Член 188

1. Капиталовото изискване за валутния риск, посочен в член 105, параграф 5, втора алинея, буква д) от Директива 2009/138/ЕО, е равно на сбора от капиталовите изисквания за валутен риск за всяка чуждестранна валута. Инвестициите в капиталови инструменти от тип 1, посочени в член 168, параграф 2, и капиталовите инструменти от тип 2, посочени в член 168, параграф 3, които са регистрирани на фондовите борси, на които се търгува с различни валути, се счита, че са чувствителни към валутата, в която са деноминирани основните им котировки. Капиталови инструменти от тип 2, посочени в член 168, параграф 3, които не се търгуват на фондови борси, се счита, че са чувствителни към валутата на държавата, в която емитентът извършва основните си операции. Приема се, че недвижимата собственост е чувствителна към валутата на държавата, в която тя е разположена.

За целите на настоящия член чуждестранни валути са валути, различни от валутата, в която се изготвят финансовите отчети на застрахователното или презастрахователното предприятие („местна валута“).

2. За всяка чуждестранна валута капиталовото изискване за валутен риск е равно на по-голямото от следните капиталови изисквания:

а) капиталовото изискване за риска от повишаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута;

б) капиталовото изискване за риска от понижаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута;

3. Капиталовото изискване за риска от повишаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено повишение с 25 % на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута.

4. Капиталовото изискване за риска от понижаване на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута е равно на загубата на основни собствени средства, която би възникнала в резултат на непосредствено понижаване с 25 % на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута.

5. За валути, фиксирани към еврото, посоченият в параграфи 3 и 4 от настоящия член коефициент в размер на 25 % може да бъде коригиран в съответствие с акта за изпълнение, приет съгласно член 109а, параграф 2, буква г) от Директива 2009/138/ЕО, при условие че са спазени всички от следните условия:

а) условията, при които е извършено фиксирането, гарантират, че в случай на извънредни пазарни събития относителните промени в обменния курс за едногодишен период не надвишават относителната корекции на коефициента от 25 %, което отговаря на доверителния интервал по член 101, параграф 3 на Директива 2009/138/ЕО;

б) спазен е един от следните критерии:

i) участие на валутата в Европейския механизъм на обменните курсове (ERM II);

ii) наличието на решение на Съвета, с което се признават условията за фиксирането между тази валута и еврото;

iii)

утвърждаване на условията за фиксиране по силата на закона на държавата, с който се създава националната валута.

За целите на буква а) се вземат предвид финансовите ресурси на страните, които гарантират фиксирането на валутния курс.

6. Въздействието, което повишаването или понижаването на стойността на чуждестранната валута спрямо местната валута оказва върху стойността на определените в член 92, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО дялови участия във финансови и кредитни институции, се разглежда само по отношение на стойността на дяловите участия, които не са приспаднати от собствените средства в съответствие с член 68 от настоящия регламент. Частта, приспадната от собствените средства, се отчита само дотолкова, доколкото това въздействие повишава основните собствени средства.

7. Когато по-голямото от капиталовите изисквания, посочени в параграф 2, букви а) и б), и най-голямото от съответните капиталови изисквания, изчислени в съответствие с член 206, параграф 2, не се основават на един и същ сценарий, капиталовото изискване за валутния риск, свързан с дадена валута, е равно на капиталовото изискване, посочено в параграф 2, буква а) или б), при което въз основа на базовия сценарий се получава съответно най-голямото капиталовото изискване, изчислено в съответствие с член 206, параграф 2.