Член 1

Определения

По смисъла на настоящата директива:

1. „Кредитна институция“ е предприятие, чиято дейност е да приема депозити или други възстановими средства от обществеността и да отпуска кредити за своя собствена сметка.

За целите на прилагането на надзора на консолидирана основа за кредитна институция се счита кредитната институция съгласно първи параграф, както и всяко частно или публично предприятие, което отговаря на определението в първи параграф и е оторизирано в трета страна.

За целите на упражняването на надзор и контрол върху големите експозиции за кредитна институция се счита кредитна институция съгласно първа алинея включително клонове на кредитна институция в трети държави, както и всяко частно или публично предприятие, включително клоновете му, което отговаря на определението в първи параграф и е оторизирано в трета страна.

2. „Разрешение“ означава инструмент, независимо от неговата форма, издаден от съответните органи, по силата на който се дава право да се извършва дейност на кредитна институция.

3. „Клон“ е място на дейност, което представлява юридически зависима част на кредитната институция и извършва пряко всички или някои от транзакциите,които са присъщи на дейността на кредитните институции. Всички места на дейност в една и съща държава, учредени от кредитна институция с адрес на управление в друга държава-членка, се считат за един клон.

4. „Компетентни органи“ са националните органи, които по силата на закон или наредба имат право да упражняват надзор върху кредитните институции.

5. „Финансова институция“ е предприятие, различно от кредитната институция, и с основна дейност да придобива авоари или да извършва една или повече от дейностите, посочени в точки 2—12 от приложение I.

6. „Държава-членка по произход“ е държавата-членка, която е издала разрешение на кредитната институция в съответствие с членове 4—11.

7. „Приемаща държава-членка“ е държавата-членка, в която кредитната институция има клон или в която кредитната институция предоставя услуги.

8. „Контрол“ е взаимоотношението между предприятието майка и дъщерното предприятие съгласно определението в член 1 от Директива 83/349/ЕИО или подобно отношение между физическо или юридическо лице и предприятие.

9. „Дялово участие“ за целите на надзора на консолидирана основа, означава пряката и непряка собственост върху 20 или повече процента от правото на глас или от капитала на дадено предприятие.

10. „Квалифицирано дялово участие“ е прякото или непрякото дялово участие в предприятие, което представлява 10 или повече процента от капитала или от правото на глас, или което позволява да се упражнява съществено влияние върху ръководството на предприятието, в което е това дялово участие.

11. „Начален капитал“ е капиталът съгласно определението в член 34, параграф 2, точки 1 и 2.

12. „Предприятие майка“ е предприятието майка съгласно определението в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО.

За целите на консолидирания надзор и контрола върху големите експозиции това означава предприятие майка по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ ЕИО, както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните органи ефективно упражнява доминиращо влияние върху друго предприятие.

13. „Дъщерно предприятие“ е дъщерно предприятие съгласно определението в членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО.

За целите на надзора на консолидирана основа и контрола върху големите експозиции това означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което по мнението на компетентните органи предприятието майка упражнява ефективно доминиращо влияние.

Всички дъщерни предприятия на дъщерни предприятия също се разглеждат като дъщерни предприятия на предприятието, което е тяхното първоначално предприятие майка.

14. „Зона A“ обхваща всички държави-членки и всички останали страни, които са пълноправни членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИCР), както и страните, сключили специални кредитни споразумения с Международния валутен фонд (MВФ), свързани с Общите споразумения на фонда за получаване на кредити (ОСФПК). Всяка страна, която разсрочи външния си държавен дълг, се изключва от зона A за срок от пет години.

15. „Зона Б“ обхваща всички страни, които не са в зона A.

16. „Кредитни институции от зона A“ са всички кредитни институции, получили разрешение в държавите-членки съгласно член 4, включително техните клонове в трети страни, и всички частни и публични предприятия съгласно определението в точка 1, първа алинея, и лицензирани в други страни от зона A, включително техните клонове.

17. „Кредитни институции от зона Б“ са всички частни и публични предприятия, които са оторизирани извън зона А и попадат под определението в точка 1, първа алинея, включително техните клонове в рамките на Общността.

18. „Небанков сектор“ са всички кредитополучатели, различни от кредитните институции, които попадат под определенията в точки 16 и 17, централните правителства и централните банки, регионалните правителства и местните органи, Европейските общности, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и многостранни банки за развитие, съгласно определението в точка 19.

19. „Многостранни банки за развитие“ са Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Американската банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие, Фонд за ресетълмънт на Съвета на Европа, Северната инвестиционна банка, Карибската банка за развитие, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейският инвестиционен фонд и Американската инвестиционна корпорация.

20. Задбалансови позиции „с пълен риск“, „със среден риск“, „със среден/нисък риск“ и „с нисък риск“ са позициите, посочени в член 43, параграф 2 и изброени в приложение II.

21. „Финансов холдинг“ е финансова институция, чиито дъщерни предприятия са изключително или предимно кредитни институции или финансови институции, като поне едно от тези дъщерни дружества е кредитна институция.

22. „Холдинг със смесена дейност“ е предприятие майка, различно от финансов холдинг или кредитна институция, чиито дъщерни дружества включват поне една кредитна институция.

23. „Предприятие за допълнителни банкови услуги“ е предприятие, чиято основна дейност включва притежаване или управление на собственост, управление на услуги за обработка на информация или друга подобна дейност, която е допълнителна за основната дейност на една или повече кредитни институции.

24. „Експозиции“ за целите на членове 48, 49 и 50 са активите и задбалансовите позиции, посочени в член 43 и в приложения II и IV към тях, без да се прилагат рисковите претегляния или степени, предвидени в тях. Рисковете, посочени в приложение IV, трябва да се изчисляват по един от методите, посочени в приложение III, без да се прилагат рисковите претегляния на контрагента. Всички позиции, които са напълно покрити със собствен капитал, могат да бъдат изключени от определенията за експозиции със съгласието на компетентните органи, при условие че този собствен капитал не е включен в изчислението на коефициента на платежоспособност или в други наблюдавани коефициенти, предвидени в настоящата директива и в други документи на Общността. Експозициите не включват:

в случаите на валутни операции: експозициите, поети в обичайния ход на разплащанията в рамките на 48 часа след плащането или

в случаите на транзакциите за покупка или продажба на ценни книжа: експозициите, поети в обичайния ход на разплащанията в рамките на пет работни дни след плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това кое от двете условия е настъпило по-рано.

25. „Група от свързани клиенти“ означава:

две или повече физически или юридически лица, които, освен ако не е доказано противното, представляват единен риск, защото едно от тях (пряко или непряко) има контрол върху другото или другите, или

две или повече физически или юридически лица, между които няма отношение на контрол, съгласно определението в първо тире, но които трябва да се разглеждат като представляващи общ риск, тъй като са взаимосвързани по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, другото или всички останали лица вероятно ще имат затруднения при погасяването на задълженията си.

26. „Тесни връзки“ е ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез:

Ситуацията, при която две или повече физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също лице чрез контролни взаимоотношения, също представлява тясна връзка между тези лица.

27. „Признати борси“ са борсите, които са признати от компетентните органи, и които:

Член 2

Приложно поле

1.Настоящата директива урежда предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции. Тя се прилага за всички кредитни институции.

2.Член 25 и членове 52—56 се прилагат и за финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност, чиито главни управления са в Общността.

Институциите, които по начало не попадат в приложното поле на параграф 3, с изключение на централните банки на държавите-членки, се третират като финансови институции по смисъла на член 25 и членове 52—56.

3.Настоящата директива не се прилага за:

— централните банки на държавите-членки,

— пощенските джиро институции,

— в Белгия: Institut de Réescompte et de Garantie/Herdiscontering- en Waarborginstituut,

— в Дания: Dansk Eksportfinansieringsfond, Danmarks Skibskreditfond и Dansk Landbrugs Realkreditfond,

— в Германия: Kreditanstalt für Wiederaufbau — институциите, които съгласно Wohnungsgemeinnützigkeitsgesetz са признати като органи на държавната жилищна политика и не извършват главно банкови операции, както и институциите, които по силата на този закон са признати като жилищноспестовни институции с идеална цел,

— в Гърция: „Ελληνική Τράπεζα Βιομηχανικής Αναπτύξεως,“, (Elliniki Trapeza Viomichanikis Anaptyxeos), „Ταμείο Παρακαταθηκών και Δανείων“ (Tamio Parakatathikon kai Danion), и „Ταχυδρομικό Ταμιευτήριο“ (Tachidromiko Tamieftirio),

— в Испания: Instituto de Crédito Oficial,

— във Франция: Caisse des dépôts et consignations,

— в Ирландия: credit unions и friendly societies,

— в Италия: Cassa depositi e prestiti,

— в Нидерландия: Nederlandse Investeringsbank voor Ontwikkelingslanden NV, NV Noordelijke Ontwikkelingsmaatschappij, NV Industriebank Limburgs Instituut voor Ontwikkeling en Financiering и Overijsselse Ontwikkelingsmaatschappij NV,

— в Австрия: институциите, които са признати като жилищноспестовни дружества с публичен интерес, и Österreichische Kontrollbank AG,

— в Португалия: Caixas Económicas, съществували към 1 януари 1986 г. с изключение на регистрираните като дружества с ограничена отговорност и на Caixa Económica Montepio Geral,

— във Финландия: Teollisen yhteistyön rahasto Oy/Fonden för industriellt samarbete AB и Kera Oy/Kera Ab,

— в Швеция: Svenska Skeppshypotekskassan,

— в Oбединеното кралство: National Savings Bank, Commonwealth Development Finance Company Ltd, Agricultural Mortgage Corporation Ltd, Scottish Agricultural Securities Corporation Ltd, Crown Agents for overseas governments and administrations, credit unions и municipal banks.

4.Съветът, по предложение на Комисията, взема решение за всяка промяна в списъка по параграф 3; за целта Комисията се консултира с Комитета, посочен в член 57 (наричан по-долу „Банков консултативен комитет“).

5.Кредитните институции, разположени в една и съща държава-членка, които към 15 декември 1977 г. са били постоянно свързани със централен орган за упражняване на надзор над тях, учреден в същата държава-членка, могат да бъдат освободени от изискванията по член 6, параграф 1, членове 8 и 59, при условие че не по-късно от 15 декември 1979 г. националното право предвижда, че:

— поетите задължения на централния орган и на институциите дъщерни предприятия са общи и лични задължения или поетите задължения на дъщерните предприятия са напълно гарантирани от централния орган,

— платежоспособността и ликвидността на централния орган и на всички институции дъщерни предприятия като цяло се наблюдават въз основа на консолидирани отчети,

— ръководството на централния орган има право да дава инструкции на ръководствата на институциите дъщерни предприятия.

Кредитните институции, опериращи в национален мащаб, които след 15 декември 1977 г. са дъщерни предприятия на централен орган по смисъла на първа алинея, могат да се възползват от посочените в него условия, ако представляват нормални разклонения на мрежата на този централен орган.

В случаите, когато кредитни институции, различни от учредените в отвоювани от морето територии или възникнали от разделянето или сливането на съществуващи институции, които зависят от или се отчитат пред централния орган, Съветът, по предложение на Комисията, която за целта се консултира с Банковия консултативен комитет, може да определи допълнителни правила за прилагането на втора алинея, включително да отмени освобождаването от изисквания, предвидени в първа алинея, когато прецени, че свързването с нови институции, възползващи се от режима, изложен във втора алинея, би могло да има неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

6.Кредитна институция, която съгласно определението по параграф 5, първа алинея е дъщерно предприятие на централен орган в една и съща държава-членка, също може да бъде освободена от спазването на разпоредбите на член 5 и на членове 40—51, и на член 65, при условие че без да се ограничава прилагането на тези разпоредби за централния орган, цялото, съставено от централния орган и неговите институции дъщерни предприятия, подлежи на горепосочените разпоредби на консолидирана основа.

