(1) Предвиденото в Регламент (ЕС) № 575/2013 изискване компетентните органи да оценяват спазването от страна на дадена институция на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход се отнася за всички изисквания за използване на вътрешнорейтинговия подход, независимо от степента им на същественост, и засяга спазването на изискванията във всеки един момент. Затова изискването се отнася не само за оценката на първоначалното заявление на институцията за разрешение за използване на рейтингови системи за целите на изчисляването на капиталовите изисквания, но също и за: оценката на всички допълнителни заявления на институцията за използване на рейтинговите системи, прилагани съгласно одобрения план на институцията за последователно въвеждане на вътрешнорейтинговия подход; оценката на заявлението за съществени промени на вътрешните подходи, за които институцията е получила разрешение за използване в съответствие с член 143, параграф 3 от посочения регламент и с Делегиран регламент (ЕС) № 529/2014 на Комисията (2); промени във вътрешнорейтинговия подход, за които се изисква уведомяване в съответствие с член 143, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и с Делегиран регламент (ЕС) № 529/2014; текущия преглед на вътрешнорейтинговия подход, който институцията е получила разрешение да използва съгласно член 101, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3); оценката на заявления за разрешение за възобновяване на използването на по-опростени подходи в съответствие с член 149 от Регламент (ЕС) № 575/2013. При оценката на спазването на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход компетентните органи следва да прилагат едни и същи критерии за всички тези конкретни аспекти. Затова правилата, с които се определя методиката за оценка, следва да се прилагат за всички посочени случаи, за да се осигури хармонизиране на методиките за оценка от компетентните органи и да се избегне рискът от регулаторен арбитраж.
(2) Методиката за оценка следва да се състои от методи, които компетентните органи могат да използват задължително или по избор, и да съдържа критерии, подлежащи на проверка от компетентните органи.
(3) С оглед осигуряването на последователна оценка на спазването на изискванията, които трябва да се изпълняват при използването на вътрешнорейтинговия подход навсякъде в Съюза, е необходимо компетентните органи да прилагат едни и същи методи за оценка. Поради това е необходимо да се предвиди набор от методи, които да се прилагат от всички компетентни органи. Предвид характера на оценката на модела и разнообразието и особеностите на моделите обаче компетентните органи следва също така да имат свобода на преценка при упражняването на надзорните правомощия във връзка с прилагането на тези методи по отношение на разглежданите конкретни модели. Предвидената в настоящия регламент методика за оценка следва да съдържа минималните критерии, въз основа на които компетентните органи да проверяват спазването на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход, както и да включва задължение компетентните органи да проверяват други имащи отношение критерии, необходими за тази цел. Освен това в някои случаи, когато компетентният орган е извършил неотдавнашни оценки на подобни рейтингови системи за експозиции от същия клас, е подходящо да се позволи резултатите от тези оценки да бъдат използвани, вместо компетентният орган да извършва отново оценките, ако след като приложи правомощията си за свобода на преценка, той установи, че тези оценки са непроменени по същество. Така се избягват сложността, излишните натоварвания и дублирането на работата.
(4) Когато компетентните органи трябва да оценяват спазването от страна на дадена институция на изискванията за използване на вътрешнорейтинговия подход за цели, различни от подаването на първоначално заявление за разрешение, те следва да прилагат само тези правила, които имат отношение към обхвата на оценката за тези други цели и следва във всеки случай да използват като отправна точка заключенията от предишните оценки.
(5) Когато оценката се отнася за заявления за разрешенията, посочени в член 20, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013, се прилагат техническите стандарти за изпълнение по параграф 8 от посочения член във връзка с процедурата за взимане на съвместни решения.
