(1) Изискванията, посочени в член 35, параграфи 3 и 5 от Регламент (ЕС) 2023/1114, се прилагат и по отношение на институции за електронни пари, които издават значими токени за електронни пари, в съответствие с член 58, параграф 1, буква б) от същия регламент и, когато това се изисква от компетентния орган съгласно член 58, параграф 2 от същия регламент, по отношение на институции за електронни пари, които издават токени за електронни пари, които не са значими токени.

(2) При оценяване на обстоятелствата, изискващи по-висок собствен капитал за издатели на токени, обезпечени с активи, или токени за електронни пари, компетентните органи следва да вземат предвид въздействието, което неуспехът на токените може да окаже върху финансовата стабилност, включително широкомащабни обратни изкупувания, задействане на продажби при изключително намалени цени поради финансово напрежение върху резервните активи или теглене на депозити, което може да причини значителни смущения на пазара, възможни отрицателни последици за финансирането и системни рискове във финансовата система.

(3) Токените, обезпечени с активи, и токените за електронни пари, както и техните издатели представляват новост и следователно не съществува универсална рамка за оценка на риска. Поради това, когато решават дали е оправдано увеличението на капиталовите изисквания, компетентните органи следва да извършат оценката на всички съответни издатели за всеки отделен случай след всеобхватна оценка на всички съответни критерии за риска, посочени в член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/1114. Искането за евентуално увеличение на капиталовите изисквания следва да зависи от специфичните за издателя обстоятелства. Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари, по отношение на които се прилагат капиталови изисквания, следва винаги да бъдат подходящо капитализирани във връзка с рисковете, пред които са изправени. За посочената всеобхватна оценка следва да се използва цялата съответна налична информация за минали периоди и текуща информация. По принцип увеличение на капиталовите изисквания следва да се изисква само когато е налице по-висока степен на риска, който все още не е покрит, и мерките на съответния издател не са достатъчно ефективни за намаляване на рисковете.

(4) Когато компетентен орган изисква увеличение на капиталовите изисквания за издателя на токени, предвиденият за спазване на това увеличение срок следва да бъде възможно най-кратък, тъй като съответният издател, който управлява надлежно и ефективно риска, винаги следва да разполага с подходящия капитал във връзка с рисковете, пред които е изправен.

(5) Когато компетентен орган заключи, че рисковете, включително променливостта на конкретен токен, обезпечен с активи, или токен за електронни пари, може да доведат до значително влошаване на финансовото състояние на съответния издател или да повлияят на неговата финансова стабилност, компетентният орган следва да определи по-кратък срок за съответния издател за увеличаване на собствените му средства.

(6) С цел да се гарантира, че издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари вземат разумни решения за управление на риска, такива издатели и съответните им компетентни органи следва да разбират финансовите и оперативните рискове, произтичащи от увеличеното използване на токени, обезпечени с активи, или токени за електронни пари. Освен това те следва да обмислят в по-широк план взаимовръзките с екосистемата на издателите на токени и присъщата взаимосвързаност с традиционния финансов сектор, произтичаща от държаните резерви от активи. Поради това е необходимо допълнително да се конкретизират стрес тестовете за платежоспособността и ликвидния риск на издателите.

(7) Въздействието на така наречения „риск от масови продажби“, т.е. внезапен скок в исканията за обратно изкупуване на токените, водещ до спешна продажба на резервните активи, обезпечаващи токените, следва да бъде анализирано чрез стрес тестове по отношение на ликвидността. Поради това е от съществено значение да се уточнят минимални характеристики на стрес тестовете по отношение на ликвидността, като тези, свързани с управлението, инфраструктурата за данни, категоризирането на риска и честотата.

(8) За да се гарантира целесъобразността на резултатите от стрес тестовете, стрес тестът за платежоспособност следва да се извършва на всеки три месеца за издатели на значими токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари, както и на всеки шест месеца за издатели на незначими токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари. Стрес тестът по отношение на ликвидността следва да се провежда ежемесечно.