В случай на освобождаване, членове 13, 18, 19, член 20, параграфи 1—6, членове 21 и 22 се прилагат за цялото образувание, състоящо се от централния орган и неговите институции дъщерни предприятия.

Член 3

Забрана за приемане на депозити или други възстановими средства на населението от институции, различни от кредитните институции

Държавите-членки забраняват на лица или предприятия, които не са кредитни институции, да извършват дейност по приемането на депозити или на други възстановими средства на населението. Тази забрана не се прилага за приемането на депозити или на други средства, възстановими от държава-членка, от нейни регионални или местни органи или от международни публични институции, чиито членове са една или повече държави-членки, или в случаите, които са изрично установени в националното законодателство или в общностното законодателство, при условие че тези дейности са подчинени на приложимите в тези случаи нормативна уредба и контрол, предназначени за защита на вложителите и инвеститорите.

Член 4

Оторизиране

Държавите-членки изискват от кредитните институции да получат разрешение, преди да започнат своята дейност. Те определят изискванията за това разрешение по силата на членове 5—9 и ги съобщават на Комисията и на Банковия консултативен комитет.

Член 5

Начален капитал

1.Без да се засягат другите общи условия, предписани от националното право, компетентните органи не издават лиценз, когато кредитната институция не притежава отделен собствен капитал, както и в случаите, когато началният капитал е по-малък от 5 милиона EUR.

Държавите-членки могат да решат, че кредитните институции, които не отговарят на изискването за отделен собствен капитал и са съществували към 15 декември 1979 г., могат да продължат да извършват дейността си. Те могат да освободят тези кредитни институции от спазване на изискването, посочено в член 6, параграф 1, първа алинея.

2.Държавите-членки могат, обаче, да издадат разрешение на отделни категории кредитни институции, чиито начален капитал е под предвидения в параграф 1. В тези случаи:

a) началният капитал не може да бъде под 1 милион EUR;

б) съответните държави-членки трябва да уведомят Комисията за причините да използват възможността, предвидена в настоящия параграф;

в) при публикуването на списъка, посочен в член 11 към наименованието на всяка кредитна институция, която няма предвидения в параграф 1 минимален капитал, се прави съответната забележка.

3.Собственият капитал на кредитната институция по време на нейното оторизиране не може да спада под размера на началния капитал, изискван по силата на параграфи 1 и 2.

4.Държавите-членки могат да решат, че може да продължи дейността на кредитните институции, вече съществуващи към 1 януари 1993 г., чиито собствен капитал не достига нивата, предвидени за начален капитал в параграфи 1 и 2. В този случай техният собствен капитал не може да спада под най-високото ниво, достигнато след 22 декември 1989 г.

5.Ако контролът върху кредитната институция, която попада в категорията, посочена в параграф 4, бъде поет от физическо или юридическо лице, различно от лицето, контролирало институцията преди това, нейният собствен капитал трябва да достигне поне нивото за начален капитал, предвидено в параграфи 1 и 2.

6.При някои специфични обстоятелства и със съгласието на компетентните органи, когато има сливане на две или повече кредитни институции, които попадат в категорията, посочена в параграф 4, собственият капитал на институцията, създадена от сливането, не може да спада под общия собствен капитал на слетите институции по време на сливането, докато не се достигнат съответните нива по параграфи 1 и 2.

7.Ако в случаите, посочени в параграфи 3, 4 и 6, следва да се намали собственият капитал, компетентните органи, при наличието на основания за това, могат да определят срок, в който институцията да коригира състоянието си или да прекрати дейността си.

Член 6

Ръководен орган и място на главното управление на кредитните институции

1.Компетентните органи издават разрешение на кредитната институция само при условие, че има поне две лица, които ефективно управляват нейната дейност.

Компетентните органи не издават разрешение, ако тези лица нямат достатъчно добра репутация или достатъчен опит, за да изпълняват тези задължения.

2.Всяка държава-членка изисква:

— кредитната институция, която е юридическо лице и което има седалище според устройствения си акт по нейното национално право, да има главно управление в същата държава-членка, където е седалището според устройствения ѝ акт,

— останалите кредитни институции да имат главно управление в държавата-членка, която е издала разрешението и в която практически извършват своята дейност.

Член 7

Акционери и членове

1.Компетентните органи не издават разрешение за извършване на дейност на кредитни институции преди да се осведомят за самоличността на акционерите или членовете, независимо от това дали са преки или непреки физически или юридически лица, които имат квалифицирани дялови участия, както и за размерите на тези дялови участия.

За определяне на квалифицираното дялово участие по смисъла на настоящия член се взема предвид правото на глас, посочено в член 7 от Директива 88/627/ЕИО на Съвета (13).

2.Компетентните органи отказват да издадат разрешение, ако горепосочените акционери или членове не отговарят на изискванията за пригодност с оглед стабилното и разумно управление на кредитната институция.

3.Когато съществуват тесни връзки между кредитната институция и други физически или юридически лица, компетентните органи издават разрешение само при условие, че тези връзки не създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните органи отказват да издадат разрешение и ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на нечленуваща страна, регулиращи едно или повече физически или юридически лица, с които кредитната институция има тесни връзки, или трудностите при прилагането им създават пречки за ефективното упражняване на надзорните им функции.

Компетентните органи изискват от кредитните институции да им представят необходимата информация, за да следят непрекъснато за спазването на условията, посочени в този параграф.

Член 8

План за дейността и организационна структура

Държавите-членки изискват към молбата за разрешение да се приложи план за дейността, който да включва, inter alia, предвижданите видове дейност и организационната структура на институцията.

Член 9

Икономически потребности

Държавите-членки могат да не изискват молбата за разрешение да се разглежда от гледна точка на икономическите потребности на пазара.

Член 10

Отказ за издаване на разрешение

В случай на отказ за издаване на разрешение трябва да се посочат причините и кандидатът да бъде уведомен за тях в срок от шест месеца от получаването на молбата или ако последната е непълна, в срок от шест месеца от датата, на която кандидатът е изпратил информацията, необходима за вземане на решението. Във всички случаи решението се взема в срок от 12 месеца от получаване на молбата.

Член 11

Уведомяване на Комисията за разрешението

За всяко издадено разрешение се уведомява Комисията. Всяка кредитна институция се включва в списък, който Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности. Списъкът се актуализира своевременно.

Член 12

Предварителни консултации с компетентните органи на другите държави-членки

Трябва да се провеждат предварителни консултации с компетентните органи на другите държави-членки, които участват в издаването на разрешение на кредитна институция, която е:

— дъщерно предприятие на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка или

— дъщерно предприятие на предприятие майка на кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка, или

— контролирана от едни и същи физически или юридически лица, които контролират кредитна институция, получила разрешение в друга държава-членка.

Член 13

Клонове на кредитни институции, получили разрешение в друга държава-членка

Приемащите държави-членки не могат да изискват лицензионен или осигурителен капитал за клоновете на кредитни институции, получили разрешение в други държави-членки. Учредяването и надзорът върху тези клонове се извършва в съответствие с член 17 и член 20, параграфи 1—6, членове 22 и 26.

Член 14

Отнемане на разрешение

1.Компетентните органи могат да отнемат разрешението, издадено на кредитна институция, само когато тази институция:

a) не използва разрешението в продължение на 12 месеца, изрично се откаже от него или е престанала да извършва дейност в продължение на повече от шест месеца, ако съответната държава-членка не е включила разпоредба за прекратяване на разрешението в такива случаи;

б) е получила разрешението въз основа на неверни данни или чрез други непозволени средства;

в) не отговаря вече на условията, при които е издадено разрешението;

г) не притежава вече достатъчно собствен капитал или не може да се счита, че ще продължи да погасява задълженията си към кредиторите и по-конкретно не осигурява вече гаранция за поверените ѝ активи;

д) попада в един от останалите случаи, при които националното право предвижда отнемане на разрешението.

2.Всяко отнемане на разрешение трябва да е мотивирано и съобщено на засегнатите лица; за отнемането се уведомява Комисията.

Член 15

Наименование

При упражняване на своята дейност кредитните институции могат, независимо от разпоредбите за използване на думите „банка“, „спестовна банка“ или други банкови наименования, които съществуват в приемащата държава-членка, да използват на територията на цялата Общност същото наименование, което използват в държавата-членка, където се намира главното им управление. В случай на опасност от объркване приемащата държава-членка може за по-голяма яснота да изисква това наименование да бъде придружено от някои обяснителни подробности.

Член 16

Квалифицирано дялово участие в кредитна институция

1.Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да придобие, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да уведоми компетентните органи за неговия размер. Лицето трябва да уведоми компетентните органи, ако има намерение да увеличи квалифицираното си дялово участие по такъв начин, че правото му на глас или придобитият от него капитал да достигне или да надхвърли 20 %, 33 % или 50 %, или в случай, че кредитната институция стане негово дъщерно дружество.

Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, компетентните органи могат да възразят срещу такъв план максимум три месеца от датата на известието по първа алинея, ако с оглед необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция, те не са удовлетворени от пригодността на лицето, посочено в първа алинея. Ако не възразят срещу плана, посочен в първа алинея, те могат да определят максимален срок за неговото прилагане.

2.Ако придобиващият дяловите участия, посочени в параграф 1, е кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, предприятие майка на кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, или физическо или юридическо лице, контролиращо кредитна институция, лицензирана в друга държава-членка, и ако в резултат на това придобиване институцията, в която купувачът предлага да притежава дялово участие, стане дъщерно дружество или подлежи на контрол от страна на купувача, оценката на придобиването подлежи на предварителни консултации съгласно член 12.

3.Държавите-членки изискват от всяко физическо или юридическо лице, което възнамерява да продаде, пряко или непряко, квалифицирано дялово участие в кредитна институция, най-напред да уведоми компетентните органи за неговия размер. Такова лице трябва да уведоми също така компетентните органи и когато предлага да намали квалифицираното си дялово участие, така че правото му на глас или придобитият от него капитал да спадне под 20 %, 33 % или 50 %, или в случай, че кредитната институция престане да бъде негово дъщерно предприятие.

4.Кредитните институции след като са узнали за придобиването или за продажбата на дялови участия в капитала им, в резултат на което дяловите участия надхвърлят или спадат под един от праговете, посочени в параграфи 1 и 3, уведомяват за това компетентните органи.

Освен това те ги уведомяват, поне веднъж годишно, за имената на акционерите и на членовете, които притежават квалифицирани дялови участия, и за размерите на тези дялови участия, например въз основа на информацията от годишните общи събрания на акционерите и членовете, или вследствие спазването на правилата за дружествата, включени в списъка на фондовите борси.

5.Държавите-членки изискват от компетентните органи да предприемат съответните мерки в случаите, когато влиянието на лицата, посочени в параграф 1, може да е в ущърб на разумното и стабилно управление на институцията, с оглед да се сложи край на тази ситуация. Мерките могат да включват например съдебни нареждания, санкции срещу директорите и управителите или прекратяване на упражняването на право на глас, произтичащо от акциите на въпросните акционери или членове.

Подобни мерки се прилагат към физическите или юридическите лица, които не изпълняват задължението да предоставят предварителна информация съгласно първи параграф. Ако въпреки възражението на компетентните органи бъде придобито дялово участие, държавите-членки предвиждат, без оглед на всякакви други санкции, които ще се приемат, или суспендиране на упражняването на съответното право на глас, или обявяване за нищожност на подадените гласове, или възможността те да бъдат анулирани.

