицията от основни собствени средства не включва специфични характеристики, които могат да предизвикат обявяването в несъстоятелност на застрахователното или презастрахователното предприятие или да ускорят процеса на изпадане в несъстоятелност на предприятието;
в) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii) и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства е с неопределен падеж или първоначалният ѝ падеж е след най-малко 5 години, където датата на падежа е първата възможност по договор за изплащане или изкупуване на позицията от основни собствени средства;
г) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii), и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само по решение на застрахователното или презастрахователното предприятие, като изплащането или изкупуването на позицията от основни собствени средства се одобрява предварително за целите на надзора;
д) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii) и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства може да включва ограничени стимули за изплащане или изкупуване на позицията от основни собствени средства;
е) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii), и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства предвижда преустановяване на изплащането или изкупуването, когато е налице неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва капиталовото изискване за платежоспособност и изплащането или изкупуването спре да води до неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
ж) в случая на позициите, посочени в член 76, буква а), подточки i) и ii), и в член 76, буква б), позицията от основни собствени средства предвижда отлагане на разпределенията, когато е налице неспазване на минималното капиталово изискване или когато разпределянето би довело до такова неспазване, докато предприятието не започне отново да спазва минималното капиталово изискване и разпределянето спре да води до неспазване на минималното капиталово изискване;
з) позицията от основни собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с никаква друга сделка, която би могла да накърни специфичните характеристики на тази позиция, които тя е длъжна да притежава в съответствие с настоящия член.
Независимо от разпоредбите на буква е), в случай на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност или когато изплащането или изкупуването би довело до такова неспазване, позицията от основни собствени средства може да бъде изплатена или изкупена само когато са изпълнени всички от следните условия:
i)надзорният орган по изключение е взел решение изплащането или изкупуването на тази позиция да не бъде преустановявано.
ii)позицията се обменя за или се преобразува в друга позиция от собствени средства от първи ред, в позиция от основни собствени средства от втори ред или в позиция от основни собствени средства от трети ред с най-малко същото качество.
iii)минималното капиталово изискване е спазено след изплащането или изкупуването.
2. За целите на настоящия член обменът или преобразуването на дадена позиция от основни собствени средства в друга позиция от основни собствени средства от първи ред, в позиция от основни собствени средства от втори ред или в позиция от основни собствени средства от трети ред или изплащането или изкупуването на позиция от основни собствени средства от трети ред от постъпленията от новата позиция от основни собствени средства с най-малко същото качество не се счита за изплащане или изкупуване, при условие че обменът, преобразуването, изплащането или изкупуването подлежи на одобрение от страна на надзорния орган.
3. За целите на параграф 1, буква е) позоваванията на капиталовото изискване за платежоспособност се четат като позовавания на минималното капиталово изискване, когато преди неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност има неспазване на минималното капиталово изискване.
4. За целите на параграф 1, буква д) предприятията считат за ограничени стимулите за изкупуване под формата на повишаване на лихвения процент, свързан с кол опция, когато повишаването се изразява в единично увеличение на купонния процент и води до увеличение спрямо първоначалния процент, което не е по-голямо от по-високата от следните две суми:
а) 100 базисни пункта, намалени със спреда по суапа между първоначалната основа на индекса и повишената основа на индекса;
б) 50 % от първоначалния кредитен спред, намалени със спреда по суапа между първоначалната основа на индекса и повишената основа на индекса.
5. Независимо от изискването по параграф 1), буква в), по позицията от основни собствени средства се допуска изплащане или изкупуване по-рано от 5 години след датата на емитиране, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) след изплащането или изкупуването капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието ще бъде надвишено с подходящ марж, като се отчита платежоспособността на предприятието, в това число средносрочният план за управление на капитала на предприятието;
б) налице са обстоятелствата, посочени в подточка i) или ii):
i) има промяна в регулаторната класификация на позицията от основни собствени средства, която може да доведе до нейното изключване от собствените средства, и са изпълнени следните две условия:
— надзорният орган счита, че тази промяна е достатъчно сигурна,
— предприятието е представило на надзорния орган убедителни доказателства, че регулаторната прекласификация на тази позиция от основни собствени средства не е била разумно предвидима към момента на емитирането ѝ;
ii) има промяна в приложимото данъчно третиране на тази позиция от основни собствени средства, като предприятието представя на надзорния орган убедителни доказателства, че тази промяна е съществена и не е била разумно предвидима към момента на емитирането на позицията.
Член 78
Допълнителни собствени средства от трети ред — списък на позициите от собствени средства
Допълнителните собствени средства, които са одобрени от надзорния орган в съответствие с член 90 от Директива 2009/138/ЕО и които не притежават всички специфични характеристики, предвидени в член 75, се класифицират като допълнителни собствени средства от трети ред.
Член 79
Одобрение на надзорните органи на оценката и класификацията на позициите от собствени средства
1. Без да се засягат разпоредбите на член 90 от Директива 2009/138/ЕО, когато дадена позиция от собствени средства не е включена в списъка с позициите от собствени средства, предвидени в членове 69, 72, 74, 76 и 78, застрахователните или презастрахователните предприятия разглеждат посочената позиция като собствени средства само когато оценката и класификацията на позицията е била одобрена от надзорния орган.
2. При одобряването на оценката и класификацията на позициите от собствени средства, които не са включени в списъка с позиции от собствени средства, предвидени в членове 69, 72, 74, 76 и 78, надзорният орган прави преценка на следното въз основа на документите, представени от застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) когато предприятието подава заявление да бъде одобрено класифициране на собствени средства в първи ред — дали позицията от основни собствени средства притежава в достатъчна степен характеристиките, посочени в член 93, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива;
б) когато предприятието подава заявление да бъде одобрено класифициране на основни собствени средства във втори ред — дали позицията от основни собствени средства притежава в достатъчна степен характеристиките, посочени в член 93, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива;
в) когато предприятието подава заявление да бъде одобрено класифициране на допълнителни собствени средства във втори ред — дали позицията от допълнителни собствени средства притежава в достатъчна степен характеристиките, посочени в член 93, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива;
г) когато предприятието подава заявление да бъде одобрено класифициране на основни собствени средства в трети ред — дали позицията от основни собствени средства притежава характеристиките, посочени в член 93, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, като се вземат предвид специфичните характеристики, предвидени в член 93, параграф 2 от същата директива;
д) правната приложимост на договорните условия на позицията от собствени средства във всички относими юрисдикции;
е) дали позицията от собствени средства е внесена изцяло.
3. Позициите от основни собствени средства, които не са включени в списъка с позициите от собствени средства, предвидени в членове 69, 72 и 76, се класифицират като основни собствени средства от първи ред единствено когато са изцяло внесени.
4. Включването на позициите от собствени средства, одобрени от надзорния орган в съответствие с настоящия член, подлежи на количествените ограничения, определени в член 82.
Член 80
Обособени средства, нуждаещи се от корекции
1. Необходимо е намаляване на резерва за равняване, посочен в член 70, параграф 1, буква д), когато позициите от собствени средства в рамките на обособени средства имат намалена способност за пълно покриване на загубите на основата на принципа на действащото предприятие, дължаща се на факта, че те не могат да бъдат прехвърляни в рамките на застрахователно или презастрахователно предприятие поради някоя от следните причини:
а) позициите могат да бъдат използвани за покриване на загуби само от определена част от застрахователните или презастрахователните договори на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) позициите могат да бъдат използвани за покриване на загуби само по отношение на определени титуляри на полици или бенефициери;
в) позициите могат да бъдат използвани за покриване на загуби само в резултат на конкретни рискове или задължения;
2. Позициите от собствени средства, посочени в параграф 1, (наричани по-нататък „ограничени собствени средства“), не включват стойността на бъдещи трансфери в полза на акционери.
Член 81
Корекция за обособени средства и за портфейли, за които се прилага изравнителна корекция
1. За целите на изчисляването на резерва за равняване застрахователните и презастрахователните предприятия намаляват превишението на активите над пасивите, посочено в член 70, чрез сравняване на следните суми:
а) позициите от ограничени собствени средства в рамките на обособените средства или на портфейла, за който се прилага изравнителна корекция;
б) абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за обособените средства или за портфейла, за който се прилага изравнителна корекция.
Когато застрахователното или презастрахователното предприятие изчислява капиталовото изискване за платежоспособност посредством стандартната формула, абстрактното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с член 217.
Когато предприятието изчислява капиталовото изискване за платежоспособност посредством вътрешен модел, абстрактното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява посредством този вътрешен модел, като се приема, че предприятието упражнява единствено дейностите, включени в обособените средства или в портфейла, за който се прилага изравнителна корекция.
2. Чрез дерогация от параграф 1, когато активите, пасивите и рискът в рамките на обособените средства не са съществени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да намалят резерва за равняване с общия размер на позициите от ограничени собствени средства.
Член 82
Допустимост и ограничения по отношение на собствените средства от първи, втори и трети ред
1. По отношение на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност допустимите размери на позициите от собствени средства от втори и трети ред е предмет на всички от следните количествени ограничения:
а) допустимият размер на позициите от собствени средства от първи ред е равен най-малко на половината от капиталовото изискване за платежоспособност;
б) допустимият размер на позициите от собствени средства от трети ред е по-малък от 15 % от капиталовото изискване за платежоспособност;
в) сборът на допустимите размери на позициите от собствени средства от втори и трети ред не надвишава 50 % от капиталовото изискване за платежоспособност.
2. По отношение на спазването на минималните капиталови изисквания допустимият размер на позициите от собствени средства от втори ред е предмет на всички от следните количествени ограничения:
а) допустимият размер на позициите от собствени средства от първи ред е най-малко 80 % от минималното капиталово изискване;
б) допустимият размер на позициите от собствени средства от втори ред не превишава 20 % от минималното капиталово изискване.
3. В рамките на ограниченията, посочени в параграф 1, буква а) и в параграф 2, буква а), сборът от следните позиции от основни собствени средства възлиза на по-малко от 20 % от общия размер на позициите от собствени средства от първи ред:
а) позициите, посочени в член 69, буква а), подточка iii);
б) позициите, посочени в член 69, буква а), подточка v);
в) позициите, посочени в член 69, буква б);
г) позициите, които са включени в основните собствени средства от първи ред по силата на преходните разпоредби, предвидени в член 308б, параграф 9 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 83
1. Когато изчислението на модул или подмодул на основното капиталово изискване за платежоспособност се основава на въздействието, което даден сценарий оказва върху основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, при това изчисление се правят всички от долуизброените допускания:
а) сценарият не променя размера на добавката за риск, включена в техническите резерви;
б) сценарият не променя стойността на отсрочените данъчни активи и пасиви;
в) сценарият не променя стойността на бъдещите дискреционни плащания, включени в техническите резерви;
г) по време на сценария не са предприети никакви действия на управителните органи на предприятието.
2. Изчисляването на техническите резерви, получени в резултат на определянето на въздействието на даден сценарий върху основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, както е посочено в параграф 1, не променя стойността на бъдещите дискреционни плащания и при него се взема предвид всяко от следните:
а) без да се засягат разпоредбите на параграф 1, буква г), бъдещите действия на управителните органи след сценария, при условие че те са в съответствие с член 23;
б) всяко съществено неблагоприятно въздействие на сценария или действията на управителните органи, посочени в буква а), по отношение на вероятността титулярите на полици да се възползват от договорни опции.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват опростени методи за изчисляване на техническите резерви, получени в резултат на определянето на въздействието на даден сценарий, както е посочено в параграф 1, при условие че опростеният метод не води до неточност в капиталово изискване за платежоспособност, която би могла да повлияе върху решенията или преценката на ползвателя на информацията във връзка с капиталовото изискване за платежоспособност, освен ако опростеното изчисляване води до капиталово изискване за платежоспособност, надвишаващо капиталовото изискване за платежоспособност, което е резултат от изчислението в съответствие със стандартната формула.
4. При изчисляването на размера на активите и пасивите, получен в резултат на определянето на въздействието на даден сценарий, както е посочено в параграф 1, се отчита въздействието на сценария върху стойността на всички държани от предприятието съответни инструменти за намаляване на риска, които са в съответствие с членове 209—215.
5. Когато сценарият би довел до увеличение на основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, изчислението на модула или подмодула се основава на допускането, че сценарият не оказва въздействие върху основните собствени средства.
Член 84
1. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на всеки от базисните активи на предприятия за колективно инвестиране и на други инвестиции под формата на фондове (подход на подробен преглед).
2. Подходът на подробен преглед, посочен в параграф 1, се прилага и към следното:
а) непреките експозиции към пазарен риск, различни от предприятия за колективно инвестиране, както и инвестиции под формата на фондове;
б) непреките експозиции към подписвачески риск;
в) непреките експозиции към риск от контрагента.
3. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени и подходът на подробен преглед не може да бъде приложен към предприятията за колективно инвестиране или към инвестициите под формата на фондове, капиталовото изискване за платежоспособност може да се изчисли въз основа на целевото равнище на разпределение на базисните активи или, ако целевото разпределение на базисните активи не е на разположение на предприятието, въз основа на последното отчетено разпределение на активите на предприятието за колективно инвестиране или на колективния инвестиционен фонд, при условие че и в двата случая базисните активи се управляват в съответствие с това целево разпределение или съответно последното отчетено разпределение на активите, както и че експозициите и рисковете не се очаква да се променят съществено в рамките на кратък период.
За целите на това изчисление може да бъде използвано групиране на данни, при условие че то позволява изчислението на всички съответни подмодули и сценарии по стандартната формула по предпазлив начин и че то се прилага към не повече от 20 % от общата стойност на активите на застрахователното или презастрахователното предприятие.
3а. За целите на определянето на процента на активите, когато се използва посоченото в параграф 3 групиране на данни, застрахователните или презастрахователните предприятия не вземат предвид базисните активи на предприятието за колективно инвестиране или инвестициите под формата на фондове, служещи като обезпечение по задълженията, обвързани с индекс или с дялове в инвестиционен фонд, при които пазарният риск се поема от титулярите на полиците.
4. ►M8 Параграф 2 не се прилага за инвестициите в свързани предприятия, различни от инвестициите, за които е изпълнено всяко едно от следните условия: ◄
а) основната цел на свързаното предприятие е да държи и управлява активи от името на предприятието, притежаващо дялово участие;
б) свързаното предприятие подпомага предприятието, притежаващо дялово участие, във връзка с неговата инвестиционна дейност, следвайки конкретен и документиран инвестиционен мандат;
в) свързаното предприятие не упражнява никаква друга съществена дейност, различна от инвестиране в полза на предприятието, притежаващо дялово участие.
За целите на настоящия параграф „свързано предприятие“ и „предприятие, притежаващо дялово участие“ имат значението, дадено на тези понятия в член 212, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 85
Условията за категоризация на регионалните правителства и местните органи са да няма разлика по отношение на риска между експозициите към тях и експозициите към централното правителство поради специфичните правомощия на първите за събиране на приходи и поради факта, че съществуват специфични институционални договорености, вследствие на които рискът от неизпълнение намалява.
Член 86
Независимо от разпоредбите на член 210, параграф 2, когато застрахователните или презастрахователните предприятия прехвърлят подписвачески риск чрез презастрахователни договори или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които са изложени на значителен базисен риск поради несъответствие между валутата на подписваческия риск и техниката за намаляване на риска, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да вземат предвид техниката за намаляване на риска при изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие със стандартната формула, при условие че техниката за намаляване на риска отговаря на разпоредбите на член 209, член 210, параграфи 1, 3 и 4 и член 211 и изчислението се извършва, както следва:
а)базисният риск, произтичащ от несъответствие между валутите на подписваческия риск и на техниката за намаляване на риска, се взема предвид в съответния модул, подмодул или сценарий на подписваческия риск от стандартната формула на най-конкретното равнище, като към капиталовото изискване, изчислено в съответствие със съответния модул, подмодул или сценарий, се добавят 25 % от разликата между следните:
i)хипотетичното капиталово изискване за съответния модул, подмодул, или сценарий на подписваческия риск, което би било получено в резултат от едновременно настъпване на сценария, предвиден в член 188,
ii)капиталовото изискване за съответния модул, подмодул, или сценарий на подписваческия риск;
б)когато техниката за намаляване на риска обхваща повече от един модул, подмодул или сценарий, изчислението, посочено в буква а), се извършва за всеки от тези модули, подмодули и сценарии. Полученото в резултат на тези изчисления капиталово изискване не надхвърля 25 % от капацитета на договора за непропорционално презастраховане или схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 87
Основното капиталово изискване за платежоспособност включва рисков модул за риск, свързан с нематериални активи и е равно на:
където:
а)сборът, Corri,j
, SCRi
и SCRj
се определят съгласно предвиденото в точка 1 от приложение IV към Директива 2009/138/ЕО;
б) SCRintangibles
представлява капиталовото изискване за риск, свързан с нематериални активи, посочено в член 203.
Член 88
Пропорционалност
1. ►M6 За целите на член 109 от Директива 2009/138/ЕО застрахователните и презастрахователните предприятия определят дали опростеното изчисляване е пропорционално на естеството, мащаба и сложността на рисковете чрез извършване на оценка, която включва всяко от следните: ◄
а) оценка на естеството, мащаба и сложността на рисковете на предприятието, включени в съответния модул или подмодул;
б) оценка в качествено или количествено отношение, по целесъобразност, на грешката в резултатите, получени въз основа на опростеното изчисляване, произтичаща от отклонение между следните:
i) залегналите в основата на опростеното изчисляване допускания по отношение на риска;
ii) резултатите от оценката, посочена в буква а).
2. Опростеното изчисляване не се счита за пропорционално на естеството, мащаба и сложността на рисковете, ако грешката, посочена в параграф 1, буква б), води до неточност в капиталовото изискване за платежоспособност, която би могла да повлияе върху решенията или преценката на ползвателя на информацията относно капиталовото изискване за платежоспособност, освен ако опростеното изчисляване води до капиталово изискване за платежоспособност, надвишаващо капиталовото изискване за платежоспособност, което е получено в резултат на стандартното изчисление.
Член 89
Общи разпоредби относно опростяванията за каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия
Съгласно определението в член 13, параграфи 2 и 5 от Директива 2009/138/ЕО каптивните застрахователни предприятия и каптивните презастрахователни предприятия могат да използват опростените изчисления, предвидени в членове 90, 103, 105 и 106 от настоящия регламент, при условие че е спазен член 88 от настоящия регламент и са изпълнени всички от следните изисквания:
а)по отношение на застрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие — всички застраховани лица и бенефициери са юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие;
б)по отношение на презастрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие — всички застраховани лица и бенефициери по застрахователните договори в основата на презастрахователните задължения са юридически лица от групата, част от която е каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие;
в)застрахователните задължения и застрахователните договори, които са в основата на презастрахователните задължения на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, не се отнасят до задължителна застраховка гражданска отговорност.
Член 90
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, за каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия
1. В случай, че разпоредбите на членове 88 и 89 са спазени, каптивните застрахователни и каптивните презастрахователни предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, както следва:
,където s включва всички сегменти, посочени в приложение II.
2. За целите на параграф 1 капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, за конкретен сегмент s, посочен в приложение II, е равно на:
където:
а) V(prem,s)
представлява изчислената в съответствие с член 116, параграф 3 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s;
б) V(res,s)
представлява изчислената в съответствие с член 116, параграф 6 мярка за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за даден сегмент.
Член 90а
Опростено изчисляване за прекратяването на застрахователни полици в подмодула на риска от прекратяване в общото застраховане
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, за целите на член 118, параграф 1, буква а) застрахователните и презастрахователните предприятия могат да определят застрахователните полици, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск, въз основа на групи от полици, ако групирането отговаря на изискванията, определени в член 35, букви а), б) и в).
Член 90б
Опростено изчисляване на застрахователната сума за рискове от природно бедствие
1. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват застрахователната сума за риска от буря, посочена в член 121, параграф 6, буква б) и параграф 7, въз основа на групи от рискови зони. Всяка от рисковите зони от групата трябва да се намира в рамките на един и същ регион, определен в приложение V. Когато застрахователната сума за риска от буря, посочена в член 121, параграф 6, буква б), се изчислява въз основа на група от рискови зони, рисковото тегло за риска от буря, посочено в член 121, параграф 6, буква а), е рисковото тегло за риска от буря в рисковата зона от групата с най-високо рисково тегло за риска от буря, определено в приложение X.
2. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват застрахователната сума за риска от земетресение, посочена в член 122, параграф 3, буква б) и параграф 4, въз основа на групи от рискови зони. Всяка от рисковите зони от групата трябва да се намира в рамките на един и същ регион, определен в приложение VI. Когато застрахователната сума за риска от земетресение, посочена в член 122, параграф 3, буква б), се изчислява въз основа на група от рискови зони, рисковото тегло за риска от земетресение, посочено в член 122, параграф 3, буква а), е рисковото тегло за риска от земетресение в рисковата зона от групата с най-високо рисково тегло за риска от земетресение, определено в приложение X.
3. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват застрахователната сума за риска от наводнение, посочена в член 123, параграф 6, буква б) и параграф 7, въз основа на групи от рискови зони. Всяка от рисковите зони от групата трябва да се намира в рамките на един и същ регион, определен в приложение VII. Когато застрахователната сума за риска от наводнение, посочена в член 123, параграф 6, буква б), се изчислява въз основа на група от рискови зони, рисковото тегло за риска от наводнение, посочено в член 123, параграф 6, буква а), е рисковото тегло за риска от наводнение в рисковата зона от групата с най-високо рисково тегло за риска от наводнение, определено в приложение X.
4. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват застрахователната сума за риска от градушка, посочена в член 124, параграф 6, буква б) и параграф 7, въз основа на групи от рискови зони. Всяка от рисковите зони от групата трябва да се намира в рамките на един и същ регион, определен в приложение VIII. Когато застрахователната сума за риска от градушка, посочена в член 124, параграф 6, буква б), се изчислява въз основа на група от рискови зони, рисковото тегло за риска от градушка, посочено в член 124, параграф 6, буква а), е рисковото тегло за риска от градушка в рисковата зона от групата с най-високо рисково тегло за риска от градушка, определено в приложение X.
5. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват претеглената застрахователна сума за риска от движение на земни маси, посочена в член 125, параграф 2, въз основа на групи от рискови зони. Когато претеглената застрахователна сума, посочена в член 125, параграф 2, се изчислява въз основа на група от рискови зони, рисковото тегло за риска от движение на земни маси, посочено в член 125, параграф 2, буква а), е рисковото тегло за риска от движение на земни маси в рисковата зона от групата с най-високо рисково тегло за риска от движение на земни маси, определено в приложение X.
Член 90в
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от пожар
1. В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от пожар, посочено в член 132, параграф 1, както следва:
SCRfire
= max(SCRfirei
; SCRfirec
; SCRfirer
) където:
а) SCRfirei
представлява най-голямата концентрация на риска от промишлен пожар;
б) SCRfirec
представлява най-голямата концентрация на риска от търговски пожар;
в) SCRfirer
представлява най-голямата концентрация на риска от домашен пожар;
2. Най-голямата концентрация на риска от промишлен пожар на застрахователното или презастрахователното предприятие е равна на следното:
SCRfirei
= max(E
1,i ; E 2,i ; E 3,i ; E 4,i ; E 5,i ) където Ek,i
представлява общата експозиция в периметъра на k-тата най-голяма експозиция на риска от промишлен пожар;
3. Най-голямата концентрация на рискa от търговски пожар на застрахователното или презастрахователното предприятие е равна на следното:
SCRfirec
= max(E
1,c ; E 2,c ; E 3,c ; E 4,c ; E 5,c ) където Ek,c
представлява общата експозиция в периметъра на k-тата най-голяма експозиция на риска от търговски пожар.
4. Най-голямата концентрация на рискa от домашен пожар на застрахователното или презастрахователното предприятие е равна на следното:
SCRfirer
= max(E
1,r ; E 2,r ; E 3,r ; E 4,r ; E 5,r ; θ)
където:
а) Ek,r
представлява общата експозиция в периметъра на k-тата най-голяма експозиция на риска от домашен пожар;
б) θ представлява експозицията на риска от домашен пожар въз основа на пазарния дял.
5. За целите на параграфи 2, 3 и 4 общата експозиция в периметъра на k-тата най-голяма експозиция на риска от промишлен, търговски или жилищен пожар на застрахователното или презастрахователното предприятие е застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на съвкупност от сгради, за които е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) по отношение на всяка сграда застрахователното или презастрахователното предприятие има задължения по видове дейност 7 и 19, предвидени в приложение I, които покриват щетите, причинени от пожар или експлозия, включително щетите в резултат от терористични атаки;
б) всички сгради са частично или изцяло разположени в радиус от 200 метра около промишлената, търговската или жилищната сграда с k-тата най-висока застрахователна сума след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
За определянето на застрахователната сума по отношение на дадена сграда застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание всички презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по които ще бъде платено в случай на застрахователни претенции, свързани със сградата. Не се вземат под внимание презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, зависещи от условия, които не са свързани с тази сграда.
6. Експозицията на риска от домашен пожар въз основа на пазарния дял е равна на следното:
θ = SIav
· 500 · max(0,05; maxc(marketSharec
)) където:
а) SIav
е средната застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на жилищни имоти;
б) c представлява всички държави, където застрахователното или презастрахователното предприятие има задължения по видове дейност 7 и 19, предвидени в приложение I, които покриват жилищни имоти;
в) marketSharec
е пазарният дял на застрахователното или презастрахователното предприятие в държава c във връзка със задължения по тези видове дейности, покриващи жилищни имоти.
Член 91
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от смърт в животозастраховането
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от смърт в животозастраховането, както следва:
където по отношение на застрахователните и презастрахователните полици с положителен рисков капитал:
а) CARk
представлява общият размер на рисковия капитал през година k, т.е. сборът за всички договори на по-високата измежду двете стойности — нула и разликата по отношение на всеки договор между следните суми:
i)сбора на:
ii)най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения през година k след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) q представлява очакваният среден коефициент на смъртност сред всички застраховани лица през всички бъдещи години, претеглен спрямо застрахователната сума;
в) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на платимите при смърт плащания, включени в най-добрата прогнозна оценка;
г) ik представлява спот лихвеният процент на годишна основа за падеж k на съответната безрискова срочна структура, както е посочено в член 43.
Член 92
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от дълголетие в животозастраховането
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от дълголетие в животозастраховането, както следва:
където по отношение на полиците, посочени в член 138, параграф 2:
а) q представлява очакваният среден коефициент на смъртност на застрахованите лица през следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
б) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на включените в най-добрата прогнозна оценка плащания към бенефициерите;
в) BElong
представлява най-добрата прогнозна оценка на задълженията, по отношение на които съществува риск от дълголетие.
Член 93
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от инвалидност/заболеваемост в животозастраховането
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от инвалидност/заболеваемост в животозастраховането, както следва:
където по отношение на застрахователните и презастрахователните полици с положителен рисков капитал:
а) CAR1
представлява общият размер на рисковия капитал, т.е. сборът за всички договори от по-високата измежду двете стойности — нула и разликата между следните суми:
i)сбора на:
ii)най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) CAR2
представлява определеният съгласно буква а) общ размер на рисковия капитал след 12 месеца;
в) d1 представлява очакваният среден коефициент на инвалидност/заболеваемост на застрахованите лица през следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
г) d2 представлява очакваният среден коефициент на инвалидност/заболеваемост на застрахованите лица в 12-те месеца след следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
д) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на плащанията във връзка с инвалидност/заболеваемост, включени в най-добрата прогнозна оценка;
е) t представлява очакваните равнища на прекратяване на полиците през следващите 12 месеца;
ж) BEdis
представлява най-добрата прогнозна оценка на задълженията, по отношение на които съществува риск от инвалидност/заболеваемост.
Член 94
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска, свързан с разходи в животозастраховането
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска, свързан с разходи в животозастраховането, както следва:
където:
а) EI представлява размерът на разходите, възникнали през изминалата година при обслужване на застрахователни или презастрахователни задължения в животозастраховането, различни от застрахователни и презастрахователни задължения в здравното застраховане;
б) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на паричните потоци, включени в най-добрата прогнозна оценка на тези задължения;
в) i представлява претегленият среден темп на инфлация, включен в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения, като теглата се базират на настоящата стойност на разходите, включени в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка, за обслужване на съществуващите животозастрахователни задължения.
Член 95
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за постоянни промени в процентите на прекратяванията
1. В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от трайно увеличение на процентите на прекратяванията, както следва:
където:
а) lup представлява по-високата от следните две стойности: 67 % и средния процент на прекратяванията на полици с положителна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
б) nup представлява средният срок, изразен в години, в рамките на който изтичат полиците с положителна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
в) Sup представлява сборът от положителните разлики между откупната стойност и съответните резерви.
2. В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от трайно намаляване на процентите на прекратяванията, както следва:
където:
а) ldown
представлява по-високата от следните две стойности: 40 % и средния процент на прекратяванията на полици с отрицателна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
б) ndown
представлява средният срок, изразен в години, в рамките на който изтичат полиците с отрицателна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
в) Sdown
представлява сборът от отрицателните разлики между откупната стойност и съответните резерви.
3. Посочената в параграфи 1 и 2 разликата между откупната стойност и съответните резерви по застрахователна полица е разликата между:
а) дължимата понастоящем сума от застрахователното предприятие при прекратяване от страна на титуляря на полицата, нетна от всякакви суми, възстановими от титулярите на полици или посредниците;
б) размера на техническите резерви без добавката за риск.
Член 95а
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за рисковете в подмодула на риска от прекратяване в животозастраховането
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват всяко от следните капиталови изисквания въз основа на групи от полици, ако групирането отговаря на изискванията, определени в член 35, букви а), б) и в):
а)капиталовото изискване за риска от трайно увеличаване на процентите на прекратяванията, посочено в член 142, параграф 2;
б)капиталовото изискване за риска от трайно понижение на процентите на прекратяванията, посочено в член 142, параграф 3;
в)капиталовото изискване за риска от масово прекратяване, посочено в член 142, параграф 6.
Член 96
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за катастрофичния риск в животозастраховането
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за катастрофичния риск в животозастраховането, както следва:
където:
а)сборът включва всички полици с положителен рисков капитал;
б) CARi
представлява рисковият капитал на полицата i, т.е. по-високата измежду двете стойности — нула и разликата между следните суми:
i)сбора на:
ii)най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 96а
Опростено изчисляване за прекратяването на застрахователни полици в подмодула на риска от прекратяване в здравното застраховане, различно от животозастраховането
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, за целите на член 150, параграф 1, буква а) застрахователните и презастрахователните предприятия могат да определят застрахователните полици, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск, въз основа на групи от полици, ако групирането отговаря на изискванията, определени в член 35, букви а), б) и в).
Член 97
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от смърт в здравното застраховане
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от смърт в здравното застраховане, както следва:
където по отношение на застрахователните и презастрахователните полици с положителен рисков капитал:
а) CARk
представлява общият размер на рисковия капитал през година k, т.е. сборът за всички договори на по-високата измежду двете стойности — нула и разликата по отношение на всеки договор между следните суми:
i)сбора на:
ii)най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения през година k след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) q представлява очакваният среден коефициент на смъртност сред всички застраховани лица през всички бъдещи години, претеглен спрямо застрахователната сума;
в) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на платимите при смърт плащания, включени в най-добрата прогнозна оценка;
г) ik представлява спот лихвеният процент на годишна основа за падеж k на съответната безрискова срочна структура, както е посочено в член 43.
Член 98
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от дълголетие в здравното застраховане
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от дълголетие в здравното застраховане, както следва:
където по отношение на полиците, посочени в член 138, параграф 2:
а) q представлява очакваният среден коефициент на смъртност на застрахованите лица през следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
б) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на включените в най-добрата прогнозна оценка плащания към бенефициерите;
в) BElong
представлява най-добрата прогнозна оценка на задълженията, по отношение на които съществува риск от дълголетие.
Член 99
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска, свързан с медицински разходи при инвалидност/заболеваемост
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска, свързан с медицински разходи при инвалидност/заболеваемост, както следва:
където:
а) MP представлява размерът на медицинските плащания през последната година по застрахователни или презастрахователни задължения във връзка с медицински разходи в хода на изминалата година;
б) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на паричните потоци, включени в най-добрата прогнозна оценка на тези задължения;
в) i представлява средният темп на инфлация на медицинските плащания, включен в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения, като теглата се базират на настоящата стойност на медицинските плащания, включени в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения.
Член 100
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска, свързан със защита на доходите при инвалидност/заболеваемост
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска, свързан със защита на доходите при инвалидност/заболеваемост, както следва:
където по отношение на застрахователните и презастрахователните полици с положителен рисков капитал:
а) CAR1
представлява общият размер на рисковия капитал, т.е. сборът за всички договори от по-високата измежду двете стойности — нула и разликата между следните суми:
i)сбора на:
ii)най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск,
б) CAR2
представлява определеният съгласно буква а) общ размер на рисковия капитал след 12 месеца;
в) d1 представлява очакваният среден коефициент на инвалидност/заболеваемост на застрахованите лица през следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
г) d2 представлява очакваният среден коефициент на инвалидност/заболеваемост на застрахованите лица в 12-те месеца след следващите 12 месеца, претеглен спрямо застрахователната сума;
д) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на плащанията във връзка с инвалидност/заболеваемост, включени в най-добрата прогнозна оценка;
е) t представлява очакваните равнища на прекратяване на полиците през следващите 12 месеца;
ж) BEdis
представлява най-добрата прогнозна оценка на задълженията, по отношение на които съществува риск от инвалидност/заболеваемост.
Член 101
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от разходи в здравното застраховане
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от разходи в здравното застраховане, както следва:
където:
(1) EI представлява размерът на разходите, възникнали през изминалата година при обслужването на застрахователни и презастрахователни задължения в здравното застраховане;
(2) n представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на паричните потоци, включени в най-добрата прогнозна оценка на тези задължения;
(3) i представлява претегленият среден темп на инфлация, включен в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка за тези задължения, претеглен спрямо настоящата стойност на разходите, включени в изчисляването на най-добрата прогнозна оценка за обслужване на съществуващите здравнозастрахователни задължения.
Член 102
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
1. В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риска от трайно увеличение на процентите на прекратяванията, посочени в член 159, параграф 1, буква а), както следва:
където:
а) lup представлява по-високата от следните две стойности: 83 % и средния процент на прекратяванията на полици с положителна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
б) nup представлява средният срок, изразен в години, в рамките на който изтичат полиците с положителна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
в) Sup представлява сборът от положителните разлики между откупната стойност и съответните резерви.
2. В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за риск от трайно намаляване на процентите на прекратяванията, посочени в член 159, параграф 1, буква б), както следва:
където:
а) ldown
представлява средният процент на прекратяванията на полици с отрицателна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
б) ndown
представлява средният срок, изразен в години, в рамките на който изтичат полиците с отрицателна разлика между откупната стойност и съответните резерви;
в) Sdown
представлява сборът от отрицателните разлики между откупната стойност и съответните резерви.
3. Посочената в параграфи 1 и 2 разлика между откупната стойност и съответните резерви по застрахователна полица е разликата между:
а) дължимата понастоящем сума от застрахователното предприятие при прекратяване от страна на титуляря на полицата, нетна от всякакви суми, възстановими от титулярите на полици или посредниците;
б) размера на техническите резерви без добавката за риск.
Член 102а
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за рисковете в подмодула на риска от прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват всяко от следните капиталови изисквания въз основа на групи от полици, ако групирането отговаря на изискванията, определени в член 35, букви а), б) и в):
а)капиталовото изискване за риска от трайно увеличаване на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, посочено в член 159, параграф 2;
б)капиталовото изискване за риска от трайно понижаване на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, посочено в член 159, параграф 3;
в)капиталовото изискване за риска от масово прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, посочено в член 159, параграф 6.
Член 103
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за лихвения риск за каптивни застрахователни или каптивни презастрахователни предприятия
1. В случай, че разпоредбите на членове 88 и 89 са спазени, каптивните застрахователни или каптивните презастрахователни предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за лихвения риск, посочен в член 165, както следва:
а) сборът за всяка валута на капиталовите изисквания за риска от покачване на срочната структура, както е посочено в параграф 2 от настоящия член;
б) сборът за всяка валута на капиталовите изисквания за риска от понижаване на срочната структура, както е посочено в параграф 3 от настоящия член;
2. За целите на параграф 1, буква а) от настоящия член капиталовото изискване за риска от покачване на срочната структура на лихвените проценти за дадена валута се равнява на следното:
където:
а) първият сбор обхваща всички падежни интервали i, предвидени в параграф 4 от настоящия член;
б) MVALi
представлява определената в съответствие с член 75 на Директива 2009/138/ЕО стойност на активите минус пасивите, различни от техническите резерви за падежен интервал i;
в) duri
представлява опростената дюрация на падежен интервал i;
г) ratei
представлява съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за опростената дюрация на падежен интервал i;
д) stress(i,up)
представлява относителното увеличение на лихвения процент за опростена дюрация на падежен интервал i;
е) вторият сбор обхваща всички видове дейности, предвидени в приложение I към настоящия регламент;
ж) BElob
представлява най-добрата прогнозна оценка за вид дейност lob;
з) durlob
е модифицираната дюрация на най-добрата прогнозна оценка за вид дейност lob;
и) ratelob
представлява съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за модифицираната дюрация за вид дейност lob;
й) stress(lob,up)
представлява относителното увеличение на лихвения процент за модифицираната дюрация durlob
. 3. За целите на параграф 1, буква б) от настоящия член капиталовото изискване за риска от понижаване на срочната структура на лихвените проценти за дадена валута е равно на следното:
където:
а) първият сбор обхваща всички падежни интервали i, предвидени в параграф 4;
б) MVALi
представлява определената в съответствие с член 75 на Директива 2009/138/ЕО стойност на активите минус пасивите, различни от техническите резерви за падежен интервал i;
в) duri
представлява опростената дюрация на падежен интервал i;
г) ratei
представлява съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за опростената дюрация на падежен интервал i;
д) stress(i,down)
представлява относителното намаление на лихвения процент за опростена дюрация на падежен интервал i;
е) вторият сбор обхваща всички видове дейности, предвидени в приложение I към настоящия регламент;
ж) BElob
представлява най-добрата прогнозна оценка за вид дейност lob;
з) durlob
представлява модифицираната дюрация на най-добрата прогнозна оценка за вид дейност lob;
и) ratelob
представлява съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент за модифицираната дюрация за вид дейност lob;
й) stress(lob, down)
представлява относителното намаление на лихвения процент за модифицираната дюрация durlob
. 4. Падежните интервали i и опростената дюрация duri
, посочени в параграф 2, букви а) и в) и в параграф 3, букви а) и в), са:
а) при срок до падежа до една година опростената дюрация е 0,5 години;
б) при срокове до падежа между 1 и 3 години опростената дюрация е 2 години;
в) при срокове до падежа между 3 и 5 години опростената дюрация е 4 години;
г) при срокове до падежа между 5 и 10 години опростената дюрация е 7 години;
д) при срок до падежа, по-дълъг от 10 години, опростената дюрация е 12 години.
Член 104
Опростено изчисляване на риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми
1. В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за посочения в член 176 от настоящия регламент риск, свързан с лихвения спред, както следва:
където:
а) SCRbonds
представлява капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми;
б) MVbonds
представлява определената в съответствие с член 75 на Директива 2009/138/ЕО стойност на активите, за които се прилагат капиталови изисквания за риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми;
в) %MVi
bonds
представлява дялът в портфейла на активите, за които се прилага капиталово изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми, и които са със степен на кредитно качество i, когато за тези активи има определена кредитна оценка от призната АВКО;
г) %MVbonds
norating
представлява дялът в портфейла на активите, за които се прилага капиталово изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми, когато за тези активи няма определена кредитна оценка от призната АВКО;
д) duri
и durnorating
представлява модифицираната дюрация, изразена в години, на активите, за които се прилага капиталово изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми, когато за тези активи няма определена кредитна оценка от призната АВКО;
е) stressi
представлява функция от степента на кредитното качество i и модифицираната дюрация, предвидена в параграф 2 и изразена в години, на активите, за които се прилага капиталово изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми със степен на кредитно качество i;
ж) ΔLiabul
представлява увеличението в техническите резерви, намалено с добавката за риск, за договорите, при които титулярите на полици понасят свързания с включените опции и гаранции инвестиционен риск, който би възникнал при непосредствено намаление на стойността на активите, за които се прилага капиталовото изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации:
. 2. stress посочено в параграф 1, буква е), за всяка степен на кредитно качество i, се равнява на:
, където duri
е модифицираната дюрация, изразена в години, на активите, за които се прилага капиталово изискване за риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми със степен на кредитно качество i, а bi
се определя в съответствие със следната таблица:
Степен на кредитно качество i
0 1 2 3 4 5 6 bi 0,9 %
1,1 %
1,4 %
2,5 %
4,5 %
7,5 %
7,5 %
3. durnorating
, посочена в параграф 1, буква д), и duri
, посочена в параграф 2, са не по-кратки от 1 година.
Член 105
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми, за каптивни застрахователни или каптивни презастрахователни предприятия
В случай, че разпоредбите на членове 88 и 89 са спазени, каптивните застрахователни или каптивните презастрахователни предприятия могат да базират изчисляването на капиталово изискване за посочения в член 176 риск, свързан с лихвения спред, на допускането, че за всички активи е определена степен на кредитно качество 3.
Член 105а
Опростено изчисляване за рисковия фактор в подмодула на риска, свързан с лихвения спред, и подмодула на риска, свързан с пазарна концентрация
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да присъдят на дадена облигация, различна от включените в изчисленията по член 180а, параграфи 2—16, рисков фактор stressi
за степен за кредитно качество 3 съгласно член 176, параграф 3, както и да присъдят на въпросната облигация степен на кредитно качество 3 за целите на изчисляването на среднопретеглената степен на кредитното качество в съответствие с член 182, параграф 4, при условие че е изпълнено всяко едно от следните условия:
а)за най-малко 80 % от общата стойност на облигациите, различни от включените в изчисленията по член 180, параграфи 2—16, има налични кредитни оценки от призната АВКО;
б)за въпросната облигация няма налична кредитна оценка от призната АВКО;
в)освен редовните лихвени плащания с фиксиран или плаващ лихвен процент по въпросната облигация е предвидено фиксирано изкупуване на или преди датата на падеж;
г)въпросната облигация не е структурирана облигация или обезпечена ценна книга съгласно посоченото в приложение VI към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията (
10 ); д)въпросната облигация не покрива задълженията по споразумения за участие в печалбата, нито задълженията, обвързани с индекс или с дялове в инвестиционен фонд, или тези, при които се прилага изравнителна корекция.
Член 106
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риск от пазарна концентрация за каптивни застрахователни или каптивни презастрахователни предприятия
В случай, че разпоредбите на членове 88 и 89 са спазени, каптивните застрахователни или каптивните презастрахователни предприятия могат да използват всяко от следните допускания за изчисляване на капиталовото изискване за риск от концентрация:
(1)сключените от каптивните застрахователни или презастрахователни предприятия вътрешногрупови споразумения за групиране на активи могат да бъдат освободени от базата за изчисляване, посочена в член 184, параграф 2, доколкото съществуват правно приложими договорни условия, които гарантират, че пасивите на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие ще бъдат компенсирани от неговите вътрешногрупови експозиции към други субекти от групата;
(2)относителният праг на прекомерна експозиция, посочен в член 184, параграф 1, буква в), е равен на 15 % за следните експозиции към едно лице:
а)експозиции към кредитни институции, които не принадлежат към една и съща група и за които е определена степен за кредитно качеството 2;
б)експозиции към субекти от групата, която управлява паричните средства на каптивното застрахователно или каптивното презастрахователно предприятие, за които е определена степен на кредитно качеството 2.
Член 107
Опростено изчисляване на ефекта за намаляване на риска за презастрахователни споразумения или секюритизация
1. ►M6 В случай че разпоредбите на член 88 са спазени и най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователни споразумения или секюритизации и от съответните длъжници, не е отрицателна, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват посочения в член 196 ефект на намаляване на подписваческия риск на дадено презастрахователно споразумение или секюритизация, както следва: ◄
където
а) RMre,all
представлява ефектът за намаляване на риска върху подписваческия риск на презастрахователните споразумения и секюритизациите за всички контрагенти, изчислен в съответствие с параграф 2;
б) Recoverablesi
представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователните споразумения или секюритизацията, и от съответните длъжници за контрагент i, а Recoverablesall
представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователните споразумения и секюритизациите и от съответните длъжници за всички контрагенти.
2. Ефектът за намаляване на риска върху подписваческия риск на презастрахователните споразумения и секюритизациите за всички контрагенти, посочен в параграф 1, е разликата между следните капиталови изисквания:
а) хипотетичното капиталово изискване за подписвачески риск на застрахователното или презастрахователното предприятие при липса на каквито и да били презастрахователни споразумения и секюритизации;
б) капиталовите изисквания за подписваческия риск на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 108
Опростено изчисляване на ефекта за намаляване на риска за пропорционални презастрахователни споразумения
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени и най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на пропорционално презастрахователно споразумение и от съответните длъжници за контрагент i, не е отрицателна, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват посочения в член 196 ефект на намаляване на подписваческия риск j на пропорционалното презастрахователно споразумение за контрагент i, както следва:
където
а) BE представлява най-добрата прогнозна оценка на задълженията, в които са включени възстановимите суми;
б) Recoverablesi
представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на пропорционалното презастрахователно споразумение и от съответните длъжници за контрагент i;
в) Recoverablesall
представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на пропорционалните презастрахователни споразумения и от съответните длъжници за всички контрагенти;
г) SCRj
представлява капиталовите изисквания за подписваческия риск j на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 109
Опростени изчисления за споразумения за групиране
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да използват следните опростени изчисления за целите на членове 193, 194 и 195:
а)най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 194, параграф 1, буква г), може да се изчислява така:
б)Най-добрата прогнозна оценка, посочена в член 195, буква в), може да се изчислява така:
в)Ефектът за намаляване на риска, посочен в член 195, буква г), може да се изчислява така:
i) BECE
представлява най-добрата прогнозна оценка на задължението, прехвърлено от споразумението за групиране като цяло към външния контрагент,
ii)ΔRMCEP
представлява приносът на всички външни контрагенти към ефекта за намаляване на риска на споразумението за групиране върху подписваческия риск на предприятието.
г)Контрагентите, които са страна по споразумението за групиране, и контрагентите, които не участват в споразумението за групиране, могат да бъдат групирани в зависимост от кредитната оценка на призната АВКО, при условие че има отделни групи за експозициите на групата от тип А, Б и В.
Член 110
Опростено изчисляване — групиране на експозиции към едно лице
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват загубата при неизпълнение, предвидена в член 192, включително ефекта на намаляване на подписваческия и пазарния риск и коригираната за риска стойност на обезпечението, за група от експозиции към едно лице. В този случай на групата от експозиции към едно лице се присъжда най-високата вероятност от неизпълнение, която е присъдена на експозициите към едно лице, включени в групата, в съответствие с член 199.
Член 111
Опростено изчисляване на ефекта за намаляване на риска
В случай, че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват посочения в член 196 ефект за намаляване на риска върху подписваческия и пазарния риск на дадено презастрахователно споразумение, секюритизация или дериват, като разликата между следните капиталови изисквания:
а)сборът на хипотетичното капиталово изискване за подмодулите на модулите на подписваческия и пазарния риск на застрахователното или презастрахователното предприятие, засегнато от техниката за намаляване на риска, изчислен в съответствие с настоящия раздел и раздели 2—5 от настоящата глава така, сякаш презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът не съществуваха;
б)сборът от капиталовите изисквания за подмодулите на подписваческия и пазарния риск от модулите на застрахователното или презастрахователното предприятие, засегнато от техниката за намаляване на риска.
Член 111а
Опростено изчисляване на ефекта на намаляване на подписваческия риск
За целите на член 196 и в случай че разпоредбите на член 88 са спазени и че презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът обхващат задължения от само един от сегментите (сегмент s), посочени в приложение II или съответно приложение XIV, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват ефекта на намаляване на подписваческия риск на това презастрахователно споразумение, секюритизация или дериват, както следва:
където:
а) SCRCAT
hyp представлява хипотетичното капиталово изискване за модула на подписваческия катастрофичен риск в общото застраховане, посочено в член 119, параграф 2, или съответно хипотетичното капиталово изискване за подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане, посочено в член 160, което би било приложимо, ако презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът не съществуваха;
б) SCRCAT
without
представлява капиталовото изискване за модула на подписваческия катастрофичен риск в общото застраховане, посочено в член 119, параграф 2, или съответно капиталовото изискване за подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане, посочено в член 160;
в) σs представлява стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в общото застраховане, за сегмент s, определено в съответствие с член 117, параграф 3, или съответно стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s, определено в съответствие с член 148, параграф 3;
г) Ps hyp представлява хипотетичната мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s, определена в съответствие с член 116, параграф 3 или 4 или съответно с член 147, параграф 3 или 4, която би била приложима, ако презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът не съществуваха;
д) Ps without
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s, определена в съответствие с член 116, параграф 3 или 4 или съответно с член 147, параграф 3 или 4;
е) Recoverables представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователни споразумения, секюритизации или деривати и от съответните длъжници;
Член 112
Опростено изчисляване на коригираната с оглед на риска стойност на обезпечението с цел отчитане на икономическия ефект от обезпечението
1. В случай, че разпоредбите на член 88 от настоящия регламент са спазени и в случай че са спазени както изискването за контрагента, така и изискването за третата страна, посочени в член 197, параграф 1, застрахователните или презастрахователните предприятия могат, за целите на член 197, да изчисляват коригираната с оглед на риска стойност на дадено обезпечение, предоставено под формата на гаранция, както е посочено в член 1, параграф 26, буква б), като 85 % от стойността на активите, държани като обезпечение, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
2. В случай, че разпоредбите на членове 88 и 214 от настоящия регламент са спазени и в случай че изискването за контрагента, посочени в член 197, параграф 1, е спазено, а изискването за третата страна, посочено в член 197, параграф 1, не е спазено, застрахователните или презастрахователните предприятия могат, за целите на член 197, да изчисляват коригираната с оглед на риска стойност на дадено обезпечение, предоставено под формата на гаранция, както е посочено в член 1, параграф 26, буква б), като 75 % от стойността на активите, държани като обезпечение, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 112а
Опростено изчисляване на загубата при неизпълнение при презастраховане
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват загубата при неизпълнение по презастрахователно споразумение или застрахователна секюритизация, посочена в член 192, параграф 2, както следва:
където:
а) Recoverables представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователното споразумение или застрахователната секюритизация и от съответните длъжници;
б) RMre
представлява ефектът на намаляване на подписваческия риск, който оказват презастрахователното споразумение или секюритизацията;
в) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението във връзка с презастрахователното споразумение или секюритизацията;
г) F представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с презастрахователното споразумение или секюритизацията в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
Член 112б
Опростено изчисляване на капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозиции от тип 1
В случай че разпоредбите на член 88 са спазени и стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1, определено в съответствие с член 200, параграф 4, е по-малко или равно на 20 % от общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изчисляват посоченото в член 200, параграф 1 капиталово изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента, както следва:
където σ представлява стандартното отклонение на разпределението на загубите за експозиции от тип 1, определено в съответствие с член 200, параграф 4.
Член 113
За изчисляване на капиталовите изисквания за подписваческия риск в общото застраховане, подписваческия риск в животозастраховането и подписваческия риск в здравното застраховане застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат:
а)модула на подписваческия риск в общото застраховане към застрахователните и презастрахователните задължения в общото застраховане, различни от застрахователните и презастрахователни задължения в здравното застраховане;
б)модула на подписваческия риск животозастраховането към застрахователните и презастрахователните задължения в животозастраховането, различни от застрахователните и презастрахователни задължения в здравното застраховане;
в)модула на подписваческия риск в здравното застраховане към застрахователните и презастрахователните задължения в здравното застраховане.
Член 114
Модул на подписваческия риск в общото застраховане
1. Модулът на подписваческия риск в общото застраховане се състои от всички долуизброени подмодули:
а) подмодул на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, посочен в член 105, параграф 2, трета алинея, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
б) подмодул на катастрофичния риск в общото застраховане, посочен в член 105, параграф 2, трета алинея, буква б) от Директива 2009/138/ЕО;
в) подмодул на риска от прекратяване в общото застраховане.
2. Капиталовото изискване за подписваческия риск в общото застраховане е равно на:
където:
а) сборът обхваща всички възможни комбинации (i,j) от подмодулите, изброени в параграф 1;
б) CorrNL(i,j)
представлява корелационният коефициент за подписвачески риск в общото застраховането за подмодули i и j;
в) SCRi
и SCRj
представляват капиталовите изисквания съответно за подмодули на риска i и j.
3. Корелационният коефициент CorrH(i,j)
, посочен в параграф 2, представлява позицията от ред i и колона j в следната корелационна матрица:
j i Премии и резерви в общото застраховане
Катастрофичен риск в общото застраховане
Прекратяване в общото застраховане
премии и резерви в общото застраховане
1 0,25
0 катастрофичен риск в общото застраховане
0,25
1 0 прекратяване в общото застраховане
0 0 1
Член 115
Подмодул на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане
Капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, е равно на:
където:
а) σnl представлява определеното в съответствие с член 117 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане;
б) Vnl представлява определената в съответствие с член 116 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане.
Член 116
Мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане
1. Мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, е равна на сбора от мерките за обем на риска, свързан с определянето на премии и резерви, за всеки от сегментите, посочени в приложение II.
2. За всички сегменти, посочени в приложение II, мярката за обема на риска за конкретен сегмент s е равна на:
където:
а) V(prem,s)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s;
б) V(res,s)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за сегмент s;
в) DIVs
представлява коефициентът на географска диверсификация на сегмент s.
3. За всички сегменти, посочени в приложение II, мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за конкретен сегмент s е равна на:
където:
а) Ps е прогнозна стойност на премиите в сегмента s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца;
б) P(last,s)
представлява премиите в сегмента s, които застрахователното или презастрахователното предприятие е получило през последните 12 месеца;
в) FP(existing,s)
представлява очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получи след следващите 12 месеца във връзка със съществуващи договори;
г) FP(future,s)
представлява следната стойност във връзка с договори, при които датата на първоначалното признаване е в рамките на следващите 12 месеца:
i) за всички такива договори, чийто първоначален срок е една година или по-малко — очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи, с изключение на премиите, които ще бъдат получени през 12-те месеца след датата на първоначалното признаване,
ii) за всички такива договори, чийто първоначален срок е повече от една година — сума, равна на 30 % от очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи след следващите 12 месеца.
4. Като алтернатива на изчислението, посочено в параграф 3 от настоящия член, и за всички сегменти, посочени в приложение II, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да изберат да изчислят мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за конкретен сегмент s, в съответствие със следната формула:
в случай че са изпълнени всички от следните условия:
а) административният, управителният или надзорният орган на застрахователното или презастрахователното предприятие е решил, че премиите, които ще бъдат получени в сегмент s през следващите 12 месеца, няма да превишат Ps
; б) застрахователното или презастрахователното предприятие е въвело ефективни механизми за контрол, за да гарантира, че ще бъдат спазени посочените в буква а) ограничения върху получените премии;
в) застрахователното или презастрахователното предприятие е информирало надзорния си орган за посоченото в буква а) решение, както и за причините за него.
За целите на това изчисление понятията Ps
, FP(existing,s)
и FP(future,s)
се обозначават в съответствие с параграф 3, букви a), в) и г).
5. За целите на изчисленията по параграфи 3 и 4 се взема нетната стойност на премиите след приспадане на премиите по презастрахователни договори. Следните премии по презастрахователни договори не се приспадат:
а) премиите, свързани с незастрахователни събития или с уредени застрахователни претенции, които не се отчитат в паричните потоци, посочени в член 41, параграф 3;
б) премиите по презастрахователни договори, които не са в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213.
6. За всички сегменти, посочени в приложение II, мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви за конкретен сегмент, е равна на най-добрата прогнозна оценка на резервите за неуредени претенции за сегмента след приспадане на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, при условие че презастрахователните договори или схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск са в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213. Мярката за обем не може да бъде отрицателна стойност.
7. За всички сегменти, предвидени в приложение II, основният коефициент на географска диверсификация за конкретен сегмент е равен на 1 или се изчислява в съответствие с приложение III.
Член 117
Стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане
1. Стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, е равно на:
където:
а) Vnl представлява мярката за обем на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане;
б) сборът обхваща всички възможни комбинации (s,t) на сегментите, предвидени в приложение II;
в) CorrS(s,t)
представлява предвидения в приложение IV корелационен коефициент за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, за сегменти s и t;
г) σs и σt
представляват стандартни отклонения за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, съответно за сегменти s и t;
д) Vs и Vt
представляват посочените в член 116 мерки за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, съответно за сегменти s и t.
2. За всички сегменти, предвидени в приложение II, стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в общото застраховане, за сегмент s е равно на:
където:
а) σ(prem,s)
представлява определено в съответствие с параграф 2 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в общото застраховане, за сегмент s;
б) σ(res,s)
представлява предвиденото в приложение II стандартно отклонение за риска в общото застраховане, свързан с определянето на резерви, за сегмент s;
в) V(prem,s)
представлява посочената в член 116 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s;
г) V(res,s)
представлява, посочената в член 116 мярка за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за сегмент s;
3. За всички сегменти, посочени в приложение II, стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в общото застраховане, за конкретен сегмент е равно на посоченото в приложение II стандартно отклонение за риска, свързан с определяне на брутната премия, в общото застраховане, за сегмента, умножено по коефициента на корекция за непропорционално презастраховане. За сегменти 1, 4 и 5, посочени в приложение II, коефициентът на корекция за непропорционално презастраховане е 80 %. За всички други сегменти, посочени в приложение II, коефициентът на корекция за непропорционално презастраховане е 100 %.
Член 118
Подмодул на риска от прекратяване в общото застраховане
1. Капиталовото изискване за посочения в член 114, параграф 1, буква в) подмодул на риск от прекратяване в общото застраховане, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили събития:
а) прекратяване на 40 % от застрахователните полици, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риска;
б) когато презастрахователни договори се отнасят до застрахователни или презастрахователни договори, които ще бъдат сключени в бъдеще — спад с 40 % в броя на тези бъдещи застрахователни или презастрахователни договори, използвани при изчисляването на техническите резерви.
2. Събитията, посочени в параграф 1, се прилагат по еднакъв начин за всички застрахователни и презастрахователни договори. По отношение на презастрахователните договори събитието по параграф 1, буква а) се прилага към базисните застрахователни договори.
3. За целите на определяне на загубата на основни собствени средства за застрахователното или презастрахователно предприятие в случаите по параграф 1, буква а) предприятието прави изчислението въз основа на вида прекратяване, което оказва най-отрицателно въздействие върху основните собствени средства на предприятието, за всяка полица поотделно.
Член 119
Подмодул на катастрофичния риск в общото застраховане
1. Подмодулът на катастрофичния риск в общото застраховане се състои от всички долуизброени подмодули:
а) подмодул на риска от природно бедствие;
б) подмодул на катастрофичния риск в непропорционалното имуществено презастраховане;
в) подмодул на риска от бедствие, предизвикано от човешка дейност;
г) подмодул на други катастрофични рискове в общото застраховане.
2. Капиталовото изискване за модула на подписваческия катастрофичен риск в общото застраховане е равно на:
където:
а) SCRnatCAT
представлява капиталовото изискване за риска от природно бедствие;
б) SCRnpproperty
представлява капиталовото изискване за катастрофичния риск в непропорционалното имуществено презастраховане;
в) SCRmmCAT
представлява капиталовото изискване за риска от бедствие, предизвикано от човешка дейност;
г) SCRCATother
представлява капиталовото изискване за другите катастрофични рискове в общото застраховане.
Член 120
Подмодул на риска от природно бедствие в общото застраховане
1. Подмодулът на риска от природно бедствие се състои от всички долуизброени подмодули:
а) подмодул на риска от буря;
б) подмодул на риска от земетресение;
в) подмодул на риска от наводнение;
г) подмодул на риска от градушка;
д) подмодул на риска от движение на земни маси.
2. Капиталовото изискване за риска от природно бедствие е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации от подмодулите i, предвидени в параграф 1;
б) SCRi
представлява капиталовото изискване за подмодул i;
Член 121
Подмодул на риска от буря
1. Капиталовото изискване за риска от буря е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации (r,s) на регионите, предвидени в приложение V;
б) CorrWS(r,s)
представлява корелационният коефициент за риска от буря за региони r и s, както е предвидено в приложение V;
в) SCR(windstorm,r)
и SCR(windstorm,s)
представляват капиталовите изисквания за риска от буря съответно в региони r и s;
г) SCR(windstorm,other)
представлява капиталовото изискване за риска от буря в региони, различни от предвидените в приложение XIII.
2. За всички региони, предвидени в приложение V, капиталовото изискване за риска от буря в конкретен регион r е по-голямото от следните две капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от буря в регион r съгласно сценарий А, както е предвидено в параграф 3;
б) капиталовото изискване за риска от буря в регион r съгласно сценарий Б, както е предвидено в параграф 4.
3. За всички региони, предвидени в приложение V, капиталовото изискване за риска от буря в конкретен регион r съгласно сценарий А е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат на следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 80 % от предвидената загуба в резултат на буря в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 40 % от предвидената загуба в резултат на буря в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
4. За всички региони, предвидени в приложение V, капиталовото изискване за риска от буря в конкретен регион r съгласно сценарий Б е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат на следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 100 % от предвидената загуба в резултат на буря в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 20 % от предвидената загуба в резултат на буря в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
5. За всички региони, предвидени в приложение V, предвидената загуба в резултат на буря в конкретен регион r, е равна на следната сума:
където:
—————
б) сборът включва всички възможни комбинации от предвидените в приложение IX рискови зони (i,j) на регион r;
в) Corr(windstorm,r,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от буря в предвидените в приложение XXII рискови зони i и j на регион r;
г) WSI(windstorm,r,i)
и WSI(windstorm,r,j)
представляват претеглената застрахователна сума за риска от буря в предвидените в приложение IX рискови зони i и j на регион r;
6. За всички региони, предвидени в приложение V, и за всички предвидени в приложение IX рискови зони на тези региони претеглената застрахователна сума за риска от буря в конкретна зона на буря i на даден регион r, е равна на:
WSI (windstorm,r,i) = Q
(windstorm,r) · W
(windstorm,r,i) · SI
(windstorm,r,i)
където:
а) W(windstorm,r,i)
представлява предвиденото в приложение X рисково тегло за риска от буря в рискова зона i на регион r;
б) SI(windstorm,r,i)
представлява застрахователната сума за риска от буря в зона на буря i на регион r;
в) Q(windstorm,r)
представлява рисковият фактор за буря за регион r съгласно приложение V.
Когато сумата, определена за конкретна рискова зона в съответствие с първата алинея, надвишава сума (посочена в настоящата алинея като „по-малката сума“), равна на сбора на потенциалните загуби, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които застрахователното или презастрахователното предприятие би могло да претърпи за риска от буря в тази рискова зона, застрахователното или презастрахователното предприятие може — като вземе предвид условията по съответните си полици, включително всякакви договорни плащания, да определи като алтернатива претеглената застрахователна сума за риска от буря в тази рискова зона като по-малката сума.
7. За всички региони, предвидени в приложение V, и за всички предвидени в приложение IX рискови зони на тези региони застрахователната сума за риска от буря в конкретна зона на буря i на даден регион r, е равна на:
където:
а) SI(property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 7 и 19, предвидени в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от буря, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
б) SI(onshore-property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 6 и 18, предвидени в приложение I, във връзка с договори, които покриват щети в резултат на буря върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r.
8. Капиталовото изискване за риска от буря в региони, различни от предвидените в приложение XIII, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба във връзка с всеки застрахователен или презастрахователен договор, който покрива някое от следните застрахователни или презастрахователни задължения:
а) задължения във връзка с видове дейност 7 или 19, предвидени в приложение I, които покриват риска от буря, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
б) задължения във връзка с видове дейност 6 или 18, предвидени в приложение I, свързани с щети в резултат на буря върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII.
9. Размерът на непосредствената загуба, посочена в параграф 8, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е равен на:
където:
а) DIVwindstorm
е изчислена в съответствие с приложение III, но въз основа на премиите във връзка със задълженията, посочени в параграф 8, и се ограничава до региони 5—18, предвидени в точка 8 от приложение III;
б) Pwindstorm
е прогнозна стойност на премиите, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца за всеки договор, който покрива задълженията, посочени в параграф 8: за тази цел се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователните договори.
Член 122
Подмодул на риска от земетресение
1. Капиталовото изискване за риска от земетресение е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации (r,s) на регионите, предвидени в приложение VI;
б) CorrEQ(r,s)
представлява корелационният коефициент за риска от земетресение за региони r и s, както е предвидено в приложение VI;
в) SCR(earthquake,r)
и SCR(earthquake,s)
представляват капиталовите изисквания за риска от земетресение съответно в региони r и s;
г) SCR(earthquake,other)
представлява капиталовото изискване за риска от земетресение в региони, различни от предвидените в приложение XIII.
2. ►M6 За всички региони, предвидени в приложение VI, капиталовото изискване за риска от земетресение в конкретен регион r е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, която — без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск — е равна на следното: ◄
където:
—————
б) сборът включва всички възможни комбинации от предвидените в приложение IX рискови зони (i,j) на регион r;
в) Corr(earthquake,r,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от земетресение в предвидените в приложение XXIII рискови зони i и j на регион r;
г) WSI(earthquake,r,i)
и WSI(earthquake,r,j)
представляват претеглената застрахователна сума за риска от земетресение в предвидените в приложение IX рискови зони i и j на регион r.
3. За всички региони, предвидени в приложение VI, и за всички рискови зони на тези региони, предвидени в приложение IX, претеглената застрахователна сума за риска от земетресение в конкретна зона на земетресение i на даден регион r, е равна на:
WSI (earthquake,r,i) = Q
(earthquake,r) · W
(earthquake,r,i) · SI
(earthquake,r,i)
където:
а) W(earthquake,r,i)
представлява рисковото тегло за риска от земетресение в рискова зона i на регион r, предвидено в приложение X;
б) SI(earthquake,r,i)
представлява застрахователната сума за риска от земетресение в зона на земетресение i на регион r;
в) Q(earthquake,r)
представлява рисковият фактор за земетресение в регион r съгласно приложение VI.
