Член 28
Водене на входящ и изходящ регистър
1. Чрез дерогация от член 147, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и при условие че въведените количества, изтеглените количества и складовите наличности могат да бъдат проверявани по всяко време на базата на търговските документи, използвани за финансова отчетност, входящият и изходящ регистър, наричан в настоящата глава „регистърът“, не е необходимо да се води от:
а) операторите, които държат складови наличности или продават само лозаро-винарски продукти в етикетирани съдове с номинален обем от 10 литра или по-малко, снабдени със затварящо приспособление за еднократна употреба, когато общото количество не надвишава 5 литра или 5 килограма в случая на концентрирана гроздова мъст, ректифицирана или не, и 100 литра за всички останали продукти;
б) операторите, продаващи напитки за консумация само на място;
в) търговци на дребно.
2. Държавите членки могат да задължат търговците, които не държат складови наличности, да водят регистъра и в този случай те могат да предвидят правилата и процедурите.
3. Държавите членки съставят и актуализират списък на операторите, които са задължени да водят регистъра. Когато такъв списък или регистър вече съществува за други цели, той може да бъде използван и за целите на настоящия регламент.
4. Регистърът се води поотделно за всяко предприятие.
Когато магазините за търговия на дребно, които продават директно на крайните потребители, са част от едно и също предприятие и се снабдяват от един или повече централни складове, принадлежащи на това предприятие, всеки такъв централен склад, без да се засяга параграф 1, буква а), води регистър по отношение на продуктите, които доставя. Доставките за магазините за продажба на дребно се записват в регистъра като изтеглени количества.
5. Регистърът се държи в помещенията, където се съхраняват продуктите.
Въпреки това, при условие че въведените количества, изтеглените количества и складовите наличности могат да бъдат проверявани по всяко време на действителното място, където продуктите се съхраняват на базата на други подкрепящи документи, компетентните органи могат да разрешат:
а)регистърът да се държи в седалището на предприятието; когато продуктите се съхраняват в различни магазини, принадлежащи на едно и също предприятие, намиращи се в една и съща местна административна единица или в местни административни единици в непосредствена близост една до друга;
б)воденето на регистъра да се възложи на специализирано в това отношение дружество.