(4) Базелският комитет по банков надзор (БКБН) публикува Насоки за идентифициране и управление на риск, налагащ намеса (4), в които се съдържат няколко показателя, които следва да се използват от институциите при установяване на това кои субекти може да доведат до риск, налагащ намеса. Съгласно насоките на БКБН „риск, налагащ намеса“ е рискът от това дадена институция да реши да предостави финансова подкрепа на неконсолидирано предприятие, което не е напълно или пропорционално консолидирано и е изправено пред неблагоприятни условия, при липса или превишаване на договорни задължения за предоставяне на такава подкрепа. Съгласно насоките на БКБН, когато дадена институция установи, че е налице значителен риск, налагащ намеса, тя трябва да определи подходящите мерки въз основа на естеството и степента на очакваната намеса за всеки отделен случай. Сред тези мерки е и включването на засегнатите субекти в регулаторния обхват на консолидацията. В съответствие с насоките на БКБН институциите и компетентните органи следва да вземат под внимание няколко показателя, за да направят заключение дали определени предприятия следва да бъдат напълно или пропорционално консолидирани съгласно член 18, параграф 5, член 18, параграф 6, буква а) или член 18, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая, като се отчете рискът, налагащ намеса, който тези предприятия може да породят за дадена институция. Независимо от това институциите следва също така да обмислят алтернативни мерки за справяне с риска, налагащ намеса, съгласно своите процедури за управление на риска и вътрешния анализ на адекватността на капитала (ВААК). Освен това в рамките на процесите на надзорен преглед и оценка (ПНПО) компетентните органи може да разгледат други мерки за справяне с потенциалния риск, породен от тези предприятия. В контекста на рамката за големи експозиции Европейският банков орган (ЕБО) също така издаде насоки относно лимитите на експозициите към субекти, извършващи паралелна банкова дейност извън регулаторната рамка (5), в които се посочва методиката, която следва да бъде прилагана от институциите за определяне на лимитите, като част от техните вътрешни процеси, за техните индивидуални и сумарни експозиции към субекти, извършващи паралелна банкова дейност.