Когато сумата, определена за конкретна рискова зона в съответствие с първата алинея, надвишава сума (посочена в настоящата алинея като „по-малката сума“), равна на сбора на потенциалните загуби, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които застрахователното или презастрахователното предприятие би могло да претърпи за риска от земетресение в тази рискова зона, застрахователното или презастрахователното предприятие може — като взема предвид условията по съответните си полици, включително всякакви договорни плащания, да определи като алтернатива претеглената застрахователна сума за риска от земетресение в тази рискова зона като по-малката сума.
4. За всички региони, предвидени в приложение VI, и за всички предвидени в приложение IX рискови зони на тези региони застрахователната сума за риска от земетресение в конкретна зона на земетресение i на даден регион r, е равна на:
където:
а) SI(property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 7 и 19, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от земетресение, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
б) SI(onshore-property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 6 и 18, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват щети в резултат на земетресение върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r.
5. Капиталовото изискване за риска от земетресение в региони, различни от предвидените в приложение XIII, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба във връзка с всеки застрахователен или презастрахователен договор, който покрива едното или и двете от следните застрахователни или презастрахователни задължения:
а) задължения във връзка с видове дейност 7 или 19, както е предвидено в приложение I, които покриват риска от земетресение, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
б) задължения във връзка с видове дейност 6 или 18, както е предвидено в приложение I, свързани с щети в резултат на земетресение върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII.
6. Размерът на непосредствената загуба, посочена в параграф 5, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е равен на:
където:
а) DIVearthquake
се изчислява в съответствие с приложение III, но въз основа на премиите във връзка със задълженията, посочени в параграф 5, букви а) и б), и се ограничава до региони 5—18, предвидени в приложение III;
б) Pearthquake
е прогнозна стойност на премиите, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца за всеки договор, който покрива задълженията, посочени в параграф 5, букви а) и б): за тази цел се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователните договори.
Член 123
Подмодул на риска от наводнение
1. Капиталовото изискване за риска от наводнение е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации (r,s) на регионите, предвидени в приложение VII;
б) CorrFL(r,s)
представлява корелационният коефициент за риска от наводнение за региони r и s, както е предвидено в приложение VII;
в) SCR(flood,r)
и SCR(flood,s)
представляват капиталовите изисквания за риска от наводнение съответно в региони r и s;
г) SCR(flood,other)
представлява капиталовото изискване за риска от наводнение в региони, различни от предвидените в приложение XIII.
2. За всички региони, предвидени в приложение VII, капиталовото изискване за риска от наводнение в конкретен регион r е по-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от наводнение в регион r съгласно сценарий А, както е предвидено в параграф 3;
б) капиталовото изискване за риска от наводнение в регион r съгласно сценарий Б, както е предвидено в параграф 4.
3. За всички региони, предвидени в приложение VII, капиталовото изискване за риска от наводнение в конкретен регион r съгласно сценарий А е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат на следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 65 % от предвидената загуба в резултат на наводнение в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 45 % от предвидената загуба в резултат на наводнение в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
4. За всички региони, предвидени в приложение VII, капиталовото изискване за риска от наводнение в конкретен регион r съгласно сценарий Б е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат на следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 100 % от предвидената загуба в резултат на наводнение в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 10 % от предвидената загуба в резултат на наводнение в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
5. За всички региони, посочени в приложение VII, предвидената загуба в резултат от наводнение в конкретен регион r, е равна на следната сума:
където:
—————
б) сборът включва всички възможни комбинации от предвидените в приложение IX рискови зони (i,j) на регион r;
в) Corr(flood,r,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от наводнение в предвидените в приложение XXIV рискови зони i и j на регион r;
г) WSI(flood,r,i)
и WSI(flood,r,j)
представляват претеглената застрахователна сума за риска от наводнение в предвидените в приложение IX рискови зони i и j на регион r.
6. За всички региони, предвидени в приложение VII, и за всички рискови зони на тези региони, предвидени в приложение IX, претеглената застрахователна сума за риска от наводнение в конкретна зона на наводнение i на даден регион r, е равна на:
WSI (flood,r,i) = Q
(flood,r) · W
(flood,r,i) · SI
(flood,r,i)
където:
а) W(flood,r,i)
представлява предвиденото в приложение X рисково тегло за риска от наводнение в рискова зона i на регион r;
б) SI(flood,r,i)
представлява застрахователната сума за риска от наводнение в зона на наводнение i на регион r;
в) Q(flood,r)
представлява рисковият фактор за наводнение за регион r, както е предвидено в приложение VII.
Когато сумата, определена за конкретна рискова зона в съответствие с първата алинея, надвишава сума (посочена в настоящата алинея като „по-малката сума“), равна на сбора на потенциалните загуби, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които застрахователното или презастрахователното предприятие би могло да претърпи за риска от наводнение в тази рискова зона, застрахователното или презастрахователното предприятие може — като взема предвид условията по съответните си полици, включително всякакви договорни плащания — да определи като алтернатива претеглената застрахователна сума за риска от наводнение в тази рискова зона като по-малката сума.
7. ►M6 За всички региони, предвидени в приложение VII, и за всички предвидени в приложение IX рискови зони на тези региони застрахователната сума за риска от наводнение за конкретна рискова зона i на даден регион r, е равна на следното: ◄
където:
а) SI(property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 7 и 19, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от наводнение, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
б) SI(onshore-property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 6 и 18, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват щети в резултат на наводнение върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
в) SI(motor,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 5 и 17, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от наводнение, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регионr.
8. Капиталовото изискване за риска от наводнение в региони, различни от предвидените в приложение XIII, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба във връзка с всеки застрахователен или презастрахователен договор, който покрива някое от следните застрахователни или презастрахователни задължения:
а) задължения във връзка с видове дейност 7 или 19, както е предвидено в приложение I, които покриват риска от наводнение, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
б) задължения във връзка с видове дейност 6 или 18, както е предвидено в приложение I, свързани с щети в резултат на наводнение върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
в) задължения във връзка с видове дейност 5 или 17, както е предвидено в приложение I, които покриват риска от наводнение, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII.
9. Размерът на непосредствената загуба, посочена в параграф 8, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е равен на:
където:
а) DIVflood
се изчислява в съответствие с приложение III, но въз основа на премиите във връзка със задълженията, посочени в параграф 8, букви а), б) и в), и се ограничава до региони 5—18, предвидени в точка 8 от приложение III;
б) Pflood
е прогнозна стойност на премиите, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца за всеки договор, който покрива задълженията, посочени в параграф 8, букви а), б) и в): за тази цел се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователните договори.
Член 124
Подмодул на риска от градушка
1. Капиталовото изискване за риска от градушка е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации (r,s) на регионите, предвидени в приложение VIII;
б) CorrHL(r,s)
представлява корелационният коефициент за риска от градушка за региони r и s, както е предвидено в приложение VIII;
в) SCR(hail,r)
и SCR(hail,s)
представляват капиталовите изисквания за риска от градушка съответно в региони r и s;
г) SCR(hail,other)
представлява капиталовото изискване за риска от градушка в региони, различни от предвидените в приложение XIII.
2. За всички региони, предвидени в приложение VIII, капиталовото изискване за риска от градушка в конкретен регион r е по-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от градушка в регион r съгласно сценарий А;
б) капиталовото изискване за риска от градушка в регион r съгласно сценарий Б.
3. За всички региони, предвидени в приложение VIII, капиталовото изискване за риска от градушка в конкретен регион r съгласно сценарий А е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат на следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 70 % от предвидената загуба в резултат на градушка в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 50 % от предвидената загуба в резултат на градушка в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
4. За всички региони, предвидени в приложение VIII, капиталовото изискване за риска от градушка в конкретен регион r съгласно сценарий Б е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат от следната последователност от събития:
а) непосредствена загуба на сума, която се равнява на 100 % от предвидената загуба в резултат на градушка в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) загуба на сума, която се равнява на 20 % от предвидената загуба в резултат на градушка в регион r, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
5. За всички региони, предвидени в приложение VIII, предвидената загуба в резултат от градушка в конкретен регион r, е равна на следната сума:
където:
—————
б) сборът включва всички възможни комбинации от предвидените в приложение IX рискови зони (i,j) на регион r;
в) Corr(hail,r,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от градушка в предвидените в приложение XXV рискови зони i и j на регион r;
г) WSI(hail,r,i)
и WSI(hail,r,j)
представляват претеглената застрахователна сума за риска от градушка в предвидените в приложение IX рискови зони i и j на регион r.
6. За всички региони, предвидени в приложение VIII, и за всички рискови зони на тези региони, предвидени в приложение IX, претеглената застрахователна сума за риска от градушка в конкретна зона на градушка i на даден регион r, е равна на:
WSI (hail,r,i) = Q
(hail,r) · W
(hail,r,i) · SI
(hail,r,i)
където:
а) W(hail,r,i)
представлява предвиденото в приложение X рисково тегло за риска от градушка в рискова зона i на регион r;
б) SI(hail,r,i)
представлява застрахователната сума за риска от градушка в зона на градушка i на регион r;
в) Q(hail,r)
представлява рисковият фактор за градушка за регион r съгласно приложение VIII.
Когато сумата, определена за конкретна рискова зона в съответствие с първата алинея, надвишава сума (посочена в настоящата алинея като „по-малката сума“), равна на сбора на потенциалните загуби, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които застрахователното или презастрахователното предприятие би могло да претърпи за риска от градушка в тази рискова зона, застрахователното или презастрахователното предприятие може — като взема предвид реда и условията на съответните си полици, включително всякакви договорни плащания, да определи като алтернатива претеглената застрахователна сума за риска от градушка в тази рискова зона като по-малката сума.
7. За всички региони, предвидени в приложение VIII, и всички зони на градушка застрахователната сума за риска от градушка в конкретна зона на градушка i на даден регион r, е равна на:
където:
а) SI(property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 7 и 19, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от градушка, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
б) SI(onshore-property,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 6 и 18, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват щети в резултат на градушка върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r;
в) SI(motor,r,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за застрахователни или презастрахователни задължения за видове дейност 5 и 17, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от градушка, в случай че рискът е разположен в рискова зона i на регион r.
8. Капиталовото изискване за риска от градушка в региони, различни от предвидените в приложение XIII, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба във връзка с всеки застрахователен или презастрахователен договор, който покрива едно или повече от следните застрахователни или презастрахователни задължения:
а) задължения във връзка с видове дейност 7 или 19, както е предвидено в приложение I, които покриват риска от градушка, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
б) задължения във връзка с видове дейност 6 или 18, както е предвидено в приложение I, свързани с щети в резултат на градушка върху имущество, разположено на брега, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII;
в) задължения във връзка с видове дейност 5 или 17, както е предвидено в приложение I, които покриват риска от градушка, в случай че рискът не е разположен в някой от регионите, предвидени в приложение XIII.
9. Размерът на непосредствената загуба, посочена в параграф 8, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е равен на:
където:
а) DIVhail
се изчислява в съответствие с приложение III, но въз основа на премиите във връзка със задълженията, посочени в параграф 8, букви а), б) и в), и се ограничава до региони 5—18, предвидени в приложение III;
б) Phail
е прогнозна стойност на премиите, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца за всеки договор, който покрива задълженията, посочени в параграф 8, букви а), б) и в): за тази цел се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователните договори.
Член 125
Подмодул на риска от движение на земни маси
1. Капиталовото изискване за подмодула на риска от движение на земни маси е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на следното, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации от рискови зони (i,j) на Франция, предвидени в приложение IX;
б) Corr(subsidence,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от движение на земни маси в предвидени в приложение XXVI рискови зони i и j на регион r;
в) WSI(subsidence,i)
и WSI(subsidence,j)
представляват претеглената застрахователна сума за риска от движение на земни маси в предвидените в приложение IX рискови зони i и j на Франция.
2. За всички зони на движение на земни маси претеглената застрахователна сума за риска от движение на земни маси в конкретна рискова зона i на Франция, предвидена в приложение IX, е равна на:
WSI (subsidence,i) = 0,0005 · W
(subsidence,i) · SI
(subsidence,i)
където:
а) W(subsidence,i)
представлява предвиденото в приложение X рисково тегло за риска от движение на земни маси в рискова зона i;
б) SI(subsidence,i)
представлява застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие за видове дейност 7 и 19, както е предвидено в приложение I, във връзка с договори, които покриват риск от пропадане на жилищни сгради в зона на движение на земни маси i.
Когато сумата, определена за конкретна рискова зона в съответствие с първата алинея, надвишава сума (посочена в настоящата алинея като „по-малката сума“), равна на сбора на потенциалните загуби, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които застрахователното или презастрахователното предприятие би могло да претърпи за риска от движение на земни маси в тази рискова зона, застрахователното или презастрахователното предприятие може — като взема предвид условията по съответните си полици, включително всякакви договорни плащания —, да определи като алтернатива претеглената застрахователна сума за риска от движение на земни маси в тази рискова зона като по-малката сума.
Член 126
Тълкуване на катастрофични сценарии
1. За целите на член 121, параграфи 3 и 4, член 123, параграфи 3 и 4 и член 124, параграфи 3 и 4 застрахователните и презастрахователните предприятия базират изчисляването на капиталовото изискване на следните допускания:
а) двете последователни събития, посочени в тези членове, са независими едно от друго;
б) между настъпването на тези две събития застрахователните и презастрахователните предприятия не са започнали да прилагат нови техники за намаляване на риска.
2. Независимо от разпоредбите на член 83, параграф 1, буква г), когато настоящите презастрахователни договори позволяват възобновяване на презастрахователното покритие, застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид бъдещите действия на управителните органи във връзка с възобновяване на презастрахователното покритие между първото и второто събитие. Допусканията относно бъдещите действия на управителните органи са реалистични, обективни и проверими.
Член 127
Подмодул на катастрофичния риск в непропорционалното имуществено презастраховане
1. Капиталовото изискване за катастрофичния риск в непропорционалното имуществено презастраховане е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба във връзка с всеки презастрахователен договор, който покрива презастрахователни задължения по вид дейност 28, както е предвидено в приложение I, различни от непропорционални презастрахователни задължения във връзка със застрахователните задължения, включени във видове дейност 9 и 21, както е предвидено в приложение I.
2. Размерът на непосредствената загуба, посочена в параграф 1, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е равен на:
където:
а) DIVnpproperty
се изчислява в съответствие с приложение III, но въз основа на премиите, които застрахователното и презастрахователното предприятие е получило за вид дейност 28, както е предвидено в приложение I, различни от непропорционални презастрахователни задължения във връзка със застрахователни задължения на предприятията, включени във видове дейност 9 и 21, както е предвидено в приложение I;
б) Pproperty
е прогнозна стойност на премиите, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца за всеки договор, който покрива презастрахователните задължения за вид дейност 28, както е предвидено в приложение I, различни от непропорционални презастрахователни задължения във връзка със застрахователни задължения, включени във видове дейност 9 и 21, както е предвидено в приложение I: за тази цел се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователните договори.
Член 128
Подмодул на катастрофичния риск от бедствие, предизвикано от човешка дейност
1. Подмодулът на катастрофичния риск от бедствие, предизвикано от човешка дейност, се състои от всички долуизброени подмодули:
а) подмодул на риска от възникване на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства;
б) подмодул на морския риск;
в) подмодул на авиационния риск;
г) подмодул на риска от пожар;
д) подмодул на риска от възникване на отговорност;
е) подмодул на риска при кредитното и гаранционното застраховане.
2. Капиталовото изискване за катастрофичния риск от бедствие, предизвикано от човешка дейност, е равно на:
където:
а) сборът включва всички подмодули, предвидени в параграф 1;
б) SCRi
представлява капиталовите изисквания за подмодул i.
Член 129
Подмодул на риска от възникване на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства
1. Капиталовото изискване за подмодула на риска от възникване на гражданска отговорност във връзка с моторни превозни средства е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба, която е равна на следната сума в евро, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) Na е броят на превозните средства, застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие във видове дейност 4 и 16, както е предвидено в приложение I, с приет таван на полицата над EUR 24 000 000 ;
б) Nb е броят на превозните средства, застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие във видове дейност 4 и 16, както е предвидено в приложение I, с приет таван на полицата под или равен на EUR 24 000 000 .
Броят на моторните превозни средства, покрити от пропорционалните презастрахователни задължения на застрахователното или презастрахователното предприятие, е претеглен спрямо относителния дял на задълженията на предприятието по отношение на застрахователната сума на моторните превозни средства.
2. Приетият таван на полицата, посочен в параграф 1, е общата горна граница на застрахователната полица за гражданска отговорност във връзка с моторното превозно средство или, когато в условията на полицата не е уточнена такава обща горна граница, сумата на горните граници за причинени имуществени и неимуществени вреди. Ако в полицата горната граница е под формата на максимална сума за жертва, приетият таван на полицата се основава на допускането за наличие на десет жертви.
Член 130
Подмодул на морския риск
1. Капиталовото изискване за морския риск е равно на:
където:
а) SCRvessel
е капиталовото изискване за риска от сблъскване на плавателен съд;
б) SCRplatform
е капиталовото изискване за риска от експлозия на платформа.
2. Капиталовото изискване за риска от сблъскване на плавателен съд е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на:
L vessel
= max
v (SI (hull,v) + SI
(liab,v)+ SI
(pollution,v))
където:
а) максимумът се отнася за всички морски, езерни, речни и канални плавателни съдове, застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие срещу риск от сблъскване на плавателен съд във видове дейност 6, 18 и 27, предвидени в приложение I, когато застрахователната стойност на плавателния съд е най-малко 250 000EUR;
б) SI(hull,v)
е застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по застраховка и презастраховка на корабен корпус във връзка с плавателен съд v;
в) SI(liab,v)
е застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по застраховка и презастраховка на морската гражданска отговорност във връзка с плавателен съд v;
г) SI(pollution,v)
е застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по застраховка и презастраховка срещу замърсяване с нефт във връзка с плавателен съд v.
За определянето на SI(hull,v)
, SI(liab,v)
и SI(pollution,v)
застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание единствено презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по които ще бъде платено в случай на застрахователни претенции, свързани с плавателен съд v. Не се вземат под внимание презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, изплащането по които е предмет на застрахователни претенции, които не са свързани с плавателен съд v.
Когато приспадането на възстановимите суми би довело до капиталово изискване за риска от сблъскване на плавателен съд, което не покрива изцяло риска от сблъскване на плавателен съд, на който е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие, то изчислява SI(hull,v)
, SI(liab,v)
или SI(pollution,v)
без приспадане на възстановимите суми.
3. Капиталовото изискване за риска от експлозия на платформа е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на:
L platform
= max
p (SI p ) където:
а) максимумът се отнася за всички офшорни платформи, застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие срещу риск от експлозия на платформа във видове дейност 6, 18 и 27, предвидени в приложение I;
б) SIp е натрупаната застрахователна сума при застрахователното или презастрахователното предприятие след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по следните застрахователни и презастрахователни задължения във връзка с платформа p:
i) задължения за обезщетение за имуществени вреди;
ii) задължения за обезщетение за изваждане на останки от корабокрушение;
iii)
задължения за обезщетение за загуба на доходи от добива;
iv) задължения за обезщетение за разходите за покриване или обезопасяване на кладенеца;
v) застрахователни и презастрахователни задължения във връзка с отговорност.
При определянето на SIp
застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание единствено презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по които ще бъде платено в случай на застрахователни претенции, свързани с платформа p. Не се вземат под внимание презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, плащането по които зависи от застрахователни претенции, които не са свързани с платформа p.
Когато приспадането на възстановимите суми би довело до капиталово изискване за риска от експлозия на платформа, което не покрива изцяло риска от експлозия на платформа, на който е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие, то изчислява SIp
без приспадане на възстановимите суми.
Член 131
Подмодул на авиационния риск
Капиталовото изискване за авиационен риск е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на:
където:
а)максимумът се отнася за всички въздухоплавателни средства, застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие във видове дейност 6, 18 и 27, предвидени в приложение I;
б) SIa е застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по застраховка и презастраховка на корпус в авиацията и застраховка и презастраховка на авиационна отговорност във връзка с въздухоплавателно средство a.
Член 132
Подмодул на риска от пожар
1. Капиталовото изискване за подмодула на риска от пожар е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на застрахователната сума при застрахователното или презастрахователното предприятие срещу най-голямата концентрация на риска от пожар.
2. Най-голямата концентрация на риска от пожар за дадено застрахователно или презастрахователно предприятие е съвкупността от сградите с най-висока застрахователна сума след приспадане на сумите, които застрахователното или презастрахователното предприятие може да си възстанови по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, за която е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) по отношение на всяка сграда застрахователното или презастрахователното предприятие има застрахователни или презастрахователни задължения във видове дейност 7 и 19, предвидени в приложение I, които покриват щетите, причинени от пожар или експлозия, включително щетите в резултат от терористични атаки;
б) всички сгради са частично или изцяло разположени в радиус от 200 метра.
При определянето на застрахователната сума за съвкупността от сгради застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание единствено презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, по които ще бъде платено в случай на застрахователни претенции, свързани с тази съвкупност от сгради. Не се вземат под внимание презастрахователните договори и схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, плащането по които зависи от застрахователни претенции, които не са свързани с тази съвкупност от сгради.
Когато приспадането на възстановимите суми би довело до капиталово изискване за риска от пожар, което не покрива изцяло риска от пожар, на който е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие е изложено, то изчислява застрахователната сума за съвкупността от сградите без приспадане на възстановимите суми.
3. За целите на параграф 2 съвкупността от сгради могат да бъдат покрити от един или няколко застрахователни или презастрахователни договора.
Член 133
Подмодул на риска от възникване на отговорност
1. Капиталовото изискване за риска от възникване на отговорност е равно на:
където:
а) сборът включва всички възможни комбинации от рискови групи за възникване на отговорност (i,j), както е предвидено в приложение XI;
б) Corr(liability,i,j)
представлява корелационният коефициент за риска от възникване на отговорност при рискови групи за възникване на отговорност i и j, както е предвидено в приложение XI;
в) SCR(liability,i)
представлява капиталовото изискване за риска от възникване на отговорност при рискова група за възникване на отговорност i.
2. За всички рискови групи за възникване на отговорност, предвидени в приложение XI, капиталовото изискване за риска от възникване на отговорност за конкретна рискова група за възникване на отговорност i е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на следното, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) f(liability,i)
представлява предвиденият в приложение ХI рисков фактор за рискова група за възникване на отговорност i;
б) P(liability,i)
представлява премиите, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца във връзка със застрахователни и презастрахователни задължения в рискова група за възникване на отговорност i; за целите на това изчисление се взема брутната стойност на премиите, без приспадане на премиите по презастрахователни договори.
3. Изчисляването на загубата на основни собствени средства, посочена в параграф 2, се основава на следните допускания:
а) загубата в рискова група за възникване на отговорност i е в резултат на претенции ni и загубите, дължащи се на тези претенции, са представителни за дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие в рискова група за възникване на отговорност i и общата им стойност се равнява на загубата на рискова група за възникване на отговорност i;
б) броят на претенциите ni
е равен на най-малкото цяло число, което надвишава следната сума:
където:
i) f(liability,i)
и P(liability,i)
са определени в параграф 2,
ii) Lim(i,1)
представлява най-високата горна граница на обезщетението за отговорност, предоставено от застрахователното или презастрахователното предприятие в рискова група за възникване на отговорност i;
в) в случай че застрахователното или презастрахователното предприятие осигурява неограничено покритие в рискова група за възникване на отговорност i, броят на претенциите ni
е равен на едно.
Член 134
Подмодул на риска при кредитното и гаранционното застраховане
1. Капиталовото изискване за риска при кредитното и гаранционното застраховане е равно на:
където:
а) SCRdefault
е капиталовото изискване за риска от голямо кредитно неизпълнение;
б) SCRrecession
е капиталовото изискване за риска от рецесия.
2. Капиталовото изискване за риска от голямо кредитно неизпълнение е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би настъпила в резултат от непосредствено неизпълнение на двете най-големи експозиции, свързани със задълженията, включени във видове дейност 9 и 21, на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие. Изчисляването на капиталовото изискване се основава на допускането, че загубата при неизпълнение на всяка експозиция е 10 % от застрахователната сума във връзка с експозицията, без да се приспадат сумите, възстановими по презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
3. Двете най-големи експозиции в кредитното застраховане, посочени в параграф 2, се определят въз основа на сравнение с нетния размер на загубата при неизпълнение на експозициите в кредитното застраховане, т.е. загубата при неизпълнение след приспадане на сумите, възстановими по презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
4. Капиталовото изискване за подмодула на риска от рецесия е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, равна на 100 % от получените от застрахователното или презастрахователното предприятие премии през следващите 12 месеца във видове дейност 9 и 21, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 135
Подмодул на други катастрофични рискове в общото застраховане
Капиталовото изискване за подмодула на други катастрофични рискове в общото застраховане е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба, равна на следната сума, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) P1 , P2
, P3
, P4
и P5
представляват прогнозни стойности на брутната премия, която се очаква да бъде получена от застрахователното или презастрахователното предприятие през следващите 12 месеца във връзка с предвидените в приложение XII групи от застрахователни и презастрахователни задължения 1—5;
б) c1 , c2
, c3
, c4
и c5
представляват предвидените в приложение XII рискови фактори за групите от застрахователни и презастрахователни задължения 1—5.
Член 136
Корелационни коефициенти
1. Модулът на подписваческия риск в животозастраховането се състои от всички от следните подмодули:
а) подмодула на риска от смърт, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
б) подмодула на риска от дълголетие, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква б) от Директива 2009/138/ЕО;
в) подмодула на риска от инвалидност/заболеваемост, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква в) от Директива 2009/138/ЕО;
г) подмодула на риска, свързан с разходи в животозастраховането, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО;
д) подмодула на актуализационния риск, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква д) от Директива 2009/138/ЕО;
е) подмодула на риска от прекратяване, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква е) от Директива 2009/138/ЕО;
ж) подмодула на катастрофичния риск в животозастраховането, посочен в член 105, параграф 3, втора алинея, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО.
2. Капиталовото изискване за подписваческия риск в животозастраховането е равно на:
където:
а) сборът покрива всички възможни комбинации (i,j) от подмодулите, изброени в параграф 1;
б) CorrNL(i,j)
представлява корелационният коефициент за подписваческия риск в животозастраховането в подмодулите i и j;
в) SCRi
и SCRj
представляват капиталовите изисквания съответно за рисковия подмодул i и j.
3. Корелационният коефициент Corri,j
, посочен в точка 3 от приложение IV към Директива 2009/138/ЕО, е равен на позицията в ред i и колона j в следната корелационна матрица:
j i Смърт
Дълголетие
Инвалидност
Разходи в животозастраховането
Актуализация
Прекратяване
Катастрофичен риск в животозастраховането
Смърт
1 – 0,25
0,25
0,25
0 0 0,25
Дълголетие
– 0,25
1 0 0,25
0,25
0,25
0 Инвалидност
0,25
0 1 0,5 0 0 0,25
Разходи в животозастраховането
0,25
0,25
0,5 1 0,5 0,5 0,25
Актуализация
0 0,25
0 0,5 1 0 0 Прекратяване
0 0,25
0 0,5 0 1 0,25
Катастрофичен риск в животозастраховането
0,25
0 0,25
0,25
0 0,25
1
Член 137
Подмодул на риска от смърт
1. Капиталовото изискване за риска от смърт, посочен в член 105, параграф 3, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно повишаване с 15 % на коефициента на смъртност, използван за изчисляването на техническите резерви
2. Посоченото в параграф 1 повишаване на коефициента на смъртност се прилага само за тези застрахователни полици, за които повишаването на коефициента на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск. Застрахователните полици, за които повишаването на коефициента на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск, може да бъдат определени въз основа на следните допускания:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, полиците, за които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициента на смъртност, могат да бъдат определени въз основа на тези групи от полици, вместо на отделни полици, при условие че полученият резултат не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните задължения, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициента на смъртност, се прилага само за базисните застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 138
Подмодул на риска от дълголетие
1. Капиталовото изискване за риска от дълголетие, посочен в член 105, параграф 3, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно понижение с 20 % коефициента на смъртност, използван за изчисляване на техническите резерви.
2. Посоченото в параграф 1 понижение на коефициента на смъртност се прилага само за тези застрахователни полици, за които понижението на коефициента на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск. Застрахователните полици, за които понижението на коефициента на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск, може да бъдат определени въз основа на следните допускания:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, полиците, за които техническите резерви нарастват при понижаване на коефициента на смъртност, може да бъдат определени също така въз основа на тези групи от полици, вместо на отделни полици, при условие че полученият резултат не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните задължения, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при понижаване на коефициента на смъртност, се прилага само за базисните застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 139
Подмодул на риска от инвалидност/заболеваемост
Капиталовото изискване за риска от инвалидност/заболеваемост, посочен в член 105, параграф 3, буква в) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала от комбинацията на следните непосредствено настъпили трайни промени:
а)увеличение с 35 % на коефициентите на инвалидност и заболеваемост, които се използват за изчисляване на техническите резерви, за да се отразят инвалидността и заболеваемостта през следващите 12 месеца;
б)увеличение с 25 % на коефициентите на инвалидност и заболеваемост, които се използват за изчисляване на техническите резерви, за да се отразят инвалидността и заболеваемостта за всички месеци след следващите 12 месеца;
в)намаление с 20 % на коефициентите на възстановяване при инвалидност и заболеваемост, използвани при изчисляването на техническите резерви по отношение на следващите 12 месеца и за всички години след това.
Член 140
Подмодул на риска от разходите в животозастраховането
Капиталовото изискване за риска, свързан с разходи, посочен в член 105, параграф 3, буква г) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили трайни промени:
а)увеличение с 10 % на размера на разходите, взети предвид при изчисляването на техническите резерви;
б)увеличение с 1 процентен пункт на инфлационното равнище (в процентно изражение) на разходите, използвани за изчисляване на техническите резерви.
Що се отнася до презастрахователните задължения, застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат тези промени към собствените си разходи и, когато е целесъобразно, към разходите на предприятията — цеденти.
Член 141
Подмодул на актуализационния риск
Капиталовото изискване за актуализационния риск, посочен в член 105, параграф 3, буква д) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно увеличение с 3 % на размера на анюитетните обезщетения само във връзка с анюитетни застрахователни и презастрахователни задължения, при които дължимите съгласно съответните застрахователни полици обезщетения биха могли да нараснат в резултат на промени в правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица.
Член 142
Подмодул на риска от прекратяване
1. Капиталовото изискване за риска от прекратяване, посочен в член 105, параграф 3, буква е) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на най-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от трайно увеличение на процентите на прекратяванията;
б) капиталовото изискване за риска от трайно намаляване на процентите на прекратяванията;
в) капиталовото изискване за риска от масово прекратяване.
2. Капиталовото изискване за риска от трайно увеличаване на процентите на прекратяванията е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно увеличаване с 50 % на процента на упражняване на съответните варианти, посочени в параграфи 4 и 5. Въпреки това по-големият процент на упражняване на варианта не трябва да надвишава 100 % и увеличението на процента се прилага само за онези варианти, при които упражняването на варианта би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск.
3. Капиталовото изискване за риска от трайно понижение на процентите на прекратяванията е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно понижение с 50 % на процента на упражняване на съответните варианти, посочени в параграфи 4 и 5. Въпреки това намаляването на процента на упражняване на варианта не трябва да надвишава 20 процентни пункта и по-малкият процент на упражняване на варианта се прилага само за онези варианти, при които упражняването на варианта би довело до понижаване на техническите резерви без добавката за риск.
4. За целите на параграфи 2 и 3 се прилагат следните варианти:
а) всички законоустановени или договорни права на титуляра на полицата частично или цялостно да прекрати, откаже, намали, ограничи или преустанови действието на застрахователно покритие или да остави застрахователната полица да изтече;
б) всички законоустановени или договорни права на титуляра на полицата частично или изцяло да сключи, поднови, увеличи, продължи или възобнови застрахователното или презастрахователното покритие.
За целите на буква б) промяната в процента на упражняване на варианта, посочена в параграфи 2 и 3, се прилага към процента, който отразява, че съответният вариант не е упражнен.
5. По отношение на презастрахователните договори за целите на параграф 2 и 3 се прилагат следните варианти:
а) посочените в параграф 4 права на титулярите на полици по презастрахователните договори;
б) посочените в параграф 4 права на титулярите на полици по застрахователни договори, във връзка с които са сключени презастрахователните договори;
в) когато презастрахователните договори покриват застрахователни или презастрахователните договори, които ще бъдат сключени в бъдеще — правото на потенциалните титуляри на полици да не сключат тези застрахователни или презастрахователни договори.
6. Капиталовото изискване за риска от масово прекратяване е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили събития:
а) прекратяване на 70 % от застрахователните полици, попадащи в обхвата на операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква б), подточки iii) и iv) от Директива 2009/138/ЕО, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск, и когато е изпълнено едно от следните условия:
i) титулярът на полицата не е физическо лице и прекратяването на полицата не изисква одобрение от страна на бенефициерите на пенсионния фонд;
ii) титулярът на полицата е физическо лице, действащо в полза на бенефициерите на полицата, освен при наличието на семейни връзки между физическото лице и бенефициерите или когато полицата е сключена за целите на планиране на частна собственост или уреждане на имуществени или наследствени права и броят на бенефициерите по полицата не надвишава 20;
б) прекратяване на 40 % от застрахователните полици, различни от полиците, попадащи в обхвата на буква а), при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск;
в) когато презастрахователните договори се отнасят до застрахователни или презастрахователни договори, които ще бъдат сключени в бъдеще, намаление с 40 % на броя на тези бъдещи застрахователни или презастрахователни договори, използвани при изчисляването на техническите резерви.
Събитията, посочени в първа алинея, се прилагат по еднакъв начин за всички застрахователни и презастрахователни договори. По отношение на презастрахователните договори събитието, посочено в буква а), се прилага към базисните застрахователни договори.
За целите на определяне на загубата на основни собствени средства на застрахователното или презастрахователно предприятие при настъпване на събитията, посочени в букви а) и б), предприятието прави изчислението за всяка полица поотделно въз основа на вида на прекратяването, което оказва най-силно отрицателно въздействие върху основните собствени средства на предприятието.
7. Когато най-голямото от капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член, и най-голямото от съответните капиталови изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2 от настоящия регламент, не се основават на един и същ сценарий, капиталово изискване за риска от прекратяване, посочен в член 105, параграф 3, буква е) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член, за което при базовия сценарий се получава най-голямото капиталово изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2 от настоящия регламент.
Член 143
Подмодул на катастрофичния риск в животозастраховането
1. Капиталовото изискване за катастрофичен риск в животозастраховането, посочен в член 105, параграф 3, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено увеличение с 0,15 процентни пункта на коефициентите на смъртност (в процентно изражение), които се използват при изчисляването на техническите резерви, за да се отрази смъртността през следващите 12 месеца.
2. Посоченото в параграф 1 увеличение на коефициентите на смъртност се прилага само за тези застрахователни полици, при които увеличението на коефициента на смъртност, който се използва, за да се отрази смъртността през следващите 12 месеца, води до нарастване на техническите резерви. Застрахователните полици, при които увеличението на коефициентите на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск, може да бъдат определени въз основа на следните допускания:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, полиците, за които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициентите на смъртност, може да бъдат определени също така въз основа на тези групи от полици, вместо на отделни полици, при условие че полученият резултат не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните полици, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициентите на смъртност, се прилага само за базисните застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 144
Модул на подписваческия риск в здравното застраховане
1. Модулът на подписваческия риск в здравното застраховане се състои от всички от следните подмодули:
а) подмодул на подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
б) подмодул на подписваческия риск здравното застраховане, подобно на животозастраховането;
в) подмодул на катарстофичния риск в здравното застраховане.
2. Капиталовото изискване за подписваческия риск в здравното застраховане е равно на:
където:
а) сборът покрива всички възможни комбинации (i,j) от подмодулите, изброени в параграф 1;
б) CorrH(i,j)
представлява корелационният коефициент за подписваческия риск в здравното застраховане за подмодули i и j;
в) SCRi
и SCRj
представляват капиталовите изисквания съответно за рисков подмодул i и j.
3. Корелационният коефицент CorrH(i,j)
, посочен в параграф 2, представлява позицията в ред i и колона j в следната корелационна матрица:
j i Подписваческа дейност в здравното застраховане, различно от животозастраховането
Подписваческа дейност здравното застраховане, подобно на животозастраховането
Катастрофичен риск в здравното застраховане
Подписваческа дейност в здравното застраховане, различно от животозастраховането
1 0,5 0,25
Подписваческа дейност здравното застраховане, подобно на животозастраховането
0,5 1 0,25
Катастрофичен риск в здравното застраховане
0,25
0,25
1 4. Застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат:
а) подмодула на подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането, към здравните застрахователни и презастрахователните задължения, включени във видове дейности 1, 2, 3, 13, 14, 15 и 25 от приложение I;
б) подмодула на подписваческия риск в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, към здравните застрахователни и презастрахователни задължения, включени във видове дейности 29, 33 и 35 от приложение I;
в) подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане към здравни застрахователни и презастрахователни задължения.
Член 145
Подмодул на подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането
1. Подмодулът на подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането, се състои от следните подмодули:
а) подмодул на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
б) подмодул на риска от прекратяване в здравното застраховане, различно от животозастраховането.
2. Капиталовото изискване за подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането, е равно на:
където:
а) SCR(NSLTh,pr)
представлява капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
б) SCR(NSLTh,lapse)
представлява капиталовото изискване за риска от прекратяване в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
Член 146
Подмодул за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането
Капиталовото изискване за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, е равно на:
където:
а) σNSLTh
представлява определеното в съответствие с член 148 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
б) VNSLTh
представлява определената в съответствие с член 147 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането.
Член 147
Мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането
1. Мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, е равна на сбора от мерките за обем на риска, свързан с определянето на премии и резерви, за всеки от сегментите, посочени в приложение XIV.
2. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, мярката за обема на конкретен сегмент s е равна на:
където:
а) V(prem,s)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s;
б) V(res,s)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за сегмент s;
в) DIVs
представлява коефициентът на географска диверсификация за сегмент s.
3. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за конкретен сегмент s е равна на:
където:
а) Ps представлява прогнозният размер на премиите в сегмента s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи през следващите 12 месеца;
б) P(last,s)
представлява премиите в сегмента s, които застрахователното и презастрахователното предприятие са получили през последните 12 месеца;
в) FP(existing,s)
представлява очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното и презастрахователното предприятие ще получат след следващите 12 месеца във връзка със съществуващи договори;
г) FP(future,s)
представлява следната стойност във връзка с договори, при които датата на първоначалното признаване е в рамките на следващите 12 месеца:
i) за всички такива договори, чийто първоначален срок е една година или по-малко — очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи, с изключение на премиите, които ще бъдат получени през 12-те месеца след датата на първоначалното признаване;
ii) за всички такива договори, чийто първоначален срок е повече от една година — сума, равна на 30 % от очакваната настояща стойност на премиите в сегмент s, които застрахователното или презастрахователното предприятие ще получи след следващите 12 месеца.
4. Като алтернатива на изчислението, посочено в параграф 3, застрахователните и презастрахователните предприятия могат за всички сегменти, посочени в приложение XIV, да изберат да изчислят мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, за конкретен сегмент s в съответствие със следната формула:
при условие, че са изпълнени всички от следните условия:
а) административният, управителният или надзорният орган на застрахователното или презастрахователното предприятие е решил, че премиите, които ще бъдат получени в сегмент s през следващите 12 месеца, няма да превишаватPs
; б) застрахователното или презастрахователното предприятие е въвело ефективни механизми за контрол, за да гарантира, че ще бъдат спазени посочените в буква а) ограничения върху получените премии;
в) застрахователното или презастрахователното предприятие е информирало надзорния си орган за посоченото в буква а) решение и за причините за него.
За целите на настоящия параграф понятията Ps
, FP(existing,s)
и FP(future,s)
се обозначават в съответствие с параграф 3, букви a), в) и г).
5. За целите на изчисленията по параграфи 3 и 4 се взема нетната стойност на премиите след приспадане на премиите за презастрахователни договори. Не се приспадат следните премии по презастрахователни договори:
а) премии, свързани с незастрахователни събития или уредени застрахователни претенции, които не се отчитат в паричните потоци, посочени в член 41, параграф 3;
б) премии за презастрахователни договори, които не са в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213.
6. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за конкретен сегмент е равна на най-добрата прогнозна оценка на резервите за непогасени плащания за сегмента, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, при условие че презастрахователните договори или схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск са в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213. Мярката за обема не може да бъде отрицателна стойност.
7. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, основният коефициент за географска диверсификация е равен на 1 или се изчислява в съответствие с приложение III.
Член 148
Стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането
1. Стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, е равно на:
където:
а) VNSLTh
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
б) сборът покрива всички възможни комбинации (s,t) на сегментите, изброени в приложение ХIV;
в) CorrHS(s,t)
представлява корелационният коефициент за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегменти s и t, посочени в приложение XV;
г) σs и σt
представляват стандартни отклонения за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за съответно сегменти s и t;
д) Vs и Vt
представляват мерките за обема на риска, свързан с определяне на премии и резерви, за съответно сегменти s и t, посочени в приложение XIV.
2. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s е равно на:
където:
а) σ(prem,s)
представлява определеното в съответствие с параграф 3 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s;
б) σ(res,s)
представлява определеното в съответствие с приложение XIV стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s,;
в) V(prem,s)
представлява посочената в член 147 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии, за сегмент s;
г) V(res,s)
представлява посочената в член 147 мярка за обема на риска, свързан с определянето на резерви, за сегмент s;
3. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за конкретен сегмент е равно на стандартното отклонение за риска, свързан с определяне на брутната премия, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV, умножено по коефициента на корекция за непропорционално презастраховане. За всички сегменти, посочени в приложение XIV, коефициентът на корекция за непропорционално презастраховане е 100 %.
Член 149
Схеми за изравняване на здравнозастрахователния риск
1. За целите на член 109а, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО здравнозастрахователни задължения, които са предмет на схеми за изравняване на здравнозастрахователния риск („СИЗР“), се установяват, управляват и организират отделно от другите дейности на застрахователните предприятия, без никаква възможност за прехвърляне към здравнозастрахователни задължения, които не са предмет на СИЗР.
2. Стандартните отклонения за риска, свързан с определяне на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегменти 1, 2 и 3 от приложение XIV за дейности, подлежащи на СИЗР, отговарят на всички от следните изисквания:
а) стандартните отклонения се определят поотделно за всеки от сегментите, 1, 2 и 3 от приложение XIV и отделно за риска, свързан с определянето на премии и резерви;
б) за всеки от сегментите, посочени в приложение XIV, стандартното отклонение за риск, свързан с определяне на премии, е по-ниската от следните стойности:
i) стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV;
ii) по-високата измежду следните стойности:
A. една трета от стандартното отклонение за риска, свързан с определяне на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV;
Б. прогнозна стойност на представителното стандартно отклонение за комбинирания коефициент на застрахователното предприятие, който представлява коефициентът между следните годишни стойности:
— сбора на плащанията, включително свързаните разходи, и техническите резерви, заделени за претенции, възникнали през годината, по отношение на стопанската дейност, която е предмет на СИЗР, включително всички промени, дължащи се на СИЗР;
— получените през годината премии във връзка със стопанската дейност, която е предмет на СИЗР;
в) за всеки от сегментите, посочени в приложение XIV, стандартното отклонение за риск, свързан с определяне на резерви, е по-ниската от следните стойности:
i) стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV;
ii) по-високата от следните стойности:
A. една трета от стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV;
Б. прогнозната стойност на представителното стандартно отклонение за коефициента на плащанията спрямо заделените резерви (run-off ratio) на застрахователното предприятие, който представлява коефициентът между следните годишни стойности:
— сбора от най-добрите прогнозни стойности за резервите в края на годината за претенции, които са били неуредени в началото на годината, и всички извършени през годината плащания на претенции и разходи, които са били неуредени в началото на годината: и двете стойности включват изменения, дължащи се на СИЗР;
— най-добрите прогнозни стойности за резервите в началото на годината за неуредени претенции във връзка със стопанската дейност, която е предмет на СИЗР, включително всички изменения, дължащи се на СИЗР;
г) стандартното отклонение се определя с помощта на подходящи, приложими и актуални актюерски и статистически техники;
д) стандартното отклонение се определя въз основа на пълни, точни и подходящи данни, които имат пряко отношение към стопанската дейност, която е предмет на СИЗР, и отразяват средната степен на диверсификация на равнището на застрахователните предприятия;
е) определянето на стандартното отклонение се основава на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания;
ж) при определянето на стандартното отклонение се вземат под внимание също така всички рискове, които не са смекчени от СИЗР, по-специално рискът, посочен в член 105, параграф 4, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, и рисковете, които не са отразени в подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане и които могат да засегнат едновременно голям брой застрахователни предприятия, които прилагат СИЗР;
з) методологията за изчисляване на стандартното отклонение и самото изчисление са публично достъпни.
3. Когато по силата на акт за изпълнение на Комисията, приет съгласно член 109а, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО, е определено стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за стопанска дейност, която е предмет на СИЗР и отговаря на изискванията по параграф 2 от настоящия член, застрахователните предприятия използват това стандартно отклонение вместо стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV от настоящия регламент, за да изчислят посоченото в член 148, параграф 1 от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането.
Когато само част от дейността на застрахователно предприятие в сегмент s е предмет на СИЗР, предприятието използва стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, за да изчисли посоченото в член 148, параграф 1 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, което е равно на:
където:
а) σ(prem,s)
представлява стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s, посочен в приложение XIV;
б) V(prem,s,nHRES)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, във връзка със стопанската дейност в сегмент s, която не е предмет на СИЗР;
в) σ(prem,s,HRES)
представлява изчисленото в съответствие с параграф 2 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s във връзка със стопанската дейност, за която се прилага СИЗР;
г) V(prem,s,HRES)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, във връзка със стопанската дейност в сегмент s, която е предмет на СИЗР.
V(prem,s,HRES)
и V(prem,s,nHRES)
се изчисляват по същия начин както посочената в член 147 мярка за обема на риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s, но при V(prem,s,HRES)
се вземат предвид само застрахователни и презастрахователни задължения, които са предмет на СИЗР, а при V(prem,s,nHRES)
се вземат предвид само застрахователни и презастрахователни задължения, които не са предмет на СИЗР.
4. Когато по силата на акт за изпълнение, приет съгласно от член 109а, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО, е определено стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, по отношение на стопанска дейност, за която се прилага СИЗР и която отговаря на изискванията по параграф 2 от настоящия член, застрахователните предприятия използват това стандартно отклонение вместо стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, посочен в приложение XIV от настоящия регламент, за да изчислят посоченото в член 148, параграф 1 от настоящия регламент стандартно отклонение на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането.
Когато само част от дейността на застрахователно предприятие в сегмент s е предмет на СИЗР, предприятието използва стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на премии, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмента, за да изчисли посоченото в член 148, параграф 1 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, което е равно на:
където:
а) σ(res,s)
представлява стандартното отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s, посочен в XIV;
б) V(res,s,nHRES)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за стопанска дейност в сегмент s, която не е предмет на СИЗР;
в) σ(res,s,HRES)
представлява изчисленото в съответствие с параграф 2 стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s във връзка със стопанска дейност, за която се прилага СИЗР;
г) V(res,s,HRES)
представлява мярката за обема на риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за стопанска дейност в сегмент s, която е предмет на СИЗР.
V(res,s,nHRES)
и V(res,s,HRES)
се изчисляват по същия начин, както посочената в член 147 мярка за обема на риска, свързан с определянето на резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за сегмент s, но при V(res,s,HRES)
се вземат предвид само застрахователни и презастрахователни задължения, които са предмет на СИЗР, а при V(res,s,nHRES)
се вземат предвид само застрахователни и презастрахователни задължения, които не са предмет на СИЗР.
5. В съответствие с член 104, параграф 7 на Директива 2009/138/ЕО застрахователните и презастрахователните предприятия могат да заместят стандартните отклонения за риска, свързан с определяне на премии и резерви, в здравното застраховане, различно от животозастраховането, за стопанската дейност, за която се прилага СИЗР, със специфични за застрахователното и презастрахователното предприятие параметри. В съответствие с член 110 от Директива 2009/138/ЕО надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да заменят тези стандартни отклонения със специфичните за предприятието параметри.
Член 150
Подмодул на риска от прекратяване в здравното застраховане, различно от животозастраховането
1. Капиталовото изискване за посочения в член 145, параграф 1, буква б) риск от прекратяване в здравното застраховане, различно от животозастраховането, е равно на загубата на основни собствени средства за застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили събития:
а) прекратяване на 40 % от застрахователните полици, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск;
б) когато презастрахователните договори се отнасят до застрахователни или презастрахователни договори, които ще бъдат сключени в бъдеще — спад с 40 % на броя на тези бъдещи застрахователни или презастрахователни договори, използвани при изчисляването на техническите резерви.
2. Събитията, посочени в параграф 1, се прилагат по еднакъв начин за всички застрахователни и презастрахователни договори. По отношение на презастрахователните договори събитието по параграф 1, буква а) се прилага към базисните застрахователни договори.
3. За целите на определяне на загубата на основни собствени средства на застрахователното или презастрахователно предприятие, в случаите по параграф 1, буква а) предприятието прави изчислението за всяка полица поотделно въз основа на вида на прекратяване, което оказва най-силно отрицателно въздействие върху основните собствени средства на предприятието.
Член 151
Подмодул на подписваческия риск в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
1. Модулът на подписваческия риск в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, се състои от следните подмодули:
а) подмодул на риска от смърт в здравното застраховане;
б) подмодул на риска от дълголетие в здравното застраховане;
в) подмодул на риска от инвалидност/заболеваемост в здравното застраховане;
г) подмодул на риска от разходи в здравното застраховането;
д) подмодул на актуализационния риск в здравното застраховане;
е) подмодул на риска от прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането;
2. Капиталовото изискване за подписваческия риск в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, е равно на:
където:
а) сборът представлява всички възможни комбинации (i,j) от подмодулите, изброени в параграф 1;
б) CorrSLTH(i,j)
представлява корелационния коефициент за подписваческия риск в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, за подмодули i и j;
в) SCRi
и SCRj
представляват капиталовите изисквания съответно за рисковия подмодул i и j.
3. Корелационният коефициент CorrSLTH(i,j)
, посочен в параграф 2, е равен на позицията в ред i и колона j в следната корелационна матрица:
j i Смърт при здравното застраховане
Дълголетие при здравното застраховане
Инвалидност/заболеваемост при здравното застраховане
Разходи при здравното застраховане
Актуализация при здравното застраховане
Прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
Смъртност при здравното застраховане
1 – 0,25
0,25
0,25
0 0 Дълголетие при здравното застраховане
– 0,25
1 0 0,25
0,25
0,25
Инвалидност/заболеваемост при здравното застраховане
0,25
0 1 0,5 0 0 Разходи при здравното застраховане
0,25
0,25
0,5 1 0,5 0,5 Актуализация при здравното застраховане
0 0,25
0 0,5 1 0 Прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
0 0,25
0 0,5 0 1
Член 152
Подмодул на риска от смъртност в здравното застраховане
1. Капиталовото изискване за риска от смърт в здравното застраховане е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно повишение с 15 % на коефициентите на смъртност, използвани за изчисляването на техническите резерви.
2. Посоченото в параграф 1 повишение на коефициентите на смъртност се прилага само за тези застрахователни полици, за които повишението на коефициентите на смъртност води до нарастване на технически резерви без добавката за риск. Застрахователните полици, за които повишаването на коефициентите на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск, може да бъдат определени въз основа на следните допускания:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, полиците, за които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициентите на смъртност, може също така да бъдат определени въз основава на тези групи от полици, вместо на отделни полици, при условие че полученият резултат не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните задължения, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при повишаване на коефициентите на смъртност, се прилага само за базисните застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 153
Подмодул на риска от дълголетие при здравното застраховане
1. Капиталовото изискване за риска от дълголетие при здравното застраховане е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно понижение с 20 % на коефициентите на смъртност, използвани за изчисляването на техническите резерви.
2. Посоченото в параграф 1 понижаване на коефициентите на смъртност се прилага само за тези застрахователни полици, за които понижаването на коефициентите на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск. Застрахователните полици, за които понижаването на коефициентите на смъртност води до нарастване на техническите резерви без добавката за риск, може да бъдат определени въз основа на следните допускания:
а) множество застрахователни полици по отношение на едно и също застраховано лице могат да се третират като една застрахователна полица;
б) когато изчисляването на техническите резерви се основава на групи от полици, както е посочено в член 35, полиците, за които техническите резерви нарастват при понижаване на коефициентите на смъртност, може също така да бъдат определени въз основава на тези групи от полици, вместо на отделни полици, при условие че полученият резултат не се различава съществено.
3. Що се отнася до презастрахователните задължения, определянето на полиците, при които техническите резерви нарастват при понижаване на коефициентите на смъртност, се прилага само за базисните застрахователни полици и се извършва в съответствие с параграф 2.
Член 154
Подмодул на риска от инвалидност/заболеваемост в здравното застраховане
1. Капиталовото изискване за риска от инвалидност/заболеваемост в здравното застраховане е равно на:
а) капиталовото изискване за риска от медицински разноски при инвалидност/заболеваемост;
б) капиталовото изискване за риска, свързан със защита на доходите при инвалидност/заболеваемост.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат:
а) сценариите, въз основа на които се изчислява капиталовото изискване за риска, свързан с медицински разходи при инвалидност/заболеваемост, само по отношение на застрахователните и презастрахователните задължения, свързани с медицински разходи, при които техническата основа за извършване на основната стопанска дейност е подобна на тази в животозастраховането;
б) сценариите, въз основа на които се изчислява капиталовото изискване за риска, свързан със защитата на доходите при инвалидност/заболеваемост, само по отношение на застрахователните и презастрахователните задължения, свързани със защитата на доходи, при които техническата основа за извършване на основната стопанска дейност е подобна на тази в животозастраховането;
Член 155
Капиталово изискване за риска, свързан с медицински разходи при инвалидност/заболеваемост
1. Капиталовото изискване за риска, свързан с медицински разходи при инвалидност/заболеваемост, е равно на по-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за увеличаване на плащанията на медицински разходи;
б) капиталовото изискване за намаляване на плащанията на медицински разходи.
2. Капиталовото изискване за увеличаване на плащанията на медицински разходи е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили трайни промени:
а) увеличение с 5 % на размера на плащанията на медицински разходи, взет предвид при изчисляването на техническите резерви;
б) увеличение с 1 процентен пункт на инфлационното равнище (в процентно изражение) на плащанията на медицински разходи, използвано за изчисляване на техническите резерви.
3. Капиталовото изискване за намаляване на плащанията на медицински разходи е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили трайни промени:
а) намаление с 5 % на размера на плащанията на медицински разходи, взет предвид при изчисляването на техническите резерви;
б) намаление с 1 процентен пункт на инфлационното равнище (в процентно изражение) на плащанията на медицински разходи, използвано за изчисляване на техническите резерви.
Член 156
Капиталовото изискване за риска, свързан със защита на доходите при инвалидност/заболеваемост
Капиталовото изискване за риска, свързан със защита на доходите при инвалидност/заболеваемост, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили трайни промени:
а)увеличение с 35 % на коефициентите на инвалидност и заболеваемост, които се използват при изчисляване на техническите резерви, за да се отразят инвалидността и заболеваемостта през следващите 12 месеца;
б)увеличение с 25 % на коефициентите на инвалидност и заболеваемост, които се използват за изчисляване на техническите резерви, за да се отразят инвалидността и заболеваемостта през годините след следващите 12 месеца;
в)спад с 20 % в коефициентите на възстановяване при инвалидност и заболеваемост, когато използваните при изчисляването на техническите резерви коефициенти са по-ниски от 50 %;
г)увеличение с 20 % в равнищата на устойчивост на коефициентите на инвалидност и смъртност, когато използваните при изчисляването на техническите резерви коефициенти са равни или по-ниски от 50 %.
Член 157
Подмодул на риска от разходи в здравното застраховане
Капиталовото изискване за риска от разходи в здравното застраховане е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили трайни промени:
а)увеличение с 10 % на размера на разходите, взет предвид при изчисляването на техническите резерви;
б)увеличение от 1 процентен пункт на инфлационното равнище (в процентно изражение) на разходите, използвано за изчисляване на техническите резерви.
Що се отнася до презастрахователните задължения, застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат тези промени към собствените си разходи и, когато е целесъобразно, към разходи на предприятията — цеденти.
Член 158
Подмодул на актуализационния риск в здравното застраховане
Капиталовото изискване за актуализационния риск в здравното застраховане е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно увеличение с 4 % на размера на анюитетните обезщетения само във връзка с анюитетни застрахователни и презастрахователни задължения, при които дължимите съгласно съответните застрахователни полици обезщетения биха могли да нараснат в резултат на промени в инфлацията, правното статукво или здравното състояние на застрахованото лице.
Член 159
Подмодул на риска от прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането
1. Капиталовото изискване за посочения в член 151, параграф 1, буква е) риск от прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането е равно на най-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от трайно увеличение на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането;
б) капиталовото изискване за риска от трайно понижаване на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането;
в) капиталовото изискване за риска от масово прекратяване в здравното застраховане, подобно на животозастраховането.
2. Капиталовото изискване за риск от трайно увеличаване на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно повишаване с 50 % на процента на упражняване на съответните варианти, посочени в параграфи 4 и 5. Въпреки това по-големият процент на упражняване на вариантите не трябва да надвишава 100 % и увеличението на процента се прилага само за онези варианти, при които упражняването на варианта би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск.
3. Капиталовото изискване за риск от трайно понижаване на процентите на прекратяванията в здравното застраховане, подобно на животозастраховането, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствено трайно понижаване с 50 % на процента на упражняване на съответните варианти, посочени в параграфи 4 и 5. Въпреки това по-малкият процент на упражняване на варианта не трябва да надвишава 20 процентни пункта и намаляването на процента се прилага само за онези варианти, при които упражняването на варианта би довело до намаляване на техническите резерви без добавката за риск.
4. За целите на параграфи 2 и 3 се прилагат следните варианти:
а) всички законоустановени или договорни права на титуляра на полицата частично или цялостно да прекрати, откаже, намали, ограничи или преустанови действието на застрахователно покритие или да остави застрахователната полица да изтече;
б) всички законоустановени или договорни права на титуляра на полицата частично или изцяло да сключи, поднови, увеличи, продължи или възобнови застрахователното или презастрахователното покритие.
За целите на буква б) промяната в процента на упражняване на вариантите, посочена в параграфи 2 и 3, следва да се прилага към процента, който показва, че съответният вариант не е упражнен.
5. За целите на параграфи 2 и 3 следните варианти се прилагат по отношение на презастрахователните договори:
а) посочените в параграф 4 права на титулярите на полици по презастрахователните договори;
б) посочените в параграф 4 права на титулярите на полици по застрахователни договори, във връзка с които са сключени презастрахователните договори;
в) когато презастрахователните договори покриват застрахователни или презастрахователните договори, които ще бъдат сключени в бъдеще — правото на потенциалните титуляри на полици да не сключат тези застрахователни или презастрахователни договори.
6. Капиталовото изискване за риска от масово прекратяване следните варианти, е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на комбинация от следните непосредствено настъпили събития:
а) прекратяване с 40 % на застрахователните полици, при които прекратяването би довело до увеличаване на техническите резерви без добавката за риск;
б) когато даден презастрахователен договор се отнася до застрахователни или презастрахователни договори, които ще бъдат сключени в бъдеще, намаление с 40 % на броя на тези бъдещи застрахователни или презастрахователни договори, използвани при изчисляването на техническите резерви.
Събитията, посочени в първа алинея, се прилагат по еднакъв начин за всички съответни застрахователни и презастрахователни договори. По отношение на презастрахователните договори събитието, посочено в буква а), се прилага по отношение на базисните застрахователни договори.
За целите на определяне на загубата на основни собствени средства на застрахователното или презастрахователно предприятие, в случаите по параграф 1, буква а) предприятието прави изчислението за всяка полица поотделно въз основа на вида на прекратяване, което оказва най-силно отрицателно въздействие върху основните собствени средства на предприятието.
7. Когато най-голямото капиталово изискване, посочено в параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член, и най-голямото от капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2 от настоящия регламент, не се основават на един и същ сценарий, капиталово изискване за риска от прекратяване, посочен в член 105, параграф 3, буква е) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 1, букви а), б) и в) от настоящия член, за което при базовия сценарий се получава най-голямото капиталово изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2 от настоящия регламент.
Член 160
Подмодул на катастрофичния риск в здравното застраховане
1. Капиталовото изискване за катастрофичния риск в здравното застраховане е равно на:
където:
а) SCRma
представлява капиталовото изискване за подмодула на риска от масово произшествие;
б) SCRac
представлява капиталовото изискване за подмодула на риска от концентрация на произшествия;
в) SCRp
представлява капиталовото изискване за подмодула на пандемичния риск.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат:
а) подмодул за риска от масови произшествия при здравнозастрахователни и презастрахователни задължения, различни от застрахователните и презастрахователни задължения, свързани с обезщетение на работници;
б) подмодул за риска от концентрация на произшествия при застрахователни и презастрахователни задължения, свързани с обезщетение на работници, и при застрахователни и презастрахователни задължения за групова защита на доходите;
в) подмодул за пандемичен риск при здравнозастрахователни и презастрахователни задължения, различни от застрахователни и презастрахователни задължения, свързани с обезщетение на работници.
Член 161
Подмодул на риска от масови произшествия
1. Капиталовото изискване за риска от масови произшествия е равно на следното:
където:
а) сборът включва всички държави, посочени в приложение XVI;
б) SCR(ma,s)
представлява капиталовото изискване за риска от масови произшествия в държавата s.
2. За всички държави, посочени в приложение XVI, капиталовото изискване за риска от масови произшествия в конкретна държава s е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, която е изчислена по описания по-долу начин, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) rs представлява съотношението на лицата, засегнати от масовото произшествие в държава s, посочена в приложение XVI;
б) сборът включва видовете събития e, посочени в приложение XVI;
в) xe представлява съотношението на лицата, които ще получат обезщетения при настъпване на събитие e в резултат на произшествие, както е посочено в приложение XVI;
г) E(e,s)
представлява общата стойност на обезщетенията, платими от застрахователните и презастрахователните предприятия при настъпването на събитие e в държава s.
3. За всички видове събития, посочени в приложение XVI, както и във всички държави, изброени в същото приложение, застрахователната сума от застрахователно или презастрахователно предприятие за конкретно събитие e в дадена държава s е равна на:
където:
а) сумата включва всички лица i, които са застраховани от застрахователното или презастрахователно предприятие срещу събитие e и са жители на държава s;
б) SI(e,i)
представлява стойността на обезщетенията, платими от застрахователните и презастрахователните предприятия на всяко застраховано лице i при настъпването на събитие e.
Стойността на обезщетенията е застрахователната сума или, ако застрахователният договор предвижда периодични изплащания на обезщетенията, най-добрата прогнозна стойност на обезщетенията при настъпване на събитие e. Когато обезщетенията по застрахователен договор зависят от естеството и мащаба на щетата, причинена от събитие e, изчислението на стойността на обезщетенията се основава на максималните обезщетения, дължими по силата на договора, които отговарят на събитието. За застрахователни и презастрахователни задължения, свързани с медицински разходи, стойността на обезщетенията се основава на прогнозната оценка на средния размер на сумите, изплащани в случай на събитие e, като се приема, че застрахованото лице е с увреждания за посочената продължителност и се вземат предвид специфичните гаранции, включени в задълженията.
4. Когато разпоредбите на член 88 са изпълнени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват стойността на обезщетенията, изплащани на застрахованото лице, посочено в параграф 3, въз основа на хомогенни рискови групи, при условие че групирането на полиците е в съответствие с член 35.
Член 162
Подмодул на риска от концентрация на произшествия
1. Капиталовото изискване за подмодула на риска от концентрация на произшествия е равно на следното:
където:
а) сборът включва всички държави c;
б) SCR(ac,c)
представлява капиталовото изискване за риска от концентрация на произшествия за държава c.
2. За всички държави капиталовото изискване за риска от концентрация на произшествия за конкретна държава c е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, която е изчислена по описания по-долу начин, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) Cc представлява най-голямата концентрация на риска от произшествия за застрахователни и презастраховтелни предприятия в държава c;
б) сборът включва видовете събития e, посочени в приложение XVI;
в) xe представлява съотношението на лицата, които ще получат обезщетения при настъпване на събитие e в резултат на произшествието, посочено в приложение XVI;
г) CE(e,c)
представлява средният размер на обезщетенията, платими от застрахователните и презастрахователните предприятия при настъпването на събитие e за най-голямата концентрация на риска от произшествия в държава c.
3. За всички държави най-голямата концентрация на риска от произшествия за застрахователно или презастрахователно предприятие в държава c е равна на най-големия брой лица, за които са изпълнени всички от следните условия:
а) застрахователното или презастрахователното предприятие има застрахователно или презастрахователно задължение във връзка с обезщетение на работници или застрахователно или презастрахователно задължение за груповата защита на доходи или група по отношение на всяко от лицата;
б) задълженията във връзка с всяко от лицата покриват поне едно от събитията, посочени в приложение XVI;
в) лицата работят в една и съща сграда, разположена в държава c.
4. За всички видове събития и държави средната застрахователна сума от застрахователно и презастрахователно предприятие за вид събитие e за най-голямата концентрация на риска от произшествия в държава c е равна на следното:
където:
а) Ne представлява броят на застрахованите лицата, които са застраховани от застрахователното или презастрахователното предприятие срещу събитие e и които принадлежат към най-голямата концентрация на риска от произшествия на застрахователното или презастрахователното предприятие в държава c;
б) сборът включва всички застраховани лица, посочени в буква а);
в) SI(e,i)
представлява стойността на обезщетенията, платими от застрахователното или презастрахователното предприятие на застрахованото лице i при настъпването на събитие e.