6.За целите на определяне на квалифицираното дялово участие и другите нива на дялово участие по настоящия член, се взема предвид правото на глас, посочено в член 7 от Директива 88/627/ЕИО.

Член 17

Процедури и механизми за вътрешен контрол

Компетентните органи на приемащата държава-членка изискват от всяка кредитна институция да има стабилни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол.

Член 18

Кредитни институции

Държавите-членки предвиждат, че дейностите, изброени в приложение I могат да се осъществяват на тяхна територия, в съответствие с член 20, параграфи 1—6, с член 21, параграфи 1 и 2 и с член 22, или чрез установяване на клон или чрез предоставяне на услуги от всяка кредитна институция, която е оторизирана и е под надзора на компетентните органи на друга държава-членка, при условие че такива дейности са обхванати от разрешението.

Член 19

Финансови институции

Държавите-членки предвиждат също, че дейностите, изброени в приложение I могат да се осъществяват на тяхна територия, в съответствие с член 20, параграфи 1—6, с член 21, параграфи 1 и 2, и с член 22, или чрез установяване на клон или чрез предоставяне на услуги, от всяка финансова институция от друга държава-членка, независимо дали тя е дъщерно предприятие на кредитна институция или е съвместно дъщерно предприятие на две или повече кредитни институции, чиито учредителен акт или клаузи за сдружаване позволяват да се извършват тези дейности и които отговарят на всяко едно от следните условия:

— предприятието или предприятията майка трябва да са оторизирани като кредитни институции в държавата-членка, по правото на която се урежда дъщерното предприятие,

— въпросните дейности практически трябва действително да се осъществяват на територията на една и съща държава-членка,

— предприятието или предприятията майка трябва да притежават 90 % или повече от правото на глас, произтичащо от акциите от капитала на дъщерното предприятие,

— предприятието или предприятията майка трябва да удовлетворят компетентните органи относно разумното управление на дъщерното предприятие и трябва да декларират, със съгласието на съответните компетентни органи на държавата-членка по произход, че солидарно и поотделно гарантират ангажиментите, поети от дъщерното предприятие,

— дъщерното предприятие, и особено въпросните дейности, трябва да са ефективно обхванати от консолидирания надзор на предприятието майка или на всяко едно от предприятията майка в съответствие с членове 52—56, особено относно изчисляването на коефициента на платежоспособност, контрола над големите експозиции и с цел ограничаване на дяловете, предвидени в член 51.

Съобразяването с тези условия трябва да се потвърди от компетентните органи на държавата-членка по произход и последната трябва да издаде на дъщерното предприятие сертификат за съобразяване с условията, които трябва да са част от уведомлението, посочено в член 20, параграфи 1—6, и в член 21, параграфи 1 и 2.

Компетентните органи на държавата-членка по произход осигуряват надзор над дъщерното предприятие в съответствие с член 5, параграф 3, членове 16, 17, 26, 28, 29, 30 и 32.

Разпоредбите, посочени в на настоящия член се прилагат mutatis mutandis за дъщерните предприятия като се прилагат необходимите изменения. В частност понятието „кредитна институция“ трябва да се разглежда като „финансова институция, която отговаря на условията, посочени в член 19“, а понятието „разрешение“ като „учредителен акт и клаузи за сдружаване“.

В член 20, параграф 3, втората алинея следва да се чете:

„Компетентните органи на държавата-членка по произход съобщават също размера на собствения капитал на дъщерната финансова институция, както и консолидирания коефициент на платежоспособност на кредитната институция, която е нейно предприятие майка“.

Ако финансова институция, отговаряща на условията на настоящия член, престане да отговаря на някое от посочените условия, държавата-членка по произход уведомява компетентните органи на приемащата държава-членка и дейностите, които тази институция извършва в приемащата държава-членка, започват да се подчиняват на законодателството на приемащата държава-членка.

Член 20

Упражняване на правото на установяване

1.Кредитна институция, която желае да учреди клон на територията на друга държава-членка, уведомява компетентните органи на своята държава-членка.

2.Държавата-членка изисква от всяка кредитна институция, която желае да установи клон в друга държава-членка, при извършването на уведомяването по параграф 1 да предостави следната информация:

a) държавата-членка, на чиято територия планира да учреди клон;

б) програма за операциите, който да посочва inter alia предвижданите видове дейност, както и структурната организация на клона;

в) адреса в приемащата държава-членка, откъдето могат да се получават документи;

г) имената на тези, които отговарят за управлението на клона.

3.Освен ако компетентните органи на държавата-членка по произход имат основание да се съмняват доколко е адекватна административната структура или финансовото състояние на кредитната институция, в срок от три месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 2, те изпращат тази информация на компетентните органи на приемащата държава-членка и уведомяват съответно за това институцията.

Компетентните органи на държавата-членка по произход съобщават и размера на собствения капитал, както и коефициента на платежоспособност на кредитната институция.

Когато компетентните органи на държавата-членка по произход откажат да съобщят на компетентните органи на приемащата държава-членка информацията, посочена в параграф 2, те съобщават на съответната институция основанията за своя отказ в срок от три месеца от получаване на цялата информация. Отказът или липсата на отговор дават право да се отнесе въпроса до съдилищата в държавата-членка по произход.

4.Преди клонът на кредитната институция да започне дейността си, компетентните органи на приемащата държава-членка в срок от два месеца от получаване на информацията, посочена в параграф 3, се подготвят за надзора над кредитната институция в съответствие с член 22 и, ако е необходимо, посочват условията, при които трябва да се извършва тези дейности в приемащата държава-членка в интерес на общото благо.

5.След получаване на съобщение от компетентните органи на приемащата държава-членка или след изтичане на срока по параграф 4, без да е получено съобщение от последните, клонът може да бъде учреден и да започне дейността си.

6.При промяна на някое от обстоятелствата, съобщени съобразно параграф 2, букви б), в) или г), кредитната институция изпраща на компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка писмено известие за тази промяна поне един месец преди да настъпи промяната с оглед да се даде възможност на компетентните органи на държавата-членка по произход да вземат решение съобразно параграф 3 и на компетентните органи на приемащата държава-членка да вземат решение за промяната съобразно параграф 4.

7.Приема се по презумпция, че клоновете, които са започнали дейността си в съответствие с действащите разпоредби в приемащите държави-членки преди 1 януари 1993 г., че са спазили процедурата, посочена в параграфи 1—5. Считано от горепосочената дата те попадат под действието на параграф 6 и на членове 18, 19, 22 и 29.

Член 21

Упражняване на свободата на предоставяне на услуги

1.Всяка кредитна институция, която желае за първи път да упражни правото си на свободно предоставяне на услуги чрез осъществяването на дейности на територията на друга държава-членка, уведомява компетентните органи на държавата-членка по произход за дейностите, изброени в списъка от приложение I, които тя възнамерява да осъществява.

2.Компетентните органи на държавата-членка по произход в срок от един месец от получаване на известието, посочено в параграф 1, изпращат това известие на компетентните органи на приемащата държава-членка.

3.Настоящият член не засяга правата, придобити от кредитните институции, които са предоставяли услуги към 1 януари 1993 г.

Член 22

Правомощия на компетентните органи на приемащата държава-членка

1.Приемащите държави-членки изискват за целите на статистиката всички кредитни институции, които имат клонове на тяхна територия, да представят периодични отчети за дейността си в приемащите държави-членки пред компетентните органи на тези приемащи държави-членки.

При изпълнение на задълженията, наложени им по силата на член 27, приемащите държави-членки могат да изискват от клоновете на кредитни институции от други държави-членки да предоставят същата информация, каквато изискват от националните кредитни институции за тази цел.

2.Когато компетентните органи на приемащата държава-членка установят, че институция, която има клон или която предоставя услуги на нейна територия, не спазва приетите правни разпоредби, в съответствие с правомощията, предоставени им по силата на настоящата директива, те изискват от съответната институция да сложи край на тези нередности.

3.Ако заинтересованата институция не предприеме необходимите стъпки, компетентните органи на приемащата държава-членка уведомяват за това компетентните органи на държавата-членка по произход. Компетентните органи на държавата-членка по произход предприемат, при първа възможност, всички подходящи мерки, за да осигурят, че съответната институция поставя край на тези нередности. Естеството на тези мерки се съобщава на компетентните органи на приемащата държава-членка.

4.Ако въпреки мерките, предприети от държавата-членка по произход, или ако тези мерки се окажат неподходящи или са неприложими в съответната държава-членка, институцията продължава да нарушава правните правила, посочени в параграф 2, които са в сила в приемащата държава-членка, последната може, след като уведоми компетентните органи на държавата-членка по произход, да предприеме подходящи мерки с оглед да предотврати или да санкционира продължаването на нередностите и, ако е необходимо, да предотврати възможността тази институция да извършва нови сделки на нейна територия. Държавите-членки осигуряват на тяхна територия да е възможно да се връчват на кредитните институции юридическите документи, необходими за тези мерки.

5.Разпоредбите на параграфи 1—4 не засягат правото на приемащите държави-членки да предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират извършваните на тяхна територия нередности, които противоречат на правните норми и които те са приели в интерес на общото благо. Мерките включват също и предотвратяване на възможността институциите нарушители да започват всякакви други транзакции на тяхна територия.

6.Всяка мярка, приета съобразно разпоредбите на параграфи 3, 4 и 5, за налагане на санкции или ограничения върху упражняването на правото на свободно предоставяне на услуги, трябва да е надлежно обоснована и съобщена на заинтересованата институция. Всяка такава мярка е предмет на право на обжалване пред съдилищата на държавата-членка, чиито органи са я приели.

7.Преди да следват процедурата, предвидена в параграфи 2, 3 и 4, компетентните органи на приемащата държава-членка могат, в неотложни случаи, да предприемат предохранителни мерки, необходими за защита интересите на вложителите, инвеститорите и на други лица, на които се предоставят услуги. Комисията и компетентните органи на останалите заинтересовани държави-членки трябва да бъдат уведомени за тези мерки възможно най-рано.

Комисията, след консултации с компетентните органи на заинтересованите държави- членки, може да реши, че съответната държава-членка трябва да измени или да отмени тези мерки.

8.Приемащите държави-членки могат да упражняват правомощията, предоставени им по настоящата директива, като предприемат подходящи мерки, за да предотвратят или да санкционират нередностите, извършени на тяхна територия. Това включва също и предотвратяване на възможността институциите да започват още други транзакции на тяхна територия.

9.В случай на отнемане на разрешение, компетентните органи на приемащата държава-членка сбиват информирани и предприемат подходящи мерки, за да предотвратят възможността заинтересованата институция да започне още други транзакции на нейна територия и за да обезпечат интересите на вложителите. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

10.Държавите-членки информират Комисията за броя и вида на случаите на отказ съобразно член 20, параграфи 1—6, или за случаите, в които са предприети мерки в съответствие с параграф 4 от настоящия член. На всеки две години Комисията представя на Банковия консултативен комитет доклад за тези случаи.

11.Нищо в настоящия член не възпрепятства кредитните институции с главни управления в други държави-членки да рекламират услугите си посредством всички налични комуникационни средства в приемащата държава-членка, като спазват правилата за формата и съдържанието на тази рекламна дейност, приети в интерес на общото благо.

