Член 260

Области на управление на риска

1. В посочените в член 44, параграф 2 от Директива 2009/138/ЕО области се включват всички от следните политики:

а) Подписваческа дейност и формиране на резерви:

i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе с оглед на оценяването и управляването на риска от загуба или неблагоприятна промяна на стойността на застрахователните и презастрахователните пасиви вследствие на неподходящи допускания за ценообразуването и формирането на резерви, дължащи се на вътрешни или външни фактори, в т.ч. на рисковете за устойчивостта;

ii) пълнотата и качеството на посочените в член 19 от настоящия регламент данни, които се вземат предвид при подписваческата дейност и формирането на резерви, и тяхното съответствие със стандартите относно пълнотата и качеството;

iii)

адекватността на процедурите за управление на претенции, включително доколко те обхващат пълния цикъл на претенциите;

б) Управление на активите и пасивите:

i) структурния дисбаланс между активите и пасивите и по-специално дисбаланса по отношение на дюрацията на тези активи и пасиви;

ii) наличието на зависимост между рисковете по различните класове активи и пасиви;

iii)

наличието на зависимост между рисковете по различните застрахователни или презастрахователни задължения;

iv) наличието на задбалансови експозиции на предприятието;

v) въздействието на съответните техники за намаляване на риска върху управлението на активите и пасивите;

в) Управление на инвестиционния риск:

i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че инвестициите на предприятието съответстват на посочения в член 132 от Директива 2009/138/ЕО принцип на „благоразумния инвеститор“;

ii) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че инвестициите на предприятието са съобразени с естеството на неговата дейност, с одобрените от него ограничения за поемане на риск, с неговата платежоспособност и с неговата дългосрочна рискова експозиция;

iii)

извършената от застрахователните и презастрахователните предприятия вътрешна оценка на кредитния риск на контрагентите по инвестициите, включително когато контрагентът е централно правителство;

iv) когато застрахователното или презастрахователното предприятие използва деривати или други финансови инструменти със сходни характеристики или резултати — целите и стратегията във връзка с тяхното използване, както и по какъв начин те подпомагат ефикасното управление на портфейла или допринасят за намаляване на рисковете, а също и процедурите за оценка на свързания с тези инструменти риск и приложимите спрямо тях принципи за управление на риска;

v) когато е целесъобразно за осигуряването на ефективно управление на риска, вътрешните количествени ограничения върху активите или експозициите, включително задбалансовите експозиции;

vi) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе с оглед на надлежното определяне, оценяване и управляване на рисковете за устойчивостта при инвестиционния портфейл.

г) Управление на ликвидния риск:

i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да отчете както краткосрочния, така и дългосрочния ликвиден риск;

ii) целесъобразността на структурата на активите по отношение на тяхното естество, продължителност и ликвидност с оглед покриване на задълженията на предприятието, когато те станат изискуеми;

iii)

план за действие при изменение на очакваните входящи и изходящи парични потоци.

д) Управление на риска от концентрация: мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да предприеме, за да установи съответните източници на риск от концентрация и да гарантира, че концентрацията на риска се запазва в установените граници, както и мерките за анализиране на евентуалните рискове от верижна дестабилизация между концентрираните експозиции;

е) Управление на операционния риск: мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да предприеме, с които да бъдат възложени ясни задължения за редовно установяване, документиране и наблюдение на съответните експозиции от операционен риск;

ж) Презастраховане и други техники за намаляване на риска:

i) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да гарантира, че използваното презастраховане и другите техники за намаляване на риска са подходящо подбрани;

ii) мерките, които застрахователното или презастрахователното предприятие трябва да вземе, за да определи подходящите видове техники за намаляване на риска според естеството на поетите рискове и способността на предприятието да управлява и контролира свързаните с тези техники рискове;

iii)

извършената от застрахователните и презастрахователните предприятия оценка на кредитния риск, свързан с техниките за намаляване на риска

►M6 ; ◄ з) Отсрочени данъци:

i) мерките, свързани с избраните от застрахователното или презастрахователното предприятие методи и допускания, доказващи размера и възстановимостта на способността на отсрочените данъци да покриват загуби;

ii) участие на съответните ключови функции в избора и оценката на методите и допусканията, доказващи размера и възстановимостта на способността на отсрочените данъци да покриват загуби; как резултатите от тази оценка се докладват на административния, управителния или надзорния орган, включително оценката на основните допускания, използвани за прогнозиране на бъдещата облагаема печалба за целите на членове 15 и 207; обяснение на всички опасения относно тези предположения, извършвано според конкретния случай от актюерската функция или от функцията за управление на риска;

iii)

рисковете, на които застрахователното или презастрахователното предприятие е или може да бъде изложено, като се вземат предвид възможните бъдещи промени в неговия рисков профил поради бизнес стратегията на предприятието или поради икономическата и финансовата среда, включително операционните рискове и потенциалните промени в способността на отсрочените му данъци да покриват загуби. Тази оценка включва цялостната степен, в която платежоспособността и финансовото състояние зависят от отсрочените данъци, и съгласуваността с политиката за управление на риска.

1а. Застрахователните и презастрахователните предприятия интегрират рисковете за устойчивостта в политиките си по параграф 1, букви а) и в), а когато е уместно — в политиките си и в другите области по параграф 1.

2. Очакваната печалба, включена в бъдещите премии, се изчислява като разликата между техническите резерви без добавка за риск, изчислени в съответствие с член 77 от същата директива, и техническите резерви без добавка за риск, изчислени при допускането, че премиите по съществуващи застрахователни и презастрахователни договори, които се очаква да бъдат получени в бъдеще, не са получени поради причина, различна от настъпването на застрахователно събитие, независимо от законоустановените и договорни права на титуляря да прекрати полицата.

3. Очакваната печалба, включена в бъдещите премии, се изчислява поотделно за хомогенните рискови групи, използвани при изчисляването на техническите резерви, при условие че застрахователните и презастрахователните задължения са също хомогенни по отношение на включената в бъдещите премии очаквана печалба.

4. Политиките за реализиране на загуби може да бъдат компенсирани единствено от политики за реализиране на печалби в рамките на една хомогенна рискова група.