Стойността на обезщетенията, посочена в буква в), е равна на застрахователната сума или, ако застрахователният договор предвижда периодични изплащания на обезщетенията — на най-добрата прогнозна стойност на обезщетенията при настъпване на събитие e. Когато обезщетенията по застрахователната полица зависят от естеството и мащаба на щетата, причинена от събитие e, изчислението на стойността на обезщетенията се основава на максималните обезщетения, дължими по силата на договора, който отговаря на събитието. За застрахователните и презастрахователните задължения, свързани с медицински разходи, стойността на обезщетенията се основава на прогнозна оценка на средния размер на сумите, изплащани в случай на събитие e, като се приема, че застрахованото лице е с увреждания за посечената продължителност и се вземат предвид специфичните гаранции, включени в задълженията.
5. Когато разпоредбите на член 88 са изпълнени, застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват стойността на обезщетенията, изплащани на застрахованото лице, посочено в параграф 4, въз основа на хомогенни рискови групи, при условие че групирането на полиците е в съответствие с член 35.
Член 163
Подмодул на пандемичния риск
1. Капиталовото изискване за подмодула на пандемичния риск е равно на загубата на основни собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, която е изчислена по описания по-долу начин, без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
където:
а) E представлява стойността на експозицията, която застрахователните и презастрахователните предприятия са направили за защита на доходите при пандемия;
б) сборът включва всички държави c;
в) Nc представлява броят на застрахованите от застрахователните и презастрахователните предприятия лица, които отговарят на всички от следните условия:
i) застрахованите лица са жители на държава c,
ii) застрахованите лица са обхванати от застрахователните или презастрахователните задължения, свързани с медицински разходи, които задължения са различни от застрахователни или презастрахователни задължения във връзка с обезщетения на работници и покриват медицински разходи вследствие на инфекциозно заболяване;
г) Mc представлява очакваният среден размер на обезщетението, което застрахователните или презастрахователните предприятия дължат на застраховано лице от държава c в случай на пандемия:
2. Експозицията на застрахователното или презастрахователното предприяти за защита на доходите при пандемия е равна на следното:
където:
а) сборът включва всички застраховани лица i, обхванати от застрахователните или презастрахователните задължения, свързани със защита на доходите, различни от застрахователните или презастрахователните задължения във връзка с обезщетение на работници;
б) Ei представлява стойността на обезщетенията, които застрахователното или презастрахователното предприятие дължи на застрахованото лице i в случай на трайна трудова инвалидност, причинена от инфекциозно заболяване. Стойността на обезщетенията е застрахователната сума или, когато договорът предвижда периодични плащания на обезщетения — най-добрата прогнозна оценка на обезщетенията, като се приема, че осигуреното лице е с трайни увреждания и няма да се възстанови.
3. За всички държави очакваният среден размер на обезщетението, което застрахователните или презастрахователните предприятия дължат на застраховано лице от държава c в случай на пандемия, е равен на:
където:
а) сборът включва видовете здравни услуги h, посочени в приложение XVI;
б) Hh представлява съотношението на застрахованите лица с клинични симптоми, използващи здравни услуги h, посочени в приложение XVI;
в) CH(h,c)
представлява най-добрата прогнозна стойност на обезщетенията, които застрахователните и презастрахователните предприятия дължат на застраховано лице в държава c във връзка със застрахователни или презастрахователни задължения (различни от застрахователни или презастрахователни задължения във връзка с обезщетение на работници), свързани с медицински разходи във връзка с използването на здравни услуги h в случай на пандемия.
Член 164
1. Модулът на пазарния риск се състои от всички от следните подмодули:
а) подмодула на лихвения риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
б) подмодула на риска, свързан с акции, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква б) от Директива 2009/138/ЕО;
в) подмодула на риска, свързан с недвижима собственост, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква в) от Директива 2009/138/ЕО;
г) подмодула на риска, свързан с лихвения спред, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО;
д) подмодула на валутния риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква д) от Директива 2009/138/ЕО;
е) подмодула на риска от пазарна концентрация, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква е) от Директива 2009/138/ЕО;
2. Капиталовото изискване за пазарния риск, посочен в член 105, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, е равно на следното:
където:
а) сборът покрива всички възможни комбинации i,j от подмодулите на модула на пазарен риск
б) Corr(i,j) представлява коефициентът на съответствие за пазарния риск за подмодули, i и j;
в) SCRi и SCRj представляват капиталовите изисквания за съответно подмодули i и j.
3. Корелационният коефициент Corr(i,j)
, посочен в параграф 2, е равен на позицията в ред i и колона j в следната корелационна матрица:
j i Лихвен процент
Собствен капитал
Недвижима собственост
Спред
Концентрация
Валута
Лихвен процент
1 A A A 0 0,25
Собствен капитал
A 1 0,75
0,75
0 0,25
Недвижима собственост
A 0,75
1 0,5 0 0,25
Спред
А 0,75
0,5 1 0 0,25
Концентрация
0 0 0 0 1 0 Валута
0,25
0,25
0,25
0,25
0 1 Параметърът А е равен на 0, когато капиталовото изискване за лихвен риск, посочено в член 165, е капиталовото изискване, посочено в буква а) от същия член. Във всички други случаи параметър е равен на 0,5.
Член 164а
Допустими инвестиции в инфраструктура
1. За целите на настоящия регламент допустимите инвестиции в инфраструктура включват инвестициите в инфраструктурна организация, която отговаря на следните критерии:
а) генерираните от инфраструктурните активи парични потоци позволяват изпълнението на всички финансови задължения при продължително напрежение, каквото е вероятно да възникне предвид свързания с проекта риск;
б) паричните потоци, които инфраструктурната организация генерира за заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти, са предвидими;
в) инфраструктурните активи и инфраструктурната организация са обвързани с регулаторна или договорна рамка, чрез която на заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти се осигурява висока степен на защита, включително следното:
а) договорната рамка трябва да съдържа разпоредби, които ефективно защитават заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти от загуби от прекратяване на проекта от страната, която се е съгласила да купи стоките или услугите, доставяни от инфраструктурната организация, освен ако не е изпълнено едно от следните условия:
i) приходите на инфраструктурната организация се финансират с плащания от голям брой ползватели; или
ii) по отношение на приходите се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост;
б) инфраструктурната организация има достатъчно резервни средства или други финансови механизми, с които да покрие изискванията за финансирането при извънредни ситуации и оборотния капитал по проекта.
Когато инвестициите са в облигации или заеми, договорната рамка трябва да предвижда и следното:
i) заемодателите разполагат с гаранция или се ползват до степента, разрешена в приложимото законодателство, от гаранция по всички активи и договори, които са от решаващо значение за изпълнението на проекта;
ii) ограничено е използването на нетните оперативни парични потоци след задължителните плащания от проекта за цели, различни от обслужване на дълга;
iii)
има ограничения върху дейностите, които могат да бъдат в ущърб на заемодателите, в т.ч. забрана за поемането на нов дълг без съгласието на съществуващите заемодатели в съгласуваната с тях форма, освен когато такова поемане на нов дълг е позволено съгласно документацията по съществуващия дълг.
Независимо от втора алинея, подточка i), други гаранционни механизми могат да се използват за инвестициите в облигации или заеми, за които предприятията могат да докажат, че гаранцията по всички активи и договори не влияе съществено върху способността на заемодателите да защитават ефективно или да възстановят по-голямата част от своите инвестиции. В този случай другите гаранционни механизми трябва да включват поне един от следните елементи:
i) залог на акции;
ii) право на намеса;
iii)
право на запор на банкови сметки;
iv) контрол върху паричните потоци;
v) определяне на реда и условията за възлагането на договори;
г) когато инвестициите са в облигации или заеми, застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да докаже пред надзорния орган, че може да задържи инвестицията до падежа;
д) когато инвестициите са в облигации или заеми, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, инвестиционният инструмент и другите равностойни инструменти са привилегировани спрямо всички други вземания, различни от законоустановените вземания и вземанията от субекти, предоставящи ликвидно улеснение, попечители и контрагенти по деривати;
е) когато инвестициите са в капиталови инструменти или в облигации или заеми, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, са изпълнени следните критерии:
i) инфраструктурните активи и инфраструктурната организация са разположени на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
ii) когато инфраструктурната организация е на етап строителство, инвеститорът в капиталови инструменти изпълнява долупосочените критерии, а когато има повече от един инвеститор в капиталови инструменти, цялата група инвеститори в капиталови инструменти изпълнява тези критерии:
— инвеститорите в капиталови инструменти имат успешен опит в надзора върху инфраструктурни проекти и притежават необходимите специализирани знания,
— инвеститорите в капиталови инструменти се отличават с нисък риск от неизпълнение или при тяхно неизпълнение рискът от съществени загуби за инфраструктурната организация е нисък,
— инвеститорите в капиталови инструменти имат стимули да защитават интересите на инвеститорите;
iii)
при наличието на рискове, свързани със строителството, са предвидени предпазни мерки, с които да се осигури завършването на проекта в съответствие с договорените спецификация, бюджет или краен срок;
iv) когато оперативните рискове са съществени, те се управляват по подходящ начин;
v) инфраструктурната организация използва изпитани технологии и проектиране;
vi) капиталовата структура на инфраструктурната организация ѝ дава възможност да обслужва дълга си;
vii)
рискът във връзка с рефинансирането на инфраструктурната организация е нисък;
viii)
инфраструктурната организация използва деривати само с цел намаляване на риска.
2. За целите на параграф 1, буква б) паричните потоци, създавани за заемодателите и инвеститорите в капиталови инструменти, не се смятат за предвидими, освен ако всички приходи, с изключение на несъществена част от тях, отговарят на следните условия:
а) изпълнен е един от следните критерии:
i) приходите зависят от наличността на проектния обект или продукт;
ii) по отношение на приходите се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост;
iii)
приходите са определени по негъвкав договор за продажба на принципа „вземи или плати“;
iv) равнището на производството или използваемостта и цената поотделно отговарят на следните критерии:
— подлежат на регулиране,
— определени са по силата на договор,
— могат да бъдат предвиждани в достатъчна степен поради ниския риск във връзка с търсенето;
б) когато приходите на организацията за инфраструктурни проекти не се финансират с плащания от голям брой ползватели, страната, която се е съгласила да купува стоките или услугите, доставяни от организацията за инфраструктурни проекти, трябва да бъде едно от следните:
i) субект по член 180, параграф 2 от настоящия регламент;
ii) регионално правителство или местен орган на управление, които са посочени в регламента, приет по силата на член 109а, параграф 2, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
iii)
субект с присъден от АВКО рейтинг със степен на кредитно качество най-малко 3;
iv) субект, който може да бъде заменен без значителна промяна в равнището на приходите и момента на получаването им.
Член 164б
Допустими инвестиции в инфраструктурни предприятия
За целите на настоящия регламент допустимите инвестиции в инфраструктурни предприятия включват инвестициите в инфраструктурна организация, която отговаря на следните критерии:
1.Основната част от приходите на инфраструктурната организация е получена от притежаването, финансирането, разработването или експлоатирането на инфраструктурни активи, разположени на територията на ЕИП или ОИСР.
2.Генерираните от инфраструктурните активи приходи отговарят на един от критериите, посочени в член 164а, параграф 2, буква а).
3.Когато приходите на инфраструктурната организация не се финансират с плащания от голям брой ползватели, страната, която се е съгласила да купува стоките или услугите, доставяни от инфраструктурната организация, трябва да бъде един от субектите, изброени в член 164а, параграф 2, буква б).
4.Приходите трябва да бъдат диверсифицирани от гледна точка на дейностите, местоположението или платците, освен ако по отношение на приходите не се прилага регулиране на нормата на възвръщаемост в съответствие с буква а) подточка ii) от член 164а, параграф 1, буква в) или договор за продажба на принципа „вземи или плати“, или приходите зависят от наличността на проектния обект или продукт.
5.Когато инвестициите са в облигации или заеми, застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да докаже пред надзорния орган, че може да задържи инвестицията до падежа.
6.Когато инфраструктурната организация няма кредитна оценка от призната АВКО:
а)капиталовата структура на инфраструктурната организация ѝ позволява да обслужва всичките си дългове съгласно консервативни допускания, основаващи се на анализ на съответните финансови параметри;
б)инфраструктурната организация е осъществявала дейност в продължение на най-малко три години или, в случай на придобиване, дейността е била извършвана най-малко три години.
7.Когато инфраструктурната организация има кредитна оценка от призната АВКО, тази кредитна оценка е със степен на кредитно качество между 0 и 3.
Член 165
Общи разпоредби
1. Капиталовото изискване за лихвен риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на по-голямото от следните:
а) сборът, по отношение на всички валути, от капиталовите изисквания за риска от повишаване в срочната структура на лихвените проценти, както е посочено в член 166 от настоящия регламент;
б) сборът, по отношение на всички валути, от капиталовите изисквания за риск от понижаване в срочната структура на лихвените проценти, както е посочено в член 167 от настоящия регламент.
2. Когато по-голямото от капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, букви а), б) и в), и по-голямото от съответните капиталови изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2, не се основават на един и същ сценарий, капиталовото изискване за лихвения риск е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 1, буква а) или б), при което въз основа на базовия сценарий се получава най-голямото капиталово изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2.
Член 166
Повишаване в срочната структура на лихвените проценти
1. Капиталовото изискване за риск от повишаване в срочната структура на лихвените проценти за дадена валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено увеличение на основните безрискови лихвени проценти за тази валута при различни падежи в съответствие със следната таблица:
Срок до падежа
(в години)
Повишение
1 70 %
2 70 %
3 64 %
4 59 %
5 55 %
6 52 %
7 49 %
8 47 %
9 44 %
10 42 %
11 39 %
12 37 %
13 35 %
14 34 %
15 33 %
16 31 %
17 30 %
18 29 %
19 27 %
20 26 %
90 20 %
За падежи, които не са посочени в таблицата по-горе, стойността на повишението се представя чрез линейна интерполация. При срокове до падежа, по-кратки от 1 година, повишението е 70 %. При срокове до падежа, по-дълги от 90 години, повишението е 20 %.
2. При всички положения повишението на основните безрискови лихвени проценти за всеки срок до падежа е поне един процентен пункт.
3. Въздействието, което повишаването в срочната структура на основните безрискови лихвени проценти оказва върху стойността на посочените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дялови участия във финансови и кредитни институции, се разглежда само върху стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68 от настоящия регламент. Частта, приспадната от собствените средства, се отчита само дотолкова, доколкото повишението в срочната структура на основните безрискови лихвени проценти води до увеличаване на основните собствени средства.
Член 167
Понижаване в срочната структура на лихвените проценти
1. Капиталовото изискване за риска от понижаване в срочната структура на лихвените проценти за дадена валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат от непосредствено понижаване на основните безрискови лихвени проценти за тази валута при различни срокове до падежа в съответствие със следната таблица:
Срок до падежа
(в години)
Понижаване
1 75 %
2 65 %
3 56 %
4 50 %
5 46 %
6 42 %
7 39 %
8 36 %
9 33 %
10 31 %
11 30 %
12 29 %
13 28 %
14 28 %
15 27 %
16 28 %
17 28 %
18 28 %
19 29 %
20 29 %
90 20 %
За срокове до падежа, които не са посочени в таблицата по-горе, стойността на понижението се представя чрез линейна интерполация. При срокове до падежа, по-кратки от 1 година, понижението е 75 %. При срокове до падежа, по-дълги от 90 години, понижението е 20 %.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, за отрицателни основни безрискови лихвени проценти понижението е нула.
3. Въздействието, което понижението в основната срочна структура на безрисковите лихвени проценти оказва върху стойността на посочените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дялови участия във финансови и кредитни институции, се разглежда само по отношение на стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68 от настоящия регламент. Частта, приспадната от собствените средства, се отчита само дотолкова, доколкото понижението в основната срочна структура на безрисковите лихвени проценти води до увеличаване на основните собствени средства.
Член 168
Общи разпоредби
1. Подмодулът на риска, свързан с акции, по буква б) от втора алинея на член 105, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО включва подмодул на риска за капиталови инструменти от тип 1, подмодул на риска за капиталови инструменти от тип 2, подмодул на риска за допустими инфраструктурни капиталови инструменти и подмодул на риска за допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия.
2. Капиталовите инструменти от тип 1 включват капиталови инструменти, които са допуснати за търговия на регулираните пазари в държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) или на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), или които се търгуват в многостранни системи за търговия по член 4, параграф 1, точка 22 от Директива 2014/65/ЕС със седалище или главно управление в държава — членка на ЕС.
3. Капиталовите инструменти от тип 2 включват капиталовите инструменти, различни от посочените в параграф 2, стоките и други алтернативни инвестиции. Те също така включват всички активи, различни от попадащите в обхвата на подмодула на лихвения риск, подмодула на риска, свързан с недвижима собственост, или подмодула на риска, свързан с лихвения спред, включително активите и непреките експозиции по член 84, параграфи 1 и 2, когато подходът на подробен преглед не може да бъде приложен и застрахователното или презастрахователното предприятие не се възползва от разпоредбите на член 84, параграф 3.
3a. Допустимите инфраструктурни капиталови инструменти включват капиталовите инвестиции в организации за инфраструктурни проекти, които изпълняват критериите по член 164а.
3б. Допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия включват капиталовите инвестиции в инфраструктурни организации, които изпълняват критериите по член 164б.
4. Капиталовото изискване за риска, свързан с акции, е равно на:
където:
а) SCRequ1
е капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 1;
б) SCRequ2
е капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 2;
в) SCRquinf
е капиталовото изискване за допустимите инфраструктурни капиталови инструменти;
г) SCRquinfc
е капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия.
5. Въздействието на непосредствено намаляване, посочено в членове 169 и 170, на стойността на дяловите участия, посочени в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, във финансовите и кредитните институциите се разглежда само по отношение на стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68 от настоящия регламент.
6. Следните капиталови инструменти се оценяват във всеки случай като вид 1:
а) капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са допустими фондове за социално предприемачество по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 346/2013 на Европейския парламент и на Съвета (
11 ), когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране;
б) капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са допустими фондове за рисков капитал по член 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета (
12 ), когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране;
в) ►M6 по отношение на алтернативните инвестиционни фондове от затворен тип, които са установени в Съюза или — ако не са установени в Съюза — които се предлагат на пазара в Съюза в съответствие с член 35 или 40 от Директива 2011/61/ЕС и които и в двата случая не използват ливъридж според метода на задълженията, предвиден в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията (
13 ). ◄
i) капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на тези фондове, при които подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на алтернативния инвестиционен фонд;
ii) дялове или акции на такива фондове, когато не е възможно подходът на подробен преглед да се прилага за всички експозиции в рамките на алтернативни инвестиционни фондове;
г) капиталови инструменти, различни от допустимите инфраструктурни капиталови инструменти или допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, притежавани в рамките на предприятия за колективно инвестиране, които са получили разрешение за европейски фондове за дългосрочни инвестиции по Регламент (ЕС) 2015/760, когато подходът на подробен преглед по член 84 от настоящия регламент може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране, или дялове или акции на тези фондове, когато подходът на подробен преглед не може да се прилага за всички експозиции в рамките на предприятието за колективно инвестиране;
д) допустими портфейли от некотирани капиталови инструменти по смисъла на член 168а.
Член 168а
Допустими портфейли от некотирани капиталови инструменти
1. За целите на член 168, параграф 6, буква д) допустим портфейл от некотирани капиталови инструменти е съвкупност от капиталови инвестиции, за която е изпълнено всяко едно от следните изисквания:
а) съвкупността се състои единствено от инвестиции в обикновени акции на дружества;
б) обикновените акции на всяко от съответните дружества не се търгуват на регулиран пазар;
в) централното управление на всяко от дружествата е в държава, която е член на ЕИП;
г) над 50 % от годишните приходи на всяко от дружествата са във валути на държави, които са членки на ЕИП или на ОИСР;
д) основното работно място на над 50 % от служителите, наети от всяко дружество, е в държави, които са членки на ЕИП;
е) за всяка от последните три финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност, всяко дружество отговаря на поне едно от следните условия:
i) годишният оборот на дружеството надхвърля 10 000 000EUR;
ii) балансовото число на дружеството надхвърля 10 000 000EUR;
iii)
броят на наетите от дружеството служители надхвърля 50;
ж) стойността на инвестицията във всяко дружество представлява не повече от 10 % от общата стойност на съвкупността от инвестиции;
з) нито едно от дружествата не е застрахователно или презастрахователно предприятие, кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, управляващо дружество на ПКИПЦК, институция за професионално пенсионно осигуряване или предприятие, извършващо финансови дейности, което не е поднадзорно;
и) коефициентът „бета“ на съвкупността от инвестиции не надвишава 0,796.
2. За целите на параграф 1, буква и) коефициентът „бета“ на съвкупността от инвестиции е средната стойност на коефициентите „бета“ за всяка от инвестициите в тази съвкупност, претеглена спрямо балансовите стойности на тези инвестиции. Коефициентът „бета“ на инвестиция в дадено дружество се определя, както следва:
където:
а) β е коефициентът „бета“ на капиталовата инвестиция в дружеството;
б) GM е средната брутна печалба на дружеството за последните пет финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност;
в) Debt е общият дълг на дружеството към края на последната финансова година, за която има налични данни;
г) CFO е средният нетен паричен поток от дейността на дружеството за последните пет финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност:
д) ROCE е средната възвръщаемост на собствения капитал на дружеството за последните пет финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност. Под собствен капитал се разбират капиталът и резервите съгласно посоченото в приложение III към Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
14 ), с изключение на привилегированите акции и свързаните с тях премии от емисии на акции.
Член 169
Подмодул на стандартния риск, свързан с акции
1. Капиталовото изискване за капиталови инструменти от тип 1, посочени в член 168 от настоящия регламент, е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствени спадове:
а) непосредствен спад от 22 % на стойността на капиталовите инвестиции от тип 1 в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
б) непосредствен спад от 22 % на стойността на капиталовите инвестиции от тип 1, които се третират като дългосрочни капиталови инвестиции в съответствие с член 171а;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 39 % и посочената в член 172 от настоящия регламент симетрична корекция, на стойността на капиталовите инструменти от тип 1, различни от посочените в букви а) и б).
2. Капиталовото изискване за капиталови инструменти от тип 2, посочени в член 168 от настоящия регламент, е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствени спадове:
а) непосредствен спад от 22 % на стойността на капиталовите инвестиции от тип 2 в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
б) непосредствен спад от 22 % на стойността на капиталовите инвестиции от тип 2, които се третират като дългосрочни капиталови инвестиции в съответствие с член 171а;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 49 % и посочената в член 172 от настоящия регламент симетрична корекция, на стойността на капиталовите инструменти от тип 2, различни от посочените в букви а) и б).
3. Капиталовото изискване за допустимите инфраструктурни капиталови инструменти по член 168 от настоящия регламент е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствени спадове:
а) непосредствен спад от 22 % на стойността на инвестициите в допустими инфраструктурни капиталови инструменти в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
б) непосредствен спад от 22 % на стойността на инвестициите в допустими инфраструктурни капиталови инструменти, които се третират като дългосрочни капиталови инвестиции в съответствие с член 171а;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 30 % и 77 % от посочената в член 172 от настоящия регламент симетрична корекция, на стойността на инвестициите в допустими инфраструктурни капиталови инструменти, различни от посочените в букви а) и б).
4. Капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия по член 168 от настоящия регламент е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствени спадове:
а) непосредствен спад от 22 % на стойността на инвестициите в допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
б) непосредствен спад от 22 % на стойността на инвестициите в допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, които се третират като дългосрочни капиталови инвестиции в съответствие с член 171а;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 36 % и 92 % от симетричната корекция по член 172 от настоящия регламент, на стойността на допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, различни от посочените в букви а) и б).
Член 170
Подмодул на риска, свързан с акции, основаващ се на срока
1. Ако застрахователното или презастрахователното предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО, капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 1 е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на следните непосредствено настъпили намаления:
а) непосредствен спад от 22 % в стойността на капиталовите инструменти от тип 1 в съответствие с дейността по член 304, параграф 1, подточка i) от Директива 2009/138/ЕО;
б) непосредствен спад с 22 % в стойността на капиталовите инвестиции от тип 1 в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 39 % и посочената в член 172 от настоящия регламент симетрична корекция, в стойността на капиталовите инструменти от тип 1, различни от тези, посочени в буква а) или б).
2. Ако застрахователното или презастрахователното предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО, капиталовото изискване за капиталовите инструменти от тип 2 е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствен спад:
а) с 22 % в стойността на капиталовите инструменти от тип 2 в съответствие с дейността по член 304, параграф 1, подточка i) от Директива 2009/138/ЕО;
б) с 22 % в стойността на капиталовите инвестиции от тип 2 в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и член 212, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
в) равен на сбора от 49 % и посочената в член 172 от настоящия регламент симетрична корекция, в стойността на капиталовите инструменти от тип 2, различни от тези, посочени в буква а) или б).
3. Ако застрахователното или презастрахователното предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО, капиталовото изискване за допустимите инфраструктурни капиталови инструменти е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на:
а) непосредствен спад от 22 % в стойността на допустимия инфраструктурен капиталов инструмент в съответствие с дейността по член 304, параграф 1, подточка i) от Директива 2009/138/ЕО;
б) непосредствен спад от 22 % в стойността на инвестициите в допустими инфраструктурни капиталови инструменти в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 30 % и 77 % от симетричната корекция по член 172 от настоящия регламент, в стойността на допустимите инфраструктурни капиталови инструменти, различни от посочените в букви а) и б).
4. Ако застрахователното или презастрахователното предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО, капиталовото изискване за допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на:
а) непосредствен спад от 22 % в стойността на допустимия капиталов инструмент на инфраструктурни предприятия в съответствие с дейността по член 304, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО;
б) непосредствен спад от 22 % в стойността на инвестициите в допустими капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия в свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато тези инвестиции са от стратегическо естество;
в) непосредствен спад, равен на сбора от 36 % и 92 % от симетричната корекция по член 172 от настоящия регламент, в стойността на допустимите капиталови инструменти на инфраструктурни предприятия, различни от посочените в букви а) и б).
Член 171
Стратегически капиталови инвестиции
За целите на член 169, параграф 1, буква а), параграф 2, буква а), параграф 3, буква а) и параграф 4, буква а) и член 170, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 4, буква б), капиталови инвестиции от стратегическо естество са капиталови инвестиции, за които застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, удостоверява следното:
а)че е вероятно стойността на капиталовата инвестиция да бъде съществено по-малко променлива през следващите 12 месеца спрямо стойността на други капиталови инструменти през същия период, в резултат на естеството на инвестицията и влиянието, упражнявано от предприятието, притежаващо дялово участие, в свързаното предприятие;
б)че инвестицията е от стратегическо естество, като взема предвид всички фактори, включително:
i)наличието на ясна стратегия за запазване на дяловото участие за продължителен период от време;
ii)съответствието на стратегията по буква а) с основните политики, регулиращи или ограничаващи дейностите на предприятието;
iii)способността на предприятието, притежаващо дялово участие, да запази дяловото си участие в свързаното предприятие;
iv)наличието на трайна връзка;
v)когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, е част от група, съответствието на тази стратегия с основните политики, регулиращи или ограничаващи дейностите на групата.
Член 171а
Дългосрочни капиталови инвестиции
1. За целите на настоящия регламент подсъвкупност от капиталови инвестиции може да се третира като дългосрочни капиталови инвестиции, когато застрахователното или презастрахователното предприятие представи на надзорния орган убедителни доказателства, че е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) подсъвкупността от капиталови инвестиции, както и срокът на държане на всяка от капиталовите инвестиции от подсъвкупността са ясно определени;
б) подсъвкупността от капиталови инвестиции е включена в целеви портфейл от активи, разпределени за покриване на най-добрата прогнозна оценка на портфейла от застрахователни или презастрахователни задължения, съответстващи на една или няколко ясно определени дейности, като предприятието поддържа това разпределение през жизнения цикъл на задълженията;
в) портфейлът от застрахователните или презастрахователните задължения и посоченият в буква б) целеви портфейл от активи се определят, управляват и организират отделно от другите дейности на предприятието, като целевият портфейл от активи не може да бъде използван за покриването на загуби, възникнали от други дейности на предприятията;
г) техническите резерви в рамките на посочения в буква б) портфейл от застрахователни или презастрахователни задължения представляват само част от общия размер на техническите резерви на застрахователното или презастрахователното предприятие;
д) средният срок на държане на капиталовите инвестиции в подсъвкупността надвишава 5 години, или когато средният период на държане на подсъвкупността е по-къс от 5 години, застрахователното или презастрахователното предприятие не продава капиталови инвестиции от подсъвкупността, докато средният срок на държане не надвиши 5 години;
е) подсъвкупността от капиталови инвестиции се състои само от капиталови инструменти, котирани на регулиран пазар в ЕИП, или от некотирани капиталови инструменти на дружества, чиито централни управления са в държави, които са членки на ЕИП;
ж) платежоспособността и ликвидността на застрахователното или презастрахователното предприятие, както и неговите стратегии, процеси и процедури за докладване във връзка с управлението на активите и пасивите гарантират постоянно и при неблагоприятни условия, че в продължение на най-малко 10 години предприятието е в състояние да избегне принудителната продажба на капиталовите инвестиции от подсъвкупността;
з) управлението на риска, управлението на активите и пасивите и инвестиционната политика на застрахователното или презастрахователното предприятие отразяват намерението на предприятието да задържи подсъвкупността от капиталови инвестиции за срок, който е съвместим с изискването по буква д) и способността му да изпълни изискването по буква ж).
2. Когато капиталовите инструменти са държани при предприятия за колективно инвестиране или при алтернативни инвестиционни фондове, посочени в член 168, параграф 6, букви а) — г), предвидените в параграф 1 от настоящия член условия могат да бъдат оценени на равнище фонд, а не на равнище основни активи, държани в тези фондове.
3. Застрахователните или презастрахователните предприятия, които в съответствие с параграф 1 третират подсъвкупност от капиталови инвестиции като дългосрочни капиталови инвестиции, нямат право да се връщат към подхода, който не включва дългосрочни капиталови инвестиции. Когато застрахователно или презастрахователно предприятие, третиращо подсъвкупност от капиталови инвестиции като дългосрочни капиталови инвестиции, не е в състояние да спазва условията, посочени в параграф 1, то информира незабавно надзорния орган и за срок от 36 месеца престава да прилага член 169, параграф 1, буква б), параграф 2, буква б), параграф 3, буква б) и параграф 4, буква б) по отношение на всяка от своите капиталови инвестиции.
Член 172
Симетрична корекция на капиталовото изискване
1. Посочените в член 106, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО капиталови индекси отговарят на всички от следните изисквания:
а) капиталовият индекс измерва пазарната цена на диверсифициран портфейл от капиталови инструменти, който е представителен за естеството на капиталовите инструменти, които обикновено се държат от застрахователни и презастрахователни предприятия;
б) равнището на капиталовия индекс е публично достъпно;
в) равнищата на капиталовия индекс се публикуват достатъчно често, за да може да се определи текущото равнище на индекса и средната му стойност за последните 36 месеца.
2. При спазване на разпоредбите на параграф 4 симетричната корекция е равна на:
където:
а) CI представлява настоящото равнище на капиталовия индекс;
б) AI е среднопретеглената стойност на дневните равнища на капиталовия индекс през последните 36 месеца.
3. За целите на изчисляването на средно претеглената стойност на дневните равнища на капиталовия индекс, всички дневни равнища имат еднакви тегла. Дните през последните 36 месеца, за които индексът не e определен, не се включват в средната стойност.
4. Симетричната корекция не може да бъде по-ниска от 10 % или по-висока от 10 %.
Член 173
Критерии за използването на преходната мярка за стандартния риск, свързан с акции
1. Предвидената в член 308б, параграф 13 от Директива 2009/138/ЕО преходна мярка за стандартния риск, свързан с акции, се прилага само за капиталовите инструменти, които са купени на или преди 1 януари 2016 г. и които не са подложени на риск, свързан с акции и основаващ се на срока, по член 304 от същата директива.
2. Когато капиталовите инструменти се притежават в рамките на предприятие за колективно инвестиране или инвестиция под формата на фондове и когато подходът на подробен преглед не е възможен, преходната мярка по член 308б, параграф 13 от Директива 2009/138/ЕО се прилага спрямо дела на капиталовите инструменти, притежавани в рамките на предприятието за колективно инвестиране или инвестицията под формата на фондове, в съответствие с целевото разпределение на базовите активи към 1 януари 2016 г., при условие че целевото разпределение е на разположение на предприятието. Делът на капиталовите инструменти, спрямо които се прилага преходната мярка, ежегодно се намалява пропорционално на коефициента на обращаемост на активите на предприятието за колективно инвестиране или инвестицията под формата на фондове. Когато делът на капиталовите инвестиции на предприятието за колективно инвестиране или инвестицията под формата на фондове в целевото разпределение нарасне, делът на капиталовите инструменти, за които се прилага преходната мярка, не се увеличава.
Член 174
Капиталовото изискване за риска, свързан с недвижима собственост, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква в) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствен спад с 25 % в стойността на недвижимата собственост.
Член 175
Обхват на подмодула на риска, свързан с лихвения спред
Капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на:
където:
а) SCRbonds
представлява капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми;
б) SCRsecuritisation
представлява капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по секюритизиращи позиции;
в) SCRcd
представлява капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по кредитни деривати.
Член 176
Риск, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми
1. Капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по облигации и заеми, SCRbonds
, е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствен относителен спад на рисковия фактор stressi
в стойността на всяка облигация или заем i, различни от ипотечни кредити, които отговарят на изискванията по член 191, включително банкови депозити, различни от парични средства в банкови сметки, посочени в член 189, параграф 2, буква б).
2. Рисковият фактор stressi
зависи от модифицираната дюрация на облигацията или заема i, измерена в години (duri
). duri
никога не е под 1. За облигации или заеми с променлив лихвен процент duri
е равна на модифицираната дюрация на облигации или заеми с фиксиран лихвен процент със същия падеж и с купонни плащания, равни на форуърдния лихвен процент.
3. За облигациите или заемите, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитното качество и модифицираната дюрация duri
на облигацията или заема i в съответствие със следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 и 6
Дюрация
(dur
i) stressi
ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi до 5
bi · duri
— 0,9 %
— 1,1 %
— 1,4 %
- 2,5 %
— 4,5 %
— 7,5 %
Над 5 и до 10
ai + bi
· (duri
– 5)
4,5 %
0,5 %
5,5 %
0,6 %
7,0 %
0,7 %
12,5 %
1,5 %
22,5 %
2,5 %
37,5 %
4,2 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
7,0 %
0,5 %
8,5 %
0,5 %
10,5 %
0,5 %
20,0 %
1,0 %
35,0 %
1,8 %
58,5 %
0,5 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
9,5 %
0,5 %
11 %
0,5 %
13,0 %
0,5 %
25,0 %
1,0 %
44,0 %
0,5 %
61,0 %
0,5 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
12,0 %
0,5 %
13,5 %
0,5 %
15,5 %
0,5 %
30,0 %
0,5 %
46,6 %
0,5 %
63,5 %
0,5 %
4. За облигациите и заемите, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО и за които длъжниците не са предоставили обезпечение, отговарящо на критериите по член 214, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от дюрацията duri
на облигацията или заема i в съответствие със следната таблица:
Дюрация (dur
i) stressi
до 5
3 % · duri
Над 5 и до 10
15 % + 1,7 % · (duri
– 5)
Над 10 и до 20
23,5 % + 1,2 % · (duri
– 10)
Над 20
min(35,5 % + 0,5 % · (duri
– 20); 1)
4а. Независимо от посоченото в параграф 4, на облигациите и заемите с присъдена степен на кредитно качество съгласно член 176а, параграф 1 или 2 или член 176в, параграф 1 се присъжда рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитното качество и модифицираната дюрация duri
на облигацията или заема i, присъдена според предвидената в параграф 3 от настоящия член таблица.
5. За облигации и заеми, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО и за които длъжници са предоставили обезпечение, което отговаря на критериите по член 214, се присъжда рисков фактор stressi
в съответствие със следното:
а) когато коригираната за риска стойност на обезпечението е по-висока или равна на стойността на облигацията или заема i, факторът stressi
е равен на половината от стойността на рисковия фактор, която се определя в съответствие с параграф 4;
б) когато коригираната за риска стойност на обезпечението е по-ниска от стойността на облигацията или заема i и когато рисковият фактор, определен в съответствие с параграф 4, би довел до стойност на облигацията или заема i, която е по-ниска от коригираната за риска стойност на обезпечението, stressi
е равно на средната стойност на следното:
i) рисковия фактор, определен в съответствие с параграф 4;
ii) разликата между стойността на облигацията или заема i и коригираната за риска стойност на обезпечението, разделена на стойността на облигацията или заема i;
в) когато коригираната за риска стойност на обезпечението е по-ниска от стойността на облигацията или заема i и когато рисковият фактор, определен в съответствие с параграф 4, би довел до стойност на облигацията или заема i, която е по-висока или равна на коригираната за риска стойност на обезпечението, stressi
се определя в съответствие с параграф 4.
Коригираната за риска стойност на обезпечението се изчислява в съответствие с членове 112, 197 и 198.
6. Въздействието, което непосредственият спад оказва върху стойността на посочените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дялови участия във финансови и кредитни институции, се разглежда само по отношение на стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68.
Член 176а
Вътрешна оценка на степените на кредитно качество на облигациите и заемите
1. На облигациите и заемите, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО и за които длъжниците не са предоставили обезпечение, отговарящо на критериите по член 214, може да се присъди степен на кредитно качество 2, ако по отношение на облигацията или заема са изпълнени всички посочени в параграфи 3 и 4 критерии.
2. На облигациите и заемите — различни от облигациите и заемите с присъдена по параграф 1 степен на кредитно качество 2 — за които липсва кредитна оценка от призната АВКО и за които длъжниците не са предоставили обезпечение, отговарящо на критериите по член 214, може да се присъди степен на кредитно качество 3, ако по отношение на облигацията или заема са изпълнени всички посочени в параграфи 3 и 5 критерии.
3. Критериите по настоящия параграф са:
а) собствената вътрешна кредитна оценка на застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на облигацията или заема отговаря на изискванията, изброени в член 176б;
б) облигацията или заемът са емитирани от дружество, което не принадлежи към корпоративната група на застрахователното или презастрахователното предприятие;
в) облигацията или заемът не са емитирани от дружество, което е застрахователно или презастрахователно предприятие, инфраструктурна организация, кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, управляващо дружество на ПКИПЦК, институция за професионално пенсионно осигуряване или предприятие, извършващо финансови дейности, което не е поднадзорно;
г) няма вземания към дружеството, емитиращо облигацията или заема, с по-висок ранг от облигацията или заема, с изключение на следните вземания:
i) законоустановени вземания и вземания от страна на субекти, предоставящи ликвидни улеснения, при условие че тези законоустановени вземания и вземания от субекти, предоставящи ликвидни улеснения, не са съществени в своята съвкупност в сравнение с общия първостепенен дълг на емитиращото дружество;
ii) вземания от страна на попечители;
iii)
вземанията от страна на контрагенти по деривати;
д) освен редовните лихвени плащания с фиксиран или плаващ процент по въпросната облигация или заем е предвидено фиксирано изкупуване на или преди датата на падеж;
е) договорните условия по облигацията или заема предвиждат следното:
i) кредитополучателят е задължен да предоставя най-малко веднъж годишно одитирани финансови данни на кредитора;
ii) кредитополучателят е задължен да уведомява кредитора за всички събития, които биха могли съществено да повлияят върху кредитния риск на облигацията или заема;
iii)
кредитополучателят няма право да променя едностранно условията по облигацията или заема, нито да внася други промени в дейността си, които биха могли съществено да повлияят върху кредитния риск на облигацията или заема;
iv) на емитента е забранено да емитира нов дълг без предварителното съгласие на застрахователното или презастрахователното предприятие;
v) понятието „случай на неизпълнение“ е определено по специфичен за емисията и емитента начин;
vi) какво се случва при промяна в контрола;
ж) облигацията или заемът са емитирани от дружество, което отговаря на всеки един от следните критерии:
i) дружеството е дружество с ограничена отговорност;
ii) централното управление на дружеството е в държава, която е член на ЕИП;
iii)
над 50 % от годишните приходи на дружеството са във валути на държави, които са членки на ЕИП или на ОИСР;
iv) няма настъпило кредитно събитие през най-малко последните 10 години от дейността на дружеството;
v) поне едно от следните условия е изпълнено за всяка от последните три финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност:
— годишният оборот на дружеството надхвърля 10 000 000EUR,
— балансовото число на дружеството надхвърля 10 000 000EUR,
— броят на наетите от дружеството служители надхвърля 50,
vi) сумата на годишните печалби на дружеството преди лихви, данъци и амортизация („EBITDA“) през последните пет финансови години е по-голяма от 0;
vii)
общият дълг на дружеството към края на последната финансова година, за която има налични данни, не надвишава 6,5 пъти средната стойност на годишните му свободни парични потоци през последните пет финансови години;
viii)
средната стойност на EBITDA на дружеството през последните пет финансови години не е по-малка от 6,5 пъти разходите за лихви на дружеството за последната финансова година, за която има налични данни;
ix) нетният дълг на дружеството към края на последната финансова година, за която има налични данни, не надвишава 1,5 пъти общия собствен капитал на дружеството към края на тази финансова година.
4. Доходността по облигацията или заема, както и доходността по всяка облигация и заем с подобни договорни условия, емитирани от същото дружество през предходните три финансови години, не надвишава по-високата от следните стойности:
а) средната стойност на доходността по двата индекса, определени в съответствие с параграф 6;
б) сборът от 0,5 % и доходността по индекса, който отговаря на изискването по буква г) от посочения параграф.
5. Доходността по облигацията или заема, както и доходността по облигации и заеми с подобни договорни условия, емитирани от същото дружество през предходните три финансови години, не надвишава по-високата от следните стойности:
а) средната стойност на доходността по двата индекса, определени в съответствие с параграф 7;
б) сборът от 0,5 % и доходността по индекса, който отговаря на изискването по буква б) от посочения параграф.
6. За целите на параграф 4 застрахователното или презастрахователното предприятие определя за облигацията или заема по параграф 1 доходността, към момента на емитиране на тази облигация или заем, по два индекса, които отговарят на всяко от изброените по-долу изисквания:
а) и двата индекса са широки индекси на търгувани облигации, на които е присъдена външна кредитна оценка;
б) търгуваните облигации, включени в състава на двата индекса, са деноминирани във валутата на облигацията или заема;
в) датата на падеж на търгуваните облигации, включени в състава на двата индекса, е сходна на тази на облигацията или заема;
г) един от двата индекса се състои от търгувани облигации със степен на кредитно качество 2;
д) един от двата индекса се състои от търгувани облигации със степен на кредитно качество 4;
7. За целите на параграф 5 застрахователното или презастрахователното предприятие определя за облигацията или заема по параграф 2 доходността, към момента на емитиране на тази облигация или заем, по два индекса, които отговарят на всички изброени по-долу изисквания:
а) и двата индекса отговарят на изискванията по букви а), б) и в) от параграф 6;
б) един от двата индекса се състои от търгувани облигации със степен на кредитно качество 3;
в) един от двата индекса се състои от търгувани облигации със степен на кредитно качество 4;
8. За целите на параграф 4, когато характеристиките на посочената в параграф 1 облигация или заем, които не са свързаните с кредитен риск или неликвидност характеристики, съществено се различават от характеристиките на търгуваните облигации, включени в състава на двата индекса, определени в съответствие с параграф 6, застрахователното или презастрахователното предприятие коригира доходността по облигацията или заема, за да отрази тези различия.
9. За целите на параграф 5, когато характеристиките на посочената в параграф 2 облигация или заем, които не са свързаните с кредитен риск или неликвидност характеристики, съществено се различават от характеристиките на търгуваните облигации, включени в състава на двата индекса, определени в съответствие с параграф 7, застрахователното или презастрахователното предприятие коригира доходността по облигацията или заема, за да отрази тези различия.
Член 176б
Изисквания за собствената вътрешна кредитна оценка на предприятието по отношение на облигациите и заемите
За целите на член 176а, параграф 3, буква а) собствената вътрешна кредитна оценка на застрахователно или презастрахователно предприятие по отношение на облигация или заем отговаря на следните изисквания:
а)степента на кредитно качество на облигацията или заема се присъжда въз основа на собствената вътрешна кредитна оценка;
б)застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да представи на надзорния орган убедителни доказателства, че собствената вътрешна кредитна оценка, както и степента на кредитно качество, присъдена на облигацията или заема въз основа на тази оценка, са надеждни и правилно отразяват риска, свързан с лихвения спред, на облигацията или заема в подмодула, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО;
в)при собствената вътрешна кредитна оценка се вземат предвид всички фактори, които биха могли да имат съществено въздействие върху кредитния риск по облигацията или заема, включително следните фактори:
i)конкурентната позиция на емитента;
ii)качеството на извършваното от емитента управление;
iii)финансовите политики на емитента;
iv)държавният риск;
v)въздействието на действащите ограничителни клаузи;
vi)досегашните финансови резултати на емитента, включително броя на годините, през които е извършвал дейност;
vii)размерът на емитента и многообразието на неговите дейности;
viii)количественото въздействие върху рисковия профил и финансовите показатели на емитента вследствие на емитирането на облигацията или заема;
ix)структурата на собственост на емитента;
x)сложността на бизнес модела на емитента;
г)при собствената вътрешна кредитна оценка се използва цялата приложима количествена и качествена информация;
д)собствената вътрешна кредитна оценка, степента на кредитно качество, присъдена въз основа на тази оценка, и информацията, използвана в подкрепа на собствената вътрешна кредитна оценка, се документират;
е)при собствената вътрешна кредитна оценка се вземат предвид характеристиките на съпоставими активи, за които има кредитна оценка от призната АВКО;
ж)при собствената вътрешна кредитна оценка се вземат предвид тенденциите във финансовите резултати на емитента;
з)от процедурна гледна точка собствената вътрешна кредитна оценка е независима от решението за отпускане на кредит;
и)застрахователното или презастрахователното предприятие преразглежда редовно собствената си вътрешна кредитна оценка.
Член 176в
Оценка на степените на кредитно качество на облигациите и заемите въз основа на одобрен вътрешен модел
1. Настоящият член се прилага при следните обстоятелства:
а) застрахователно или презастрахователно предприятие е сключило с друг субект договор (наричан по-нататък „договор за съвместни инвестиции“) да инвестират съвместно в облигации и заеми;
б) този друг субект (наричан по-нататък „съинвеститор“) е един от следните:
i) институция по смисъла на член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, която използва вътрешнорейтинговия подход, посочен в член 143, параграф 1 от посочения регламент;
ii) застрахователно или презастрахователно предприятие, което използва вътрешен модел в съответствие с член 100 от Директива 2009/138/ЕО;
в) съгласно договора за съвместни инвестиции застрахователното или презастрахователното предприятие и съинвеститорът инвестират съвместно в облигации и заеми, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО и за които длъжниците не са предоставили обезпечение, което отговаря на критериите по член 214;
г) споразумението за съвместни инвестиции предвижда, че съинвеститорът споделя със застрахователното или презастрахователното предприятие вероятностите от неизпълнение, получени чрез неговия вътрешнорейтингов подход, или съответно степените на кредитно качество, получени чрез неговия вътрешен модел, за посочените в буква в) облигации или заеми с оглед използването на тази информация за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие.
2. Ако всички критерии по параграфи 3—6 са изпълнени, на облигациите и заемите, посочени в параграф 1, буква в), се присъждат степените на кредитно качество, определени по следния начин:
а) в случай че съинвеститорът попада в обхвата на параграф 1, буква б), подточка i), степените на кредитно качество се определят въз основа на последните вероятности от неизпълнение, получени чрез вътрешнорейтинговия подход;
б) в случай че съинвеститорът попада в обхвата на параграф 1, буква б), подточка ii), степените на кредитно качество са тези, получени чрез вътрешния модел.
3. Критериите по настоящия параграф са:
а) емитентът на облигацията или заема не принадлежи към корпоративната група на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) емитентът не е застрахователно или презастрахователно предприятие, инфраструктурна организация, кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, управляващо дружество на ПКИПЦК, институция за професионално пенсионно осигуряване или предприятие, извършващо финансови дейности, което не е поднадзорно;
в) централното управление на емитента е в държава, която е член на ЕИП;
г) над 50 % от годишните приходи на емитента са във валути на държави, които са членки на ЕИП или на ОИСР;
д) поне едно от следните условия е изпълнено за всяка от последните три финансови години, приключили преди датата, на която се изчислява капиталовото изискване за платежоспособност:
— годишният оборот на емитента надхвърля 10 000 000EUR,
— балансовото число на емитента надхвърля 10 000 000EUR,
— броят на наетите от емитента служители надхвърля 50.
4. Критериите по настоящия параграф са:
а) в споразумението за съвместни инвестиции се определят видовете поемани облигации и заеми, както и приложимите критерии за оценка;
б) съинвеститорът предоставя на застрахователното или презастрахователното предприятие достатъчно подробна информация за процеса на поемане, включително прилаганите критерии, организационната структура на съинвеститора и извършваните от него проверки;
в) съинвеститорът предоставя на застрахователното или презастрахователното предприятие данни за всички заявления за поемане на облигации и заеми;
г) съинвеститорът предоставя на застрахователното или презастрахователното предприятие подробна информация за всички решения за одобряване или отхвърляне на заявленията за поемане на облигации и заеми;
д) съинвеститорът задържа експозиция от най-малко 20 % от номиналната стойност на всяка облигация и заем;
е) процесът на поемане е същият като този, който съинвеститорът следва при другите си инвестиции в съпоставими облигации и заеми;
ж) застрахователното или презастрахователното предприятие инвестира във всички облигации и заеми от посочените в буква а) видове, за които съинвеститорът е взел решение да одобри заявлението за поемане на облигации или заеми;
з) съинвеститорът предоставя на застрахователното или презастрахователното предприятие информация, която му позволява да разбере вътрешнорейтинговия подход или съответно вътрешния модел и неговите ограничения, както и съответната им адекватност и целесъобразност, в т.ч.:
i) описание на вътрешнорейтинговия подход или съответно на вътрешния модел, включително входящите данни и рисковите фактори, количественото определяне на рисковите параметри и базовите методи, както и прилаганата обща методика;
ii) описание на обхвата на използването на вътрешнорейтинговия подход или съответно на вътрешния модел;
iii)
описание на процеса на валидиране на модела и на другите процеси, позволяващи наблюдение на функционирането на модела, периодично преразглеждане на пригодността на неговите спецификации и изпитване на резултатите на вътрешнорейтинговия подход или съответно на вътрешния модел спрямо практическите резултати.
5. В случай че съинвеститорът попада в обхвата на параграф 1, буква б), подточка i):
а) застрахователното или презастрахователното предприятие документира ясно степента на кредитно качество, на която съответства вероятността от неизпълнение, получена чрез вътрешнорейтинговия подход на институцията;
б) чрез извършеното от застрахователното или презастрахователното предприятие съотнасяне на вероятностите от неизпълнение към степените на кредитно качество се гарантира целесъобразността на полученото за съответната облигация или заем равнище на капиталовото изискване за подмодула на риска, свързан с лихвения спред, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО;
в) съотнасянето е въз основа на таблица 1 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799 на Комисията (
15 ); г) вероятностите от неизпълнение биват предпазливо коригирани преди съотнасянето, като се вземат предвид качествените фактори по член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799;
д) вероятностите от неизпълнение се коригират в някоя от следните ситуации:
i) времевият хоризонт, обхванат от вътрешнорейтинговия подход, се отклонява значително от 3 годишния времеви хоризонт по член 4, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1799;
ii) използваното при вътрешнорейтинговия подход определение за неизпълнение се отклонява значително от определението по член 4, параграф 4 от посочения регламент за изпълнение;
6. в случай че съинвеститорът попада в обхвата на параграф 1, буква б), подточка ii), вътрешният модел гарантира целесъобразността на полученото за съответната облигация или заем равнище на капиталовото изискване за подмодула на риска, свързан с лихвения спред, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква г) от Директива 2009/138/ЕО.
Член 178
Риск, свързан с лихвения спред, по секюритизиращи позиции: изчисляване на капиталовото изискване
1. Капиталовото изискване SCRsecuritisation
за риск, свързан с лихвения спред, при секюритизиращи позиции е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено относително намаляване на рисковия фактор stressi
в стойността на всяка секюритизираща позиция i.
2. Рисковият фактор stressi
зависи от модифицираната дюрация, изразена в години (duri
). duri
никога не е под 1 година.
3. На първостепенните ОПС секюритизиращи позиции, които отговарят на изискванията, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитно качество и модифицираната дюрация на секюритизиращата позиция i по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 и 6
Дюрация
stress
i ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi (duri
) До 5
bi · duri
— 1,0 %
— 1,2 %
— 1,6 %
— 2,8 %
— 5,6 %
— 9,4 %
Над 5 и до 10
ai + bi
· (duri
– 5)
5,0 %
0,6 %
6,0 %
0,7 %
8,0 %
0,8 %
14,0 %
1,7 %
28,0 %
3,1 %
47,0 %
5,3 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
8,0 %
0,6 %
9,5 %
0,5 %
12,0 %
0,6 %
22,5 %
1,1 %
43,5 %
2,2 %
73,5 %
0,6 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
11,0 %
0,6 %
12,0 %
0,5 %
15,0 %
0,6 %
28,0 %
1,1 %
54,5 %
0,6 %
76,5 %
0,6 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
14,0 %
0,6 %
14,5 %
0,5 %
18,0 %
0,6 %
33,5 %
0,6 %
57,5 %
0,6 %
79,5 %
0,6 %
4. На второстепенните ОПС секюритизиращи позиции, които отговарят на изискванията, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитно качество и модифицираната дюрация на секюритизиращата позиция i по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 и 6
Дюрация
stress
i ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi (duri
) До 5
min[bi
· duri
;1] — 2,8 %
— 3,4 %
— 4,6 %
— 7,9 %
— 15,8 %
— 26,7 %
Над 5 и до 10
min[ai
+ bi
· (duri
– 5);1]
14,0 %
1,6 %
17,0 %
1,9 %
23,0 %
2,3 %
39,5 %
4,7 %
79,0 %
8,8 %
100,0 %
0,0 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
22,0 %
1,6 %
26,5 %
1,5 %
34,5 %
1,6 %
63,0 %
3,2 %
100,0 %
0,0 %
100,0 %
0,0 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
30,0 %
1,6 %
34,0 %
1,5 %
42,5 %
1,6 %
79,0 %
3,2 %
100,0 %
0,0 %
100,0 %
0,0 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
38,0 %
1,6 %
41,5 %
1,5 %
50,5 %
1,6 %
95,0 %
1,6 %
100,0 %
0,0 %
100,0 %
0,0 %
5. На първостепенните ОПС секюритизиращи позиции, които отговарят на критериите, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013, но за които няма кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от модифицираната дюрация на секюритизиращата позиция i по следната таблица:
Дюрация
stress
i ai bi (duri
) До 5
bi · duri
— 4,6 %
Над 5 и до 10
ai + bi
· (duri
– 5)
23 %
2,5 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
35,5 %
1,8 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
44,5 %
0,5 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
47 %
0,5 %
6. На второстепенните ОПС секюритизиращи позиции, които отговарят на критериите, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013, но за които няма кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
, еквивалентен на степен на кредитно качество 5, и в зависимост от модифицираната дюрация на експозицията в съответствие с таблицата в параграф 3.
7. На пресекюритизиращите позиции, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
, който се изчислява по следната формула:
stress
i = min(bi
· duri;1),
където bi
се определя в зависимост от степента на кредитното качество на пресекюритизиращата позиция i по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 6 bi 33 %
40 %
51 %
91 %
100 %
100 %
100 %
8. На секюритизиращите позиции, които не са обхванати от параграфи 3—7, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор stressi
, който се изчислява по следната формула:
stress
i = min(bi
· duri;1),
където bi
се определя в зависимост от степента на кредитното качество на секюритизиращата позиция i по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 6 bi 12,5 %
13,4 %
16,6 %
19,7 %
82 %
100 %
100 %
9. На секюритизиращите позиции, които не са обхванати от параграфи 3—8, се определя рисков фактор stressi
, равен на 100 %.
Член 178а
Риск, свързан с лихвения спред, по секюритизиращи позиции: преходни разпоредби
1. Независимо от разпоредбите на член 178, параграф 3, на секюритизациите, емитирани преди 1 януари 2019 г., които се определят като секюритизации от тип 1 в съответствие с член 177, параграф 2 във версията, която е в сила на 31 декември 2018 г., се определя рисков фактор stressi
в съответствие с член 178, параграф 3 дори когато тези секюритизации не са ОПС секюритизации, които отговарят на изискванията, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
2. Параграф 1 се прилага само в случаите, когато след 31 декември 2018 г. не са добавени или заменени нови базисни експозиции.
3. Независимо от разпоредбите на член 178, параграф 3, на секюритизациите, емитирани преди 18 януари 2015 г., които се определят като секюритизации от тип 1 в съответствие с член 177, параграф 4 във версията, която е в сила на 31 декември 2018 г., се определя рисков фактор stressi
в съответствие с членове 177 и 178 във версията, която е в сила на 31 декември 2018 г.
4. Независимо от разпоредбите на член 178, параграф 3, на секюритизациите, емитирани преди 1 януари 2019 г., които се определят като секюритизации от тип 1 в съответствие с член 177, параграф 5 във версията, която е в сила на 31 декември 2018 г., до 31 декември 2025 г. се определя рисков фактор stressi
в съответствие с членове 177 и 178 във версиите, които са в сила на 31 декември 2018 г.
Член 179
Риск, свързан с лихвения спред, по кредитни деривати
1. ►M1 Капиталовото изискване SCRcd за риска, свързан с лихвения спред, по кредитни деривати, различни от посочените в параграф 3, е равно на по-голямото от следните капиталови изисквания: ◄
а) загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено абсолютно увеличение на кредитния спред на базисните инструменти на кредитните деривати;
б) загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено относително свиване с 75 % на кредитния спред на базисните инструменти на кредитните деривати.
За целите на буква а) непосредственото повишаване на кредитния спред на базисните инструменти на кредитните деривати, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се изчислява съгласно следната таблица.
2. За целите на параграф 1, буква а) непосредственото повишение на кредитния спред на базисните инструменти на кредитните деривати, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, е равно на 5 процентни пункта.
3. Кредитните деривати, които са част от политиката на предприятието за намаляване на риска, не подлежат на капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, при условие че предприятието притежава или базисните инструменти в основата на кредитния дериват, или друга експозиция, по отношение на която базисният риск между тази експозиция и базисните инструментите в основата на кредитния дериват в никакъв случай не е съществен.
4. Когато по-голямото от капиталовите изисквания, посочени в параграф 1, букви а) и б), и по-голямото от капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2, не се основават на един и същ сценарий, капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, при кредитни деривати, е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 1, при което въз основа на базовия сценарий се получава съответно най-голямото капиталовото изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2.
Член 180
Специфични експозиции
1. На експозициите под формата на облигации, посочени в член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО (обезпечени облигации), на които е присъдена степен на кредитно качество 0 или 1, се присъжда рисков фактор stressi
съгласно следната таблица.
Степен на кредитно качество
Дюрация (duri
) 0 1 До 5
0,7 % duri
0,9 % duri
Над 5 години
2. На експозициите под формата на облигации и заеми от следните субекти се присъжда рисков фактор stressi
от 0 %:
а) Европейската централна банка;
б) централно правителство и централни банки на държавите членки, чиито облигации или заеми са деноминирани и финансирани в националната валута на съответното централно правителство или централна банка;
в) многостранните банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
г) международните организации, посочени в член 118 от Регламент (ЕО) № 575/2013;
На експозициите под формата на облигации и заеми, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от един от субектите, посочени в букви а) — г), също се присъжда рисков фактор stressi
0 %, когато гаранцията отговаря на изискванията по член 215.
За целите на буква б) от първата алинея експозициите под формата на облигации и заеми, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от регионалните правителства и местните органи, изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011 на Комисията (
16 ), се третират като експозиции към централното правителство, при условие че гаранцията отговаря на изискванията по член 215 от настоящия регламент.
3. На експозициите под формата на облигации и заеми от централни правителства и централни банки, различни от посочените в параграф 2, буква б), които са деноминирани и финансирани в националната валута на съответното правителство или централна банка и за които има кредитна оценка от призната АВКО, се присъжда рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитното качество и дюрацията на експозицията в съответствие със следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 и 1
2 3 4 5 и 6
Дюрация
(duri
) stressi
ai bi ai bi ai bi ai bi ai bi До 5
— 0,0 %
— 1,1 %
— 1,4 %
— 2,5 %
— 4,5 %
Над 5 и до 10
0,0 %
0,0 %
5,5 %
0,6 %
7,0 %
0,7 %
12,5 %
1,5 %
22,5 %
2,5 %
Над 10 и до 15
0,0 %
0,0 %
8,4 %
0,5 %
10,5 %
0,5 %
20,0 %
1,0 %
35,0 %
1,8 %
Над 15 и до 20
0,0 %
0,0 %
10,9 %
0,5 %
13,0 %
0,5 %
25,0 %
1,0 %
44,0 %
0,5 %
Над 20
0,0 %
0,0 %
13,4 %
0,5 %
15,5 %
0,5 %
30,0 %
0,5 %
46,5 %
0,5 %
3а. На експозициите под формата на облигации и заеми към регионални правителства и местни органи на държави членки, които не са изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011, се присъжда рисков фактор stressi
от таблицата в параграф 3, съответстващ на степен на кредитно качество 2.
3б. На експозициите под формата на облигации и заеми, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от регионални правителства или местни органи на държави членки, които не са изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011, се присъжда рисков фактор stressi
от таблицата в параграф 3, съответстващ на степен на кредитно качество 2, при условие че гаранцията отговаря на изискванията по член 215 от настоящия регламент.
4. На експозициите под формата на облигации и заеми към застрахователно или презастрахователно предприятие, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, и когато това предприятие изпълнява минималното си капиталово изискване, се присъжда рисков фактор stressi
от таблицата в член 176, параграф 3, в зависимост от коефициента на платежоспособност на предприятието, като се използва следната корелация между коефициентите на платежоспособност и степените на кредитно качество:
Коефициент на платежоспособност
196 %
175 %
122 %
95 %
75 %
75 %
Степен на кредитно качество
1 2 3 4 5 6 Когато коефициентът на платежоспособност попада между коефициентите на платежоспособност, посочени в горната таблица, стойността на stressi
се представя чрез линейна интерполация от най-близките стойности на stressi
, съответстващи на най-близките коефициенти на платежоспособност, както са указани в горната таблица. Когато коефициентът на платежоспособност е по-нисък от 75 %, stressi
е равен на фактора, съответстващ на степени на кредитно качество 5 и 6. Когато коефициентът на платежоспособност е по-висок от 196 %, stressi
е равен на фактора, съответстващ на степен на кредитно качество 1.
За целите на настоящия параграф, „коефициентът на платежоспособност“ представлява съотношението на допустимия размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност към капиталовото изискване за платежоспособност, като се използват най-актуалните стойности.
5. На експозициите под формата на облигации и заеми към застрахователно или презастрахователно предприятие, което не изпълнява минималното си капиталово изискване, се присъжда рисков фактор stressi
в съответствие със следната таблица:
Дюрация (duri
) Рисков фактор stressi
До 5
7,5 %. duri
Над 5 и до 10
37,50 % + 4,20 %.(duri
– 5)
Над 10 и до 15
58,50 % + 0,50 %.(duri
– 10)
Над 15 и до 20
61 % + 0,50 %.(duri
– 15)
Над 20
6. Разпоредбите на параграфи 4 и 5 от настоящия член се прилагат от предприятието, от което произтича съответната експозиция, едва от датата на първото публично оповестяване на посочения в член 51 от Директива 2009/138/ЕО отчет за неговата платежоспособност и финансово състояние. Преди тази дата се прилага член 176 от настоящия регламент, ако по отношение на експозициите съществува кредитна оценка от призната АВКО; в противен случай на експозициите се присъжда рисков фактор, равен на фактора, който се получава, ако разпоредбите на параграф 4 от настоящия член бъдат приложени по отношение на експозициите на застрахователно или презастрахователно предприятие с коефициент на платежоспособност, равен на 100 %.
7. На експозициите под формата на облигации и заеми към застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, за което липсва кредитна оценка от призната АВКО и е разположено в държава, чийто режим на платежоспособност се счита в съответствие с член 227 от Директива 2009/138/ЕО за еквивалентен на предвиденото в същата директива, и което отговаря на изискванията за платежоспособност на тази трета страна, се присъжда рисков фактор, равен на фактора, които се получава, когато разпоредбите на параграф 4 от настоящия член се приложат по отношение на експозициите към застрахователно или презастрахователно предприятие с коефициент на платежоспособност, равен на 100 %.
8. На експозициите под формата на облигации и заеми към кредитни институции и финансови институции по смисъла на член 4, параграф 1, точки 1 и 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които отговарят на изискванията за платежоспособност, предвидени в Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, се определя рисков фактор, равен на фактора, който се получава, ако разпоредбите на параграф 4 от настоящия член бъдат приложени по отношение на експозициите към застрахователно или презастрахователно предприятие с коефициент на платежоспособност, равен на 100 %.
9. Капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по кредитни деривати, при които базисният финансов инструмент е облигация или заем, съчетан с изброена в параграф 2 експозиция, е нула.
10. На ОПС секюритизиращи позиции, които отговарят на критериите, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и които са изцяло, безусловно и неотменимо гарантирани от Европейския инвестиционен фонд или Европейската инвестиционна банка, когато гаранцията отговаря на изискванията, определени в член 215, се определя рисков фактор stressi
, равен на 0 %.
10а.
