Член 3

Планиране на надзора

1. Компетентният орган планира надзора на болестите от списъка и на нововъзникващите болести при сухоземни и други животни, като взема предвид следното:

а) общите изисквания за надзор въз основа на:

i) уведомяване, както е предвидено в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii) съответно ветеринарно проучване на повишена смъртност и други признаци за опасни болести или значително намаляване на производителността по неустановени причини;

iii)

проучване от страна на компетентния орган при съмнение за болест от категория Е или, ако е уместно, за нововъзникваща болест;

iv) целева животинска популация за надзор съгласно предвиденото в член 4;

v) приноса на официалния контрол и другите официални дейности съгласно предвиденото в член 7;

б) специалните изисквания за надзор:

i) в програма за надзор на равнището на Съюза;

ii) като част от задължителни или изборни програми за ликвидиране;

iii)

за доказване и запазване на статут „свободен от болест“;

iv) като част от мерките за контрол на болестите;

v) в контекста на одобрението на определени животновъдни обекти;

vi) за движението на сухоземни животни в рамките на Съюза или за въвеждането им в него.

2. Компетентният орган планира надзора на болестите от списъка и на нововъзникващите болести при водните животни, като взема предвид следното:

а) общите изисквания за надзор въз основа на:

i) уведомяване, както е предвидено в член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/429;

ii) съответно ветеринарно проучване на повишена смъртност и други признаци за опасни болести или значително намаляване на производителността по неустановени причини;

iii)

проучване от страна на компетентния орган при съмнение за болест от категория Е или, ако е уместно, за нововъзникваща болест;

iv) целева животинска популация за надзор съгласно предвиденото в член 4;

v) приноса на официалния контрол и други официални дейности съгласно предвиденото в член 7;

vi) мерките за контрол на болести;

б) специалните изисквания за надзор:

i) като част от посочената в приложение VI, част I, глава 1 схема за надзор въз основа на риска, включваща класификация на риска и редовни посещения за проверка на здравословното състояние на животните, както е предвидено в приложение VI, част I, глави 2 и 3;

ii) като част от програмите за ликвидиране, предвидени в приложение VI, част II, глави 1—6;

iii)

за доказване и запазване на статут „свободен от болест“;

iv) за доказване съгласно предвидените в приложение VI, част III, глави 1—6 програми за надзор, че животновъдните обекти, които не участват в програмата за ликвидиране, посочена в подточка ii), или които не са получили статута „свободен от болест“, посочен в подточка iii), не са инфектирани;

v) за движението на водни животни в рамките на Съюза или за въвеждането им в него.

Член 4

Целева животинска популация

1. Компетентният орган определя целевата животинска популация, която е от значение за надзора, посочен в член 3, за всяка болест от списъка и, когато е уместно, за всяка нововъзникваща болест, като включва:

а) отглеждани животни от включените в списъка животински видове;

б) диви животни от включените в списъка животински видове, ако:

i) те попадат в обхвата на програма за надзор на равнището на Съюза, на задължителна или изборна програма за ликвидиране или на надзора, необходим за предоставянето или запазването на статут „свободен от болест“;

ii) компетентният орган счете, че те представляват риск, който може да доведе до понижаване на здравния статус на други видове в дадена държава членка, зона или компартмент; или

iii)

е необходим надзор, за да се оцени спазването на ветеринарно-здравните изисквания за влизане в Съюза или за движение в рамките на Съюза.

2. За да се гарантира ранното откриване на нововъзникваща болест при животни от видове, различни от посочените в параграф 1, буква а), компетентният орган включва в целевата животинска популация отглеждани животни от видове, които не са включени в списъка за целите на съответната болест от списъка, ако се прилагат следните критерии:

а) те се придвижват към животновъдни обекти в друга държава членка, зона или компартмент; както и

б) поради броя на животните или честотата на движението компетентният орган счита, че в случай че възникне болест при този животински вид, животните представляват риск, който може да доведе до понижаване на здравния статус на други отглеждани животни в друга държава членка, зона или компартмент.

3. Компетентният орган включва в целевата животинска популация отглеждани или диви животни от видове, които не са включени в списъка за целите на съответната болест от списъка, когато компетентният орган счита, че те представляват риск за здравето на животните и хората.

Член 5

Изключване на някои отглеждани сухоземни животни от целевата животинска популация

1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а) компетентният орган може да ограничи целевата животинска популация за надзора на дадена болест, различна от болест от категория А, до категориите отглеждани животни от включените в списъка видове, които за тази болест попадат в обхвата на:

а) програми за надзор на равнището на Съюза;

б) задължителни или изборни програми за ликвидиране или надзор, необходими за предоставянето или запазването на статут „свободен от болест“; или

в) основани на надзора ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението в рамките на Съюза или с въвеждането в него.

2. Категориите на отглежданите животни, посочени в параграф 1, могат да бъдат въз основа на възрастта на животните, на техния пол, на местоположението и на вида на производството.

Член 6

Диагностични методи

1. Компетентният орган гарантира, че вземането на проби, техниките, валидирането и тълкуването на диагностичните методи за целите на надзора отговарят на:

а) специалното законодателство, прието в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429, и на съответните подробни разяснения и насоки, налични на уебсайтовете на референтните лаборатории на Европейския съюз (РЛЕС) и на Комисията;

б) когато не са обхванати от законодателството, разясненията и насоките, посочени в буква а) — на изискванията за вземане на проби, на техниките, валидирането и тълкуването на диагностичните методи, определени в измененото Ръководство за стандарти за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) („Ръководството за сухоземните животни“) или в измененото Ръководство за диагностични тестове за водни животни на OIE („Ръководството за водните животни“ ; в) когато не са обхванати от букви а) и б) от настоящия параграф — на методите, определени в член 34, параграф 2, буква б) и член 34, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625.

2. Диагностичните методи за предоставяне и запазване на статут „свободен от болест“ са определени в:

а) приложение III, раздел 1 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б) приложение III, раздел 2 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в) приложение III, раздел 3 — за ензоотична левкоза по говедата;

г) приложение III, раздел 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д) приложение III, раздел 5 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е) приложение III, раздел 6 — за вирусна диария по говедата;

ж) приложение VI, част II, глава 1, раздел 5, точка 2 — за вирусна хеморагична септицемия;

з) приложение VI, част II, глава 1, раздел 5, точка 2 — за инфекциозна хематопоетична некроза;

и) приложение VI, част II, глава 2, раздел 5, точка 2 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции (ISAV с генотип HPR-с делеции);

й) приложение VI, част II, глава 3, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Marteilia refringens;

к) приложение VI, част II, глава 4, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

л) приложение VI, част II, глава 5, раздел 5, точка 2 — за инфекция с Bonamia ostreae;

м) приложение VI, част II, глава 6, раздел 5, точка 2 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

Член 7

Принос на официалния контрол и другите официални дейности за надзора върху здравето на животните

1. Ако е уместно, компетентният орган включва в планирането на надзора, посочен в член 3 от настоящия регламент, резултата от официалния контрол и други официални дейности, определени в член 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. Този официален контрол и другите официални дейности включват:

а) предкланични и следкланични прегледи;

б) инспекции на граничните контролни пунктове;

в) официален контрол и други официални дейности на пазарите и при операции по събиране;

г) официален контрол и други официални дейности по време на транспортиране на живи животни;

д) проверки и вземане на проби в животновъдните обекти, свързани с общественото здраве;

е) всеки друг вид официален контрол, по време на който се извършва проверка или преглед на животновъдните обекти, животните или пробите.

2. Когато компетентният орган има съмнения за дадена болест от списъка или за нововъзникваща болест в контекста на официалния контрол или на други официални дейности, посочени в параграф 1, той гарантира, че всички съответни органи са уведомени. Това се извършва:

а) незабавно в случай на болест от категория А или на нововъзникваща болест;

б) своевременно в случай на други болести.

Член 8

Критерии за официално потвърждение на болести от списъка, различни от болестите от категория А, и на някои нововъзникващи болести и последващо потвърждение на огнища на болести

1. При съмнение за болести от списъка, различни от болестите от категория А, или за нововъзникваща болест компетентният орган провежда проучване за потвърждаване или отхвърляне на наличието на тази болест, когато:

а) това е необходимо за определянето на здравния статус на държавата членка, зоната или компартмента от нея; или

б) това е необходимо за събирането на необходимата информация относно възникването на болестта за всяка от следните цели:

i) да се приложат мерки за защита на здравето на животните или на хората;

ii) да се приложат ветеринарно-здравни изисквания във връзка с движението на животни или продукти; или

iii)

да се спазят изискванията, определени в програма за надзор на равнището на Съюза.

2. Компетентният орган потвърждава възникването на огнище на болестите, посочени в параграф 1, когато е класифицирал животно или група животни като потвърден случай на тези болести съгласно член 9, параграф 2.

Член 9

Определения на случая

1. Компетентният орган класифицира дадено животно или група животни като случай на съмнение за болест от списъка или на нововъзникваща болест, когато:

а) заключенията от клиничните или постморталните прегледи или лабораторните изследвания сочат наличие на показателни клинични признаци, постмортални лезии или хистологични находки за дадената болест;

б) резултатът или резултатите от даден диагностичен метод сочат вероятното наличие на болестта в проба от животно или от група животни; или

в) е установена епидемиологична връзка с потвърден случай.

2. Компетентният орган класифицира дадено животно или група животни като потвърден случай на болест от списъка или нововъзникваща болест, когато:

а) болестотворният агент, с изключение на ваксинните щамове, е изолиран от проба от животно или от група животни;

б) в проба от животно или от група животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или имат епидемиологична връзка със случай на съмнение или с потвърден случай, е установено наличие на антиген или на нуклеинова киселина, характерна за болестотворния агент, които не са следствие от ваксинация; или

в) в проба от животно или от група животни, които проявяват клинични признаци, присъщи на болестта, или имат епидемиологична връзка със случай на съмнение или с потвърден случай, е получен положителен резултат от непряк диагностичен метод, което не е следствие от ваксинация.

3. Специфичните за всяка отделна болест определения на случай на съмнение и на потвърден случай на болестите от списъка са определени в приложение I за сухоземните животни и в приложение VI, част II, глави 1—6, раздел 5, точка 3 за водните животни.

4. При липса на специфични за всяка отделна болест определения, както е предвидено в параграф 3, критериите, определени в параграфи 1 и 2, се прилагат за определения на случай на съмнение и на потвърден случай на болестите от списъка и, по целесъобразност, на нововъзникващи болести.

Член 10

Критерии и съдържание на програмите за надзор на равнището на Съюза

1. Дадена болест от категория E е предмет на програма за надзор на равнището на Съюза в съответствие с член 28 от Регламент (ЕС) 2016/429, ако отговаря на всички критерии по-долу:

а) поражда конкретна заплаха за живота на животните и евентуално на хората на цялата територия на Съюза, с евентуални сериозни икономически последици за селскостопанската общност и икономиката като цяло;

б) възможно е развитие на профила на болестта, по-специално по отношение на риска за здравето на хората и на животните;

в) инфектираните диви животни пораждат конкретна заплаха за въвеждането на болестта в част или в цялата територия на Съюза;

г) редовното получаване чрез надзор на редовно актуализирана информация относно развитието на разпространението на болестта и относно характеристиката на болестотворния агент, са от основно значение, за да може да бъде извършена оценка на тези рискове и в съответствие с това да бъдат адаптирани ограничителните мерки.

2. Компетентният орган изпълнява програмите за надзор на равнището на Съюза във връзка със съответната болест съгласно съдържанието, посочено в приложение II.

Член 11

Информация, която да бъде включена при представянето и докладването относно програмите за надзор на равнището на Съюза

1. При представянето на програма за надзор на равнището на Съюза компетентният орган включва най-малко следната информация:

а) описание на епидемиологичната обстановка по отношение на болестта преди началната дата на изпълнение на програмата и данни за епидемиологичното развитие на болестта;

б) целева животинска популация, епидемиологични единици и зони, обхванати от програмата;

в) организация на компетентния орган, надзор върху изпълнението на програмата, официален контрол, който ще бъде извършван по време на изпълнението на програмата, и роля на всички съответни оператори, специалисти в областта на здравеопазването на животните, ветеринарни лекари, лаборатории в областта на здравеопазването на животните и други заинтересовани физически или юридически лица;

г) описание и определяне на границите на географските и административните райони, в които ще се изпълнява програмата;

д) показатели за измерване на напредъка на програмата;

е) използвани диагностични методи, брой изследвани проби, честота на изследванията и схеми за вземане на проби;

ж) рискови фактори, които да бъдат взети под внимание при планирането на целеви надзор въз основа на риска.