(9) При стрес тестовете следва да се вземат под внимание сценарии на тежки, но реалистични финансови сътресения и на нефинансови сътресения, като сътресения по отношение на ликвидността, кредитни сътресения, лихвени и валутни сътресения, риск от обратно изкупуване и оперативни сътресения, както и сътресения, предизвикани от трети лица. При тях също така следва да се гарантира, че са налице вътрешните правила за управление и съответните инфраструктури за данни, за да се позволи на издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари и на компетентните органи да разберат характеристиките, да определят количествено рисковете и да съберат доказателства, че такива издатели непрекъснато ефективно разпределят и намаляват риска.

(10) Като ръководен принцип програмите за стрес тестове следва да се ръководят от сходни правила и подход като стрес тестовете на кредитните институции съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2). Като се има предвид обаче, че рисковете от дейности с криптоактиви, извършвани от издатели на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари, които не са кредитни институции, са различни от тези на кредитните институции, е необходимо за целите на стрес теста дейностите с криптоактиви да се групират в различни категории риск. Освен това, групирането на дейностите и рисковете, свързани с криптоактиви, следва да гарантира, че издателите на съответните токени и компетентните органи са в състояние да установят всички функции, процеси и участници, заедно със свързаните с тях рискове, включително всякакви екологични, социални и управленски фактори, както и да установят всякакви потенциални проблеми или рискове. Това установяване следва да улесни структурирането и изпълнението на конкретни рискови сценарии, представени при различните дейности на съответния издател. Сценариите следва да бъдат добре определени, за да се направи количествена оценка на тяхното потенциално въздействие, обхвата на потенциалните загуби и обхвата на правдоподобност, свързан с установените специфични рискови сценарии. Поради това, когато установява специфични рискове, съответният издател следва да посочи графика на използвания за целите на стрес теста сценарий, който трябва да бъде три години за стрес теста по отношение на платежоспособността и до една година за стрес теста по отношение на ликвидността.

(11) Настоящият регламент е съставен въз основа на проекта на регулаторни технически стандарти, представен на Комисията от Европейския банков орган (ЕБО).

(12) ЕБО проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, въз основа на който е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с него потенциални разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците в банковия сектор (3),

Член 1

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага по отношение на следните издатели на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари:

а) издатели на токени, обезпечени с активи;

б) институции за електронни пари, които издават значими токени за електронни пари;

в) институции за електронни пари, които издават токени за електронни пари, които не са значими токени, когато това се изисква от компетентния орган съгласно член 58, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/1114.

Член 2

Процедура

1.Компетентният орган на държавата членка по произход (компетентният орган) предоставя на издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари проекта на своето решение да изисква увеличение на собствените средства в съответствие с член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/1114, като надлежно взема предвид становищата, изразени от съответния издател.

2.В посочения в параграф 1 проект се определя:

а) сумата, с която трябва да бъдат увеличени собствените средства, и процентът, който е по-висок от размера на резерва на активите, произтичащ от прилагането на член 35, параграф 1, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕС) 2023/1114;

б) съответната обосновка по отношение на по-високата степен на риска;

в) дали тази по-висока степен на риск може да окаже съществено въздействие върху финансовото състояние на издателя или върху финансовата стабилност на финансовата система като цяло;

г) дали тази по-висока степен на риск не е свързана с управлението или бизнес модела на съответния издател;

д) срокът, в рамките на който съответният издател увеличава собствените си средства в съответствие с член 3.

3.В срок от 25 работни дни след получаване на проекта издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари изразява становището си по всеки от елементите, посочени в параграф 2.

4.Компетентният орган уведомява издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари за окончателното си решение, което съдържа посочените в параграф 2 елементи.

5.В срок от 25 работни дни след получаване на посоченото в параграф 4 решение издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари представя на компетентния орган подробен план за начина, по който трябва да бъдат увеличени собствените му средства в рамките на определения от компетентния орган срок. Планът съдържа следното:

а) обвързани със срока мерки, конкретни мерки и процедури за извършване на увеличението в рамките на определения срок;

б) потвърждението, че предвиденото използване на позициите и инструментите на собствените средства отговаря на изискваното увеличение с оглед изпълнение на всички условия по член 35, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/1114.

