Член 3

Национални точки за достъп

1.Всяка държава членка определя национална точка за достъп. Националната точка за достъп представлява единна точка за достъп на ползвателите на данни до данните, изброени в приложението, включително актуализации на данни, предоставени от притежателите на данни, както е посочено в членове 4—11, които се отнасят за територията на дадена държава членка.

2.Съществуващите национални или общи точки за достъп, създадени в съответствие с член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/962 или с изискванията, произтичащи от други делегирани актове, приети съгласно Директива 2010/40/ЕС, могат да се използват като национални точки за достъп за целите на настоящия регламент, ако това се счита за уместно от държавите членки.

3.Националните точки за достъп трябва да предоставят на ползвателите на данни услуги за намиране на информация — например услуги, даващи възможност за търсене на исканите данни посредством съдържанието на съответните метаданни и показване на това съдържание.

4.Публичните и частните притежатели на данни гарантират, че предоставят метаданните, за да се даде възможност на ползвателите на данни да откриват и използват набори от данни чрез националните точки за достъп.

5.Две или повече държави членки могат да създадат обща точка за достъп.

6.Всеки субект, предоставящ данни чрез националната точка за достъп, може да направи това чрез пълномощник в съответствие с приложимите договорености, например чрез база данни на трета страна или агрегатор. Това не освобождава първоначалния притежател на данни от отговорностите по отношение на качеството на оригиналните данни, които се предоставят.