Член 238

1. Посочената в член 122 от Директива 2009/138/ЕО възможност да се използва времеви период или метод за измерване на риска, различен от посочения в член 101, параграф 3 от същата директива, се прилага по отношение както на вътрешния модел като цяло, така и на различните рискови категории или основни търговски поделения в рамките на този вътрешен модел.

2. Предвиденото в член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО изискване да се удостовери, че на титулярите на полици е предоставена защита, включва доказателство, че посочените в същия член приблизителни стойности не внасят съществени грешки в капиталовото изискване за платежоспособност или не водят до капиталово изискване за платежоспособност, което е по-ниско от изчисленото в съответствие с изискванията, посочени в член 101, параграф 1 от посочената директива.

Когато приблизителните стойности се основават на промяна на теглата на моделираните рискове, предприятията по член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО удостоверяват, че промяната на теглата не засяга резултатите от приблизителните стойности.

Когато използваният времеви период за измерване на риска се различава от посочения в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, предприятието по член 122, параграф 3 от същата директива взема предвид следното:

а)дали събитията са разпределени равномерно във времето, а в противен случай — как това е отразено в приблизителните стойности;

б)дали всички значителни рискове в рамките на едногодишен период се управляват правилно;

в)когато използваният времеви период е по-дълъг от предвидения в член 101, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, дали през този времеви период платежоспособността е била надлежно отчитана от предприятието;

г)дали използваният времеви период е подходящ предвид средния срок на задълженията на застрахователното или презастрахователното предприятие, дейността на предприятието и по целесъобразност несигурността, свързана с дълги времеви периоди;

д)всички допускания, направени в приблизителните стойности по отношение на зависимости между рисковете за последователни периоди от време.

3. Застрахователните и презастрахователните предприятия доказват веднъж годишно равнището на защита, изисквано съгласно член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, както и след всяка значителна промяна на рисковия профил на застрахователното или презастрахователното предприятие.

4. Приблизителните стойности, посочени в член 122, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, се считат за част от вътрешния модел.