6.Когато посоченият в член 3 срок, определен за окончателното увеличаване на собствените средства, е по-дълъг от три месеца, издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари информира ежемесечно компетентните органи за напредъка в изпълнението на плана.

7.Издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари информира незабавно компетентния орган, в случай че някоя мярка или процедура не може да бъде постигната в рамките на срока, при спазване на предвидените в член 3 изисквания.

8.Компетентният орган следи отблизо изпълнението на плана.

9.Когато е създадена колегия, посочена в член 119, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1114, компетентният орган информира Европейския банков орган за цялата информация, посочена в параграфи 2—8, включително проекта и окончателното решение, плана и всички съответни актуализации.

Член 3

Срок

1.Без да се засяга параграф 2, компетентният орган определя срок, в рамките на който издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари да се адаптира към по-високите капиталови изисквания, определени въз основа на оценката от компетентния орган, посочена в член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/1114, който срок не може да надвишава шест месеца от уведомяването за окончателното решение, посочено в член 2, параграф 4.

2.Когато определя срока, в рамките на който издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари да се адаптира към по-високите капиталови изисквания, компетентният орган взема предвид всяка потенциална по-висока степен на риск, която може да окаже съществено въздействие върху финансовите стабилност на финансовата система като цяло или на издателя и всякакви потенциални недостатъци при управлението или в стопанския модел на съответния издател.

Член 4

Критерии

При приемане на решението, посочено в член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/1114, компетентният орган взема предвид всеки един от следните критерии за оценка на риска:

а) дали има вероятност издателят на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари да наруши изискванията, посочени в член 34, параграфи 1, 8 и 10 и членове 36—39 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в рамките на следващите 12 месеца, като се прецени дали при издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари се наблюдават потенциални недостатъци или слабости при прилагането на всички изисквания, посочени в член 34 и в членове 36—39 от Регламент (ЕС) 2023/1114;

б) дали обратното изкупуване по номинална стойност и пазарна стойност е гарантирано при нормални или при неблагоприятни пазарни условия;

в) дали е налице повишен риск от значително намаляване на стойността на резервните активи или влошаване на финансовото състояние на издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари;

г) дали има повишен оперативен риск, произтичащ от системи, включително основния децентрализиран регистър и всяка платформа за търговия, пазарна инфраструктура или платежна система, използвани за издаване или прехвърляне на токена, и от други трети страни доставчици на услуги за криптоактиви, като например попечители, ползвани по отношение на токените или резервните активи.

Член 5

Разработване на програма за стрес тестове

1.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че тяхната програма за стрес тестове е устойчива и реалистична и че стрес тестовете водят до информирано вземане на решения на всички равнища на управление относно всички съществуващи и потенциални рискове, оказващи съществено въздействие върху финансовото състояние на издателя.

2.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари редовно преглеждат и оценяват своята програма за стрес тестове с цел да определят нейната ефективност, надеждност и пригодност както по отношение на рисковите характеристики на самия съответен издател, така и на тези на съответните издадени токени, и я актуализират. Въпросната оценка се прави ежегодно и отразява изцяло външните и вътрешните условия.

3.При разработването на програмата за стрес тестове издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари вземат предвид всеки от следните елементи:

а) ефективността на програмата за постигане на предвидените цели;

б) нуждата от подобрения;

в) установените рискови фактори, обосновката и проектирането на съответните сценарии, допусканията по отношение на модела и чувствителността на резултатите спрямо тези допускания, както и ролята на експертната преценка, за да се гарантира, че тя е придружена от надежден анализ;

г) функционирането на модела, включително по отношение на данни извън извадката, като например данни, които не са използвани за разработването на модела;

д) начина на включване на евентуални неблагоприятни връзки между платежоспособност и ликвидност;