2. При докладването относно програма за надзор на равнището на Съюза компетентният орган включва в доклада най-малко следната информация:

а) описание на приложените мерки и получените резултати въз основа на информацията, посочена в параграф 1, букви б) и г)—е); както и

б) резултатите от последващите действия във връзка с епидемиологичното развитие на болестта при случай на съмнение или потвърден случай.

Член 12

Стратегия за контрол на болестите във връзка с ликвидирането на болестите от категории В и С при сухоземните животни

1. Когато въвежда задължителна програма за ликвидиране на болест от категория В или изборна програма за ликвидиране на болест от категория С при сухоземните животни, компетентният орган основава тези програми на стратегия за контрол на болестите, в която за всяка отделна болест се включва следното:

а) територията и животинската популация, обхванати от програмата за ликвидиране, както е предвидено в член 13, параграф 1;

б) продължителността на програмата за ликвидиране, както е предвидено в член 15, включително нейните крайни и междинни цели съгласно предвиденото в член 14; както и

в) специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в:

i) членове 16—31 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis, инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), ензоотична левкоза по говедата, инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит и инфекция с вируса на болестта на Ауески и на вирусната диария по говедата;

ii) членове 32—36 — за инфекция с вируса на бяс;

iii)

членове 37—45 — за инфекция с вируса на болестта син език.

2. Компетентният орган може да включи в програмата за ликвидиране координирани мерки по общите си сухоземни или водни граници с други държави членки или с трети държави с цел да се гарантира, че целите на програмата ще бъдат постигнати и резултатът ще бъде дълготраен.

Ако не е въведена подобна координация, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране, ако е осъществимо, ефективни мерки за ограничаване на риска, включително засилен надзор.

Член 13

Териториален обхват и животински популации

1. Компетентният орган определя обхвата на програмата за ликвидиране, в т.ч.:

а) обхванатата територия; както и

б) целевата животинска популация и, при необходимост, допълнителни животински популации.

2. Територията, обхваната от програмата за ликвидиране, посочена в параграф 1, буква а), е:

а) цялата територия на държавата членка; или

б) една или няколко зони, при условие че всяка отделна зона отговаря на административна(и) единица(и) от най-малко 2 000km2 и включва поне един от районите, установени в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2016/429.

3. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 2 компетентният орган може да определи зони, по-малки от 2 000km2, като вземе предвид:

а) минимална площ, която не е значително по-малка от 2 000km2; или

б) наличието на естествени прегради, които са от значение предвид профила на болестта.

Член 14

Крайни и междинни цели

1. Компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени крайни цели, които обхващат всички определени в член 72 специфични за всяка отделна болест изисквания, свързани с предоставянето на статут „свободен от болест“.

2. За да се отрази постигнатият напредък по отношение на крайните цели, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени междинни годишни или многогодишни цели. В тези междинни цели се включват:

а) всички специфични за всяка отделна болест изисквания, посочени в параграф 1; както и

б) ако е необходимо, допълнителни изисквания, които не са включени в критериите за предоставяне на статут „свободен от болест“, за да се оцени напредъкът по отношение на ликвидирането.

Член 15

Срок на прилагане

1. Компетентният орган включва в програмите за ликвидиране срока на прилагане, като взема под внимание първоначалното положение и междинните цели, посочени в член 14, параграф 2.

2. По отношение на болестите от категория С срокът на прилагане на програмата за ликвидиране не надвишава 6 години, считано от датата на нейното първоначално одобрение от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429. В надлежно обосновани случаи при поискване от страна на държавите членки Комисията може да удължи срока на прилагане на програмата за ликвидиране с още 6 години.

Член 16

Стратегия за контрол на болестите въз основа на статута „свободен от болест“ на равнище животновъден обект

1. Компетентният орган разработва стратегията за контрол на болестите към дадена програма за ликвидиране по отношение на целевите животински популации, отглеждани в животновъдни обекти, във връзка със следните болести при сухоземните животни:

а) инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б) инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в) ензоотична левкоза по говедата;

г) инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д) инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е) вирусна диария по говедата.

2. Стратегиите за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране, посочени в параграф 1, се основават на:

а) прилагането на специфични за всяка отделна болест мерки, определени в членове 18—31, до постигане на статут „свободен от болест“ от всички съответни животновъдни обекти;

б) предоставянето, спирането и отнемането на статута „свободен от болест“ от страна на компетентния орган на всички съответни животновъдни обекти;

в) прилагането на мерки за биологичната сигурност и на други мерки за ограничаване на риска;

г) изборното изпълнение на програми за ваксинация.

Член 17

Целеви и допълнителни животински популации за програми за ликвидиране на някои болести

1. Компетентният орган прилага дадена задължителна програма за ликвидиране по отношение на следните целеви животински популации:

а) при инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis — отглеждани говеда, отглеждани овце и отглеждани кози;

б) при инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) — отглеждани говеда.

2. Компетентният орган прилага изборната програма за ликвидиране по отношение на следните целеви животински популации:

а) при ензоотична левкоза по говедата — отглеждани говеда;

б) при инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит — отглеждани говеда;

в) при инфекция с вируса на болестта на Ауески — отглеждани свине;

г) при вирусна диария по говедата — отглеждани говеда.

3. Компетентният орган включва допълнителни животински популации, когато счете, че тези животни пораждат значителен риск за здравния статус на животните, посочени в параграфи 1 или 2.

Член 18

Задължения на операторите във връзка с програмите за ликвидиране на някои болести

1. Операторите на животновъдни обекти, различни от кланици, в които обекти се отглеждат целевите животински популации, посочени в член 17, отговарят на следните общи и специфични за всяка отделна болест изисквания за получаване и запазване на статута „свободен от болест“ на животновъдните обекти:

а) общи изисквания:

i) надзор на целевите и допълнителните животински популации за съответната болест съгласно разпоредбите на компетентния орган в съответствие с член 3, параграф 1;

ii) при движение на животни от целевите животински популации — гарантиране, че здравният статус на животновъдните обекти не е изложен на риск поради транспортиране или въвеждане в животновъдните обекти за животни от целевата или от допълнителните животински популации или на продукти от тях;

iii)

ваксинация на отглежданите животни от целевите животински популации срещу съответната болест;

iv) мерки за контрол на болестите в случай на съмнение или на потвърждение на болестта;

v) всякакви допълнителни мерки, считани за необходими от компетентния орган, в които може да се включи по целесъобразност разделянето на животните според здравния им статус чрез мерки за физическа защита и управленски мерки;

б) специфични за всяка отделна болест изисквания, определени в:

i) приложение IV, част I, глави 1 и 2 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii) приложение IV, част II, глава 1 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv) приложение IV, част IV, глава 1 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v) приложение IV, част V, глава 1 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi) приложение IV, част VI, глава 1 — за вирусна диария по говедата.

2. Операторите на кланици, в които се държат и колят животни от целевите животински популации, посочени в член 17, отговарят на общите изисквания, определени в параграф 1, буква а), подточки i), iv) и v).

Член 19

Дерогация по отношение на предоставянето на статут „свободен от болест“ на животновъдните обекти

Чрез дерогация от член 18 и при условие че съответните целеви животински популации отговарят на общите изисквания, определени в член 18, параграф 1, буква а), компетентният орган може да реши, че задълженията на операторите за получаване и запазване на статут „свободен от болест“, определени в член 18, параграф 1, не се прилагат за оператори на следните животновъдни обекти:

а)обособени специализирани животновъдни обекти;

б)животновъдни обекти, в които се държат животни само за операции по събиране;

в)животновъдни обекти, в които се отглеждат животни само за целите на представления с животни;

г)пътуващи циркове.

Член 20

Задължение на компетентния орган за предоставяне, спиране и отнемане на статут „свободен от болест“

1. Компетентният орган предоставя статут „свободен от болест“ на равнище животновъден обект при спазване от страна на операторите на животновъдните обекти на определените в член 18 изисквания.

2. Компетентният орган спира или отнема статута „свободен от болест“ на равнище животновъден обект, когато са изпълнени условията за неговото спиране или отнемане. Тези условия са определени в:

а) приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздели 3 и 4 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

б) приложение IV, част II, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

в) приложение IV, част III, глава 1, раздели 3 и 4 — за ензоотична левкоза по говедата;

г) приложение IV, част IV, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

д) приложение IV, част V, глава 1, раздели 3 и 4 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

е) приложение IV, част VI, глава 1, раздели 3 и 4 — за вирусна диария по говедата.

3. Компетентният орган определя:

а) подробностите за режима на изследване, включително, когато е необходимо, специфичните за всяка отделна болест изисквания, посочени в член 18, параграф 1, буква б), при спиране или отнемане на статута „свободен от болест“; както и

б) максималния срок, за който може да бъде спрян статутът „свободен от болест“, когато е налице нарушаване на условията, посочени в параграф 2.

4. Компетентният орган може да определя отличителен здравен статус на различни епидемиологични единици от един и същ животновъден обект, при условие че операторът на този обект:

а) е представил на вниманието на компетентния орган информацията относно различните епидемиологични единици, установени в рамките на животновъдния обект, на който ще се предоставя отличителен здравен статус, преди да е възникнало каквото и да било съмнение или преди потвърждение за болестта, в съответствие с членове 21 и 24;

б) е създал система за проследяване на движението на животни и зародишни продукти до, от и между епидемиологичните единици, до която компетентният орган има достъп при поискване; както и

в) е разделил епидемиологичните единици чрез физически и управленски средства и отговаря на всички мерки за ограничаване на риска, изисквани от компетентния орган за тази цел.

Член 21

Мерки за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1. При съмнение за случай на болест от значение компетентният орган провежда проучвания, започва епидемиологично проучване и спира статута „свободен от болест“ на животновъдния обект, където е възникнал случаят на съмнение, до приключването на проучванията и на епидемиологичното проучване.

2. До получаването на резултата от проучванията и от епидемиологичното проучване, посочени в параграф 1, компетентният орган:

а) забранява движението на животни от съответната целева животинска популация извън животновъдния обект, освен ако е разрешил незабавното им клане в определена кланица;

б) когато счита, че е необходимо за овладяването на риска от разпространение на болестта:

i) когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение в животновъдния обект;

ii) ограничава въвеждането на животни от съответната целева животинска популация в животновъдния обект;

iii)

ограничава движението на продукти от съответната целева животинска популация от или до животновъдния обект.

3. Компетентният орган запазва мерките, посочени в параграфи 1 и 2, до отхвърлянето или потвърждението на наличието на болестта.

Член 22

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1. Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 21, като включва:

а) съответните допълни животински популации, отглеждани в животновъдния обект;

б) всеки животновъден обект, който има епидемиологична връзка с обекта, където е възникнал случаят на съмнение.

2. Ако има съмнение за наличие на болестта при диви животни, когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 21, като включва животновъдните обекти, които са изложени на риск от инфекция.

Член 23

Дерогации от мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1. Чрез дерогация от член 21, параграф 1, по надлежно обосновани причини компетентният орган може да реши да не спира статута „свободен от болест“ на целия животновъден обект, когато в него има различни епидемиологични единици, както е посочено в член 20, параграф 4.

2. Чрез дерогация от член 21, параграф 2, буква а) компетентният орган може да разреши движението на животни от съответната целева животинска популация до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а) движението на животните се извършва само чрез директно транспортиране;

б) в животновъдния обект по местоназначение животните се отглеждат в затворени съоръжения, без да влизат в контакт с отглежданите животни с по-висок здравен статус или с диви животни от включените в списъка видове за съответната болест.

3. Чрез дерогация от член 21, параграф 2, буква а) при болест от категория C компетентният орган може да разреши движението на животни от съответната целева животинска популация, при условие че при необходимост тяхното придвижване се извършва чрез директно транспортиране до животновъден обект, разположен в област, която не е със статут „свободна от болест“ и не е обхваната от изборна програма за ликвидиране.

4. Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 2, компетентният орган:

а) спира статута „свободен от болест“ на животновъдния обект по местоназначение за животните, които попадат в обхвата на дерогациите, до приключване на проучванията, посочени в член 21, параграф 1;

б) до приключване на проучванията, посочени в член 21, параграф 1, забранява движението на животни от този животновъден обект, освен когато е разрешил директното им транспортиране до определена кланица за незабавното им клане;

в) при съмнение за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis или с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis) запазва забраната, посочена в буква б), след приключването на проучването, докато бъдат заклани всички животни, които са придвижени до животновъдния обект въз основа на дерогацията, предвидена в параграф 2.

5. Компетентният орган може да използва дерогациите, предвидени в параграфи 1—3, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, попадащи в обхвата на дерогациите:

а) прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта; както и

б) предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска.

Член 24

Официално потвърждение на някои болести и мерки за контрол на болестите

1. Ако даден случай на болест бъде потвърден, компетентният орган:

а) отнема статута „свободен от болест“ на инфектирания(те) животновъден(и) обект(и);

б) прилага мерките, определени в членове 25—31, в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) компетентният орган може да ограничи отнемането на статута „свободен от болест“ до епидемиологичните единици, в които е бил потвърден случай на болест.

3. Ако болестта е потвърдена при диви животни, при необходимост компетентният орган извършва епидемиологично проучване и проучвания, както е предвидено в член 25. Ако компетентният орган счете за необходимо с цел да се предотврати разпространението на болестта, той:

а) разпорежда да се предприемат съответни мерки за контрол на болестите, както е предвидено в членове 21—25 и в член 30, в животновъдните обекти, където се отглеждат целевата и допълнителните животински популации;

б) извършва или разпорежда да бъдат извършени друга пропорционални и необходими мерки за профилактика, надзор и контрол на болести по отношение на съответната популация на диви животни или в нейното местообитание.

Член 25

Епидемиологично проучване и проучвания при потвърждение на определени болести

1. Когато даден случай бъде потвърден, компетентният орган:

а) извършва епидемиологично проучване;

б) провежда проучвания и прилага мерките, определени в член 21, във всички епидемиологично свързани животновъдни обекти; както и

в) адаптира надзора към установените рискови фактори, като взема под внимание заключенията от епидемиологичното проучване.

2. Ако при епидемиологичното проучване са установени епидемиологични връзки между отглеждани и диви животни, компетентният орган отчита необходимостта от провеждане на проучване на диви животни от допълнителни животински популации.

3. Компетентният орган уведомява за ситуацията възможно най-скоро:

а) операторите и съответните органи от държавите членки, засегнати от епидемиологичните връзки с потвърдения случай; както и

б) компетентните органи от други държави членки или трети държави, които могат да бъдат засегнати от епидемиологичните връзки с инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

Член 26

Движение на животни до или от инфектирани животновъдни обекти

1. Компетентният орган забранява движението на животни от целевата животинска популация извън инфектирания животновъден обект, освен ако е разрешил незабавното им клане в определена кланица.

2. Когато компетентният орган счете за необходимо с цел да се предотврати разпространението на болестта, той:

а) когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение и на потвърдените случаи в животновъдния обект;

б) ограничава движението на животни от целевата животинска популация в рамките на животновъдния обект;

в) ограничава въвеждането на животни от целевата животинска популация в животновъдния обект;

г) ограничава движението на продукти от целевата животинска популация от и до инфектирания животновъден обект.

3. Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките в параграфи 1 и 2, като включва животни и продукти от допълнителни животински популации, за да се предотврати разпространението на болестта.

Член 27

Изследване и отстраняване на животни от инфектирани животновъдни обекти

1. След потвърждаване на болестта компетентният орган разпорежда да се извършат следните изследвания в инфектираните животновъдни обекти в рамките на определен от него максимален срок:

а) изследване на животните, чиито изследвания се считат за необходими, за да се завърши епидемиологичното проучване;

б) изследвания с цел възстановяване на статута „свободен от болест“, както е определено в:

i) приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздел 4 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii) приложение IV, част II, глава 1, раздел 4 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1, раздел 4 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv) приложение IV, част IV, глава 1, раздел 4 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v) приложение IV, част V, глава 1, раздел 4 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi) приложение IV, част VI, глава 1, раздел 4 — за вирусна диария по говедата; както и

в) всяко допълнително изследване, което счете за необходимо, за да се гарантира бързото откриване на инфектирани животни, които могат да допринесат за разпространението на болестта.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) не се разпорежда извършване на изследвания, когато статутът „свободен от болест“ е възстановен съгласно предвиденото в:

i) приложение IV, част I, глави 1 и 2, раздел 1, точка 2 — за инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis;

ii) приложение IV, част II, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis);

iii)

приложение IV, част III, глава 1, раздел 1, точка 2 — за ензоотична левкоза по говедата;

iv) приложение IV, част IV, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит;

v) приложение IV, част V, глава 1, раздел 1, точка 2 — за инфекция с вируса на болестта на Ауески;

vi) приложение IV, част VI, глава 1, раздел 1, точка 2 — за вирусна диария по говедата.

3. Компетентният орган разпорежда всички животни в инфектираните животновъдни обекти, признати за потвърдени случаи, а при необходимост — и признатите за случаи на съмнение, да бъдат заклани в рамките на определен от него максимален срок.

4. Клането на животните, посочени в параграф 3, се извършва под официален надзор в определена кланица.

5. Компетентният орган може да разпореди някои или всички животни, посочени в параграф 3, да бъдат умъртвени и унищожени, вместо да бъдат заклани.

6. Компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в настоящия член, като включва животни от допълнителни животински популации, когато това е необходимо за ликвидирането на болестта в инфектираните животновъдни обекти.

Член 28

Управление на продукти от инфектирани животновъдни обекти

1. За всички животновъдни обекти, инфектирани с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis или с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis), компетентният орган разпорежда:

а) млякото от животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, да се използва за хранене само на животни в същия животновъден обект, след като бъде преработено, за да се гарантира инактивирането на болестотворния агент, или да бъде унищожено;

б) оборският тор, сламата, фуражът или всякакви други материали и вещества, влизали в контакт с животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, или със замърсен материал, да се съберат и унищожат възможно най-бързо или, след извършване на необходимата оценка на риска, да се складират и преработят, за да се намали рискът от разпространение на болестта до приемливо ниво.

2. При инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis компетентният орган разпорежда фетусите, мъртвородените животни, животните, умрели от болестта след раждането, и плацентите да бъдат събрани и унищожени във всички инфектирани животновъдни обекти.

3. При инфекция с болест от категория C, когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда да се приложат всички подходящи мерки, предвидени в параграфи 1 и 2.

4. Когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда извършването на обратно проследяване, преработката или унищожаването на всички продукти от инфектирани животновъдни обекти, които могат да представляват риск от разпространение на болестта или да засегнат здравето на хората.

Член 29

Дерогации от ограничението за движение на животни от инфектирани животновъдни обекти

1. Чрез дерогация от член 26, параграф 1 компетентният орган може да разреши движението на клинично здрави животни, различни от животните, които представляват потвърдени случаи на болестта, до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а) движението не застрашава здравния статус на животните в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него;

б) движението на животните се извършва само чрез директно транспортиране; както и

в) в животновъдния обект по местоназначение животните се отглеждат в затворени съоръжения, без да влизат в контакт с отглежданите животни с по-висок здравен статус или с диви животни от включените в списъка видове за съответната болест.

2. Чрез дерогация от член 26, параграф 1 при болест от категория С компетентният орган може да разреши движението на клинично здрави животни от съответната целева животинска популация, различни от животните, които представляват потвърдени случаи на болестта, при условие че:

а) при необходимост тяхното придвижване се извършва чрез директно транспортиране до животновъден обект, разположен в област, която не е със статут „свободна от болест“ и не е обхваната от изборна програма за ликвидиране; както и

б) движението не застрашава здравния статус на целевите или на допълнителните животински популации в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него.

3. Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган отнема статута „свободен от болест“ на животновъдния обект по местоназначение за животните, които попадат в обхвата на дерогацията, и:

а) разпорежда животните да бъдат придвижени чрез директно транспортиране от животновъдния обект по местоназначение до определена кланица за незабавно клане в рамките на определен от него максимален срок; или

б) при болест от категория С — разпорежда да се предприемат мерките за контрол на болести, определени в членове 26—30, до възстановяването на статута „свободен от болест“;

4. Компетентният орган може да използва дерогациите, предвидени в параграфи 1 и 2, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, които попадат в обхвата на дерогациите:

а) прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта; както и

б) предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска.

Член 30

Почистване, дезинфекция и други мерки за предотвратяване на разпространението на инфекции

1. Компетентният орган разпорежда на операторите на всички заразени животновъдни обекти и на тези, които получават животни от такива обекти, да извършат почистване и дезинфекция или, по целесъобразност, безопасно унищожаване на:

а) всички части на животновъдните обекти, които може да са били заразени, след отстраняването на животните, които представляват потвърдени случаи и случаи на съмнение за болест и преди повторното заселване;

б) всички фуражи, материали, вещества, животновъдно, медицинско и производствено оборудване, които може да са били замърсени;

в) всички защитни облекла или предпазни средства, използвани от операторите и от посетителите;

г) всички транспортни средства, контейнери и оборудване след транспортирането на животни или продукти от инфектирани животновъдни обекти;

д) местата за товарене на животни след всяко използване.

2. Компетентният орган одобрява протокола за почистване и дезинфекция.

3. Компетентният орган извършва надзор над почистването и дезинфекцията или, по целесъобразност, на безопасното унищожаване, като не възстановява или не предоставя отново статут „свободен от болест“ на животновъдния обект, докато не счете, че почистването и дезинфекцията или, по целесъобразност, безопасното унищожаване са приключили.

4. Въз основа на оценка на риска компетентният орган може да счете дадено пасище за заразено и да забрани използването му за отглеждани животни с по-висок здравен статус от този на целевата животинска популация или, ако е целесъобразно от епидемиологична гледна точка, за допълнителни животински популации за срок, достатъчен рискът от упорито запазване на болестотворния агент да бъде счетен за незначителен.

Член 31

Мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на повторно инфектиране

Преди или при отмяна на мерките за контрол на болестите компетентният орган разпорежда да се предприемат пропорционални мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати повторното инфектиране на животновъдния обект, като се вземат предвид съответните рискови фактори, установени от резултатите от епидемиологичното проучване. При тези мерки се взема под внимание най-малко следното:

а)упоритото запазване на болестотворния агент в околната среда или при дивите животни; както и

б)мерките за биологична сигурност, които са адаптирани към специфичните характеристики на животновъдния обект.

Член 32

Стратегия за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1. При въвеждането на програма за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс компетентният орган основава тази програма на стратегия за контрол на болестите, която включва:

а) ваксиниране на животните от целевата животинска популация, които той счита за целесъобразно;

б) прилагане на мерки за намаляване на риска от контакт с инфектирани животни;

в) контрол на риска от разпространяване и въвеждане на болестта на територията на съответната държава членка.

2. Компетентният орган изпълнява програмата за ликвидиране, като взема предвид, че тя е:

а) основана на оценка на риска, която при необходимост се актуализира в съответствие с развитието на епидемиологичната обстановка;

б) подкрепена от кампании за информиране на обществеността, в които участват всички заинтересовани страни;

в) координирана, ако това е необходимо, със съответните органи, които отговарят за общественото здраве, за популациите на дивите животни или за лова;

г) оценена по мащаб съгласно териториалния подход, основан на риска.

3. Компетентният орган може да взема участие в изпълнението на програми за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс в трета държава или територия с цел предотвратяване на риска от разпространение и въвеждане на инфекцията с вируса на бяс на територията на неговата държава членка.

Член 33

Целева животинска популация за програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1. Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс по отношение на следната целева животинска популация: видове отглеждани и диви животни от следните семейства: Carnivora (Хищници), Bovidae (Кухороги), Suidae (Свине), Equidae (Еднокопитни), Cervidae (Еленови) и Camelidae (Камили).

2. Компетентният орган насочва мерките в програмата за ликвидиране предимно към дивите лисици, които представляват основният резервоар на вируса на бяс.