(6) От компетентните органи се изисква да проверяват спазването от страна на институциите на специфичните регулаторни изисквания за използването на вътрешнорейтинговия подход, както и да оценяват общото качество на решенията, системите и подходите, прилагани от институцията, и да искат постоянни подобрения и адаптиране към променените обстоятелства с оглед на непрекъснатото спазване на тези изисквания. Извършването на такава оценка до голяма степен изисква компетентните органи да упражняват своите правомощия за преценка. От една страна, правилата на методиката за оценка трябва да позволяват на компетентните органи да упражняват правомощията си на преценка, като при необходимост извършват допълнителни проверки, освен предвидените в настоящия регламент, а от друга страна, трябва да осигуряват хармонизирането и сравнимостта на надзорните практики в различните юрисдикции. Поради същите причини компетентните органи следва да притежават необходимата гъвкавост за прилагане на най-подходящия незадължителен метод или друг метод, необходим за проверката на конкретни изисквания, като наред с останалото вземат предвид съществеността на видовете експозиции, обхванати от всяка рейтингова система, сложността на моделите, особеностите на ситуацията, специфичното решение, прилагано от институцията, качеството на предоставяните от институцията доказателства, както и ресурсите, които са на разположение на самите компетентни органи. Освен това, поради същите причини компетентните органи следва да могат да извършват допълнителни тестове и проверки, когато това е необходимо при съмнения относно спазването на изискванията за вътрешнорейтинговия подход, в съответствие с принципа на пропорционалност, като се вземат предвид естеството, размерът и сложността на дейността и структурата на институцията.
(7) За да се осигури последователност и изчерпателност на оценката на цялостния вътрешнорейтингов подход при последващи искания за разрешение въз основа на одобрения план на институцията за последователно въвеждане, компетентните органи следва да използват за основа на оценката си най-малко теста за прилагане и теста за предишен опит, отнасяне към категории или групи, рейтингови системи и количествено измерване на риска, тъй като тези аспекти на оценката се отнасят за всяка отделна рейтингова система на вътрешнорейтинговия подход.
(8) С цел да се оцени пригодността на прилагането на вътрешнорейтинговия подход всички рейтингови системи и свързаните с тях процедури следва да бъдат проверявани, когато институцията делегира на трета страна задачи, дейности или функции, свързани с проектирането, въвеждането и утвърждаването на рейтингови системи, или е получила рейтингова система или групирани данни от продавач – трета страна. По-специално следва да се провери дали в институцията са въведени адекватни контролни механизми и дали е налице пълна документация. Освен това, тъй като ръководният орган на институцията в крайна сметка отговаря за делегираните процедури и за функционирането на рейтинговите системи, получени от продавач – трета страна, трябва да бъде проверено дали в рамките на институцията има достатъчно добро разбиране на делегираните процедури и закупените рейтингови системи. Затова всички делегирани задачи, дейности и функции, както и рейтинговите системи, получени от продавачи – трета страна, трябва да се оценяват от компетентните органи по същия начин, както когато вътрешнорейтинговият подход е разработен изцяло посредством вътрешните процедури на институцията.
(9) С цел да се избегне ситуация, в която през продължителен период от време институциите само частично реализират последователното въвеждане на вътрешнорейтинговия подход, компетентните органи следва да проверяват целесъобразността на срока за изпълнение на т.нар. план за въвеждане, спазването на този краен срок и необходимостта от промени на плана за въвеждане. Трябва да се проверява дали по отношение на всички включени в плана за въвеждане експозиции са определени разумни срокове за въвеждането на вътрешнорейтинговия подход.
(10) Важно е да се оцени устойчивостта на функцията по утвърждаване, а оттам и независимостта от звеното за контрол на кредитния риск, пълнотата, честотата и адекватността на методите и процедурите и надеждността на процедурата по докладване, за да се провери дали оценката на рейтинговите системи е обективна и дали стимулите за прикриване на недостатъците и слабостите на модела са ограничени. Когато проверяват дали е налице адекватно ниво на независимост на функцията по утвърждаване, компетентните органи следва да вземат предвид големината и сложността на институцията.
(11) Рейтинговите системи са основата на вътрешнорейтинговия подход и качеството им може значително да повлияе на нивото на капиталовите изисквания, затова функционирането на рейтинговите системи трябва да бъде подлагано на редовни прегледи. Тъй като оценките на рисковите параметри следва да подлежат на преглед най-малко веднъж годишно и рейтинговите системи следва да бъдат редовно оценявани от компетентните органи и от функцията по вътрешен одит, и като се има предвид, че за изпълнението на тази задача е необходимо участието на функцията по утвърждаване, е подходящо да се проверява дали утвърждаването на функционирането на рейтинговите системи, обхващащи съществените портфейли, и бек-тестването на всички други рейтингови системи се извършва най-малко веднъж годишно.