е) адекватността на възможните взаимовръзки между стрес тестовете по отношение на платежоспособността и стрес тестовете по отношение на ликвидността;

ж) обратната информация, получена от компетентните органи в контекста на техните надзорни или други стрес тестове;

з) адекватността на инфраструктурата за данни (въвеждане на системи и качество на данните);

и) подходящото равнище на участие на висшето ръководство и ръководния орган;

й) всички допускания, включително бизнес и/или ръководни допускания, и предвидени ръководни действия въз основа на целта, вида и резултата от стрес теста, включително оценка на осъществимостта на ръководните действия при неблагоприятни събития и променяща се стопанска среда;

к) адекватността и прозрачността на съответната документация.

4.Програмите за стрес тестове се документират по подходящ начин за всички проведени видове стрес тестове.

5.Програмата за стрес тестове се оценява в цялата организация, например от комитета по риска и вътрешните одитори. За оценката на този процес допринасят още стопански единици, които не са отговорни за разработването и прилагането на програмата, или външни експерти според съответните си експертни познания по конкретни теми.

6.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, както по отношение на първоначалното разработване, така и за оценката на програмата за стрес тестове, че е проведен ефективен диалог с участието на експерти от всички стопански области на издателя и че програмата и нейните актуализации са надлежно прегледани от висшето ръководство и ръководния орган на издателя, които също отговарят за наблюдението на нейното изпълнение и надзор.

Член 6

Видове стрес тестове

1.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари прилагат стрес тест по отношение на платежоспособността и стрес тест по отношение на ликвидността.

2.При стрес теста по отношение на платежоспособността се улавя въздействието на определени развития, включително макро- или микроикономически сценарии, върху цялостната капиталова позиция на издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари, включително върху неговите минимални или допълнителни капиталови изисквания, посредством прогнозиране на капиталовите ресурси и изискванията на издателя, като се подчертават уязвимостите на издателя и се оценява способността му да поема загуби и въздействието върху платежоспособността му.

3.Стрес тестът по отношение на ликвидността обхваща въздействието на определени развития, включително макро- или микроикономически сценарии, от гледна точка на финансирането и пазарния риск и шокове върху ликвидността на резерва от активи и цялостната ликвидна позиция на издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари, включително минималните или допълнителните изисквания за ликвидност.

4.Специфичната структура, сложността и равнището на детайлност на методиките за стрес тестове трябва да съответстват на естеството на токените, обезпечени с активи, или на токените за електронни пари, включително естеството, мащаба и размера на правата за обратно изкупуване, както и на сложността, концентрацията и състава на резервните активи.

Член 7

Минимална честота на различните стрес тестове

1.Честотата на стрес тестовете по отношение на платежоспособността е най-малко веднъж на тримесечие за издатели на значими токени, обезпечени с активи, или токени за електронни пари, както и на всеки шест месеца за издатели на незначими токени, обезпечени с активи, или токени за електронни пари.

2.Честотата на стрес тестовете по отношение на ликвидността е най-малко веднъж месечно за всички издатели на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари.

Член 8

Вътрешни правила за управление при стрес тестовете

1.Програмата за стрес тестове на издателя на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари се приема от неговия ръководен орган, който отговаря за изпълнението ѝ в съответствие с настоящия регламент и с Регламент (ЕС) 2023/1114.

2.Програмата за стрес тестове включва оценка дали членовете на ръководния орган притежават колективно достатъчно знания, умения и опит, за да изпълняват всичко посочено по-долу:

а) разбират напълно въздействието на стресовите събития върху цялостния рисков профил на издателя;

б) гарантират, че за изпълнението на стрес тестовете са възложени и разпределени ясни отговорности и достатъчно ресурси, като например квалифицирани човешки ресурси и системи за информационни технологии;

в) активно провеждат дискусии с участващите в стрес тестовете служители и с лица, на които са възложени задачи, свързани със стрес тестовете;

г) поставят под въпрос ключови допускания при моделирането, избора на сценарий и допусканията, залегнали в основата на стрес тестовете като цяло;

д) вземат решение относно необходимите ръководни действия и ги обсъждат с компетентните органи.