Независимо от разпоредбите на параграф 10, на секюритизациите, емитирани преди 1 януари 2019 г., които се определят като секюритизации от тип 1 в съответствие с параграф 10 във версията, която е в сила на 31 декември 2018 г., се определя рисков фактор stressi
, равен на 0 %, дори когато тези секюритизации не са ОПС секюритизации, които отговарят на изискванията, определени в член 243 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
11. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 12, се определя рисков фактор stressi
в зависимост от степента на кредитното качество и дюрацията на експозицията по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 Дюрация
(dur
i) stressi
ai bi ai bi ai bi ai bi до 5
bi · duri
— 0,64 %
— 0,78 %
— 1,0 %
— 1,67 %
Над 5 и до 10
ai + bi
· (duri
– 5)
3,2 %
0,36 %
3,9 %
0,43 %
5,0 %
0,5 %
8,35 %
1,0 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
5,0 %
0,36 %
6,05 %
0,36 %
7,5 %
0,36 %
13,35 %
0,67 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
6,8 %
0,36 %
7,85 %
0,36 %
9,3 %
0,36 %
16,7 %
0,67 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
8,6 %
0,36 %
9,65 %
0,36 %
11,1 %
0,36 %
20,05 %
0,36 %
12. Критериите за експозициите, за които се определя рисков фактор съгласно параграф 11, са следните:
а) експозицията е свързана с допустима инвестиция в инфраструктура, която отговаря на критериите по член 164а;
б) експозицията не е актив, отговарящ на следните условия:
— включен е в портфейл, за който се прилага изравнителна корекция по член 77б, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
— присъдена му е степен на кредитно качество между 0 и 2;
в) по отношение на експозицията има кредитна оценка от призната АВКО;
г) на експозицията е присъдена степен на кредитно качество между 0 и 3.
13. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 12, букви а) и б), но не отговарят на критериите по параграф 12, буква в), се определя рисков фактор stressi
, съответстващ на степен на кредитно качество 3 и дюрацията на експозицията по таблицата от параграф 11.
14. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 15, се определя рисков фактор stress
i в зависимост от степента на кредитното качество и дюрацията на експозицията по следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 Дюрация
(duri
) stress
i ai bi ai bi ai bi ai bi до 5
bi · duri
— 0,68 %
— 0,83 %
— 1,05 %
— 1,88 %
Над 5 и до 10
ai + bi
· (duri
– 5)
3,38 %
0,38 %
4,13 %
0,45 %
5,25 %
0,53 %
9,38 %
1,13 %
Над 10 и до 15
ai + bi
· (duri
– 10)
5,25 %
0,38 %
6,38 %
0,38 %
7,88 %
0,38 %
15,0 %
0,75 %
Над 15 и до 20
ai + bi
· (duri
– 15)
7,13 %
0,38 %
8,25 %
0,38 %
9,75 %
0,38 %
18,75 %
0,75 %
Над 20
min[ai
+ bi
· (duri
– 20);1]
9,0 %
0,38 %
10,13 %
0,38 %
11,63 %
0,38 %
22,50 %
0,38 %
15. Критериите за експозициите, за които се определя рисков фактор съгласно параграф 14, са следните:
а) експозицията е свързана с допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия, която отговаря на критериите по член 164б;
б) експозицията не е актив, отговарящ на следните условия:
— включен е в портфейл, за който се прилага изравнителна корекция по член 77б, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
— присъдена му е степен на кредитно качество между 0 и 2;
в) инфраструктурната организация има кредитна оценка, присъдена от призната АВКО;
г) на експозицията е присъдена степен на кредитно качество между 0 и 3.
16. За експозициите под формата на облигации и заеми, които отговарят на критериите по параграф 15, букви а) и б), но не отговарят на критериите по параграф 15, буква в), се определя рисков фактор stressi
, съответстващ на степен на кредитно качество 3 и дюрацията на експозицията по таблицата от параграф 14.
Член 181
Прилагане на сценариите за риск, свързан с лихвения спред, към портфейли, за които се прилага изравнителна корекция
Когато застрахователните предприятия прилагат изравнителната корекция, посочена в член 77б от Директива 2009/138/ЕО, те изчисляват риска, свързан с лихвения спред, на базата на следните сценарии:
а)активите от целевия портфейл подлежат на непосредственото понижение в стойността на риска, свързан с лихвения спред, посочен в членове 176, 178 и 180 от настоящия регламент;
б)техническите резерви се преизчисляват, за да се вземе под внимание отражението, което непосредственото понижение на стойността на активите от целевия портфейл оказва върху размера на изравнителната корекция. По-специално основният лихвен спред се увеличава с абсолютна сума, която се изчислява като произведение от следното:
i)абсолютното нарастване на лихвения спред, което, умножено по модифицираната дюрация на съответния актив, би довело до съответния рисков фактор stressi
, посочен в членове 176, 178 и 180 от настоящия регламент;
ii)коефициентът на намаление в зависимост от степента на кредитното качество, както е определен в следната таблица:
За активите в целевия портфейл, за които няма кредитна оценка от призната АВКО, както и за допустимите инфраструктурни активи и за допустимите активи на инфраструктурни предприятия с присъдена степен на кредитно качество 3 коефициентът на намаление е 100 %.
Член 182
Експозиция към едно лице
1. Капиталовото изискване за концентрацията на пазарен риск се изчислява въз основа на експозиции към едно лице. За целта експозициите към предприятия, които принадлежат към една и съща корпоративна група, се разглеждат като експозиция към едно лице. Аналогично, недвижими имоти, които се намират в същата сграда, се считат за един-единствен недвижим имот.
2. Експозицията в неизпълнение към контрагент е равна на сумата от експозициите към този контрагент.
3. Експозицията в неизпълнение към експозиция към едно лице е равна на сбора от експозициите в неизпълнение към всички контрагенти, които принадлежат към експозицията към едно лице.
4. Претеглената средна степен на кредитното качество на експозицията към едно лице е равна на закръглената до най-близкото по-голямо цяло число средна стойност на степените на кредитното качество на всички експозиции към всички контрагенти, които принадлежат към експозицията към едно лице, претеглени със стойността на всяка експозиция.
5. За целите на параграф 4 на експозициите, за които има кредитна оценка от призната АВКО, се присъжда степен на кредитно качество в съответствие с глава 1, раздел 2 от настоящия дял.
►M6 ————— ◄
6. За целите на параграф 4 на експозициите към изпълняващо минималното си капиталово изискване застрахователно или презастрахователно предприятие, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, се присъжда степен на кредитно качество в зависимост от коефициента на платежоспособност на предприятието, като се използва следната схема на съотнасяне между коефициентите на платежоспособност и степените на кредитно качество:
Коефициент на платежоспособност
196 %
175 %
122 %
100 %
95 %
Степен на кредитно качество
1 2 3 3,82
5 Когато коефициентът на платежоспособност попада между посочените в горната таблица коефициенти на платежоспособност, степента на кредитно качество се определя чрез линейна интерполация от най-близките степени на кредитно качество, съответстващи на най-близките коефициенти на платежоспособност, както са указани в горната таблица. Когато коефициентът на платежоспособност е по-нисък от 95 %, степента на кредитно качество е 5. Когато коефициентът на платежоспособност е по-висок от 196 %, степента на кредитно качество е 1.
За целите на настоящия параграф „коефициентът на платежоспособност“ представлява съотношението на допустимия размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност към капиталовото изискване за платежоспособност, като се използват най-актуалните налични стойности.
7. За целите на параграф 4 на експозициите към неизпълняващо минималното си капиталово изискване застрахователно или презастрахователно предприятие, за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, се присъжда степен на кредитно качество 6.
8. Разпоредбите на параграфи 6 и 7 от настоящия член се прилагат, едва от датата на първото публично оповестяване от предприятието, от което произтича съответната експозиция, на посочения в член 51 от Директива 2009/138/ЕО отчет за неговата платежоспособност и финансово състояние. Преди тази дата на експозициите се присъжда степен на кредитно качество 3,82.
9. За целите на параграф 4 на експозициите към застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, за което липсва кредитна оценка от призната АВКО и което се намира в държава, чийто режим на платежоспособност се счита съгласно разпоредбите на член 227 от Директива 2009/138/ЕО за еквивалентен на предвидения в същата директива, и което отговаря на изискванията за платежоспособност на тази трета държава, се присъжда степен на кредитно качество 3,82.
10. За целите на параграф 4 на експозициите към кредитни и финансови институции по смисъла на член 4, параграф 1, точки 1 и 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които изпълняват изискванията за платежоспособност, предвидени в Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, и за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, се присъжда степен на кредитно качество 3,82.
11. На експозициите, различни от тези, на които за целите на параграф 4 е присъдена степен на кредитно качество съгласно параграфи 5—10, се присъжда степен на кредитно качество 5.
Член 183
Изчисляване на капиталовото изискване за риск от пазарна концентрация
1. Капиталовото изискване за риска от пазарна концентрация е равно на:
където:
а) сборът обхваща всички експозиции към едно лице i;
б) Conci
представлява капиталовото изискване за риска от пазарна концентрация при експозиция към едно лице i.
2. За всяка експозиция към едно лице i капиталовото изискване за риска от пазарна концентрация Conci
е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено намаление в стойността на активите, съответстващи на експозицията към едно лице i, което намаление е равно на следното:
където:
а) XSi представлява прекомерната експозиция, посочена в член 184;
б) gi представлява рисковият фактор за концентрацията на пазарен риск, посочен в членове 186 и 187;
Член 184
Прекомерна експозиция
1. Прекомерната експозиция на експозиция към едно лице i е равна на:
където:
а) Ei представлява експозицията в неизпълнение по отношение на експозицията към едно лице i, включена в базата за изчисляване на подмодула на риска, свързан с пазарна концентрация;
б) Assets представлява базата за изчисление на подмодула на риска, свързан с пазарна концентрация;
в) CTi представлява посоченият в член 185 относителен праг на прекомерната експозиция.
2. Базата за изчисляване на подмодула на риска, свързан с пазарна концентрация, Assets е равна на стойността на всички активи, държани от застрахователното или презастрахователното предприятие, с изключение на следните:
а) активи, държани във връзка с животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се поема изцяло от титулярите на полици;
б) експозиции към контрагент, който принадлежи към същата група като застрахователното или презастрахователното предприятие, при условие че са изпълнени всички от следните условия:
i) контрагентът е застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност или предприятие за спомагателни услуги;
ii) контрагентът е изцяло консолидиран в съответствие с член 335, параграф 1, буква а);
iii)
контрагентът подлежи на същите процедури за оценка на риска, управление и контрол, които се прилагат по отношение на застрахователното или презастрахователното предприятие;
iv) контрагентът е установен в Съюза;
v) не съществуват настоящи или бъдещи съществени практически или правни пречки за бързото прехвърляне на собствени средства или изплащането на задължения от контрагента към застрахователното или презастрахователното предприятие;
в) стойността на посочените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО участия във финансови и кредитни институции, които се приспадат от собствените средства съгласно член 68 от настоящия регламент;
г) експозиции, включени в обхвата на модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента;
д) отсрочени данъчни активи;
е) нематериални активи.
3. Експозицията в неизпълнение по отношение на експозицията към едно лице i се намалява със стойността на експозицията в неизпълнение към контрагенти, принадлежащи към тази експозиция към едно лице и за които посоченият в членове 186 и 187 рисков фактор за риска от пазарна концентрация е равен на 0 %.
Член 185
Относителни прагове на прекомерна експозиция
На всяка експозиция към едно лице i се присъжда в съответствие с таблицата по-долу относителен праг на прекомерна експозиция в зависимост от претеглената средна степен на кредитното качество на експозицията към едно лице i, изчислена в съответствие с член 182, параграф 4.
Член 186
Рисков фактор за концентрация на пазарен риск
1. На всяка експозиция към едно лице i се присъжда в съответствие с таблицата по-долу рисков фактор gi
за риска от пазарна концентрация в зависимост от претеглената средна степен на кредитното качество на експозицията към едно лице i, изчислена в съответствие с член 182, параграф 4.
Претеглена средна степен на кредитното качество на експозиция към едно лице i
0 1 2 3 4 5 6 Рисков фактор gi
12 %
12 %
21 %
27 %
73 %
73 %
73 %
Член 187
Специфични експозиции
1. На експозициите под формата на облигации, посочени член 52, параграф 4 от Директива 2009/65/ЕО (обезпечени облигации), се присъжда относителен праг на прекомерна експозиция CTi
, равен на 15 %, при условие че на съответстващите им експозиции под формата на обезпечени облигации е присъдена степен на кредитно качество 0 или 1. Експозициите под формата на обезпечени облигации се считат за експозиции към едно лице, независимо от други експозиции към същия контрагент, който е емитент на обезпечените облигации, които представляват самостоятелна експозиция към едно лице.
2. На експозициите към една-единствена недвижима собственост се присъжда относителен праг на прекомерна експозиция CTi
, равен на 10 %, и рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риск, равен на 12 %.
3. На експозициите към следните субекти се присъжда рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риск, равен на 0 %:
а) експозиции към Европейската централна банка;
б) експозиции към централно правителство и централни банки на държавите членки, деноминирани и финансирани в националната валута на съответното централно правителство или централна банка;
в) към многостранните банки за развитие, посочени в член 117, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;
г) към международните организации, посочени в член 118 от Регламент (ЕО) № 575/2013;
На експозициите, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от един от субектите, посочени в букви а) — г), също се присъжда рисков фактор gi
за риск от пазарна концентрация, равен на 0 %, когато гаранцията отговаря на изискванията по член 215.
За целите на буква б) експозициите, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от регионалните правителства и местните органи, изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011, се третират като експозиции към централното правителство, при условие че гаранцията отговаря на изискванията по член 215 от настоящия регламент.
4. На експозициите към централни правителства и централни банки, различни от тези, посочени в параграф 3, буква б), които са деноминирани и финансирани в националната валута на съответното правителство или централна банка, се присъжда рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риска в зависимост от техните среднопретеглени степени на кредитно качество, в съответствие с таблицата по-долу.
Претеглена средна степен на кредитното качество на експозиция към едно лице i
0 1 2 3 4 5 6 Рисков фактор gi
0 % 0 % 12 %
21 %
27 %
73 %
73 %
4а. На експозициите към регионални правителства и местни органи на държави членки, които не са изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011, се присъжда рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риск, съответстващ на среднопретеглената степен на кредитното качество 2 в съответствие с параграф 4.
4б. На експозициите, които са изцяло, безусловно и неотменяемо гарантирани от регионални правителства или местни органи на държави членки, които не са изброени в член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2011, се присъжда рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риск, съответстващ на среднопретеглената степен на кредитното качество 2 в съответствие с параграф 4, при условие че гаранцията отговаря на изискванията по член 215 от настоящия регламент.
5. На експозициите под формата на банкови депозити се присъжда рисков фактор gi
за концентрация на пазарен риск, равен на 0 %, при условие че те отговарят на всички от следните изисквания:
а) пълната стойност на експозицията е покрита от схема за държавни гаранции в Съюза;
б) гаранцията покрива застрахователното или презастрахователното предприятие без никакви ограничения;
в) при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност тази гаранция не се отчита двойно.
Член 188
1. Капиталовото изискване за валутния риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква д) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на сбора от капиталовите изисквания за валутен риск за всяка чуждестранна валута. Инвестициите в капиталови инструменти от тип 1, посочени в член 168, параграф 2, и капиталовите инструменти от тип 2, посочени в член 168, параграф 3, които са регистрирани на фондовите борси, на които се търгува с различни валути, се счита, че са чувствителни към валутата, в която са деноминирани основните им котировки. Капиталови инструменти от тип 2, посочени в член 168, параграф 3, които не се търгуват на фондови борси, се счита, че са чувствителни към валутата на държавата, в която емитентът извършва основните си операции. Приема се, че недвижимата собственост е чувствителна към валутата на държавата, в която тя е разположена.
За целите на настоящия член чуждестранни валути са валути, различни от валутата, в която се изготвят финансовите отчети на застрахователното или презастрахователното предприятие („местна валута“).
2. За всяка чуждестранна валута капиталовото изискване за валутен риск е равно на по-голямото от следните капиталови изисквания:
а) капиталовото изискване за риска от повишаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута;
б) капиталовото изискване за риска от понижаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута;
3. Капиталовото изискване за риска от повишаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено повишение с 25 % на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута.
4. Капиталовото изискване за риска от понижаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено понижаване с 25 % на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута.
5. За валути, фиксирани към еврото, посоченият в параграфи 3 и 4 от настоящия член коефициент в размер на 25 % може да бъде коригиран в съответствие с акта за изпълнение, приет съгласно член 109а, параграф 2, буква г) от Директива 2009/138/ЕО, при условие че са спазени всички от следните условия:
а) условията, при които е извършено фиксирането, гарантират, че в случай на извънредни пазарни събития относителните промени в обменния курс за едногодишен период не надвишават относителната корекции на коефициента от 25 %, което отговаря на доверителния интервал по член 101, параграф 3 на Директива 2009/138/ЕО;
б) спазен е един от следните критерии:
i) участие на валутата в Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II);
ii) наличието на решение на Съвета, с което се признават условията за фиксирането между тази валута и еврото;
iii)
утвърждаване на условията за фиксиране по силата на закона на държавата, с който се създава националната валута.
За целите на буква а) се вземат предвид финансовите ресурси на страните, които гарантират фиксирането на валутния курс.
6. Въздействието, което повишаването или понижаването на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута оказва върху стойността на определените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дялови участия във финансови и кредитни институции, се разглежда само по отношение на стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68 от настоящия регламент. Частта, приспадната от собствените средства, се отчита само дотолкова, доколкото това въздействие повишава основните собствени средства.
7. Когато по-голямото от капиталовите изисквания, посочени в параграф 2, букви а) и б), и най-голямото от съответните капиталови изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2, не се основават на един и същ сценарий, капиталовото изискване за валутния риск, свързан с дадена валута, е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 2, буква а) или б), при което въз основа на базовия сценарий се получава съответно най-голямото капиталовото изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2.
Член 189
Обхват
1. Капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента е равно на:
където:
а) SCRdef,1
представлява капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозиции от тип 1, както са посочени в параграф 2;
б) SCRdef,2
представлява капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозиции от тип 2, както са посочени в параграф 3;
2. Експозициите от тип 1 се състоят от експозиции по отношение на следното:
а) договори за намаляване на риска, включително презастрахователни споразумения, схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск и застрахователни секюритизации;
б) парични средства в банки, както е определено в член 6, буква е) от Директива 91/674/ЕИО на Съвета (
17 ); в) депозити в предприятия — цеденти, когато броят на експозициите към едно лице, не надвишава 15;
г) поети от застрахователното или презастрахователното предприятие задължения, които са поискани, но не се платени, когато броят на експозициите към едно лице не надвишава 15, включително и поискан, но невнесен обикновен и привилегирован акционерен капитал, поискани, но неизплатени правно обвързващи задължения за записване и заплащане за подчинени пасиви, поискани, но неизплатени начални средства, вноски на членове или еквивалентни основни собствени средства на взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип, поискани, но неизплатени гаранции, поискани, но неизплатени акредитиви, поискани, но неизплатени претенции, които взаимоспомагателни асоциации или асоциации от взаимоспомагателени тип може да имат срещу своите членове по силата на покана за предоставяне на допълнителни вноски;
д) правно обвързващи задължения, които предприятието е поело или с които се е ангажирало и които могат да породят задължения за плащане в зависимост от кредитния рейтинг или неизпълнението от страна на контрагент, включително гаранции, акредитиви, писма за подкрепа, които предприятието е предоставило;
е) деривати, различни от кредитните деривати, обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред.
3. Експозициите от тип 2 се състоят от всички кредитни експозиции, които не са обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред, и които не са експозиции от тип 1, включително следните:
а) вземания от посредници;
б) длъжници титуляри на полици;
в) ипотечни заеми, които отговарят на изискванията по член 191, параграф 2 —13;
г) депозити в предприятия — цеденти, когато броят на експозициите към едно лице, не надвишава 15;
д) задължения, поети от застрахователното или презастрахователното предприятие, които са поискани, но неизплатени, както е посочено в параграф 2, буква г), когато броят на експозиции към едно лице надвишава 15.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат по своя преценка да разглеждат всички експозиции, посочени в параграф 3, букви г) и д), като експозиции от тип 1, независимо от броя на експозициите към едно лице.
5. Когато акредитив, гаранция или еквивалентна техника за намаляване на риска е била предоставена с цел пълно обезпечаване на експозицията и тази техника за намаляване на риска е в съответствие с изискванията на членове 209—215, доставчикът на акредитива, гаранцията или еквивалентната техника за намаляване на риска може да се счита за контрагента по защитената експозиция за целите на оценяването на броя на експозициите към едно лице.
6. Следните кредитни рискове не са включени в модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента:
а) кредитният риск, прехвърлен с кредитен дериват;
б) кредитният риск по дългова емисия от схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, независимо дали отговаря на определението по член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО;
в) подписваческият риск при кредитно и гаранционно застраховане или презастраховане, както е посочено във видове дейности 9, 21 и 28 от приложение I към настоящия регламент;
г) кредитният риск при ипотечни заеми, които не отговарят на изискванията в член 191, параграфи 2—9;
д) кредитният риск по предоставените като обезпечение при ЦК или клирингов член активи, които са защитени от несъстоятелност.
7. Инвестиционните гаранции по застрахователни договори, предоставени от трета страна на титулярите на полици, и за които застрахователното или презастрахователното предприятие би носило отговорност в случай, че третата страна изпадне в неизпълнение, се третират като деривати в модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента.
Член 190
Експозиции към едно лице
1. Капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента се изчислява въз основа на експозициите към едно лице. За целта, експозициите към предприятия, които принадлежат към една и съща корпоративна група, се разглеждат като експозиция към едно лице.
2. Застрахователното или презастрахователното предприятие може да разглежда експозициите, които принадлежат на различни членове на едно и също законоустановено или договорно споразумение за групиране, като различни експозиции към едно лице, когато вероятността от неизпълнение от страна на експозицията към едно лице се изчислява в съответствие с член 199, а размерът на загубата при неизпълнение се изчислява в съответствие с член 193 за експозициите от тип А на групата, в съответствие с член 194 за експозициите от тип Б на групата и в съответствие с член 195 за експозиции от тип В на групата. В противен случай експозициите към предприятия, които принадлежат към едно и също споразумение за групиране, се разглеждат като експозиция към едно лице.
Член 191
Ипотечни кредити
1. По отношение на риска от неизпълнение от страна на контрагента, заемите на дребно, обезпечени с ипотеки върху жилищни имоти (ипотечни кредити), се третират като експозиции от тип 2, при условие че са изпълнени изискванията по параграфи 2—13.
2. Експозицията е към физическо лице или лица, или към малко или средно предприятие.
3. Експозицията е част от значителен брой експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, са значително намалени.
4. Общата сума, която контрагентът или друга свързана трета страна дължи на застрахователното или презастрахователното предприятие и, когато е приложимо, на всички свързани предприятия по смисъла на член 212, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, включително всяка експозиция в неизпълнение, не надвиша, доколкото е известно на застрахователното или презастрахователното предприятие, 1 милион евро. Застрахователното или презастрахователното предприятие предприема разумни стъпки, за да получи тази информация.
5. Жилищният имот е или ще бъде обитаван или даван под наем от собственика.
6. Стойността на имота не зависи съществено от кредитното качество на кредитополучателя.
7. Рискът от кредитополучателя не се влияе съществено от промени в състоянието на базовия имот, а от способността на длъжника да използва други източници за изплащане на задълженията си; т.е. погасяването на заема не зависи съществено от паричните постъпления, генерирани от имота, служещ за обезпечение. За тези други източници застрахователното или презастрахователното предприятие определя като част от своята политика на кредитиране максимално съотношение на заема към дохода и при предоставянето на заема получава подходящи доказателства за съответстващ доход.
8. Спазени са всички от следните изисквания относно правната сигурност:
а) ипотеката или съответните тежести подлежат на изпълнение във всички съответни юрисдикции към момента на сключването на кредитното споразумение и са своевременно и надлежно вписани;
б) изпълнени са всички правни изисквания за учредяване на залога;
в) споразумението за защитата и законовата процедура за неговото сключване дават възможност на застрахователното или презастрахователното предприятие да реализира стойността на защитата в разумни срокове.
9. Изпълнени са всички от следните изисквания по отношение на наблюдението на стойността на недвижимата собственост и по отношение на оценката на имотите:
а) застрахователното или презастрахователното предприятие наблюдава стойността на недвижимата собственост периодично и най-малко веднъж на всеки три години. Застрахователното или презастрахователното предприятие извършва по-често наблюдение при значителна промяна в пазарните условия;
б) оценката на имотите се преразглежда, когато информацията, с която разполага застрахователното или презастрахователното предприятие, показва, че стойността на собствеността е спаднала значително спрямо общите пазарни цени; прегледът се извършва от външен и независим оценител, който притежава необходимата квалификация, умения и опит за извършване на оценка и който не се влияе от процеса по вземане на решения за кредитиране.
10. За целите на параграф 9 застрахователните или презастрахователните предприятия могат да използват статистически методи за наблюдаване на стойността на недвижимата собственост и за установяване на имотите, които трябва да бъдат преоценени.
11. Застрахователното или презастрахователното предприятие документира ясно видовете жилищни имоти, които приема като обезпечение, както и политиките си за кредитиране в тази връзка. Застрахователното или презастрахователното предприятие изисква от независимия оценител на пазарната стойност на недвижимата собственост съгласно член 198, параграф 2 да документира пазарната стойност по прозрачен и ясен начин.
12. Застрахователното или презастрахователното предприятие разполага с процедури, с които следи дали недвижимата собственост, използвана за кредитна защита, е подходящо застрахована срещу риск от щети.
13. Застрахователното или презастрахователното предприятие докладва пред надзорния орган всички от следните данни за загубите, произтичащи от ипотечните кредити:
а) загуби за всяка отделна година, произтичащи от заеми, които са били класифицирани като експозиции от тип 2 в съответствие с член 189, параграф 3;
б) общите загуби за дадена година.
14. Надзорните органи публикуват ежегодно в обобщен вид данните по параграф 13, букви а) и б), заедно с хронологични данни, когато има такива. Надзорният орган предоставя по-подробна информация за състоянието на пазара на жилищни имоти в съответната държава членка в отговор на искане от компетентен орган в друга държава членка, от ЕБО или ЕОЦКП.
Член 192
Загуба при неизпълнение
1. Загубата при неизпълнение по експозиция към едно лице е равна на сбора от загубата при неизпълнение по всяка от експозициите към контрагенти, принадлежащи към експозицията към едно лице. От загубата при неизпълнение се приспадат задълженията към контрагенти, принадлежащи към експозицията към едно лице, при условие че тези задължения и експозиции са прихванати в случай на неизпълнение от контрагентите и са спазени разпоредбите на членове 209 и 210 по отношение на това право на прихващане. Не се позволява прихващане, ако задълженията се очаква да бъдат погасени преди приключването на кредитната експозиция.
Когато застрахователните и презастрахователните предприятия са сключили договорни споразумения за нетиране, обхващащи няколко деривата, които представляват кредитна експозиция към един и същ контрагент, те могат да изчисляват загубата при неизпълнение по тези деривати, както е предвидено в параграфи 3—3в, въз основа на комбинирания икономически ефект на всички тези деривати, обхванати от едно и също договорно споразумение за нетиране, при условие че разпоредбите на членове 209 и 210 са спазени по отношение на нетирането.
2. Загубата при неизпълнение по презастрахователно споразумение или застрахователна секюритизация е равна на:
където:
а) Recoverables представлява най-добрата прогнозна оценка на сумите, възстановими по силата на презастрахователното задължение или застрахователната секюритизация и от съответните длъжници;
б) RMre
представлява ефектът, който намаляването на риска оказва върху подписваческия риск от презастрахователното задължение или секюритизацията;
в) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението във връзка с презастрахователното задължение или секюритизацията;
г) F представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с презастрахователното споразумение или секюритизацията в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
Когато презастрахователното споразумение е сключено със застрахователно или презастрахователно предприятие, или застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава и 60 % или повече от активите на контрагента са предмет на споразумения за обезпечение, загубата при неизпълнение е равна на:
където:
3. Загубата при неизпълнение по дериват, попадащ в приложното поле на член 192а, параграф 1, е равна на:
LGD = max(18 % · (Derivative + 50 % · RM
fin ) – 50 % · F′ · Value; 0)
където:
а) Derivative представлява стойността на деривата, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) RMfin
представлява ефектът на намаляване на пазарния риск от деривата;
в) Value представлява стойността на държаните като обезпечение активи, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
г) F' представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с деривата в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
3а. Независимо от посоченото в параграф 3, загубата при неизпълнение по дериват, попадащ в приложното поле на член 192а, параграф 2, е равна на:
LGD = max(16 % · (Derivative + 50 % · RM
fin ) – 50 % · F′′ · Value; 0)
където:
а) Derivative представлява стойността на деривата, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) RMfin
представлява ефектът на намаляване на пазарния риск от деривата;
в) Value представлява стойността на държаните като обезпечение активи, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
г) F′′ представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с деривата в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
3б. Когато договорът за деривати отговаря на изискванията по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, загубата при неизпълнение по деривати, различни от посочените в параграфи 3 и 3а, е равна на:
LGD = max(90 % · (Derivative + 50 % · RM
fin ) – 50 % · F′′′ · Value; 0)
където:
а) Derivative представлява стойността на деривата, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) RMfin
представлява ефектът на намаляване на пазарния риск от деривата;
в) Value представлява стойността на държаните като обезпечение активи, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
г) F′′′ представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с деривата в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
3в. Загубата при неизпълнение по деривати, които не попадат в приложното поле на параграфи 3, 3а и 3б, е равна на:
LGD = max(90 % · (Derivative + RM
fin ) – F′′′ · Collateral; 0)
където:
а) Derivative представлява стойността на деривата, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) RMfin
представлява ефектът на намаляване на пазарния риск от деривата;
в) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението във връзка с деривата;
г) F′′′ представлява факторът, с който се коригира стойността на обезпечението по начин, който отразява икономическия ефект на споразумението за обезпечение във връзка с деривата в случай на кредитно събитие, свързано с контрагента.
3г. Когато загубата при неизпълнение по деривати се изчислява въз основа на посоченото в параграф 1, втора алинея, за целите на параграфи 3—3в се прилагат следните правила:
а) стойността на деривата е сборът от стойностите на дериватите, обхванати от договорното споразумение за нетиране;
б) ефектът на намаляване на риска се определя на равнището на съвкупността от дериватите, обхванати от договорното споразумение за нетиране;
в) коригираната за риска стойност на обезпечението се определя на равнището на съвкупността от дериватите, обхванати от договорното споразумение за нетиране.
4. Загубата при неизпълнение по ипотечен заем е равна на:
LGD = max(Loan – (80 % × Mortgage + Guarantee); 0)
където:
а) Loan представлява стойността на ипотечния заем, определена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) Mortgage представлява стойността на коригираната за риска стойност на ипотеката;
в) Guarantee представлява сумата, която гарантът ще трябва да плати на застрахователното или презастрахователното предприятие, ако длъжникът по ипотечния заем не изпълни задълженията си в момент, когато стойността на имота, държан като ипотека, е равна на 80 % от коригираната за риска стойност на ипотеката.
За целите на буква в) гаранцията се признава само ако се предоставя от контрагент, посочен в член 180, параграф 2, първа алинея, букви а)—г), и отговаря на изискванията по членове 209, 210 и член 215, букви а)—д).
5. Загубата при неизпълнение във връзка с правно обвързващо задължение, както е посочено в член 189, параграф 2, буква д) от настоящия регламент, е равна на разликата между номиналната му стойност и стойността му в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
6. Загубата при неизпълнение на парични средства в банка по смисъла на член 6, точка е) от Директива 91/674/ЕИО на Съвета, по депозит в предприятието — цедент, по позиция, изброена в член 189, параграф 2, буква г) или член 189, параграф 3, буква д) от настоящия регламент, или по вземане от посредник или титуляр на полица, който е длъжник, както и по всяка друга експозиция, която не е изброена другаде в настоящия член, е равна на стойността на позицията в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 192а
Експозиция към клирингови членове
1. За целите на член 192, параграф 3 дериват попада в обхвата на настоящия параграф, ако са изпълнени следните изисквания:
а) дериватът е сделка, свързана с ЦК, по която застрахователното или презастрахователното предприятие е клиент;
б) свързаните с тези сделки позиции и активи на застрахователното или презастрахователното предприятие са разграничени и отделени както на ниво клирингов член, така и на ниво ЦК, от позициите и активите на клиринговия член и на останалите клиенти на въпросния клирингов член; в резултат на разграничението и отделянето тези позиции и активи са защитени от несъстоятелност в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на клиринговия член или на един или повече от останалите му клиенти;
в) законите, подзаконовите актове, правилата и договорните споразумения, приложими към или обвързващи застрахователното или презастрахователното предприятие или ЦК, улесняват прехвърлянето на позициите на клиента, свързани с тази сделка, и на съответните обезпечения към друг клирингов член в рамките на приложимия рисков маржин период в случай на неизпълнение или неплатежоспособност на първоначалния клирингов член. При тези обстоятелства позициите и обезпеченията на клиента ще бъдат прехвърлени по пазарна стойност, освен ако клиентът не поиска да закрие позицията по пазарна стойност;
г) застрахователното или презастрахователното предприятие разполага с независимо писмено мотивирано правно становище, съгласно което в случай на правен спор съответните съдебни и административни органи биха стигнали до заключение, че клиентът няма да понесе загуби, произтичащи от неплатежоспособността на клиринговия член или на който и да било от клиентите на този клирингов член, съгласно следните закони:
i) законите на юрисдикцията на застрахователното или презастрахователното предприятие, неговия клирингов член или ЦК;
ii) закона, уреждащ сделката;
iii)
закона, уреждащ обезпечението;
iv) закона, уреждащ който и да било договор или споразумение, необходими за спазването на условието по буква б);
д) ЦК е допустим централен контрагент.
2. За целите на член 192, параграф 3а дериват попада в обхвата на настоящия параграф, ако са изпълнени изискванията по параграф 1, освен изискването застрахователното или презастрахователното предприятие да бъде защитено от загуби, в случай че клиринговият член и друг клиент на клиринговия член не изпълнят солидарно свое задължение.
Член 193
Загуба при неизпълнение за експозиции от тип A на групата
1. За експозициите от тип А на групата, които предприятието счита за отделни експозиции към едно лице в съответствие с член 190, параграф 2, когато всеки от членовете е задължен само до техния съответен дял от задължението, покрито от споразумението за групиране, размерът на загубата при неизпълнение се изчислява в съответствие с член 192.
За експозициите от тип А на групата, които предприятието счита за отделни експозиции към едно лице в съответствие с член 190, параграф 2, при който всеки от членовете е задължен само до съответния си дял от задължението, покрито от споразумението за групиране, размерът на загубата, изчислен в съответствие с член 192, се умножава по фактора на рисковия дял, изчислен по следния начин:
където:
б) i представлява всички членове на групата, които попадат в приложното поле по смисъла на член 2 от Директива 2009/138/ЕО, а j представлява всички членове на групата, които са извън обхвата на член 2 от същата директива;
г) Pj представлява поетият от всеки член на групата j дял от общия риск на споразумението за групиране;
д)за членовете на групата, за които има кредитна оценка от призната АВКО, SRi
и SRj
се определят в съответствие със следната таблица:
е)за членовете на групата, които попадат в обхвата на Директива 2009/138/ЕО и за които липсва кредитна оценка от призната АВКО, SRi
и SRj
са най-актуалната стойност за коефициента на платежоспособност;
ж)за членовете на групата, които се намират в трета държава и за които липсва кредитна оценка от призната АВКО:
i) SRi и SRj
са равни на 100 %, когато член на групата се намира в държава, чийто режим на платежоспособност се счита за еквивалентен съгласно член 172 от Директива 2009/138/ЕО;
ii) SRi и SRj
са равни на 75 %, когато член на групата се намира в държава, чийто режим на платежоспособност не се счита за еквивалентен съгласно член 172 от Директива 2009/138/ЕО;
2. Когато предприятието прехвърля риск към споразумение за групиране чрез посредничеството на централно предприятие, централното предприятие се счита за част от споразумението за групиране и неговият дял от риска трябва да бъде съответно изчислен.
Член 194
Загуба при неизпълнение за експозиции от тип Б на групата
1. За експозиции от тип Б на групата, които предприятието счита за отделни експозиции към едно лице в съответствие с член 190, параграф 2, когато всеки от членовете е задължен само до съответния си дял от задължението, покрито от споразумението за групиране, размерът на загубата при неизпълнение се изчислява както следва:
където:
а) PU представлява делът на предприятието от риска в съответствие с условията на споразумението за групиране;
б) PC представлява делът от риска, който се пада на члена на контрагента в съответствие с условията на споразумението за групиране;
в) RRC е равно на:
i) 10 %, ако 60 % или повече от активите на члена на контрагента са предмет на споразумения за обезпечение;
ii) в противен случай 50 %;
г) BEC представлява най-добрата приблизителна оценка на задължението, което предприятието прехвърля към член на контрагента, нето от всякакви суми, презастраховани от контрагенти, които не участват в споразумението за групиране;
д) ΔRMC
представлява приносът, който членовете на контрагента имат в ефекта за намаляване на риска, който споразумението за групиране оказва върху подписваческия риск на предприятието;
е) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението, държано от член на контрагента, участващ в споразумението за групиране;
ж) F представлява изчисленият в съответствие с член 197 фактор, който трябва да се вземе предвид при определяне на икономическия ефект на обезпечението, държано от член на контрагента.
2. За експозициите от тип Б на групата, които предприятието счита за отделни експозиции към едно лице в съответствие с член 190, параграф 2, когато всеки от членовете е задължен само до съответния си дял от задължението, покрито от споразумението за групиране, размерът на загубата при неизпълнение се изчислява както следва:
където:
а) PC представлява делът от риска, който се пада на члена на контрагента съгласно условията на споразумението за групиране;
б) RRC е равно на:
i) 10 %, ако 60 % или повече от активите на члена на контрагента са предмет на споразумения за обезпечение;
ii) в противен случай 50 %;
в) BEU представлява най-добрата приблизителна оценка на задължението, което предприятието прехвърля към споразумението за групиране, нето от всякакви суми, презастраховани от контрагенти, които не участват в споразумението за групиране;
г) ΔRMC
представлява приносът, който член на контрагента има в ефекта за намаляване на риска, който споразумението за групиране оказва върху подписваческия риск на предприятието;
д) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението, държано от член на контрагента по споразумението за групиране;
е) F представлява изчисленият в съответствие с член 197 фактор, който трябва да се вземе предвид при определяне на икономическия ефект на обезпечението, държано от контрагента.
Член 195
Загуба при неизпълнение за експозиции от тип В на групата
За експозициите от тип В на групата, които предприятието счита за отделни експозиции към едно лице в съответствие с член 190, параграф 2, размерът на загубата при неизпълнение се изчислява както следва:
където:
а) PU представлява делът на предприятието в риска в съответствие с условията на споразумението за групиране;
б) RRCE
е равно на:
i)10 %, ако 60 % или повече от активите на външния контрагент са предмет на споразумения за обезпечение;
ii)в противен случай 50 %.
в) BECE
представлява най-добрата прогнозна оценка на задължението, прехвърлено на външния контрагент по силата на споразумението за групиране като цяло;
г)ΔRMCE
представлява приносът на външния контрагента за ефекта за намаляване на риска, който споразумението за групиране оказва върху подписваческия риск на предприятието;
д) Collateral представлява коригираната за риска стойност на обезпечението, държано от член на контрагента по споразумението за групиране;
е) F представлява изчисленият в съответствие с член 197 фактор, който трябва да се вземе предвид при икономическият ефект на обезпечението, държано от член на контрагента.
Член 196
Ефект на намаляване на риска
Ефектът, който презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът оказват за намаляването на подписваческия или пазарния риск, е по-голямото число от нула или разликата между следните капиталови изисквания:
а)изчисленото в съответствие с раздели 1—5 от настоящата глава хипотетично капиталово изискване за подписваческия или пазарния риск на застрахователно или презастрахователно предприятие, което би било приложимо, ако презастрахователното споразумение, секюритизацията или дериватът не съществуваха;
б)капиталовото изискване за подписваческия или пазарния риск на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 197
Коригираната за риска стойност на обезпечението
1. ►M6 Когато са изпълнени критериите, определени в член 214 от настоящия регламент, коригираната за риска стойност на обезпечението, предоставено под формата на гаранция по смисъла на член 1, параграф 26, буква б), е равна на разликата между стойността на активите, държани като обезпечение, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, и корекцията за пазарен риск, посочена в параграф 5 от настоящия член, при условие че са изпълнени следните две изисквания: ◄
а) застрахователното или презастрахователното предприятие (или бенефициер в рамките на доверително отношение, при което доверителят) има право да ликвидира или да задържи своевременно обезпечението в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност, или друго кредитно събитие, свързано с контрагента (изискване за контрагента);
б) застрахователното или презастрахователното предприятие (или бенефициер в рамките на доверително отношение, при което доверителят) има право да ликвидира или да задържи своевременно обезпечението в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност, или друго кредитно събитие, свързано с попечителя или друга трета страна, държаща обезпечението от името на контрагента (изискване за третата страна);
2. Когато изискването за контрагента и критериите, определени в член 214 от настоящия регламент, са изпълнени, но изискването за третата страна не е изпълнено, коригираната за риска стойност на обезпечението, предоставено под формата на гаранция по смисъла на член 1, параграф 26, буква б) от настоящия регламент, е равна на 90 % от разликата между стойността на активите, държани като обезпечение в съответствие с член 75 на Директива 2009/138/ЕО, и корекцията за пазарен риск, както е посочено в параграф 5 от настоящия член.
3. Когато нито изискването за контрагента, нито изискванията по член 214 са изпълнени, коригираната за риска стойност на обезпечението, предоставено под формата на гаранция по смисъла на член 1, параграф 26, буква б), е нула.
4. Коригираната за риска стойност на обезпечението, собствеността върху което е изцяло прехвърлена по смисъла на член 1, параграф 26, буква а) от настоящия регламент, е равна на разликата между стойността на активите, държани като обезпечение, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, и корекцията за пазарен риск, както е посочена в параграф 5 от настоящия член, при условие че са изпълнени изискванията по член 214 от настоящия регламент:
5. Корекцията за пазарен риск е разликата между следните капиталови изисквания:
а) хипотетичното капиталово изискване за пазарен риск за застрахователното или презастрахователното предприятие, което би било приложимо, ако държаните като обезпечение активи не бяха включени в изчислението;
б) хипотетичното капиталово изискване за пазарен риск за застрахователното или презастрахователното предприятие, което би било приложимо, ако държаните като обезпечение активи бяха включени в изчислението.
6. За целите на параграф 5 валутният риск, свързан с държаните като обезпечение активи, се изчислява чрез сравняване на валута на държаните като обезпечение активи спрямо валутата на съответстващата експозиция.
7. Всички фактори F, F′, F′′ и F′′′, посочени в член 192, параграфи 2—3в, са равни на 100 %, когато, в случай на неплатежоспособност на контрагента, при определянето на пропорционалния дял на застрахователното или презастрахователното предприятие в масата на несъстоятелността на контрагента, превишаващ обезпечението, не се взема предвид фактът, че предприятието получава обезпечението. Във всички останали случаи тези фактори са съответно 50 %, 18 %, 16 % и 90 %.
Член 198
Коригираната за риска стойност на ипотечните кредити
1. Коригираната за риска стойност на ипотечен кредит е равна на разликата между оценената в съответствие с параграф 2 стойност на жилищния имот, държан като ипотека, и посочената в параграф 3 корекция за пазарен риск.
2. Стойността на ипотекирания жилищен имот е пазарната стойност, намалена по целесъобразност, така че да бъдат отразени резултатите от наблюдението, изисквано по член 191, параграфи 9 и 10 от настоящия регламент, както и предишни вземания към имота. Външната и независима оценка на имота е равна или по-ниска от пазарната стойност, изчислена в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Посочената в параграф 1 корекция за пазарен риск е разликата между следните капиталови изисквания:
а) хипотетичното капиталово изискване за пазарен риск за застрахователното или презастрахователното предприятие, което би било приложимо, ако жилищният имот, държан като ипотека, не беше включен в изчислението;
б) хипотетичното капиталово изискване за пазарен риск за застрахователното или презастрахователното предприятие, което би било приложимо, ако жилищният имот, държан като ипотека, беше включен в изчислението;
4. За целите на параграф 2 валутният риск, свързан с жилищния имот, държан като ипотека, се изчислява чрез сравняване на валутата на жилищния имот спрямо валутата на съответния заем.
Член 199
Вероятност от неизпълнение
1. Вероятността от неизпълнение на експозиция към едно лице е равна на средната стойност на вероятностите от неизпълнение за всяка от експозициите към контрагенти, които принадлежат към експозицията към едно лице, претеглена с размера на загубата при неизпълнение по отношение на тези експозиции.
2. На експозицията към едно лице i, за която има кредитна оценка от призната АКВО, се присъжда вероятност от неизпълнение PDi
в съответствие със следната таблица:
Степен на кредитно качество
0 1 2 3 4 5 6 Вероятност от неизпълнение PDi
0,002 %
0,01 %
0,05 %
0,24 %
1,20 %
4,2 %
4,2 %
3. На експозицията към едно лице i към застрахователно или презастрахователно предприятие, за което липсва кредитна оценка от призната АВКО и което изпълнява минималното капиталово изискване, се присъжда вероятност от неизпълнение PDi
в зависимост от коефициента на платежоспособност на предприятието в съответствие със следната таблица:
Коефициент на платежоспособност
196 %
175 %
150 %
125 %
122 %
100 %
95 %
75 %
Вероятност от неизпълнение
0,01 %
0,05 %
0,1 %
0,2 %
0,24 %
0,5 %
1,2 %
4,2 %
Когато коефициентът на платежоспособност попада между коефициентите на платежоспособност, посочени в горната таблица, стойността на вероятността от неизпълнение се представя чрез линейна интерполация от най-близките стойности на вероятността от неизпълнение, съответстващи на най-близките коефициенти на платежоспособност, както са указани в горната таблица. Когато коефициентът на платежоспособност е по-нисък от 75 %, вероятността от неизпълнение е 4,2 %. Когато коефициентът на платежоспособност е по-висок от 196 %, вероятността от неизпълнение е 0,01 %.
За целите на настоящия параграф „коефициентът на платежоспособност“ представлява съотношението на допустимия размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност към капиталовото изискване за платежоспособност, като се използват най-актуалните стойности.
4. На експозициите към застрахователно или презастрахователно предприятие, което не изпълнява минималното капиталово изискване, се присъжда вероятност от неизпълнение в размер на 4,2 %.
5. Разпоредбите на параграфи 3 и 4 от настоящия член се прилагат от предприятието, от което произлиза експозицията, от датата на първото публично оповестяване на посочения в член 51 от Директива 2009/138/ЕО отчет за неговата платежоспособност и за финансовото му състояние. Преди тази дата се прилага параграф 2, ако за експозициите е налице кредитна оценка от призната АВКО. В противен случай на експозициите се присъжда рисков фактор, равен на фактора, който би се получил от прилагането на разпоредбите на параграф 3 по отношение на експозиции към застрахователно или презастрахователно предприятие, чийто коефициент на платежоспособност е 100 %.
6. Вероятност от неизпълнение в размер на 0,5 % се присъжда на експозициите към застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, за което липсва кредитна оценка от призната АВКО и което се намира в държава, чийто режим на платежоспособност се счита съгласно разпоредбите на член 227 от Директива 2009/138/ЕО за еквивалентен на предвидения в същата директива, и което отговаря на изискванията за платежоспособност на тази трета държава.
7. Вероятност от неизпълнение в размер на 0,5 % се присъжда на експозиции към кредитни и финансови институции по смисъла на член 4, параграф 1, точки 1 и 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които изпълняват изискванията за платежоспособност, предвидени в Директива 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 575/2013, и за които липсва кредитна оценка от призната АВКО.
8. На експозициите към контрагентите, посочени в член 180, параграф 2, букви а) — г), се присъжда вероятност от неизпълнение в размер на 0 %.
9. Вероятността от неизпълнение по експозициите към едно лице, различни от тези, посочени в параграфи 2—8, е равна на 4,2 %.
10. Когато акредитив, гаранция или еквивалентна договореност е предоставена за покриване на целия риск по дадена експозиция и тази договореност е в съответствие с изискванията по членове 209—215, доставчикът на този акредитив, гаранция или еквивалентна договореност може да се счита за контрагент по безрисковата експозиция за целите на оценяване на вероятността от неизпълнение по експозиции към едно лице.
11. За целите на параграф 10 експозициите, които са напълно, безусловно и неотменяемо гарантирани от контрагентите, посочени в акта за изпълнение, приет съгласно член 109а, параграф 2, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, се третират като експозиции към централното правителство.
12. Независимо от разпоредбите на параграфи 2—11, на експозициите, посочени в член 192, параграф 3, се присъжда вероятност от неизпълнение в размер на 0,002 %.
13. Независимо от разпоредбите на параграфи 2—12, на експозициите, посочени в член 192, параграф 3а, се присъжда вероятност от неизпълнение в размер на 0,01 %.
Член 200
Експозиции от тип 1
1. Ако стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1 е по-малко или равно на 7 % от общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1, капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозициите от тип 1 е равно на:
където σ представлява стандартното отклонение на разпределението на загубите за експозиции от тип 1 съгласно определението в параграф 4.
2. Ако стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1 е по-голямо от 7 % от общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1 и по-малко или равно на 20 % от общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1, капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозициите от тип 1 е равно на:
където σ представлява стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1.
3. Ако стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1 е по-голямо от 20 % от общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1, капиталовото изискване за риск от неизпълнение от страна на контрагента за експозициите от тип 1 е равно на общия размер на загубите при неизпълнение за всички експозиции от тип 1.
4. Стандартното отклонение на разпределението на загубите от експозиции от тип 1 е равно на:
където V представлява дисперсията на разпределението на загубите от експозиции от тип 1.
Член 201
Дисперсия на разпределението на загубите от експозиции от тип 1
1. Дисперсията на посоченото в член 200, параграф 4 разпределение на загубите от експозициите от тип 1 е равно на сбора от Vinter
и Vintra
. 2. Vintra
е равно на следното:
където:
а) сборът обхваща всички възможни комбинации (j,k) на вероятностите от неизпълнение за експозиции към едно лице в съответствие с член 199;
б) TLGDj
и TLGDk
представляват сборът от загубите при неизпълнение за експозиции от тип 1, свързани с контрагенти, при които има вероятност от неизпълнение съответно от PDj и PDk.
3. Vintra
е равно на следното:
където:
а) първият сбор покрива всички различни вероятности от неизпълнение по експозиции към едно лице в съответствие с член 199;
б) вторият сбор порива всички експозиции към едно лице, които имат вероятност от неизпълнение, равна на PDj
; в) LGDi
представлява загубата при неизпълнение по експозиция към едно лице.
Член 202
Експозиции от тип 2
Капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозициите от тип 2 е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала, ако стойността на експозиции от тип 2 отбележат непосредствено понижение в следния размер:
където:
а) LGDreceivables>3months
представлява загубата при неизпълнение за всички вземания от посредници, които са дължими в продължение на повече от три месеца;
б)сборът включва всички експозиции от тип 2, различни от вземания от посредници, които са дължими в продължение на повече от три месеца;
в) LGDi
представлява загубата при неизпълнение за експозиция i от тип 2.
Член 204
1. Капиталовото изискване за модула на операционния риск е равно на следното:
където:
а) BSCR представлява основното капиталово изискване за платежоспособност;
б) Op представлява основното капиталово изискване за риска, свързан с операционни разходи;
в) Expul
представлява размера на разходите, направени през предходните 12 месеца, във връзка с животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се поема от титулярите на полица.
2. Основното капиталово изискване за операционен риск се изчислява, както следва:
където:
а) Oppremiums
представлява капиталовото изискване за операционните рискове въз основа на получените премии;
б) Opprovisions
представлява капиталовото изискване за операционните рискове въз основа на техническите резерви.
3. Капиталовото изискване за операционен риск въз основа на получените премии се изчислява, както следва:
Oppremiums
= 0,04 · (Earnlife
– Earnlife–ul
) + 0,03 · Earnnon–life
+ max(0;0,04 · (Earnlife
– 1,2 · pEarnlife
– (Earnlife–ul
– 1,2 · pEarnlife–ul
))) + max(0;0,03 · (Earnnon–life
– 1,2 · pEarnnon–life
)) където:
а) Earnlife
представлява получените през последните 12 месеца премии във връзка с животозастрахователни и презастрахователни задължения, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
б) Earnlife-ul
представлява получените през последните 12 месеца премии във връзка с животозастрахователни и презастрахователни задължения, при които инвестиционният риск се поема от титулярите на полица, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
в) Earnnon-life
представлява получените през последните 12 месеца премии във връзка с общозастрахователни и презастрахователни задължения, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
г) pEarnlife
представлява получените през 12-те месеца преди последните 12 месеца премии във връзка с животозастрахователни и презастрахователни задължения, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
д) pEarnlife-ul
представляват получените през 12-те месеца преди последните 12 месеца премии във връзка с животозастрахователни и презастрахователните задължения, при които инвестиционният риск се поема от титулярите на полица, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
е) pEarnnon-life
представлява получените през 12-те месеца преди последните 12 месеца премии във връзка с общозастрахователни и презастрахователни задължения, без приспадане на премиите за презастрахователните договори;
За целите на настоящия параграф се взема брутната стойност на получените премии, без приспадане на премиите за презастрахователните договори.
4. Капиталовото изискване за операционен риск въз основа на техническите резерви се изчислява, както следва:
където:
а) TPlife
представлява техническите резерви за животозастрахователни и презастрахователни задължения;
б) TPlife-ul
представлява техническите резерви за животозастрахователни задължения, при които инвестиционният риск се поема от титулярите на полица;
в) TPnon-life
представлява техническите резерви за общозастрахователни и презастрахователни задължения.
За целите на настоящия параграф техническите резерви не включват добавката за риск и се изчисляват без да се приспадат сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 205
Общи разпоредби
Посочената в член 103, буква в) от Директива 2009/138/ЕО корекция за способността на техническите резерви и на отсрочените данъци да покриват загуби представлява сборът на следните позиции:
а)корекцията за способността на техническите резерви да покриват загуби;
б)корекцията за способността на отсрочените данъци да покриват загуби.
Член 206
Корекция за способността на техническите резерви да покриват загуби
1. Корекцията за способността на техническите резерви да покриват загуби е равна на:
където:
а) BSCR представлява основното капиталово изискване за платежоспособност, посочено в член 103, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
б) nBSCR представлява нетното основно капиталово изискване за платежоспособност, посочено в параграф 2 от настоящия член;
в) FDB представлява техническите резерви без добавката за риска във връзка с бъдещи дискреционни плащания
2. Нетното основно капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с глава V, раздел 1, подраздели 1—7, като се отчитат всички от следните изменения:
а) когато изчислението на модул или подмодул на основното капиталово изискване за платежоспособност се основава на въздействието, което даден сценарий оказва върху основните собствени средства на застрахователните и презастрахователните предприятия, сценарият може да промени стойността на бъдещите дискреционни плащания, включени в техническите резерви;
б) при основаващото се на сценарий изчисляване на модула на подписваческия риск в животозастраховането, на подмодула на подписваческия риск в здравното застраховане, различно от животозастраховането, на подмодула на катастрофичния риск в здравното застраховане, на модула на пазарния риск и на модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента, както и при основаващото се на сценарий изчисление по букви в) и г) се взема под внимание въздействието, което сценарият оказва върху бъдещите дискреционни плащания, включени в техническите резерви; това се извършва въз основа на допусканията за бъдещите действия на управителните органи, които отговарят на изискванията на член 23;
в) вместо въз основа на посоченото в член 189, параграф 1 капиталово изискване за риск от неизпълнение от страна на контрагента за експозициите от тип 1, изчислението се основава на капиталовото изискване, което е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала при непосредствена загуба, в резултат на случаи на неизпълнение, свързани с експозициите от тип 1, която загуба е равна на стойност, равна на размера на посоченото в член 189, параграф 1 капиталово изискване за риска от неизпълнение на контрагента по експозициите от тип 1;
г) когато застрахователните и презастрахователните предприятия използват опростено изчисление на конкретно капиталово изискване, както е предвидено в членове 91, 92, 93, 94, член 95, параграфи 1 и 2, членове 96 и 101, член 103 параграф 1, букви a) и б) или член 104, предприятията правят изчислението на базата на капиталовото изискване, което е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала от непосредствено понижение на размера на посоченото в съответния член капиталово изискване, и приемат, че непосредствената загуба се дължи на риска, който е обхванат от капиталовото изискване, посочено в същия член.
3. За целите на параграф 2, буква б) при разпределянето на бъдещи дискреционни печалби застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание всички законоустановени, регулаторни или договорни ограничения.
Член 207
Корекция за способността на отсрочените данъци да покриват загуби
1. Корекцията за способността на отсрочените данъци да покриват загуби е равна на промяната в стойността на отсрочените данъци на застрахователните и презастрахователните предприятия, която би възникнала в резултат на непосредствена загуба на сума, която е равна на сбора от:
а) основното капиталово изискване за платежоспособност, посочено в член 103, буква а) от Директива 2009/138/ЕО;
б) посочената в член 206 от настоящия регламент корекция за способността на техническите резерви да покриват загуби;
в) капиталовото изискване за операционен риск, посочено в член 103, буква б) от Директива 2009/138/ЕО.
2. За целите на параграф 1 отсрочените данъци се оценяват в съответствие с член 15, параграфи 1 и 2, без да се засягат разпоредбите на параграфи 2а, 2б и 2в от настоящия член.
2а. Когато загубата по параграф 1 би довела до увеличение на сумата на отсрочените данъчни активи, застрахователните и презастрахователните предприятия не използват това увеличение за целите на корекцията, посочена в същия параграф, освен ако не са в състояние да представят на надзорния орган убедителни доказателства, че съществува вероятност да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, срещу която може да се усвои това увеличение, като се взема предвид следното:
а) всички правни или регулаторни изисквания относно сроковете за преноса на неизползваните данъчни загуби или преноса на неизползваните данъчни кредити;
б) обемът на загубите по параграф 1 и тяхното въздействие върху настоящото и бъдещото финансово състояние на предприятието, както и върху ценообразуването на застрахователните продукти, рентабилността на пазара, търсенето на застрахователни продукти, презастрахователното покритие и други макроикономически променливи;
в) повишената несигурност на бъдещите печалби след загубите по параграф 1, както и нарастващата с удължаването на прогнозния период степен на несигурност относно бъдещата облагаема печалба вследствие на тази загуба.
2б. Когато доказват вероятността да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, застрахователните и презастрахователните предприятия не използват допускания, които са по-благоприятни от използваните за оценяването и усвояването на отсрочените данъчни активи в съответствие с член 15.
2в. Когато се доказва вероятността да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, използваните от застрахователните и презастрахователните предприятия допускания трябва да отговарят на следните условия:
а) не правят допускания за продажби по нови дейности, надхвърлящи предвидените в планирането на дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) не се правят допускания за продажби по нови дейности отвъд периода на планиране на дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие и максималния срок от пет години;
в) допуска се, че нормата на възвръщаемост на инвестициите на застрахователното или презастрахователното предприятие след загубата по параграф 1 е равна на имплицитната възвръщаемост въз основа на форуърдните лихвени проценти според съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, получена след тази загуба, освен когато застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да предостави достоверни доказателства, че възвръщаемостта вероятно ще надхвърли тази имплицитна възвръщаемост;
г) ако, без да се засягат разпоредбите на буква а), застрахователното или презастрахователното предприятие определя прогнозен период за печалбите от нови дейности, по-дълъг от периода на планиране на дейността му, трябва да бъде определен ограничен прогнозен период и да се прилагат подходящи процентни намаления по отношение на печалбите от нови дейности отвъд периода на планиране на дейността на предприятието. Допуска се, че тези процентни намаления ще нарастват с увеличението на периода на прогнозиране на печалбите в бъдещето.
2г. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да правят допускания за изпълнението на бъдещи действия на управителните органи след загубите по параграф 1, при условие че са спазени разпоредбите на член 23.
3. За целите на параграф 1 намалението на отсрочените данъчни пасиви или увеличението на отсрочените данъчни активи води до отрицателна корекция за способността на отсрочените данъци да покриват загуби.
4. Когато изчисляването на корекцията в съответствие с параграф 1 води до положителна промяна в отсрочените данъци, корекцията е равна на нула.
5. Когато е необходимо посочената в параграф 1 загуба да бъде отнесена към причините за нея с цел да се изчисли корекцията за способността на отсрочените данъци да покриват загуби, застрахователните и презастрахователните предприятия разпределят загубата към рисковете, които са обхванати от основното капиталово изискване за платежоспособност, както и към капиталовото изискване за операционен риск. Разпределението е в съответствие със степента, до която използваните при стандартната формула модули и подмодули са определящи за размера на основното капиталово изискване за платежоспособност. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва частичен вътрешен модел, при който корекцията за способността на техническите резерви и на отсрочените данъци да покриват загуби не попада в обхвата на модела, разпределението е в съответствие със степента, до която използваните при стандартната формула модули и подмодули, които са извън приложното поле на модела, са определящи за размера на основното капиталово изискване за платежоспособност.
Член 208
Методи и допускания
1. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия прехвърлят подписвачески рискове чрез използването на презастрахователни договори или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които отговарят на изискванията по членове 209, 211 и 213, и когато тези споразумения предвиждат защита за повечето от основаващите се на сценарии изчисления, посочени в дял I, глава V, раздели 2, 3 и 4, намаляващият риска ефект, който тези споразумения имат, се разпределят към основаващите са на сценарии изчисления по начин, който отразява, без двойно отчитане, икономическия ефект от предоставената защита. По-специално икономическият ефект от предоставената защита се отчита при определянето на загубата на основни собствени средства при основаващите се на сценарий изчисления.
2. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия прехвърлят подписвачески риск чрез презастрахователни договори с ограничено поемане на риск по смисъла на член 210, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, което отговаря на изискванията по членове 209, 211 и 213 от настоящия регламент, тези договори се вземат предвид при основаващите се на сценарии изчисления, предвидени в дял I, глава V, раздели 2, 3 и 4 от настоящия регламент, само доколкото подписваческият риск се прехвърля на контрагента по договора. Независимо от предходното изречение, презастраховане с ограничено поемане на риск или подобни договорености, при които ефективното прехвърляне на риск е сравнимо с това на презастраховане с ограничено поемане на риск, не се вземат предвид за целите на определянето на мярката на обема на риска, свързан с определянето на премии и резерви, в съответствие с членове 116 и 147 от настоящия регламент или за целите на изчисляването на специфичните за предприятието параметри в съответствие с раздел 13 от настоящата глава.
Член 209
Качествени критерии
1. При изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност застрахователните или презастрахователните предприятия вземат предвид техниките за намаляване на риска, както е посочено в член 101, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, само когато са изпълнени всички от следните качествени изисквания:
а) договорните споразумения и прехвърлянето на риска са правно обвързващи и приложими във всички съответни юрисдикции;
б) застрахователното или презастрахователното предприятие е взело всички подходящи стъпки, за да осигури ефективността на споразумението и да преодолее свързаните с него рискове;
в) застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние постоянно да следи ефективното изпълнение на споразумението и свързаните с него рискове;
г) в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента или друго кредитно събитие, посочено в документацията по сключване на споразумението, застрахователното или презастрахователното предприятие може да отправи пряк иск към контрагента;
д) ефектите за намаляване на риска не се отчитат двойно в собствените средства и при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, или в рамките на изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност.
2. При основното капиталово изискване за платежоспособност се вземат предвид единствено техниките за намаляване на риска, които са в сила поне за следващите 12 месеца и които отговарят на качествените критерии, предвидени в настоящия раздел. Във всички други случаи намаляващият риска ефект на техниките за намаляване на риска, които са в сила за период по-кратък от 12 месеца и които отговарят на качествените критерии, посочени в настоящия раздел, се взема предвид при основното капиталово изискване за платежоспособност, пропорционално на продължителността на разглеждания период за пълния срок на рисковата експозиция или за периода, през който е в сила техниката за намаляване на риска, който от двата периода е по-кратък.
3. Когато договорните споразумения, уреждащи техниките за намаляване на риска, ще бъдат в сила за период, по-кратък от следващите 12 месеца, и застрахователното или презастрахователното предприятие възнамерява да замени тази техника за намаляване на риска към момента на изтичане на този срок с подобно споразумение или когато тази техника за намаляване на риска подлежи на корекция, отразяваща промените в обхваната от нея експозиция, техниката за намаляване на риска се взема изцяло под внимание при основното капиталово изискване за платежоспособност, при условие че са изпълнени всички от долупосочените качествени изисквания:
а) застрахователното или презастрахователното предприятие има съставена в писмена форма политика за замяна или коригиране на тази техника за намаляване на риска, обхващаща различни случаи, в т.ч. когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва комбинация от няколко договорни споразумения за прехвърляне на риск, както е посочено в член 210, параграф 5;
б) замяната или коригирането на техниката за намаляване на риска се извършва по-често от веднъж седмично само когато без тази замяна или коригиране дадено събитие би оказало съществено неблагоприятно въздействие върху платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие;
в) замяната или коригирането на техниката за намаляване на риска не са обусловени от каквото и да е бъдещо събитие, което е извън контрола на застрахователното или презастрахователното предприятие, а когато замяната или коригирането на техниката за намаляване на риска са обусловени от бъдещо събитие, което е под контрола на застрахователното или презастрахователното предприятие, условията за подобна замяна или коригиране са ясно документирани в съставената в писмена форма политика, посочена в буква а);
г) замяната или коригирането на техниката за намаляване на риска са реалистични, основават се на извършени преди това замени или корекции от застрахователното или презастрахователното предприятие и са в съответствие с настоящата бизнес практика и стратегия на предприятието;
д) рискът от невъзможност за замяна или коригиране на техниката за намаляване на риска поради липса на ликвидност на пазара е несъществен;
е) рискът от увеличаване през следващите 12 месеца на разходите за замяна или коригиране на техниката за намаляване на риска е отразен в капиталовото изискване за платежоспособност;
ж) замяната или коригирането на техниката за намаляване на риска не биха противоречали на изискванията, които се прилагат за бъдещите действия на управителните органи, посочени в член 23, параграф 5;
з) първоначалният договорен срок до падежа е не по-кратък от един месец, когато застрахователното или презастрахователното предприятие прехвърля рискове чрез закупуване или емитиране на финансови инструменти;
и) първоначалният договорен срок до падежа е не по-кратък от три месеца, когато застрахователното или презастрахователното предприятие прехвърля подписвачески рискове чрез презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 210
Ефективно прехвърляне на риск
1. Договорните споразумения, уреждащи техниката за намаляване на риска, гарантират ясно определен и неоспорим обхват на покритието, осигурено посредством техниката за намаляване на риска и прехвърлянето на риска.