(12) Всички области на вътрешнорейтинговия подход следва да бъдат ефективно обхванати от вътрешни одити. Същевременно следва да се проверява дали ресурсите на вътрешния одит се използват ефективно и с насоченост към най-рисковите области. Важна е възможността за известна гъвкавост, особено в случаите, когато институциите използват голям брой рейтингови системи. В резултат на това компетентните органи следва да проверяват дали се извършват ежегодни прегледи, въз основа на които да се определят области, за които се изискват по-задълбочени прегледи през годината.
(13) За да се осигури минимално ниво на хармонизиране по отношение на обхвата на прилагане на рейтинговите системи (така нареченият „тест за прилагане“), компетентните органи следва да проверяват дали рейтинговите системи са включени в съответните процедури на институцията в рамките на по-широкообхватните процедури за управление на риска, одобрение на кредити и вземане на решения, разпределяне на вътрешния капитал и функциите за корпоративно управление. Това са основни области, в които вътрешните процедури изискват използването на рискови параметри, затова ако съществуват разлики между рисковите параметри, използвани в тези области, и параметрите, използвани за изчисляване на капиталовите изисквания, трябва да се проверява дали тези разлики са основателни.
(14) Що се отнася до изискванията на теста за предишен опит, когато компетентните органи оценяват дали рейтинговите системи, използвани от институцията преди подаването на заявление за използване на вътрешнорейтинговия подход, „като цяло са в съответствие“ с изискванията за този подход, те следва да проверяват по-специално дали най-малко три години преди прилагането на вътрешнорейтинговия подход рейтинговата система е прилагана от институцията за целите на вътрешното измерване и управление на риска и дали е била предмет на наблюдение, вътрешно утвърждаване и вътрешен одит. Подобно уточняване на методиката за оценка е необходимо, за да се осигури минимално ниво на хармонизиране. Компетентните органи следва да проверяват дали рейтинговите системи са били внедрени поне в най-основните области на прилагане, за да се уверят, че рейтинговите системи са били ефективно прилагани от институцията и че както персоналът, така и ръководството, са възприели тези параметри и разбират добре тяхното значение и слабости. Накрая, наблюдението, утвърждаването и вътрешният одит през периода на предишния опит следва да покажат, че рейтинговите системи са били в съответствие с основните изисквания за вътрешнорейтинговия подход и че през този период те постепенно са се усъвършенствали.
(15) По отношение на експозициите, различни от експозиции на дребно, се изисква процесът по отнасяне на експозициите към категории или групи да бъде независим, защото при този процес обикновено е необходимо използването на експертно мнение. При експозиции на дребно процесът на отнасяне обикновено е изцяло автоматичен и е основан на обективна информация за длъжника и неговите сделки. Правилното протичане на процеса на отнасяне се осигурява чрез подходящо въвеждане на рейтинговата система в информационно-технологичните (ИТ) системи и процедурите на институцията. Ако обаче се допуска несъобразяване с рейтинговата система, при рейтинговия процес следва да бъде използвано експертно мнение. Поради това и предвид факта, че когато се използва възможността за несъобразяване, лицата, отговарящи за създаването или подновяването на експозиции, обикновено са склонни да присъждат по-добри рейтинги с оглед увеличаване на продажбите и обемите на кредитите, включително при експозициите на дребно, е необходимо да се проверява дали присъждането е одобрено от лице или от комитет, които са независими от лицата, отговарящи за създаването или подновяването на експозиции.
(16) Когато рейтингите са по-стари от 12 месеца или когато прегледът на присъждането не е бил извършен своевременно в съответствие с политиката на институцията, компетентните органи следва да проверяват дали са направени консервативни корекции по отношение на изчисляването на рисково претеглените активи. Причините за това са много. Ако рейтингът е неактуален или е основан на неактуална информация, оценката на риска може да не е точна. По-специално, ако положението на длъжника се е влошило през последните 12 месеца, това не е отразено в рейтинга и рискът е подценен. Освен това според общото правило за оценката на рисковите параметри, когато оценката на рисковите параметри е основана на недостатъчни данни или допускания, следва да се приеме по-голяма степен на консервативност. Същото правило следва да важи за процеса на отнасяне на експозиции към категории или групи, тоест, когато информацията, взета предвид при процеса на отнасянето, е недостатъчна, при изчисляването на рисковите тегла следва да се приложи допълнителна консервативност. Методът за прилагане на допълнителен консерватизъм при изчисляването на рискови тегла не следва да бъде посочван, тъй като институцията може да коригира рейтинга, оценката на рисковия параметър или директно рисковото тегло. Корекцията следва да бъде пропорционална на продължителността на периода, през който рейтингът или информацията, използвана при определянето на рейтинга, е остаряла.