3. Компетентният орган прилага мерките по програмата за ликвидиране на болестта по отношение на други целеви животински популации, различни от дивите лисици, когато счете, че тези животни пораждат значителен риск.

4. Компетентният орган може да включи в целевата животинска популация, обект на надзора по член 4, диви животни от видовете от разред Chiroptera (Прилепи).

Член 34

Задължения на компетентния орган в контекста на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на бяс

1. Компетентният орган:

а) извършва надзор на инфекцията с вируса на бяс с цел:

i) ранно откриване на инфекцията; както и

ii) проследяване на тенденцията в броя на инфектираните животни, при което съгласно подхода, основан на риска, се включва събирането и изследването на диви лисици и други диви хищници, които са открити мъртви;

б) при съмнение или потвърждение на инфекция с вируса на бяс, както е определено в членове 35 и 36, прилага мерки за контрол на болести;

в) прилагане, ако е необходимо, на мерки за ограничаване на риска с оглед предотвратяване на разпространението на вируса на бяс чрез движението на кучета, котки и порове.

2. Когато счете за необходимо, компетентният орган разпорежда:

а) ваксиниране и наблюдение на ефективността на ваксинацията в съответствие с приложение V, част I, глава 1, раздел 2 на дивите лисици и, по целесъобразност, на други животни, посочени в член 33, параграф 3;

б) идентификация и регистрация на кучетата, котките и поровете;

в) ограничение на движението на съответните отглеждани животни от видове, посочени в член 33, параграф 3, които не са ваксинирани срещу инфекция с вируса на бяс в съответствие с приложение V, част I, глава 1, раздел 1;

г) прилагане на мерките, предвидени в член 35, когато дадено животно от включените в списъка видове рани човек или животно без обяснима причина и противно на нормалното му поведение, или при проява на неочаквана промяна в поведението му, последвана от смърт в рамките на 10 дни.

Член 35

Мерки за контрол на болестите при съмнение за инфекция с вируса на бяс

При съмнение за инфекция с вируса на бяс компетентният орган:

а)провежда допълнителни проучвания за потвърждаване или отхвърляне на наличието на болестта;

б)разпорежда съответни ограничения на движението или умъртвяване на животните, които представляват случай на съмнение за болестта, с цел да хората и животните да бъдат предпазени от риска от инфектиране до получаването на резултатите от проучванията;

в)разпорежда всякакви обосновани мерки за ограничаване на риска с цел намаляване на опасността от по-нататъшно предаване на инфекцията с вируса на бяс на хората или на животните.

Член 36

Мерки за контрол на болестите при потвърждение на инфекция с вируса на бяс

При потвърдена инфекция с вируса на бяс компетентният орган предприема мерки за предотвратяване на по-нататъшното предаване на болестта на животните и на хората, като за тази цел:

а)извършва епидемиологично проучване, което включва идентифицирането на съответния щам на вируса на бяс, за да бъдат опредени вероятният източник на инфекцията и епидемиологичните връзки;

б)освен ако счете, че са необходими допълнителни проучвания, той отхвърля наличието на инфекция с вируса на бяс при животни, които имат епидемиологична връзка, когато:

i)е изминал минимален период от 3 месеца от възникналата епидемиологична връзка с потвърдения случай; както и

ii)при тези животни не са установени никакви клинични признаци;

в)когато счете за необходимо, той предприема една или повече от мерките, определени в членове 34 и 35;

г)гарантира, че труповете на инфектирани диви животни, които представляват потвърдени случаи на болестта, са унищожени или преработени в съответствие с правилата, определени в член 12 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 37

Стратегия за контрол на болестите в рамките на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1. При създаването на изборна програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган основава тази програма на стратегия за контрол на болестите, която включва:

а) надзор на инфекция с вируса на болестта син език в съответствие с изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 1;

б) ваксинация на съответната целева животинска популация с оглед на ликвидирането на болестта чрез редовни кампании за ваксинация, които да бъдат приложени, ако е целесъобразно, в съответствие с дългосрочна стратегия;

в) ограничения на движението на целевата животинска популация в съответствие с изискванията, определени в членове 43 и 45;

г) мерки за ограничаване на риска с цел свеждане до минимум на предаването на инфекция с вируса на болестта син език посредством вектори.

2. Компетентният орган изпълнява програмата за ликвидиране, като взема предвид следното:

а) задължението за откриване и ликвидиране на всички серотипове 1—24, намиращи се на територията, обхваната от програмата за ликвидиране;

б) територията, обхваната от програмата за ликвидиране, представлява:

i) цялата територия на държавата членка; или

ii) зона или зони, в които се включва територия в радиус от най-малко 150 km от всеки отделен инфектиран животновъден обект.

3. Чрез дерогация от параграф 2, буква б), подточка ii) компетентният орган може да адаптира зоната(те), обхваната(ти) от програмата за ликвидиране, в съответствие с:

а) географското положение на заразения(те) животновъден(и) обект(и) и границите на съответните административни единици;

б) екологичните и метеорологичните условия;

в) количеството, активността и разпределението на векторите, намиращи се в зоната(те);

г) съответните серотипове на вируса на болестта син език;

д) резултатите от епидемиологичното проучване, предвидено в член 42;

е) резултатите от дейностите по надзора.

Член 38

Целеви и допълнителни животински популации, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1. Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език по отношение на следната целева животинска популация: видове отглеждани животни от семейства Antilocapridae (Вилороги), Bovidae (Кухороги), Camelidae (Камили), Cervidae (Еленови), Giraffidae (Жирафови), Moschidae (Кабаргови) и Tragulidae (Мишевидни елени).

2. Когато счете за необходимо, компетентният орган прилага програмата за ликвидиране по отношение на следните допълнителни животински популации: видове диви животни от семейства Antilocapridae (Вилороги), Bovidae (Кухороги), Camelidae (Камили), Cervidae (Еленови), Giraffidae (Жирафови), Moschidae (Кабаргови) и Tragulidae (Мишевидни елени).

Член 39

Задължения на операторите в контекста на програмите за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1. Операторите на животновъдни обекти, различни от кланици, където се отглеждат животни от целевите животински популации, посочени в член 38, параграф 1:

а) изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с надзора върху животните от целевата животинска популация;

б) изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с ентомологичния надзор;

в) извършват ваксинация на животни от целевата животинска популация съгласно разпорежданията на компетентния орган;

г) при съмнение или потвърждение на болестта прилагат мерки за контрол на болестта съгласно разпорежданията на компетентния орган;

д) спазват изискванията във връзка с движението съгласно разпорежданията на компетентния орган;

е) прилагат допълнителни мерки, счетени за необходими от компетентния орган, които може да включват, ако е целесъобразно, защита на отглеждани животни от нападения на вектори в зависимост от здравния статус на животните.

2. Операторите на кланици, където се държат и колят животни от целевите животински популации, посочени в член 38, параграф 1:

а) изпълняват изискванията, за които е разпоредил компетентният орган, във връзка с надзора върху животните от целевата животинска популация;

б) при съмнение или потвърждение на болестта прилагат мерки за контрол на болестта съгласно разпорежданията на компетентния орган;

в) прилагат допълнителни мерки, счетени за необходими от компетентния орган, които може да включват, ако е целесъобразно, защита на отглеждани животни от нападения на вектори в зависимост от здравния статус на животните.

Член 40

Задължения на компетентния орган в контекста на програмите за ликвидиране на инфекции с вируса на болестта син език

1. На обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, посочена в член 37, параграф 2, буква б), компетентният орган:

а) картографира обхванатата територия в група от географски единици съгласно посоченото в приложение V, част II, глава 1, раздел 4, точка 1;

б) осъществява надзор върху инфекцията с вируса на болестта син език във всяка отделна географска единица, когато това е от значение по отношение на епидемиологичната обстановка, в съответствие с изискванията, определени в приложение V, част II, глава 1;

в) при съмнение или потвърждение на болестта прилага мерките за контрол на болести, определени в членове 41 и 42;

г) разпорежда на операторите на животновъдни обекти за говеда, овце или кози и, при необходимост, за други целеви животински популации да ваксинират животните си; както и

д) прилага изискванията по членове 43 и 45 за движението на животни от целевата животинска популация.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква г) компетентният орган може да реши да не разпорежда на операторите да ваксинират животните си, ако след оценка на риска бъде надлежно обосновано, че прилагането на други мерки е достатъчно за ликвидирането на болестта.

3. Когато счете за необходимо и ако е възможно, компетентният орган установява област, свободна от вируса на болестта син език през определен сезон, както е предвидено в приложение V, част II, глава 5. В такъв случай компетентният орган предоставя на разположение на Комисията и на останалите държави членки:

а) информация, доказваща изпълнението на специфичните критерии за определянето на периода, който е свободен от вируса на болестта син език през определен сезон;

б) началната и крайната дата на периода;

в) информация, доказваща прекратяването на предаването на вируса на болестта син език в областта; както и

г) разграничаването на областта, която отговаря на минималните изисквания, определени в член 13.

Член 41

Мерки за контрол на болестите при съмнение за инфекция с вируса на болестта син език

1. При съмнение за инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган провежда проучване с цел потвърждаване или отхвърляне на болестта.

2. До получаването на резултата от проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган:

а) ограничава движението на животни и на зародишни продукти от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат, освен ако има разрешение за движението им с цел незабавно клане;

б) когато е необходимо и технически осъществимо, разпорежда предприемане на съответни мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати или намали излагането на животните от целевата животинска популация на нападения на вектори.

3. Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, предвидени в параграфи 1 и 2, за животновъдни обекти, в които излагането на животни от целевата животинска популация на действието на инфекциозни вектори е било сходно с това на случаите на съмнение за болестта.

4. Мерките, предвидени в настоящия член, могат да бъдат отменени, когато компетентният орган счете, че те вече не са необходими за ограничаване на риска от разпространение на болестта.

Член 42

Мерки за контрол на болестите при потвърждение на инфекция с вируса на болестта син език

1. При потвърждение на инфекция с вируса на болестта син език компетентният орган:

а) потвърждава възникването на огнище и ако е необходимо, установява зоната, обхваната от програма за ликвидиране, или я разширява;

б) при необходимост извършва епидемиологично проучване;

в) ограничава движението на животни от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат, освен ако има разрешение за движението им с цел незабавно клане;

г) ограничава движението на зародишни продукти от животни от целевата животинска популация от животновъдния обект, в който се отглеждат;

д) когато счете за необходимо и технически осъществимо, разпорежда предприемане на съответни мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати или намали излагането на животните от целевата животинска популация на нападения на вектори;

е) прилага мерките за контрол на болести, предвидени в член 41, за всички животновъдни обекти, които имат епидемиологична връзка с потвърдения случай на болестта, включително обектите, в които се отглеждат животни от целевата животинска популация, чието излагане на действието на инфекциозни вектори е било сходно с това на потвърдения случай.

2. В допълнение към мерките, определени в параграф 1, и с цел предотвратяване на разпространението на болестта, когато счете за необходимо, компетентният орган:

а) разпорежда на операторите на животновъдни обекти за говеда, овце, или кози и, при необходимост, за други целеви животински популации да ваксинират животните си срещу инфекция със съответния(те) серотип(ове) на вируса на болестта син език, както е предвидено в член 40, параграф 1, буква г);

б) изследва и наблюдава здравния статус на целевата животинска популация в близост до животновъдния обект, в който се отглежда животното, което представлява потвърден случай на болестта.

3. Мерките, предвидени в настоящия член, могат да бъдат отменени, когато компетентният орган счете, че те вече не са необходими за ограничаване на риска от разпространение на болестта.

Член 43

Движение на отглеждани животни и зародишни продукти от целевата животинска популация до държавите членки или зоните, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1. Компетентният орган разрешава въвеждането на животни от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако те отговарят на поне едно от изискванията, определени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 1—4.

2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган може също така да разреши въвеждането на животни от целевата животинска популация на територията, обхваната от програмата за ликвидиране на инфекцията с вируса на болестта син език, ако:

а) е извършил оценка на риска, който това въвеждане поражда за здравния статус на местоназначението по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език, като взема предвид евентуални мерки за ограничаване на риска, които може да приеме в местоназначението;

б) забранява движението на тези животни до друга държава членка:

i) за срок от 60 дни след въвеждането; или

ii) до получаването на отрицателен резултат от изследване с полимеразна верижна реакция за серотипове 1—24 на вируса на болестта син език, извършено върху проби, взети не по-рано от 14 дни след въвеждането;

в) ако е необходимо, адаптира надзора съгласно посоченото в приложение V, част II, глава 1, раздел 4, точка 6; както и

г) животните отговарят на което и да било от изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 5—8.

