Член 10

Методика, общи референтни параметри и правдоподобност на допусканията

1.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари разглеждат следните категории рискове:

а) рискове за стойността, прехвърлимостта, ликвидността, достъпността или заменяемостта на токените, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари и на резервните активи;

б) рискове, произтичащи от системи, от които зависи токенът, обезпечен с активи, или токенът за електронни пари, включително основния децентрализиран регистър или всяка друга технология на токена и всяка платформа за търговия, пазарна инфраструктура или платежна система, използвани за издаване или прехвърляне на токени;

в) рискове, произтичащи от изпълнението на договорни споразумения, които съответният издател е сключил с други издатели, доставчици на услуги за криптоактиви, финансови институции или всяко друго физическо или юридическо лице, за издаване или прехвърляне на токени или за установяване, управление, попечителство или инвестиция от резервните активи, включително всяко споразумение, съгласно което издателят възлага задачи на външни изпълнители.

2.За да оценят посочените в параграф 1 рискове, издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари установяват конкретни рискови сценарии, като използват минали сценарии и/или хипотетични сценарии във връзка с различните рискови категории, посочени в параграф 1.

3.Конкретните рискови сценарии, посочени в параграф 2, са добре определени и тяхното потенциално въздействие може да бъде количествено измерено.

4.При установяване на специфични рискове издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари определят тригодишен срок за рисковите събития, свързани със стрес теста по отношение на платежоспособност, и срок до 1 година за стрес теста по отношение на ликвидността, изложения на риск актив и точно описание на рисковия сценарий.

5.Издателите на токени, обезпечени с активи, или на токени за електронни пари определят количествено или разполагат с приблизителни оценки на сериозността и правдоподобността на установените стрес сценарии, както и потенциалните загуби, произтичащи от тези сценарии.