(17) От институциите се изисква да документират използваните от тях специални определения за неизпълнение и загуба и да осигуряват съответствието им с определенията, изложени в Регламент (ЕС) № 575/2013. При оценката на тази последователност компетентните органи следва да проверяват дали институциите имат ясни политики, които определят кога даден длъжник или инструмент се класифицира в неизпълнение. Тези политики трябва да съответстват на общите принципи относно установяването на неизпълнение. ЕБО прие Насоки за прилагането на определението за неизпълнение съгласно член 178 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Тези политики следва също така да бъдат включени в процесите и системите на управление на риска на институцията, тъй като Регламент (ЕС) № 575/2013 изисква по-специално вътрешните рейтинги, включително отнасянето към рейтингова категория „неизпълнение“, да играят основна роля при управлението на риска и при други вътрешни процеси на институцията, които също следва да бъдат предмет на проверка от компетентните органи.
(18) Информацията относно изпълнението на длъжника и относно експозициите в неизпълнение и тези, които не са в неизпълнение, е основата за вътрешните процеси на институцията, за количествено изразяване на рисковите параметри и за изчисляването на капиталовите изисквания. Следователно не само идентифицирането на длъжниците в неизпълнение, но също и процесът на прекласификация на длъжниците в неизпълнение в такива със статут на редовни длъжници, трябва да бъдат надеждни и ефективни. Компетентните органи следва да проверяват дали процесът на пруденциална прекласификация гарантира, че длъжниците няма да бъдат прекласифицирани в такива със статут на редовни длъжници, когато институцията очаква, че експозицията вероятно ще се върне към неизпълнение след кратък период от време.
(19) С оглед на предоставянето на компетентните органи на последователен и точен преглед на рейтинговите системи, използвани от институцията, както и усъвършенстването на рейтинговите системи с течение на времето, компетентните органи трябва да оценяват пълнотата на регистъра на текущите и предходните версии на рейтинговите системи, използвани от институцията („регистър на рейтинговите системи“). Като се има предвид, че изискванията на теста за предишен опит се отнасят за предходните три години от момента на разглеждането на заявлението за одобрение на вътрешен модел, и че компетентните органи следва да извършват редовно цялостен преглед на вътрешния модел най-малко на всеки три години, целесъобразно е компетентните органи да проверяват дали такъв регистър на рейтинговите системи обхваща най-малко версиите на вътрешните модели, използвани от институцията през предишните три години.
(20) На различни етапи от развитието и прилагането на рейтинговите системи се използва експертно мнение. Разумното използване на експертно мнение може да подобри качеството на модела и точността на прогнозите му. Въпреки това, тъй като експертното мнение променя субективно оценките въз основа на предишен опит, използването на експертно мнение следва да подлежи на контрол. Затова компетентните органи следва да проверяват дали използването на експертно мнение е оправдано с оглед на положителния му принос към точността на прогнозите. Така големият брой случаи на несъобразяване с резултатите на модела може да означава, че в рейтинговата система не е включена важна информация. Затова компетентните органи следва да проверяват дали броят на случаите на несъобразяване с модела и тяхната обосновка се анализират редовно от институциите и дали откритите евентуални слабости на модела са адекватно разгледани при прегледа на модела.
(21) Във всички случаи компетентните органи следва да преценят дали при своите оценки на рисковите параметри институцията е подходила с достатъчно голяма степен на консервативност. Тази степен на консервативност трябва да отчита установените слабости на данните или методите, използвани при количественото измерване на риска, и увеличената несигурност, която може например да е следствие от промените в политиките по кредитирането или възстановяването на вземания. Когато дадена институция престане да спазва изискванията за вътрешнорейтинговия подход, компетентните органи следва да проверяват дали тя изпълнява изискването за своевременно коригиране на рейтинговите системи. Прилагането на консервативност не трябва да се използва като алтернатива на коригирането на моделите и осигуряването на пълното им съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013.