Член 23

Уведомяване на дъщерните предприятия на предприятия на трети страни и условия за достъп до пазарите на тези страни

1.Компетентните органи на държавите-членки информират Комисията:

a) за всяко разрешение за пряко или непряко дъщерно предприятие, на което една или повече предприятия майки попадат под действието на трета страна. Комисията информира съответно Банковия консултативен комитет;

б) когато такова предприятие майка придобие дялово участие в кредитна институция на Общността, при което тази кредитна институция става негово дъщерно предприятие. Комисията уведомява съответно Банковия консултативен комитет.

Когато разрешението се издава на прякото или непрякото дъщерно предприятие, чиито едно или повече предприятия майки, попадат под действието на правото на трети страни, структурата на групата се определя точно в уведомлението, което компетентните органи отправят до Комисията в съответствие с член 11.

2.Държавите-членки информират Комисията за всички общи трудности, които изпитват техните кредитни институции при установяването си или при осъществяването на банкова дейност в трета страна.

3.Комисията периодично изготвя доклад, в който разглежда третирането по смисъла на параграфи 4 и 5 на кредитните институции на Общността в трети страни що се отнася до установяването и осъществяването на банкова дейност, и до придобиването на дялови участия в кредитни институции на трети страни. Комисията представя тези доклади на Съвета, като прилага към тях всякакви подходящи предложения.

4.Когато Комисията въз основа на посочените в параграф 3 доклади или въз основа на друга информация прецени, че трета страна не осигурява на кредитните институции на Общността ефективен пазарен достъп, съпоставим с достъпа, който Общността осигурява на кредитните институции от тази трета страна, Комисията може да представи на Съвета предложение за съответен мандат за преговори с оглед да се осигурят съпоставими конкурентни възможности за кредитните институции на Общността. Съветът решава с квалифицирано мнозинство.

5.Когато Комисията, въз основа на посочените в параграф 3 доклади или въз основа на друга информация прецени, че в съответствие с националното право кредитните институции на Общността в трета страна не получават национално третиране по начин, който да им предлага същите конкурентни възможности, които са осигурени на местните кредитни институции, както и че не са изпълнени условията за ефективен пазарен достъп, Комисията може да започне преговори, за да поправи тази ситуация.

При обстоятелствата, описани в първата алинея тя може също да реши, по всяко време и в допълнение към започването на преговори в съответствие с процедурата по член 60, параграф 2, че компетентните органи на държавите-членки трябва да ограничат или да отменят решенията си по нерешени до момента на вземането на решението искания или бъдещи искания за разрешения и за придобиването на дялови участия от преки или непреки предприятия майки, които попадат под действието на законите на въпросната трета страна. Действието на посочените мерки не може да продължи повече от три месеца.

Преди края на този тримесечен срок и в светлината на резултатите от преговорите Съветът може, по предложениe на Комисията, да вземе решение с квалифицирано мнозинство дали мерките да продължат.

Такива ограничения или суспендиране може да не се прилагат за учредяването на дъщерни предприятия на кредитни институции или за техните дъщерните дъщерни предприятия, надлежно оторизирани в Общността, или за придобиването на дялови участия в кредитни институции на Общността от страна на такива институции или дъщерни предприятия.

6.Когато Комисията прецени, че е налице един от случаите, описани в параграфи 4 и 5, държавите-членки информират Комисията по нейно искане:

a) за всяко искане за издаване на разрешение на пряко или непряко дъщерно предприятие на една или на повече предприятия майки, които попадат под действието на законите на въпросната трета страна;

б) винаги, когато са информирани в съответствие с член 16, че такава институция предлага да придобие дялово участие в кредитна институция на Общността, в резултат на което тази кредитна институция ще стане нейно дъщерно предприятие.

Това задължение за предоставяне на информация отпада, когато се постигне споразумение с третата страна, посочена в параграфи 4 или 5, или когато отпаднат мерките, посочени в параграф 5, втора и трета алинея.

7.Мерките, предприети съобразно настоящия член, трябва да бъдат съобразени със задълженията на Общността по силата на международни двустранни или многостранни споразумения за предприемане и осъществяване на дейност на кредитна институция.

Член 24

Клонове на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността

1.Държавите-членки не прилагат за клоновете на кредитни институции, чиито главни управления са извън Общността, при започване или при извършване на дейност, разпоредбите, които водят до по-благоприятно третиране от това на клоновете на кредитни институции с главно управление в Общността.

2.Компетентните органи уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за всички разрешения за клонове, издадени на кредитни институции с главно управление извън Общността.

3.Без да се засяга действието на параграф 1, Общността може чрез споразумения с една или повече трети страни, сключени в съответствие с Договора, да се договори да прилага разпоредби, които въз основа на принципа на реципрочност осигуряват на клоновете на кредитна институция, чието главно управление е извън Общността, същото третиране на територията на Общността.

Член 25

Сътрудничество с компетентните органи на трети страни в областта на консолидирания надзор

1.Комисията може, по искане на държава-членка или по своя инициатива, да представя на Съвета предложения за преговори за сключване на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на надзор на консолидирана основа над:

— кредитни институции, главните управления на чиито предприятия майки са разположени в трета страна и

— кредитни институции, намиращи се в трети страни, главните управления на чиито предприятия майки, независимо дали са кредитни институции или финансови холдинги, се намират в Общността.

2.Посочените в параграф 1 споразумения, по-конкретно целят да осигурят:

— от една страна, че компетентните органи на държавите-членки са в състояние да получават информацията, необходима за надзора, въз основа на консолидираното финансово състояние, над кредитни институции или финансови холдинги, които са разположени в Общността и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени извън Общността, или имат дялово участие в такива институции,

— и, от друга страна, че компетентните органи на трети страни са в състояние да получават информацията, необходима за надзора над предприятията майки, чиито главни управления се намират на териториите им, и които имат дъщерни предприятия, кредитни институции или финансови институции, разположени в една или повече държави-членки, или имат дялово участие в такива институции.

3.Комисията и Банковият консултативен комитет разглеждат резултатите от преговорите, посочени в параграф 1, и последвалата ситуация.

Член 26

Контролни компетенции на държавата-членка по произход

1.Разумният надзор над кредитна институция, включително над дейността, която тя извършва в съответствие с членове 18 и 19, е отговорност на компетентните органи на държавата-членка по произход, без да се засяга действието на разпоредбите на настоящата директива, които възлагат задължения на органите на приемащата държава-членка.

2.Параграф 1 не възпрепятства осъществяването на надзор на консолидирана основа съобразно настоящата директива.

Член 27

Компетенции на приемащата държава-членка

Приемащата държава-членка солидарно с компетентните органи на държавата-членка по произход носи отговорност за надзора над ликвидността на клоновете на кредитните институции до по-нататъшна координация по въпроса. Без да се засягат мерките, необходими за заздравяването на Европейската парична система, приемащите държави-членки продължават да носят пълна отговорност за мерките, произтичащи от прилагането на своята парична политика. Такива мерки не могат да предвиждат дискриминационно или рестриктивно третиране въз основа на факта, че дадена кредитна институция е оторизирана в друга държава-членка.

Член 28

Сътрудничество по отношение на надзора

Компетентните органи на съответните държави-членки работят в тясно сътрудничество при надзора над дейността на кредитни институции, в частност над действащите чрез клонове, установени в една или повече държави-членки, различни от тези, в които се намират главните им управления. Те си предоставят взаимно целия обем информация за управлението и собствеността на такава кредитна институция, която би могла да улесни надзора и проверката на условията за тяхното лицензиране, както и целия обем информация, която може да улесни наблюдението над такива институции, в частност информация за тяхната ликвидност, платежоспособност, гаранции по депозитите, ограничаване на големите експозиции, административните и счетоводните процедури и механизмите за вътрешен контрол.

Член 29

Проверка на място на клоновете, установени в друга държава-членка

1.Приемащите държави-членки предвиждат, че когато кредитна институция, оторизирана в друга държава-членка осъществява своята дейност чрез клон, компетентните органи на държавата-членка по произход могат, след като предварително са информирали компетентните органи на приемащата държава-членка, да осъществяват сами или с посредничеството на определени от тях за целта лица, проверки на място на посочената в член 28 информация.

2.Компетентните органи на държавата-членка по произход могат също за целите на проверката на клоновете да използват една от останалите процедури, предвидени в член 56, параграф 7.

3.Настоящият член не засяга правото на компетентните органи на приемащата държава-членка, при изпълнение на задълженията им по настоящата директива, да извършват проверки на място на клонове, установени на тяхна територия.

Член 30

Обмяна на информация и опазване на професионалната тайна

1.Държавите-членки гарантират, че всички лица, които работят или са работили в компетентните органи, както и одиторите или експертите, действащи от името на компетентните органи, са обвързани от задължението за опазване на професионална тайна. Това означава, че поверителната информация, която са получили при изпълнение на служебните си задължения, не може да се предоставя на други лица или органи, освен в сбита или обобщена форма, така че да не могат да се идентифицират отделните институции, без да се засягат случаите, които попадат в обхвата на наказателното право.

Независимо от това, в случай, че кредитната институция е обявена в несъстоятелност или е в процедура на принудителна ликвидация, поверителната информация, която не се отнася за трети страни, които правят опити за спасяване на тази кредитна институция, може да се разкрива при съдебни производства по гражданско или търговско право.

2.Параграф 1 не пречи на компетентните органи от различни държави-членки да си обменят информация в съответствие с настоящата директива и с други директиви за кредитните институции. Тази информация подлежи на условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1.

3.Държавите-членки могат да сключват споразумения за сътрудничество, които предвиждат условия за обмяна на информация с компетентните органи на трети страни или с органите на трети страни, посочени в параграфи 5 и 6, само ако разкритата информация подлежи на гаранции за опазване на професионалната тайна, които са най-малкото еквивалентни на посочените в настоящия член. Такава обмяна на информация трябва да има за цел изпълнението на надзорните функции на посочените органи или структури.

Когато произходът на информацията е от друга държава-членка, тя не може да се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, и когато е подходящо, единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

4.Компетентните органи, които получават поверителната информация по параграфи 1 и 2, могат да я използват само в процеса на изпълнение на своите задължения:

— за да проверят дали са спазени условията за започване на дейност на кредитна институция и за да се улесни наблюдението на неконсолидирана или консолидирана основа за извършването на такава дейност, особено по отношение наблюдението на ликвидността, платежоспособността, големите експозиции и административните и счетоводните процедури, както и механизмите за вътрешен контрол, или

— за налагане на санкции, или

— при административно обжалване на решение на компетентен орган, или

— при съдебни производства, образувани съобразно член 33, или със специални разпоредби, предвидени в настоящата и в други директиви, приети в областта на кредитните институции.

5.Параграфи 1 и 4 не изключват обмяната на информация в рамките на една държава-членка, когато в една държава-членка има два или повече компетентни органи, или между държавите-членки, между компетентните органи и:

— органите, на които е възложено публичното задължение да упражняват надзор над други финансови организации и застрахователни дружества, и органите, които отговарят за надзора над финансовите пазари,

— органите, които участват в процедури по ликвидация и фалит на кредитни институции и в други подобни процедури,

— лицата, които отговарят за извършване на предвидените от закона одити на отчетите на кредитните институции и на други финансови институции,

при изпълнение на надзорните им функции и предоставянето на информация на органи, които управляват схеми за гарантиране на депозити, необходима за упражняване на техните функции. Получената информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1.

