Член 2

Условия, при които органът за преструктуриране изисква включването на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС за някои категории задължения

1.Органът за преструктуриране изисква включването в договорните условия, уреждащи съответното задължение, на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, когато въз основа на уведомлението от институцията или субекта е стигнал до заключението, че не е изпълнено нито едно от условията за невъзможно включване на клаузата, за които е изпратено уведомление и които са посочени в член 1 от настоящия регламент, и при положение че е изпълнено някое от следните условия:

а) номиналният размер на задължението, породено от съответното споразумение или инструмент, е 20 милиона EUR или повече;

б) остатъчният срок до падежа на споразумението или инструмента е шест месеца или повече.

2.Когато е необходимо с оглед гарантиране на възможността за преструктуриране, органът за преструктуриране може да изиска включването в договорните условия, уреждащи съответното задължение, на договорната клауза по член 55, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, когато въз основа на уведомлението от институцията или субекта е стигнал до заключението, че не е изпълнено нито едно от условията за невъзможно включване на клаузата, за които е изпратено уведомление и които са посочени в член 1 от настоящия регламент, и при положение че не е изпълнено нито едно от условията, изброени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член.

Когато преценява дали включването на договорната клауза е необходимо, за да се гарантира възможността за преструктуриране, органът за преструктуриране взема предвид по-специално поне един от следните елементи в съответствие с първа алинея:

а) сумата и вида на споразумението или инструмента;

б) доколко е осъществимо използването на инструменти за преструктуриране;

в) колко надеждно е използването на инструменти за преструктуриране по начин, който постига целите за преструктуриране, като се отчита възможното въздействие върху кредиторите, контрагентите, клиентите и служителите и възможните действия от страна на органите на трета държава;

г) ранга на задължението при обичайно производство по несъстоятелност съгласно националното право;

д) срока до падежа на задължението и револвиращия характер на договора.