(22) По отношение на количественото измерване на риска е желателно оценките за PD (вероятност от неизпълнение) да са относително стабилни във времето с оглед избягване на прекомерна цикличност на капиталовите изисквания. Компетентните органи следва да проверяват дали оценките за PD са базирани на дългосрочните усреднени стойности на годишните проценти на неизпълнение. Освен това, тъй като собственият капитал трябва да помага на институциите да оцелеят по време на кризисни ситуации, оценките на риска трябва да вземат предвид възможното влошаване на икономическите условия, дори във време на просперитет. Накрая, когато е налице повишена несигурност вследствие на недостатъчно данни, компетентните органи следва да проверяват дали е прието прилагането на допълнителна степен на консервативност. Ако дължината на наличните динамични редове не обхваща очакваната променливост на процента на неизпълнение, следва да бъдат приети подходящи методи, които да вземат под внимание липсващите данни.
(23) Оценката на параметъра LGD (загуба при неизпълнение) се основава на усреднени реализирани стойности за LGD, претеглени с броя на неизпълненията. Ако стойността на експозицията е релевантен рисков фактор, той трябва да се разглежда заедно с други потенциални рискови фактори за разделението или разграничаването на параметъра LGD, за да се гарантира, че параметърът се изчислява за еднородни групи или рискови категории. Компетентните органи следва да проверяват дали този подход се прилага адекватно, тъй като той осигурява последователност при изчисляването на параметъра PD и смислено приложение на формулата за рисковото тегло. Регламент (ЕС) № 575/2013 разграничава метода за оценка на параметъра LGD за отделни експозиции за целите на изчисляване на размера на рисково претеглените експозиции от средната стойност на оценките на параметъра LGD, изчислени на равнище портфейл. За разлика от отделната оценка на LGD, долната граница на параметъра LGD за обезпечени с недвижими имоти експозиции на дребно, приложена на равнище общ портфейл, се определя като претеглената според експозициите средна загуба при неизпълнение. С оглед осигуряването на адекватни нива на рисковите параметри за експозиции, обезпечени с недвижими имоти, компетентните органи следват да проверяват дали долните граници са приложени коректно.
(24) Експозициите в неизпълнение, които скоро след връщането им към статут на редовни експозиции са прекласифицирани като експозиции в неизпълнение, следва да се третират като експозиции в неизпълнение от първия момент, когато е настъпило неизпълнението, тъй като временното прекласифициране в статут на редовни експозиции най-вероятно е направено въз основа на непълна информация за действителното положение на длъжника. В резултат на това третирането на множество неизпълнения като едно неизпълнение представя по-добре действителния случай на неизпълнение. Затова компетентните органи следва да проверяват дали при оценката на рисковите параметри множеството неизпълнения на един и същ длъжник в рамките на кратък период от време се третират като едно неизпълнение. Освен това третирането на множество неизпълнения на един и същ длъжник като отделни неизпълнения може да доведе до значителни грешки в оценките на рисковите параметри, защото по-високите проценти на неизпълнение биха довели до по-високи стойности на PD. От друга страна стойността на загубата при неизпълнение (LGD) ще бъде подценена, защото първите случаи на неизпълнение на длъжника ще бъдат третирани като успешно решени без загуба, а институцията е претърпяла загуба. Освен това поради връзката между оценките на параметрите PD и LGD и с оглед на осигуряване на реалистична оценка на очакваната загуба, третирането на множество неизпълнения следва да бъде последователно за целите на оценката на PD и LGD.
(25) Обхватът на информацията, която е на разположение на институцията по отношение на експозициите в неизпълнение, се различава съществено от тази, отнасяща се до обслужвани експозиции. За експозициите в неизпълнение по-специално са налице два допълнителни рискови фактора, по-конкретно продължителността на неизпълнението (времеви период в неизпълнение) и възстановените вземания. Следователно оценката на параметъра LGD, извършена преди неизпълнението, не е достатъчна, защото оценките за риска следва да вземат предвид всички значителни рискови фактори. Освен това за експозициите в неизпълнение вече е известно какви са били икономическите условия в момента на неизпълнението. Освен това параметърът LGD за експозиции в неизпълнение следва да отразява сумата на очакваната загуба при текущите икономически обстоятелства и възможната неочаквана загуба, която може да настъпи през периода на възстановяване на вземанията. Затова компетентните органи следва да проверяват дали параметърът LGD за експозиции в неизпълнение („LGD в неизпълнение“) се оценява директно или като сумата от най-добрата приблизителна оценка за очакваната загуба („ELBE“) и добавка, отразяваща неочакваната загуба, която може да настъпи по време на периода на възстановяване на вземанията. Независимо от прилагания подход, оценката на параметъра LGD в неизпълнение следва да отчита информацията за времевия период в неизпълнение и възстановяването на вземания, реализирани до момента на оценката, както и възможността за евентуална неблагоприятна промяна на икономическите условия по време на очакваната продължителност на процеса на възстановяване на вземанията.