6.Независимо от параграфи 1—4, държавите-членки могат да разрешават обмяна на информация между компетентните органи и:

— органите, които отговарят за контрола над институциите, участващи в процедури по ликвидация и несъстоятелност на кредитни институции и други подобни процедури или

— органите, които отговарят за контрола над лицата, на които е възложено да извършват предвидените по закон одити на отчетите на застрахователни предприятия, кредитни институции, инвестиционни посредници и други финансови институции.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първа алинея, изискват да бъдат изпълнени най-малко следните условия:

— информацията да е предназначена за изпълнение на надзорните функции, посочени в първа алинея,

— получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1,

— когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се предоставя без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили, а при необходимост и единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на органите, които могат да получават информация съобразно настоящия параграф.

7.Независимо от параграфи 1—4, с цел укрепване на стабилността, включително и интегритета на финансовата система, държавите-членки могат да разрешават обмяна на информация между компетентните органи и органите или институциите, които отговарят по закон за откриването и разследването на нарушения на дружественото право.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, предвидена в първа алинея, изискват да са изпълнени най-малко следните условия:

— информацията да е предназначена за изпълнение на задачите, посочени в първа алинея,

— получената в този контекст информация да попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1,

— когато информацията постъпва от друга държава-членка, тя не може да се разкрива без изричното съгласие на компетентните органи, които са я дали, а при необходимост и единствено за целите, за които тези органи са дали своето съгласие.

Когато в държава-членка органите или институциите, посочени в първа алинея, изпълняват своите функции по разкриване и разследване с помощта (предвид на конкретните си компетенции) на лица, които са назначени за тази цел и не са заети в публичния сектор, възможността за обмяна на информация, предвидена в първа алинея, може да се разшири така, че да обхване и такива лица при условията, постановени във втората алинея.

За да се приложи втора алинея, трето тире органите и структурите, посочени в първа алинея, съобщават на компетентните органи, които са предоставили информацията, имената и точните задължения на лицата, на които същата ще бъде изпратена.

Държавите-членки съобщават на Комисията и на останалите държави-членки имената на органите или структурите, които могат да получават информация съобразно настоящия параграф.

До 31 декември 2000 г. Комисията трябва да изготви доклад за прилагането на разпоредбите на настоящия параграф.

8.Настоящият член не възпрепятства компетентните органи да предоставят:

— на централните банки и на други органи със сходни функции в качеството им на парични институции,

— когато е подходящо на други публични органи, които отговарят за надзора над платежните системи,

информацията за изпълнение на техните функции, нито пречи на такива органи или институции да обменят с компетентните органи такава информация, от която те може да се нуждаят за целите на параграф 4. Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, наложени в съответствие с настоящия член.

9.В допълнение към това, независимо от разпоредбите, посочени в параграфи 1 и 4, държавите-членки могат по силата на разпоредбите, предвидени в закона, да разрешават разкриването на определена информация на други структурни единици от тяхната централна държавна администрация, които отговарят за законодателството в областта на надзора над кредитните институции, финансовите институции, дружествата за инвестиционни услуги и застрахователните дружества и на инспекторите, действащи от името на тези структурни единици.

Въпреки това, такива разкривания могат да бъдат направени само, когато е необходимо по причини за разумен контрол.

Въпреки това, държавите-членки гарантират, че информацията, получена съобразно параграфи 2 и 5 и чрез проверките на място, посочени в член 29, параграфи 1 и 2, не могат никога да се разкрива в случаите, посочени в настоящия параграф, освен с изричното съгласие на компетентните органи, които са разкрили информацията, или на компетентните органи на държавата-членка, в която е била извършена проверката на място.

10.Настоящият член не възпрепятства компетентните органи да съобщават информацията, посочена в параграфи 1—4, на клирингова къща или на друга подобна структура, призната по националното право, за предоставяне на услуги по клиринга и сетълмента на един от пазарите на тяхната държава-членка, ако те считат за необходимо да предоставят информацията, за да осигурят правилното функциониране на тези институции в случаите на нарушения или на потенциални нарушения от страна на участници на пазара. Получената в този контекст информация попада под условията за опазване на професионалната тайна, посочени в параграф 1. Държавите-членки гарантират, че информацията, получена съгласно параграф 2, не може да се разкрива при обстоятелствата, посочени в настоящия параграф, без изричното съгласие на компетентните органи, които са я разкрили.

Член 31

Задължение на лицата, отговарящи за правния контрол на годишните и консолидираните отчети

1.Държавите-членки осигуряват най-малко:

a) всяко лице, оторизирано по смисъла на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (14), което изпълнява в кредитна институция задачата, посочена в член 51 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета (15), или в член 37 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета, или в член 31 от Директива 85/611/ЕИО (16), или друга предвидена в закон задача, има задължението да докладва незабавно на компетентните органи всеки факт или решение за тази институция, които му станат известни при изпълнение на задачата, и когато този факт:

— представлява съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които уреждат условията за оторизиране или които специално регулират осъществяването на дейност на кредитна институция, или

— засяга непрекъснатото функциониране на кредитната институция, или

— води до отказ да се заверят отчетите или до изразяване на резерви в това отношение;

б) това лице има и задължението да докладва всеки факт и решение, които са му станали известни в процеса на изпълнение на задачата по буква а) в предприятие, което чрез отношенията на контрол е в тесни връзки с кредитната институция, в която то изпълнява горепосочената задача.

2.Добросъвестното разкриване на информация на компетентните органи от страна на лица, упълномощени по смисъла на Директива 84/253/ЕИО, на всеки факт или решение, посочено в параграф 1, не представлява нарушение на никое ограничение върху разкриването на информация, наложено по силата на договор или законова, нормативна или административна разпоредба не поражда никаква отговорност за такива лица.

Член 32

Санкционни правомощия на компетентните органи

Без да се засягат процедурите за отнемане на разрешения и разпоредбите на наказателното право, държавите-членки осигуряват на съответните компетентни органи да могат да приемат или да налагат на кредитни институции или на тези, които на практика управляват дейността на кредитни институции, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби за надзора или за изпълнение на дейността им, наказания или мерки с оглед конкретното отстраняване на установените нарушения или причините за тези нарушения.

Член 33

Право на обжалване пред съд

Държавите-членки осигуряват, че решенията, взети по отношение на дадена кредитна институция съобразно законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, могат да бъдат предмет на правото на съдебно обжалване. Същото се отнася и за случаите, когато не е взето решение по искане за оторизиране, което съдържа цялата изисквана информация в съответствие с действащите разпоредби, в срок от шест месеца след подаването му.

Член 34

Общи принципи

1.Винаги, когато държава-членка урежда със закон, подзаконов нормативен акт или по административен ред разпоредба по прилагането на общностното законодателство относно разумния надзор над действаща кредитна институция, която използва термина или се позовава на понятието за собствен капитал, тя трябва да приведе този термин или понятие в съответствие с определението, дадено в параграфи 2, 3 и 4 и в членове 35—38.

2.В съответствие с лимитите, наложени по член 38, неконсолидираният собствен капитал на кредитната институция включва следните позиции:

1. Капитала по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО, доколкото същият е бил внесен, плюс премиите по акциите, но без да се включват кумулативните привилегировани акции.

2. Резервите по смисъла на член 23 от Директива 86/635/ЕИО и печалбите и загубите, пренесени в резултат от прилагането на окончателните печалби или загуби. Държавите-членки могат да разрешат да се включат междинни печалби преди вземането на официално решение само ако тези печалби са били проверени от лицата, отговарящи за одита на отчетите и ако са представени задоволителни доказателства пред компетентните органи, че сумата на същите е била изчислена в съответствие с принципите, посочени в Директива 86/635/ЕИО, е нетна без предвидимите разходи или дивиденти.

3. Фондовете за покриване на общи банкови рискове по смисъла на член 38 от Директива 86/635/ЕИО.

4. Резервите за преоценка по смисъла на член 33 от Директива 78/660/ЕИО.

5. Корекциите на стойност по смисъла на член 37, параграф 2 от Директива 86/635/ЕИО.

6. Други позиции по смисъла на член 35.

7. Поетите задължения на членовете на кредитни институции под правната форма на кооперации и поетите солидарно и поотделно задължения на кредитополучателите на определени институции, организирани като фондове, както е посочено в член 36, параграф 1.

8. Кумулативните привилегировани акции с фиксиран срок и субординиран заемен капитал както е посочено в член 36, параграф 3.

Следните позиции се приспадат в съответствие с член 38:

9. Собствени акциите по отчетната им стойност, държани от кредитната институция;

10. Нематериалните активи по смисъла на член 4, параграф 9, („Активи“) от Директива 86/635/ЕИО.

11. Съществените загуби за текущата финансова година;

12. Участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 % от техния капитал, субординираните вземания и инструментите, посочени в член 35, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, в които притежава над 10 % от капитала във всеки отделен случай.

Когато акциите в друга кредитна или финансова институция се държат временно за нуждите на операция за финансова помощ с цел реорганизация и спасяване на тази институция, компетентният орган може да не прилага тази разпоредба.

13. Участията в други кредитни и финансови институции, възлизащи на повече от 10 % от техния капитал, субординираните вземания и инструментите, посочени в член 35, които кредитната институция държи по отношение на кредитни и финансови институции, различни от цитираните в точка 12, по отношение на общата сума на такива участия, субординираните вземания и инструментите, надхвърлящи 10 % от собствения капитал на тази кредитна институция, изчислени преди приспадането на позициите по точка 12 и по настоящата точка.

До постигането на по-нататъшна координация на разпоредбите относно консолидацията държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на неконсолидирания собствен капитал, дружествата майки, обект на надзор на консолидирана основа, не е необходимо да приспадат своите участия в други кредитни или финансови институции, които са включени при консолидацията. Тази разпоредба се прилага по отношение на всички правила за банков надзор, хармонизирани с общностни актове.

3.Понятието за собствен капитал, определено в параграф 2, точки 1—8, включва максималния брой позиции и суми. Използването на тези позиции и фиксирането на по-ниски тавани, както и приспадането на позиции, различни от изброените в параграф 2, точки 9—13, се решава по преценка на държавите-членки. Въпреки това държавите-членки се задължават да разгледат възможностите за по-нататъшно сближаване на термините с оглед приемането на общата дефиниция за собствен капитал.

За тази цел най-късно до 1 януари 1996 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на настоящия член и на членове 35—39, като приложи, ако е необходимо, предложения за изменения, които тя счита за необходими. Не по-късно от 1 януари 1998 г. Европейският парламент и Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора и след консултации с Икономическия и социален комитет, разглеждат определението за собствен капитал с оглед уеднаквено прилагане на общото понятие.

4.Позициите, посочени в параграф 2, точки 1—5, трябва да са на разположение на кредитната институция за неограничено и незабавно ползване за покриване на рискове или загуби веднага след възникването им. От сумата трябва да се извадят всички предвидими данъчни разходи към момента на изчисляване или тя да е съответно коригирана, доколкото такива данъчни отчисления намаляват размера, до който тези позиции могат да се използват за покриване на рискове или загуби.

Член 35

Други позиции

1.Понятието за собствен капитал, използвано от дадена държава-членка, може да включва и други позиции, при условие че независимо от техните правни или счетоводни наименования, имат следните характеристики:

a) те са свободно достъпни за кредитните институции за покриване на нормалните банкови рискове, когато все още не са идентифицирани приходите или капиталовите загуби;

б) съществуването им се отчита във вътрешните счетоводни отчети;

в) размерът им се определя от ръководството на кредитната институция, проверява се от независими одитори, довежда се до знанието на компетентните органи и се поставя под надзора на последните.

