Член 189

Обхват

1. Капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента е равно на:

където:

а) SCRdef,1

представлява капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозиции от тип 1, както са посочени в параграф 2;

б) SCRdef,2

представлява капиталовото изискване за риска от неизпълнение от страна на контрагента за експозиции от тип 2, както са посочени в параграф 3;

2. Експозициите от тип 1 се състоят от експозиции по отношение на следното:

а) договори за намаляване на риска, включително презастрахователни споразумения, схеми със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск и застрахователни секюритизации;

б) парични средства в банки, както е определено в член 6, буква е) от Директива 91/674/ЕИО на Съвета (

17 ); в) депозити в предприятия — цеденти, когато броят на експозициите към едно лице, не надвишава 15;

г) поети от застрахователното или презастрахователното предприятие задължения, които са поискани, но не се платени, когато броят на експозициите към едно лице не надвишава 15, включително и поискан, но невнесен обикновен и привилегирован акционерен капитал, поискани, но неизплатени правно обвързващи задължения за записване и заплащане за подчинени пасиви, поискани, но неизплатени начални средства, вноски на членове или еквивалентни основни собствени средства на взаимозастрахователни предприятия и предприятия от взаимозастрахователен тип, поискани, но неизплатени гаранции, поискани, но неизплатени акредитиви, поискани, но неизплатени претенции, които взаимоспомагателни асоциации или асоциации от взаимоспомагателени тип може да имат срещу своите членове по силата на покана за предоставяне на допълнителни вноски;

д) правно обвързващи задължения, които предприятието е поело или с които се е ангажирало и които могат да породят задължения за плащане в зависимост от кредитния рейтинг или неизпълнението от страна на контрагент, включително гаранции, акредитиви, писма за подкрепа, които предприятието е предоставило;

е) деривати, различни от кредитните деривати, обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред.

3. Експозициите от тип 2 се състоят от всички кредитни експозиции, които не са обхванати от подмодула на риска, свързан с лихвения спред, и които не са експозиции от тип 1, включително следните:

а) вземания от посредници;

б) длъжници титуляри на полици;

в) ипотечни заеми, които отговарят на изискванията по член 191, параграф 2 —13;

г) депозити в предприятия — цеденти, когато броят на експозициите към едно лице, не надвишава 15;

д) задължения, поети от застрахователното или презастрахователното предприятие, които са поискани, но неизплатени, както е посочено в параграф 2, буква г), когато броят на експозиции към едно лице надвишава 15.

4. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат по своя преценка да разглеждат всички експозиции, посочени в параграф 3, букви г) и д), като експозиции от тип 1, независимо от броя на експозициите към едно лице.

5. Когато акредитив, гаранция или еквивалентна техника за намаляване на риска е била предоставена с цел пълно обезпечаване на експозицията и тази техника за намаляване на риска е в съответствие с изискванията на членове 209—215, доставчикът на акредитива, гаранцията или еквивалентната техника за намаляване на риска може да се счита за контрагента по защитената експозиция за целите на оценяването на броя на експозициите към едно лице.

6. Следните кредитни рискове не са включени в модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента:

а) кредитният риск, прехвърлен с кредитен дериват;

б) кредитният риск по дългова емисия от схемите със специална цел за алтернативно прехвърляне на застрахователен риск, независимо дали отговаря на определението по член 13, параграф 26 от Директива 2009/138/ЕО;

в) подписваческият риск при кредитно и гаранционно застраховане или презастраховане, както е посочено във видове дейности 9, 21 и 28 от приложение I към настоящия регламент;

г) кредитният риск при ипотечни заеми, които не отговарят на изискванията в член 191, параграфи 2—9;

д) кредитният риск по предоставените като обезпечение при ЦК или клирингов член активи, които са защитени от несъстоятелност.

7. Инвестиционните гаранции по застрахователни договори, предоставени от трета страна на титулярите на полици, и за които застрахователното или презастрахователното предприятие би носило отговорност в случай, че третата страна изпадне в неизпълнение, се третират като деривати в модула на риска от неизпълнение от страна на контрагента.