2. Договорното споразумение не води до съществен базисен риск или до създаването на други рискове, освен ако това не е отразено в изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност.
3. Базисният риск е съществен, ако води до неточно представяне на ефекта от намаляване на риска върху основното капиталово изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, което би могло да повлияе на решенията или преценката на целевия потребител на тази информация, в т.ч. надзорните органи.
4. Преценката на това, дали договорните споразумения и прехвърлянето на риска са правно обвързващи и приложими във всички съответни юрисдикции в съответствие с член 209, параграф 1, буква а), се прави въз основа на следното:
а) дали договорното споразумение е подчинено на каквото и да било условие, което би могло да застраши действителното прехвърляне на риска, чието изпълнение е извън прекия контрол на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) дали съществуват свързани сделки, които биха могли да застрашат действителното прехвърляне на риск.
5. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва няколко договорни споразумения, използвани в комбинация за прехвърляне на риск, всяко от тези споразумения отговаря поотделно на изискванията, посочени в параграфи 1 и 4, а комбинацията от договорните споразумения — на изискванията, посочени в параграфи 2 и 3.
Член 211
Техники за намаляване на риска чрез използването на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск
1. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия прехвърлят подписвачески рискове чрез използване на презастрахователни договори или схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, за да могат при изчисляването на основното капиталово изискване за платежоспособност да вземат предвид техника за намаляване на риска, трябва да бъдат изпълнени качествените критерии, посочени в членове 209 и 210, и тези, посочени в параграфи 2—6.
2. В случай на презастрахователни договори контрагентът е някой от следните субекти:
а) застрахователно или презастрахователно предприятие, което изпълнява капиталовото изискване за платежоспособност;
б) застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, което се намира в държава, чийто режим на платежоспособност се счита в съответствие с член 172 от Директива 2009/138/ЕО за еквивалентен или временно еквивалентен на предвидения в същата директива режим, и което изпълнява изискванията за платежоспособност на тази трета държава;
в) застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, което не се намира в държава, чийто режим на платежоспособност се счита в съответствие с член 172 от Директива 2009/138/ЕО за еквивалентен или временно еквивалентен, и което има кредитно качество, на което в съответствие с глава I, раздел 2 от настоящия дял е присъдена степен на кредитно качество, равна на или по-висока от 3.
3. Когато контрагент по презастрахователен договор е застрахователно или презастрахователно предприятие, което след сключването на презастрахователния договор престава да спазва капиталовото изискване за платежоспособност, защитата, която предлага застрахователната техника за намаляване на риска, може да бъде частично призната за срок, който не надвишава шест месеца, след като контрагентът е престанал да спазва капиталовото изискване за платежоспособност. В този случай ефектът на техниката за намаляване на риска се ограничава пропорционално на размера на неспазването на капиталовото изискване за платежоспособност. Ограничаването на ефекта на техниката за намаляване на риска отпада веднага след като контрагентът е възстановил спазването на капиталовото изискване за платежоспособност. Ефектът на техниката за намаляване на риска престава да се признава, ако контрагентът не успее да възстанови спазването на капиталовото изискване за платежоспособност в срока от шест месеца. Ако преди изтичането на срока от шест месеца, застрахователното или презастрахователното предприятие разбере, че е малко вероятно контрагентът да възстанови спазването на капиталовото изискване за платежоспособност в рамките на този срок, застрахователното или презастрахователното предприятие престава да признава ефекта на техниката за намаляване на риска в основното капиталово изискване за платежоспособност.
3а. Независимо от разпоредбите на параграф 3, когато контрагент по презастрахователен договор е застрахователно или презастрахователно предприятие, което след сключването на презастрахователния договор престава да спазва минималното капиталово изискване, ефектът на техниката за намаляване на риска престава да се признава в основното капиталово изискване за платежоспособност.
4. Когато риск се прехвърля на схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, техниката за намаляване на риска се взема под внимание при основното капиталово изискване за платежоспособност единствено ако са изпълнени посочените в член 211, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО изисквания; когато след сключването на споразумението вече не се изпълняват изискванията схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск да бъде изцяло капитализирана, защитата, която предлага застрахователната техника за намаляване на риска, може да бъде частично призната, при условие че застрахователното или презастрахователното предприятие може да демонстрира, че спазването на изискването за цялостна капитализация ще бъде възстановено в рамките на три месеца; за целта, влиянието на техниката за намаляване на риска се намалява пропорционално на общия максимален размер на рисковата експозиция на посочената в член 326 от настоящия регламент схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, която експозиция не е покрита от активите на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, или с еквивалентна стойност, когато е приложим член 211, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.
5. Когато рискът се прехвърля към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, посочена в член 211, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, техниката за намаляване на риска се взема предвид в основното капиталово изискване за платежоспособност, само когато законодателството на държавата членка е еквивалентно на предвиденото в член 211, параграф 2 от посочената директива и схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск спазва законодателството.
6. Когато рискът се прехвърля към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, която се регулира от надзорен орган на трета държава, техниката за намаляване на риска се взема предвид в основното капиталово изискване за платежоспособност, само когато схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отговаря на изисквания, еквивалентни на изложените в член 211, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 212
Финансови техники за намаляване на риска
1. Качествените критерии, предвидени в параграфи 2—5, трябва да бъдат удовлетворени в допълнение към качествените критерии по членове 209 и 210, когато застрахователните или презастрахователните предприятия прехвърлят риск с цел техниката за намаляване на риска да бъде взета предвид в основното капиталово изискване за платежоспособност, с изключение на случаите, посочени в член 211, параграф 1, включително прехвърляне чрез закупуване или емитиране на финансови инструменти.
2. Техниката за намаляване на риска е в съответствие с изготвената в писмена форма политика на застрахователното или презастрахователното предприятие за управление на риска, както е посочено в член 44, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Застрахователното или презастрахователното предприятие може надеждно и в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО да оценява активите и пасивите, по отношение на които се прилага техника за намаляване на риска, както и финансовите инструменти, когато техниката за намаляване на риска включва използването на финансови инструменти.
4. Когато техниката за намаляване на риска включва използването на финансови инструменти, последните имат кредитно качество, на което в съответствие с глава 1, раздел 2 от настоящия дял е присъдена степен на кредитно качество равна или по-висока от 3.
5. Когато техниката за намаляване на риска не е свързана с използване на финансов инструмент, на контрагентите по техниката за намаляване на риска се присъжда в съответствие с глава 1, раздел 2 от настоящия дял степен на кредитно качество равна или по-висока от 3.
Член 213
Статус на контрагентите
1. В случай че качествените критерии по член 211, параграф 1 или член 212, параграфи 4 и 5 не са удовлетворени, застрахователните и презастрахователните предприятия отчитат техниките за намаляване на риска при изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност само когато е удовлетворен един от следните критерии:
а) техниката за намаляване на риска отговаря на качествените критерии, предвидени в членове 209, 210 и член 212, параграфи 2 и 3, и съществуват споразумения за обезпечение, които отговарят на критериите по член 214;
б) техниката за намаляване на риска е съпътствана от друга техника за намаляване на риска, която — разглеждана в комбинация с първата техника, отговаря на качествените критерии по членове 209 и 210 и член 212, параграфи 2 и 3, а контрагентите по тази друга техника отговарят на критериите по член 211, параграф 1 и член 212, параграфи 4 и 5.
2. За целите на параграф 1, буква а) от настоящия член, когато определената в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО стойност на обезпечението е по-малка от общата рискова експозиция, условията на обезпечението се взимат предвид само до степента, до която обезпечението покрива рисковата експозиция.
Член 214
Споразумения за обезпечение
1. При изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност споразуменията за обезпечение се признават само ако в допълнение към качествените критерии по членове 209 и 210 са изпълнени следните критерии:
а) застрахователното или презастрахователното предприятие, прехвърлящо риска, има право да ликвидира или да задържи своевременно обезпечението в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност или друго кредитно събитие на контрагента;
б) съществува достатъчно правна сигурност по отношение на защитата, постигната чрез обезпечението поради някоя от следните причини:
i) то е с достатъчно кредитно качество, достатъчна ликвидност и стойността му е достатъчно стабилна;
ii) гарантирано е от контрагент, различен от контрагента по член 187, параграф 5 и член 184, параграф 2, на който е бил присъден рисков фактор за концентрация от 0 %;
в) не съществува съществена положителна корелация между кредитното качество на контрагента и стойността на обезпечението;
г) обезпечението не е ценни книжа, емитирани от контрагента или от свързано предприятие на този контрагент.
2. Когато споразумението за обезпечение отговаря на определението в член 1, параграф 26, буква б) и включва обезпечение, което се държи от попечител или друга трета страна, застрахователното или презастрахователното предприятие гарантира, че са спазени всички от следните критерии:
а) съответният попечител или друго трето лице отделя държаните като обезпечение активи от собствените си активи;
б) отделените активи се държат от приемаща депозити институция, която има кредитно качество, на което в съответствие с глава 1, раздел 2 от настоящия дял е била присъдена степен на кредитно качество равна или по-висока от 3.
в) отделените активи са индивидуално установими и могат да бъдат променени или заменени единствено със съгласието на застрахователното или презастрахователното предприятие, или на лице, действащо като доверител във връзка с дяла на застрахователните или презастрахователните предприятия в тези активи;
г) застрахователното или презастрахователното предприятие (или бенефициер в рамките на доверително отношение, при което доверителят) има право да ликвидира или да задържи своевременно отделените средства в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност или друго кредитно събитие, свързано с попечителя или друга трета страна, държаща обезпечение от името на контрагента;
д) отделените активи не може да се използват за плащане или за предоставяне на обезпечение в полза на лице, различно от застрахователното или презастрахователното предприятие, или както е разпоредено от застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 215
Гаранции
При изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност гаранциите се признават само ако изрично са посочени в настоящата глава и ако в допълнение към качествените критерии по членове 209 и 210 са изпълнени следните критерии:
а)кредитната защита, предоставена от гаранцията, е пряка;
б)степента на покритието на кредитната защита е ясно определена и неоспорима;
в)гаранцията не съдържа клауза, чието изпълнение е извън прекия контрол на кредитора, която:
i)би позволила на доставчика на защитата да прекрати защитата едностранно;
ii)би повишила действителните разходи за защитата в резултат от влошаване на кредитното качество на защитената експозиция;
iii)би могла да доведе до отпадане на задължението на доставчика на защитата за своевременно плащане, в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок;
iv)би могла да позволи намаляване на срока на действието на кредитната защита от страна на доставчика на защита;
г)при неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност, или друго кредитно събитие на контрагента застрахователното или презастрахователното предприятие има право да изиска своевременно плащане от страна на гаранта на всички дължими суми по вземането, по отношение на което е предоставена защитата, и плащането от страна на гаранта не е обвързано с условие първо застрахователното или презастрахователно предприятие да заведат иск срещу длъжника;
д)гаранцията е изрично документирано задължение, поето от гаранта;
е)гаранцията покрива изцяло всички видове плащания, които се очаква да бъдат извършени от длъжника по отношение на претенцията.
Член 216
Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в случай на обособени средства и портфейли, за които се прилага изравнителна корекция
1. В случай на обособени средства, определени в съответствие с член 81, параграф 1 от настоящия регламент, или в случай че застрахователните или презастрахователните предприятия са получили одобрение да прилагат изравнителна корекция по отношение на срочната структура на безрисковия лихвен процент в съответствие с член 77б от Директива 2009/138/ЕО, застрахователните и презастрахователните предприятия правят корекция на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно метода, описан в член 217 от настоящия регламент.
2. Независимо от това, когато дадено застрахователно или презастрахователно предприятие е получило одобрение от надзорните органи да прилага разпоредбите на член 304 от Директива 2009/138/ЕО по отношение на обособените средства, то не коригира изчислението в съответствие с член 217 от настоящия регламент, а извършва изчислението въз основа на допускането за наличието на пълна диверсификация между активите и пасивите на обособените средства и останалата част от предприятието.
Член 217
Метод за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност за обособени средства и портфейли, за които се прилага изравнителна корекция
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за всички обособени средства и всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекция, както и за останалата част от предприятието, по същия начин, както ако обособените средства, портфейлите, за които се прилага изравнителна корекция, и останалата част от предприятието биха били отделни предприятия.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват капиталовото си изискване за платежоспособност като сбора от абстрактните капиталови изисквания за платежоспособност за всички обособени средства и всички портфейли, за които се прилага изравнителна корекция, както и за останалата част от предприятието.
3. Когато изчисляването на капиталовото изискване за рисков модул или подмодул на основното капиталово изискване за платежоспособност се основава на въздействието на даден сценарий върху основните собствени средства на застрахователното или презастрахователно предприятие, се изчислява въздействието, което сценарият има върху основните собствени средства на нивото на обособените средства, на портфейла, за който се прилага изравнителна корекция, и на останалата част от предприятието.
4. Основните собствени средства на нивото на обособените средства или на портфейл, за който се прилага изравнителна корекция, са тези ограничени позиции от собствени средства, които отговарят на определението на основни собствени средства по член 88 от Директива 2009/138/ЕО.
5. В случаите, в които обособените средства включват споразумения за участие в печалбата, застрахователните и презастрахователните предприятия прилагат следния подход, когато извършват корекция на капиталовото изискване за платежоспособност:
а) когато изчислението по параграф 3 доведе до увеличение на основните собствени средства на нивото на обособените средства, прогнозната стойност на промяната в тези основни собствени средства се коригира, за да се отрази фактът, че обособените средства включват споразумения за участие в печалбата; в този случай корекцията в резултат от промяната в основните собствени средства на нивото на обособените средства е сумата, с която биха се увеличили техническите резерви поради очакваното бъдещо разпределяне на печалбата в полза на титулярите на полица или бенефициерите по тези обособени средства;
б) когато изчислението по параграф 3 би довело до намаляване на размера на основните собствени средства на нивото на обособените средства, при изчисляването на посоченото в член 206, параграф 2 нетно основно капиталово изискване за платежоспособност, прогнозната стойност на промяната в тези основни собствени средства се коригира, за да се отрази намаляването на бъдещите дискреционни плащания, дължими на титулярите на полици или на бенефициерите по тези обособени средства; корекцията не трябва да надхвърля стойността на бъдещите дискреционни плащания в рамките на обособените средства.
6. Независимо от разпоредбите на параграф 1 абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за всички обособени средства и всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекция, се изчислява посредством основаващи се на сценарии изчисления, при които отрицателният ефект върху основните собствени средства на предприятието като цяло е най-голям.
7. За целите на определяне на сценария, при който отрицателният ефект върху основните собствени средства на предприятието като цяло е най-голям, предприятието първо изчислява в съответствие с параграфи 3 и 5 сбора от резултатите от въздействието на сценариите върху основните собствени средства на нивото на обособените средства и всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекция. Сборовете на нивото на обособените средства и на всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекция, се сумират и се добавят към резултатите от въздействието на сценариите върху основните собствени средства в останалата част на застрахователното или презастрахователното предприятие.
8. Абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за обособените средства и всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекцията, се определя чрез сумиране на капиталовите изисквания за всеки модул и подмодул на риска от основното капиталово изискване за платежоспособност.
9. Застрахователните и презастрахователните предприятия приемат, че не съществува диверсификация на рисковете между обособените средства и всеки портфейл, за който се прилага изравнителна корекцията, и оставащата част от застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 218
Набор от стандартни параметри, които могат да бъдат заменени от специфични за предприятието параметри
1. Наборът от стандартни параметри, които могат съгласно член 104, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО да бъдат заменени от специфични за предприятието параметри, включва следните параметри:
а) подмодула на риска, свързан определянето на премии и резерви в общото застраховане, за всеки сегмент, определен в приложение II към настоящия регламент:
i) посоченото в член 117, параграф 2, буква а) от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии в общото застраховане;
ii) посоченото в член 117, параграф 3 от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определяне на брутните премии в общото застраховане;
iii)
посоченият в член 117, параграф 3 от настоящия регламент коефициент на корекция за непропорционално презастраховане, при условие че във връзка с този сегмент е налице подлежащ на признаване презастрахователен договор за превишение на загубите или подлежащ на признаване презастрахователен договор за ограничаване на загубите съгласно разпоредбите на параграф 2 от настоящия член;
iv) посоченото в член 117, параграф 2, буква б) от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на резерви, в общото застраховане;
б) в посочения в член 141 от настоящия регламент подмодул на актуализационния риск в животозастраховането — увеличаването на размера на анюитетните обезщетения, при условие че анюитетите, попадащи в този подмодул, не са предмет на риска от значителна инфлация;
в) в подмодула на риска, свързан с определянето на премии и резерви в здравното застраховане, различно от животозастраховането — за всеки сегмент, определен в приложение ХIV към настоящия регламент:
i) посоченото в член 148, параграф 2, буква а) от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на премии в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
ii) посоченото в член 148, параграф 3 от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определяне на брутни премии в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
iii)
посоченият в член 148, параграф 3 от настоящия регламент коефициент на корекция за непропорционално презастраховане, при условие че във връзка с този сегмент е налице подлежащ на признаване презастрахователен договор за превишение на загубите или подлежащ на признаване презастрахователен договор за ограничаване на загубите съгласно разпоредбите на параграф 2 от настоящия член;
iv) посоченото в член 148, параграф 2, буква б) от настоящия регламент стандартно отклонение за риска, свързан с определянето на резерви в здравното застраховане, различно от животозастраховането;
г) в посочения в член 158 от настоящия регламент подмодул на актуализационния риск в здравното застраховане — увеличаването на размера на анюитетните обезщетения, при условие че анюитетите, попадащи в този подмодул, не са предмет на риска от значителна инфлация.
Застрахователните и презастрахователните предприятия не заместват едновременно стандартните параметри, посочени в буква а), подточки ii) и iii), за един и същ сегмент или стандартните параметри, посочени в буква в), подточки ii) и iii), за един и същ сегмент.
2. ►M6 Презастрахователен договор за превишение на загубите или презастрахователен договор за ограничаване на загубите за даден сегмент се счита за подлежащ на признаване, при условие че отговаря на следните условия: ◄
а) за презастрахователен договор за превишение на загубите, договорът осигурява пълна компенсация до определен размер или без ограничения на загубите на предприятието — цедент, които се отнасят до отделни застрахователни претенции или до всички застрахователни претенции по една и съща полица в рамките на даден период от време, доколкото тези загуби са по-големи от определения праг на запазване на загубите;
аа) за презастрахователен договор за ограничаване на загубите, договорът осигурява пълна компенсация до определен размер или без ограничения на съвкупните загуби на предприятието — цедент, които се отнасят до всички застрахователни претенции от сегмента или до хомогенни рискови групи в сегмента в рамките на даден период от време, доколкото тези загуби са по-големи от определения праг на запазване на загубите;
б) той покрива всички застрахователни вземания, които могат да възникнат през следващите 12 месеца за застрахователното или презастрахователното предприятие в сегмента или в хомогенни рискови групи от сегмента;
в) той дава възможност за достатъчно на брой възобновявания на застрахователно покритие, за да се гарантира, че са обхванати всички искания във връзка с множество събития, които ще възникнат през следващите 12 месеца;
г) той е в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213.
За целите на настоящия член понятието „презастрахователен договор за превишение на загубите“ включва също договорености със схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които предоставят прехвърляне на риск, което е еквивалентно на това по презастрахователен договор за превишение на загубите, а понятието „презастрахователен договор за ограничаване на загубите“ включва също договорености със схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които предоставят прехвърляне на риск, което е еквивалентно на това по презастрахователен договор за ограничаване на загубите.
3. Когато застрахователно или презастрахователно предприятие е сключило няколко презастрахователни договора за превишение на загубите или няколко презастрахователни договора за ограничаване на загубите и всеки от тях отговаря поотделно на изискването по параграф 2, буква г), и всички договори заедно отговарят на изискванията по параграф 2, букви а), б) и в), комбинацията от тези договори се счита за един подлежащ на признаване презастрахователен договор за превишение на загубите и съответно за един подлежащ на признаване презастрахователен договор за ограничаване на загубите.
4. За целите на параграф 1, букви б) и г) инфлационният риск се счита за съществен, когато пренебрегването му в изчисляването на капиталовото изискване за актуализационния риск би могло да повлияе върху решенията или преценката на потребителите на тази информация, в т.ч. на надзорните органи.
Член 219
Критерии за данните
1. Данните, използвани за изчисляването на специфичните за предприятието параметри, се считат за пълни, точни и подходящи, когато отговарят на следните критерии:
а) данните отговарят на условията, посочени в член 19, параграфи 1, 2 и 3, и застрахователното или презастрахователното предприятие спазва по отношение на тези данни изискванията, посочени в член 19, параграф 4, където всяко позоваване на изчисляването на техническите резерви се разбира като отнасящо се до изчисляването на специфичните за предприятието параметри;
б) данните могат да бъдат включени в стандартните методи;
в) данните не възпрепятстват застрахователното или презастрахователното предприятие да спазва изискванията на член 101, параграф 3 от Директива 2009/13/ЕО;
г) данните отговарят на всяко допълнително свързано с тях изискване, необходимо при използването на всеки стандартизиран метод.
д) данните и процесът на тяхното получаване са добре документирани, включително:
i) събирането на данни и анализа на тяхното качество, когато изискваната документация включва указател на данните, уточняващ техния източник, характеристики и употреба и спецификации при събирането, обработката и използването на данните;
ii) избора на допусканията, използвани при обработването и корекцията на данните, включително корекциите по отношение на презастрахователните и катастрофичните претенции и относно разпределението на разходите, когато изискваната документация включва указател на всички съответни допускания, на които се основава изчисляването на техническите резерви, и обосновка за избора на допусканията;
iii)
подбора и прилагането на актюерските и статистически методи за обработването и корекцията на данните;
iv) валидирането на данните.
2. Когато се използват външни данни, те отговарят на следните допълнителни критерии:
а) процесът на събиране на данни е прозрачен, подлежащ на одит и известен на застрахователното или презастрахователното предприятие, което използва данните, за да изчисли въз основа на тях специфичните за предприятието параметри;
б) когато данните идват от различни източници, допусканията, направени при събирането, обработката и използването на данните, гарантират, че те са съпоставими;
в) данните са с произход от застрахователни и презастрахователни предприятия, чиято стопанска дейност и рисков профил са сходни с тези на застрахователното или презастрахователното предприятие, чиито специфични за предприятието параметри се изчисляват въз основа на тези данни;
г) предприятията, които използват външни данни, са в състояние да проверят дали са налице достатъчно статистически доказателства, че вероятностното разпределение, стоящо в основата на техните собствени данни, и това на използваните външни данни са с висока степен на сходство, по-специално по отношение на равнището на променливостта, която отразяват;
д) външните данни включват единствено данни от предприятия със сходен рисков профил, като този рисков профил е подобен на рисковия профил на предприятието, използващо данните, по-специално, външните данни включват данни от предприятия, чиято стопанска дейност и рисков профил са сходни по отношение на външните данни, и за които са налице достатъчно статистически доказателства, че вероятностните разпределения, стоящи в основата на външните данни, се отличават с висока степен на хомогенност.
Член 220
Стандартизирани методи за изчисляване на специфичните за предприятието параметри
1. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват специфичните за предприятието параметри, те използват за всеки параметър стандартизираните методи, посочени в приложение XVII, както следва:
а) метода на риска, свързан с определяне на премията, за специфичните за предприятието параметри, с които се заменят стандартните параметри, посочени в член 218, параграф 1, буква а), подточки i) и ii) и буква в), подточки i) и ii);
б) първи метод на риска, свързан с определянето на резерви, или втори метод на риска, свързан с определянето на резерви, за специфични параметри, с които се заменят стандартните параметри, посочени в член 218, параграф 1, буква а), подточка iv) и буква в), подточка iv);
в) когато е налице подлежащ на признаване презастрахователен договор за превишение на загубите — метода на непропорционалното презастраховане 1, или когато е налице подлежащ на признаване презастрахователен договор за ограничаване на загубите — метода на непропорционалното презастраховане 2, за специфични за предприятието параметри, с които се заменят стандартните параметри, посочени в член 218, параграф 1, буква а), подточка iii) и буква в), подточка iii);
г) метода на актуализационния риск за специфичните за предприятието параметри, с които се заменят стандартните параметри, посочени в член 218, параграф 1, букви б) и г).
2. Когато предприятието е в състояние да използва повече от един стандартизиран метод, се използва методът, който осигурява възможно най-точен резултат за целите на изпълнение на изискванията за калибриране, посочени в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.
При все това, когато дадено предприятие не е в състояние да докаже по-голямата точност на резултатите от даден стандартизиран метод спрямо други стандартизирани методи, за целите на изчисляване на специфичните за предприятието параметри се използва методът, осигуряващ най-консервативните резултати.
Член 221
1. Надзорните органи събират специфичните за предприятието количествени данни, необходими за установяване на зависимостите между рисковете, посочени в член 309, параграф 8, и ги предоставят на ЕОЗППО на годишна основа за целите на актуализирането на корелационните параметри.
2. ЕОЗППО може да анализира данните, посочени в параграф 1, за целите на предоставянето на становище относно актуализирането на корелационните параметри.
Член 222
Същественост
За целите на настоящата глава всяка промяна или грешка в получените чрез вътрешния модел резултати, включително капиталовото изискване за платежоспособност, или в използваните от вътрешния модел данни се счита за съществена, когато тя би могла да повлияе върху решенията или преценката на потребителя на тази информация, в т.ч. на надзорните органи.
Член 223
Използване на вътрешния модел
При искване от страна на надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия разясняват различните приложения на вътрешния модел, както и начина, по който осигуряват съответствието между различните резултати, когато вътрешният модел се използва за различни цели. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия решат да не използват вътрешния модел по отношение на част от системата на управление, по-специално по отношение на покриването на съществени рискове, те обосновават това решение.
Член 224
Съгласуваност със стопанската дейност
Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че концепцията на вътрешния модел е съобразена с тяхната стопанска дейност, т.е.:
а)подходите на моделиране отразяват естеството, мащаба и сложността на присъщите на дейността на предприятието рискове, които попадат в обхвата на вътрешния модел;
б)получените чрез вътрешния модел резултати и съдържанието на вътрешните и външните отчети на предприятието са съгласувани;
в)чрез вътрешния модел могат да бъдат получени резултати, които са достатъчно конкретни, за да играят важна роля при вземането на съответните управленски решения на предприятието; в получените чрез вътрешния модел резултати се прави разграничение най-малко между видове дейност, рискови категории и основни търговски поделения;
г)в политиката за промяна на вътрешния модел е предвидено коригирането на вътрешния модел при промени в обхвата или естеството на дейността на предприятието.
Член 225
Разбиране на вътрешния модел
1. Административният, управителният или надзорният орган на застрахователното или презастрахователното предприятие и всички други лица, които действително ръководят предприятието, са в състояние при искане от страна на надзорните органи да демонстрират цялостно разбиране на вътрешния модел, което включва познания относно всяко от следните:
а) структурата на вътрешния модел и по какъв начин моделът е съгласуван със стопанската дейност и е интегриран в системата за управление на риска на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) обхвата и целите на вътрешния модел и рисковете, които са покрити или не са покрити от вътрешния модел;
в) общата методика, прилагана при изчисленията на вътрешния модел;
г) ограниченията на вътрешния модел;
д) отчетените във вътрешния модел диверсификационни ефекти.
2. Лицата, които действително ръководят предприятието, са в състояние да покажат достатъчно добро разбиране на елементите на вътрешния модел, използвани в тяхната сфера на отговорност.
Член 226
Подпомагане на процеса на вземане на решения и интеграция с управлението на риска
Счита се, че вътрешният модел е широко използван и играе важна роля в системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие само когато са изпълнени всички от следните условия:
а)вътрешният модел подпомага съответните процеси на вземане на решения в предприятието, включително разработването на бизнес стратегията;
б)вътрешният модел и получените чрез него резултати биват редовно обсъждани и разглеждани от административния, управителния или надзорния орган на застрахователното или презастрахователното предприятие;
в)всички съществени количествено измерими рискове, които са установени от системата за управление на риска и попадат в обхвата на вътрешния модел, са покрити от вътрешния модел;
г)предприятието използва вътрешния модел за оценка на същественото въздействие, което потенциалните решения могат да окажат върху неговия рисков профил, включително въздействието върху очакваната печалба или загуба и променливостта на печалбата или загубата вследствие на тези решения;
д)резултатите от вътрешния модел, включително оценката на диверсификационните ефекти, се вземат предвид при определяне на стратегиите по отношение на риска, включително разработването на граници за поемане на риск и стратегии за намаляване на риска;
е)съответните резултати от вътрешния модел са обхванати от вътрешните отчетни процедури в рамките на системата за управление на риска;
ж)количествената оценка на риска и класирането на риска, получени чрез вътрешния модел, водят при необходимост до предприемане на действия в областта на управлението на риска;
з)застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да промени вътрешния модел в съответствие с член 115 от Директива 2009/138/ЕО във възможно най-кратки срокове, когато резултатите от процеса на валидиране на модела в съответствие с член 124 от посочената директива показват, че вътрешният модел не отговаря на изискванията по членове 101, 113, 120 — 125 от същата директива, с цел да осигури спазването на тези изисквания;
и)в политиката за промяна на вътрешния модел е предвидена промяна на вътрешния модел, за да се отразят при необходимост промените в системата за управление на риска.
Член 227
Опростено изчисление
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват опростено изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, за да изпълнят изискването за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с член 120, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО.
2. За да извършат посоченото в параграф 1 опростено изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност, застрахователните и презастрахователните предприятия могат да направят само тази част от изчисленията, която обикновено е необходима за определяне на капиталовото изискване за платежоспособност. По отношение на останалата част от изчислението се използват резултатите от предходното изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват изложения в параграф 2 подход, ако могат да удостоверят при искане от страна на надзорните органи, че резултатите от предходното изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност не биха се отличавали съществено от резултатите на новото изчисление.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия не използват опростеното изчисление на капиталовото изискване за платежоспособност, когато изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с член 102 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 228
Прогноза на вероятностното разпределение
1. Прогнозата на вероятностното разпределение, върху която се основава вътрешният модел, присъжда вероятността за промени в размера на основните собствени средства на застрахователното или презастрахователното предприятие или на други парични стойности, като печалбата и загубата, при условие че тези парични стойности могат да бъдат използвани за определяне на промените в основните собствени средства. Изчерпателен набор от изключващи се бъдещи събития, посочен в член 13, параграф 38 от Директива 2009/138/ЕО, съдържа достатъчен брой събития, съобразно рисковия профил на предприятието.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват прогнозата на вероятностното разпределение на частичен вътрешен модел при най-високо равнище на агрегиране на компонентите на частичния вътрешен модел. Ако частичният вътрешен модел се състои от различни компоненти, които се изчисляват отделно и не са агрегирани в рамките на частичния вътрешен модел, прогнозата на вероятностното разпределение се изчислява отделно за всеки компонент.
Член 229
Адекватни, приложими и подходящи актюерски техники
Актюерските и статистическите техники се считат за адекватни, приложими и подходящи за целите на член 121, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, когато са изпълнени всички от следните условия:
а)техниките се основават на актуална информация и на постигнатия напредък в актюерската наука, като при техния избор е взета под внимание общоприетата пазарна практика;
б)застрахователното или презастрахователното предприятие познава в дълбочина икономическата и актюерската теории и допусканията, на които се основават тези техники;
в)получените чрез вътрешния модел резултати показват съответните промени в рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие;
г)получените чрез вътрешния модел резултати са устойчиви по отношение на промените във входящите данни, които не са свързани със съответните промени в рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие;
д)вътрешният модел обхваща всички съответни характеристики на рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие;
е)техниките са адаптирани към използваните за вътрешния модел данни;
ж)получените чрез вътрешния модел резултати не включват съществени грешки на модела или грешки при оценяването; когато това е възможно, прогнозата на вероятностното разпределение се коригира, за да се отчетат моделът и грешките при изчисленията;
з)изчислението на резултатите от вътрешния модел може да бъдат направено по прозрачен начин.
Член 230
Информация и допускания, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение
1. Информацията се счита за достоверна за целите на член 121, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО само ако застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят доказателства за нейната съпоставимост и обективност, за надеждността на източника на информация и прозрачността на начина, по който информацията се събира и обработва.
2. Допусканията се считат за реалистични за целите на член 121, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО само когато са изпълнени всички от следните условия:
а) застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обяснят и обосноват всяко от допусканията, като отчитат значимостта на допускането, свързаната с допускането несигурност, както и причината, поради която не са използвали съответните алтернативни допускания;
б) обстоятелствата, при които допусканията ще бъдат сметнати за погрешни, могат да бъдат ясно определени;
в) застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят и поддържат писмени разяснения на методиката, използвана за определяне на използваните допускания.
Член 231
Използвани във вътрешния модел данни
1. Данните, използвани във вътрешния модел, се считат за точни за целите на член 121, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) данните не са засегнати от съществени грешки;
б) данните от различни времеви периоди, използвани за една и съща прогнозна оценка, са съгласувани;
в) данните се регистрират своевременно и последователно във времето.
2. Данните, използвани във вътрешния модел, се считат за пълни за целите на член 121, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) данните включват достатъчно информация за отминали периоди, позволяваща да се оценят характеристиките на базисния риск и по-специално да се установят тенденциите в развитието на рисковете;
б) данните, съответстващи на разпоредбите на буква а) от настоящия параграф, са налични за всички съответни параметри на модела, като не се допуска във вътрешния модел да се използват без основание данни, които не съответстват на изискванията.
3. Данните, използвани във вътрешния модел, се считат за подходящи за целите на член 121, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) данните съответстват на целите, за които трябва да бъдат използвани;
б) количеството и естеството на данните гарантират, че прогнозните оценки, извършени във вътрешния модел въз основа на данните, не съдържат съществени грешка при оценяването;
в) данните са съгласувани с допусканията, стоящи в основата на актюерските и статистическите техники, които се прилагат към тях във вътрешния модел;
г) данните отразяват съществените рискове, на които е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие;
д) данните се събират, обработват и прилагат по прозрачен и структуриран начин в зависимост от специфичните изисквания по отношение на следното:
i) определяне и оценка на качеството на данните, включително специфични качествени и количествени стандарти за различните масиви от данни;
ii) използване и определяне на допусканията, направени при събирането, обработката и използването на данните;
iii)
процеса за актуализация на данните, включително честотата на редовните актуализации и обстоятелствата, които налагат допълнителни актуализации.
Член 232
Способност за класиране на риска
1. За целите на член 121, параграф 4, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО вътрешният модел е в състояние да класира всички обхванати от него съществени рискове.
2. Способността за класиране на риска е съгласувана с класификацията на рисковете, използвана във вътрешния модел, и класификацията на рисковете, използвана в системата за управление на риска.
3. В цялото застрахователно или презастрахователно предприятие сходните рискове се класират по съгласуван и последователен във времето начин.
4. Класирането на риска е съгласувано с разпределението на капитала, посочено в член 120, първа алинея, буква б) от Директива 2009/138/ЕО.
Член 233
Покритие на всички съществени рискове
1. За целите на член 121, параграф 4, трета алинея от Директива 2009/138/ЕО, най-малко веднъж на три месеца застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват дали вътрешният модел покрива всички съществени количествено измерими рискове, попадащи в неговия обхват. В рамките на оценката се отчита набор от подходящи качествени и количествени показатели.
2. Качествените показатели, посочени в параграф 1, включват следното:
а) определяне в собствената оценка на риска и платежоспособността на рисковете, различни от тези, които са покрити от вътрешния модел;
б) наличието на специална процедура за управление на риска по отношение на рисковете, различни от покритите от вътрешния модел;
в) наличието на специални техники за намаляване на риска по отношение на рисковете, различни от покритите от вътрешния модел.
3. Количествените показатели, посочени в параграф 1 от настоящия член, включват следното:
а) разпределението на капитала в съответствие с член 120 от Директива 2009/138/ЕО;
б) размера на печалбите и загубите, които не могат да бъдат обяснени с покритите от вътрешния модел рискове;
в) резултатите от стрес тестове и анализите на сценариите, както и от всеки инструмент, използван в процеса на валидиране на модела.
Член 234
Диверсификационни ефекти
Използваната система за измерване на диверсификационните ефекти, посочени в член 121, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, се счита за адекватна, когато са изпълнени всички от следните условия:
а)системата, използвана за измерване на диверсификационните ефекти, идентифицира ключовите зависимости по отношение на променливите;
б)системата, използвана за измерване на диверсификационните ефекти, отчита всички от следните:
i)всяка нелинейна зависимост и всяка липса на диверсификация при извънредни ситуации;
ii)всички ограничения по отношение на диверсификацията, които възникват при наличието на обособени средства или портфейли, за които се прилага изравнителна корекция;
iii)характеристиките на метода за измерване на риска, използван във вътрешния модел;
в)допусканията, стоящи в основата на използваната за измерване на диверсифициращите ефекти система, са емпирично обосновани.
Член 235
Техники за намаляване на риска
1. Рисковете, които са подходящо отразени във вътрешния модел, както е посочено в член 121, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, не включват рисковете, произтичащи от всяка от следните ситуации:
а) договорните споразумения, свързани с техники за намаляване на риска, не са правно валидни и приложими в никоя съществена юрисдикция или не гарантират, че прехвърлянето на риска е ясно определено и неоспоримо;
б) в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента или друго кредитно събитие, посочено в документацията по сделката към свързаните с техниката за намаляване на риска споразумения, застрахователните и презастрахователните предприятия не могат да отправят пряк иск към контрагента;
в) правните разпоредби, залегнали в основата на техниката за намаляване на риска, не съдържат изрично позоваване на конкретна рискова експозиция, чрез което ясно да се определи степента на предоставеното от техниката за намаляване на риска покритие.
2. Когато техниката за намаляване на риска, описана в параграф 1, буква в), не покрива рисковата експозиция на застрахователното или презастрахователното предприятие във всички случаи, се счита, че вътрешният модел не отразява по подходящ начин риска, произтичащ от техниката за намаляване на риска съгласно член 121, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, освен когато той отчита намалената ефективност на техниката за намаляване на риска, произтичаща от това отклонение от рисковата експозиция.
3. Когато техниката за намаляване на риска е обвързана с условия, чието изпълнение е извън прекия контрол на застрахователното или презастрахователното предприятие и които биха могли да застрашат действителното прехвърляне на риск, се счита, че вътрешният модел не отразява по подходящ начин риска, произтичащ от техниката за намаляване на риска съгласно член 121, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, освен когато той отчита последствията от тези условия и намалената ефективност на техниката за намаляване на риска.
Член 236
Бъдещи действия на управителните органи
1. Счита се, че с основание може да се очаква управителните органи да предприемат бъдещи действия за целите на член 121, параграф 8 от Директива 2009/138/ЕО, когато са изпълнени следните условия:
а) допусканията за бъдещите действия на управителните органи, използвани в изчисленията на вътрешния модел, са определени по обективен начин;
б) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи са реалистични и съответстват на текущата стопанска практика и бизнес стратегия на застрахователното или презастрахователното предприятие, включително използването на техники за намаляване на риска, и — ако са налице достатъчно доказателства, че предприятието ще промени практиките или стратегията си — предполагаемите бъдещи действия на управителните органи съответстват на променените практики или стратегия;
в) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи са съгласувани помежду си;
г) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи не противоречат на задължения към титулярите на полици и бенефициерите или на правните разпоредби;
д) предполагаемите бъдещи действия на управителните органи отчитат публичната информация или съобщенията от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие относно действията, които то очаква да предприеме или да не предприема.
2. Допусканията за бъдещите действия на управителните органи са реалистични и включват всички от следните:
а) сравнение на предполагаемите бъдещи действия на управителните органи с действията, които са вече предприети от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) сравнение на предполагаемите бъдещи действия на управителните органи, отчетени в текущите и предходните изчисления на вътрешния модел.
Застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обяснят всички съответни отклонения по отношение на букви а) и б).
3. За целите на параграф 1 застрахователните и презастрахователните предприятия изготвят цялостен план на бъдещите действия на управителните органи, който е одобрен от административния, управителния или надзорния орган на застрахователното и презастрахователното предприятие и включва всички от следните елементи:
а) определяне на бъдещите действия на управителните органи, които са включени във вътрешния модел;
б) определяне на конкретните обстоятелства, при които е логично застрахователното или презастрахователното предприятие да предприеме всяко едно от посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи;
в) определяне на специфичните обстоятелства, при които застрахователното или презастрахователното предприятие може да не е в състояние да предприеме посочените в буква а) бъдещи действия на управителните органи, и описание на начина, по който тези обстоятелства са отчетени във вътрешния модел;
г) реда, по който ще бъдат предприети бъдещите действия на управителните органи, и изисквания относно управлението, приложими към тези бъдещи действия на управителните органи,
д) описание на необходимите текущи дейности, гарантиращи, че застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да предприеме набелязаните в съответствие с буква а) бъдещи действия на управителните органи;
е) описание на начина, по който бъдещите действия на управителните органи са били отчетени при изчисляването на прогнозата на вероятностното разпределение;
ж) описание на приложимите вътрешни отчетни процедури, които включват най-малко годишно уведомяване на административния, управителния или надзорния орган, което обхваща бъдещите действия на управителните органи, които са включени във вътрешния модел.
4. При допусканията за бъдещите действия на управителните органи се вземат предвид времето, необходимо за изпълнение на тези действия и свързаните с тях разходи.
Член 237
Разбиране на външните модели и данни
Елементите на вътрешния модел, получени от трети страни, се подлагат на същите изпитвания и стандарти като частите, разработени от предприятията. Освен това елементите, получени от трети страни, не се считат за подходящи, освен когато застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да демонстрира, че познава в дълбочина тези елементи, включително и техните ограничения.
Използваните във вътрешния модел данни, получени от трети страни, не се считат за подходящи, освен когато застрахователното или презастрахователното предприятие е в състояние да демонстрира, че познава в дълбочина тези данни, включително и техните ограничения.
Член 238
1. Посочената в член 122 от Директива 2009/138/ЕО възможност да се използва времеви период или метод за измерване на риска, различен от посочения в член 101, параграф 3 от същата директива, се прилага по отношение както на вътрешния модел като цяло, така и на различните рискови категории или основни търговски поделения в рамките на този вътрешен модел.
2. Предвиденото в член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО изискване да се удостовери, че на титулярите на полици е предоставена защита, включва доказателство, че посочените в същия член приблизителни стойности не внасят съществени грешки в капиталовото изискване за платежоспособност или не водят до капиталово изискване за платежоспособност, което е по-ниско от изчисленото в съответствие с изискванията, посочени в член 101, параграф 1 от посочената директива.
Когато приблизителните стойности се основават на промяна на теглата на моделираните рискове, предприятията по член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО удостоверяват, че промяната на теглата не засяга резултатите от приблизителните стойности.
Когато използваният времеви период за измерване на риска се различава от посочения в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, предприятието по член 122, параграф 3 от същата директива взема предвид следното:
а)дали събитията са разпределени равномерно във времето, а в противен случай — как това е отразено в приблизителните стойности;
б)дали всички значителни рискове в рамките на едногодишен период се управляват правилно;
в)когато използваният времеви период е по-дълъг от предвидения в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, дали през този времеви период платежоспособността е била надлежно отчитана от предприятието;
г)дали използваният времеви период е подходящ предвид средния срок на задълженията на застрахователното или презастрахователното предприятие, дейността на предприятието и по целесъобразност несигурността, свързана с дълги времеви периоди;
д)всички допускания, направени в приблизителните стойности по отношение на зависимости между рисковете за последователни периоди от време.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия доказват веднъж годишно равнището на защита, изисквано съгласно член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, както и след всяка значителна промяна на рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие.
4. Приблизителните стойности, посочени в член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, се считат за част от вътрешния модел.
Член 239
1. За да интегрират изцяло частичен вътрешен модел в стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност, застрахователните и презастрахователните предприятия използват като основен метод за интегриране корелационните матрици и формулите на стандартната формула, посочена в приложение IV към Директива 2009/138/ЕО и в дял I, глава V от настоящия регламент.
2. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие удостовери пред надзорните органи, че поради някоя от причините, изложени в параграф 5, не би било целесъобразно да се използва посоченият в параграф 1 основен метод за интегриране, застрахователните и презастрахователните предприятия използват най-подходящия метод на интегриране, определен в приложение ХVIII. Застрахователните или презастрахователните предприятия удостоверяват целесъобразността на предложения метод за интегриране.
3. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие допълнително удостовери пред надзорните органи, че поради някоя от причините, изложени в параграф 5, не би било целесъобразно да се използва някой от методите за интегриране, определени в приложение ХVIII, застрахователното или презастрахователното предприятие може да използва друг алтернативен метод на интегриране. Застрахователното или презастрахователното предприятие удостоверява целесъобразността на предложения метод за интегриране.
4. Капиталовото изискване за платежоспособност, получено чрез използването на алтернативен метод за интегриране, е в съответствие с принципите, установени в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1 и 3 от Директива 2009/138/ЕО, и отразява по по-подходящ начин рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие.
5. Използването на метод за интегриране не е целесъобразно, когато е изпълнено някое от следните условия:
а) полученото капиталово изискване за платежоспособност не съответства на изискванията по член 101 от Директива 2009/138/ЕО;
б) полученото капиталово изискване за платежоспособност не отразява по подходящ начин рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие;
в) концепцията на частичния вътрешен модел съответства на принципите, изложени в членове 101 и 102 от Директива 2009/138/ЕО, но не позволява неговото интегриране в стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност.
Член 240
1. За целите на разпределението на печалбата и загубата по член 123 от Директива 2009/138/ЕО застрахователните и презастрахователните предприятия посочват всяко от следните:
а) печалбата и загубата;
б) основните търговски поделения на предприятието;
в) избраната във вътрешния модел категоризация на риска;
г) разпределението на общата печалба или загуба по рискови категории и основни търговски поделения.
2. Определянето на печалбата и загубата съответства на увеличението и намалението на паричната стойност, заложена в основата на посочената в член 228, параграф 1 прогноза на вероятностното разпределение.
3. Избраната във вътрешния модел категоризация на риска е подходяща и достатъчно конкретна за целите на управлението на риска и на вземането на решения в съответствие с член 120 от Директива 2009/138/ЕО. При категоризацията на риска се прави разграничение между рисковете, покрити от вътрешния модел, и рисковете, които не са покрити от вътрешния модел.
4. Разпределението на печалбата и загубата се извършва по обективен и прозрачен начин и е последователно във времето.
Член 241
Процес на валидиране на модела
1. Процесът на валидиране на модела се прилага за всички елементи на вътрешния модел и обхваща всички изисквания, определени в член 101, член 112, параграф 5, членове 120—123 и член 125 от Директива 2009/138/ЕО. При частични вътрешни модели процесът на валидиране обхваща допълнително изискванията, установени в член 113 от посочената директива.
2. За да се гарантира независимостта на процеса на валидиране на модела от разработването и функционирането на вътрешния модел, в процеса на валидиране на модела лицата или организационните единици са независими от влиянието на лицата, отговорни за разработването и функционирането на вътрешния модел. Тази оценка се извършва в съответствие с параграф 4.
3. За целите на процеса на валидиране на модела застрахователните и презастрахователните предприятия посочват всяко от следните:
а) процесите и методите, използвани за валидиране на вътрешния модел, и техните цели;
б) честотата на редовното валидиране и обстоятелствата, които налагат допълнително валидиране, за всеки елемент на вътрешния модел;
в) отговорните лица за всеки етап от процеса на валидиране;
г) приложимите процедури, в случай че процесът на валидиране на модела установи проблеми по отношение на надеждността на вътрешния модел, както и процеса на вземане на решение за справяне с тези проблеми;
4. Като част от процеса на валидиране на модела застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват качеството и независимостта на валидирането. Когато оценяват независимостта, предприятията отчитат всяко от следните:
а) при вътрешен процес на валидиране — отговорностите и отчетната структура на участващите в процеса лица,
б) при външен процес на валидиране — структурата на възнагражденията на лицата, включително, където е приложимо, на техните служители или други действащи от тяхно име лица, които участват в процеса, както и всякакви други правомощия на тези лица по отношение на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 242
Инструменти за валидиране
1. Най-малко веднъж годишно застрахователните и презастрахователните предприятия изпитват резултатите и основните допускания на вътрешния модел спрямо практическите резултати и други подходящи данни, с които те обикновено разполагат. Тези тестове се прилагат както на ниво отделни резултати, така и спрямо агрегираните резултати. Застрахователните и презастрахователните предприятия установяват причината за всяко значително разминаване между допусканията и данните, както и между резултатите и данните.
2. Като част от тестовете на резултатите от вътрешния модел спрямо практическите резултати застрахователните и презастрахователните предприятия сравняват резултатите от разпределението на печалбата и загубата по член 123 от Директива 2009/138/ЕО с рисковете, моделирани във вътрешния модел.
3. Статистическият процес на валидиране на вътрешния модел, посочен в член 124, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО, се основава на всяко от следните:
а) актуална информация, като се взема предвид, когато това е приложимо и целесъобразно, напредъкът в областта на актюерските практики и общоприетата пазарна практика;
б) познаване в дълбочина на икономическата и актюерската теория, както и допусканията, залегнали в основата на методите за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение на вътрешния модел.
4. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия установят в съответствие с член 124, четвърта алинея от Директива 2009/138/ЕО, че промени на стоящите в основата допускания оказват значително въздействие върху капиталовото изискване за платежоспособност, те са в състояние да обяснят причините за тази чувствителност и начина, по който тя се взема под внимание в процеса на вземане на решения. За целите на член 124, четвърта алинея от Директива 2009/138/ЕО основните допускания включват допускания за бъдещите действия на управителните органи.
5. Процесът на валидиране на модела включва анализ на стабилността на получените чрез вътрешния модел резултати за различните изчисления на вътрешния модел при използване на еднакви входящи данни.
6. Когато част от доказване на пригодността на получените чрез вътрешния модел капиталови изисквания, застрахователните и презастрахователните предприятия сравняват покритието и обхвата на вътрешния модел. За тази цел статистическият процес на валидиране на вътрешния модел включва обратен стрес тест, установяващ най-вероятните сътресения, които биха застрашили жизнеспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 243
Общи разпоредби
1. Документацията на концепцията и операционните детайли на вътрешния модел съгласно член 125 от Директива 2009/138/ЕО е достатъчна, за да гарантира, че всяка независима осведомена трета страна би била в състояние да разбере концепцията и операционните детайли на вътрешния модел и да прецени точно дали той съответства на изискванията по член 101 и членове 120—124 от директивата.
2. При частични вътрешни модели документацията, посочена в параграф 1 от настоящия член, обхваща допълнително съответствието с изискванията по член 113 от Директива 2009/138/ЕО, по-специално по отношение на целесъобразността на ограничения обхват на модела и метода за интегриране на частичния вътрешен модел в стандартната формула.
3. Посочената в параграфи 1 и 2 документация е подходящо структурирана, подробна и пълна и се актуализира постоянно. Получените чрез вътрешния модел резултати могат да бъдат възпроизведени чрез използване на документацията и всички входящи данни на вътрешния модел.
Член 244
Минимално съдържание на документацията
Документацията на вътрешния модел включва цялата следна информация:
а)опис на всички документи, които са част от документацията;
б)политиката за промяна на вътрешния модел, посочена в член 115 от Директива 2009/138/ЕО;
в)описание на политиките, проверките и процедурите за управление на вътрешния модел, включително отговорностите, възложени на членовете на персонала на застрахователното или презастрахователното предприятие;
г)описание на информационните технологии, използвани във вътрешния модел, включително всякакви планове за действие при извънредни ситуации, свързани с използваните информационни технологии;
д)всички съответни допускания, на които се основава вътрешният модел, и тяхната обосновка в съответствие с член 230, параграф 2;
е)обяснение на методиката, използвана за формулиране на посочените в член 230, параграф 2, буква в) допускания, което обхваща следното:
i)входящите данни, въз основа на които са направени допусканията;
ii)целите при избора на допускания и критериите, използвани за определяне на целесъобразността на направения избор;
iii)всякакви ограничения при направения избор на допускания;
ж)указател на използваните във вътрешния модел данни, уточняващ техния източник, характеристики и употреба;
з)спецификации при събирането, обработката и използването на данните, посочени в член 231, параграф 3, буква д);
и)когато данните във вътрешния модел не се използват последователно във времето, описание и обосновка на непоследователната употреба;
й)спецификации на качествените и количествените показатели за покритието на рисковете, посочени в член 233;
к)описание на техниките за намаляване на риска, които са взети предвид във вътрешния модел съгласно член 235, и обяснение на начина, по който рисковете, произхождащи от използването на техники за намаляване на риска, намират отражение във вътрешния модел;
л)описание на бъдещите действия на управителните органи, които са взети предвид във вътрешния модел съгласно член 236, и описание на съответните отклонения, посочени в член 236, параграф 2;
м)спецификации на разпределението на печалбата и загубата, посочено в член 240, параграф 1;
н)спецификации на процеса на валидиране на модела, посочен в член 241, параграф 3;
о)резултати от валидирането по отношение на съответствието с член 101 от Директива 2009/138/ЕО;
п)по отношение на външниje модели и данни:
i)каква роля изпълняват външните модели и данни във вътрешния модел;
ii)поради какви причини се предпочитат външни пред вътрешно разработени модели и външни пред вътрешни данни;
iii)разгледаните от застрахователното или презастрахователното предприятие алтернативи на използването на външни модели и данни, както и обяснение на съответния избор на външен модел или набор от външни данни.
Член 245
Обстоятелства, при които вътрешният модел не функционира ефективно
При оценяване и документиране на обстоятелствата, при които вътрешният модел не функционира ефективно, застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид всички от следните аспекти:
а)рисковете, които не са покрити от вътрешния модел;
б)ограниченията при моделирането на риска, използвано във вътрешния модел;
в)естеството, степента и източниците на несигурност по отношение на резултатите от вътрешния модел, включително чувствителността на резултатите относно ключовите допускания, стоящи в основата на вътрешния модел;
г)пропуски в данните, използвани във вътрешния модел, и липса на данни за изчисляването на вътрешния модел;
д)рисковете, произтичащи от използването на външни модели и външни данни във вътрешния модел;
е)ограниченията по отношение на информационните технологии, използвани във вътрешния модел;
ж)ограниченията на вътрешния модел на управление.
Член 246
Промени на вътрешния модел
Документацията на вътрешния модел включва регистър на незначителните и съществените промени на вътрешния модел, в т.ч. всяко от следните:
а)описание на основанието за незначителните или съществените промени;
б)описание на последствията от съществените промени върху концепцията и функционирането на вътрешния модел;
в)когато съществена промяна или съвкупност от незначителни промени оказва съществено влияние върху получените чрез вътрешния модел резултати, количествено и качествено сравнение между резултатите преди и след промяната, отнасящи се към една и съща дата на оценка.
Член 247
Застрахователните и презастрахователните предприятия следят всички потенциални ограничения, произтичащи от използването на външни модели или външни данни във вътрешния модел, по отношение на текущото изпълнение на изискванията, определени в член 101 и членове 120—125 от Директива 2009/138/ЕО, а в случай на частични вътрешни модели — и изискванията по член 113 от същата директива.
Член 248
Минимално капиталово изискване
1. Минималното капиталово изискване е равно на:
където:
а) MCRcombined
представлява комбинираното минимално капиталово изискване;
б) AMCR представлява абсолютната долна граница, предвидена в член 129, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО и в член 253 от настоящия регламент.
2. Комбинираното минимално капиталово изискване е равно на:
където:
а) MCRlinear
представлява линейното минимално капиталово изискване, изчислено съгласно членове 249—251;
б) SCR представлява капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с глава V или в съответствие с глава VI, когато е получено одобрение за използването на пълния или частичен вътрешен модел.
Член 249
Линейно минимално капиталово изискване
Линейното минимално капиталово изискване е равно на:
където:
а) MCR(linear,nl) представлява линейният елемент от формулата за общозастрахователните и презастрахователните задължения;
б) MCR(linear,l) представлява линейният елемент от формулата за животозастрахователните и презастрахователните задължения.
Член 250
Линеен елемент от формулата за ощозастрахователните и презастрахователните задължения
1. Линейният елемент от формулата за общозастрахователните и презастрахователните задължения е равен на:
където:
а) сборът включва всички сегменти, посочени в приложение XIХ;
б) TP(nl,s)
представлява техническите резерви без добавка за риск за общозастрахователни и презастрахователни задължения в сегмента s, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница, равна на нула;
в) Ps представлява премиите за застрахователни и презастрахователни задължения в сегмента s през последните 12 месеца, след приспадането на премиите за презастрахователните договори, с долна граница, равна на нула;
г) факторите αs
и βs
са посечени в приложение ХIХ.
2. Техническите резерви по параграф 1, буква б) не включват никоя от следните суми:
а) сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които не могат да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на член 41, параграфи 3 и 5;
б) сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които не съответстват на разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213 или на член 235.
3. При изчисляването на записаните премии, след приспадането на премиите по презастрахователните договори, посочени в параграф 1, буква в), не се приспадат следните премии за презастрахователни договори:
а) премиите, свързани с незастрахователни събития или уредени застрахователни претенции, които не се отчитат в паричните потоци по член 41, параграф 3;
б) премиите за презастрахователни договори, които не са в съответствие с разпоредбите на членове 209, 210, 211 и 213 или на член 235.
Член 251
Линеен елемент от формулата за животозастрахователните и презастрахователните задължения
1. Линейният елемент от формулата за животозастрахователните и презастрахователните задължения е равен на:
където:
а) TP(life,1)
представлява техническите резерви без добавка за риск по отношение на гарантирани плащания за животозастрахователни задължения с участие в печалбата, след приспадане на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница равна на нула, и техническите резерви без добавка за риска за презастрахователни задължения, където базисното животозастрахователно задължение включва участие в печалбата след приспадане на сумите, възстановими по силата на презастрахователни задължения и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница равна на нула;
б) TP(life,2)
представлява техническите резерви без добавка за риск по отношение на бъдещи дискреционни плащания за животозастрахователни задължения с участие в печалбата, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница равна на нула;
в) TP(life3)
представлява техническите резерви без добавка за риск по отношение на обвързани с индекс и инвестиционен фонд животозастрахователни и презастрахователни задължения, свързани с такива застрахователни задължения, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница равна на нула;
г) TP(life4)
представлява техническите резерви без добавка за риск по отношение на всички други животозастрахователни и презастрахователни задължения, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и от схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, с долна граница равна на нула;
д) CAR представлява общият размер на рисковия капитал, който се изчислява като сбора — по отношение на всеки договор, който поражда животозастрахователни или презастрахователни задължения — от рисковия капитал по договорите, когато размерът на рисковия капитал по договор е по-висок от нула, и разликата между следните две суми:
i) сбора на всички от следните:
— сумата, която застрахователното или презастрахователното предприятие би платило понастоящем в случай на смърт или инвалидност на лица, застраховани съгласно договора, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
— очакваната настояща стойност на суми, които не са включени в предходното тире, които предприятието би платило в бъдеще в случай на внезапна смърт или инвалидност на лица, застраховани по силата на договор, след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
ii) най-добрата прогнозна оценка на съответните задължения след приспадането на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
2. Техническите резерви по параграф 1, букви а)—г) не включват никое от следните:
а) сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които не могат да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбите на член 41, параграфи 3 и 5;
б) сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, които не съответстват на разпоредбите на членове 209—215 или член 235.
Член 252
Минимално капиталово изискване: застрахователни предприятия със смесена дейност
1. Абстрактното минимално капиталово изискване за животозастрахователна дейност и абстрактното минимално капиталово изискване за общозастрахователна дейност, посочени в член 74, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, се изчисляват в съответствие с параграфи 2—11 от настоящия член.
2. Абстрактното минимално капиталово изискване за общозастрахователна дейност е равно на:
където:
а) NMCR(combined,nl)
представлява абстрактното комбинирано минимално капиталово изискване за общозастрахователна дейност;
б) AMCRnl
представлява абсолютната долна граница, предвидена в член 129, параграф 1, буква г), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО и в член 253 от настоящия регламент.
3. Абстрактното комбинирано минимално капиталово изискване за общозастрахователна дейност е равно на:
където:
а) NMCR(linear,nl)
представлява абстрактното линейно минимално капиталово изискване за общозастрахователна или презастрахователна дейност;
б) NSCRnl
представлява абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за общозастрахователната или презастрахователната дейност;
в) Addonnl
представлява частта от добавения капитал, определен от надзорния орган в съответствие с член 37 от Директива 2009/138/ЕО, която е разпределена от същия надзорен орган към общозастрахователната или презастрахователната дейност на застрахователното или презастрахователното предприятие.
4. Абстрактното линейно минимално капиталово изискване за общозастрахователната или презастрахователната дейност е равно на:
където:
а) MCR(nl,nl)
представлява линейният елемент от формулата за общозастрахователните и презастрахователните задължения, свързани с общозастрахователна или презастрахователна дейност;
б) MCR(l,nl)
представлява линейния елемент от формулата за животозастрахователните и презастрахователните задължения, свързани с общозастрахователна или презастрахователна дейност;
5. MCR(nl,nl)
и MCR(l,nl)
се изчисляват по същия начин като MCR(linear,nl)
и MCR(linear,l)
, посочени съответно в членове 250 и 251 от настоящия регламент, но техническите резерви или записаните премии, използвани при изчислението, се отнасят само за застрахователни и презастрахователни задължения във връзка със общозастрахователна или презастрахователна дейност в общозастрахователните класове, посочени в приложение I към Директива 2009/138/ЕО.
6. Абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за общозастрахователната или презастрахователната дейност е равно на:
където:
а) SCR представлява капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с дял I, глава VI, раздел 4, подраздел 2 от Директива 2009/138/ЕО или с дял I, глава VI, раздел 4, подраздел 3 от Директива 2009/138/ЕО, което за целите на настоящия член изключва всякакъв добавен капитал, наложен в съответствие с член 37 от същата директива;
б) NMCR(linear,nl)
представлява абстрактното линейно минимално капиталово изискване за общозастрахователна или презастрахователна дейност;
в) NMCR(linear,l)
представлява абстрактоното линейно минимално капиталово изискване за животозастрахователна или презастрахователна дейност;
7. Абстрактното минимално капиталово изискване за животозастрахователна дейност е равно на:
където:
а) NMCR(combined,l)
представлява абстрактното комбинирано минимално капиталово изискване за животозастрахователна дейност;
б) AMCRl
представлява абсолютната долна граница, предвидена в член 129, параграф 1, буква г), подточка ii) от Директива 2009/138/ЕО.
8. Абстрактното комбинирано капиталово изискване за животозастрахователна дейност е равно на:
където:
а) представлява абстрактното линейно минимално капиталово изискване за животозастрахователна или презастрахователна дейност;
б) NSCRl
представлява абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за животозастрахователна или презастрахователна дейност;
в) Addonl
представлява частта от добавения капитал, определен от надзорния орган в съответствие с член 37 от Директива 2009/138/ЕО, която е разпределена от същия надзорен орган към животозастрахователната или презастрахователната дейност на застрахователното или презастрахователното предприятие.
9. Абстрактното линейно минимално капиталово изискване за животозастрахователна или презастрахователна дейност е равно на:
където:
а) MCR(nl,l)
представлява линейният елемент от формулата за общозастрахователните и презастрахователните задължения, свързани с животозастрахователна или презастрахователна дейност;
б) MCR(l,l)
представлява линейният елемент от формулата за животозастрахователните и презастрахователните задължения, свързани с животозастрахователна или презастрахователна дейност;
10. MCR(nl,l)
и MCR(l,l)
се изчисляват по същия начин като MCR(linear,nl)
и MCR(linear,l)
, посочени съответно в членове 250 и 251 от настоящия регламент, но техническите резерви или записаните премии, използван при изчислението, се отнасят само за застрахователни и презастрахователни задължения във връзка със застрахователна или презастрахователна дейност в животозастрахователните или презастрахователните класове, посочени в приложение II към Директива 2009/138/ЕО.
11. Абстрактното капиталово изискване за платежоспособност за животозастрахователна или презастрахователна дейност е равно на следното:
където:
а) SCR представлява капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с дял I, глава VI, раздел 4, подраздел 2 от Директива 2009/138/ЕО или с дял I, глава VI, раздел 4, подраздел 3 от Директива 2009/138/ЕО, което за целите на настоящия член изключва всякакъв добавен капитал, наложен в съответствие с член 37 от същата директива;
б) NMCR(linear,nl)
представлява абстрактното линейно минимално капиталово изискване за общозастрахователна или презастрахователна дейност;
в) NMCR(linear,l)
представлява абстрактното линейно минимално капиталово изискване за животозастрахователна или презастрахователна дейност;
Член 253
Абсолютна долна граница на минималното капиталово изискване
1. Абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване за застрахователните предприятия, които са получили лицензите, посочени в член 73, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2009/138/ЕО, е сборът от сумите, посочени в член 129, параграф 1, буква г), подточки i) и ii) от същата директива.
2. Когато брутните записани премии за общозастрахователна дейност, включени в класове 1 и 2 в част А от приложение 1 към Директива 2009/138/ЕО, не надвишават 10 % от общите брутни записани премии на предприятието като цяло, абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване е равна на сумата, посочена в член 129, параграф 1, буква г), точка ii) от посочената директива.
3. Когато брутните записани премии за животозастрахователна дейност не надвишават 10 % от общите брутни записани премии на предприятието като цяло, абсолютната долна граница на минималното капиталово изискване е равно на сумата, посочена в член 129, параграф 1, буква г), точка ii) от посочената директива.
