Член 69

Статут „свободен от болест“ на сухоземни животни въз основа на неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за болестите от списъка при сухоземните животни

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за конкретната болест от списъка са следните:

а) общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б) никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е бил предаден;

в) предаването на болестотворния агент зависи изцяло от наличието на вектори от списъка и не е известено възникването на какъвто и да било друг начин на естествено предаване;

г) векторите не присъстват естествено в държавата членка или зоните от нея;

д) няма вероятност от случайно или умишлено въвеждане на вектори от списъка, което да е извършено в миналото или да бъде направено в бъдеще;

е) постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на векторите от списъка;

ж) векторите от списъка са изложени на въздействието на този критичен параметър на околната среда за период от време, достатъчен, за да ги унищожи.

2. В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а) документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б) научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в)—ж).

Ако болестта е възникнала, държавата членка предоставя документални доказателства, че надзорът е доказал с ниво на достоверност 95 %, че болестността за тази болест е била под 1 %.