Член 272

Актюерска функция

1. При координиране на изчисляването на техническите резерви актюерската функция включва всички от следните задачи:

а) прилага методики и процедури, за да определи дали размерът на техническите резерви е задоволителен и да гарантира, че въпросните изчисления съответстват на изискванията по членове 75—86 от Директива 2009/138/ЕО;

б) оценява несигурността, свързана с направените при изчисляването на техническите резерви прогнозни оценки;

в) осигурява целесъобразното третиране на всички ограничения по отношение на данните, използвани за изчисляването на техническите резерви;

г) гарантира, че при посочените в член 82 от Директива 2009/138/ЕО случаи са използвани най-подходящите приблизителни стойности за изчисляването на най-добрата прогнозна оценка;

д) гарантира, че застрахователните и презастрахователните задължения биват разпределени по хомогенните рискови групи с цел да се направи подходяща оценка на базисните рискове;

е) отчита съответната информация, предоставена от финансовите пазари, както и общодостъпните данни за подписваческите рискове и гарантира, че те биват включени в оценката на техническите резерви;

ж) сравнява и обосновава всяко съществено отклонение в изчисляването на техническите резерви между отделните години;

з) осигурява подходяща оценка на опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори.

2. Въз основа на наличните данни актюерската функция оценява доколко методологиите и допусканията, използвани при изчисляването на техническите резерви, са съобразени със специфичните видове дейности на предприятието и с начина, по-който то се ръководи.

3. Актюерската функция оценява дали системите за информационни технологии, използвани при изчисляването на техническите резерви, подпомагат в достатъчна степен актюерските и статистическите процедури.

4. Когато сравнява най-добрите прогнозни оценки спрямо практическите резултати, актюерската функция проверява качеството на предходните най-добри прогнозни оценки и използва направените в рамките на тези проверки констатации, за да подобри качеството на текущите изчисления. Сравнението между най-добрите прогнозни оценки и практическите резултати включва съпоставка между наблюдаваните стойности и прогнозните данни, използвани за изчислението на най-добрата прогнозна оценка, за да се направят заключения за пригодността, пълнотата и точността на използваните данни и допускания, както и за прилаганите при тяхното изчисляване методологии.

5. Информацията, предоставяна на административния, управителния или надзорния орган, относно изчисляването на техническите резерви включва най-малко обоснован анализ на надеждността и пригодността на тези изчисления, както и на източниците и степента на несигурност по отношение на прогнозата на техническите резерви. Въпросният обоснован анализ е придружен от анализ на чувствителността, в който е проучена чувствителността на техническите резерви към всеки един съществен риск, характерен за покритите от техническите резерви задължения. Актюерската функция ясно посочва и обяснява всички свои забележки по отношение на адекватността на техническите резерви.

6. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на подписваческата политика в съответствие с член 48, параграф 1, буква ж) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко заключения по следните въпроси:

а) необходимото равнище на премиите, които трябва да бъдат получени за покриването на бъдещите разходи и претенции, най-вече с оглед на базисните рискове (включително подписваческите рискове), и въздействието, което опциите и гаранциите, включени в застрахователните и презастрахователните договори, оказват върху това равнище;

б) въздействието на инфлацията, правният риск, рисковете за устойчивостта, промяната в структурата на портфейла на предприятието и въздействието на системите за изменение във възходяща или низходяща посока на размера на плащаните от титулярите на полици премии в зависимост от предявените до момента от тях претенции (система „бонус-малус“) или въздействието на сходни системи, прилагани при специфични еднородни рискови групи;

в) нарастващата тенденция при портфейлите от застрахователни договори, свързана с привличане или задържане на застраховани лица с по-висок рисков профил („антиселекция“).

7. Мнението, което актюерската функция трябва да изрази по отношение на общите презастрахователни договорености в съответствие с член 48, параграф 1, буква з) от Директива 2009/138/ЕО, включва най-малко анализ на пригодността на следното:

а) рисковия профил и подписваческата политика на предприятието;

б) презастрахователите при отчитане на тяхната кредитна позиция;

в) очакваното покритие при стресови сценарии по отношение на подписваческата политика;

г) изчисление на сумите, възстановими по силата на презастрахователни договори и схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск.

8. Актюерската функция изготвя писмен отчет, който предоставя на административния, управителния или надзорния орган най-малко веднъж годишно. В отчета се отбелязват всички задачи, поети от актюерската функция, и съответните резултати и ясно се посочва всяка слабост, като се дават препоръки за нейното отстраняване.