2.Като други позиции могат да се приемат и ценните книжа с неопределен падеж и други инструменти, отговарящи на следните условия:

a) да не могат да се изплащат по инициатива на приносителя или без предварителното съгласие на компетентния орган;

б) дълговото споразумение трябва да предвижда възможността кредитната институция да отложи плащането на лихвата по дълга;

в) вземанията на кредитора спрямо кредитната институция трябва да са изцяло от по-нисък ред спрямо тези на всички кредитори, които не са сред непривилигированите кредитори;

г) документите, уреждащи емитирането на ценните книжа, трябва да предвиждат дългът и неизплатената лихва да са такива, че да покриват изцяло загубите, като същевременно оставят кредитната институция в състояние да продължи да търгува;

д) вземат се предвид само напълно внесени суми.

Към тях могат да се добавят кумулативните привилегировани акции, различни от посочените в член 34, параграф 2, точка 8.

Член 37

Изчисляване на собствения капитал на консолидирана основа

1.Когато изчислението трябва да се прави на консолидирана основа, консолидираните суми, свързани с позициите по член 34, параграф 2, се използват в съответствие с правилата, изложени в членове 52—56. Освен това при изчисляване на собствения капитал следните позиции могат да се считат за консолидирани резерви, когато представляват кредитни („отрицателни“) позиции:

— всяко миноритарно участие по смисъла на член 21 от Директива 83/349/ЕИО, когато се използва методът на глобална интеграция,

— първата консолидационна разлика по смисъла на членове 19, 30 и 31 от Директива 83/349/ЕИО,

— разликите в преизчисляването, включени в консолидираните резерви в съответствие с член 39, параграф 6 от Директива 86/635/ЕИО,

— всяка разлика, която произтича от включването на определени права от дялови участия в съответствие с метода, предвиден в член 33 от Директива 83/349/ЕИО.

2.Когато горните позиции са дебитни (положителни) позиции, те трябва да се извадят при изчисляването на консолидирания собствен капитал.

Член 38

Приспадания и лимити

1.Позициите, посочени в член 34, параграф 2, точки 4—8, подлежат на следните лимити:

a) общата сума на позициите по точки 4—8 не може да превишава максималната стойност от 100 % от позициите по точка 1 плюс точки 2 и 3 и минус точки 9, 10 и 11;

б) общата сума на позициите по точки 7 и 8 не може да превишава максималната стойност от 50 % от позициите по точка 1 плюс точки 2 и 3 минус точки 9, 10 и 11;

в) общата стойност на позициите по точки 12 и 13 се приспада от общата сума на позициите.

2.Компетентните органи могат да разрешават на кредитните институции да превишават лимита, предвиден в параграф 1, при временни и изключителни обстоятелства.

Член 39

Предоставяне на доказателства на компетентните органи

Съобразяване с условията, уредени в член 34, параграфи 2, 3 и 4 и членове 35—38, трябва да се доказва по начин, удовлетворяващ компетентните органи.

Член 40

Общи принципи

1.Коефициентът на платежоспособност изразява отношение на собствения капитал по смисъла на член 41 към общия размер на активите и задбалансовите позиции, с корекция за риска в съответствие с член 42.

2.Коефициентите на платежоспособност на кредитните институции, които не са нито предприятия майки, както са определени в член 1 от Директива 83/349/ЕИО, нито дъщерни предприятия на такива предприятия, се изчисляват на индивидуална основа.

3.Коефициентите на платежоспособност на кредитните институции, които са предприятия майки, се изчисляват на консолидирана основа в съответствие с методите, уредени в настоящата директива и в Директива 86/635/ЕИО.

4.Компетентните органи, отговарящи за оторизирането и надзора на дадено предприятие майка, което е кредитна институция, могат да изискват също и изчисляване на подконсолидиран и неконсолидиран коефициент за това предприятие майка и за всяко негово дъщерно предприятие, които подлежат на оторизиране и надзор от тях. Когато не се провежда подобно наблюдение за удовлетворителното разпределяне на капитала в рамките на дадена банкова група, трябва да се предприемат други мерки за постигане на тази цел.

5.Без да се засяга съобразяването на кредитните институции с изискванията по параграфи 2, 3 и 4 и на член 52, параграфи 8 и 9, компетентните органи осигуряват коефициентите да се изчисляват най-малко два пъти годишно или от самите кредитни институции, които предоставят изискваните резултати и съставни данни на компетентните органи, или от компетентни органи, които използват данните, предоставени от кредитните институции.

6.Оценката на активите и задбалансовите позиции се извършва в съответствие с Директива 86/635/ЕИО.

Член 41

Числител: собственият капитал

Собственият капитал, така както е определен в настоящата директива, образува числителя на коефициента на платежоспособност.

Член 42

Знаменател: активите с корекция за риска и задбалансовите позиции

1.На позициите от актива се определят степени на кредитен риск, изразени като процентни тегла в съответствие с членове 43 и 44, а по изключение и в съответствие с членове 45, 62 и 63. След това балансовата стойност на всеки актив се умножава по съответното тегло, за да се стигне до стойност, коригирана с отчитане на риска.

2.В случая на задбалансовите позиции, изброени в приложение II, се предвижда изчисляване на два етапа в съответствие с член 43, параграф 2.

3.В случаите на задбалансови позиции, посочени в член 43, параграф 3, потенциалните разходи по замяна на договорите при неизпълнение по вина на другата страна по договора, се изчисляват по един от двата метода, уредени в приложение III. Тези разходи се умножават по теглата за съответните контрагенти съгласно член 43, параграф 1, с изключение на заместването на 100-процентните тегла с 50-процентни тегла за получаване на стойностите с корекция за риска.

4.Общата стойност на активите с корекция за риска и задбалансовите позиции, посочени в параграфи 2 и 3, представляват знаменател на коефициента на платежоспособност.

Член 44

Претегляне на вземания от регионални правителства или от местни органи на държавите-членки

1.Независимо от изискванията на член 43, параграф 1, буква б), държавите-членки могат да фиксират нулево тегло за регионалните правителства и за местните власти, ако няма разлика в риска между техните вземания и вземанията от централните правителства поради намаляване на вероятността от неизпълнение предвид правомощията на регионалните правителства и на местните власти за набиране на приходи и наличието на специфични институционални договорености. Нулевото тегло, определено съгласно тези критерии, се прилага и спрямо вземания и задбалансови позиции, поети от името на съответните регионални правителства и местни власти, и спрямо вземания от други и от задбалансови позиции, поети от името на други и гарантирани от тези регионални правителства и местни власти или обезпечени по удовлетворяващ съответните компетентни органи начин с обезпечение под формата на ценни книжа, емитирани от тези регионални правителства и местни власти.

2.Държавите-членки уведомяват Комисията, ако преценят, че има основания за определянето на нулево тегло съгласно критериите, изложени в параграф 1. Комисията разпространява тази информация. Други държави-членки могат да предложат на кредитните институции, които се намират под надзора на компетентните им органи, възможността да прилагат нулево тегло, когато извършват дейност с въпросните регионални правителства или местни власти или когато имат вземания, гарантирани от същите, включително и обезпечение под формата на ценни книжа.

Член 45

Други тегла

1.Без да се засягат разпоредбите на член 44, параграф 1, държавите-членки могат да прилагат 20-процентни тегла по отношение на активи, обезпечени по удовлетворяващ съответните компетентни органи начин със залог под формата на ценни книжа, емитирани от регионални правителства или от местни власти от зона А, с депозити в кредитни институции от зона А, различни от кредитиращите институции, или с депозитни сертификати или с подобни инструменти, емитирани от такива кредитни институции.

2.Държавите-членки могат да прилагат 10-процентно тегло по отношение на вземания от институции, специализирани на междубанковия пазар и на пазара на държавния дълг в своите държави-членки по произход и под стриктния надзор на компетентните органи, когато тези активи са напълно и изцяло обезпечени по начин, който удовлетворява компетентните органи на държавите-членки по произход, с комбинация от активи, посочени в член 43, параграф 1, букви a) и б) и признати от тях за адекватно обезпечение.

3.Държавите-членки уведомяват Комисията за всякакви разпоредби, приети съобразно параграфи 1 и 2, и за основанията за тяхното приемане. Комисията изпраща тази информация на държавите-членки. Комисията разглежда периодически последиците от прилагането на тези разпоредби, за да осигури,че те нямат за резултат нарушаване на конкуренцията.

Член 46

Административни органи и нетърговски институции

С оглед прилагането на член 43, параграф 1, буква б) компетентните органи могат да включат в понятието за регионални правителства и местни власти и нетърговските административни структури, които имат отговорност пред регионалните правителства и местните власти, или органи, които от гледна точка на компетентните органи имат същите задължения както регионалните и местни органи.

Компетентните органи могат да включат в понятието за регионални правителства и местни власти църквите и религиозните общности, конституирани под формата на юридически лица по публичното право, доколкото те събират данъци в съответствие със законодателството, които им дават право на това. Въпреки това, в този случай не се прилага възможността, предвидена в член 44.

Член 48

Отчитане на големите експозиции

1.Експозицията на кредитна институция към клиент или към група от свързани клиенти се разглежда като голяма експозиция, когато нейната стойност е равна или превишава 10 % от собствения ѝ капитал.

2.Кредитната институция представя на компетентните органи отчет за всяка голяма експозиция по смисъла на параграф 1. Държавите-членки предвиждат отчетът да се извършва, по тяхна преценка, в съответствие със следните два метода:

— отчет за всички големи експозиции поне веднъж годишно наред с текущия отчет през годината за всички големи експозиции и за онези увеличения на съществуващите големи експозиции, които са най-малко 20 % в сравнение с предходното съобщаване,

— отчет за всички големи експозиции поне четири пъти годишно.

3.Не е необходимо експозициите, освободени по член 49, параграф 7, букви a), б), в), г), е), ж) и з), да се отчитат в съответствие с параграф 2. Честотата на отчитане, предвидена в параграф 2, второ тире, може да се намали до два пъти годишно за експозициите, посочени в член 49, параграф 7, букви д) и и), както и в параграфи 8, 9 и 10.

4.Компетентните органи трябва да изискват от всяка кредитна институция да има стабилни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол с оглед откриване и отчитане на всички големи експозиции и последващите промени в тях, както е определено и се изисква от настоящата директива, и с оглед наблюдение на тези експозиции в светлината на политиката на всяка кредитна институция по отношение на експозициите.

Когато кредитната институция се позовава на параграф 3, тя води отчетност за основанията най-малко една година след събитието, дало основание за изплащането, така че компетентните органи да могат да преценят неговата основателност.

Член 50

Надзор на консолидирана и на неконсолидирана основа над големите експозиции

1.Ако кредитната институция не е нито предприятие майка, нито дъщерно предприятие, изпълнението на задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, се наблюдава на неконсолидирана основа.

2.В останалите случаи съобразяването със задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, се наблюдава на консолидирана основа в съответствие с членове 52—56.

3.Държавите-членки могат да отменят индивидуалното или частичното консолидирано наблюдение на изпълненията на задълженията, посочени в членове 48 и 49 или в друга общностна разпоредба, регулираща тази област, от кредитна институция, която като предприятие майка подлежи на консолидирано наблюдение, както и от всяко дъщерно предприятие на такава кредитна институция, което подлежи на разрешение и надзор от тези държави-членки и се наблюдава на консолидирана основа.

Държавите-членки могат да отменят това наблюдение и в случай, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество, установено в същата държава-членка както и кредитната институция, при условие че холдингът подлежи на същото наблюдение както кредитните институции.

В случаите, посочени в първа и втора алинея, трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира задоволителното разпределение на рисковете в рамките на групата.

Член 52

Надзор на консолидирана основа над кредитните институции

1.Всяка кредитна институция, чието дъщерно предприятие е кредитна институция или финансова институция, или има участие в такава институция, подлежи на надзор въз основа на консолидираното ѝ финансово състояние, при условията и по начина, предвидени в член 54. Този надзор се осъществява поне в областите, посочени в параграфи 5 и 6.