Член 257
Изисквания по отношение на инвестиции в секюритизация, които вече не изпълняват изискванията за запазване на риска и качествените изисквания
1. Ако застрахователните и презастрахователните предприятия узнаят, че инициаторът, спонсорът или първоначалният кредитор не спазват изискванията по член 6 от Регламент (ЕС) 2017/2402 или ако застрахователните или презастрахователните предприятия узнаят, че изискванията по член 5, параграфи 1, 2 и 3 от посочения регламент не са били спазени, те незабавно информират надзорния орган.
2. Ако поради небрежност или бездействие от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие изискванията по член 5, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 по един или друг начин не са изпълнени, надзорният орган налага пропорционално увеличение на капиталовото изискване за платежоспособност в съответствие с параграф 3 от настоящия член.
3. Когато при изчисляването на риска, свързан с лихвения спред, се използва стандартната формула, както е посочено в член 178, за целите на изчисляването на посоченото в параграф 2 от настоящия член увеличено капиталово изискване за платежоспособност, капиталовото изискване за риска, свързан с лихвения спред, по отношение на съответните секюритизиращи позиции се основава на рисковите фактори по член 178, като се увеличава с не по-малко от 250 % от тези рискови фактори.
4. Рисковите фактори се увеличават постепенно с всяко следващо нарушение на изискванията, установени в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/2402.
5. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия поради небрежност или бездействие не изпълнят някое от изискванията по член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/2402, надзорните органи преценяват дали този пропуск да се счита за значително отклонение от системата за управление на предприятието, както е посочено в член 37, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО.
Член 258
Общи изисквания към управлението
1. Застрахователните и презастарахователните предприятия изпълняват всички от следните изисквания:
а) установяват, прилагат и поддържат ефективни механизми за сътрудничество, вътрешно отчитане и предаване на информацията на всички съответни нива на предприятието;
б) установяват, прилагат и поддържат ефективни процедури за вземане на решения и организационна структура, в която ясно са посочени отделните йерархични връзки на отчитане, разпределени са функциите и отговорностите и е отчетено естеството, мащабът и сложността на присъщите за дейността на предприятието рискове;
в) гарантират, че членовете на административния, управителния или надзорния орган колективно разполагат с необходимата квалификация, компетентност, умения и професионален опит в съответните области на дейността, които им позволяват ефективно и професионално да управляват и контролират предприятието;
г) гарантират, че всеки един от членовете на административния, управителния или надзорния орган притежава необходимата квалификация, компетентност, умения и професионален опит, за да осъществява поверените му задачи;
д) наемат персонал, притежаващ необходимите умения, знания и опит за изпълнение на целесъобразно възложените му задължения;
е) гарантират, че целият персонал е информиран относно процедурите за целесъобразно изпълнение на възложените му задължения;
ж) гарантират, че възлагането на множество задачи на служители или организационни звена няма или е малко вероятно да попречи на съответните лица да изпълняват функциите си по правилен, честен и обективен начин;
з) установяват информационни системи, които генерират пълна, надеждна, ясна, съгласувана, навременна и приложима информация относно стопанската дейност, поетите задължения и рисковете, на които предприятието е изложено;
и) поддържат подходяща и изрядна документация за своята стопанска дейност и вътрешна организация;
й) осигуряват сигурността, целостта и поверителността на информацията съобразно нейното естество;
к) въвеждат ясни йерархични връзки на отчитане, осигуряващи навременното предаване на информация до всички заинтересовани лица по начин, който им позволява да отчетат нейната важност във връзка с изпълняваните от тях отговорности;
л) приемат политика за възнагражденията, съставена в писмена форма.
2. В политиките относно управлението на риска, вътрешния контрол, вътрешния одит и по целесъобразност относно възлагането на дейности на външни изпълнители ясно се посочват съответните задължения, цели, процеси и отчетни процедури, които се прилагат и са изцяло съгласувани с цялостната бизнес стратегия на предприятието.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия установяват, прилагат и поддържат политика за непрекъснатост на стопанската дейност, която в случай на сривове в техните системи и процедури има за цел да предпази основната информация и функции, както и да поддържа услугите и дейностите или, когато това е невъзможно — своевременно да възстанови информацията и функциите и своевременно да възобнови техните услуги и дейности.
4. Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че предприятието действително се управлява от най-малко две лица.
5. Застрахователните и презастрахователните предприятия осигуряват използването на ефективни процеси и процедури за предотвратяване на конфликти на интереси, разкриването на потенциални източници на конфликти на интереси и наличието на установени процедури, гарантиращи, че лицата, ангажирани с прилагането на стратегиите и политиките на предприятието, са наясно с потенциалните източници на конфликти на интереси и с начина, по който подобни конфликти трябва да бъдат преодолявани.
6. Застрахователните и презастрахователните предприятия наблюдават и редовно оценяват адекватността и ефективността на системите си на управление и предприемат необходимите мерки за отстраняване на слабостите.
Член 259
Система за управление на риска
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия установят, прилагат и поддържат система за управление на риска, включваща:
а) ясно определена стратегия за управление на риска, която е съгласувана с цялостната бизнес стратегия на предприятието. Документират се целите и основните принципи на стратегията, одобрените лимити за поемане на риск и разпределението на отговорностите по отношение на всички дейности на предприятието;
б) ясно определена процедура относно процеса на вземане на решения;
в) съставени в писмена форма политики, в които са определени и категоризирани съществените видове риск, на които предприятието е изложено, и одобрените граници за поемане на всеки отделен вид риск. Посредством тези политики се прилагат стратегията за риска на предприятието, подпомагат се механизмите за контрол и се отчитат естеството, обхватът и сроковете на дейността и свързаните с нея рискове;
г) отчетни процедури и процеси, които осигуряват активното наблюдение и анализ на ефективността на системата за управление на риска и на информацията относно съществените рискове, пред които е изправено предприятието, както и при необходимост извършване на подходящи промени на системата.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че в процеса на вземане на решения лицата, които действително управляват предприятието или изпълняват други ключови функции, вземат предвид отчитаната в рамките на системата за управление на риска информация.
3. Застрахователните и презастрахователните предприятия включват в своята система за управление на риска по целесъобразност стрес тестове и анализ на сценариите по отношение на всички онези рискове, пред които те са изправени.
4. В допълнение към изискванията, посочени в член 44, параграф 4а от Директива 2009/138/ЕО, за целите на изчисляването на техническите резерви и капиталовото изискване за платежоспособност, вътрешните методики за управление на риска не се основават единствено или механично на външни кредитни оценки. Когато изчисляването на техническите резерви или на капиталовото изискване за платежоспособност се основава на външни кредитни оценки от АВКО или на факта, че за дадена експозиция не е определен рейтинг, това не освобождава застрахователните и презастрахователните предприятия от задължението да разгледат допълнително друга важна информация.
Член 260
Области на управление на риска
1. В посочените в член 44, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО области се включват всички от следните политики:
а) Подписваческа дейност и формиране на резерви:
i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе с оглед на оценяването и управляването на риска от загуба или неблагоприятна промяна на стойността на застрахователните и презастрахователните пасиви вследствие на неподходящи допускания за ценообразуването и формирането на резерви, дължащи се на вътрешни или външни фактори, в т.ч. на рисковете за устойчивостта;
ii) пълнотата и качеството на посочените в член 19 от настоящия регламент данни, които се вземат предвид при подписваческата дейност и формирането на резерви, и тяхното съответствие със стандартите относно пълнотата и качеството;
iii)
адекватността на процедурите за управление на претенции, включително доколко те обхващат пълния цикъл на претенциите;
б) Управление на активите и пасивите:
i) структурния дисбаланс между активите и пасивите и по-специално дисбаланса по отношение на дюрацията на тези активи и пасиви;
ii) наличието на зависимост между рисковете по различните класове активи и пасиви;
iii)
наличието на зависимост между рисковете по различните застрахователни или презастрахователни задължения;
iv) наличието на задбалансови експозиции на предприятието;
v) въздействието на съответните техники за намаляване на риска върху управлението на активите и пасивите;
в) Управление на инвестиционния риск:
i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че инвестициите на предприятието съответстват на посочения в член 132 от Директива 2009/138/ЕО принцип на „благоразумния инвеститор“;
ii) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че инвестициите на предприятието са съобразени с естеството на неговата дейност, с одобрените от него ограничения за поемане на риск, с неговата платежоспособност и с неговата дългосрочна рискова експозиция;
iii)
извършената от застрахователните и презастрахователните предприятия вътрешна оценка на кредитния риск на контрагентите по инвестициите, включително когато контрагентът е централно правителство;
iv) когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва деривати или други финансови инструменти със сходни характеристики или резултати — целите и стратегията във връзка с тяхното използване, както и по какъв начин те подпомагат ефикасното управление на портфейла или допринасят за намаляване на рисковете, а също и процедурите за оценка на свързания с тези инструменти риск и приложимите спрямо тях принципи за управление на риска;
v) когато е целесъобразно за осигуряването на ефективно управление на риска, вътрешните количествени ограничения върху активите или експозициите, включително задбалансовите експозиции;
vi) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе с оглед на надлежното определяне, оценяване и управляване на рисковете за устойчивостта при инвестиционния портфейл.
г) Управление на ликвидния риск:
i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да отчете както краткосрочния, така и дългосрочния ликвиден риск;
ii) целесъобразността на структурата на активите по отношение на тяхното естество, продължителност и ликвидност с оглед покриване на задълженията на предприятието, когато те станат изискуеми;
iii)
план за действие при изменение на очакваните входящи и изходящи парични потоци.
д) Управление на риска от концентрация: мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да предприеме, за да установи съответните източници на риск от концентрация и да гарантира, че концентрацията на риска се запазва в установените граници, както и мерките за анализиране на евентуалните рискове от верижна дестабилизация между концентрираните експозиции;
е) Управление на операционния риск: мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да предприеме, с които да бъдат възложени ясни задължения за редовно установяване, документиране и наблюдение на съответните експозиции от операционен риск;
ж) Презастраховане и други техники за намаляване на риска:
i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че използваното презастраховане и другите техники за намаляване на риска са подходящо подбрани;
ii) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да определи подходящите видове техники за намаляване на риска според естеството на поетите рискове и способността на предприятието да управлява и контролира свързаните с тези техники рискове;
iii)
извършената от застрахователните и презастрахователните предприятия оценка на кредитния риск, свързан с техниките за намаляване на риска
►M6 ; ◄ з) Отсрочени данъци:
i) мерките, свързани с избраните от застрахователното или презастрахователното предприятие методи и допускания, доказващи размера и възстановимостта на способността на отсрочените данъци да покриват загуби;
ii) участие на съответните ключови функции в избора и оценката на методите и допусканията, доказващи размера и възстановимостта на способността на отсрочените данъци да покриват загуби; как резултатите от тази оценка се докладват на административния, управителния или надзорния орган, включително оценката на основните допускания, използвани за прогнозиране на бъдещата облагаема печалба за целите на членове 15 и 207; обяснение на всички опасения относно тези предположения, извършвано според конкретния случай от актюерската функция или от функцията за управление на риска;
iii)
рисковете, на които застрахователното или презастрахователното предприятие е или може да бъде изложено, като се вземат предвид възможните бъдещи промени в неговия рисков профил поради бизнес стратегията на предприятието или поради икономическата и финансовата среда, включително операционните рискове и потенциалните промени в способността на отсрочените му данъци да покриват загуби. Тази оценка включва цялостната степен, в която платежоспособността и финансовото състояние зависят от отсрочените данъци, и съгласуваността с политиката за управление на риска.
1а. Застрахователните и презастрахователните предприятия интегрират рисковете за устойчивостта в политиките си по параграф 1, букви а) и в), а когато е уместно — в политиките си и в другите области по параграф 1.
2. Очакваната печалба, включена в бъдещите премии, се изчислява като разликата между техническите резерви без добавка за риск, изчислени в съответствие с член 77 от същата директива, и техническите резерви без добавка за риск, изчислени при допускането, че премиите по съществуващи застрахователни и презастрахователни договори, които се очаква да бъдат получени в бъдеще, не са получени поради причина, различна от настъпването на застрахователно събитие, независимо от законоустановените и договорни права на титуляря да прекрати полицата.
3. Очакваната печалба, включена в бъдещите премии, се изчислява поотделно за хомогенните рискови групи, използвани при изчисляването на техническите резерви, при условие че застрахователните и презастрахователните задължения са също хомогенни по отношение на включената в бъдещите премии очаквана печалба.
4. Политиките за реализиране на загуби може да бъдат компенсирани единствено от политики за реализиране на печалби в рамките на една хомогенна рискова група.
Член 261
Управление на риска в предприятията, предоставящи кредитно и/или ипотечно застраховане или презастраховане
1. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия извършват дейност по предоставяне на кредити, те разполагат с изготвена в писмена форма политика, с която гарантират всяко едно от следните:
а) че отпускането на кредити се основава на разумни и ясно определени критерии и е установен ясно определен процес на одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на кредити;
б) че предприятията имат вътрешни методологии, които им дават възможност да оценяват кредитния риск на експозициите към индивидуални длъжници и на нивото на портфейла;
в) че ефективни системи спомагат за непрекъснатото администриране и наблюдение на кредитните портфейли, включително с цел установяване и управление на проблемни кредити и за извършване на адекватни корекции на стойността;
г) че диверсификацията на кредитните портфейли съответства на целевите пазари и общата инвестиционна стратегия на предприятието.
2. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия предлагат ипотечно застраховане или презастраховане, те основават своята подписваческа дейност на разумни и ясно определени критерии и спазват изискванията, посочени в параграф 1, букви б), в) и г) по отношение на ипотечните заеми, които са в основата на застрахователните и презастрахователните задължения.
Член 261а
Управление на риска във връзка с допустимите инвестиции в инфраструктура или допустимите инвестиции в инфраструктурни предприятия
1. Преди да осъществят допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия, застрахователните и презастрахователните предприятия извършват подходяща надлежна проверка, която включва всички долупосочени елементи:
а) документирана оценка на начина, по който инфраструктурната организация изпълнява критериите по член 164а или член 164б, която оценка е преминала през процес на утвърждаване от лица, които са независими от лицата, отговарящи за оценяването на изпълнението на критериите, и които не са в потенциален конфликт на интереси с тези лица;
б) потвърждение, че всеки финансов модел за паричните потоци на инфраструктурната организация е преминал през процес на утвърждаване от лица, които са независими от лицата, отговарящи за разработването на финансовия модел, и които не са в потенциален конфликт на интереси с тези лица.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия с допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия редовно наблюдават и извършват стрес тестове на паричните потоци и стойностите на обезпеченията, поддържащи инфраструктурната организация. Всеки стрес тест трябва да бъде съобразен с естеството, мащаба и сложността на риска, който е присъщ на инфраструктурния проект.
3. При стрес тестовете се разглеждат рисковете, произтичащи от неинфраструктурни дейности, но приходите, генерирани от тези дейности, не се вземат предвид, когато се преценява дали инфраструктурната организация е в състояние да изпълнява финансовите си задължения.
4. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия имат съществени допустими инвестиции в инфраструктура или допустими инвестиции в инфраструктурни предприятия, при въвеждането на писмените процедури по член 41, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО те включват разпоредби за активно наблюдение на тези инвестиции на етапа на строителството и за максимизиране на събраните суми от тези инвестиции в случай на ликвидация.
5. Застрахователните и презастрахователните предприятия с допустима инвестиция в инфраструктура или допустима инвестиция в инфраструктурни предприятия под формата на облигации или заеми организират управлението на активите и пасивите си така, че да осигурят постоянната си способност да задържат инвестицията до падежа.
Член 262
Съвкупни нужди от платежоспособност
1. Оценката на съвкупните нужди на застрахователното или презастрахователното предприятие от платежоспособност, както е посочено в член 45, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, е ориентирана към бъдещето и включва всички от следните елементи:
а) рисковете, на които предприятието е или може да бъде изложено, като се вземат предвид възможните бъдещи промени в неговия рисков профил поради бизнес стратегията на предприятието или на икономическата и финансовата среда, включително операционните рискове;
б) естеството и качеството на собствените средства или други ресурси, подходящи за покриване на рисковете, посочени в буква а) от настоящия параграф.
2. Елементите, посочени в параграф 1, отчитат следното:
а) сроковете, които важно да бъдат отчетени при преценяване на рисковете, пред които е изправено предприятието в дългосрочен план;
б) основите за извършване на оценяването и признаването, които са съобразени със стопанската дейност на предприятието и рисковия му профил;
в) системите на предприятието за вътрешен контрол и за управление на риска, както и одобрените ограничения за поемане на риск.
Член 263
Алтернативни методи за оценка
Когато в съответствие с член 10, параграф 5 бъдат използвани алтернативни методи за оценка, застрахователните и презастрахователните предприятия:
а)определят активите и пасивите, по отношение на които се прилага този подход за оценка;
б)обосновават използването на този подход за оценка за посочените в буква а) активи и пасиви;
в)документират допусканията, стоящи в основата на този подход за оценка;
г)определят несигурността, свързана с оценката на посочените в буква а) активи и пасиви;
д)посредством редовно сравнение спрямо практическите резултати определят доколко оценката на посочените в буква а) активи и пасиви е адекватна.
Член 264
Оценка на техническите резерви — валидиране
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия валидират изчислението на техническите резерви, по-специално посредством посоченото в член 83 от Директива 2009/138/ЕО сравнение спрямо практическите резултати, най-малко веднъж годишно и при появата на признаци, че използваните в изчислението данни, допускания, методи или нивото на техническите резерви вече не са подходящи. Валидирането обхваща следното:
а) пригодността, пълнотата и точността на данните, използвани за изчисляване на техническите резерви, както е посочено в член 19 от настоящия регламент;
б) пригодността на групирането на полиците в съответствие с член 34 от настоящия регламент;
в) мерките за преодоляване на посочените в член 20 от настоящия регламент ограничения относно данните;
г) пригодността на посочените в член 21 от настоящия член приблизителни стойности с оглед изчисляването на най-добрата прогнозна оценка;
д) адекватността и реалистичността на използваните при изчисляването на техническите резерви допускания с оглед покриване на изискванията по членове 22—26 от настоящия регламент;
е) адекватността, приложимостта и пригодността на актюерските и статистическите методи, използвани при изчисляването на техническите резерви;
ж) целесъобразността на посочения в член 84 от Директива 2009/138/ЕО размер на техническите резерви, необходими за прилагането на член 76 от същата директива.
2. За целите на параграф 1, буква г) застрахователните и презастрахователните предприятия правят оценка на въздействието, което промените в допусканията за бъдещите действия на управителните органи оказват върху оценката на техническите резерви. Когато промените в допусканията относно бъдещи действия на управителните органи оказват значително въздействие върху техническите резерви, застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обяснят причините за това въздействие и начина, по който въздействието се взема предвид в процеса на вземане на решения.
3. Валидирането се извършва поотделно за хомогенните рискови групи. То се осъществява поотделно за най-добрата прогнозна оценка, добавката за риск, изчислените въз основа на пазарната оценка на финансовите инструменти технически резерви, които възпроизвеждат по надежден начин бъдещите парични потоци съгласно член 40 от настоящия регламент. То се осъществява поотделно за техническите резерви, по отношение на които се прилага изравнителната корекцията, посочена в член 77б от Директива 2009/138/ЕО. По отношение на най-добрата прогнозна оценка валидирането се извършва поотделно за най-добрата брутна прогнозна оценка и за сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. По отношение на общозастрахователните задължения валидирането се извършва поотделно за резервите за премии и за резервите за неуредени претенции.
Член 265
Оценка на техническите резерви — документация
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия документират следните процеси:
а) събирането на данни и анализа на тяхното качество, както и останалата информация, свързана с изчисляването на техническите резерви;
б) избора на допусканията, използвани при изчисляването на техническите резерви, и по-специално избора на съответните допускания относно разпределението на разходите;
в) подбора и прилагането на актюерските и статистическите методи при изчисляването на техническите резерви;
г) валидирането на техническите резерви.
2. За целите на параграф 1, буква а) документацията включва:
а) указател на данните, използвани при изчисляване на техническите резерви, в който се указват техният източник, характеристики и употреба;
б) спецификации при събирането, обработката и използването на данните, посочени в член 19, параграф 3, буква д);
в) когато данните не се използват последователно във времето при изчисляването на техническите резерви — описание и обосновка на непоследователната употреба.
3. За целите на параграф 1, буква б) документацията включва:
а) указател на всички важни допускания, на които се основава изчисляването на техническите резерви; това включва допускания за бъдещите действия на управителните органи;
б) обосновка на избора на допускането в съответствие с глава III, раздел 3, подраздел 1;
в) описание на входящите данни, въз основа на които е направен изборът;
г) цели на избора и критериите, използвани за определяне на целесъобразността на направения избор;
д) евентуални съществени ограничения, повлияли върху направения избор;
е) описание на процесите, въведени за проверка на избора на допусканията;
ж) обосновка за промените в допусканията между два периода и оценка на въздействието на съществените промени;
з) съществените отклонения, посочени в член 23, параграф 2.
Член 266
Система за вътрешен контрол
Системата за вътрешен контрол осигурява спазването на приложимите законови, подзаконови и административни разпоредби от страна на застрахователните и презастрахователните предприятия, ефективността и ефикасността на дейностите на предприятието във връзка с неговите цели, както и наличността и надеждността на финансовата и нефинансовата информация.
Член 267
Вътрешен контрол при оценяване на активите и пасивите
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с ефективни системи и методи на контрол, които в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО гарантират целесъобразността и надеждността на прогнозните оценки на техните активи и пасиви, както и с механизъм за редовна проверка на целесъобразността и надеждността на пазарните цени или на използваните от модела за оценка входящи данни.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия установяват, прилагат, поддържат и документират ясно определени политики и процедури за процеса на оценка, включително описание и определение на ролите и отговорностите на участващия в оценката персонал, на съответните модели и на източниците на използваната информация.
3. По искане на надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия предприемат независима външна оценка или проверка на стойността на съществените активи и пасиви.
4. Застрахователните и презстарахователните предприятия изпълняват всички от следните изисквания:
а) осигуряват както в качествено, така и в количествено отношение необходимите ресурси за разработването, калибрирането, одобрението и проверката на използваните за целите на платежоспособността подходи за оценка;
б) установят вътрешни механизми за контрол, включващи всички от следните:
i) редовното извършване на независим преглед и проверка на информацията, данните и допусканията, използвани при подхода за оценка, както и неговите резултати и пригодност по отношение на оценката на елементите, посочена в член 263, буква а);
ii) осъществяването на надзор от лицата, които действително ръководят предприятието, върху вътрешните механизми за одобрение на тези оценки и на въведения процес за отчитане на независимите външни оценки или проверки на стойността на съществените активи и пасиви.
Член 268
Специфични разпоредби
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия включват функциите и съответните йерархични връзки на отчитане в организационната структура по начин, който гарантира, че всяка функция е независима от влияние, което може да наруши способността на функциите да изпълняват задачите си по обективен, справедлив и независим начин. Всяка функция работи под пълната отговорност на административния, управителния или надзорния орган, като се отчита пред него, и по целесъобразност подпомага другите функции при изпълнението на техните задачи.
2. Лицата, осъществяващи дадена функция, могат да комуникират свободно и по собствена инициатива с всеки един от служителите, имат необходимите правомощия, средства и умения, както и разполагат с неограничен достъп до съответната информация, необходима за изпълнение на техните задължения.
3. Лицата, осъществяващи дадена функция, докладват незабавно пред административния, управителния или надзорния орган всеки съществен проблем, възникнал в тяхната област на отговорност.
Член 269
Функция за управление на риска
1. Функцията за управление на риска включва всички от следните задачи:
а) подпомагане на административния, управителния или надзорния орган, както и други дейности, свързани с ефективното функциониране на системата за управление на риска;
б) мониторинг на системата за управление на риска;
в) мониторинг на общия рисков профил на предприятието като цяло;
г) подробно отчитане на рисковите експозиции и консултиране на административния, управителния или надзорния орган в областта на управлението на риска, включително по стратегически въпроси, като например корпоративна стратегия, сливания и поглъщания и мащабни проекти и инвестиции;
д) установяване и оценяване на нововъзникващите рискове и рисковете за устойчивостта.
1а. Нововъзникващите рискове и рисковете за устойчивостта по параграф 1, буква д), които функцията за управление на риска е установила, представляват част от рисковете по член 262, параграф 1, буква а).
2. Функцията за управление на риска отговаря на следните изисквания:
а) изпълнява посочените в член 44, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО изисквания;
б) поддържа тесни връзки с ползвателите на получените чрез вътрешния модел резултати;
в) тясно си сътрудничи с актюерската функция.
Член 270
Функция по проверка на съответствието
1. Функцията по проверка на съответствието в застрахователните и презастрахователните предприятия изработва политиката и плана за спазване на изискванията. В политиката за спазване на изискванията се определят отговорностите, компетенциите и отчетните задължения на функцията, следяща за спазване на изискванията. В плана за спазване на изискванията са установени планираните дейности на функцията, следяща за спазване на изискванията, които обхващат всички основни области от дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия, както и тяхната експозиция към свързания със спазването на изискванията риск.
2. Към задълженията на функцията, следяща за спазване на изискванията, спада оценяване на адекватността на приетите от застрахователното или презастрахователното предприятие мерки за предотвратяване на нарушаването на изискванията.
Член 271
Функция по вътрешен одит
1. Лицата, които изпълняват функцията за вътрешен одит, не поемат други задължения в рамките на други функции.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, и по-специално при спазване на принципа на пропорционалност, предвиден в член 29, параграфи 3 и 4 от Директива 2009/138/ЕО, лицата, които изпълняват функцията за вътрешен одит, може също така да изпълняват други ключови функции, когато са изпълнени всички от следните условия:
а) това е подходящо с оглед на естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността на предприятието;
б) лицата, които изпълняват функцията за вътрешен одит, не са в конфликт на интереси;
в) разходите за издръжка на лицата, отговарящи за функцията за вътрешен одит, които не извършват други ключови функции, биха създали разходи за предприятието, които биха били непропорционални по отношение на общите административни разходи.
3. Функцията по вътрешен одит включва всички от следните задачи:
а) установява, прилага и поддържа одитен план, в който е набелязана одитната дейност за следващите години, като отчита всички дейности и цялостната система на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) прилага рисково ориентиран подход при определянето на приоритетите си;
в) отчита одитния план пред административния, управителния или надзорния орган;
г) издава препоръки въз основа на осъществената дейност по буква а) и най-малко веднъж годишно представя в писмен отчет своите заключения и препоръки пред административния, управителния или надзорния орган;
д) проверява спазването на решенията, които административният, управителният или надзорният орган е взел въз основа на посочените в буква г) препоръки;
Функцията за вътрешен одит може при необходимост да провежда одити, които не са включени в одитния план.
Член 272
Актюерска функция
1. При координиране на изчисляването на техническите резерви актюерската функция включва всички от следните задачи:
а) прилага методики и процедури, за да определи дали размерът на техническите резерви е задоволителен и да гарантира, че въпросните изчисления съответстват на изискванията по членове 75—86 от Директива 2009/138/ЕО;
б) оценява несигурността, свързана с направените при изчисляването на техническите резерви прогнозни оценки;
в) осигурява целесъобразното третиране на всички ограничения по отношение на данните, използвани за изчисляването на техническите резерви;
г) гарантира, че при посочените в член 82 от Директива 2009/138/ЕО случаи са използвани най-подходящите приблизителни стойности за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка;
д) гарантира, че застрахователните и презастрахователните задължения биват разпределени по хомогенните рискови групи с цел да се направи подходяща оценка на базисните рискове;
е) отчита съответната информация, предоставена от финансовите пазари, както и общодостъпните данни за подписваческите рискове и гарантира, че те биват включени в оценката на техническите резерви;
ж) сравнява и обосновава всяко съществено отклонение в изчисляването на техническите резерви между отделните години;
з) осигурява подходяща оценка на опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори.
2. Въз основа на наличните данни актюерската функция оценява доколко методологиите и допусканията, използвани при изчисляването на техническите резерви, са съобразени със специфичните видове дейности на предприятието и с начина, по-който то се ръководи.
3. Актюерската функция оценява дали системите за информационни технологии, използвани при изчисляването на техническите резерви, подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистическите процедури.
4. Когато сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати, актюерската функция проверява качеството на предходните най-добри прогнозни оценки и използва направените в рамките на тези проверки констатации, за да подобри качеството на текущите изчисления. Сравнението между най-добрите прогнозни оценки и практическите резултати включва съпоставка между наблюдаваните стойности и прогнозните данни, използвани за изчислението на най-добрата прогнозна оценка, за да се направят заключения за пригодността, пълнотата и точността на използваните данни и допускания, както и за прилаганите при тяхното изчисляване методологии.
5. Информацията, предоставяна на административния, управителния или надзорния орган, относно изчисляването на техническите резерви включва най-малко обоснован анализ на надеждността и пригодността на тези изчисления, както и на източниците и степента на несигурност по отношение на прогнозата на техническите резерви. Въпросният обоснован анализ е придружен от анализ на чувствителността, в който е проучена чувствителността на техническите резерви към всеки един съществен риск, характерен за покритите от техническите резерви задължения. Актюерската функция ясно посочва и обяснява всички свои забележки по отношение на адекватността на техническите резерви.
6. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на подписваческата политика в съответствие с член 48, параграф 1, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко заключения по следните въпроси:
а) необходимото равнище на премиите, които трябва да бъдат получени за покриването на бъдещите разходи и претенции, най-вече с оглед на базисните рискове (включително подписваческите рискове), и въздействието, което опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори, оказват върху това равнище;
б) въздействието на инфлацията, правният риск, рисковете за устойчивостта, промяната в структурата на портфейла на предприятието и въздействието на системите за изменение във възходяща или низходяща посока на размера на плащаните от титулярите на полици премии в зависимост от предявените до момента от тях претенции (система „бонус-малус“) или въздействието на сходни системи, прилагани при специфични еднородни рискови групи;
в) нарастващата тенденция при портфейлите от застрахователни договори, свързана с привличане или задържане на застраховани лица с по-висок рисков профил („антиселекция“).
7. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на общите презастрахователни договорености в съответствие с член 48, параграф 1, буква з) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко анализ на пригодността на следното:
а) рисковия профил и подписваческата политика на предприятието;
б) презастрахователите при отчитане на тяхната кредитна позиция;
в) очакваното покритие при стресови сценарии по отношение на подписваческата политика;
г) изчисление на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
8. Актюерската функция изготвя писмен отчет, който предоставя на административния, управителния или надзорния орган най-малко веднъж годишно. В отчета се отбелязват всички задачи, поети от актюерската функция, и съответните резултати и ясно се посочва всяка слабост, като се дават препоръки за нейното отстраняване.
Член 273
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия установяват, прилагат и поддържат документирани правила и адекватни процедури, за да гарантират, че всички лица, които действително управляват предприятието или изпълняват други ключови функции, отговарят във всеки един момент на изискванията за квалификация и надеждност по смисъла на член 42 от Директива 2009/138/ЕО.
2. При оценката на квалификацията на лицето се отчита неговата професионална и доказана квалификация, знания и съответен опит в застрахователния сектор, в други финансови сектори или в други отрасли, като се вземат предвид поверените му задължения и по целесъобразност неговите застрахователни, финансови, счетоводни, актюерски и ръководни умения.
3. При оценката на квалификацията на членовете на административния, управителния или на надзорния орган биват отчетени съответните задължения, които ще бъдат поверени на отделните членове, с цел да бъде гарантирано необходимото многообразие от квалификация, знания и съответен опит, осигуряващо професионалното управление и надзор на предприятието.
4. Когато се оценява надеждността на дадено лице, се отчитат неговата честност и финансова надеждност въз основа на факти за неговия характер и поведение в личен и професионален план, включително криминални, финансови и надзорни аспекти в зависимост от целите на оценката.
Член 274
1. Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което възлага или възнамерява да възложи функции на външни изпълнители или животозастрахователни или презастрахователни дейности на доставчици на услуги, установява в писмена форма политика за възлагането на дейности на външни изпълнители, в която се отчита въздействието от възлагането на дейности на външни изпълнители върху неговата дейност и мерките за отчитане и наблюдение при възлагане на дейности на външни изпълнители. Предприятието гарантира, че редът и условията на споразумението за възлагане на дейности на външни изпълнители съответстват на задълженията на предприятието, както е предвидено в член 49 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие и доставчикът на услуги са членове на една и съща група, при възлагане на определени критични или важни оперативни функции или дейности на външни изпълнители предприятието отчита до каква степен предприятието контролира доставчика на услуги или разполага с възможността да влияе върху неговите действия.
3. Когато във връзка с критични или важни оперативни функции или дейности се избира посоченият в параграф 1 доставчик на услуги, административният, управителният или надзорният орган гарантира, че:
а) е била осъществена надлежна проверка, която гарантира, че потенциалният доставчик на услуги разполага с възможността, капацитета, както и с всички разрешения, изисквани по закон, да осъществява възложените му функции или дейности по задоволителен начин при отчитане на целите и потребностите на предприятието;
б) доставчикът на услуги е предприел всички мерки, за да гарантира, че потребностите на възлагащото предприятие не са затсрашени от конкретен или потенциален конфликт на интереси;
в) застрахователното или презастрахователното предприятие и доставчикът на услуги са сключили писмено споразумение, в което ясно са посочени съответните права и задължения на предприятието и на доставчика на услуги;
г) общите условия на споразумението за възлагане на дейности на външни изпълнители са били надлежно разяснени на административния, управителния или надзорния орган и одобрени от него;
д) възлагането на дейности на външни изпълнители няма да доведе до нарушаване на законите, особено по отношение на изискванията за защита на данните;
е) доставчикът на услуги спазва същите изисквания във връзка със сигурността и поверителността на информацията относно застрахователното или презастрахователното предприятие или съответните му титуляри на полици и бенефициери, както и самото застрахователно или презастрахователно предприятие.
4. В посоченото в параграф 3, буква в) писмено споразумение, което се сключва между застрахователното или презастрахователното предприятие и доставчика на услуги, ясно са указани всички от следните изисквания:
а) задълженията и отговорностите на двете участващи страни;
б) поетият от доставчика на услуги ангажимент да спазва приложимите закони, нормативни изисквания и насоки, както и одобрените от застрахователното или презастрахователното предприятие политики, и да си сътрудничи с надзорния орган на предприятието във връзка с възложената функция или дейност;
в) задължението на доставчика на услуги да оповестява всяко събитие, което може да има съществено въздействие върху неговата способност да изпълнява възложените функции ефективно и в съответствие с приложимите законови и нормативни изисквания;
г) периодът на предизвестие, който е достатъчно дълъг, за прекратяване на договора от доставчика на услуги, за да може застрахователното или презастрахователното предприятие да намери алтернативно решение;
д) правото на застрахователното или презастрахователното предприятие да прекрати при необходимост споразумението за възлагане на дейности на външни изпълнители, без това да е в ущърб на непрекъснатостта и качеството на услугите, предоставяни от негова страна на титулярите на полици;
е) правото на застрахователното или презастрахователното предприятие да бъде информирано за възложените функции и дейности и тяхното осъществяване от страна на доставчика на услуги, както и правото да отправя към доставчика на услуги общи насоки и конкретни инструкции относно подробностите, които трябва да бъдат отчетени при осъществяването на възложените функции или дейности;
ж) задължението доставчикът на услуги да пази всякаква поверителна информация във връзка със застрахователното или презастрахователното предприятие и неговите титуляри на полици, бенефициери, служители, партньори, както и на всички други лица;
з) ефективен достъп на застрахователното или презастрахователното предприятие, неговия външен одитор и надзорен орган до цялата информация, свързана с възложените функции и дейности, в т.ч. проверки на място в помещенията на доставчика на услуги;
и) правото на надзорния орган, когато е целесъобразно и необходимо за целите на надзора, да отправя директно до доставчика на услуги запитвания, на които доставчикът на услуги трябва да отговори;
й) правото на застрахователното или презастрахователното предприятие да получава информация относно възложените дейности и да отправя препоръки относно възложените функции и дейности;
к) когато е приложимо, редът и условията, при които доставчикът на услуги може от своя страна да възлага на подизпълнители някоя от възложените функции и дейности;
л) гаранция, че задълженията и отговорностите на доставчика на услуги, произтичащи от споразумението му със застрахователното или презастрахователното предприятие, остават незасегнати от допълнителното възлагане на услуги на подизпълнител съгласно буква к).
5. Застрахователното или презастрахователно предприятие, което възлага критични или важни оперативни функции или дейности, отговаря на всички от следните изисквания:
а) гарантира, че съответните елементи на системите за управление на риска и за вътрешен контрол на доставчика на услуги са подходящи, за да осигурят спазването на разпоредбите на член 49, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО;
б) отчита по целесъобразен начин в своята система за управление на риска и вътрешен контрол възложените дейности, за да осигури спазването на разпоредбите на член 49, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО;
в) проверява дали доставчикът на услуги разполага с необходимите финансови ресурси, позволяващи му да извършва допълнителните задачи по подходящ и надежден начин, и дали всички служители на доставчика на услуги, които ще бъдат ангажирани с извършването на възложените функции или дейности, са достатъчно квалифицирани и надеждни;
г) гарантира, че доставчикът на услуги разполага с подходящи планове за действие при неотложни ситуации или сривове на дейността и при необходимост периодично изпробва системите за архивиране на данни, като отчита възложените функции и дейности.
Член 275
1. Когато установяват и прилагат посочената в член 258, параграф 1, буква л) политика за възнагражденията, застрахователните и презастрахователните предприятия спазват всички от следните принципи:
а) политиката и практиките за възнагражденията биват установени, прилагани и поддържани съгласно бизнес стратегията и стратегията за управлението на риска на предприятието, неговия рисков профил, цели, практики за управление на риска, както и дългосрочните интереси и резултати на предприятието като цяло и включват мерки, целящи предотвратяването на конфликти на интереси;
б) политиката за възнагражденията насърчава доброто и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на риск над одобрените от предприятието ограничения;
в) политиката за възнагражденията се прилага за предприятието като цяло и съдържа специфични разпоредби, отчитащи задачите и резултатите на административния, управителния или на надзорния орган, на лицата, които действително ръководят предприятието или притежават други ключови функции, както и на другите категории служители, чиито служебни задължения оказват значително въздействие върху рисковия профил на предприятието;
г) административният, управителният или надзорният орган на предприятието, който определя общите принципи на политиката за възнагражденията за категориите служители, чиито служебни задължения оказват значително въздействие върху рисковия профил на предприятието, следи за нейното прилагане;
д) по отношение на възнагражденията, в т.ч. надзора над политиката за възнагражденията, се прилагат ясни, прозрачни и ефективни принципи на управление;
е) когато значимостта на застрахователните или презастрахователни предприятия, т.е. техният размер или вътрешна организация, изисква това, се създава независим комитет по възнагражденията, който редовно подпомага административния, управителния или надзорния орган при контрола върху определянето, прилагането и функционирането на политиката и практиките за възнагражденията;
ж) всички служители на предприятието са запознати с политиката за възнагражденията.
2. Специфичните разпоредби, посочени в параграф 1, буква в), съответстват на всички от следните принципи:
а) когато схемите за възнаграждение включват фиксирани и променливи компоненти, тези компоненти са балансирани, т.е. делът на фиксирания или гарантиран компонент от общото възнаграждение е достатъчно висок, с което се избягва прекомерната зависимост на служителите от променливия компонент и се позволява на предприятието да прилага напълно гъвкава политика по отношение на премиите, в т.ч. възможност да не изплаща променливи компоненти;
б) когато променливият компонент на възнаграждение е обвързан с постигнатите резултати, неговият общ размер се основава на комбинация от оценката на резултатите на отделното лице и на съответната стопанска единица, както и на цялостните резултати на предприятието или на групата, към която то принадлежи;
в) плащането на съществена част от гъвкавия компонент на възнаграждението, независимо под каква форма се извършва плащането, съдържа гъвкав компонент, който се отлага във времето и отчита естеството и времевия хоризонт на дейността на предприятието. Периодът на отлагане е най-малко три години и е подходящо съобразен с естеството на дейността, нейните рискове и дейностите на съответните служители;
г) при оценката на индивидуалните резултати се вземат също под внимание финансови и нефинансови критерии;
д) определянето на постигнатите резултати, от което зависи променливият компонент на възнаграждението, включва отрицателна корекция за експозициите към текущи и бъдещи рискове, като се отчитат рисковият профил и цената на капитала на предприятието;
е) плащанията при прекратяване на трудови правоотношения са свързани с резултатите, постигнати през целия период на дейност, и са определени така, че да не се поощрява неуспех;
ж) лицата, които попадат в обхвата на политиката за възнагражденията, поемат ангажимент да не използват лични стратегии за хеджиране или застраховане, свързано с възнагражденията или отговорността, с цел намаляване на ефекта на разпределянето на риска, заложен в механизмите за тяхното възнаграждение.
з) Променливият компонент на възнаграждението на служителите, изпълняващи посочените в членове 269—272 функции, не е обвързан с резултатите на оперативните единици и на секторите, които са обект на техния контрол;
3. Политиката за възнагражденията се разработва по такъв начин, че да се вземат предвид вътрешната организация на застрахователното или презастрахователното предприятие, както и естеството, мащабът и сложността на рисковете, свързани с неговата дейност.
4. В политиката за възнагражденията се посочва как е съобразена с включването на рисковете за устойчивостта в системата за управление на риска.
Член 275а
Включване на рисковете за устойчивостта в принципа на „благоразумния инвеститор“
1. Когато определят, измерват, наблюдават, управляват, контролират, докладват и оценяват рисковете при инвестициите, както е посочено в член 132, параграф 2, първа алинея от Директива 2009/138/ЕО, застрахователните и презастрахователните предприятия взимат предвид рисковете за устойчивостта.
2. За целите на параграф 1 застрахователните и презастрахователните предприятия взимат предвид потенциалното дългосрочно въздействие на инвестиционната си стратегия и решения върху факторите на устойчивост, като, когато е уместно, тази стратегия и тези решения отразяват предпочитанията на клиентите им във връзка с устойчивостта, взети предвид при процедурата за одобряване на продукта по член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/2358 на Комисията (
18 ).
Член 276
Установяване на значително отклонение по отношение на капиталовото изискване за платежоспособност
За целите на член 37, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, когато преценяват дали рисковият профил на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изчисленото посредством стандартната формула или посредством вътрешен модел капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи отчитат всички съответни фактори, включително всеки един от посочените по-долу:
а)характера, вида и размера на отклонението;
б)вероятността за и последствията от всяко отрицателно въздействие върху титулярите на полици и бенефициерите;
в)степента на чувствителност на допусканията, с които е свързано отклонението;
г)предвидената продължителност на отклонението и неговата променливост през този период.
Член 277
Установяване на значително отклонение по отношение на управлението
За целите на член 37, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО, когато преценяват дали системата на управление на застрахователно или презастрахователно предприятие се отклонява значително от стандартите, установени в дял I, глава IV, раздел 2 от същата директива, надзорните органи отчитат всички съответни фактори, включително всеки един от посочените по-долу:
а)последствията на отклонението от стандартите за управление, установени в глава IV, раздел 2 от Директива 2009/138/ЕО, върху стабилното и благоразумно управление на дейността и дали отклонението възниква в резултат на неадекватно прилагане на дадено изискване по отношение на системата на управление или от неприлагане на такова изискване;
б)вероятността за и последствията от всяко отрицателно въздействие върху титулярите на полици и бенефициерите;
в)различните начини за организиране на ефективна система на управление, която е пропорционална на естеството, мащаба и сложността на присъщите на дейността на предприятието рискове;
г)вероятната финансова загуба, която предприятието би претърпяло вследствие на отклонението;
д)предвидената продължителност на отклонението.
Член 278
Установяване на значително отклонение по отношение на корекциите на съответния безрисков лихвен процент и преходни мерки
1. За целите на член 37, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО, когато преценяват дали рисковият профил на застрахователно или презастрахователно предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на изравнителната корекция, посочена в член 77б от същата директива, корекцията за променливост, посочена в член 77г от същата директива, или преходните мерки, посочени в член 308в и 308г от същата директива, надзорните органи отчитат всички съответни фактори, включително всеки един от следните:
а) характера, вида и размера на отклонението;
б) вероятността за и последствията от всяко отрицателно въздействие върху титулярите на полици и бенефициерите;
в) степента на чувствителност на допусканията, с които е свързано отклонението;
г) предвидената продължителност на отклонението и неговата променливост през този период;
д) въздействието на отклонението върху капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства на предприятието.
2. По отношение на изравнителната корекция и преходните мерки, както и по отношение на корекцията за променливост, в случай че държавите членки изискват предварително одобрение за тази корекция, когато надзорните органи са позволили на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие да използва една от тези корекции или преходни мерки, те могат да наложат изискването за добавяне на капитал по член 37, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО само при обстоятелства, при които отклонението от допусканията, стоящи в основата на корекциите или преходните мерки, е с временен характер и не оправдава отмяната на надзорното одобрение за прилагане на корекциите или преходните мерки.
Член 279
Изискване за добавяне на капитал във връзка с отклонения от допусканията относно капиталовото изискване за платежоспособност
1. Освен когато разполагат с надеждни доказателства за обратното, основаващи се на изложените в член 276 фактори, надзорните органи считат, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, по смисъла на член 37, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, когато модифицираното капиталово изискване за платежоспособност, изчислено по член 282, буква а), надхвърля с 10 % или повече капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено по член 282, буква б).
2. Надзорните органи считат, че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност, по смисъла на член 37, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО, когато модифицираното капиталово изискване за платежоспособност, изчислено по член 282, буква а), надхвърля с 15 % или повече капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено по член 282, буква б).
Член 280
Установяване на изискването за използване на вътрешен модел
1. За целите на член 37, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО условията, при които изискването за използване на вътрешен модел е неуместно, включват случаите, при които прогнозните финансови и други ресурси, необходими за разработването на вътрешния модел, не са пропорционални на размера на отклонението на рисковия профил на предприятието от допусканията, стоящи в основата на капиталовото изискване за платежоспособност.
2. За целите на член 37, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО изискването за използване на вътрешен модел е неефективно, когато няма разработен вътрешен модел или разработеният вътрешен модел не отговаря на общите условия за одобряване на цялостни или частични вътрешни модели, посочени в дял I, глава VI, раздел 4, подраздели 1 и 3 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 281
Разумен срок за адаптиране на вътрешния модел
За целите на член 37, параграф 1, съответно букви б) и в) от Директива 2009/138/ЕО, когато преценяват дали адаптирането на вътрешния модел — за по-добро отразяване на дадения рисков профил, е било неуспешно или дали с прилагането на други мерки е малко вероятно да се отстранят пропуските, надзорните органи отчитат всички съответни фактори за определяне на разумен срок, включително вероятността за отрицателно въздействие върху титулярите на полици и бенефициерите и неговата сериозност. Този срок не надвишава 6 месеца.
Член 282
Изчисляване на добавения капитал във връзка с отклонения от допусканията относно капиталовото изискване за платежоспособност
За целите на налагане на изискването за добавяне на капитал в съответствие с член 37, параграф 1, буква а) или б) от Директива 2009/138/ЕО надзорните органи изчисляват добавения капитал като разликата към даден момент между:
а)капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, с изключение на всяко предходно или едновременно изискване за добавен капитал, който би бил изчислен при модификация на стандартната формула или съответно вътрешния модел, целяща да се отрази действителният рисков профил на застрахователното или презастрахователното предприятие и да се осигури спазване на изискванията по член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО;
б)капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, с изключение на всяко предходно или едновременно изискване за добавен капитал.
Член 283
Обхват и подход на модификациите по отношение на отклонения от допусканията относно капиталовото изискване за платежоспособност
1. При изчисляване на размера, посочен в член 282, буква а), надзорните органи вземат предвид елементите на стандартната формула или на вътрешния модел, които са предизвикали отклонението от рисковия профил, заложен в стандартната формула или във вътрешния модел, от действителния рисков профил на предприятието, включително по целесъобразност количествено измеримите рискове, които не са отчетени от стандартната формула или от вътрешния модел, структурата на формулата или модела, както и методите на агрегиране и използваните параметри и допускания.
2. За целите на параграф 1 надзорните органи модифицират допусканията и параметрите, залегнали в основата на изчисленото посредством стандартната формула или посредством вътрешния модел капиталово изискване за платежоспособност, за да може тези допускания и параметри да отразяват по подходящ начин рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие и да се осигури спазване на изискванията по член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Когато посочените в параграф 2 модификации са недостатъчни или неподходящи за изчисляване на посочения в член 282, буква а) размер, за целите на изчислението по член 282, буква а) могат да бъдат използвани алтернативни методики, които не се ограничават единствено до модифициране на допусканията или параметрите.
4. Всяка модификация, посочена в параграф 2, или алтернативна методика, посочена в параграф 3, използва адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически техники и се основава на точни, пълни и пригодни данни на предприятието, а при липсата на такива — на данни, които имат пряко отношение към операциите на това предприятие.
5. Когато алтернативните методики, посочени в параграф 3, са недостатъчни или неподходящи, надзорните органи може да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност за целите на член 282, буква а) чрез сравняване на капиталовите изисквания за платежоспособност на предприятия със сходни рискови профили.
6. За целите на параграфи 4 и 5 надзорните органи могат да използват информация относно други застрахователни или презастрахователни предприятия със сходни рискови профили, ако надзорните органи гарантират, че причините за тяхното решение да наложат изискване за добавяне на капитал са декларирани в съответствие с член 37, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО и че тази декларация ще съответства на изискванията за професионална тайна по член 64 от същата директива.
7. Надзорните органи не компенсират елементи на отклонението на рисковия профил, които показват, че едно по-ниско капиталово изискване за платежоспособност би отразило по-добре действителния рисков профил на застрахователното или презастрахователното предприятие, с други елементи, които показват необходимост от по-високо капиталово изискване за платежоспособност, освен когато застрахователното или презастрахователното предприятие отговаря на всяко от посочените по-долу изисквания:
а) съществува модификация или методика, която отговаря на посочените в параграф 4 изисквания и позволява да се установи количественото отражение на елементите, които показват по-ниско капиталово изискване за платежоспособност върху сумата, посочена в член 282, буква а);
б) по отношение на елементите, които показват по-ниско капиталово изискване за платежоспособност, не би било целесъобразно стандартните параметри да бъдат заменени със специфични за предприятието параметри съгласно член 104, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО или да бъде използван вътрешен модел съгласно член 112 от същата директива;
в) общото капиталово изискване за платежоспособност, което ще бъде получено, след като отклоненията на рисковия профил бъдат компенсирани помежду си, отговаря на изискванията по член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 284
Изчисляване на добавения капитал във връзка с корекции на съответния безрисков лихвен процент или преходни мерки
За целите на изпълнение на изискванията за добавяне на капитал в съответствие с член 37, параграф 1, буква г) от Директива 2009/138/ЕО надзорните органи изчисляват добавения капитал като сумата към даден момент на следните стойности:
а)отрицателния размер на допустимите собствени средства, който би бил изчислен, ако корекцията или преходните мерки бяха модифицирани по такъв начин, че допусканията, стоящи в основата на корекцията или преходните мерки, да съответстват на реалните активи, пасиви и рисков профил на застрахователното или презастрахователното предприятие;
б)размера на капиталовото изискване за платежоспособност, с изключение на всяко предходно или едновременно изискване за добавен капитал, който би бил изчислен, ако корекцията или преходните мерки бяха модифицирани по такъв начин, че допусканията, стоящи в основата на корекцията или преходните мерки, да съответстват на реалните активи, пасиви и рисков профил на застрахователното или презастрахователното предприятие и да осигуряват спазване на изискванията по член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО;
в)размера на допустимите собствени средства;
г)отрицателния размер на капиталовото изискване за платежоспособност, с изключение на всяко предходно или едновременно изискване за добавен капитал, на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 285
Обхват и подход на модификациите по отношение на корекции на съответния безрисков лихвен процент и преходни мерки
1. При изчисляването на сумите, посочени в член 284, букви а) и б), надзорните органи вземат предвид характеристиките на активите, пасивите или рисковия профил на предприятието, довели до отклонението от допусканията, стоящи в основата на корекцията или преходните мерки.
2. За целите на параграф 1 надзорните органи модифицират корекцията или преходните мерки и изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност по такъв начин, че допусканията, стоящи в основата на корекцията или преходните мерки, да съответстват на реалните активи, пасиви и рисков профил на застрахователното или презастрахователното предприятие и да осигуряват спазване на изискванията по член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО;
3. Всяка модификация, посочена в параграф 2, използва адекватни, приложими и подходящи актюерски и статистически техники и се основава на точни, пълни и пригодни данни на предприятието, а при липсата на такива — на данни, които имат пряко отношение към операциите на това предприятие.
Член 286
Изчисляване на добавения капитал във връзка с отклонения от стандартите на управление
За целите на изчисляването на добавения капитал съгласно посоченото в член 37, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО надзорните органи отчитат всички съответни фактори, включително всеки един от посочените по-долу:
а)когато е целесъобразно, посочените в член 277 фактори;
б)когато е целесъобразно, добавения капитал, определен по-рано за подобни отклонения на други застрахователни или презастрахователни предприятия със сходни рискови профили, ако надзорните органи гарантират, че причините за тяхното решение да наложат изискване за добавяне на капитал са декларирани в съответствие с член 37, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО и че тази декларация съответства на изискванията за професионална тайна по член 64 от същата директива.
Член 287
Разпределение на добавения капитал за предприятия, които извършват както животозастрахователна, така и общозастрахователна дейност
1. Когато изчисляват добавения капитал за застрахователно предприятие, за което се прилага член 73, параграф 2 или 5 от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи изчисляват абстрактен добавен капитал по отношение на животозастрахователната дейност и абстрактен добавен капитал по отношение на общозастрахователната дейност.
2. Когато причините за съответните отклонения могат обективно да бъдат разпределени между животозастрахователната и общозастрахователната дейност, надзорните органи изчисляват абстрактния добавен капитал по отношение на животозастрахователната дейност и абстрактния добавен капитал по отношение на общозастрахователната дейност въз основа на същото разпределение.
3. Когато не е възможно да се направи разпределението по параграф 2, надзорните органи изчисляват абстрактния добавен капитал по отношение на животозастрахователната дейност и абстрактния добавен капитал по отношение на общозастрахователната дейност аналогично на начина, по който се определя посоченото в член 74, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО разпределение между абстрактното минимално капиталово изискване по отношение на животозастрахователната дейност и абстрактното минимално капиталово изискване по отношение на общозастрахователната дейност.
Член 288
Установяване на извънредни неблагоприятни ситуации
За да обяви съществуването на извънредна неблагоприятна ситуация, която засяга застрахователните и презастрахователните предприятия, представляващи значителен дял от пазара или от засегнатите видове дейности съгласно посоченото в член 138, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО, ЕОЗППО взема предвид всеки един от следните фактори и критерии:
а)въздействието на евентуално последващо решение, взето от надзорните органи за удължаване на срока за възстановяване, върху финансовите пазари, върху предлагането на застрахователни и презастрахователни продукти и върху титулярите на полици и бенефициерите;
б)броя, размера и пазарния дял на застрахователните и презастрахователните предприятия, засегнати от извънредната неблагоприятна ситуация, и дали размерът и естеството на тези предприятия, взети заедно, биха могли да имат отрицателно въздействие върху финансовите пазари или върху застрахователните и презастрахователните пазари;
в)евентуални проциклични ефекти във връзка с възстановяване на спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, включително принудителни продажби на активи на финансовите пазари;
г)възможността за застрахователните и презастрахователните предприятия да набират допълнителни собствени средства на финансовите пазари;
д)съществуването на действащ пазар за активи, притежавани от застрахователните и презастрахователните предприятия, и ликвидността на този пазар;
е)способността на презастрахователния пазар да предостави презастрахователно или ретроцесионно покритие;
ж)наличието на финансовите пазари на подходящи техники за намаляване на риска, в т.ч. финансови инструменти;
з)наличието на финансовите пазари на други средства за намаляване на рисковите експозиции на застрахователните и презастрахователните предприятия.
Член 289
Фактори и критерии за определяне на удължаването на срока за възстановяване
За да вземе решение относно удължаването на посочения в член 138, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО срок и за определяне на неговата продължителност по отношение на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие, надзорният орган взема предвид факторите и критериите, посочени в член 288, букви в)—з) от настоящия регламент, както и следните специфични за предприятието фактори и критерии:
а)въздействието на удължаването върху титулярите на полици и бенефициерите на застрахователното и презастрахователното предприятие;
б)степента, до която застрахователното или презастрахователното предприятие е засегнато от извънредната неблагоприятна ситуация;
в)средствата, с които предприятието разполага, за да осигури отново спазването на капиталовото изискване за платежоспособност, както и съществуването на реалистичен план за възстановяване;
г)причините и степента на неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност;
д)структурата на собствените средства, притежавани от застрахователното или презастрахователното предприятие;
е)структура на активите, притежавани от застрахователното или презастрахователното предприятие;
ж)естеството и дюрацията на техническите резерви и на другите пасиви на застрахователното или презастрахователното предприятие;
з)ако е приложимо, възможността за оказване на финансова подкрепа от друго предприятие от групата, към която принадлежи застрахователното или презастрахователното предприятие;
и)мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие е предприело, за ограничаване на изтичането на капитал и на влошаването на своята платежоспособност.
Член 290
Структура
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние следва структурата, посочена в приложение XX, и оповестява информацията, посочена в членове 292—298 от настоящия регламент.
2. Отчетът съдържа описателна информация в количествена и качествена форма, допълнена при необходимост от образци с количествени данни.
Член 291
Същественост
За целите на настоящата глава информацията, която се оповестява в отчета за платежоспособността и финансовото състояние, се счита за съществена, ако нейното пропускане или неправилно представяне би могло да повлияе върху решенията или преценката на ползвателите на този документ, в т.ч. на надзорните органи.
Член 292
Резюме
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа ясно и кратко резюме. Резюмето на отчета е разбираемо за титулярите на полици и бенефициерите.
2. В резюмето на отчета се посочват всички значителни промени в дейността и резултатите, системата на управление, рисковия профил, оценката за целите на платежоспособността и управлението на капитала на застрахователното или презастрахователното предприятие през отчетния период.
Член 293
Дейност и резултати
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) наименование и правна форма на предприятието;
б) наименование и координати за връзка на надзорния орган, който отговаря за финансовия надзор върху предприятието, а когато е уместно — наименование и координати за връзка на надзорния орган за групата, към която принадлежи предприятието;
в) наименование и координати за връзка на външния одитор на предприятието;
г) описание на притежателите на квалифицирани участия в предприятието;
д) когато предприятието е част от група, подробности относно позицията на предприятието в правната структура на групата;
е) основните видове дейности на предприятието и основните географски области, в които то оперира;
ж) всички съществени стопански или други събития, които са настъпили в рамките на отчетния период и са оказали съществено въздействие върху предприятието.
2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа качествена и количествена информация относно резултатите от подписваческа дейност на застрахователното или презастрахователното предприятие — на агрегирано равнище и по основни видове дейности и основни географски области, в които то е оперирало през отчетния период, сравнена с информацията, отчетена през предходния отчетен период, както е представена във финансовите отчети на предприятието.
3. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу качествена и количествена информация по отношение на резултатите от инвестиции през отчетния период на застрахователното или презастрахователното предприятие, сравнена с информацията, отчетена през предходния отчетен период, както е представена във финансовите отчети на предприятието:
а) информация относно приходите и разходите от инвестиции по различните класове активи, както и компонентите на тези приходи и разходи, когато това е необходимо за тяхното правилно разбиране;
б) информация за всички печалби и загуби, признати пряко в капитала;
в) информация за всички инвестиции в секюритизации.
4. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние описва другите съществени приходи и разходи на застрахователното или презастрахователното предприятие, възникнали през отчетния период, сравнени с информацията, отчетена през предходния отчетен период, както е представена във финансовите отчети на предприятието.
5. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа в отделен раздел всяка друга съществена информация относно дейността и резултатите на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 294
Система на управление
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) структурата на административния, управителния или надзорния орган на предприятието, включително описание на неговите основни задачи и отговорности и кратко описание на разделението на отговорностите в рамките на тези органи, по-специално дали в тях съществуват съответните комитети, както и описание на основните задачи и отговорности на ключовите функции;
б) всякакви значителни промени в системата на управление, настъпили през отчетния период;
в) информация относно политиката и практиката за определяне на възнагражденията на административния, управителния или надзорния орган и, освен ако не е указано друго, на служителите, в т.ч.:
i) принципи на политиката за възнагражденията, включващи обяснение на относителното значение на фиксираните и променливите компоненти на възнаграждението;
ii) информация за индивидуалните и колективните критерии за постигнатите резултати, на базата на които се определя правото на получаване на акции, опции и променливи компоненти на възнаграждението;
iii)
описание на основните характеристики на допълнителната пенсия или схемите за ранно пенсиониране на членовете на административния, управителния или надзорния орган и на други лица, изпълняващи ключови функции;
г) информация за значителните сделки, извършени през отчетния период с акционери, с лица, които упражняват значително влияние върху предприятието, и с членове на административния, управителния или надзорния орган.
2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно политиката за квалификация и надеждност на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на специфичните изисквания по отношение на уменията, знанията и експертния опит, прилагани от предприятието към лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции;
б) описание на процеса, прилаган от предприятието за оценка на квалификацията и надеждността на лицата, които действително ръководят предприятието или изпълняват други ключови функции.
3. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата за управление на риска на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на системата за управление на риска на предприятието, включващо стратегиите, процесите и отчетните процедури, както и на начина, по който то успява ефективно и постоянно да установява, измерва, наблюдава, управлява и отчита рисковете, на индивидуално и на агрегирано равнище, на които е или може да бъде изложено предприятието;
б) описание на начина, по който системата за управление на риска, включително функцията по управление на риска, се прилага и интегрира в организационната структура и процеса на вземане на решения на предприятието.
4. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно процеса, възприет от застрахователното или презастрахователното предприятие с цел спазване на поетото от него задължение за изготвяне на собствена оценка на риска и платежоспособността:
а) описание на процеса, осъществяван от предприятието в рамките на системата за управление на риска с цел спазване на поетото от него задължение за изготвяне на собствена оценка на риска и платежоспособността, включително и на начина, по който собствената оценка на риска и платежоспособността е интегрирана в организационната структура и процеса на вземане на решения на предприятието;
б) декларация, в която се посочва колко често собствената оценка на риска и платежоспособността се преразглежда и одобрява от административния, управителния или надзорния орган на предприятието;
в) декларация, в която се обяснява как предприятието е определило собствените си потребности по отношение на платежоспособността при отчитане на рисковия си профил и как си взаимодействат неговите дейности по управление на капитала и системата му за управление на риска.
5. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата за вътрешен контрол на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на системата за вътрешен контрол на предприятието;
б) описание на начина, по който се изпълнява функцията, следяща за спазване на изискванията.
6. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно функцията за вътрешен одит на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на начина, по който се изпълнява функцията за вътрешен одит на предприятието;
б) описание на начина, по който функцията за вътрешен одит на предприятието запазва своята независимост и обективност от дейностите, които тя проверява.
7. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа описание на начина, по който се изпълнява актюерската функция на застрахователното или презастрахователното предприятие.
8. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа описание на политиката на застрахователното или презастрахователното предприятие за възлагане на дейности на външни изпълнители, възложените от това предприятие критични или важни оперативни функции или дейности на външни изпълнители, както и юрисдикцията, в която са разположени доставчиците на такива функции или дейности.
9. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа оценка на адекватността на системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие спрямо естеството, мащаба и сложността на рисковете, свързани с дейността му.
10. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа в отделен раздел всяка друга съществена информация относно системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 295
Рисков профил
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа качествената и количествената информация в съответствие с параграфи 2—7 относно рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие, поотделно за следните категории риск:
а) подписвачески риск;
б) пазарен риск;
в) кредитен риск;
г) ликвиден риск;
д) операционен риск;
е) други значителни рискове.
2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа следната информация относно рисковите експозиции на застрахователното или презастрахователното предприятие, включително експозициите, произтичащи от задбалансови позиции и прехвърляне на риск към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
а) описание на мерките, използвани за оценка на тези рискове в рамките на това предприятие, включително всякакви значителни промени през отчетния период;
б) описание на значителните рискове, на които е изложено това предприятие, включително всякакви значителни промени през отчетния период;
в) описание на начина на инвестиране на активите в съответствие с посочения в член 132 от Директива 2009/138/ЕО принцип на „благоразумния инвеститор“, позволяващ целесъобразното управление на съдържащите се в посочения член рискове.
3. По отношение на концентрацията на риск отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа описание на значителните концентрации на риск, на които е изложено застрахователното или презастрахователното предприятие.
4. По отношение на намаляването на риска отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа описание на използваните техники за намаляване на риска и на процесите за следене на текущата ефективност на тези техники за намаляване на риска.
5. По отношение на ликвидния риск отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа общия размер на очакваната печалба, включена в бъдещите премии, изчислена в съответствие с член 260, параграф 2.
6. По отношение на чувствителността към риск отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа описание на използваните методи, направените допускания и резултатите от стрес тестовете и анализа на чувствителността във връзка със значителните рискове и събития.
7. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа в отделен раздел всяка друга съществена информация относно рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 296
Оценка за целите на платежоспособността
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно оценката на активите на застрахователното или презастрахователното предприятие за целите на платежоспособността:
а) за всеки основен клас активи поотделно — стойността на активите, както и описание на основанията, методите и основните допускания, използвани при оценката за целите на платежоспособността;
б) за всеки основен клас активи поотделно — количествено и качествено обяснение на всички съществени разлики между основанията, методите и основните допускания, използвани от това предприятие при оценката за целите на платежоспособността и използвани при тяхната оценка във финансовите отчети.