3. Компетентният орган разрешава въвеждането на зародишни продукти от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако те отговарят на поне едно от изискванията, определени в приложение V, част II, глава 2, раздел 2, точки 1—3.

4. Чрез дерогация от параграф 3 компетентният орган може също така да разреши въвеждането на зародишни продукти от целевата животинска популация на територията, обхваната от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език, ако:

а) е извършил оценка на риска, който това въвеждане поражда за здравния статус на местоназначението по отношение на инфекцията с вируса на болестта син език, като взема предвид евентуални мерки за ограничаване на риска, които може да приеме в местоназначението;

б) забранява движението на тези зародишни продукти до друга държава членка; както и

в) зародишните продукти отговарят на изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 2, точка 4.

5. Когато компетентният орган, който получава животните или зародишните продукти, използва дерогациите, предвидени в параграфи 2 или 4, той:

а) уведомява Комисията за това възможно най-скоро;

б) приема животни или зародишни продукти от целевата животинска популация, които отговарят на изискванията за съответната дерогация, независимо от държавата членка или зоната на произход на животните или на зародишните продукти.

6. Когато компетентният орган, който получава животните или зародишните продукти, вече не използва дерогациите, предвидени в параграфи 2 или 4, той уведомява Комисията възможно най-скоро.

Член 44

Защитен от вектори животновъден обект

1. При поискване от страна на оператора компетентният орган може да предостави статута „защитен от вектори животновъден обект“ на животновъдни обекти или съоръжения, които отговарят на критериите, определени в приложение V, част II, глава 3.

2. Компетентният орган проверява с необходимата честота, но поне в началото, по време и в края на изискания период на защита, ефективността на осъществените мерки посредством капан за улавяне на вектори, поставен в животновъдния обект.

3. Компетентният орган незабавно отнема статута на защитен от вектори животновъден обект, когато вече не се спазват условията, посочени в параграф 1.

Член 45

Движение на животни през държави членки или зони, обхванати от програми за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език

1. Компетентният орган разрешава движението на животни от целевата животинска популация през обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, посочена в член 37, параграф 2, буква б), само ако:

а) животните от целевата животинска популация отговарят на поне едно от изискванията, посочени в приложение V, част II, глава 2, раздел 1, точки 1—3; или

б) транспортните средства, на които се натоварват животните, са защитени от нападения на вектори и пътуването не включва разтоварването на животните за период над един ден или животните се разтоварват за срок над един ден в защитен от вектори животновъден обект или през периода, свободен от вектори.

2. Чрез дерогация от параграф 1 компетентният орган може също така да разреши движението на животни от целева животинска популация през обхванатата от програма за ликвидиране на инфекция с вируса на болестта син език територия, ако са изпълнени изискванията, определени в член 43, параграф 2, букви а), в) и г).

Член 46

Стратегия за контрол на болестите във връзка с ликвидирането на болестите от категории В и С при водните животни

1. Когато въвежда задължителна програма за ликвидиране на болест от категория В или изборна програма за ликвидиране на болест от категория С при водните животни, компетентният орган основава тези програми на стратегия за контрол на болестите, в която за всяка отделна болест се включва следното:

а) видът на изискванията за надзор, необходим за постигане на условията за предоставяне и запазване на статут „свободен от болест“, като се вземат предвид разпоредбите на член 3, параграф 2, буква б), подточка ii);

б) територията и животинската популация, обхванати от програмата за ликвидиране, както е предвидено в членове 47 и 51;

в) продължителността на програмата за ликвидиране, предвидена в член 49, включително нейните крайни и междинни цели съгласно предвиденото в член 48;

г) специфичните за болестта мерки за профилактика и контрол, определени в членове 55—65.

2. Компетентният орган може да включи в програмата за ликвидиране координирани мерки по общите си сухоземни или водни граници с други държави членки или с трети държави с цел да се гарантира, че целта на програмата ще бъде постигната и ефектът ще бъде дълготраен.

Ако не е въведена подобна координация, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране, ако е осъществимо, ефективни мерки за ограничаване на риска, включително засилен надзор.

Член 47

Териториален обхват и животинска популация

1. Компетентният орган определя обхвата на програмата за ликвидиране, в т.ч.:

а) обхванатата територия; както и

б) целевата животинска популация и, при необходимост, допълнителни животински популации.

2. Територията, обхваната от програмата за ликвидиране, посочена в параграф 1, буква а), може да бъде:

а) цялата територия на държавата членка;

б) една или няколко зони; или

в) географското местоположение на животновъдните обекти, съставляващи компартмента или компартментите.

3. В програмата за ликвидиране на болестта се включват всички животновъдни обекти, разположени в рамките на държавата членка, зоната или компартментите, обхванати от тази програма.

4. Чрез дерогация от параграф 3 компетентният орган може да изключи от програмата за ликвидиране животновъдните обекти за аквакултура, които не пораждат значителен риск за нейния успех и са освободени от задължението да подават заявление за одобряване.

Член 48

Крайни и междинни цели

1. Компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени крайни цели, които обхващат всички определени в член 72 специфични за всяка отделна болест изисквания, свързани с предоставянето на статут „свободен от болест“.

2. Когато това е технически възможно, компетентният орган, който изпълнява програма за ликвидиране, включва също така в тази програма качествени и количествени крайни цели, основани на здравния статус на популациите на диви животни, които представляват заплаха за постигането на статут „свободен от болест“.

3. За да се отрази постигнатият напредък по отношение на крайните цели, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране качествени и количествени междинни годишни или многогодишни цели. В тези междинни цели се включват:

а) всички специфични за всяка отделна болест изисквания, посочени в параграф 1, и целите, предвидени в параграф 2; както и

б) ако е необходимо, допълнителни изисквания, които не са включени в изискванията за предоставяне на статут „свободен от болест“, за да се оцени напредъкът по отношение на ликвидирането.

Член 49

Срок на прилагане

1. Срокът на прилагане на програмите за ликвидиране на включените в списъка болести при водните животни е определен в приложение VI, част II, и по-специално в раздели 2 и 3 от:

а) глава 1 — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б) глава 2 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в) глава 3 — за инфекция с Marteilia refringens;

г) глава 4 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д) глава 5 — за инфекция с Bonamia ostreae;

е) глава 6 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

2. По отношение на болестите от категория С срокът на прилагане на дадена програма за ликвидиране не надвишава 6 години, считано от датата на нейното първоначално одобрение от Комисията в съответствие с член 31, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/429. В надлежно обосновани случаи при поискване от страна на държавите членки Комисията може да удължи срока на прилагане на програмата за ликвидиране с още 6 години.

Член 50

Минимални изисквания по отношение на дадена програма за ликвидиране

Компетентният орган основава програмата за ликвидиране на конкретна болест от категория В или категория С в дадена държава членка, зона или компартмент на:

а)определянето на здравния статус на държавата членка, зоната или компартмента чрез установяване на здравния статус на всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от включените в списъка видове;

б)прилагането на мерки за контрол на болестта във всички животновъдни обекти, където са открити животни, които представляват случаи на съмнение и потвърдени случаи на болестта;

в)прилагането на мерки за биологичната сигурност и на други мерки за ограничаване на риска с цел намаляване на риска от инфектиране на видовете от списъка в даден животновъден обект;

г)в определени случаи — ваксинация като част от програмата за ликвидиране на болестта.

Член 51

Животинска популация, която да бъде включена в програмите за ликвидиране на болести от категории В и С

1. Компетентният орган прилага програмата за ликвидиране по отношение на включените в списъка видове, отглеждани в животновъдни обекти в рамките на територията на държавата членка, зоната или компартмента.

2. Чрез дерогация от параграф 1 въз основа на оценка на риска компетентният орган може да реши да изключи от програмата за ликвидиране животновъдните обекти, в които се срещат само видовете вектори, посочени в таблицата в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882.

3. Когато е технически осъществимо, компетентният орган включва в програмата за ликвидиране допълнителни животински популации, когато тези животни:

а) пораждат значителен риск за здравния статус на животните, посочени в параграф 1;

б) са включени в програмата за ликвидиране поради малкия брой на животновъдните обекти за аквакултура и когато включването им е необходимо, за да се постигне задоволителен епидемиологичен обхват на държавата членка, зоната или компартмента.

Член 52

Мерки, които да бъдат предприети в държавите членки, зоните или компартментите, обхванати от програми за ликвидиране

1. С цел наблюдение на напредъка на програмите за ликвидиране компетентният орган класифицира здравния статус на всички животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от включените в списъка видове, според:

а) здравния статус на всеки отделен животновъден обект, известен към момента на започване на програмата за ликвидиране;

б) спазването на условията за въвеждането на животни от включените в списъка видове в животновъдния обект;

в) спазването от страна на оператора на задължението за уведомяване на компетентния орган за всяко съмнение или откриване на болестта;

г) изпълнението на мерките за контрол на болестите, прилагани в случай на съмнение или потвърждение на болестта;

д) режимите за ваксинация, които могат да се прилагат при животни от включените в списъка видове, отглеждани в животновъдния обект;

е) всякакви допълнителни мерки, които компетентният орган счита за необходими.

2. Компетентният орган:

а) започва, запазва или оттегля програмата за ликвидиране на болестта в зависимост от съответствието или несъответствието на животновъдните обекти с изискванията, определени в параграф 1;

б) уведомява операторите на съответните животновъдни обекти за развитието на здравния статус и за необходимите мерки за предоставяне на статут „свободен от болест“.

3. Операторите спазват изискванията, посочени в параграф 1, букви б)—е), така че програмата за ликвидиране да бъде изпълнена до успешното ѝ приключване или до нейното оттегляне.

Член 53

Дерогация от класифицирането на здравния статус на обособени специализирани животновъдни обекти

Чрез дерогация от разпоредбите на член 52, параграф 1 компетентният орган може да реши да не класифицира здравния статус на обособени специализирани животновъдни обекти, ако по отношение на отглежданата в тях животинска популация се прилагат подходящи мерки за ограничаване на риска и мерки за контрол на болестите, за да се гарантира, че тя не представлява риск от разпространение на болестта.

Член 54

Ваксинация

Компетентният орган може да включи в програмите за ликвидиране под неговия официален надзор:

а)ваксинация на включени в списъка видове;

б)ваксинация на допълнителна животинска популация на отглеждани животни;

в)ваксинация на допълнителна животинска популация на диви животни.

Член 55

Мерки за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1. При съмнение за случай на съответната болест в даден животновъден обект компетентният орган провежда необходимото проучване.

2. До получаването на резултата от проучването, посочено в параграф 1, компетентният орган:

а) забранява въвеждането на животни или продукти от животински произход в животновъдния обект;

б) когато е технически възможно, разпорежда изолирането на единици в животновъдния обект, в който се отглеждат животни със съмнение за болестта;

в) забранява движението на животни и продукти от животински произход извън животновъдния обект, освен ако това е разрешено от компетентния орган с цел незабавно клане или незабавна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел;

г) забранява движението на оборудване, фураж и странични животински продукти от животновъдния обект, освен ако това е разрешено от компетентния орган.

3. Компетентният орган запазва мерките, посочени в параграфи 1 и 2, до отхвърлянето или потвърждението на наличието на болестта.

Член 56

Разширяване на обхвата на мерките за контрол на болестите при съмнение за някои болести

1. Когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 55, като включва:

а) всеки животновъден обект, в който поради хидродинамичната среда има повишен риск от заразяване с болестта от обекта, където има съмнение за нейното наличие;

б) всеки животновъден обект, който има пряка епидемиологична връзка с обекта, където има съмнение за болестта.

2. Ако има съмнение за наличие на болестта при диви водни животни, когато счете за необходимо, компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в член 55, като включва засегнатите животновъдни обекти.