(26) Когато институциите използват собствени LGD оценки вътрешните изисквания за управление на обезпеченията следва като цяло да бъдат в съответствие с изискванията на част трета, дял II, глава 4, раздел 3 на Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи следва да се съсредоточат върху изискванията за оценка на обезпечението и правна сигурност, защото е важно да се осигурява редовна и надеждна оценка на обезпечението, както и обезпечението да отразява действителната пазарна стойност при текущите пазарни условия. Честотата и характерът на преоценката следва да се коригират според вида на обезпечението, тъй като неактуалната или неточна оценка може да доведе до подценяване на риска, свързан с кредитните експозиции. От съществено значение е също да се гарантира, че обезпечението е правно валидно и изпълнимо във всички съответни юрисдикции. В противен случай експозицията следва да се разглежда като необезпечена; ако такова обезпечение е признато при количественото измерване на риска, това може да доведе до подценяване на риска.
(27) Компетентните органи следва да проверят дали за целите на усъвършенствания вътрешнорейтингов подход, тоест, когато се използват собствени оценки за LGD, гарантите се считат за допустими, когато им се присъжда рейтинг, като се използва рейтингова система, одобрена по вътрешнорейтинговия подход; други гаранти също могат да бъдат допустими, при условие че са класифицирани като институция, централно правителство, или централна банка, или корпоративно юридическо лице, което има кредитна оценка от Агенция за външна кредитна оценка (АВКО), и гаранцията отговаря на изискванията, посочени в част трета, дял II, глава 4, раздел 3 на Регламент (ЕС) № 575/2013, които са също приложими за стандартизирания подход.
(28) При оценката на процеса на отнасяне на експозиции към класове експозиции следва да бъдат предвидени специални изисквания за проверката от компетентните органи за отнасянето на експозиции към експозициите на дребно поради тяхното преференциално третиране по отношение на изчисляването на размера на рисково претеглените експозиции. Някои класове експозиции са определени въз основа на характеристиките на сделката, а други – въз основа на вида на длъжника; в резултат може да има експозиции, които отговарят на критериите за повече от един клас експозиции. Затова компетентните органи следва да проверяват дали институцията прилага правилната последователност на класификацията с оглед осигуряване на последователно и недвусмислено отнасяне на експозициите към класове експозиции.
(29) Компетентните органи следва да проверяват дали резултатите от стрес тестовете са взети предвид при процесите за управление на риска и капитала, защото включването на резултатите от стрес тестовете в процесите на вземане на решения гарантира, че сценариите и тяхното въздействие върху капиталовите изисквания са логично разработени и изпълнени и че прогнозните аспекти на изискванията за собствения капитал са взети предвид при управлението на институцията.
(30) Институции, които използват собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, следва да изчисляват ефективния падеж на експозициите по вътрешнорейтинговия подход за целта на изчисляването на капиталовите изисквания. В случая на револвиращи експозиции институцията е под риск за по-дълъг период от датата на погасяването на текущо усвоената сума, тъй като кредитополучателят може да изтегли отново допълнителни суми. Затова компетентните органи следва да проверяват дали изчисляването на ефективния падеж на револвиращите експозиции се основава на крайния срок на инструмента.