2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно оценката на техническите резерви на застрахователното или презастрахователното предприятие за целите на платежоспособността:
а) за всеки основен вид дейност поотделно — стойността на техническите резерви, включително размера на най-добрата прогнозна оценка и на добавката за риск, както и описание на основанията, методите и основните допускания, използвани при тяхната оценка за целите на платежоспособността;
б) описание на степента на несигурност по отношение на стойността на техническите резерви;
в) за всеки основен вид дейност поотделно — количествено и качествено обяснение на всички съществени разлики между основанията, методите и основните допускания, използвани от това предприятие при оценката за целите на платежоспособността и при тяхната оценка във финансовите отчети;
г) когато е приложена изравнителната корекция, посочена в член 77б от Директива 2009/138/ЕО — описание на изравнителната корекция и на портфейла от задължения и целеви активи, за които се прилага изравнителната корекция, както и количествено измерване на въздействието от намаляването на изравнителната корекция до нула върху финансовото състояние на това предприятие, включително върху размера на техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване, основните собствени средства и размера на собствените средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност;
д) декларация, в която се посочва дали предприятието е използвало корекцията за променливост по член 77г от Директива 2009/138/ЕО, както и количествено измерване на въздействието от намаляването на корекцията за променливост до нула върху финансовото състояние на това предприятие, включително върху размера на техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване, основните собствени средства и размера на собствените средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност;
е) декларация, в която се посочва дали е използвана преходната срочна структура на безрисковия лихвен процент по член 308в от Директива 2009/138/ЕО, както и количествено измерване на въздействието от неприлагането на преходните мерки върху финансовото състояние на предприятието, включително върху размера на техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване, основните собствени средства и размера на собствените средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност;
ж) декларация, в която се посочва дали е използвано преходното приспадане по член 308г от Директива 2009/138/ЕО, както и количествено измерване на въздействието от неприлагането на мярката за приспадане върху финансовото състояние на предприятието, включително върху размера на техническите резерви, капиталовото изискване за платежоспособност, минималното капиталово изискване, основните собствени средства и размера на собствените средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване и на капиталовото изискване за платежоспособност.
з) описание на:
i) възстановяванията от презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
ii) всички значителни промени в съответните допускания, направени при изчисляване на техническите резерви, в сравнение с предходния отчетен период.
3. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно оценката на другите пасиви на застрахователното или презастрахователното предприятие за целите на платежоспособността:
а) за всеки основен клас от други пасиви поотделно — стойността на тези други пасиви, както и описание на основанията, методите и основните допускания, използвани при тяхната оценка за целите на платежоспособността;
б) за всеки основен клас от други пасиви поотделно — количествено и качествено обяснение на всички съществени разлики между основанията, методите и основните допускания, използвани от предприятието при оценката за целите на платежоспособността и при тяхната оценка във финансовите отчети.
4. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа информация за областите по член 263, при спазване на изискванията за оповестяване по параграфи 1 и 3 от настоящия член, които се прилагат по отношение на застрахователното или презастрахователното предприятие.
5. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа в отделен раздел всяка друга съществена информация относно оценката на активите и пасивите за целите на платежоспособността.
Член 297
Управление на капитала
1. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно собствените средства на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация относно целите, политиките и процесите, използвани от предприятието за управление на неговите собствени средства, включително информация относно прилагания при бизнес планирането времеви хоризонт и относно всякакви значителни промени през отчетния период;
б) поотделно за всеки ред — информация относно структурата, размера и качеството на собствените средства към края на отчетния период и към края на предходния отчетен период, включително анализ на значителните промени във всеки ред през отчетния период;
в) допустимия размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, класифицирани по редове;
г) допустимия размер на основните собствени средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност, класифицирани по редове;
д) количествено и качествено обяснение на всички съществени разлики между собствения капитал, посочен във финансовите отчети на предприятието, и превишението на активите над пасивите, изчислено за целите на платежоспособността;
е) за всяка позиция от основни собствени средства, която подлежи на посочените в членове 308б, параграфи 9 и 10 от Директива 2009/138/ЕО преходни разпоредби, описание на естеството на позицията и нейния размер;
ж) за всяка съществена позиция от допълнителни собствени средства — описание на позицията, на размера на позицията от допълнителни собствени средства и на метода за определяне на размера на допълнителните собствени средства, ако такъв е бил одобрен, както и естеството и имената на контрагента или на групата от контрагенти по позициите, посочени в член 89, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2009/138/ЕО;
з) описание на всяка приспадната от собствените средства позиция и кратко описание на всички съществени ограничения, засягащи наличността и прехвърляемостта на собствените средства в рамките на предприятието;
и) информация за отсрочените данъци, която съдържа най-малко следното:
i) описание на изчислената сума на отсрочените данъчни активи, без да се оценява вероятното им използване, както и степента, до която тези отсрочени данъчни активи са признати;
ii) за отсрочените данъчни активи, които са признати — описание на активите, които е вероятно да бъдат използвани във връзка с вероятната бъдеща облагаема печалба и във връзка с обратното проявление на отсрочените данъчни пасиви, свързани с данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган;
iii)
по отношение на нетните отсрочени данъчни активи, изчислени като разликата между сумата на отсрочените данъчни активи, които са признати, и сумата на отсрочените данъчни пасиви — цялата посочена по-долу информация:
— потвърждение, че тези нетни отсрочени данъчни активи са на разположение като основни собствени средства, класифицирани като собствени средства от трети ред в съответствие с член 76, буква а), подточка iii),
— описание на сумата на тези нетни отсрочени данъчни активи, които са признати като допустими собствени средства, при спазване на ограниченията за допустимост по член 82,
— когато сумата на отсрочените данъчни активи е съществена — описание на основните допускания, използвани за прогнозиране на вероятната бъдеща облагаема печалба за целите на член 15.
За целите на буква ж) имената на контрагентите не се оповестяват, когато това оповестяване е невъзможно или неосъществимо от правна гледна точка или когато съответните контрагенти не са значими.
2. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) размерите на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване на предприятието към края на отчетния период, придружени по целесъобразност от уточнението, че окончателният размер на капиталовото изискване за платежоспособност все още подлежи на надзорна оценка;
б) размера на капиталовото изискване за платежоспособност на това предприятие, разпределен по модули на риска, когато предприятието прилага стандартната формула, и по категории риск, когато предприятието прилага вътрешен модел;
в) дали и по отношение на кои модули и подмодули на риска от стандартната формула това предприятие използва опростени изчисления;
г) дали и по отношение на кои параметри на стандартната формула това предприятие използва специфични за предприятието параметри по член 104, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО;
д) по целесъобразност, декларация, че държавата членка на предприятието се е възползвала от възможността, предвидена в член 51, параграф 2, трета алинея от Директива 2009/138/ЕО;
е) с изключение на случаите, при които държавата членка на предприятието се е възползвала от възможността, предвидена в член 51, параграф 2, трета алинея от Директива 2009/138/ЕО, въздействието на специфичните за предприятието параметри, които то е задължено да използва в съответствие с член 110 от същата директива, и размера на добавения капитал, прилаган спрямо капиталовото изискване, заедно с кратка информация относно неговата обосновка, направена от съответния надзорен орган;
ж) информация относно входящите данни, използвани от предприятието за изчисляване на минималното капиталово изискване;
з) всяка съществена промяна на капиталовото изискване за платежоспособност и на минималното капиталово изискване, настъпила през отчетния период, както и причините за всяка подобна промяна;
и) информация за способността на отсрочените данъци да покриват загуби, която съдържа най-малко следните елементи:
i) сумата, с която капиталовото изискване за платежоспособност е адаптирано за способността на отсрочените данъци да покриват загуби, както и описание на отсрочените данъчни пасиви, пренасянето за предходни периоди и вероятната бъдеща облагаема печалба, използвани за доказване на вероятното усвояване;
ii) когато сумата на отсрочените данъчни активи е съществена — описание на основните допускания, използвани за прогнозиране на вероятната бъдеща облагаема печалба за целите на член 207.
3. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно възможността, посочена в член 304 от Директива 2009/138/ЕО:
а) указание, че след като е получило одобрение от съответния му надзорен орган, това предприятие използва посочения във въпросния член подмодул на риска, свързан с акции, основаващ се на срока, за изчисляване на своето капиталово изискване за платежоспособност;
б) размера на капиталовото изискване, получено вследствие на използването на подмодула на риска, свързан с акции, основаващ се на срока.
4. Когато за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност се използва вътрешен модел, отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа също цялата посочена по-долу информация:
а) описание на различните цели, за които това предприятие използва своя вътрешен модел;
б) описание на обхвата на вътрешния модел, изразен в търговски поделения и категории риск;
в) когато се използва частичен вътрешен модел — описание на техниката, използвана за интегриране на всеки частичен вътрешен модел в стандартната формула, включително по целесъобразност описание на използваните алтернативни техники;
г) описание на методите, използвани във вътрешния модел за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение и на капиталовото изискване за платежоспособност;
д) обяснение по рискови модули на основните разлики в методиките и основните допускания, използвани в стандартната формула и във вътрешния модел;
е) метода за измерване на риска и времевия период, използвани във вътрешния модел, и когато те се различават от посочените в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, обяснение по какъв начин капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством вътрешния модел, предоставя на титулярите на полици и на бенефициерите ниво на защита, равностойно на посоченото в член 101 от същата директива;
ж) описание на естеството и пригодността на използваните във вътрешния модел данни.
5. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация относно всяко нарушение на минималното капиталово изискване или всяко значително нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) по отношение на всички нарушения на минималното капиталово изискване на това предприятие: продължителността и максималния размер на всяко нарушение в рамките на отчетния период, обяснение на неговия произход и последствия, всички предприети корективни мерки, както е предвидено в член 51, параграф 1, буква д), подточка v) от Директива 2009/138/ЕО, както и обяснение на последиците от тези корективни мерки;
б) когато нарушението на минималното капиталово изискване на предприятието не е било изцяло отстранено впоследствие: размера на нарушението към отчетната дата;
в) по отношение на значителните нарушения на капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието в рамките на отчетния период: продължителността и максималния размер на всяко значително нарушение и — в допълнение към обяснението на неговия произход, последствия и всички предприети корективни мерки, както е предвидено в член 51, параграф 1, буква д), подточка v) от Директива 2009/138/ЕО, — обяснение на последиците от тези корективни мерки;
г) когато значителното нарушение на капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието не е било изцяло отстранено впоследствие: размера на нарушението към отчетната дата.
6. Отчетът за платежоспособността и финансовото състояние съдържа в отделен раздел всяка друга съществена информация относно управлението на капитала на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 298
Допълнителна информация на доброволна основа
Когато в съответствие с член 54, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват публично всякакви свързани с тяхната платежоспособност и финансово състояние информация или разяснения, чието публично оповестяване не се изисква по закон, тези предприятия гарантират, че такава допълнителна информация е съгласувана с информацията, предоставяна на надзорните органи съгласно член 35 от същата директива.
Член 299
1. Когато надзорните органи разрешават на застрахователните и презастрахователните предприятия в съответствие с член 53, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/138/ЕО да не оповестяват определена информация, това разрешение е валидно до момента, в който причината за неоповестяването престане да съществува.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия уведомяват надзорните органи веднага след като причината за всяко разрешено неоповестяване престане да съществува.
Член 300
Срокове
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние в рамките на сроковете, посочени в член 308б, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, и след края на преходния период, установен в посочения член, но не по-късно от 14 седмици след края на финансовата година на предприятието.
2. Незабавно след като оповестят отчета за платежоспособността и финансовото състояние, както и всяка негова актуализирана версия, застрахователните и презастрахователните предприятия го предоставят на надзорните органи.
Член 301
Средства за оповестяване
1. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия притежават и поддържат уебсайт, свързан с тяхната стопанска дейност, отчетът за платежоспособността и финансовото състояние се оповестява на този уебсайт.
2. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия не притежават и не поддържат уебсайт, но членуват в търговско сдружение, което притежава и поддържа уебсайт, отчетът за платежоспособността и финансовото състояние се оповестява на уебсайта на търговското сдружение, когато това е разрешено от сдружението.
3. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия оповестяват своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние на уебсайт в съответствие с параграф 1 или 2, този отчет остава достъпен на посочения уебсайт за срок от най-малко пет години от датата на оповестяването, упомената в член 300, параграф 1.
4. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия не оповестяват своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние на уебсайт в съответствие с параграфи 1 и 2, те изпращат електронно копие от своя отчет на всяко лице, което поиска такова в рамките на пет години от датата на оповестяването, упомената в член 300, параграф 1. Застрахователните и презастрахователните предприятия изпращат отчета в рамките на 10 работни дни от датата на поискването му.
5. Независимо дали са публикували своя отчет на уебсайт в съответствие с параграф 1 или 2, застрахователните и презастрахователните предприятия изпращат в рамките на 20 работни дни от датата на поискване печатно копие от своя отчет на всяко лице, което поиска такова в рамките на две години от датата на оповестяването, упомената в член 300, параграф 1.
6. Застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят на надзорните органи електронно копие от своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние, както и от всяка негова актуализирана версия.
Член 302
Актуализации
1. Когато в съответствие с член 54, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО застрахователните и презастрахователните предприятия трябва да оповестяват публично подходяща информация относно характера и последиците на всяко значително събитие, оказващо съществено влияние върху практическото значение на техния отчет за платежоспособността и финансовото състояние, предприятието публикува актуализирана версия на този отчет в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Членове 290—299 от настоящия регламент се прилагат по отношение на тази актуализирана версия.
2. Без да се засягат оповестяванията, които се извършват незабавно от застрахователните и презастрахователните предприятия в съответствие с изискванията по член 54, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, всяка актуализирана версия на отчета за платежоспособността и финансовото състояние се оповестява възможно най-бързо след настъпване на посоченото в параграф 1 от настоящия член значително събитие съгласно разпоредбите, изложени в член 301 от настоящия регламент.
3. Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, за целите на член 301, параграф 5 застрахователните и презастрахователните предприятия може да решат да оповестяват подходящата информация относно характера и последиците на всяко значително събитие, влияещо съществено върху практическото значение на техния отчет за платежоспособността и финансовото състояние, под формата на допълващи първоначалния отчет изменения.
Член 303
Преходни разпоредби по отношение на сравнението на информация
Когато в съответствие с настоящата глава се изисква сравнение на информацията с тази, отчетена в предходния отчетен период, застрахователните и презастрахователните предприятия спазват това изискване само когато предходният отчетен период обхваща период след датата на прилагане на Директива 2009/138/ЕО.
Член 304
Елементи на редовната надзорна отчетност
1. Информацията, която надзорните органи изискват да бъде представяна от застрахователните и презастрахователните предприятия към предварително определени периоди в съответствие с член 35, параграф 2, буква а), подточка i) от Директива 2009/138/ЕО, обхваща следното:
а) отчета за платежоспособността и финансовото състояние, оповестен от застрахователното или презастрахователното предприятие в съответствие с член 300 от настоящия регламент, заедно с всяка еквивалентна информация, публично оповестена по силата на други правни или регулаторни изисквания, на които се позовава отчетът за платежоспособността и финансовото състояние, както и всички актуализирани версии на този отчет, оповестени в съответствие с член 302 от настоящия регламент;
б) редовния надзорен отчет, обхващащ информацията, посочена в членове 307—311 от настоящия регламент. В него се представя също така посочената в членове 293—297 от настоящия регламент информация, за която застрахователните и презастрахователните предприятия са получили разрешение от надзорните органи в съответствие с член 53, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО да не бъде оповестявана в техния отчет за платежоспособността и финансовото състояние. Редовният надзорен отчет следва същата структура, както определената в приложение XX по отношение на отчета за платежоспособността и финансовото състояние;
в) надзорния отчет за собствената оценка на риска и платежоспособността („надзорен отчет за СОРП“), обхващащ резултатите от всяка редовна собствена оценка на риска и платежоспособността, извършена от застрахователните и презастрахователните предприятия в съответствие с член 45, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, когато оценката на собствения риск и платежоспособността се извършва в съответствие с член 45, параграф 5 от същата директива;
г) образци с годишни и тримесечни количествени данни, в които се посочва по-подробно и се допълва информацията, представяна в отчета за платежоспособността и финансовото състояние и в редовния надзорен отчет, при отчитане на евентуалните ограничения и изключения в съответствие с член 35, параграфи 6 и 7 от Директива 2009/138/ЕО. Доколкото предприятията са освободени от задължението за тримесечно отчитане в съответствие с член 35, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, те представят единствено образците с годишни количествени данни. Задълженията за годишно отчитане не включват отчитане на индивидуална основа, когато предприятията са освободени от това съгласно член 35, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Редовният надзорен отчет включва резюме, в което по-специално се посочват всички значителни промени в дейността и резултатите, системата на управление, рисковия профил, оценката за целите на платежоспособността и управлението на капитала на предприятието през отчетния период, и се дава кратко обяснение на причините и последиците от тези промени. Резюмето включва информация за собствената оценка на риска и платежоспособността за целите на член 45, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Обхватът на образците с тримесечни количествени данни е по-тесен от този на образците с годишни количествени данни.
4. Параграф 1 не засяга правомощията на надзорните органи да изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да съобщават редовно всякаква друга информация, изготвена под ръководството или по искане на административния, управителния или надзорния орган на тези предприятия.
Член 305
Същественост
За целите на настоящата глава информацията, предоставяна на надзорните органи, се счита за съществена, ако нейното пропускане или неправилно представяне би могло да повлияе върху решенията или преценката на надзорните органи.
Член 306
Надзорен отчет за собствена оценка на риска и платежоспособността
В надзорния отчет за СОРП се представя цялата посочена по-долу информация:
а)качествените и количествените резултати от собствената оценка на риска и платежоспособността и заключенията, до които застрахователното или презастрахователното предприятие е достигнало въз основа на тези резултати;
б)методите и основните допускания, използвани при собствената оценка на риска и платежоспособността;
в)информация относно съвкупните нужди на предприятието по отношение на платежоспособността, както и сравнение между тези нужди, регулаторните капиталови изисквания и собствените средства на предприятието;
г)описание на степента, в която количествено измеримите рискове на предприятията не са били отразени при изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност, а при установени значителни отклонения — количествено изражение на тази степен.
Член 307
Дейност и резултати
1. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно дейността на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) основните тенденции и фактори, които формират развитието, резултатите и позицията на предприятието в рамките на прилагания при бизнес планирането времеви период, включително конкурентната позиция на предприятието и всички съществени правни или регулаторни въпроси;
б) описание на стопанските цели на предприятието, включително съответните стратегии и срокове.
2. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу качествена и количествена информация по отношение на резултатите от подписваческа дейност на застрахователното или презастрахователното предприятие, както е представена във финансовите отчети на предприятието:
а) информация за приходите и разходите на предприятието от подписваческа дейност по основни видове дейности и основни географски области, в които то е оперирало през отчетния период, заедно със сравнение на информацията с тази, отчетена през предходния отчетен период, както и причините за всички значителни промени;
б) анализ на съвкупния резултат от подписваческа дейност на предприятието в рамките на отчетния период;
в) информация за съпоставените с прогнозите резултати от подписваческа дейност на предприятието, както и за основните фактори, които водят до отклонения от тези прогнози;
г) прогнозни резултати от подписваческа дейност на предприятието, включително информация за основните фактори, които биха могли да засегнат тези резултати от подписваческа дейност, през прилагания при бизнес планирането времеви период;
д) информация относно всички съществени техники за намаляване на риска, които са били закупени или прилагани през отчетния период.
3. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу качествена и количествена информация по отношение на резултатите от инвестиции на застрахователното или презастрахователното предприятие, както е представена във финансовите отчети на предприятието:
а) информация за приходите и разходите от инвестиционните дейности през последния отчетен период, заедно със сравнение на информацията с тази, отчетена през предходния отчетен период, както и причините за всички значителни промени;
б) анализ на съвкупния резултат от инвестициите през отчетния период, както и разбивка по класове активи;
в) прогнози на очакваните резултати от инвестиции на предприятието, включително информация за основните фактори, които биха могли да засегнат тези резултати, през прилагания при бизнес планирането времеви период;
г) основните допускания, които предприятието използва при своите инвестиционни решения по отношение на движението на лихвените проценти, обменните курсове и други приложими пазарни параметри, през прилагания при бизнес планирането времеви период;
д) информация за инвестициите на предприятието в секюритизации, както и за прилаганите от предприятието процедури за управление на риска по отношение на подобни ценни книжа или инструменти.
4. Редовният надзорен отчет съдържа информация за всички съществени приходи и разходи, различни от приходите и разходите от подписваческа или инвестиционна дейност, през прилагания при бизнес планирането времеви период.
5. Редовният надзорен отчет съдържа всяка друга съществена информация относно тяхната дейност и резултати.
Член 308
Система на управление
1. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация, която позволява на надзорните органи да се запознаят подробно с действащата в рамките на предприятието система на управление, както и да оценят пригодността ѝ по отношение на бизнес стратегията и дейностите на предприятието;
б) информация относно делегирането на отговорности, йерархичните връзки и разпределението на функциите в предприятието;
в) възнагражденията на членовете на административния, управителния или надзорния орган през отчетния период, заедно със сравнение на информацията с тази, отчетена през предходния отчетен период, както и причините за всички значителни промени.
2. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно спазването на изискванията за квалификация и надеждност от страна на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) в съответствие с изискванията, посочени в член 42 от Директива 2009/138/ЕО, списък на лицата от предприятието, които са отговорни за ключови функции;
б) информация за политиките и процесите, установени от предприятието, за гарантиране на квалификацията и надеждността на тези лица.
3. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата за управление на риска на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация за стратегиите за управление, целите, процесите и отчетните процедури на предприятието за всяка категория риск;
б) информация за значителните рискове, на които предприятието е изложено през времетраенето на неговите застрахователни и презастрахователни задължения, както и за начина, по който те са били отразени в неговите съвкупни нужди по отношение на платежоспособността;
в) информация за всички значителни рискове, които са установени от предприятието и не са изцяло включени в изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност по член 101, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО;
г) информация за начина, по който предприятието изпълнява задължението си да инвестира всички свои активи в съответствие с принципа на „благоразумния инвеститор“, посочен в член 132 от Директива 2009/138/ЕО;
д) информация за начина, по който предприятието проверява целесъобразността на кредитните оценки на агенциите за външна кредитна оценка, включително как и в каква степен тези кредитни оценки биват използвани;
е) резултати от оценките по отношение на екстраполацията на безрисковия лихвен процент, изравнителната корекция и корекцията за променливост, както е посочено в член 44, параграф 2а от Директива 2009/138/ЕО.
4. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно собствените оценки на риска и платежоспособността, извършени от застрахователното или презастрахователното предприятие през отчетния период:
а) описание на начина, по който се извършва, документира в рамките на предприятието и преразглежда собствената оценка на риска и платежоспособността;
б) описание на начина, по който собствената оценка на риска и платежоспособността се интегрира в процеса на управление и в процеса на вземане на решения на предприятието.
5. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно системата за вътрешен контрол на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация относно ключовите процедури, включени в системата за вътрешен контрол;
б) информация за дейностите, осъществявани в съответствие с разпоредбите на член 46, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, в рамките на отчетния период;
в) информация относно политиката на предприятието за спазване на изискванията, изготвена по силата на член 270 от настоящия регламент, процеса за преразглеждане на тази политика, честотата на преразглеждане и всякакви значителни промени, настъпили в тази политика през отчетния период.
6. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно функцията за вътрешен одит на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на извършените през отчетния период вътрешни одити, заедно с резюме на съществените заключения и препоръки, докладвани на административния, управителния или надзорния орган на предприятието, както и на всички мерки, предприети във връзка с тези заключения и препоръки;
б) описание на политиката за вътрешен одит на предприятието, процеса за преразглеждане на тази политика, честотата на преразглеждане и всякакви значителни промени, настъпили в тази политика през отчетния период;
в) описание на одитния план на предприятието, включително бъдещи вътрешни одити и обосновка за тези бъдещи одити:
г) когато лицата, изпълняващи функцията за вътрешен одит, поемат други ключови функции в съответствие с член 271, параграф 2, оценка в количествено и качествено отношение на критериите, посочени в член 271, параграф 2, букви а) и б).
7. По отношение на актюерската функция редовният надзорен отчет съдържа преглед на дейностите, осъществявани от актюерската функция във всяка от сферите ѝ на отговорност в рамките на отчетния период, в който се описва как актюерската функция допринася за ефективното прилагане на системата за управление на риска на предприятието.
8. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно възлагането на дейности на външни изпълнители:
а) когато предприятието възлага критични или важни оперативни функции или дейности на външни изпълнители, основанията за това, както и доказателства за съществуването на подходящи мерки за контрол и защита;
б) информация за доставчиците на услуги, на които са възложени критични или важни оперативни функции или дейности, и за начина, по който предприятието гарантира, че доставчиците на услуги спазват член 274, параграф 3, буква а).
в) списък на лицата, отговорни за възложените на външни изпълнители ключови функции, при доставчика на услуги.
9. Редовният надзорен отчет съдържа всяка друга съществена информация относно системата на управление на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 309
Рисков профил
1. Редовният надзорен отчет съдържа качествената и количествената информация по параграфи 2—9 относно рисковия профил на застрахователното и презастрахователното предприятие, поотделно за следните категории риск:
а) подписвачески риск;
б) пазарен риск;
в) кредитен риск;
г) ликвиден риск;
д) операционен риск;
е) други значителни рискове.
2. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно рисковите експозиции на застрахователното или презастрахователното предприятие, включително експозициите, произтичащи от задбалансови позиции и прехвърляне на риск към схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск:
а) преглед на всички значителни рискови експозиции, предвидени през прилагания при бизнес планирането времеви период с оглед на бизнес стратегията на предприятието, и на начина, по който ще бъдат управлявани тези рискови експозиции;
б) когато предприятието продава или повторно учредява обезпечение по смисъла на член 214 от настоящия регламент, размера на обезпечението, определен съгласно член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
в) когато предприятието предоставя обезпечение по смисъла на член 214, естеството на обезпечението, естеството и стойността на предоставените като обезпечение активи, както и съответните действителни и условни пасиви, възникнали по силата на този договор за обезпечение;
г) информация за съществените условия, свързани с договора за обезпечение;
д) пълен списък на активите и начина, по който тези активи са инвестирани в съответствие с посочения в член 132 от Директива 2009/138/ЕО принцип на „благоразумния инвеститор“;
е) когато предприятието е сключило сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа, репо споразуменията или обратно репо споразуменията, посочени в член 4, параграф 1, точка 82 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително суапове на ликвидност, информация за техните характеристики и обем;
ж) когато предприятието продава променливи анюитети, информация за допълнителните разпоредби по отношение на гаранциите и хеджирането на гаранциите.
3. Редовният надзорен отчет съдържа информация относно обема и характера на кредитния портфейл на застрахователното или презастрахователното предприятие:
4. По отношение на концентрацията на риск редовният надзорен отчет съдържа информация за значителните концентрации на риск, на които предприятието е изложено, и преглед на всички бъдещи концентрации на риск, предвидени през прилагания при бизнес планирането времеви период с оглед на бизнес стратегията на предприятието, и на начина, по който ще бъдат управлявани тези концентрации на риск.
5. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно техниките за намаляване на риска на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация за техниките, които понастоящем се използват за намаляване на риска, и описание на всички съществени техники за намаляване на риска, които предприятието възнамерява да закупи или приложи през прилагания при бизнес планирането времеви период с оглед на бизнес стратегията на предприятието, както и на основанията и въздействието на тези техники за намаляване на риска;
б) когато застрахователното или презастрахователното предприятие държи обезпечение по смисъла на член 214 от настоящия регламент:
i) стойността на обезпечението съгласно член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
ii) информация за съществените условия, свързани с договора за обезпечение;
6. По отношение на ликвидния риск редовният надзорен отчет съдържа по-специално информация на застрахователното или презастрахователното предприятие относно включената в бъдещите премии очаквана печалба, изчислена в съответствие с член 260, параграф 2 от настоящия регламент, за всеки вид дейност, резултатите от качествената оценка, посочена в член 260, параграф 1, буква г), подточка ii), и описание на методите и основните допускания, използвани за изчисляване на включената в бъдещите премии очаквана печалба.
7. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно чувствителността към риск на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) описание на посочените в член 259, параграф 3 стрес тестове и анализи на сценариите, извършвани от предприятието, включително резултатите от тях;
б) описание на използваните методи и главните допускания, стоящи в основата на тези стрес тестове и анализи на сценариите.
8. Редовният надзорен отчет съдържа информация относно количествените данни, необходими за установяване на зависимостите между рисковете, покрити от модули или подмодули на риска, и на основното капиталово изискване за платежоспособност.
9. Редовният надзорен отчет съдържа всяка друга съществена информация относно рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 310
Оценка за целите на платежоспособността
1. Редовният надзорен отчет съдържа всяка важна информация, различна от вече оповестената в отчета за платежоспособността и финансовото състояние на застрахователното или презастрахователното предприятие, относно оценката на неговите активи, технически резерви и други пасиви за целите на платежоспособността.
2. Редовният надзорен отчет съдържа описание на:
а) съответните допускания относно бъдещите действия на управителните органи;
б) съответните допускания относно поведението на титулярите на полици.
3. Редовният надзорен отчет съдържа информация относно областите, посочени в член 263 от настоящия регламент, при спазване на отчетните изисквания на застрахователното или презастрахователното предприятие по отношение на оценката за целите на платежоспособността.
4. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия оценяват активите или пасивите въз основа на методите за оценяване, които използват за изготвяне на своите финансови отчети в съответствие с член 9, параграф 4 от настоящия регламент, те представят оценка в количествено и качествено изражение на критерия, посочен в член 9, параграф 4, буква г).
Член 311
Управление на капитала
1. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно собствените средства на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) информация за съществените условия на основните позиции от притежаваните от предприятието собствени средства;
б) очакваните промени в собствените средства на предприятието през прилагания при бизнес планирането времеви период с оглед на бизнес стратегията на предприятието, плановете във връзка с капитала, подложени на подходящи стрес тестове, както и дали съществуват намерения за откупуване или изплащане на някоя от позициите от собствени средства или планове за набиране на допълнителни собствени средства;
в) плановете на предприятието за начина, по който ще бъдат заменени подлежащите на преходните разпоредби по член 308б, параграфи 9 и 10 от Директива 2009/138/ЕО позиции от собствени средства в рамките на посочения в този член срок;
г) информация за отсрочените данъци, която съдържа най-малко следното:
i) описание на изчислената сума на отсрочените данъчни активи, без да се оценява вероятното им използване, както и степента, до която тези отсрочени данъчни активи са признати;
ii) за отсрочените данъчни активи, които са признати — описание на признатите суми, които е вероятно да бъдат използвани във връзка с вероятната бъдеща облагаема печалба и във връзка с обратното проявление на отсрочените данъчни пасиви, свързани с данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган;
iii)
описание на основните допускания, използвани за прогнозиране на вероятната бъдеща облагаема печалба за целите на член 15;
iv) анализ на чувствителността на нетните отсрочени данъчни активи към промени в основните допускания, посочени в подточка iii).
2. Редовният надзорен отчет съдържа цялата посочена по-долу информация относно капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на застрахователното или презастрахователното предприятие:
а) количествена информация относно капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието, разпределена по модули на риска, когато предприятието прилага стандартната формула, и по категории риск, когато предприятието прилага вътрешен модел;
б) очакваните промени в предвиденото капиталово изискване за платежоспособност и предвиденото минимално капиталово изискване на предприятието през прилагания при бизнес планирането времеви период с оглед на бизнес стратегията на предприятието;
в) прогнозна оценка на капиталовото изискване за платежоспособност на предприятието, определена в съответствие със стандартната формула, когато надзорният орган изисква от предприятието да предостави тази прогнозна оценка съгласно член 112, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО;
г) за бъдещите печалби, прогнозирани за целите на способността на отсрочените данъци да покриват загуби в съответствие с член 207:
i) описание и съответната сума на всеки от компонентите, използвани за доказване на положителната стойност на увеличението на отсрочените данъчни активи;
ii) описание на основните допускания, използвани за прогнозиране на вероятната бъдеща облагаема печалба за целите на член 207;
iii)
анализ на чувствителността на стойността на корекцията към промени в основните допускания, посочени в подточка ii).
3. Когато за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност се използва вътрешен модел, редовният надзорен отчет съдържа също цялата посочена по-долу информация:
а) резултатите от прегледа на причините и източниците на печалби и загуби, изискван по член 123 от Директива 2009/138/ЕО, за всяко основно търговско поделение и как тези причини и източници се обясняват от избраната във вътрешния модел категоризация на риска;
б) информация за това дали и евентуално до каква степен рисковият профил на предприятието се отклонява от допусканията, стоящи в основата на вътрешния модел на предприятието;
в) информация за бъдещите действия на управителните органи, използвани при изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност.
4. Когато за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност се използват специфични за предприятието параметри или се прилага изравнителна корекция към съответната срочна структура на безрисковия лихвен процент, редовният надзорен отчет съдържа информация за това дали са настъпили промени в информацията, включена в заявлението за одобрение на специфичните за предприятието параметри или на изравнителната корекция, които биха повлияли върху надзорната оценка на заявлението.
5. Редовният надзорен отчет съдържа информация за всеки разумно предвидим риск от неспазване на капиталовото изискване за платежоспособност и минималното капиталово изискване на предприятието, както и за плановете на предприятието, с които се гарантира тяхното постоянно спазване.
6. Редовният надзорен отчет съдържа всяка друга съществена информация относно управлението на капитала на застрахователното или презастрахователното предприятие.
Член 312
Срокове
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия представят на надзорните органи:
а) отчета за платежоспособността и финансовото състояние, посочен в член 304, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, най-малко веднъж на всеки 3 години в рамките на сроковете, посочени в член 308б, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, и след края на преходния период, установен в посочения член, но не по-късно от 14 седмици след края на съответната финансова година на предприятието;
б) надзорния отчет за СОРП, посочен в член 304, параграф 1, буква в), в рамките на 2 седмици след извършване на оценката;
в) образците с годишни количествени данни, посочени в член 304, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, в рамките на сроковете, посочени в член 308б, параграф 5 от Директива 2009/138/ЕО, и след края на преходния период, установен в посочения член, но не по-късно от 14 седмици след края на финансовата година на предприятието;
г) образците с тримесечни количествени данни, посочени в член 304, параграф 1, буква г) от настоящия регламент, в рамките на сроковете, посочени в член 308б, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО, и след края на преходния период, установен в посочения член, но не по-късно от пет седмици след края на всяко съответно тримесечие.
2. Надзорните органи може да изискат от дадено застрахователно или презастрахователно предприятие да представи своя редовен надзорен отчет в края на всяка една финансова година на предприятието, в рамките на сроковете, посочени в параграф 1, буква а).
3. Когато няма изискване за представяне на редовен надзорен отчет за дадена финансова година, застрахователните и презастрахователните предприятия все пак представят на съответния им надзорен орган отчет, в който са посочени всички значителни промени в дейността и резултатите, системата на управление, рисковия профил, оценката за целите на платежоспособността и управлението на капитала на предприятието през дадената финансова година, и дават кратко обяснение на причините и последиците от тези промени. Този отчет се подава в рамките на сроковете, определени в параграф 1, буква а).
Член 313
Средства за комуникация
Застрахователните и презастрахователните предприятия подават информацията, посочена в член 312, параграф 1, в електронна форма.
Член 314
Преходни изисквания по отношение на информацията
1. В допълнение към задълженията за надзорна отчетност по настоящата глава, по отношение на първата година на прилагане на Директива 2009/138/ЕО съгласно член 311, параграф 3 от същата директива застрахователните и презастрахователните предприятия подават на надзорните органи следната количествена и качествена информация:
а) начална оценка на активите и пасивите, изготвена в съответствие с изложените в членове 75—86 от Директива 2009/138/ЕО принципи на оценка. Референтната дата на началния финансов отчет е първият ден от финансовата година на застрахователното или презастрахователното предприятие, започваща на или след 1 януари 2016 г., но преди 1 юли 2016 г.;
б) за всеки основен клас активи и пасиви поотделно — качествено обяснение на основните разлики между данните, отчетени в посочената в буква а) начална оценка, и данните, изчислени съгласно предходния режим на платежоспособност;
в) минималното капиталово изискване, капиталовото изискване за платежоспособност и допустимите собствени средства на предприятието към датата на началния финансов отчет, посочена в буква а).
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия подават на надзорния орган информацията по параграф 1 не по-късно от 20 седмици след референтната дата на началния финансов отчет, посочена в параграф 1, буква а).
Член 315
Поверителна информация
Поверителната информация, която надзорните органи получават при изпълнение на служебните си задължения, не се включва в оповестяването, освен в сбита или обобщена форма, което не позволява да бъдат идентифицирани отделни предприятия или групи.
Член 316
Агрегирани статистически данни
1. Агрегираните статистически данни, които се оповестяват по отношение на ключовите аспекти от прилагането на надзорната рамка, включват определената в приложение XXI информация.
2. От 31 декември 2020 г. при оповестяването се включват данни за четирите предходни години. При оповестяване, извършвано преди 31 декември 2020 г., се включват данни за всички предходни години от 1 януари 2016 г. нататък.
Член 317
Средства за оповестяване
1. Информацията, посочена в член 31, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, се оповестява и е на разположение на уебсайта на надзорния орган на официалния език или езици на съответната държава членка и се оповестява също и на език, обичайно използван в сферата на международните финанси.
2. Информацията се актуализира най-малко веднъж годишно. При настъпване на промени в законовите, подзаконовите и административните правила и в общите указания в областта на надзора върху застраховането или презастраховането се представя актуализирана информация най-късно към момента, от който промените започват да се прилагат.
3. Агрегираните годишни статистически данни относно поднадзорните предприятия и групи по член 316 се оповестяват за всяка календарна година в срок от три месеца от датата, до която предприятията, чиято финансова година приключва на 31 декември, са задължени по силата на член 312, параграф 1, буква в) да представят образци с годишни количествени данни. Информацията относно надзорните органи се представя в срок от четири месеца след 31 декември всяка календарна година.
4. Първата година, за която информацията се публикува на официалния език или езици на съответната държава членка, е календарната година, започваща на или след 1 януари 2016 г., като информацията се публикува не по-късно от 3 месеца след началото на годината. По отношение на първата година информацията, която се оповестява на обичайно използван в сферата на международните финанси език, се публикува не по-късно от 12 месеца след датата, на която е публикувана информацията на официалния език или езици на съответната държавата членка.
Член 318
Надзорният орган на държавата членка, на чиято територия схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск установява централното си управление, издава разрешение на тази схема, когато е изпълнено всяко от посочените по-долу условия:
а)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск поема рискове от застрахователното или презастрахователното предприятие посредством презастрахователни договори или поема застрахователни рискове чрез подобни споразумения;
б)когато схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск поема рискове от повече от едно застрахователно или презастрахователно предприятие, платежоспособността на тази схема със специална цел не е неблагоприятно засегната от производството по ликвидация на някое от тези застрахователни или презастрахователни предприятия;
в)договорните споразумения, свързани с прехвърлянето на риск от застрахователно или презастрахователно предприятие към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и направените от схемата със специална цел инвестиции в активи отговарят на условията, определени в членове 319—321;
г)лицата, които действително ръководят схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, отговарят на изискванията, посочени в член 322;
д)акционерите или членовете с квалифицирано участие по смисъла на член 13, параграф 21 от Директива 2009/138/ЕО в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отговарят на условията, посочени в член 323;
е)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск разполага с ефективна система на управление и изпълнява изискванията, определени в член 324;
ж)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск е в състояние да удовлетвори изискванията, посочени в член 325;
з)схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отговаря на изискванията, установени в членове 326 и 327.
Член 319
Пълна финансова обезпеченост
Договорните споразумения, свързани с прехвърлянето на риск от застрахователно или презастрахователно предприятие към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, гарантират, че във всеки един момент тази схема е напълно финансово обезпечена в съответствие с член 326.
Член 320
Ефективно прехвърляне на риск
1. Договорните споразумения, свързани с прехвърлянето на риск от застрахователно или презастрахователно предприятие към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, както и от тази схема към кредиторите и лицата, предоставящи финансиране, гарантират, че е изпълнено всяко едно от следните условия:
а) прехвърлянето на риск е ефективно при всички обстоятелства;
б) степента на прехвърляне на риск е ясно определена и неоспорима.
2. Прехвърлянето на риск не се счита за ефективно при всички обстоятелства, когато са налице свързани сделки, които биха могли да попречат на ефективното прехвърляне на риск.
Член 321
Права на кредиторите и лицата, предоставящи механизми за финансиране
Договорните споразумения, свързани с прехвърлянето на риск от застрахователно или презастрахователно предприятие към схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, както и от тази схема към кредиторите и лицата, предоставящи финансиране, гарантират, че е изпълнено всяко едно от следните условия:
а)във всеки един момент вземанията на кредиторите и лицата, предоставящи механизми за финансиране, са подчинени на презастрахователните задължения на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск към застрахователното или презастрахователното предприятие;
б)не се извършват плащания към кредиторите и лицата, предоставящи финансиране, ако вследствие на тези плащания схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск ще престане да бъде напълно финансово обезпечена;
в)кредиторите и лицата, предоставящи финансиране на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, нямат право на регресен иск по отношение на активите на застрахователното или презастрахователното предприятие;
г)кредиторите и лицата, предоставящи финансиране на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, нямат право да искат ликвидацията на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 322
Изисквания за квалификация и надеждност на лицата, които действително ръководят схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск
1. Всички лица, които действително ръководят схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, отговарят във всеки един момент на изискванията, посочени в член 42, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск съобщават на надзорните органи самоличността на лицата, които действително ръководят схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и удостоверяват пред надзорните органи, че тези лица отговарят на изискванията, посочени в член 42, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.
3. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск съобщават на надзорните органи всяка промяна на самоличността на лицата, които действително ръководят схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, и предоставят цялата необходима информация, за да се прецени дали новите лица, назначени да ръководят схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, притежават изискваните по член 42, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО квалификация и надеждност.
4. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск уведомяват надзорните органи, ако някое от лицата, които действително ръководят схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, е било заменено, тъй като вече не отговаря на изискванията, посочени в член 42, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 323
Изисквания за квалификация и надеждност по отношение на акционерите или членовете с квалифицирано участие
1. При оценката на това дали акционерите или членовете с квалифицирано дялово участие по смисъла на член 13, параграф 21 от Директива 2009/138/ЕО в схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отговарят на изискванията за квалификация и надеждност бива отчетен всеки един от следните критерии:
а) репутацията и почтеността на акционера или члена с квалифицирано участие в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) финансовата стабилност на акционера или члена с квалифицирано участие в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
в) степента на влияние, която акционерът или членът с квалифицирано участие в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск ще упражнява върху схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
г) дали съществуват основателни причини да се подозира, че във връзка с квалифицираното участие на акционера или члена с квалифицирано участие в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (
19 ) или че квалифицираното участие би увеличило риска от това.
2. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск съобщават на надзорните органи самоличността на лицата, които са акционери или членове с квалифицирано участие в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
Член 324
Надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска
1. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск разполагат с ефективна система на управление, осигуряваща стабилно и разумно управление на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск и съответстваща на естеството, мащаба и сложността на рисковете, които тя поема, и на функциите, за чието извършване е получила разрешение.
2. Системата на управление на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се състои от всеки един от следните елементи:
а) съставени в писмена форма политики най-малко по отношение на управлението на риска, вътрешния контрол, вътрешния одит и, когато е приложимо, на възлагането на дейности на външни изпълнители; съставените в писмена форма политики обхващат политики, свързани с областите, посочени в член 44, параграф 2, букви а)—е) от Директива 2009/138/ЕО, доколкото те са от значение с оглед на функциите на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) ефективни механизми за вътрешен контрол, за да се гарантира, че задължителните договорни условия по раздел 2 и изискванията по раздел 5 са изпълнени постоянно;
в) ефективна система за управление на риска, включваща процеси и отчетни процедури, необходими за непрекъснатото установяване, измерване, наблюдение, управление и отчитане на риска, на който схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск може да бъде изложена.
3. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск гарантират, че политиките, посочени в параграф 2, буква а), биват ефективно прилагани.
Член 325
Надзорна отчетност
1. Надзорните органи в държавата членка, в която е учредена схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, може да изискат от схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск всяка информация, необходима за осъществяването на надзор върху нея.
2. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отчитат пред надзорните органи в държавата членка, в която е учредена схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, цялата посочена по-долу информация:
а) стойността на разпределените по основни класове активи на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, оценени в съответствие с член 75 от Директива 2009/138/ЕО, както и описание на основанията, методите и допусканията, използвани при тяхната оценка;
б) агрегираната максимална рискова експозиция на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, както и описание на основанията, методите и допусканията, използвани за определяне на агрегираната максимална рискова експозиция;
в) конфликтите на интереси между схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, застрахователните или презастрахователните предприятия и кредиторите и лицата, предоставящи финансиране;
г) значимите сделки, сключени от схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по време на последния отчетен период.
3. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск предоставят посочения в параграф 2 отчет най-малко веднъж годишно.
4. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск предоставят посочения в параграф 2 отчет:
а) не по-късно от 20 седмици след края на финансовата година на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по отношение на финансовата година, приключваща на 30 юни 2016 г., но не по-късно от 1 януари 2017 г.;
б) не по-късно от 18 седмици след края на финансовата година на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по отношение на финансовата година, приключваща на 1 януари 2017 г., но не по-късно от 1 януари 2018 г.;
в) не по-късно от 16 седмици след края на финансовата година на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по отношение на финансовата година, приключваща на 1 януари 2018 г., но не по-късно от 1 януари 2019 г.;
г) не по-късно от 14 седмици след края на финансовата година на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск по отношение на финансовата година, приключваща на или след 1 януари 2019 г.
5. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск информират незабавно надзорните органи в държавата членка, в която е учредена схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, за всички промени, които могат да повлияят върху спазването от страна на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск на изискванията по членове 318—324 и по член 326.
Член 326
Изисквания за платежоспособност
1. За да се считат за напълно финансово обезпечени, схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск трябва да удовлетворяват всяко едно от следните изисквания:
а) активите на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск се оценяват съгласно член 75 от Директива 2009/138/ЕО;
б) схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск разполага във всеки един момент с активи, стойността на които е равна на или надвишава агрегираната максимална рискова експозиция, и схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск е в състояние да изплати дължимите от нея сумите, когато те станат изискуеми;
в) постъпленията от емитирането на дълг или от други механизми за финансиране са напълно изплатени.
2. Когато преценяват дали схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск разполага във всеки един момент с активи, стойността на които е равна на или надвишава агрегираната максимална рискова експозиция, и дали схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск е в състояние да изплати дължимите от нея сумите, когато те станат изискуеми, надзорните органи вземат предвид всеки един от следните фактори:
а) ликвидния риск на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) количествено измеримите рискове на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
в) правилата за държане на активи в схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.
3. Схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск удостоверява пред надзорните органи в своя отчет, посочен в член 325, параграф 2, и при поискване от страна на надзорните органи, че тя отговаря на изискванията, посочени в параграф 1, и се отчита по параграф 2, букви а) и б).
4. Свързаните със съществуващи застрахователни и презастрахователни договори плащания, които се очаква схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск да получи в бъдеще от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило риск към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, могат да бъдат включени в активите на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, при условие че е спазено всяко едно от следните изисквания:
а) бъдещите задължения на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск към кредиторите и лицата, предоставящи финансиране, възникнат единствено при получаването на плащания от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило риск към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
б) не съществува сценарий, при който основните собствени средства на застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило риск към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, биха били засегнати отрицателно вследствие на неполучени от схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск плащания;
в) схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск продължава да отговаря на посочените в параграф 1 условия, в случай че не са получени плащанията от застрахователното или презастрахователното предприятие, което е прехвърлило риск към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
г) плащанията не са свързани с разходи, които са изключени от агрегираната максимална рискова експозиция съгласно определението по член 1, точка 44.
Член 327
Изисквания за платежоспособност по отношение на инвестициите
Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск инвестират всички свои активи в съответствие с всяко едно от следните изисквания:
а)по отношение на съвкупния портфейл от активи схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск инвестират единствено в активи и инструменти, чиито рискове схемата може да определя, измерва, наблюдава, управлява, контролира и отчита по подходящ начин;
б)активите биват инвестирани така, че да се гарантира сигурността, качеството, ликвидността и рентабилността на портфейла като цяло. Освен това локализирането на тези активи се извършва така, че да гарантира тяхната наличност;
в)всички активи се инвестират по начин, съобразен с естеството и продължителността на задълженията на схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск. Всички активи се инвестират изцяло в интерес на застрахователните и презастрахователните предприятия, прехвърлящи риск към схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск;
г)използването на деривативни инструменти е възможно, доколкото допринася за намаляването на рисковете или улеснява ефективното управление на портфейла;
д)инвестициите и активите, които не са допуснати до търговия на регулиран финансов пазар, се поддържат на благоразумни нива;
е)активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, или географска област, както и прекомерното акумулиране на риск в съвкупния портфейл;
ж)инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или от емитенти, които принадлежат към една и съща група, не излагат схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск на прекомерна концентрация на риск.
Член 328
Избор на метод
1. Когато преценява дали прилагането единствено на метод 1 не е целесъобразно, т.е. дали съответно да позволи груповата платежоспособност да бъде изчислена съгласно метод 2 или съгласно комбинация от методи 1 и 2, предвидени в членове 230—233 от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган за групата, след допитване до другите съответни надзорни органи, до застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, до застрахователния холдинг или до финансовия холдинг със смесена дейност, взема предвид всеки един от следните елементи:
а) дали размерът и качеството на наличната информация по отношение на дадено свързано предприятие не биха били достатъчни, за да бъде то подложено на метод 1;
б) дали дадено свързано предприятие не е обхванато от вътрешен модел на групата в случаите, в които за изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност се използва вътрешен модел на групата, одобрен в съответствие с член 231 от Директива 2009/138/ЕО;
в) дали за целите на буква б) рисковете, които не са обхванати от вътрешния модел на групата, са несъществени по отношение на общия рисков профил на групата;
г) дали използването на метод 1 по отношение на дадено свързано предприятие или на няколко свързани предприятия би представлявало прекомерна тежест и дали естеството, мащабът и сложността на рисковете на групата са такива, че използването на метод 2 по отношение на това свързано предприятие или на тези свързани предприятия не влияе съществено върху резултатите от изчисляването на груповата платежоспособност;
д) дали сделките в рамките на групата са незначителни — както по отношение на обема, така и по отношение на стойността на сделката;
е) когато групата обхваща свързани застрахователни или презастрахователни предприятия от трети държави, дали са приети делегирани актове в съответствие с член 227, параграф 4 или 5 от Директива 2009/138/ЕО, постановяващи, че режимите за платежоспособност на тези трети държави са еквивалентни или временно еквивалентни.
2. Избраният метод или комбинация от методи се прилага последователно във времето. Надзорният орган за групата изисква от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, от застрахователния холдинг или от финансовия холдинг със смесена дейност да прибегне отново към използването на метод 1 по отношение на всяко свързано предприятие, при което използването на метод 2 или на комбинация от методи 1 и 2 вече не е оправдано с оглед на посочените в параграф 1 елементи.
Член 329
Третиране на определени свързани предприятия
1. Без да се засягат разпоредбите на член 328 и с изключение на случаите, при които балансовата стойност на съответното свързано предприятие е приспадната от собствените средства, допустими за покриване на груповата платежоспособност в съответствие с член 229 от Директива 2009/138/ЕО, изчисляването на груповата платежоспособност включва всеки един от следните елементи:
а) капиталовите изисквания за свързани предприятия, които са кредитни институции, инвестиционни посредници или финансови институции, и позициите от собствени средства на тези предприятия, изчислени в съответствие с приложимите секторни правила, посочени в член 2, параграф 7 от Директива 2002/87/ЕО;
б) капиталовите изисквания за свързани предприятия, които са институции за професионално пенсионно осигуряване, и позициите от собствени средства на тези предприятия, изчислени в съответствие с членове 17—17в от Директива 2003/41/ЕО;
в) капиталовите изисквания за свързани предприятия, които са управляващи дружества на ПКИПЦК, изчислени в съответствие с член 7, параграф 1, буква а) от Директива 2009/65/ЕО, и собствените средства на тези предприятия, изчислени в съответствие с член 2, параграф 1, точка 1 от същата директива;
г) капиталовите изисквания за свързани предприятия, които са лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, изчислени в съответствие с член 9 от Директива 2011/61/ЕО, и собствените средства на тези предприятия, изчислени в съответствие с член 4, параграф 1, букви а)—г) от същата директива;
д) абстрактните капиталови изисквания и позициите от собствени средства на свързани предприятия, които са предприятия, извършващи финансови дейности, които не са поднадзорни, когато абстрактното капиталово изискване е капиталовото изискване, което свързаното предприятие би било длъжно да спазва съгласно съответните секторни правила, ако предприятието беше поднадзорно лице.
2. За целите на прилагането на разпоредбите, посочени в член 235 от Директива 2009/138/ЕО, когато застрахователният холдинг майка или финансовият холдинг със смесена дейност е емитирал подчинен дълг или разполага с други допустими собствени средства, подлежащи на определените в член 98 от посочената директива ограничения, се прилага член 226, параграф 2 от същата директива.
3. Схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, съгласно определението в член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО, към които предприятието, притежаващо дялово участие, или някое от неговите дъщерни предприятия е прехвърлило риск, не се включват в изчисляването на груповата платежоспособност във всяка една от следните две ситуации:
а) схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск отговаря на изискванията, изложени в член 211 от Директива 2009/138/ЕО, или, когато е приложимо, на правото на държавата членка в съответствие с член 211, параграф 3 от същата директива;
б) схемата със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск е под надзора на орган на трета държава и отговаря на изисквания, еквивалентни на изложените в член 211, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО.
За целите на настоящия параграф член 211 от Директива 2009/138/ЕО се прилага на ниво група.
Член 330
Наличност на ниво група на допустимите собствени средства на свързани предприятия
1. Когато преценяват дали определени собствени средства, допустими за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, на застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, не може да бъдат ефективно осигурени в наличност, за да се покрие груповото капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи вземат предвид всички долупосочени елементи:
а) дали спрямо позицията от собствени средства се прилагат законови или подзаконови изисквания, които ограничават способността на тази позиция за покриване на всички видове загуби, независимо от мястото им на възникване в рамките на групата;
б) дали съществуват законови или подзаконови изисквания, които ограничават прехвърляемостта на активите към друго застрахователно или презастрахователно предприятие;
в) дали не би било възможно тези собствени средства да бъдат осигурени в наличност за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност в срок от най-много 9 месеца;
г) дали в случаите, когато се използва метод 2, позициите от собствени средства не отговарят на изискванията, посочени в членове 71, 73 и 77; за тази цел понятието „капиталово изискване за платежоспособност“ в посочените членове включва както капиталовото изискване за платежоспособност на съответното свързано предприятие, което е емитирало позицията от собствени средства, така и груповото капиталово изискване за платежоспособност.
2. При преценката, посочена в първия параграф, надзорните органи вземат предвид ограниченията, които биха съществували на принципа на действащото предприятие.
При преценката, посочена в първия параграф, надзорните органи също така следва да вземат предвид всички разходи на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, на застрахователния холдинг, на финансовия холдинг със смесена дейност или на всяко свързано предприятие, които вероятно биха възникнали във връзка с осигуряването на наличността на тези собствени средства на ниво група.
3. Счита се, че следните позиции не са ефективно налични за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност:
а) допълнителни собствени средства;
б) привилегировани акции, подчинени дялови вноски на съдружници и подчинени пасиви;
в) сума, равна на стойността на нетните отсрочени данъчни активи; за тази цел сумата на отсрочените данъчни активи може да се намали с размера на свързаните отсрочени данъчни пасиви, при условие че тези отсрочени данъчни активи и свързани отсрочени данъчни пасиви произтичат от данъчното законодателство на една държава членка или трета държава и данъчните органи на тази държава членка или трета държава разрешават такова приспадане.
Когато предприятието, притежаващо дялово участие, може да удостовери пред надзорния орган, че посоченото в първата алинея допускане по отношение на една от позициите е неподходящо в контекста на конкретните обстоятелства за групата, предприятието, притежаващо дялово участие, може да включи тази позиция в собствени средства, налични за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност.
4. Следните позиции не се считат в никакъв случай за ефективно налични за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност:
а) всякакво малцинствено участие в дъщерно предприятие, превишаващо вноската на това дъщерно предприятие за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност, когато дъщерното предприятие е застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност;
б) всякакво малцинствено участие в дъщерно предприятие за спомагателни услуги;
в) всяка ограничена позиция в обособени средства, както е посочено в член 99, буква б) от Директива 2009/138/ЕО и в член 80 от настоящия регламент.
5. Когато не може ефективно да се осигури наличността на дадена позиция от собствени средства на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност, тази позиция от собствени средства може да бъде включена в изчислението на груповата платежоспособност до размера на вноската на това свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност.
6. Когато свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност е включено в консолидираните данни по член 335, параграф 1, буква а) или в), неговата вноска за покриване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност отразява ползите от диверсификацията и се изчислява, както следва:
а) когато консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност по отношение на това свързано предприятие се изчислява въз основа на стандартната формула, пропорционалният дял от капиталовото изискване за платежоспособност на това свързано предприятие, умножен с процент, съответстващ на съотношението, което диверсифицираният компонент на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност съгласно предвиденото в член 336, буква а), представлява от сумата от капиталовите изисквания за платежоспособност на всяко от предприятията, включени в изчисляването на този диверсифициран компонент на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност;
б) когато консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност по отношение на това свързано предприятие се изчислява въз основа на вътрешен модел, капиталовото изискване за платежоспособност на това свързано предприятие, умножено с процент, съответстващ на съотношението на диверсификационните ефекти на ниво група, които се дължат на това свързано предприятие, определени от този вътрешен модел, при условие че сумата на тези проценти за всички свързани застрахователни и презастрахователни предприятия, застрахователни холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, включени в основаното на вътрешния модел консолидирани изчисление, се равнява на 100 %.
Член 331
Класификация на позициите от собствени средства на свързани застрахователни и презастрахователни предприятия на ниво група
1. Когато свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, включено в изчислението на груповата платежоспособност, е класифицирало позиция от собствени средства в един от трите реда въз основа на критериите, определени в дял I, глава IV, раздел 2, позицията от собствени средства се класифицира в същия ред на ниво група, при условие че е изпълнено всяко едно от следните допълнителни изисквания:
а) предприятието отговаря на изискванията, изложени в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент;
б) позицията от собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с други сделки, които, разгледани едновременно с позицията от собствени средства, биха могли да доведат до ситуация, при която позицията от собствени средства да не отговаря на изискванията, посочени в член 94 от Директива 2009/138/ЕО, на ниво група.
2. За целите на параграф 1, буква а):
а) понятието „капиталово изискване за платежоспособност“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент означава както капиталовото изискване за платежоспособност на свързаното предприятие, което е емитирало позицията от собствени средства, така и груповото капиталово изискване за платежоспособност;
б) понятието „минимално капиталово изискване“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент означава както минималното капиталово изискване на предприятието, което е емитирало позицията от собствени средства, така и едно от следните минимални изисквания:
i) когато се използва метод 1, минималното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с член 230, параграф 2, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО,
ii) когато се използва комбинация от методи 1 и 2, минималното изискване, определено в съответствие с член 341 от настоящия регламент.
3. За целите на настоящия член понятието „застрахователно или презастрахователно предприятие“ в дял I, глава IV, раздел 2 означава както застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, така и застрахователното или презастрахователното предприятие, което принадлежи към групата, която е емитирала позицията от собствени средства.
4. Независимо от разпоредбите на параграф 1, в случаите, когато дадено свързано застрахователно или презастрахователно предприятие е включило в собствените средства от втори ред позиция, която би се класифицирала като собствени средства от втори ред в съответствие с член 73, параграф 1, буква й), тази класификация не възпрепятства класифицирането на същата позиция като собствени средства от първи ред на ниво група, при условие че ограниченията, определени в член 82, параграф 3, са изпълнени на ниво група.
Член 332
Класификация на позициите от собствени средства на свързани застрахователни и презастрахователни предприятия от трета държава на ниво група
1. Когато позиция от собствени средства е емитирана от свързано застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, предприятието, притежаващо дялово участие, класифицира позицията от собствени средства въз основа на критериите, изложени в дял I, глава IV, раздел 2, при условие че е изпълнено всяко едно от следните допълнителни изисквания:
а) предприятието отговаря на изискванията, изложени в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент;
б) позицията от собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с други сделки, които, разгледани едновременно с позицията от собствени средства, биха могли да доведат до ситуация, при която позицията от собствени средства да не отговаря на изискванията, посочени в член 94 от Директива 2009/138/ЕО, на ниво група.
2. За целите на параграф 1, буква а):
а) понятието „капиталово изискване за платежоспособност“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент означава груповото капиталово изискване за платежоспособност;
б) понятието „минимално капиталово изискване“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент означава както определеното от съответния надзорен орган на третата държава капиталово изискване на предприятието, което е емитирало позицията от собствени средства, така и едно от следните минимални изисквания:
i) когато се използва метод 1, минималното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено в съответствие с член 230, параграф 2, втора алинея от Директива 2009/138/ЕО;
ii) когато се използва комбинация от методи 1 и 2, минималното изискване, определено в съответствие с член 341 от настоящия регламент.
Член 333
Класификация на позициите от собствени средства на застрахователни холдинги, финансови холдинги със смесена дейност и дъщерни предприятия за спомагателни услуги на ниво група
1. Когато позиция от собствени средства е емитирана от застрахователен холдинг, междинен застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, междинен финансов холдинг със смесена дейност или дъщерно предприятия за спомагателни услуги, предприятието, притежаващо дялово участие, класифицира позицията от собствени средства въз основа на критериите, изложени в дял I, глава IV, раздел 2, при условие че е изпълнено всяко едно от следните изисквания:
а) предприятието отговаря на изискванията, изложени в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент;
б) позицията от собствени средства не е обременена с тежести и не е свързана с други сделки, които, разгледани едновременно с позицията от собствени средства, биха могли да доведат до ситуация, при която позицията от собствени средства да не отговаря на изискванията, посочени в член 94 от Директива 2009/138/ЕО, на ниво група.
2. За целите на параграф 1, буква а):
а) понятието „капиталово изискване за платежоспособност“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент означава груповото капиталово изискване за платежоспособност;
б) понятието „минимално капиталово изискване“ в членове 71, 73 и 77 от настоящия регламент включва както неспазване на съответните минимални изисквания, посочени в член 331, параграф 2, буква б), така и неплатежоспособността на застрахователен холдинг, междинен застрахователен холдинг, финансов холдинг със смесена дейност, междинен финансов холдинг със смесена дейност или дъщерно предприятия за спомагателни услуги.
3. За целите на настоящия член понятието „застрахователно или презастрахователно предприятие“ в дял I, глава IV, раздел 2 означава застрахователният холдинг, междинният застрахователен холдинг, финансовият холдинг със смесена дейност, междинният финансов холдинг със смесена дейност или дъщерното предприятия за спомагателни услуги, което е емитирало позицията от собствени средства.
Член 334
Класификация на позициите от собствени средства на останалите свързани предприятия
1. Позициите от собствени средства на свързаните предприятия, посочени в член 335, параграф 1, буква е), се разглеждат като част от резерва за равняване на ниво група.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, когато е осъществимо и когато позициите от собствени средства, посочени в параграф 1, се отразяват съществено върху размера на собствените средства на групата или на груповата платежоспособност, застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или финансовият холдинг със смесена дейност класифицират тези позиции от собствени средства в един от трите реда въз основа на критериите, определени в дял I, глава IV, раздел 2.
Член 335
Метод 1: определяне на консолидираните данни
1. Консолидираните данни за изчисляване на груповата платежоспособност съгласно метод 1 включват всеки един от следните елементи:
а) пълна консолидация на данните на всички застрахователни или презастрахователни предприятия, застрахователни или презастрахователни предприятия от трети държави, застрахователни холдинги, финансови холдинги със смесена дейност и предприятия за спомагателни услуги, които са дъщерни предприятия на предприятието майка;
б) пълна консолидация на данните на схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, към които предприятието, притежаващо дялово участие, или някое от неговите дъщерни предприятия е прехвърлило риск, и които не са изключени от обхвата на груповата платежоспособност съгласно член 329, параграф 3;
в) пропорционална консолидация на данните на застрахователните или презастрахователните предприятия, застрахователните или презастрахователните предприятия от трети държави, застрахователните холдинги, финансовите холдинги със смесена дейност и предприятията за спомагателни услуги, управлявани от предприятие, посочено в буква а), заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в буква а), когато отговорността на тези предприятия е ограничена до притежавния от тях дял от капитала;
г) въз основа на метода на коригирания собствен капитал в съответствие с член 13, параграф 3, данни за всички дялови участия в свързани застрахователни или презастрахователни предприятия, застрахователни или презастрахователни предприятия от трети държави, застрахователни холдинги, финансови холдинги със смесена дейност, които не са дъщерни предприятия на предприятието майка и които не са обхванати от букви а) и в);
д) пропорционалния дял от собствените средства на предприятието, изчислен в съответствие с приложимите секторни правила, определени в член 2, параграф 7 от Директива 2002/87/ЕО, по отношение на дяловите участия в свързани предприятия, които са кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, управляващи дружества на ПКИПЦК и предприятия, извършващи финансови дейности, които не са поднадзорни, заедно с пропорционалния дял от нормативно определените собствени средства на предприятието, посочени в член 17 от Директива 2003/41/ЕО, във връзка с дялови участия в свързани предприятия, които са институции за професионално пенсионно осигуряване;
е) в съответствие с член 13 от настоящия регламент — данни за всички свързани предприятия, включително предприятия за спомагателни услуги, предприятия за колективно инвестиране и инвестиции под формата на фондове, различни от посочените в букви а)—д) от настоящия параграф.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, буква г), данните на свързани предприятия, свързани по начина, посочен в член 22, параграф 7 от Директива 2013/34/ЕС, се включват в съответствие с параграф 1, букви a), в), г), д) или е) въз основа на определянето на пропорционалния дял от надзорния орган за групата, както е посочено в член 221, параграф 2, буква а) от Директива 2009/138/ЕО.
3. За целите на изчисляването на собствените средства на групата на консолидирана основа от данните, посочени в параграфи 1 и 2, се изваждат всички сделки в рамките на групата.
