(9) Много големите разпределени дивиденти или лихви може да ограничат дългосрочния стимул за предпазливо поемане на рискове, тъй като действително увеличават променливата част на възнаграждението. По-конкретно разпределените дивиденти или лихви следва да не се изплащат на интервали над една година, тъй като това на практика би довело до натрупването им през сроковете на отлагане и изплащането им при придобиването на правата по променливото възнаграждение. Натрупването на разпределени дивиденти или лихви би означавало да се заобиколи принципът, постановен в член 32, параграф 3 от Директива (ЕС) 2019/2034, според който правата за получаване на възнаграждение, платимо при условията на отложено разпределение, се придобиват не по-бързо, отколкото на пропорционален принцип. Съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Директива (ЕС) 2019/2034 променливото възнаграждение не се изплаща посредством финансови инструменти или методи, които улесняват неспазването на посочената директива или на Регламент (ЕС) 2019/2033. Затова разпределенията на дивиденти или лихви, извършени след придобиването на правата по променливото възнаграждение, следва да не превишават пазарните проценти за такива инструменти, емитирани от други инвестиционни посредници или институции със сходно кредитно качество. Това следва да бъде гарантирано чрез изискването използваните за целите на променливите възнаграждения инструменти или инструментите, с които те са свързани, да се емитират главно за други инвеститори, или чрез изискването за тези инструменти да има максимален размер на разпределените дивиденти или лихви.