(31) Изчисляването на разликата между размера на очакваните загуби, от една страна, и корекциите за кредитен риск, допълнителните корекции на стойността и други намаления на собствения капитал, от друга страна („недостатъчни корекции за кредитен риск във връзка с очаквани загуби при вътрешнорейтингов подход“) следва да бъдат направени на агрегирано ниво, отделно за портфейла от експозиции в неизпълнение и портфейла от редовни експозиции. Разделението между експозиции в неизпълнение и редовни експозиции е необходимо за да се гарантира, че сумите с отрицателен знак, получени от изчислението, извършвано за портфейла от експозиции в неизпълнение, няма да се използват за компенсиране на сумите с положителен знак, произтичащи от изчисляването, извършено за портфейла с редовни експозиции. Освен това общото изчисляване е в съответствие с общата концепция за собствения капитал, според която собственият капитал трябва да бъде изцяло на разположение за покриване на неочаквани загуби в случай на неплатежоспособност на институцията. Тъй като сумите на корекциите за кредитен риск, допълнителните корекции на стойността и други намаления на собствения капитал, включени при изчисляването на недостатъчните корекции за кредитен риск във връзка с очаквани загуби при вътрешнорейтингов подход вече са били приспаднати от собствения капитал за покриване на очакваните загуби (EL), частта от тях, превишаваща общите очаквани загуби, е изцяло на разположение за покриване на загуби, установени за всички експозиции в неизпълнение. Затова компетентните органи следва да проверяват дали корекциите на собствения капитал, базирани на недостатъчни корекции за кредитен риск във връзка с очаквани загуби при вътрешнорейтингов подход, се изчисляват и прилагат правилно.
(32) Ненадеждните, неточните, непълните или неактуални данни могат да доведат до грешки в оценката на риска и в изчисленията на капиталовите изисквания. Освен това, когато се използват в процесите за управление на риска на институцията такива данни могат до доведат до лоши кредитни и управленски решения. За да се осигури надеждността и високото качество на данните, инфраструктурата и процедурите, свързани със събирането и съхраняването на данни, следва да бъдат добре документирани и да съдържат пълно описание на характеристиките и източниците на данните, за да се осигури правилното им използване във вътрешните процеси и в процесите за изчисляване на капиталовите изисквания. Ето защо компетентните органи следва да проверяват качеството и документацията на данните, използвани в процеса на оценка на рисковите параметри, при отнасянето на експозициите към категории или групи и при изчисляването на капиталовите изисквания.
(33) Качеството на данните, точността на оценката на риска и верността на изчисленията на капиталовите изисквания, са в силна зависимост от надеждността на ИТ системите, използвани за целите на вътрешнорейтинговия подход. Освен това приемствеността и последователността на процесите за управление на риска и изчисляването на капиталовите изисквания могат да бъдат осигурени само когато ИТ системите, използвани за тези цели, са безопасни, сигурни и надеждни, и ИТ инфраструктурата е достатъчно устойчива. Затова е необходимо компетентните органи да проверяват също така надеждността на ИТ системите и устойчивостта на ИТ инфраструктурата.
(34) Компетентните органи следва да проверяват, доколкото е възможно, дали се използват неприпокриващи се стойности от наблюдения на доходности на капиталови експозиции както за разработването, така и за утвърждаването на вътрешни модели за капиталови експозиции. Неприпокриващите се стойности осигуряват по-високо качество на прогнозите, тъй като на всички стойности се присъжда едно и също тегло и стойностите не са тясно свързани помежду си.
(35) Прилагането на вътрешнорейтинговия подход изисква одобрението на компетентните органи и всички съществени промени на този подход трябва да бъдат одобрявани. Поради това компетентните органи следва да проверяват дали вътрешният процес на управление и по-специално вътрешният процес на одобряване на такива промени гарантира, че се прилагат само промени, които са в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 и Делегиран регламент 529/2014, и в този контекст, че класификацията на промените е последователна, за да се избегне регулаторният арбитраж.
(36) Разпоредбите на настоящия регламент са тясно свързани, тъй като те разглеждат всички аспекти на методиката за оценка, която компетентните органи следва да прилагат, когато оценяват дали дадена институция спазва изискванията за вътрешнорейтинговия подход. С цел да се гарантира съгласуваност между тези разпоредби, които следва да влязат в сила едновременно, и да се осигури възможност за цялостен поглед и лесен достъп до тях от страна на лицата, спрямо които те се прилагат, е желателно всички регулаторни технически стандарти, отнасящи се до методиката за оценка на вътрешнорейтинговия подход, изисквана по Регламент (ЕС) № 575/2013, да бъдат включени в един регламент.
(37) Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган.
(38) Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторните технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, като анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (4),