Член 34

Разпределяне на длъжниците и експозициите в категориите или групите

1.Когато оценяват разпределянето на длъжниците и експозициите в категориите или групите на всяка рейтингова система за целите на член 170, параграф 1, букви б), г) и е), параграф 2 и параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) № 575/2013 компетентните органи проверяват дали:

а) броят рейтингови категории и групи е достатъчен, за да се гарантира целесъобразно разграничаване на риска и количествено оценяване на характеристиките на загубите на равнището на категорията или групата и дали:

i) за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и за експозиции по специализирано кредитиране рейтинговата скала за длъжника има най-малко броя категории, посочен съответно в член 170, параграф 1, буква б) и в член 170, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

ii) за закупени вземания, класифицирани като експозиции на дребно, групирането отразява практиките на продавача относно кредитирането и разнородността на клиентите му;

б) концентрацията на броя експозиции или длъжници не е прекомерна в която и да е категория или група, освен ако подобно разпределение е подкрепено с убедителни емпирични данни за еднородността на риска на тези експозиции или длъжници;

в) рейтинговите и рисковите категории или групи за експозициите на дребно разполагат с достатъчен брой експозиции или длъжници в една категория или група, освен ако подобно разпределение е подкрепено с убедителни емпирични данни, че групирането на тези експозиции или длъжници е адекватно или че са използвани директни оценки на рисковите параметри за отделните длъжници или експозиции, както е посочено в член 169, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013;

г) рейтинговите и рисковите категории или групи за експозициите към предприятия, институции, централни правителства и централни банки, когато са налице достатъчно данни, не съдържат твърде малко експозиции или длъжници в една категория или група, освен ако разпределението на експозициите или длъжниците е подкрепено с убедителни емпирични данни, че групирането на тези експозиции или длъжници е адекватно или че са използвани директни оценки на рисковите параметри за отделните длъжници или експозиции, както е посочено в член 169, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2.Освен проверката, предвидена в параграф 1, компетентните органи оценяват, когато е целесъобразно, критериите, прилагани от институцията, при определяне на:

а) максималния и минималния общ брой категории или групи;

б) дела на експозициите и длъжниците, отнесени към всяка категория или група.

3.За целите на параграфи 1 и 2 компетентните органи вземат предвид текущите и наблюдаваните минали разпределения на броя експозиции и длъжници и на стойностите на експозициите, включително миграцията на експозициите и длъжниците между различните категории или групи.