Член 57

Дерогации от мерките за контрол на болестите при съмнение за болест

1. Чрез дерогация от член 55, параграф 2, буква в) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до животновъден обект под неговия официален надзор, при условие че са изпълнени следните изисквания:

а) придвижват се само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б) движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект;

в) в животновъдния обект по местоназначение те не осъществяват контакт с аквакултурни животни с по-висок здравен статус по отношение на съответната болест; както и

г) животните се отглеждат в животновъдния обект по местоназначение за определен от компетентния орган максимален срок.

2. Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган:

а) ако е целесъобразно, прекласифицира здравния статус на животновъдния обект по местоназначение в съответствие с критериите, определени в член 52, параграф 1, до приключването на проучването, посочено в член 55, параграф 1;

б) забранява движението на животни от животновъдния обект по местоназначение до приключването на проучването, освен ако е разрешил транспортирането им до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, с цел незабавно клане или незабавна преработка или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел.

3. Компетентният орган може да използва дерогацията, предвидена в параграф 1, само ако операторите на животновъдните обекти на произход и по местоназначение и превозвачите на животните, попадащи в обхвата на дерогацията:

а) прилагат подходящи мерки за биологични сигурност и други мерки за ограничаване на риска, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта;

б) предоставят гаранции на компетентния орган, че са предприети всички необходими мерки за биологична сигурност и други мерки за ограничаване на риска; както и

в) предоставят гаранции на компетентния орган, че страничните животински продукти, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, от водните животни, посочени в параграф 1, буква в) от настоящия член, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от посочения регламент.

Член 58

Официално потвърждение на някои болести и мерки за контрол на болестите

1. Ако даден случай на болест бъде потвърден, компетентният орган:

а) обявява животновъдния(те) обект(и) за инфектирани(и);

б) прекласифицира здравния статус на инфектирания(те) животновъден(и) обект(и);

в) установява ограничителна зона с необходимия размер;

г) прилага мерките, определени в членове 59—65, в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

2. Минималните изисквания, прилагани по отношение на животновъдния(те) обект(и) в ограничителната зона, са посочени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а) глава 1, раздел 3, точка 1, буква а) — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б) глава 2, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в) глава 3, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Marteilia refringens;

г) глава 4, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д) глава 5, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с Bonamia ostreae;

е) глава 6, раздел 3, точка 1, буква а) — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

3. Чрез дерогация от параграф 1, буква в) компетентният орган може да реши да не установява ограничителна зона:

а) когато от заразения животновъден обект не се заустват непречистени отпадъчни води в околните води; както и

б) когато мерките за биологична сигурност, които съществуват в животновъдния обект, отговарят на стандарт, с който се гарантира, че инфекцията остава изцяло в рамките на обекта.

4. Компетентният орган може да предприеме мерки за ограничаване на риска, свързани със следните дейности в ограничителната зона:

а) движението на кораби с резервоари за жива риба през ограничителната зона;

б) риболовни дейности;

в) други дейности, които могат да породят риск от разпространение на болестта.

5. Ако болестта бъде потвърдена при диви водни животни, компетентният орган може да:

а) разработи и приложи мерки за профилактика, надзор и контрол на болести, необходими за предотвратяване на разпространението на болестта сред отглеждани животни от включени в списъка видове или сред допълнителни животински популации;

б) приложи засилен надзор на дивите водни животински популации, както и в животновъдни обекти, които имат пряка епидемиологична връзка с потвърдения случай;

в) предприеме мерки за ликвидиране на болестта в съответната популация на диви водни животни, когато това е осъществимо.

Член 59

Епидемиологично проучване и проучвания при потвърждение на определени болести

1. Когато даден случай бъде потвърден, компетентният орган:

а) извършва епидемиологично проучване;

б) провежда проучвания и прилага мерките, определени в член 55, параграф 2, във всички епидемиологично свързани животновъдни обекти;

в) адаптира надзора към установените рискови фактори, като взема под внимание заключенията от епидемиологичното проучване.

2. Ако при епидемиологичното проучване са установени епидемиологични връзки между отглеждани и диви животни, компетентният орган отчита необходимостта от провеждане на проучване на диви животни.

3. Компетентният орган уведомява възможно най-скоро:

а) операторите и съответните органи от държавата членка, засегната от епидемиологичните връзки с потвърдения случай; както и

б) компетентните органи от други държави членки или трети държави, които могат да бъдат засегнати от епидемиологичните връзки с инфектирания(те) животновъден(и) обект(и).

Член 60

Движение до или от инфектиран и всякакъв друг животновъден обект, разположен в ограничителната зона

1. Във всички инфектирани и всякакви други животновъдни обекти, разположени в ограничителната зона, компетентният орган:

а) когато е технически възможно, разпорежда изолирането на случаите на съмнение и на потвърдените случаи;

б) забранява движението извън животновъдния(те) обект(и) на животни или продукти от животински произход от включените в списъка за съответната болест животински видове, освен ако това е разрешено от компетентния орган с цел незабавно клане или незабавна преработка в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел;

в) забранява въвеждането в животновъдния(те) обект(и) на животни от включените в списъка за съответната болест животински видове, освен ако това е разрешено от компетентния орган по надлежно обосновани причини;

г) забранява движението на оборудване, фураж и странични животински продукти от животновъдния(те) обект(и), освен ако това е разрешено от компетентния орган.

2. Компетентният орган разширява обхвата на мерките в параграф 1, букви а)—в), като включва и отглеждани животни от допълнителни животински популации, ако те представляват риск от разпространение на болестта.

Член 61

Дерогации от ограничението за движение на животни и продукти от животински произход от инфектирани животновъдни обекти

1. Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до животновъден обект, разположен в рамките на същата ограничителна зона, под неговия официален надзор, при условие че:

а) се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б) движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект;

в) в животновъдния обект по местоназначение те не осъществяват контакт с аквакултурни животни с по-висок здравен статус по отношение на съответната болест;

г) животните се отглеждат в животновъдния обект по местоназначение за определен от компетентния орган максимален срок.

2. Когато се възползва от дерогацията, предвидена в параграф 1, компетентният орган:

а) ако е целесъобразно, прекласифицира здравния статус на животновъдния обект по местоназначение в съответствие с критериите, определени в член 52, параграф 1;

б) забранява движението на животни от животновъдния обект по местоназначение, освен ако е разрешил транспортирането им до обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, с цел незабавно клане или незабавна преработка или за пряка консумация от човека, когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи за тази цел. Във всички случаи страничните животински продукти, определени в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1069/2009, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от посочения регламент;

в) държи животновъдния обект по местоназначение под своя официален надзор до приключване на неговото почистване, дезинфекция и съответния период на некултивиране в обекта.

3. Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни до други инфектирани животновъдни обекти, в които не се прилага програма за ликвидиране на конкретната болест, при условие че:

а) се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б) движението не застрашава здравния статус на аквакултурните животни в животновъдния обект по местоназначение или на водните животни по пътя до този животновъден обект; както и

в) движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

4. Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на аквакултурни животни и продукти от животински произход до съоръжения за клане и преработване, различни от обектите за храни от водни животни, в които се прилагат мерки за контрол на болести, при условие че:

а) се придвижват само животни, които не проявяват симптоми на болест;

б) съоръжението за клане и преработване не е разположено в държава членка, зона или компартмент, в които се изпълнява програма за ликвидиране на конкретната болест или които са били обявени за свободни от болест;

в) с това движение не се застрашава здравният статус на водните животни по пътя до съоръжението за клане и преработване или в околностите му;

г) движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

5. Чрез дерогация от член 60, параграф 1, буква б) компетентният орган може да разреши движението на животни и продукти от животински произход от допълнителни животински популации от инфектиран(и) животновъден(и) обект(и) до други животновъдни обекти без допълнителни ограничения, при условие че:

а) е извършена оценка на риска;

б) когато е необходимо се прилагат мерки за ограничаване на риска, за да се гарантира, че не се застрашава здравният статус на водните животни в животновъдния обект по местоназначение или по пътя до него; както и

в) движението отговаря на изискванията за сертифициране, посочени в член 208, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429.

Член 62

Отстраняване на инфектирани животни

1. След потвърждаване на болестта компетентният орган разпорежда в рамките на определен от него максимален срок във всички инфектирани животновъдни обекти по отношение на водните животни от включени в списъка за съответната болест видове да бъдат предприети следните мерки:

а) отстраняване на всички мъртви животни;

б) отстраняване и умъртвяване на всички умиращи животни;

в) отстраняване и умъртвяване на всички животни, проявяващи симптоми на болестта;

г) клане за консумация от човека или когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи — изваждане от водата на животните, които остават в животновъдния(те) обект(и) след изпълнението на мерките, посочени в букви а)—в).

2. По надлежно обосновани причини компетентният орган може да разпореди клането за консумация от човека или когато става въпрос за мекотели или ракообразни, които се продават живи — изваждане от водата на:

а) всички животни в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и) от включените в списъка за съответната болест животински видове, без те да бъдат изследвани;

б) животни със съмнение за болестта, които имат епидемиологична връзка с потвърден случай.

3. Клането за консумация от човека или изваждането от водата на животните по параграф 1 се извършва под официален надзор в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и) с последващо преработване в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болести, или в обект за храни от водни животни, в който се прилагат мерки за контрол на болестите, според случая.

4. Компетентният орган разширява обхвата на мерките, определени в настоящия член, като включва аквакултурни животни от допълнителни животински популации, когато това е необходимо за борбата с болестта.

5. Компетентният орган може да разпореди някои или всички животни, посочени в параграф 1, както и животни от невключени в списъка видове в инфектирания(те) животновъден(и) обект(и), да бъдат умъртвени и унищожени, вместо да бъдат заклани за консумация от човека.

6. Всички странични животински продукти от животни, които са заклани или умъртвени в съответствие с настоящия член, се преработват или унищожават като материал от категория 1 или категория 2 в съответствие с членове 12 или 13 от Регламент (ЕО) № 1069/2009.

Член 63

Почистване и дезинфекция

1. За всички инфектирани животновъдни обекти компетентният орган разпорежда почистването и дезинфекцията на следните структури и предмети преди повторното заселване:

а) животновъдните обекти, доколкото това е технически възможно, след отстраняването на животните, посочени в член 62, параграф 1, и на целия фураж, който може да е замърсен;

б) всяко животновъдно оборудване, включващо инструменти за хранене, категоризиране, третиране, ваксинация, както и работни плавателни съдове и други;

в) всяко производствено оборудване, включващо, но не ограничено до клетки, мрежи, опорни конструкции, торби и парагади;

г) всички защитни облекла или предпазни средства, използвани от операторите и посетителите;

д) всички транспортни средства, в т.ч. резервоари и друго оборудване, използвано за придвижване на инфектираните животни или на персонал, който е бил в контакт с инфектираните животни.

2. Компетентният орган одобрява протокола за почистване и дезинфекция.

3. Компетентният орган извършва надзор над почистването и дезинфекцията и не възстановява или не предоставя отново статут „свободен от болест“ на животновъдните обекти, докато не счете, че почистването и дезинфекцията са приключили.

Член 64

Некултивиране

1. Компетентният орган разпорежда период на некултивиране във всички заразени животновъдни обекти. Периодът на некултивиране се осъществява след приключване на процеса на почистване и дезинфекция, определен в член 63.

2. Продължителността на периода на некултивиране е съобразена с патогенния агент и вида на системата за производство, използвана в заразените животновъдни обекти. Някои периоди на некултивиране са определени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а) глава 1, раздел 3, точка 1, буква в) — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б) глава 2, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в) глава 3, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Marteilia refringens;

г) глава 4, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д) глава 5, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с Bonamia ostreae;

е) глава 6, раздел 3, точка 1, буква в) — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

3. Компетентният орган разпорежда синхронизирано некултивиране в инфектираните животновъдни обекти в рамките на защитната зона или, когато такава не е установена — в рамките на ограничителната зона. Обхватът на синхронизираното некултивиране може също така да бъде разширен, като се включат други животновъдни обекти въз основа на оценка на риска. Продължителността на синхронизираното некултивиране и размерът на областта, в който то се осъществява, са определени в приложение VI, част II, и по-специално в:

а) глава 1, раздел 3, точка 1 — за вирусна хеморагична септицемия и инфекциозна хематопоетична некроза;

б) глава 2, раздел 3, точка 1 — за инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции;

в) глава 3, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Marteilia refringens;

г) глава 4, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Bonamia exitiosa;

д) глава 5, раздел 3, точка 1 — за инфекция с Bonamia ostreae;

е) глава 6, раздел 3, точка 1 — за инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване.