2.Всяка кредитна институция, чието предприятие майка е финансово холдингово дружество, подлежи на надзор въз основа на консолидираното финансово състояние на това финансово холдингово дружество, при условията и по начина, предвидени в член 54. Този надзор се извършва поне в областите, посочени в параграфи 5 и 6. Консолидирането на финансовото състояние на финансовото холдингово дружество в никакъв случай не означава, че компетентните органи са задължени да играят надзорна роля спрямо финансовото холдингово дружество, разглеждано като самостоятелна единица.

3.Държавите-членки или компетентните органи, отговарящи за консолидирания надзор съгласно член 53, могат да решат в изброените по-долу случаи, че не е необходимо дадена кредитна институция, финансова институция или допълнително предприятие за предоставяне на банкови услуги, което е дъщерно предприятие или в което тя има дялово участие, да бъде включено в консолидацията:

— ако предприятието, което трябва да бъде включено, се намира в трета страна, в която съществуват законови пречки за предоставяне на необходимата информация,

— ако по преценка на компетентните органи предприятието, което следва да бъде включено, представлява пренебрежимо малко участие само по отношение целите на наблюдение на кредитните институции, и във всички случаи, ако балансовото число на предприятието, което следва да се включи, е по-малко от по-малката от следните две суми: 10 милиона EUR или един процент от балансовото число на предприятието майка или от предприятието, което притежава това дялово участие. Ако няколко предприятия отговарят на горните критерии, те трябва независимо от това да бъдат включени в консолидацията в случаите, когато колективно те не представляват пренебрежимо малко участие по отношение на горепосочените цели, или

— ако по мнението на компетентните органи, отговарящи за консолидирания надзор, консолидирането на финансовото състояние на предприятието, което трябва да бъде включено, би било неуместно или подвеждащо по отношение на целите на надзора над кредитните институции.

4.Когато компетентните органи на държава-членка не включат в консолидирания надзор дъщерна кредитна институция в някой от случаите, предвидени в параграф 3, второ и трето тире, компетентните органи на държавата-членка, в която се намира тази дъщерна кредитна институция, могат да поискат информация от предприятието майка, което би улеснило надзора над тази кредитна институция.

5.Консолидираният надзор над платежоспособността и адекватността на собствения капитал за покриване на пазарните рискове и контрола над големите експозиции се извършват в съответствие с настоящия член и членове 53—56. Държавите-членки приемат в краен случай необходимите мерки, за да включат финансовите холдингови дружества в консолидирания надзор в съответствие с параграф 2.

Спазването на лимитите, предвидени в член 51, параграфи 1 и 2, подлежат на надзор и контрол на база на консолидираното или частично консолидираното финансово състояние на кредитната институция.

6.Компетентните органи осигуряват във всички предприятия, включени в обхвата на консолидирания надзор на кредитна институция в съответствие с параграфи 1 и 2, да се създадат адекватни механизми на вътрешен контрол за съставяне на всякакви данни и информация, които да са релевантни на целите на консолидирания надзор.

7.Без да се засягат специфичните разпоредби, съдържащи се в други директиви, държавите-членки могат, на индивидуална или на частично консолидирана основа, да не прилагат посочените в параграф 5 правила към дадена кредитна институция, която като предприятие майка подлежи на надзор на консолидирана основа, както и към всяко дъщерно предприятие на тази кредитна институция, подлежащо на разрешение и на надзор от тях и включено в консолидирания надзор над кредитната институция, която е предприятието майка. Същата възможност за изключение се предоставя и в случаите, когато предприятието майка е финансово холдингово дружество с главно управление в същата държава-членка, в която се намира и кредитната институция, при условие че то подлежи на същия надзор, който се упражнява над кредитните институции, по-специално на предвидените в параграф 5 правила.

И в двата случая, посочени в първата алинея, трябва да се предприемат мерки за гарантиране на адекватно разпределение на капитала в рамките на банковата група.

Ако компетентните органи прилагат тези правила към такива кредитни институции на индивидуална основа, при изчисляването на собствения капитал те могат да използват разпоредбата на член 3, параграф 2, последна алинея.

8.Когато кредитна институция, чието предприятие майка е кредитна институция, е получила разрешение и се намира в друга държава-членка, компетентните органи, които са издали разрешението, прилагат към тази институция предвидените в параграф 5 правила на индивидуална или при необходимост на частично консолидирана основа.

9.Независимо от изискванията на параграф 8, компетентните органи, отговарящи за издаването на разрешение на дъщерно предприятие на предприятие майка, което е кредитна институция, чрез двустранно споразумение могат да делегират отговорността за надзор на компетентните органи, които са издали разрешение и упражняват надзор над предприятието майка по такъв начин, че те да поемат отговорност за надзора над дъщерното предприятие в съответствие с настоящата директива. Комисията трябва да бъде уведомена за съществуването и съдържанието на тези споразумения. Тя предоставя тази информация на компетентните органи на другите държави-членки и на Банковия консултативен комитет.

10.Държавите-членки постановяват, че техните компетентни органи, натоварени с упражняването на надзор на консолидирана основа, могат да искат от дъщерните предприятия на дадена кредитна институция или финансова холдингова група, които не са включени в обхвата на консолидирания надзор, посочената в член 55 информация. В тези случаи се прилагат процедурите за предоставяне и проверка на информацията, посочени в този член.

Член 53

Компетентни органи за упражняване на надзор на консолидирана основа

1.Когато едно предприятие е кредитна институция, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешението по член 4.

2.Когато предприятието майка на една кредитна институция е финансово холдингово дружество, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешението на тази кредитна институция съгласно член 4.

Въпреки това, когато кредитните институции, получили разрешение в две или в повече държави-членки, имат за предприятие майка едно и също финансово холдингово дружество, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи на кредитната институция, получила разрешение в държавата-членка, в която е учредено финансовото холдингово дружество.

Ако не е издадено разрешение на дъщерна кредитна институция в държавата-членка, в която е учредено финансовото холдингово дружество, компетентните органи на заинтересованите държави-членки (включително и държавите-членки, в които е учредено финансовото холдингово дружество) се стремят да определят по общо съгласие кой от тях да упражнява консолидирания надзор. При липса на такова съгласие консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които са издали разрешение на кредитната институция с най-голямо балансово число; ако числото е еднакво, консолидираният надзор се упражнява от компетентните органи, които първи са издали разрешението, посочено в член 4.

3.Заинтересованите компетентни органи могат по общо съгласие да не прилагат правилата, посочени в параграф 2, първа и втора алинея.

4.Споразуменията, посочени в параграф 2, трета алинея и в параграф 3, трябва да предвиждат процедури за сътрудничество и предоставяне на информация с оглед постигане целите на консолидирания надзор.

5.Когато в държавите-членки има повече от един компетентен орган за банков надзор над кредитните и финансовите институции, държавите-членки предприемат необходимите мерки за осъществяване на координация между тези органи.

Член 54

Форма и степен на консолидация

1.Компетентните органи, натоварени с упражняването на надзор на консолидирана основа, трябва да изискват, с оглед целите на надзора, пълна консолидация на всички кредитни и финансови институции, които са дъщерни предприятия на дадено предприятие майка.

Въпреки това, може да се предвиди пропорционална консолидация в случаите, когато по преценка на компетентните органи задължението на предприятието майка, което притежава дял от капитала, е ограничено до този дял от капитала поради задължението на другите акционери или членове, чиято платежоспособност е задоволителна. Задължението на останалите акционери и членове трябва да бъде ясно определено, ако е необходимо чрез изрично подписани споразумения.

2.Компетентните органи, натоварени с упражняването на консолидирания надзор, трябва за тази цел да изискват пропорционална консолидация на участията в кредитните и финансовите институции, управлявани от предприятие, включено в консолидацията заедно с едно или повече предприятия, които не са включени в консолидацията в случаите, когато задължението на тези предприятия е ограничено до притежаваният от тях дял от капитала.

3.В случай на участие в капитала или на капиталови връзки, различни от посочените в параграфи 1 и 2, компетентните органи определят дали да се извърши консолидация и под каква форма. По-конкретно, те могат да разрешат или да предвидят прилагането на метода на равнопоставеността. Този метод обаче не означава включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

4.Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, компетентните органи определят дали и под каква форма да се извърши консолидация в следните случаи:

— когато по мнение на компетентните органи кредитна институция упражнява значително влияние върху една или повече кредитни институции, но без да има участие в капитала или други капиталови връзки в тези институции,

— когато две или повече кредитни или финансови институции са под едно управление, което е различно от уреденото с договор или с клаузи от учредителния им акт или от клаузи на сдружаване,

— когато две или повече кредитни или финансови институции имат административни, управленски или надзорни органи, в които мнозинството се формира от едни и същи лица.

По-конкретно, компетентните органи могат да разрешат или да предвидят прилагането на метода, посочен в член 12 от Директива 83/349/ЕИО. Този метод обаче, не представлява включване на съответните предприятия в консолидирания надзор.

5.Когато се изисква консолидиран надзор в съответствие с член 52, параграфи 1 и 2, предприятията за допълнителни банкови услуги се включват в консолидацията в случаите и в съответствие с методите, посочени в параграфи 1—4 от настоящия член.

Член 55

Информация, предоставяна от холдинговите дружества със смесена дейност и техните дъщерни предприятия

1.До постигането на по-нататъшна координация на методите за консолидация държавите-членки предвиждат, когато предприятието майка на една или повече кредитни институции е холдингово дружество със смесена дейност, компетентните органи, натоварени с издаването на разрешения и надзора над тези кредитни институции, да изискват от холдинговото дружество със смесена дейност или от дъщерните му предприятия, пряко или чрез дъщерните му предприятия, да предоставят цялата информация, необходима за упражняване на надзора над дъщерните кредитни институции.

2.Държавите-членки предвиждат техните компетентни органи да осъществяват или да са осъществили чрез външни инспектори, инспекции на място за проверка на информацията, получена от холдинговите дружества със смесена дейност и от дъщерните им предприятия. Ако холдинговото дружество със смесена дейност или едно от неговите дъщерни предприятия е застрахователно предприятие, може също да се използва процедурата, предвидена в член 56, параграф 4. Ако дадено холдингово дружество със смесена дейност или някое от дъщерните предприятия се намира в държава-членка, различна от тази, в която се намира дъщерната кредитна институция, проверката на място на информацията се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 56, параграф 7.

Член 56

Мерки за улесняване на надзора на консолидирана основа

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че няма правни пречки, които да препятстват предприятията, включени в обхвата на консолидирания надзор, холдинговите дружества със смесена дейност и техните дъщерни предприятия или дъщерните предприятия от вида на посочените в член 52, параграф 10, да си обменят взаимно информацията, необходима за постигане целите на надзора в съответствие с членове 52—55 и настоящия член.

2.Когато предприятието майка и някое или някои от неговите дъщерни предприятия, които са кредитни институции, се намират в различни държави-членки, компетентните органи на всяка държава-членка си обменят информацията, която създава условия или съдейства за упражняване на консолидирания надзор.

Когато компетентните органи на държавата-членка, в която се намира предприятието майка, не осъществяват надзор на консолидирана основа съгласно член 53, те могат да бъдат поканени от компетентните органи, натоварени с упражняването на този надзор, да поискат от предприятието майка информацията, необходима за консолидирания надзор, и да им я предоставят.