Член 336
Метод 1: изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност
Консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност се изчислява като сумата от:
а)капиталово изискване за платежоспособност, изчислено въз основа на консолидираните данни, посочени в член 335, параграф 1, букви а), б) и в), данни за предприятията за колективно инвестиране и инвестициите под формата на фондове, които са дъщерни предприятия на предприятието майка, според правилата, установени в дял I, глава VI, раздел 4 от Директива 2009/138/ЕО;
б)пропорционалния дял от капиталовото изискване за платежоспособност на всяко предприятие, посочено в член 335, параграф 1, буква г) от настоящия регламент; за свързано застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, което не е дъщерно предприятие, капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява, като се приеме, че централното управление на това предприятие е в рамките на Съюза;
в)за предприятия, посочени в член 335, параграф 1, буква д) от настоящия регламент, пропорционалния дял на капиталовите изисквания за кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, управляващи дружества на ПКИПЦК, институции за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО, изчислен в съответствие с приложимите секторни правила, и пропорционалния дял на абстрактните капиталови изисквания на предприятията, извършващи финансови дейности, които не са поднадзорни;
г)за предприятията, посочени в член 335, параграф 1, буква е) от настоящия регламент и различни от предприятията, попадащи в обхвата на буква д) от настоящия параграф — сумата, определена в съответствие с член 13, членове 168—171а, членове 182—187 и член 188 от настоящия регламент.
д)за свързаните предприятия за колективно инвестиране или инвестиции под формата на фондове, посочени в член 335, параграф 1, буква е) от настоящия регламент, които не са дъщерни предприятия на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, и за които член 84, параграф 1 от настоящия регламент се прилага на индивидуално равнище — сумата, определена в съответствие с дял I, глава V и член 84, параграф 1 от настоящия регламент.
Член 337
Метод 1: определяне на местната валута с оглед изчисляване на валутния риск
1. Когато консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност се изчислява изцяло или частично въз основа на стандартната формула, местната валута, посочена в член 188, параграф 1, е валутата, използвана за изготвянето на консолидираните счетоводни отчети.
2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, когато съществена част от консолидираните технически резерви или консолидираните собствени средства на групата е деноминирана във валута, различна от валутата, използвана за изготвянето на консолидираните счетоводни отчети, тази валута може да се счита за местната валута, посочена в член 188, първа алинея.
Член 338
Метод 1: специфични за групата параметри
1. След одобрение от страна на надзорния орган за групата консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност може да се изчисли съгласно стандартната формула, като подгрупа от параметрите, установени в член 218, бъде заместена с параметри, специфични за групата („специфични за групата параметри“).
2. Данните, използвани за изчисляване на специфичните за групата параметри, отговарят на критериите, установени в член 104, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО и член 219 от настоящия регламент.
3. Стандартните методи, използвани за изчисляване на специфичните за групата параметри, са методите, посочени в член 220 от настоящия регламент.
4. За целите на настоящия член всяко позоваване в членове 218, 219 и 220 от настоящия регламент на „специфични за предприятието параметри“ се разбира като позоваване на „специфични за групата параметри“ и всяко позоваване на „застрахователни и презастрахователни предприятия“ се разбира като позоваване на „застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност“, подали заявление за използване на специфични за групата параметри.
Член 339
Метод 1: най-добра прогнозна оценка
1. Консолидираната най-добра прогнозна оценка на техническите резерви въз основа на консолидираните данни се равнява на сумата от:
а) най-добрата прогнозна оценка на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, изчислена в съответствие с членове 75—86 от Директива 2009/138/ЕО;
б) пропорционалния дял, посочен в член 221, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, от най-добрата прогнозна оценка, изчислена в съответствие с членове 75—86 от същата директива, на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия или на застрахователните или презастрахователните предприятия от трети държави, посочени в член 335, параграф 1, буква а) и в) от настоящия регламент.
2. За целите на параграф 1 от най-добрите прогнозни оценки на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, и на всяко свързано застрахователно и презастрахователно предприятие и застрахователно и презастрахователно предприятия от трета държава се изваждат всички сделки в рамките на групата. По отношение на презастрахователните договори, сключени в рамките на групата, се извършва всяка една от следните корекции:
а) най-добрата прогнозна оценка на предприятието, което поема рискове, не включва паричните потоци, произтичащи от задълженията по презастрахователните договори, сключени в рамките на групата;
б) предприятието, което прехвърля риск, не признава сумите, възстановими по презастрахователните договори, сключени в рамките на групата.
3. За целите на параграф 1 застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, може да ограничи документирането и указателя на данните, посочен в член 265, до данните, използвани при изчисляване на корекциите на най-добрата прогнозна оценка, посочени в параграф 2.
Член 340
Метод 1: Добавка за риск
Консолидираната добавка за риск на техническите резерви въз основа на консолидираните данни се равнява на сумата от:
а)добавката за риск на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие;
б)пропорционалния дял, посочен в член 221, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, от добавката за риск на свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия или на застрахователните или презастрахователните предприятия от трети държави, посочени в член 335, параграф 1, букви а) и в) от настоящия регламент.
Член 341
Комбинация от методи 1 и 2: минимално консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност
Когато в съответствие с член 220, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО надзорният орган за групата реши да прилага по отношение на групата комбинация от методи 1 и 2, консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено за частта от групата, обхваната от метод 1, включва минималното изискване, определено в съответствие с изискванията, посочени в член 230, параграф 2, втора алинея от същата директива.
Член 342
Метод 2: Изключване на генерирането на капитал в рамките на групата по отношение на най-добрата прогнозна оценка
1. Агрегираните допустими собствени средства на групата се коригират, за да се елиминира въздействието на дадена сделка в рамките на групата, когато тази сделка влияе върху най-добрите прогнозни оценки на застрахователните и презастрахователните предприятия по такъв начин, че сумата, посочена в параграф 2, се различава в зависимост от това дали сделката в рамките на групата бива елиминирани при изчисляването на тази сума, или не.
2. Сумата, посочена в параграф 1, е сборът от:
а) най-добрата прогнозна оценка на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, изчислена в съответствие с членове 75—86 от Директива 2009/138/ЕО;
б) пропорционалния дял, посочен в член 221, параграф 1, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, от най-добрата прогнозна оценка, изчислена в съответствие с членове 75—86 от същата директива, на всяко свързано застрахователно или презастрахователно предприятие или свързано застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава.
Член 343
Заявление за използване на вътрешен модел за изчисляване единствено на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност
1. Заявлението за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност посредством вътрешен модел в съответствие с член 230, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО се представя пред надзорния орган за групата в писмена форма на официален език на държавата членка на надзорния орган за групата или на език, за който надзорният орган за групата е дал предварително одобрение.
2. За целите на настоящата глава надзорните органи на всички държави членки, в които са разположени централните управления на свързани предприятия, включени в обхвата на вътрешния модел, се наричат „надзорни органи, участващи в процеса на оценка на заявлението“.
3. Надзорният орган за групата уведомява незабавно колегиума на надзорните органи за получаването на заявлението и го предава на другите надзорни органи, участващи в процеса на оценка на заявлението.
4. Искане на някой от надзорните органи, участващи в процеса на оценка на заявлението, за предоставяне на цялото или на част от заявлението на език, различен от езика, на който заявлението е подадено пред надзорния орган за групата, се отправя първо до надзорния орган за групата. След допитване до другите надзорни органи, участващи в процеса на оценка на заявлението, надзорният орган за групата изисква заявлението или съответната част от него да бъдат предоставени на език, който най-често се ползва от участващите в процеса на оценка на заявлението надзорни органи.
5. В допълнение към документите и информацията, изисквани съгласно членове 112 и 113 от Директива 2009/138/ЕО, заявлението за използване на вътрешен модел за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност включва всеки един от следните документи и информация:
а) по отношение на обхвата на модела:
i) списък на свързаните предприятия, които са включени в обхвата на вътрешния модел за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност; за всяко предприятие в списъка се посочва съответният му надзорен орган, видовете дейности, извършвани от свързаното застрахователно и презастрахователно предприятие, методът, използван за определяне на консолидираните данни в съответствие с член 335 от настоящия регламент, и пропорционалният дял, прилаган в съответствие с член 221 от Директива 2009/138/ЕО;
ii) правната и организационната структура на групата, в т.ч. описание на всички дъщерни предприятия, съществени свързани предприятия по смисъла на член 256а от Директива 2009/138/EC и значими клонове по смисъла на член 354, параграф 1 от настоящия регламент, както и информация относно съответните операции и сделки в рамките на групата, освен ако по отношение на тази информация не е настъпила промяна спрямо последната редовна надзорна отчетност на ниво група съгласно член 373 от настоящия регламент;
iii)
когато е приложимо, списък на свързаните предприятия, които са изключени от обхвата на частичния вътрешен модел за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, заедно с обяснение на причините за тяхното изключване; представя се описание на методите, използвани за оценка на риска в тези изключени свързани предприятия, за да се удостовери, че изключването не води до подценяване на общите рискове, на които е изложена групата; заявлението удостоверява, че консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено чрез използване на комбинация от вътрешния модел и стандартната формула, ще отразява адекватно цялостния рисков профил на групата;
iv) за всяко свързано предприятие, включено в обхвата на вътрешния модел за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, обосновка на причините, поради които вътрешният модел обхваща дадено свързано предприятие с оглед изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, но не бива използван за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на това свързано предприятие; за тази цел и за да се обоснове неподаването на заявление в съответствие с процедурата, установена в член 231 от Директива 2009/138/ЕО, заявлението трябва да включва обяснение на начина, по който вътрешният модел, използван за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, се различава от и взаимодейства с всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на някое от свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия и вече одобрен от съответния му надзорен орган; предприятието, притежаващо дялово участие, предоставя информация за всякакви бъдещи планове за разширяване на използването на вътрешния модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на някое от свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия;
б) по отношение на капиталовите изисквания на групата:
i) прогнозна оценка на последното консолидирано групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено посредством вътрешния модел и чрез стандартната формула преди подаването на заявлението, когато консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност е изчислено посредством стандартната формула;
ii) за всяко свързано предприятие — капиталовото изискване за платежоспособност, изчислено посредством стандартната формула към последния възможен момент преди датата на подаване на заявлението;
iii)
когато е приложимо, регулаторните капиталови изисквания за свързани предприятия, които са поднадзорни предприятия, различни от застрахователни и презастрахователни предприятия, включени в обхвата на вътрешния модел за последен път преди подаването на заявлението, когато консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност е изчислено посредством стандартната формула;
iv) обяснение на разликата между сумата на капиталовите изисквания за платежоспособност на всички свързани застрахователни и презастрахователни предприятия в групата и консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, изчислено посредством вътрешния модел.
В случай че е подадено заявление, преди да трябва да бъде изчислено някакво капиталово изискване за платежоспособност, капиталовите изисквания за платежоспособност, посочени в подточки i), ii) и iii), се изчисляват към момент преди датата на подаване на заявлението.
Член 344
Оценка на заявлението за използване на вътрешен модел за изчисляване единствено на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност
1. Преди да вземе окончателно решение, с оглед на правилното оценяване на заявлението и, когато е целесъобразно, да задължи заявителя да подаде заявление по член 231 от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган за групата се допитва до надзорните органи, участващи в процеса на оценка на заявлението.
2. В процеса на оценка на заявлението се разрешава също да участват надзорните органи от колегиума на надзорните органи, които не са надзорните органи, участващи в процеса на оценка на заявлението съгласно посоченото в член 343, параграф 2. Участието им се ограничава до установяване и предотвратяване на някое от следните обстоятелства:
а) когато изключването на части от предприятието от обхвата на вътрешния модел води до съществено подценяване на рисковете на групата;
б) когато вътрешният модел е в противоречие с вътрешен модел, който вече е одобрен или е в процес на одобряване от съответния надзорен орган, използван за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на някое от свързаните застрахователни или презастрахователни предприятия.
3. Когато е приложимо, оценката на заявлението включва оценка на това дали обяснението на причините за изключването на свързаните предприятия от вътрешния модел за изчисляване на груповата платежоспособност, предоставено в съответствие с член 343, параграф 5, буква а), подточка iii), е целесъобразно, за да бъде удостоверено, че общите рискове, на които групата е изложена, не биват подценени при използването на частичен вътрешен модел.
4. Оценката на заявлението включва оценка на това дали обосновката, предоставена в съответствие с член 343, параграф 5, буква а), подточка iv), на причините, поради които вътрешният модел обхваща дадено свързано предприятие с оглед на изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, но не бива използван за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на това свързано предприятие, е подходяща с цел да бъде обосновано, че заявлението не е подадено в съответствие с процедурата, установена в член 231 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 345
Решение относно заявлението и преходен план за разширяване на обхвата на вътрешния модел за изчисляване единствено на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност
1. След като се допита до другите надзорни органи съгласно посоченото в член 344, параграфи 1 и 2, надзорният орган за групата взема самостоятелно решение относно заявлението. Надзорният орган за групата предоставя решението си на предприятието, притежаващо дялово участие, и на другите надзорни органи, участващи в процеса на оценка на заявлението. Решението е съставено в писмена форма на официален език на държавата членка на надзорния орган за групата.
2. Когато към надзорните органи, участващи в процеса на оценка на заявлението, спадат надзорни органи от повече от една държава членка, надзорният орган за групата, след допитване до другите надзорни органи и в рамките на самата група, представя решението, посочено в параграф 1, на друг език, който най-често се ползва от другите участващи надзорни органи.
3. След като се допита до другите надзорни органи съгласно посоченото в член 344, параграфи 1 и 2, надзорният орган за групата може да изиска от заявителя да представи реалистичен преходен план за разширяване на обхвата на вътрешния модел.
4. Когато даден вътрешен модел е бил одобрен съгласно член 230 от Директива 2009/138/ЕО за целите на изчисляването на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, всяко последващо заявление за разрешаване на използването на същия вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие в групата следва процедурата, предвидена в член 231 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 346
Приложен тест за вътрешните модели, използвани за изчисляване единствено на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност
1. Когато за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност се използва вътрешен модел в съответствие с член 230, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, изискванията, посочени в членове 223—227 от настоящия регламент, се спазват от всяко едно от следните предприятия или дружества:
а) предприятието, притежаващо дялово участие, което изчислява консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност въз основа на вътрешен модел;
б) всяко свързано застрахователно и презастрахователно предприятие, чиято дейност попада изцяло или отчасти в обхвата на вътрешния модел, единствено по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво група;
в) всички свързани застрахователни холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, чиито дейности попадат изцяло или отчасти в обхвата на вътрешния модел, само по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво група.
2. За целите на параграф 1 дадено застрахователно или презастрахователно предприятие, даден застраховател холдинг или финансов холдинг със смесена дейност изпълнява изискванията, посочени в член 225 от настоящия регламент, единствено по отношение на елементите на вътрешния модел, които обхващат рисковете на това предприятие и рисковете на свързаните с него предприятия.
Член 347
Заявление за използване на вътрешен модел на групата
1. За целите на настоящия раздел „вътрешен модел на групата“ означава вътрешен модел, използван за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, както и на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователно или презастрахователно предприятие от групата съгласно посоченото в член 231, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Заявление за използване на вътрешен модел на групата се представя в писмена форма на един от официалните езици на държавата членка на надзорния орган за групата или на език, за който надзорният орган за групата е дал предварително одобрение.
3. За целите на настоящия раздел надзорният орган за групата и надзорните органи на всички държави членки, в които са разположени централните управления на всяко от свързаните застрахователни и презастрахователни предприятия, подали заявление за използване на вътрешен модел на групата за изчисляване на своето капиталово изискване за платежоспособност, са наричани по-долу „съответните надзорни органи“.
4. Надзорният орган за групата уведомява незабавно колегиума на надзорните органи за получаването на заявлението и го предава на другите съответни надзорни органи и другите надзорни органи, участващи в процеса на оценка на заявлението.
5. Съответните надзорни органи могат да изискат цялото или част от заявлението да бъде предоставено на език, различен от езика, на който заявлението е подадено пред надзорния орган за групата. След допитване до другите съответни надзорни органи надзорният орган за групата изисква от заявителя да предостави заявлението или съответната част от него на поискания различен език или на език, който най-често се ползва от другите съответни надзорни органи.
6. Заявлението за използване на вътрешен модел на групата включва следните документи и информация, когато това е приложимо:
а) документите и информацията, които се изискват в съответствие с член 343, параграф 5 във връзка с използването на вътрешен модел за изчисляване на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност; по отношение на член 343, параграф 5, буква а), подточка i документацията трябва да включва и списък на всички застрахователни и презастрахователни предприятия, подали заявление за използването на вътрешен модел на групата за изчисляване на своето капиталово изискване за платежоспособност;
б) документите, изисквани в съответствие с дял I, глава VI, раздел 4, подраздел 3 от Директива 2009/138/ЕО, във връзка с използването на вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на всяко застрахователно и презастрахователно предприятие в групата, подало заявление за използването на вътрешен модел на групата за изчисляване на своето капиталово изискване за платежоспособност; за тази цел застрахователното или презастрахователното предприятие може да ограничи тези документи, като представи единствено тези, чието съдържание не е било вече обхванато в документите, представени от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, в съответствие с буква а).
Член 348
Оценка на пълнотата на заявлението за използване на вътрешен модел на групата
1. Надзорният орган за групата преценява дали заявлението е пълно в рамките на 45 дни от датата на получаване на заявлението. Заявлението се счита за пълно, когато включва цялата необходима документация, посочена в член 347.
2. Когато надзорният орган за групата прецени, че заявлението е непълно, той незабавно уведомява заявителя, че шестмесечният срок, посочен в член 231 от Директива 2009/138/ЕО, все още не е започнал да тече, като посочва поради кои документи заявлението се счита за непълно.
3. Когато надзорният орган за групата прецени, че заявлението е пълно, той незабавно уведомява заявителя, че заявлението е пълно, и посочва датата, от която започва да тече шестмесечният срок, посочен в член 231 от Директива 2009/138/ЕО. Това е датата, на която е получено пълното заявление.
Член 349
Съвместно решение относно заявлението и преходен план за разширяване на обхвата на модела
1. Преди да вземе съвместно решение с другите съответни надзорни органи съгласно посоченото в член 231, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган за групата се допитва до другите участващи в процеса на оценка на заявлението надзорни органи, посочени в член 343, параграф 2 от настоящия регламент.
2. Съвместното решение на съответните надзорни органи се представя на официален език на държавата членка на надзорния орган за групата. Надзорният орган за групата предава на заявителя и на всеки съответен надзорен орган решението, преведено на официален език на държавата членка, в която се намира централното управление на заявителя. На всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, подало заявление за използването на вътрешен модел на групата за изчисляване на своето капиталово изискване за платежоспособност, се предоставя съвместното решение или, когато е приложимо, превод на това решение от надзорния орган, лицензирал това предприятие.
3. В съвместното решение съответният надзорен орган може да изиска от заявителя да представи реалистичен преходен план за разширяване на обхвата на вътрешния модел на групата.
Член 350
Приложен тест за вътрешни модели на групата
1. Когато се използва вътрешен модел на групата в съответствие с член 231, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, изискванията, посочени в членове 223—227 от настоящия регламент, се спазват от всяко едно от следните предприятия:
а) предприятието, притежаващо дялово участие, което изчислява консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност въз основа на вътрешен модел на групата, по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво група, както и в случай на застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, също така по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво въпросното предприятие;
б) всяко свързано застрахователно и презастрахователно предприятие, което изчислява своето капиталово изискване за платежоспособност въз основа на вътрешен модел на групата, по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати както на ниво група, така и на ниво предприятие;
в) всяко друго свързано застрахователно и презастрахователно предприятие, чиято дейност попада изцяло или отчасти в обхвата на вътрешния модел на групата, само по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво група;
г) всички свързани застрахователни холдинги или финансови холдинги със смесена дейност, чиито дейности попадат изцяло или отчасти в обхвата на вътрешния модел на групата, само по отношение на получените чрез вътрешния модел резултати на ниво група.
2. За целите на параграф 1 дадено застрахователно или презастрахователно предприятие или даден застрахователен холдинг или финансов холдинг със смесена дейност изпълнява изискванията, посочени в член 225 от настоящия регламент, единствено по отношение на елементите на вътрешния модел на групата, които обхващат рисковете на това предприятие и рисковете на свързаните с него предприятия.
Член 351
Оценка на условията: критерии
1. Когато преценяват дали процесите по управление на риска и механизмите за вътрешен контрол на предприятието майка обхващат дъщерното предприятие в съответствие с член 236, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган за групата и другите съответни надзорни органи отчитат дали е спазен всеки един от следните критерии:
а) по отношение на дъщерното предприятие посочената в член 44, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО функция по управление на риска се извършва до голяма степен от предприятието майка, т.е. предприятието майка извършва по-голямата част от изброените в член 269 от настоящия регламент задачи на функцията по управление на риска;
б) по отношение на дъщерното предприятие посочената в член 46 от Директива 2009/138/ЕО функция, следяща за спазване на изискванията, се извършва до голяма степен от предприятието майка, т.е. предприятието майка извършва по-голямата част от изброените в член 270 от настоящия регламент задачи на функцията, следяща за спазване на изискванията;
в) изискванията по отношение на възлагането на дейности на външни изпълнители, определени в член 49 от Директива 2009/138/ЕО, са спазени от дъщерното предприятие по отношение на дейностите по управление на риска и спазване на изискванията, извършвани от предприятието майка.
2. Когато оценяват дали дъщерното предприятие се управлява благоразумно в съответствие с член 236, буква б) от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган за групата и другите съответни надзорни органи отчитат дали всеки един от следните критерии е спазен:
а) системата на управление на групата, посочена в член 246 от Директива 2009/138/ЕО, е достатъчно ефективна и няма да доведе до ситуация, която да е сходна на описаното в член 37, параграф 1, буква в) от същата директива значително отклонение;
б) системата на управление на дъщерното предприятие, посочена в член 41 от Директива 2009/138/ЕО, е достатъчно ефективна и няма да доведе до ситуация, която да е сходна на описаното в член 37, параграф 1, буква в) от Директива 2009/138/ЕО значително отклонение;
в) системата на управление на дъщерното предприятие, посочена в член 41 от Директива 2009/138/ЕО, не е засегната от обхващащите дъщерното предприятие функции по управление на риска и спазване на изискванията на предприятието майка.
Член 352
Оценка на условията: процедури
1. За целите на настоящата глава „съответни надзорни органи“ са надзорните органи на държавите членки, в които се намират централните управления на дъщерните предприятия, по отношение на които е предоставено разрешение за прилагане на членове 238 и 239 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Когато предприятието майка реши да подаде едновременно заявления по отношение на няколко дъщерни предприятия, тези заявления ще бъде разгледани съвместно от надзорния орган за групата и другите съответни надзорни органи в съответствие с член 237 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 353
Преценка за наличие на извънредна ситуация: критерии
Когато преценява дали една ситуация следва да се счита за извънредна в съответствие с член 239, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, надзорният орган, лицензирал дъщерното предприятие, отчита дали е изпълнен всеки един от следните критерии:
(1)дали времето, необходимо за сътрудничество, обмен на информация и допитване в рамките на колегиума, би застрашило ефективността на мерките, които трябва да бъдат предприети;
(2)дали е вероятно забавянето в прилагането на предложените мерки да предизвика допълнително влошаване на финансовото състояние на дъщерното предприятие, водещо до появата на риск от неспазване на минималното капиталово изискване от страна на дъщерното предприятие през следващите три месеца.
Член 354
Участие на надзорни органи на значими клонове и свързани предприятия
1. За целите на член 248, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО „значим клон“ на застрахователно или презастрахователно предприятие е клон на застрахователно или презастрахователно предприятие, по отношение на който е изпълнено поне едно от следните условия:
а) годишните брутни записани премии на клона надвишават 5 % от годишните брутни записани премии на групата, изчислени въз основа на най-актуалните консолидирани финансови отчети на групата;
б) годишните брутни записани премии на клона надвишават 5 % от годишните брутни записани премии от животозастрахователната дейност, от общо застрахователната дейност или и от двете в държавата членка, в която е разположен рискът, изчислени въз основа на най-актуалните консолидирани финансови отчети.
По своя собствена инициатива или по мотивирано искане от страна на надзорния орган, отговарящ за осъществявания по отношение на този клон надзор, когато клонът изпълнява поне едно от условията по буква а) или б) от настоящия параграф, надзорният орган за групата приканва този надзорен орган да участва в някоя от съответните дейности на колегиума на надзорните органи.
2. По своя собствена инициатива или по мотивирано искане от страна на надзорен орган, отговарящ за осъществявания по отношение на свързано предприятие от групата надзор, надзорният орган за групата може, когато счита за целесъобразно, да увеличи ефективния обмен на информация и да улесни упражняването на надзора на групова основа, и след допитване до другите надзорни органи в колегиума на надзорните органи да прикани този надзорен орган на свързаното предприятие да участва в някоя от съответните дейности на колегиума на надзорните органи.
Член 355
Координационни споразумения
1. Координационните споразумения, които се сключват в съответствие с член 248, параграф 4 от Директива 2009/138/ЕО, са в писмена форма.
2. В координационните споразумения, както в случай на действащо предприятие, така и при извънредни ситуации, се уточнява следното:
а) минималната информация, която трябва да се предостави на надзорния орган за групата от другите надзорни органи в колегиума на надзорните органи или разпространи от надзорния орган за групата сред другите надзорни органи в колегиума на надзорните органи;
б) езикът и честотата на информацията, която трябва да се предостави на надзорния орган за групата от другите надзорни органи в колегиума на надзорните органи или разпространи от надзорния орган за групата сред другите надзорни органи в колегиума на надзорните органи;
в) езикът и честотата на обмена на информация с всички останали съответни органи;
г) задължението за приемане на работен план, който се актуализира най-малко веднъж годишно и се одобрява от колегиума на надзорните органи, имащ за цел координиране на надзорните дейности на колегиума през следващите 12 месеца;
д) план за действие при извънредни ситуации, одобрен от колегиума на надзорните органи.
3. Планът за действие при извънредни ситуации, посочен в параграф 2, буква д), е съобразен с конкретните рискове на застрахователната или презастрахователната група. Той включва разпоредби, които обхващат всеки един от следните елементи:
а) признаване на наличието на криза;
б) подготовка на мерки за управлението на кризата;
в) оценка на кризата;
г) управление на кризата;
д) външна комуникация.
4. В плана за действие при извънредни ситуации се предвижда, че в колегиума на надзорните органи се обменят следната информация между надзорните органи незабавно след нейното получаване:
а) описание на извънредната ситуация, като се посочва всяко въздействие върху титулярите на полици и финансовите пазари;
б) установяване на предприятията в групата, които са засегнати от посочената в буква а) извънредна ситуация, със съответната информация за финансовото им състояние;
в) преглед на всички мерки, предприети от групата по отношение на посочената в буква а) извънредна ситуация;
г) преглед на всички мерки, предприети от всеки от съответните надзорни органи във връзка с посочената в буква а) извънредна ситуация, и описание на всички съществуващи национални мерки, свързани с управлението и преодоляването на кризата.
5. Координационните споразумения, посочени в параграф 2, подлежат на редовна проверка и преглед от страна на колегиума на надзорните органи.
Член 356
Надзорно одобрение на специфични за групата параметри
1. Застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или смесеният финансов холдинг (наричани „заявителят“ за целите на настоящия член) представя пред надзорния орган за групата заявление за използване на специфични за групата параметри, посочени в член 338, в писмена форма на един от официалните езици на държавата членка на надзорния орган за групата или на език, за който надзорният орган за групата е дал предварително одобрение.
2. Надзорният орган за групата информира незабавно другите надзорни органи в рамките на колегиума на надзорните органи, че е получил заявлението и им го препраща.
3. Преди да вземе окончателно решение, надзорният орган за групата се допитва до другите надзорни органи в рамките на колегиума на надзорните органи. След като се допита до тях, надзорният орган за групата взема самостоятелно решение по заявлението. Надзорният орган за групата уведомява заявителя и другите надзорни органи в рамките на колегиума на надзорните органи за своето решение. Решението е съставено в писмена форма на официален език на държавата членка на надзорния орган за групата, както и на друг език, който най-често се ползва от другите надзорни органи.
Член 357
Информация, която трябва да се обменя редовно
1. Информацията, посочена в параграфи 2 и 3, се обменя редовно между надзорните органи в колегиума, освен ако последните решат, като част от координационно споразумение в съответствие с член 355, параграф 2, буква а), че част от информацията не е необходима за дейностите, извършвани от колегиума на надзорните органи. Обменът се извършва чрез предаване на информацията или чрез осигуряване на достъп до нея.
2. Другите надзорни органи в рамките на колегиума на надзорните органи обменят редовно с надзорния орган за групата следната информация относно всяко свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, попадащо в обхвата на надзора на групова основа:
а) отчета за платежоспособността и финансовото състояние, освен ако надзорният орган за групата е одобрил съгласно член 256, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дъщерните предприятия в рамките на групата да бъдат включени в индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние;
б) редовния надзорен отчет, както и съответните образци с годишни и тримесечни количествени данни;
в) заключенията, направени от съответния надзорен орган след процеса на надзорен преглед, извършен на ниво отделно предприятие.
3. Надзорният орган за групата обменя редовно с другите надзорни органи в рамките на колегиума следната информация:
а) по отношение на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг:
i) груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние;
ii) редовния надзорен отчет на групата, както и съответните образци с годишни и тримесечни количествени данни;
iii)
заключенията, направени от надзорния орган за групата след процеса на надзорен преглед, извършен на ниво група.
б) за всяко свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, попадащо в обхвата на надзора на групова основа, информацията, посочена в параграф 2.
Член 358
Когато държавите членки разрешат на надзорните органи да упражняват надзор на групова основа по отношение на подгрупа съгласно член 216 или 217 от Директива 2009/138/ЕО, надзорните органи вземат такова решение единствено при обстоятелства, оправдани от обективни различия в операциите, организацията или рисковия профил между подгрупата и групата.
Член 359
Структура и съдържание
Членове 290—298 от настоящия регламент се прилагат по отношение на груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние, който застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги са задължени да оповестяват публично. В допълнение груповият отчет за платежоспособността и финансовото състояние съдържа цялата посочена по-долу информация:
а)по отношение на дейността и резултатите на групата:
i)описание на правната, управленската и организационната структура на групата, в т.ч. описание на всички дъщерни предприятия, съществени свързани предприятия по смисъла на член 256а от Директива 2009/138/ЕО и значими клонове по смисъла на член 354, параграф 1 от настоящия регламент;
ii)качествена и количествена информация относно съответните операции и сделки в рамките на групата;
б)по отношение на системата на управление на групата:
i)описание на начина, по който системите за управление на риска и вътрешен контрол и отчетните процедури се прилагат последователно във всички предприятия, попадащи в обхвата на надзора на групова основа, както се изисква по член 246 от Директива 2009/138/ЕО;
ii)по целесъобразност, декларация, че застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или смесеният финансов холдинг се е възползвал от възможността, предвидена в член 246, параграф 4, трета алинея от Директива 2009/138/ЕО;
iii)информация за всички съществени споразумения в рамките на групата за възлагане на дейности на външни изпълнители;
в)по отношение на рисковия профил на групата: качествена и количествена информация за всяка значителна концентрация на риск на ниво група, както е посочено в член 376 от настоящия регламент;
г)по отношение на оценката на групата за целите на платежоспособността: когато основанията, методите и основните допускания, използвани на ниво група при оценката за целите на платежоспособността на активите, техническите резерви и други пасиви на групата, се различават съществено от тези, използвани от някое от нейните дъщерни предприятия за оценката за целите на платежоспособността на неговите активи, технически резерви и други пасиви — количествено и качествено обяснение на всички съществени разлики;
д)по отношение на управлението на капитала на групата:
i)дали за изчисляване на груповата платежоспособност се използва метод 1 или метод 2, посочен в членове 230 и 233 от Директива 2009/138/ЕО, а когато се използва комбинация от методи 1 и 2 — по отношение на кои свързани предприятия се използва метод 2;
ii)качествена и количествена информация относно всякакви значими ограничения върху заменяемостта и прехвърляемостта на собствените средства, допустими за покриване на груповото капиталово изискване за платежоспособност;
iii)когато за изчисляване на груповата платежоспособност се използва метод 1, размера на консолидираното групово капиталово изискване за платежоспособност, като поотделно се представят сумите, посочени в член 336 от настоящия регламент;
iv)качествена и количествена информация относно съществени източници на диверсификационни ефекти на ниво група;
v)когато е приложимо, сбора от сумите, посочени в член 230, параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от Директива 2009/138/ЕО;
vi)когато е приложимо, описание на предприятията, попадащи в обхвата на вътрешния модел, използван за изчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност;
vii)описание на основните разлики, ако има такива, между всеки вътрешен модел, използван на ниво отделно предприятие, и всеки вътрешен модел, използван за изчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност.
Член 360
Езици
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги оповестяват своя групов отчет за платежоспособността и финансовото състояние на езика или езиците, определени от надзорния орган за групата.
2. Когато колегиумът на надзорните органи се състои от надзорни органи на повече от една държава членка, надзорният орган за групата може, след като се допита до другите съответни надзорни органи и до самата група, да изиска от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг да оповести отчета, посочен в параграф 1, също на друг език, който най-често се ползва от другите съответни надзорни органи, както е договорено в колегиума на надзорните органи.
3. Когато някое от дъщерните застрахователни или презастрахователнипредприятия на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг, чието централно управление е в държава членка, чийто официален език или езици са различни от езика или езиците, на които е оповестен груповият отчет за платежоспособността и финансовото състояние при прилагане на параграфи 1 и 2, застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или смесеният финансов холдинг оповестява превод на резюмето на този отчет на официалния език или езици на тази държава членка.
Член 361
Неоповестяване на информация
Член 299 се прилага по отношение на неоповестяването на информация в груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние на застрахователни или презастрахователни предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователни холдинги или смесени финансови холдинги.
Член 362
Срокове
Член 300 се прилага по отношение на оповестяването на груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние на застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги. За целите на настоящия член сроковете, посочени в член 300, се удължават с 6 седмици.
Член 363
Актуализации
1. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги трябва да оповестяват публично подходяща информация относно характера и последиците от всяко значително събитие, влияещо съществено върху практическото значение на техния групов отчет за платежоспособността и финансовото състояние, те предоставят актуализирана версия на този отчет. Членове 359, 360 и 361 от настоящия регламент се прилагат по отношение на актуализираната версия.
2. Без да се засягат изискванията за незабавно оповестяване, посочени в член 54, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, всяка актуализирана версия на груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние се оповестява възможно най-бързо след значителното събитие, посочено в параграф 1 от настоящия член.
Член 364
Преходни разпоредби по отношение на сравнението на информация
Член 303 се прилага по отношение на оповестяването на сравнителна информация от страна на застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги.
Член 365
Структура и съдържание
1. Изискванията, посочени в настоящия раздел, се прилагат, когато застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги представят индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние.
2. В индивидуалния отчет за платежоспособността и финансовото състояние се посочва поотделно информацията, която трябва да бъде оповестена на ниво група в съответствие с член 256, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, и информацията, която трябва да бъде оповестена в съответствие с членове 51, 53, 54 и 55 от същата директива за всяко дъщерно предприятие, включено в този отчет.
3. Както информацията на ниво група, така и информацията за всяко дъщерно предприятие, включено в този отчет, следва структурата, посочена в приложение ХХ. Когато предоставят някоя част от информацията, която се оповестява за дъщерното предприятие, включено в отчета, застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги могат да решат да се позовават на информация на ниво група, когато тази информация е еквивалентна както по характер, така и по обхват.
Член 366
Езици
1. Застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги оповестяват своя индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние на езика или езиците, определени от надзорния орган за групата.
2. Когато колегиумът на надзорните органи се състои от надзорни органи на повече от една държава членка, надзорният орган за групата може, след като се допита до другите съответни надзорни органи и до самата група, да изиска от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг да оповести отчета, посочен в параграф 1, също на друг език, който най-често се ползва от другите съответни надзорни органи, както е договорено в колегиума на надзорните органи.
3. Когато централното управление на някое от дъщерните предприятия, включени в обхвата на индивидуалния отчет за платежоспособността и финансовото състояние, е в държава членка, чийто официален език или езици са различни от езика или езиците, на които отчетът е оповестен в съответствие с параграфи 1 и 2, съответният надзорен орган може, след като се допита до надзорния орган за групата и до самата група, да изиска от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг да включи в този отчет превод на информацията, свързана с това дъщерно предприятие, на официален език на тази държава членка. Застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или смесения финансов холдинг оповестява превод на цялата долупосочена информация на официалния език или езици на тази държава членка:
а) резюме на информацията от този отчет, отнасяща се за групата;
б) информацията от този отчет, отнасяща се за това дъщерно предприятие, освен ако съответният надзорен орган е предоставил освобождаване.
Член 367
Неоповестяване на информация
1. Член 361 се прилага по отношение на информацията на ниво група.
2. Член 299 се прилага по отношение на информацията за всяко дъщерно предприятие в групата.
Член 368
Срокове
Член 300 от настоящия регламент се прилага по отношение на сроковете, в рамките на които застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги оповестяват своя индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние. За целите на настоящия член сроковете, посочени в член 300, се удължават с 6 седмици единствено в рамките на период, ненадхвърлящ четири години, считано от 1 януари 2016 г.
Член 369
Актуализации
1. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги трябва да оповестяват публично информация относно характера и последиците от всяко значително събитие, влияещо съществено върху практическото значение на техния индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние, те предоставят актуализирана версия на този отчет. Членове 365, 366 и 367 от настоящия регламент се прилагат по отношение на актуализираната версия.
2. Без да се засягат изискванията за незабавно оповестяване, посочени в член 54, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, всяка актуализирана версия на индивидуалния отчет за платежоспособността и финансовото състояние се оповестява възможно най-бързо след значителното събитие, посочено в параграф 1 от настоящия член.
Член 370
Позоваване
1. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги представят индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние по отношение единствено на някои от своите дъщерни предприятия, се прилага всяко едно от следните задължения:
а) другите застрахователни и презастрахователни предприятия, които са дъщерни предприятия на това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователен холдинг или смесен финансов холдинг, включват в своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние препратка към оповестения индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние;
б) индивидуалният отчет за платежоспособността и финансовото състояние, оповестен в съответствие с член 256, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, също включва препратка към отчета за платежоспособността и финансовото състояние на тези други застрахователни и презастрахователни предприятия.
2. Когато застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователният холдинг или смесеният финансов холдинг не представи индивидуален отчет за платежоспособността и финансовото състояние, застрахователните и презастрахователните предприятия, които са дъщерни предприятия на това застрахователно или презастрахователно предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователен холдинг или смесен финансов холдинг, включват в своя отчет за платежоспособността и финансовото състояние препратка към груповия отчет за платежоспособността и финансовото състояние, оповестен в съответствие с член 256, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО.
Член 371
Преходни разпоредби по отношение на сравнителната информация
Член 303 се прилага по отношение на оповестяването на сравнителната информация от страна на застрахователни или презастрахователни предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователни холдинги или смесени финансови холдинги.
Член 372
Елементи и съдържание
1. Членове 304—311 от настоящия регламент се прилагат по отношение на информацията, която застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги са задължени да подадат пред надзорния орган за групата. Когато всички застрахователни и презастрахователни предприятия от групата са освободени от задължението за тримесечно отчитане в съответствие с член 35, параграф 6 от Директива 2009/138/ЕО, редовният надзорен отчет на групата съдържа единствено образци с годишни количествени данни. Задълженията за годишно отчитане не включват отчитане на индивидуална основа, когато предприятията са освободени от това съгласно член 35, параграф 7 от Директива 2009/138/ЕО.
2. Редовният надзорен отчет на групата съдържа следната допълнителна информация:
а) по отношение на дейността и икономическите резултати на групата:
i) списък на всички дъщерни предприятия, свързани предприятия и клонове;
ii) описание на дейностите и източниците на печалба или загуба за всяко съществено свързано предприятие по смисъла на член 256а от Директива 2009/138/EC и за всеки значим клон по смисъла на член 354, параграф 1 от настоящия регламент;
iii)
описание на приноса на всяко дъщерно предприятие за постигането на стратегията на групата;
iv) качествена и количествена информация за значителните сделки в рамките на групата, сключени от застрахователни и презастрахователни предприятия с групата, както и размера на сделките през отчетния период и техните остатъчни салда в края на отчетния период;
б) по отношение на системата на управление на групата:
i) описание на начина, по който механизмите за вътрешен контрол на ниво група съблюдават изискванията, посочени в член 246, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
ii) когато е приложимо, информация за дъщерните предприятия, включени в собствената оценка на риска и платежоспособността, както е посочено в член 246, параграф 4, трета алинея от Директива 2009/138/ЕО;
iii)
качествена и количествена информация относно значителните специфични рискове на ниво група;
в) по отношение на управлението на капитала на групата:
i) качествена и количествена информация относно капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства на всяко застрахователно и презастрахователно предприятие в рамките на групата, доколкото то е включено в изчисляването на груповата платежоспособност;
ii) качествена и количествена информация относно капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства на всеки междинен застрахователен холдинг, застрахователен холдинг, междинен смесен финансов холдинг, смесен финансов холдинг или дъщерно предприятие за спомагателни услуги в рамките на групата, доколкото те са включени в изчисляването на груповата платежоспособност;
iii)
качествена и количествена информация относно изискванията за платежоспособност и собствените средства на всяко свързано предприятие, което е кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, управляващо дружество на ПКИПЦК, лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, или институция за професионално пенсионно осигуряване, доколкото то е включено в изчисляването на груповата платежоспособност;
iv) качествена и количествена информация относно абстрактното изискване за платежоспособност и собствените средства на всяко свързано предприятие, което извършва финансови дейности и не е поднадзорно лице, доколкото то е включено в изчисляването на груповата платежоспособност;
v) качествена и количествена информация относно изискването за платежоспособност и собствените средства на всяко свързано застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, доколкото то е включено в изчисляването на груповата платежоспособност; когато по отношение на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие от трета държава, чието централно управление се намира в рамките на трета държава, чийто режим на платежоспособност се счита за еквивалентен съгласно член 227 от Директива 2009/138/ЕО, се използва метод 2 по смисъла на член 233 от посочената директива, капиталовото изискване за платежоспособност и собствените средства, допустими за удовлетворяване на това изискване, както са предвидени от съответната трета държава, се установяват поотделно;
vi) качествена и количествена информация относно изискването за платежоспособност и собствените средства на всяко свързано предприятие, доколкото то е включено в изчисляването на груповата платежоспособност;
vii)
описание на схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в рамките на групата, които съблюдават изискванията, посочени в член 211 от Директива 2009/138/ЕО;
viii)
описание на схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в рамките на групата, които се регулират от надзорен орган на трета държава и отговарят на изисквания, еквивалентни на изложените в член 211, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО, с оглед включване на описание на проверката, извършена от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг, на това дали изискванията, които се прилагат по отношение на тези схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, са еквивалентни на определените в член 211, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО;
ix) описание на всяка схема със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск в рамките на групата, различна от посочените в подточки vii) и viii), заедно с качествена и количествена информация относно изискванията за платежоспособност и собствените средства на тези субекти, доколкото те са включени в изчисляването на груповата платежоспособност;
x) когато е приложимо, за всички свързани застрахователни и презастрахователни предприятия, които са включени в изчисляването на груповата платежоспособност, качествена и количествена информация за начина, по който предприятието съблюдава изискванията по член 222, параграфи 2—5 от Директива 2009/138/ЕО;
xi) когато е приложимо, качествена и количествена информация относно позициите от собствени средства, посочени в член 222, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, които не могат да бъде предоставени ефективно, за да се покрие капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг, чиято групова платежоспособност се изчислява, включително описание на начина, по който е била извършена корекцията на собствените средства на групата;
xii)
когато е приложимо, качествена информация относно причините за класификацията на позициите от собствени средства, посочени в членове 332 и 333 от настоящия регламент.
Член 373
Срокове
Член 312 от настоящия регламент се прилага по отношение на представянето на редовния надзорен отчет от страна на застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги. За целите на настоящия член сроковете, посочени в член 312, се удължават с 6 седмици, освен по отношение на надзорния отчет за СОРП.
Член 374
Езици
Когато колегиумът на надзорните органи се състои от надзорни органи на повече от една държава членка, надзорният орган за групата може, след като се допита до другите съответни надзорни органи и до самата група, да изиска от застрахователното или презастрахователното предприятие, притежаващо дялово участие, застрахователния холдинг или смесения финансов холдинг да подаде редовния надзорен отчет на групата на друг език, който най-често се ползва от другите съответни надзорни органи, както е договорено в колегиума на надзорните органи.
Член 375
Допълнителна преходна информация относно групите
1. Освен към задълженията за надзорна отчетност на групата, определени в настоящата глава, член 314, параграф 1 от настоящия регламент се прилага по отношение на застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги през първата година на прилагане на Директива 2009/138/ЕО, както е посочено в член 311, параграф 3 от същата директива. За целите на настоящия член информацията, посочена в член 314, параграф 1, се представя на надзорния орган за групата.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или финансовите холдинги със смесена дейност представят на надзорния орган за групата информацията по параграф 1 в срок от 26 седмици от референтната дата на началния финансов отчет по член 314, параграф 1, буква а).
Член 376
Значителни концентрации на риска (определение, установяване и прагове)
1. Като значителни концентрации на риска застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги разглеждат концентрациите на риска, които биха могли да застрашат платежоспособността или ликвидността на ниво група.
2. При установяването на значителни концентрации на риска застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги вземат предвид най-малко преките и непреките експозиции на предприятията от групата към:
а) отделни контрагенти;
б) групи от отделни, но взаимосвързани контрагенти, например предприятия, принадлежащи към една и съща корпоративна група;
в) конкретни географски области или промишлени сектори;
г) природни бедствия или катастрофи.
3. Когато определя подходящите прагове, отвъд които да бъдат отчитани значителните концентрации на риска на определена група, надзорният орган за групата взема предвид следните елементи:
а) платежоспособността и ликвидността на групата;
б) сложността на структурата на групата;
в) значението на поднадзорните субекти от други финансови сектори или извършващите финансови дейности субекти, които не са поднадзорни;
г) диверсификацията на инвестиционния портфейл на групата;
д) диверсификацията по географски области и видове дейност на застрахователните дейности на групата.
Член 377
Значителни сделки в рамките на групата (определение, установяване)
1. Като значителни сделки в рамките на групата застрахователните и презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги разглеждат сделките в рамките на групата, които влияят съществено върху платежоспособността или ликвидността на групата или на някое от предприятията, участващи в тези сделки.
2. При установяването на значителните сделки в рамките на групата застрахователните или презастрахователните предприятия, притежаващи дялово участие, застрахователните холдинги или смесените финансови холдинги вземат предвид най-малко следното:
а) инвестициите;
б) вътрешнофирмените салда, включително заемите, вземанията и споразуменията за централизиране на управлението на активи или парични средства;
в) гаранциите и ангажиментите, като например акредитиви;
г) сделките с деривати;
д) дивидентите, купоните и други лихвени плащания;
е) презастрахователните операции;
ж) предоставянето на услуги или споразуменията за споделяне на разходите;
з) покупката, продажбата или лизингът на активи.
Член 378
Критерии за оценка на еквивалентността на трети държави
Критериите, които трябва да се вземат предвид с цел да се оцени дали режимът на платежоспособност на трета държава, приложим по отношение на презастрахователната дейност на предприятия с централно управление в рамките на тази трета държава, е еквивалентен на предвиденото в дял I от Директива 2009/138/ЕО, са следните:
а)дали надзорните органи на тази трета държава са овластени със законов или подзаконов акт да упражняват ефективен надзор върху местните застрахователни предприятия, извършващи презастрахователна дейност, или презастрахователните предприятия и да налагат санкции или да предприемат действие по правоприлагане, където това е необходимо;
б)дали надзорните органи на тази трета държава разполагат с необходимите средства, съответните експертни познания, капацитет, включително финансови и човешки ресурси, и правомощия за ефективна защита на титулярите на полици и бенефициерите, независимо от тяхната националност или местопребиваване;
в)дали в изпълнение на общите си задължения надзорните органи на тази трета държава надлежно разглеждат потенциалния ефект от решенията си върху стабилността на финансовите системи в глобален мащаб, особено по време на извънредни ситуации, въз основа на наличната информация към дадения момент;
г)дали надзорните органи на тази трета държава отчитат потенциалните проциклични ефекти от своите действия, когато на финансовите пазари възникнат колебания с изключителна амплитуда;
д)дали започването на презастрахователна дейност в рамките на тази трета държава е предмет на предварително лицензиране, обусловено от ясен, обективен и обществено достъпен набор от писмени стандарти;
е)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, да разполагат с ефективна система на управление, която осигурява стабилно и благоразумно управление на дейността, и предвижда следното:
i)съществуването на адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите,
ii)изисквания, за да се гарантира, че лицата, които действително ръководят предприятието, притежават равностойни на изискваните по член 42 от Директива 2009/138/ЕО квалификация и надеждност,
iii)съществуването на ефективни процедури, за да се гарантира своевременното предаване на информация както в рамките на предприятието, така и на съответните надзорни органи,
iv)изисквания, за да се гарантира, че възложените на външни изпълнители функции или дейности са ефикасно контролирани;
ж)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, да разполагат с ефективна система за управление на риска, включваща следните:
i)стратегии, процеси и вътрешни отчетни процедури, необходими за установяването, измерването, наблюдението, управлението и отчитането на риска, на който предприятието е или може да бъде изложено на индивидуално и на консолидирано равнище, на постоянна основа, както и тяхната взаимна обвързаност;
ii)система на ефективен вътрешен контрол;
з)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, да създадат и поддържат ефективна функция по управление на риска, функция, следяща за спазване на изискванията, функция по вътрешен одит и актюерска функция;
и)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност:
i)да предоставят на надзорните органи на третата държава всякаква информация, необходима за целите на надзора;
ii)да оповестяват публично най-малко веднъж годишно отчет за своята платежоспособност и финансово състояние, еквивалентен на определения в член 51 от Директива 2009/138/ЕО;
й)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква предложените промени в търговската политика или управлението на местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, или в квалифицираните участия в такива предприятия, да са съвместими с поддържането на стабилно и благоразумно управление на тези предприятия,
к)дали оценката на финансовото състояние на местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, се основава на ясни икономически принципи и дали изискванията за платежоспособност се основават на икономическа оценка на всички активи и пасиви;
л)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия, които извършват презастрахователна дейност, да притежават адекватни финансови ресурси, включително всяко едно от следните изисквания:
i)изискване към тези предприятия да поддържат технически резерви за всичките си презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициерите по презастрахователните договори,
ii)изискване активите, държани с цел покриване на техническите резерви, да се инвестират изцяло в интерес на всички титуляри на полици и бенефициери, като се взема предвид всяка публично оповестена цел на политиката,
iii)изискване към тези предприятия да инвестират единствено в активи и инструменти, чиито рискове съответното предприятие може правилно да определя, измерва, наблюдава, управлява, контролира и отчита,
iv)изискване към тези предприятия да отговарят на капиталовите изисквания, определени на равнище, еквивалентно на посоченото в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, което гарантира, че в случай на значителни загуби титулярите на полици и бенефициерите са подходящо защитени и продължат да получават дължимите плащания,
v)изискване към тези предприятия да поддържат минимално равнище на капитал, неспазването на което поражда незабавна и решителна намеса на надзорните органи,
vi)изискване към тези предприятия да удовлетворяват посочените в точки iv) и v) капиталови изисквания със собствени средства, които са с достатъчно качество и са в състояние да покрият значителни загуби, както и изискване към отделните позиции от собствени средства, за които надзорните органи смятат, че имат високо качество, да поемат загубите както в случая на действащо предприятие, така и при ликвидация;
м)дали капиталовите изисквания на режима за платежоспособност на тази трета държава са основани на риска с цел улавяне на количествено измеримите рискове и дали при наличие на значителен риск, който не може да се определи количествено и да бъде отразен в капиталовите изисквания, този риск е обхванат от друг надзорен механизъм;
н)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава осигурява навременна намеса на надзорните ѝ органи при неспазване на посоченото в буква л), подточка iv) капиталово изискване;
о)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда обвързване на всички лица, които работят или са работили за нейните надзорни органи, както и на одиторите и експертите, които действат от тяхно име, със задължението за професионална тайна и дали такова задължение включва информацията, получавана от всички надзорни органи;
п)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда, без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право, поверителната информация, получена от лицата, които работят или са работили за нейните надзорни органи, да не се разкрива пред други лица или органи, освен в сбита или обобщена форма, така че да не могат да бъдат идентифицирани отделните застрахователни и презастрахователни предприятия;
р)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда, че при обявяването в несъстоятелност или принудителното ликвидиране на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие поверителната информация, която не засяга трети страни, участвали в опити за оздравяването на това предприятие, може да бъде разкривана в граждански или търговски съдебни производства;
с)дали надзорните органи на третата държава, които получават поверителна информация от други надзорни органи, я използват само при изпълнението на задълженията си и за някоя от следните цели:
i)за да се провери дали са изпълнени условията, които регулират започването на презастрахователна дейност, системата на управление и публично оповестяване, както и оценката на платежоспособността;
ii)за налагане на санкции,
iii)при административни обжалвания срещу решения на надзорните органи,
iv)при съдебни производства, свързани с режима за платежоспособност в тази трета държава;
т)дали на надзорните органи на третата държава е позволено да обменят информация, получена от надзорни органи при изпълнението на техните надзорни функции или при разкриването и разследването на нарушения на дружественото право, с други органи, структури или лица, когато този орган, структура или лице е обвързан със задължението за професионална тайна в съответната трета държава, както и дали тази информация се оповестява само след изричното съгласие на надзорния орган, който я предоставя, и, когато е уместно, е получена единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.
Член 379
Критерии за оценка на еквивалентността на трети държави
Критериите, които трябва да се вземат предвид с цел да се оцени дали режимът на платежоспособност на трета държава, приложим по отношение на застрахователни и презастрахователни предприятия с централно управление в рамките на тази трета държава, е еквивалентен на предвиденото в дял I, глава VI от Директива 2009/138/ЕО, са следните:
а)дали оценката на финансовото състояние на местните застрахователни и презастрахователни предприятия се основава на ясни икономически принципи и дали изискванията за платежоспособност се основават на икономическа оценка на всички активи и пасиви;
б)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава изисква от местните застрахователни или презастрахователни предприятия да притежават адекватни финансови ресурси, включително всяко едно от следните изисквания:
i)изискване към тези предприятия да поддържат технически резерви за всичките си застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициерите по застрахователните и презастрахователните договори,
ii)изискване активите, държани с цел покриване на техническите резерви, да се инвестират изцяло в интерес на всички титуляри на полици и бенефициери, като се взема предвид всяка публично оповестена цел на политиката,
iii)изискване към тези предприятия да инвестират единствено в активи и инструменти, чиито рискове съответното предприятие може правилно да определя, измерва, наблюдава, управлява, контролира и отчита,
iv)изискване към тези предприятия да отговарят на капиталовите изисквания, определени на равнище, еквивалентно на постигнатото по силата на член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, което гарантира, че в случай на значителни загуби титулярите на полици и бенефициерите са подходящо защитени и продължат да получават дължимите плащания,
v)изискване към тези предприятия да поддържат минимално равнище на капитал, неспазването на което поражда незабавна и решителна намеса на надзорните органи,
vi)изискване към тези предприятия да удовлетворяват посочените в точки iv) и v) капиталови изисквания със собствени средства, които са с достатъчно качество и са в състояние да покрият значителни загуби, както и изискване към отделните позиции от собствени средства, за които надзорните органи смятат, че имат високо качество, да поемат загубите както в случая на действащо предприятие, така и при ликвидация;
в)дали капиталовите изисквания на режима за платежоспособност на тази трета държава са основани на риска с цел улавяне на количествено измеримите рискове и дали при наличие на значителен риск, който не може да се определи количествено и да бъде отчетен в капиталовите изисквания, този риск е обхванат от друг надзорен механизъм;
г)дали режимът на платежоспособност на тази трета държава осигурява навременна намеса на надзорните ѝ органи при неспазване на посоченото в буква б), подточка iv) капиталово изискване;
д)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда обвързване на всички лица, които работят или са работили за нейните надзорни органи, както и на одиторите и експертите, които действат от тяхно име, със задължението за професионална тайна и дали такова задължение включва информацията, получавана от всички надзорни органи;
е)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда, без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право, поверителната информация, получена от лицата, които работят или са работили за нейните надзорни органи, да не се разкрива пред други лица или органи, освен в сбита или обобщена форма, така че да не могат да бъдат идентифицирани отделните застрахователни и презастрахователни предприятия;
ж)дали режимът на платежоспособност на третата държава предвижда, че при обявяването в несъстоятелност или принудителното ликвидиране на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие поверителната информация, която не засяга трети страни, участвали в опити за оздравяването на това предприятие, може да бъде разкривана в граждански или търговски съдебни производства;
з)дали надзорните органи на третата държава, които получават поверителна информация от други надзорни органи, я използват само при изпълнението на задълженията си и за някоя от следните цели:
i)за да се провери дали са изпълнени условията, които регулират започването на стопанска дейност, системата на управление и публично оповестяване, както и оценката на платежоспособността,
ii)за налагане на санкции,
iii)при административни обжалвания срещу решения на надзорните органи,
iv)при съдебни производства, свързани с режима за платежоспособност в тази трета държава,
и)дали на надзорните органи на третата държава е позволено да обменят информация, получена от надзорни органи при изпълнението на техните надзорни функции или при разкриването и разследването на нарушения на дружественото право, с други органи, структури или лица, когато този орган, структура или лице е обвързан със задължението за професионална тайна в съответната трета държава, както и дали тази информация се оповестява само след изричното съгласие на надзорния орган, който я предоставя, и, когато е уместно, е получена единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.
Член 380
Критерии за оценка на еквивалентността на трети държави
Критериите, които се вземат предвид за оценката на това дали пруденциалният режим в трета държава, приложим при упражняване на надзор върху групите, е еквивалентен на предвиденото в дял III от Директива 2009/138/ЕО, са следните:
а)дали надзорните органи на третата държава разполагат с необходимите средства, съответните експертни познания, капацитет, включително финансови и човешки ресурси, и правомощия за ефективна защита на титулярите на полици и бенефициерите, независимо от тяхната националност или местопребиваване;
б)дали надзорните органи на третата държава са овластени със законов или подзаконов акт:
i)да определят кои предприятия попадат под обхвата на надзора на ниво група,
ii)да упражняват надзор върху застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група,
iii)да налагат санкции или да предприемат действие по правоприлагане, където това е необходимо;
в)дали надзорните органи на третата държава са в състояние ефективно да оценят рисковия профил, платежоспособността и финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните предприятия, които са част от група, както и бизнес стратегията на групата;
г)дали обхватът на надзора на ниво група включва поне всички предприятия, в които доминиращо или значително влияние упражнява предприятие, притежаващо дялово участие, според определението в член 212, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, освен ако това би било неуместно на целите на надзора на групова основа;
д)дали в изпълнение на общите си задължения надзорните органи на третата държава надлежно разглеждат потенциалния ефект от решенията си върху стабилността на финансовите системи в глобален мащаб, особено по време на спешни кризисни ситуации, въз основа на наличната информация към дадения момент;
е)дали надзорните органи на тази трета държава отчитат потенциалните проциклични ефекти от своите действия, когато на финансовите пазари възникнат колебания с изключителна амплитуда;
ж)дали пруденциалният режим на тази трета държава изисква ефективна система на управление на ниво група, която осигурява стабилно и благоразумно управление на дейността, и предвижда следното:
i)съществуването на адекватна и прозрачна организационна структура с ясно разпределение и целесъобразно разделение на отговорностите;
ii)изисквания, за да се гарантира, че лицата, които действително ръководят предприятието, притежават равностойни на изискваните по член 42 от Директива 2009/138/ЕО квалификация и надеждност;
iii)съществуването на ефективни процедури, за да се гарантира своевременното предаване на информация както в рамките на групата, така и на съответните надзорни органи;
iv)изисквания, за да се гарантира, че възложените на външни изпълнители функции или дейности са ефикасно контролирани,
з)дали пруденциалният режим на тази трета държава изисква наличието на ефективна система за управление на риска на ниво група, включваща най-малко следното:
i)стратегии, процеси и вътрешни отчетни процедури, необходими за установяването, измерването, наблюдението, управлението и отчитането на риска, на който групата е или може да бъде изложена, на постоянна основа, както и тяхната взаимна обвързаност;
ii)система на ефективен вътрешен контрол;
и)дали пруденциалният режим на тази трета държава изисква от групата да разполага с надеждни отчетни и счетоводни процедури за наблюдение и управление на сделките в рамките на групата и концентрация на риска;
й)дали пруденциалният режим в тази трета държава изисква от групата да създава и поддържа ефективна функция по управление на риска, функция, следяща за спазване на изискванията, функция по вътрешен одит и актюерска функция;
к)дали пруденциалният режим на тази трета държава налага на групата всяко едно от следните изисквания:
i)да предоставя на надзорните органи на третата държава всякаква информация, необходима за целите на надзора;
ii)да докладва за значителна концентрация на риска на ниво група и за значителните сделки в рамките на групата най-малко на годишна основа;
ii)да оповестява публично най-малко на годишна основа отчет за платежоспособността и финансовото състояние на групата, еквивалентен на определения в член 51 от Директива 2009/138/ЕО;
л)дали пруденциалният режим на тази трета държава изисква предложените промени в търговската политика или управление на групата, или квалифицираното участие в групата, да са съвместими със стабилното и благоразумно управление на групата;
м)дали оценката на финансовото състояние на групата се основава на ясни икономически принципи и дали оценката на платежоспособността се основава на икономическа оценка на всички активи и пасиви;
н)дали пруденциалният режим на тази трета държава изисква от групата да притежава адекватни финансови ресурси, включително всяко едно от следните изисквания:
i)изискване към групата да поддържа технически резерви за всичките си застрахователни и презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициерите на застрахователните и презастрахователните предприятия от групата;
ii)изискване активите, държани с цел покриване на техническите резерви, да се инвестират изцяло в интерес на всички титуляри на полици и бенефициери, като се взема предвид всяка публично оповестена цел на политиката;
iii)изискване към групата да инвестира единствено в активи и инструменти, чиито рискове тя може правилно да определя, измерва, наблюдава, управлява, контролира и отчита;
iv)изискване, налагано на групата от надзорните органи на третата държава, да отговаря на капиталовите изисквания, определени на равнище, еквивалентно на постигнатото по силата на член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, което гарантира, че в случай на значителни загуби титулярите на полици и бенефициерите са подходящо защитени и продължат да получават дължимите плащания;
v)изискване към застрахователните и презастрахователните предприятия от групата да поддържат минимално равнище на капитал, неспазването на което поражда незабавна и решителна намеса на надзорните органи;
vi)изискване към групата да удовлетворява капиталовите изисквания със собствени средства, които са с достатъчно качество и са в състояние да покрият значителни загуби, както и изискване към отделните позиции от собствени средства, за които надзорните органи смятат, че имат високо качество, да поемат загубите както в случая на действащо предприятие, така и при ликвидация;
о)дали капиталовите изисквания на пруденциалния режим на тази трета държава са основани на риска с цел улавяне на количествено измеримите рискове и дали при наличие на значителен риск, който не може да се определи количествено и да бъде отразен в капиталовите изисквания, този риск е обхванат от друг надзорен механизъм;
п)дали пруденциалният режим на тази трета държава осигурява навременна намеса на надзорните ѝ органи при неспазване на посоченото в буква н), подточка iv) капиталово изискване;
р)дали надзорните органи на третата държава ограничават използването на позициите от собствени средства на свързано застрахователно или презастрахователно предприятие, ако смятат, че собствените средства не могат да бъдат ефективно предоставени, за да се покрие капиталовото изискване за предприятието, притежаващо дялово участие, чиято груповата платежоспособност се изчислява;
с)дали изчисляването на груповата платежоспособност в пруденциалния режим на третата държава води до резултат, който е поне еквивалентен на постигнатия от някой от методите за изчисление, посочени в член 230 и член 233 от Директива 2009/138/ЕО, или от комбинация от тях, както и дали изчислението гарантира, че няма двойно използване на собствените средства за удовлетворяване на капиталовото изискване за групата и че генерирането на капитал в рамките на групата чрез взаимно финансиране е елиминирано;
т)дали пруденциалният режим на третата държава предвижда обвързване на всички лица, които работят или са работили за нейните надзорни органи, както и на одиторите и експертите, които действат от тяхно име, със задължението за професионална тайна и дали такова задължение включва информацията, получавана от всички надзорни органи;
у)дали пруденциалният режим на третата държава предвижда, без да се засягат случаите в обхвата на наказателното право, поверителната информация, получена от лицата, които работят или са работили за нейните надзорни органи, да не се разкрива пред други лица или органи, освен в сбита или обобщена форма, така че да не могат да бъдат идентифицирани отделните застрахователни и презастрахователни предприятия;
ф)дали пруденциалният режим на третата държава предвижда, че при обявяването в несъстоятелност или принудителното ликвидиране на дадено застрахователно или презастрахователно предприятие поверителната информация, която не засяга трети страни, участвали в опити за оздравяването на това предприятие, може да бъде разкривана в граждански или търговски съдебни производства;
х)дали надзорните органи на третата държава, които получават поверителна информация от други надзорни органи, я използват само при изпълнението на задълженията си и за някоя от следните цели:
i)за да се провери дали са изпълнени условията, които регулират започването на стопанска дейност, системата на управление и публично оповестяване, както и оценката на платежоспособността;
ii)за налагане на санкции;
iii)при административни обжалвания срещу решения на надзорните органи;
iv)при съдебни производства, свързани с режима за платежоспособност в тази трета държава,
ц)дали на надзорните органи на третата държава е позволено да обменят информация, получена от надзорни органи при изпълнението на техните надзорни функции или при разкриването и разследването на нарушения на дружественото право, с други органи, структури или лица, когато този орган, структура или лице е обвързан със задължението за професионална тайна в съответната трета държава, както и дали тази информация се оповестява само след изричното съгласие на надзорния орган, който я предоставя, и, когато е уместно, е получена единствено за целите, за които този орган е дал съгласието си.
Член 381
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.