Член 22

Правомощия на компетентните органи на приемащата държава-членка

1.Приемащите държави-членки изискват за целите на статистиката всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да представят периодични отчети за дейността си в приемащите държави-членки пред компетентните органи на тези приемащи държави-членки.

При изпълнение на задълженията, наложени им по силата на член 27, приемащите държави-членки могат да изискват от клоновете на кредитни институции от други държави-членки да предоставят същата информация, каквато изискват от националните кредитни институции за тази цел.

2.Когато компетентните органи на приемащата държава-членка установят, че институция, която има клон или която предоставя услуги на нейна територия, не спазва приетите правни разпоредби, в съответствие с правомощията, предоставени им по силата на настоящата директива, те изискват от съответната институция да сложи край на тези нередности.

3.Ако заинтересованата институция не предприеме необходимите стъпки, компетентните органи на приемащата държава-членка уведомяват за това компетентните органи на държавата-членка по произход. Компетентните органи на държавата-членка по произход предприемат, при първа възможност, всички подходящи мерки, за да осигурят, че съответната институция поставя край на тези нередности. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните органи на приемащата държава-членка.

4.Ако въпреки мерките, предприети от държавата-членка по произход, или ако тези мерки се окажат неподходящи или са неприложими в съответната държава-членка, институцията продължава да нарушава правните правила, посочени в параграф 2, които са в сила в приемащата държава-членка, последната може, след като уведоми компетентните органи на държавата-членка по произход, да предприеме подходящи мерки с оглед да предотврати или да санкционира продължаването на нередностите и, ако е необходимо, да предотврати възможността тази институция да извършва нови сделки на нейна територия. Държавите-членки осигуряват на тяхна територия да е възможно да се връчват на кредитните институции юридическите документи, необходими за тези мерки.

5.Разпоредбите на параграфи 1—4 не засягат правото на приемащите държави-членки да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират извършваните на тяхна територия нередности, които противоречат на правните норми и които те са приели в интерес на общото благо. Мерките включват също и предотвратяване на възможността институциите нарушители да започват всякакви други транзакции на тяхна територия.

6.Всяка мярка, приета съобразно разпоредбите на параграфи 3, 4 и 5, за налагане на санкции или ограничения върху упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, трябва да е надлежно обоснована и съобщена на заинтересованата институция. Всяка такава мярка е предмет на право на обжалване пред съдилищата на държавата-членка, чиито органи са я приели.

7.Преди да следват процедурата, предвидена в параграфи 2, 3 и 4, компетентните органи на приемащата държава-членка могат, в неотложни случаи, да предприемат предохранителни мерки, необходими за защита интересите на вложителите, инвеститорите и на други лица, на които се предоставят услуги. Комисията и компетентните органи на останалите заинтересовани държави-членки трябва да бъдат уведомени за тези мерки възможно най-рано.

Комисията, след консултации с компетентните органи на заинтересованите държави- членки, може да реши, че съответната държава-членка трябва да измени или да отмени тези мерки.

8.Приемащите държави-членки могат да упражняват правомощията, предоставени им по настоящата директива, като предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират нередностите, извършени на тяхна територия. Това включва също и предотвратяване на възможността институциите да започват още други транзакции на тяхна територия.

9.В случай на отнемане на разрешение, компетентните органи на приемащата държава-членка сбиват информирани и предприемат подходящи мерки, за да предотвратят възможността заинтересованата институция да започне още други транзакции на нейна територия и за да обезпечат интересите на вложителите. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

10.Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите на отказ съобразно член 20, параграфи 1—6, или за случаите, в които са предприети мерки в съответствие с параграф 4 от настоящия член. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

11.Нищо в настоящия член не възпрепятства кредитните институции с главни управления в други държави-членки да рекламират услугите си посредством всички налични комуникационни средства в приемащата държава-членка, като спазват правилата за формата и съдържанието на тази рекламна дейност, приети в интерес на общото благо.