Член 2

Определяне на размера, необходим на институцията, за да продължи да удовлетворява условията за лицензиране, както и да упражнява дейността си и да запази доверието на пазара в институцията

1.Органите за преструктуриране определят размера на необходимата рекапитализация за изпълнение на предпочетената стратегия за преструктуриране, посочена при планирането на преструктурирането.

2.Ако при оценката на възможността за успешно оздравяване се заключи, че ликвидацията на институцията чрез обичайното производство по несъстоятелност е реалистична и убедителна, размерът на рекапитализацията е нулев, освен ако органът за преструктуриране не прецени, че е нужно той да е положителна сума поради факта, че с ликвидацията не биха били постигнати в същата степен целите на преструктурирането, както ако се прибегне до алтернативна стратегия за преструктуриране.

3.Когато прави приблизителна оценка на нормативно изискуемите капиталови потребности на институцията след изпълнението на предпочетената стратегия за преструктуриране, органът за преструктуриране използва последните отчетени стойности на съответната обща рискова експозиция или знаменател на коефициента на ливъридж, както е приложимо, освен ако не са налице всички следни фактори:

а) в плана за преструктуриране се установява, обяснява и определя количествено всяка промяна на нормативно изискуемите капиталови потребности в резултат на мярка по преструктуриране;

б) промяната по буква а) се отчита при оценяването на възможността за успешно преструктуриране, за да бъде то едновременно реалистично и убедително, без с това да се засягат най-важните функции на институцията и без да се прибягва до извънредна финансова подкрепа извън участието на механизмите за финансиране на преструктурирането в съответствие с член 101, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС и с ръководещите използването им принципи, посочени в член 44, параграфи 5 и 8 от същата директива.

4.Когато посочената в параграф 3 промяна е функция от действията на даден приобретател на активи, от направленията на стопанската дейност на институцията в режим на преструктуриране, или от действията на трети страни, органът за преструктуриране изготвя обосновано обяснение за компетентния орган за осъществимостта и убедителността на тази промяна.

5.Размерът на рекапитализацията е най-малко равен на необходимия размер, за да бъдат спазени приложимите капиталови изисквания с оглед удовлетворяването на условията за упражняване на дейност, след изпълнение на предпочетената стратегия за преструктуриране.

6.Капиталовите изисквания, посочени в параграф 5, включват следното:

а) капиталовите изисквания по членове 92 и 458 от Регламент (ЕС) № 575/2013, които включват:

i) отношение на базовия собствен капитал от първи ред в размер на 4,5 % от общата рискова експозиция;

ii) отношение на капитала от първи ред в размер на 6 % от общата рискова експозиция;

iii)

отношение на обща капиталова адекватност в размер на 8 % от общата рискова експозиция;

б) всяко изискване за притежаване на собствени средства извън изискването в буква а) от настоящия параграф, по-специално по силата на член 104, параграф 1, буква а) от Директива 2013/36/ЕС;

в) минималния размер по Базел I по член 500 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) всяко приложимо изискване за коефициента на ливъридж.

7.Размерът на рекапитализацията обхваща и всяка допълнителна сума, която органът за преструктуриране прецени за необходима с оглед поддържането в достатъчна степен на доверието на пазара след преструктурирането.

8.Допълнителната сума е по подразбиране равна на определеното в глава 4, раздел 1 от Директива 2013/36/ЕС комбинирано изискване за буфер, което би се прилагало към институцията след използването на инструментите за преструктуриране.

Необходимата допълнителна сума, определена от органа за преструктуриране, може да бъде по-ниска от базовия размер, ако органът прецени, че тя ще е достатъчна, за да бъде съхранено доверието на пазара и осигурена непрекъснатостта на най-важните икономически функции на институцията и достъпът до финансиране, без да се прибягва до извънредна финансова подкрепа извън участието на механизмите за финансиране на преструктурирането в съответствие с член 101, параграф 2 и член 44, параграфи 5 и 8 от Директива 2014/59/ЕС.

При оценяването на необходимата сума за съхраняване на доверието на пазара се разглежда въпросът дали капиталовата позиция на институцията след преобразуването ще бъде подходяща спрямо текущата капиталова позиция на подобни институции.

9.Органът за преструктуриране може да прецени, след като по силата на член 4 се консултира с компетентния орган и вземе предвид предоставената му от този орган информация за бизнес модела на институцията, модела ѝ на финансиране и рисковия ѝ профил, че, независимо от разпоредбите на параграф 3, е реалистично и основателно допълнителните капиталови изисквания и изисквания за буфер, които понастоящем се прилагат към субекта, да не се прилагат — изцяло или частично — след изпълнението на стратегията за преструктуриране. В този случай съответната част от изискванията може да не бъде взимана под внимание при определянето на размера на рекапитализацията.

10.При посочената в параграф 7 оценка се отчитат капиталовите ресурси в останалите дружества от групата, за които е реалистично и основателно да се смята, че ще бъдат налични в подкрепа на пазарното доверие в субекта след преструктурирането, когато се касае за субекти, които:

а) са дъщерни дружества на група, подчинена на консолидирани МИССПП;

б) ще продължат да отговарят на условията по буква а) след изпълнението на предпочетената стратегия за преструктуриране; както и

в) е вероятно да не запазят доверието на пазара и собствения си достъп до финансиране след прилагането на предпочетената стратегия за преструктуриране.

11.Когато след изпълнението на предпочетената стратегия за преструктуриране активите, пасивите или направленията на стопанската дейност на институцията се разделят между повече от един субект, размерите на рисковите експозиции и капиталовите изисквания по параграфи 1—10 се разбират като сбора от размерите им при всеки от тези субекти.