3.Програмата за стрес тестове се разработва по начин, който позволява провеждането на стрес тестове съгласно съответните вътрешни политики и процедури на издателя.

4.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че всички елементи на програмата за стрес тестове, включително нейната оценка, са подходящо документирани и редовно се актуализират, когато е приложимо, във вътрешните политики и процедури.

5.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че при разработването на програмата за стрес тестове се предвижда ефективна комуникация между стопанските направления и равнищата на управление с оглед на повишаване на осведомеността, подобряване на културата във връзка с риска и иницииране на дискусии относно съществуващи и потенциални рискове, както и относно възможни действия на ръководството.

6.Програмите за стрес тестове се разработват като неразделна част от рамката за управление на риска на издателя. Стрес тестовете са предназначени да подкрепят различни стопански решения и процеси, както и стратегическото планиране. При стратегическите решения се вземат предвид установените по време на стрес тестовете недостатъци, ограничения и слабости.

7.Резултатите от стрес тестовете се използват като входни данни в процеса на установяване на склонността и праговете на издателя за поемане на риск и действат като инструмент за планиране при определянето на ефективността на нови и съществуващи стопански стратегии и оценка на възможното въздействие върху собствените средства и ликвидността.

Член 9

Инфраструктурата за данни за програмите за стрес тестове

1.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че програмата за стрес тестове се поддържа от подходяща и прозрачна инфраструктура за данни.

2.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че тяхната инфраструктура за данни разполага с капацитета да обхване обширните нужди от данни на програмата им за стрес тестове и че разполагат с механизми за осигуряване на непрекъсната и последователна способност за провеждане на стрес тестове, както е планирано в съответствие с програмата.

3.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че инфраструктурата за данни предоставя възможност както за гъвкавост, така и за подходящи равнища на качество и контрол.

4.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари гарантират, че тяхната инфраструктура за данни съответства на техния размер, сложност и рисков и бизнес профил и позволява извършването на стрес тестове, обхващащи всички съществени рискове, на които е изложена институцията.

5.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари отделят достатъчно човешки, финансови и материални ресурси, за да гарантират ефективното разработване и поддръжка на своята инфраструктура за данни, включително системи за информационни технологии.

Член 10

Методика, общи референтни параметри и правдоподобност на допусканията

1.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари разглеждат следните категории рискове:

а) рискове за стойността, прехвърлимостта, ликвидността, достъпността или заменяемостта на токените, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари и на резервните активи;

б) рискове, произтичащи от системи, от които зависи токенът, обезпечен с активи, или токенът за електронни пари, включително основния децентрализиран регистър или всяка друга технология на токена и всяка платформа за търговия, пазарна инфраструктура или платежна система, използвани за издаване или прехвърляне на токени;

в) рискове, произтичащи от изпълнението на договорни споразумения, които съответният издател е сключил с други издатели, доставчици на услуги за криптоактиви, финансови институции или всяко друго физическо или юридическо лице, за издаване или прехвърляне на токени или за установяване, управление, попечителство или инвестиция от резервните активи, включително всяко споразумение, съгласно което издателят възлага задачи на външни изпълнители.

2.За да оценят посочените в параграф 1 рискове, издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари установяват конкретни рискови сценарии, като използват минали сценарии и/или хипотетични сценарии във връзка с различните рискови категории, посочени в параграф 1.

3.Конкретните рискови сценарии, посочени в параграф 2, са добре определени и тяхното потенциално въздействие може да бъде количествено измерено.

4.При установяване на специфични рискове издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари определят тригодишен срок за рисковите събития, свързани със стрес теста по отношение на платежоспособност, и срок до 1 година за стрес теста по отношение на ликвидността, изложения на риск актив и точно описание на рисковия сценарий.

5.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари определят количествено или разполагат с приблизителни оценки на сериозността и правдоподобността на установените стрес сценарии, както и потенциалните загуби, произтичащи от тези сценарии.

Член 11

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.