Член 65

Мерки за ограничаване на риска с цел предотвратяване на повторно инфектиране

Преди или при отмяна на мерките за контрол на болестите компетентният орган разпорежда да се предприемат пропорционални мерки за ограничаване на риска, за да се предотврати повторното инфектиране на животновъдния обект, като се вземат предвид съответните рискови фактори, установени от резултатите от епидемиологичното проучване. При тези мерки се взема под внимание най-малко следното:

а)упоритото запазване на болестотворния агент в околната среда или при дивите животни;

б)мерките за биологична сигурност, които са адаптирани към специфичните характеристики на животновъдния обект.

Член 66

Критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“

Статут „свободен от болест“ може да бъде предоставен на държава членка или зони от нея само когато са изпълнени следните общи и специфични критерии:

а)общи критерии:

i)териториалният обхват отговаря на изискванията, определени в член 13 или член 47, според случая;

ii)надзорът във връзка с болестта отговаря на изискванията, определени в член 3, параграф 1 или 2, според случая;

iii)операторите спазват задълженията по отношение на мерките за биологична сигурност, както са определени в член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv)мерките за контрол на болестите, които са от значение за конкретната болест, при съмнение или потвърждение на болестта отговарят на определените изисквания за:

v)в зависимост от вида на обекта животновъдните обекти са били регистрирани или одобрени;

vi)идентифицирането на животните от целевата животинска популация и проследимостта на зародишните продукти са били извършени в зависимост от вида животно;

vii)при придвижването животните от целевата животинска популация или продуктите от тях са отговаряли на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението на животните в рамките на Съюза и въвеждането в него на тези животни и продукти от тях;

б)специфичните критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ въз основа на членове 67—71.

Член 67

Статут „свободен от болест“ въз основа на неналичие на животински видове от списъка

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неналичието на видовете от списъка за конкретната болест са следните:

а) общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана; както и

б) видовете от списъка, които са от значение за въпросната болест, не са налични при отглежданите и дивите животински популации.

2. Държавата членка предоставя документални доказателства в подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1. С документалните доказателства се доказва устойчивостта на статута „свободен от болест“, при условие че:

а) вероятността за наличието на животни от включените в списъка видове на територията на държавата членка или зона от нея е оценена и определена като незначителна; както и

б) вероятността за въвеждане на животни от включените в списъка видове на територията на държавата членка или зона от нея е определена като незначителна.

Член 68

Статут „свободен от болест“ въз основа на неспособността на болестотворния агент да оцелее

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неспособността на болестотворния агент да оцелее са следните:

а) общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б) никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е оцелял;

в) постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на болестотворния агент;

г) болестотворният агент е изложен на въздействието на този критичен параметър на околната среда за период от време, достатъчен, за да го унищожи.

2. В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а) документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б) научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в) и г).

Член 69

Статут „свободен от болест“ на сухоземни животни въз основа на неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за болестите от списъка при сухоземните животни

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона поради неспособността за оцеляване на включените в списъка вектори за конкретната болест от списъка са следните:

а) общите критерии, определени в член 66, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б) никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е бил предаден;

в) предаването на болестотворния агент зависи изцяло от наличието на вектори от списъка и не е известено възникването на какъвто и да било друг начин на естествено предаване;

г) векторите не присъстват естествено в държавата членка или зоните от нея;

д) няма вероятност от случайно или умишлено въвеждане на вектори от списъка, което да е извършено в миналото или да бъде направено в бъдеще;

е) постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на векторите от списъка;

ж) векторите от списъка са изложени на въздействието на този критичен параметър на околната среда за период от време, достатъчен, за да ги унищожи.

2. В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а) документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б) научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в)—ж).

Ако болестта е възникнала, държавата членка предоставя документални доказателства, че надзорът е доказал с ниво на достоверност 95 %, че болестността за тази болест е била под 1 %.

Член 70

Статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона от нея въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора са следните:

а) в държавата членка или в зоната от нея никога не е докладвано за болестта или тя е ликвидирана в държавата членка или в зоната от нея и за нея не е докладвано от най-малко 25 години;

б) за болестта е докладвано през последните 25 години, ликвидирана е в държавата членка или в зоната от нея и са спазени специфичните за болестта изисквания, посочени в член 72.

2. Държава членка, която желае да получи одобрение за статут „свободен от болест“ за цялата си територия или за зона от нея въз основа на разпоредбите, посочени в параграф 1, буква а), трябва да е прилагала следните мерки за период на допустимост от най-малко 10 години:

а) надзор на болестите при отглежданите животни от видовете от списъка;

б) профилактика с цел контрол на въвеждането на болестотворния агент;

в) забрана за ваксиниране срещу болестта, освен ако се спазват специфичните за болестта изисквания, посочени в член 72;

г) надзор на болестите в подкрепа на факта, че не е известно болестта да се е установила сред диви животни от включените в списъка видове в рамките на държавата членка или зоната.

3. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) Комисията може да предостави на държавите членки или на зоните статут „свободен от болест“ за срок от две години след началото на прилагането на настоящия регламент по отношение на:

а) инфекция с вируса на бяс, ако тя е подлежала на обявяване съгласно член 8 от Директива 64/432/ЕИО и при необходимост е бил извършен мониторинг в съответствие с член 4 от Директива 2003/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , както и ако през последните две години не е било докладвано за случай на болестта при видовете животни от списъка;

б) инфекция с вируса на болестта син език, ако всички ограничителни зони са били премахнати в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 1266/2007 преди датата на прилагане на настоящия регламент.

Член 71

Статут „свободен от болест“ въз основа на програми за ликвидиране

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона въз основа на програми за ликвидиране са следните:

а) компетентният орган управлява одобрена програма за ликвидиране, както е посочено в членове 12 или 46; както и

б) компетентният орган е завършил програмата за ликвидиране и е представил на Комисията заявление за признаване на статута „свободен от болест“, с което се доказва, че са спазени специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в член 72.

2. Чрез дерогация от параграф 1, при водни животни, когато дадена зона обхваща по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка и не е споделена с друга държава членка или с трета държава, статутът „свободен от болест“ може да бъде постигнат съгласно член 83.

Член 72

Специфични за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“

Специфичните за всяка отделна болест изисквания за предоставяне на статут „свободен от болест“ на дадена държава членка или зона са предвидени в:

а)приложение IV, част I, глава 3, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ при отглеждани говеда и приложение IV, част I, глава 4, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ при отглеждани овце и кози;

б)приложение IV, част II, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“;

в)приложение IV, част III, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от ензоотична левкоза по говедата“;

г)приложение IV, част IV, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

д)приложение IV, част V, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

е)приложение IV, част VI, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от вирусна диария по говедата“;

ж)приложение V, част I, глава 2, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на бяс“;

з)приложение V, част II, глава 4, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“;

и)приложение V, част III, раздел 1 — за статут „свободен от вароатоза“;

й)приложение V, част IV, раздел 1 — за статут „свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“;

к)приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

л)приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

м)приложение VI, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

н)приложение VI, част II, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

о)приложение VI, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

п)приложение VI, част II, глава 5, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

р)приложение VI, част II, глава 6, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Член 73

Критерии за предоставянето на статут „свободен от болест“ за компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни

1. Статут „свободен от болест“ може да бъде предоставен на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, само когато са изпълнени следните общи и специфични критерии:

а) общи критерии:

i) териториалният обхват отговаря на посоченото в член 47, параграф 2, буква в);

ii) надзорът във връзка с болестта отговаря на изискванията, определени в член 3, параграф 2, член 4 и членове 6—9;

iii)

операторите спазват задълженията по отношение на мерките за биологична сигурност, както са определени в член 10 от Регламент (ЕС) 2016/429;

iv) спазване на мерките за контрол на болестите, които са от значение за конкретната болест, при съмнение или потвърждение;

v) животновъдните обекти, които съставляват компартмента, са одобрени;

vi) гарантирана е проследимостта на животните от целевата животинска популация;

vii)

при придвижването животните от целевата животинска популация или продуктите от тях са отговаряли на ветеринарно-здравните изисквания във връзка с движението на животните в рамките на Съюза или с въвеждането в него на тези животни и продукти от тях;

б) специфични критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ въз основа на разпоредбите на членове 74—77.

2. Статутът „свободен от болест“, посочен в параграф 1, може да се предоставя на:

а) компартменти, които не зависят от здравния статус на околните природни води; както и

б) компартменти, които зависят от здравния статус на околните природни води, но където има условия, създаващи ефективно специфично за болестта отделяне на компартмента от други популации на водни животни, които могат да бъдат инфектирани.

3. При зависимите компартменти, посочени в параграф 2, буква б), компетентният орган:

а) оценява най-малко следните епидемиологични фактори:

i) географското местоположение на всеки животновъден обект в компартмента и естеството на водоснабдяването;

ii) здравния статус на други животновъдни обекти за аквакултура във водната система;

iii)

местоположението на животновъдните обекти, посочени в подточка ii), и отстоянието им от зависимия компартмент;

iv) производствения обем на животновъдните обекти, посочени в подточка ii), както и метода им на производство и източника на животните в тях;

v) наличието и количеството на диви водни животни от съответните видове от списъка във водната система и техния здравен статус;

vi) информация за това дали видовете, посочени в подточка v), са немиграционни, или мигриращи;

vii)

възможността за навлизане на дивите водни животни, посочени в подточка v), в компартмента;

viii)

общите мерки за биологична сигурност в компартмента;

ix) общите хидроложки условия във водната система;

б) класифицира всички животновъдни обекти в компартмента като обекти с високо ниво на риск в съответствие с приложение VI, част I, глава 1;

в) налага всякакви необходими мерки за предотвратяване на въвеждането на болести.

4. Когато в съответствие с член 83 до Комисията се подава декларация за това, че даден зависим компартмент е свободен от болест, компетентният орган предоставя оценката, посочена в параграф 3, буква а), и данните за всички предприети мерки за предотвратяване на навлизането на болестта в компартмента.

Компетентният орган своевременно уведомява Комисията за всички последващи промени в епидемиологичните фактори, посочени в параграф 3, буква а), и предприетите мерки за ограничаване на тяхното въздействие.

Член 74

Статут „свободен от болест“ въз основа на неналичие на животински видове от списъка

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, поради неналичието на видовете от списъка за конкретната болест са следните:

а) общите критерии, определени в член 73, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана; както и

б) видовете от списъка, които са от значение за въпросната болест, не са налични при отглежданите и дивите животински популации.

2. В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя документални доказателства. С документалните доказателства се доказва устойчивостта на статута „свободен от болест“, при условие че:

а) вероятността за наличието на животни от включените в списъка видове в компартмента е оценена и определена като незначителна; както и

б) вероятността за въвеждане на животни от включените в списъка видове в компартмента е определена като незначителна.

Член 75

Статут „свободен от болест“ въз основа на неспособността на болестотворния агент да оцелее

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, поради неспособността на болестотворния агент да оцелее, са следните:

а) общите критерии, определени в член 73, параграф 1, буква а), подточки i) и ii), са били изпълнени за период на допустимост от най-малко 5 години и болестта не е откривана;

б) никога не е докладвано за болестта или, ако е докладвано, е доказано, че болестотворният агент не е оцелял;

в) постигната е стойността на поне един от критичните параметри на околната среда, която е несъвместима с оцеляването на болестотворния агент;

г) болестотворният агент е изложен на въздействието този критичен параметър за период от време, достатъчен, за да го унищожи.

2. В подкрепа на изпълнението на критериите в параграф 1 държавата членка предоставя следните доказателства:

а) документални доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви а) и б);

б) научни доказателства във връзка с изпълнението на критериите, посочени в параграф 1, букви в) и г).

Член 76

Статут „свободен от болест“ въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, въз основа на данни за минали периоди и данни от надзора са следните:

а) в компартмента никога не е докладвано за болестта или тя е била ликвидирана в компартмента и за нея не е докладвано от най-малко 25 години;

б) за болестта е докладвано през последните 25 години, ликвидирана е в компартмента и са спазени специфичните за болестта изисквания, посочени в член 78.

