Член 214

Споразумения за обезпечение

1. При изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност споразуменията за обезпечение се признават само ако в допълнение към качествените критерии по членове 209 и 210 са изпълнени следните критерии:

а) застрахователното или презастрахователното предприятие, прехвърлящо риска, има право да ликвидира или да задържи своевременно обезпечението в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност или друго кредитно събитие на контрагента;

б) съществува достатъчно правна сигурност по отношение на защитата, постигната чрез обезпечението поради някоя от следните причини:

i) то е с достатъчно кредитно качество, достатъчна ликвидност и стойността му е достатъчно стабилна;

ii) гарантирано е от контрагент, различен от контрагента по член 187, параграф 5 и член 184, параграф 2, на който е бил присъден рисков фактор за концентрация от 0 %;

в) не съществува съществена положителна корелация между кредитното качество на контрагента и стойността на обезпечението;

г) обезпечението не е ценни книжа, емитирани от контрагента или от свързано предприятие на този контрагент.

2. Когато споразумението за обезпечение отговаря на определението в член 1, параграф 26, буква б) и включва обезпечение, което се държи от попечител или друга трета страна, застрахователното или презастрахователното предприятие гарантира, че са спазени всички от следните критерии:

а) съответният попечител или друго трето лице отделя държаните като обезпечение активи от собствените си активи;

б) отделените активи се държат от приемаща депозити институция, която има кредитно качество, на което в съответствие с глава 1, раздел 2 от настоящия дял е била присъдена степен на кредитно качество равна или по-висока от 3.

в) отделените активи са индивидуално установими и могат да бъдат променени или заменени единствено със съгласието на застрахователното или презастрахователното предприятие, или на лице, действащо като доверител във връзка с дяла на застрахователните или презастрахователните предприятия в тези активи;

г) застрахователното или презастрахователното предприятие (или бенефициер в рамките на доверително отношение, при което доверителят) има право да ликвидира или да задържи своевременно отделените средства в случай на неизпълнение, неплатежоспособност или несъстоятелност или друго кредитно събитие, свързано с попечителя или друга трета страна, държаща обезпечение от името на контрагента;

д) отделените активи не може да се използват за плащане или за предоставяне на обезпечение в полза на лице, различно от застрахователното или презастрахователното предприятие, или както е разпоредено от застрахователното или презастрахователното предприятие.