2. Държава членка, която желае да получи одобрение за статут „свободен от болест“ за компартмента въз основа на разпоредбите, посочени в параграф 1, буква а), трябва да е прилагала следните мерки за период на допустимост от най-малко 10 години:

а) надзор на болестите при отглежданите животни от видовете от списъка;

б) профилактика с цел контрол на въвеждането на болестотворния агент;

в) забрана за ваксиниране срещу болестта, освен ако се спазват специфичните за болестта изисквания, посочени в член 78;

г) надзор на болестите в подкрепа на факта, че не е известно болестта да се е установила сред диви животни от включените в списъка видове в рамките на компартмента.

Член 77

Статут „свободен от болест“ въз основа на програми за ликвидиране

1. Критериите за признаване на статута „свободен от болест“ на даден компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, въз основа на програми за ликвидиране са следните:

а) компетентният орган управлява одобрена програма за ликвидиране, както е посочено в член 46; както и

б) компетентният орган е завършил програмата за ликвидиране и е представил на Комисията окончателния доклад, с който се доказва, че са спазени специфичните за всяка отделна болест изисквания, определени в член 78.

2. Чрез дерогация от параграф 1, когато даден компартмент обхваща по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка и водосборният басейн, който снабдява компартмента, не е споделен с друга държава членка или с трета държава, статутът „свободен от болест“ може да бъде постигнат съгласно член 83.

Член 78

Специфични за всяка отделна болест изисквания във връзка със статута „свободен от болест“

Специфичните за всяка отделна болест изисквания за предоставяне на статут „свободен от болест“ на компартмент, в който се отглеждат аквакултурни животни, са предвидени в:

а)приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

б)приложение VI, част II, глава 1, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

в)приложение VI, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

г)приложение VI, част II, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

д)приложение VI, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

е)приложение VI, част II, глава 5, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

ж)приложение VI, част II, глава 6, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Член 79

Специални изисквания за компартменти, които не зависят от здравния статус на околните природни води

1. В допълнение към общите критерии за предоставяне на статут „свободен от болест“ на компартменти, в които се отглеждат аквакултурни животни, както е посочено в член 73, параграф 1, компартмент, който се състои от един или няколко отделни животновъдни обекта и в който здравният статус по отношение на конкретна болест не зависи от здравния статус на околните природни води, може да получи статут „свободен от болест“, ако отговаря на изискванията по параграфи 2—6.

2. Независимият компартмент може да включва:

а) отделен животновъден обект, който се счита за самостоятелна епидемиологична единица, тъй като не се влияе от здравния статус на животните в околните природни води; или

б) повече от един животновъден обект, като всеки животновъден обект в рамките на компартмента отговаря на критериите, определени в буква а) от настоящия параграф, както и в параграфи 3—6, но поради активното движение на животни между животновъдните обекти те се считат за самостоятелна епидемиологична единица, при условие че всички те разполагат с обща система за биологична сигурност.

3. Независимият компартмент се водоснабдява:

а) чрез водопречиствателна станция, в която се инактивира съответният болестотворен агент; или

б) директно от кладенец, сондажен отвор или извор.

Когато източникът на това водоснабдяване е извън животновъдния обект, водата се доставя директно до обекта и се отвежда до него по начин, позволяващ необходимата защита от инфектиране.

4. Трябва да има естествени или изкуствени бариери, които да предпазват всеки животновъден обект в компартмента от навлизане на водни животни от околните природни води.

5. Когато е целесъобразно, компартментът се защитава срещу наводняване и проникване на вода от околните природни води.

6. Компартментът отговаря на специфичните за всяка отделна болест изисквания, посочени в член 78.

Член 80

Специални разпоредби за компартменти, които се състоят от отделни животновъдни обекти, където започват или се възобновяват дейности, свързани с аквакултурите, и чийто здравен статус по отношение на конкретна болест не зависи от здравния статус на околните природни води

1. Нов животновъден обект, в който предстои започване на дейности, свързани с аквакултурите, се счита за свободен от болест, когато:

а) отговаря на разпоредбите на член 79, параграф 2, буква а) и параграфи 3—5; както и

б) в него започват дейности, свързани с аквакултурите, с аквакултурни животни от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“.

2. Животновъден обект, в който след прекъсване се възобновяват дейности, свързани с аквакултурите, и който отговаря на разпоредбите в параграф 1, се счита за „свободен от болест“ без надзора, посочен в член 73, параграф 1, буква а), подточка ii), при условие че:

а) компетентният орган е запознат със здравната история на животновъдния обект и в него не е потвърждавано наличието на болест от категория В или категория С;

б) животновъдният обект е почистен, дезинфекциран и, при необходимост, преминал период на некултивиране преди повторното заселване.

3. Животновъден обект, в който се възстановяват дейностите след потвърждение на наличието на болест от категория В или категория С, се счита за „свободен от болест“ по отношение на потвърдената болест, при условие че:

а) е изследвана представителна извадка на животните от повторното заселване в животновъдния обект от държава членка, зона или компартмент със статут „свободен от болест“, след почистване, дезинфекция и период на некултивиране, не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 12 месеца, след като тези животни са били изложени на условия, включително температурата на водата, които благоприятстват клиничната проява на съответната болест;

б) са използвани посочените в съответната глава от приложение VI, част II проби и диагностични изследвания, като пробите са взети от голям брой животни, което ще гарантира установяването на съответната болест с ниво на достоверност 95 %, ако целевата болестност е 2 %.

в) резултатите от изследванията, описани в буква б), са отрицателни.

Член 81

Специфични критерии относно надзора и мерките за биологична сигурност във връзка със запазването на статут „свободен от болест“

1. Държавите членки, зоните или компартментите от тях могат да запазват статута „свободен от болест“ само ако в допълнение към критериите, определени в член 41, параграф 1, букви а) и в) от Регламент (ЕС) 2016/429, спазват следните изисквания:

а) предприемането на достатъчни действия по надзор с цел ранното откриване на болестта и доказването на статута „свободен от болест“;

б) мерките за биологична сигурност, разпоредени от компетентния орган въз основа на установените рискове, с цел предотвратяване на въвеждането на болестта;

в) оперативните правила, посочени в член 66, буква а), подточки v), vi) и vii) или в член 73, параграф 1, буква а), подточки v), vi) и vii).

2. При водните животни, когато дадена държава членка е обявена за свободна от една или повече от болестите от списъка, тя може да преустанови целевия надзор, както е посочено в параграф 3, букви к)—р), и да запази своя статута „свободна от болест“, при условие че е била извършена оценка на риска от въвеждане на съответната болест и са налице условия, които благоприятстват клиничната проява на въпросната болест.

В свободните от болест зони или компартменти в държавите членки, които не са декларирани като свободни от болест, или във всички случаи, когато не са налице условия, които благоприятстват клиничната проява на въпросната болест, целевият надзор продължава, както е посочено в параграф 3, букви к)—р).

3. Специфичните за всяка отделна болест изисквания по отношение на надзора и мерките за биологична сигурност са предвидени в:

а) приложение IV, част I, глава 3, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с Brucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани говеда или приложение IV, част I, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция сBrucella abortus, B. melitensis и B. suis“ по отношение на отглеждани овце и кози;

б) приложение IV, част II, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с комплекс Mycobacterium tuberculosis (Mycobacterium bovis, M. caprae и M. tuberculosis)“;

в) приложение IV, част III, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от ензоотична левкоза по говедата“;

г) приложение IV, част IV, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекциозен ринотрахеит по говедата/инфекциозен пустулозен вулвовагинит“;

д) приложение IV, част V, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта на Ауески“;

е) приложение IV, част VI, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от вирусна диария по говедата“;

ж) приложение V, част I, глава 2, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на бяс“;

з) приложение V, част II, глава 4, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на болестта син език“;

i) приложение V, част III, раздел 2 — за статут „свободен от вароатоза“;

й) приложение V, част IV, раздел 2 — за статут „свободен от инфекция с вируса на нюкасълска болест без ваксинация“;

к) приложение VI, част II, глава 1, раздел 4 — за статут „свободен от вирусна хеморагична септицемия“;

л) приложение VI, част II, глава 1, раздел 4 — за статут „свободен от инфекциозна хематопоетична некроза“;

м) приложение VI, част II, глава 2, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с вируса на инфекциозна анемия по сьомгата с генотип HPR-с делеции“;

н) приложение VI, част II, глава 3, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Marteilia refringens“;

о) приложение VI, част II, глава 4, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia exitiosa“;

п) приложение VI, част II, глава 5, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с Bonamia ostreae“;

р) приложение VI, част II, глава 6, раздел 4 — за статут „свободен от инфекция с вируса на синдрома на бяло петнисто заболяване“.

Член 82

Спиране, отнемане и възстановяване на статута „свободен от болест“

1. Ако болестта е потвърдена и вследствие на това не са изпълнени условията за запазване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка, зона или компартмент от нея, компетентният орган:

а) своевременно прилага съответните мерки за контрол на болестите;

б) осъществява специален надзор, за да оцени мащаба на огнището;

в) разпорежда предприемането на всички необходими мерки за ограничаване на риска.

2. Ако болестта не е потвърдена, но е нарушено някое от условията за запазване на статута „свободен от болест“ на дадена държава членка, зона или компартмент от нея, компетентният орган предприема необходимите корективни мерки и извършва оценка на риска, който е променен от ветеринарно-санитарната обстановка.

3. Като преходна мярка при необходимост статутът „свободен от болест“ на държава членка, зона или компартмент от нея може да бъде спрян от компетентния орган, вместо да бъде отнет от Комисията. По време на спирането компетентният орган:

а) приема всички необходими мерки за профилактика, надзор и контрол с цел овладяване на ситуацията;

б) своевременно уведомява Комисията и останалите държави членки за приетите мерки; както и

в) редовно информира Комисията и останалите държави членки за развитието на ситуацията, етапът, на който се намира във връзка с възстановяването на статута „свободен от болест“, удължаването на срока на спиране на статута или отнемането му от Комисията.

4. При спазване на разпоредбите на параграф 3 компетентният орган може да възстанови статута „свободен от болест“ на държавата членка, зоната или компартмента от нея чрез отмяна на спирането.

Член 83

Дерогации от одобрението от Комисията за определени статути „свободен от болест“ във връзка с болести при водните животни и определени програми за ликвидиране на болести при водните животни

1. Чрез дерогация от изискването за представяне на програми за ликвидиране за одобрение от Комисията на одобрение от Комисията съгласно член 31, параграф 1, буква б) и член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/429, или от изискванията за получаване на одобрение от Комисията за статут „свободен от болест“, определени в член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от същия регламент, във връзка с болести по водните животни такова одобрение се предоставя за зони или компартменти, които обхващат по-малко от 75 % от територията на дадена държава членка, и когато водосборният басейн, който снабдява зоната или компартмента, не е споделен с друга държава членка или с трета държава, по следната процедура:

а) дадена държава членка представя временна декларация за това, че зоната или компартментът, които отговарят на изискванията на настоящия регламент, са свободни от болест, или за установяване на програма за ликвидиране за съответната зона или компартмент;

б) държавата членка публикува тази временна декларация в електронен формат и уведомява за това Комисията и държавите членки;

в) временната декларация поражда действие 60 дни след публикуването и зоната или компартментът, посочени в настоящия параграф, получават статута „свободен от болест“ или програмата за ликвидиране по отношение на тях е одобрена.

2. В 60-дневния срок, посочен в параграф 1, буква в), Комисията или държавите членки могат да поискат пояснение или допълнителна информация по отношение на подкрепящите доказателства, предоставени от държавата членка, представяща временната декларация.

3. Ако в посочения в параграф 1, буква в) срок най-малко една държава членка или Комисията направят писмени коментари, изразяващи опасения във връзка с доказателствата, които подкрепят декларацията, Комисията, държавата членка, представила декларацията, и ако е целесъобразно, държавата членка, поискала пояснение или допълнителна информация, заедно разглеждат предоставените доказателства, за да разсеят опасенията.

В тези случаи посоченият в параграф 1, буква в) срок се удължава автоматично с 60 дни, считано от датата, на която са изложени първите опасения. Този срок не се удължава допълнително.

4. При неуспешно приключване на процеса, посочен в параграф 3, се прилагат разпоредбите, определени в член 31, параграф 3, член 36, параграф 4 и член 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/429.