3.Държавите-членки оторизират компетентните органи да си обменят информацията, посочена в параграф 2, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация за финансови холдингови дружества, финансови институции или предприятия за допълнителни банкови услуги по никакъв начин не означава, че от компетентните органи се изисква да упражняват надзорна функция спрямо тези институции или предприятия в качеството им на самостоятелни единици.

По същия начин държавите-членки оторизират компетентните си органи да обменят информацията, посочена в член 55, имайки предвид, че събирането или разполагането с информация по никакъв начин не означава, че компетентните органи изпълняват надзорна роля спрямо холдинговото дружество със смесена дейност, както и спрямо неговите дъщерни предприятия, които не са кредитни институции, или спрямо дъщерните предприятия, посочени в член 52, параграф 10.

4.Когато кредитна институция, финансово холдингово дружество или холдингово дружество със смесена дейност контролират едно или повече дъщерни предприятия, които са застрахователни дружества или други предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, които подлежат на разрешение, компетентните органи и органите, на които е възложена публичната задача да упражняват надзор над застрахователните предприятия или над другите предприятия, предоставящи инвестиционни услуги, си сътрудничат тясно. Без да се засягат съответните им отговорности, тези органи си обменят информацията, която би могла да облекчи задачата им и да съдейства за надзора над дейността и цялостното финансово състояние на предприятията, върху които упражняват надзор.

5.Информацията, получена в рамките на консолидирания надзор и в частност обмяната на информация между компетентните органи, предвидена в настоящата директива, подлежи на задължението за опазване на професионалната тайна, определено в член 30.

6.Компетентните органи, натоварени с упражняването на консолидирания надзор, съставят списъци на финансовите холдингови дружества, посочени в член 52, параграф 2. Тези списъци се предоставят на компетентните органи на другите държави-членки и на Комисията.

7.Когато при прилагането на настоящата директива компетентните органи на държава-членка желаят в конкретни случаи да проверят информацията за дадена кредитна институция, финансово холдингово дружество, финансова институция, предприятие за допълнителни банкови услуги, холдингово дружество със смесена дейност, дъщерно дружество от вида на посочените в член 55 или в член 52, параграф 10, разположени в друга държава-членка, те трябва да поискат проверката да се извърши от компетентните органи на тази държава-членка. Органите, получили искането, трябва да дадат отговор като в рамките на своите компетенции или сами извършат проверката, предоставят нейното извършване на органите, отправили молбата, или възложат нейното извършване на одитор или на експерт.

8.Без да засягат разпоредбите на наказателното им право, държавите-членки осигуряват да се налагат санкции или мерки за прекратяване на установени нарушения или на причините за тези нарушения, на финансовите холдингови дружества или холдинговите дружества със смесена дейност, или на действащото ръководство, които нарушават законовите, подзаконовите или административните разпоредби, издадени за прилагане на членове 52—55, както и настоящия член. В определени случаи тези мерки могат да доведат до намесата на съдилищата. Компетентните органи си сътрудничат тясно за постигане на необходимия резултат от посочените по-горе санкции и мерки, особено когато централната администрация или главното установяване на финансовото холдингово дружество или на холдинговото дружество със смесена дейност не се намира там, където е разположено главното му управление.

Член 57

Състав и задачи на Банковия консултативен комитет

1.Към Комисията се създава Банков консултативен комитет на компетентните органи на държавите-членки.

2.Банковият консултативен комитет има за задача да оказва съдействие на Комисията при осигуряване на правилното прилагане на настоящата директива. Освен това той изпълнява другите задачи, предвидени в настоящата директива, и помага на Комисията при подготвянето на нови предложения, които тя да представи на Съвета с оглед по-нататъшната координация на дейността в областта на кредитните институции.

3.Банковият консултативен комитет не се занимава с конкретни проблеми, свързани с отделни кредитни институции.

4.Банковият консултативен комитет се състои най-много от по трима представители от всяка държава-членка и от Комисията. Тези представители могат понякога да се придружават от консултанти под уговорката за предварително одобрение от страна на Комитета. Комитетът може да покани и квалифицирани лица и експерти да участват в срещите. Секретариатът се осигурява от Комисията.

5.Банковият консултативен комитет приема свои процедурни правила и избира председател от средата на представителите на държавите-членки. Той се свиква на редовни заседания и винаги, когато се налага от ситуацията. Комисията може да поиска Комитетът да проведе извънредно заседание, ако прецени, че това се налага от ситуацията.

6.Заседанията на Банковия консултативен комитет и произтичащите от тях резултати, са конфиденциални, освен ако Комитетът не прецени противното.

Член 58

Проверка на изискванията за разрешение

Банковият консултативен комитет извършва проверка на съдържанието, което влагат компетентните органи в изискванията, посочени в член 5, параграф 1 и в член 6, параграф 1, на други изисквания, които държавите-членки прилагат, както и на информацията, която трябва да е включена в програмата за дейността, и при необходимост прави предложения на Комисията за постигането на по-подробна координация.

Член 59

Съотношения, подлежащи на наблюдение

1.До постигането на по-нататъшна координация компетентните органи определят за нуждите на наблюдението и при необходимост в допълнение към коефициентите, които могат да прилагат, съотношения между отделните активи и/или пасиви на кредитните институции с цел да наблюдават тяхната състоятелност и ликвидност, както и други мерки, необходими за защита на спестяванията.

За тази цел Банковият консултативен комитет определя съдържанието на отделните коефициенти на наблюдаваните съотношения, посочени в първата алинея, и утвърждава метода за изчисляването им.

При необходимост Банковият консултативен комитет се ръководи от техническите консултации, които се провеждат между надзорните органи на съответните видове институции.

2.Наблюдаваните съотношения, установени съгласно параграф 1, се изчисляват поне веднъж на шест месеца.

3.Банковият консултативен комитет проверява резултатите от анализите на надзорните органи, посочени в параграф 1, трета алинея, на база на посочените в параграф 2 изчисления.

4.Банковият консултативен комитет може да прави предложения на Комисията за координиране на коефициентите, които държавите-членки прилагат.

Член 60

Технически адаптации

1.Без да се засяга отчета за собствения капитал, посочен в член 34, параграф 3, втора алинея, следва да се внесат технически адаптации в следните области съгласно процедурата, предвидена в параграф 2, когато те се отнасят до:

— уточняване на определенията с оглед отчитане промените на финансовите пазари при прилагането на настоящата директива,

— уточняване на определенията с оглед еднаквото прилагане на настоящата директива в Общността,

— уеднаквяване на терминологията и определенията в съответствие с последващи закони за кредитните институции и други свързани с тях въпроси,

— определението на „зона A“ в член 1,параграф 14,

— определението на „многостранни банки за развитие“ в член 1, параграф 19,

— промяна на размера на първичния капитал, посочен в член 5, с оглед промените в икономическата и паричната област,

— разширяване на съдържанието на списъка, посочен в членове 18 и 19 и изложен в приложение I, или приспособяване на терминологията, използвана в този списък, с оглед отчитане на промените на финансовите пазари,

— областите, в които компетентните органи обменят информацията, посочена в член 28,

— изменение на определенията на активите, посочени в член 43, с оглед отчитане на промените на финансовите пазари,

— списъкът и класификацията на задбалансовите позиции в приложения II и IV и тяхното третиране при изчисляване на съотношението, посочено в членове 42, 43 и 44 и в приложение III,

— временно намаление на минималното съотношение, посочено в член 47, или на теглото, посочено в член 43, с оглед отчитане на специфичните обстоятелства,

— уточняване на изключенията, предвидени в член 49, параграфи 5—10.

2.Комисията се подпомага от комитет.

При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с разпоредбите на член 8.

Периодът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Комитетът приема свой процедурен правилник.

Преходни разпоредби към член 36

Дания може да разреши на ипотечните си кредитни институции, създадени под формата на кооперативни сдружения или фондове към 1 януари 1990 г. и преобразувани в публични дружества с ограничена отговорност, да продължат да включват в собствения си капитал членове със солидарна отговорност или кредитополучатели съгласно член 36, параграф 1, чиито вземания са приравнени на тези солидарни задължения, при следните лимити:

а) базата за изчисление на дела на солидарните задължения на кредитополучателите е сбор от позициите, посочени в член 34, параграф 2, точки 1 и 2, минус посочените в член 34, параграф 2, точки 9, 10 и 11;

б) базата за изчисление на 1 януари 1991 г. или в случай на преобразуване на по-късна дата, на датата на преобразуване, е максимална база за изчисление. Базата за изчисление никога не надвишава максималната база за изчисление;

в) максималната база за изчисление след 1 януари 1997 г. се намалява с половината от приходите от емитиране на нов капитал по смисъла на член 34, параграф 2, точка 1, извършено след тази дата и

г) максималният размер на солидарните задължения на кредитополучателите, който се включва в собствения капитал, не трябва да надвишава:

50 % през 1991 г. и 1992 г.,

45 % през 1993 г. и 1994 г.,

40 % през 1995 г. и 1996 г.,

35 % през 1997 г.,

30 % през 1998 г.,

20 % през 1999 г.,

10 % през 2000 г., и

0 % след 1 януари 2001 г., от базата за изчисление.

Преходни разпоредби към член 43

1.До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да разрешават на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за заемите, които са напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху офиси или върху сгради за различни търговски дейности, разположени на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло, при следните условия:

i) 50-процентното рисково тегло се прилага за частта от заема, която не надхвърля лимита, изчислен в съответствие с букви а) или б):

а) 50 % от пазарната стойност на съответния недвижим имот.

Пазарната стойност на недвижимия имот се изчислява от двама независими оценители, които извършват независимо един от друг оценка в момента на отпускане на заема. Заемът се базира на по-ниската от двете оценки.

Недвижимият имот подлежи на преоценка най-малко веднъж годишно от един оценител. За заемите, които не надхвърлят 1 милион ЕUR и 5 % от собствения капитал на кредитната институция, недвижимият имот се преоценява поне веднъж на три години от един оценител;

б) 50 % от пазарната стойност на недвижимия имот или 60 % от ипотечната кредитна стойност (в зависимост от това коя от двете е по-ниска) в държавите-членки, които са въвели строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност в законовите или в нормативните си разпоредби.

Ипотечната кредитна стойност е стойността на недвижимия имот, определена от оценител на база разумна оценка на бъдещата пазарна стойност на недвижимия имот, като се отчитат дългосрочните трайни аспекти на недвижимия имот, обичайните и местните пазарни условия, текущото използване и евентуалните други начини на използване на недвижимия имот. Спекулативните елементи не се вземат предвид при оценката на ипотечната кредитна стойност. Ипотечната кредитна стойност се документира в прозрачна и ясна форма.

Най-малко на всеки три години или ако пазарът падне под 10 % ипотечната кредитна стойност и по-конкретно основните предположения за развитието на съответния пазар се преоценяват.

И в двете форми, предвидени в букви а) и б), „пазарната стойност“ е цената, на която недвижимият имот би могъл да се продаде с частен договор между кандидат-продавач и необвързан купувач на датата на извършване на оценката, като се приема, че продажбата на недвижимия имот е публично огласена, пазарните условия позволяват редовна продажба и е налице нормален срок за договаряне на продажбата, съобразно вида на недвижимия имот;

ii) 100-процентното рисково тегло се прилага към частта от кредита, която надхвърля лимитите, посочени в i);

iii)

имотът трябва да се ползва или да е отдаден под наем от собственика.

Първата алинея не възпрепятства компетентните органи на държава-членка, която прилага по-високо рисково тегло на своята територия, да разрешават, при посочените по-горе условия, 50-процентно рисково тегло за този вид кредитиране на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло.

Компетентните органи на държавите-членки могат да разрешат на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за непогасените към 21 юли 2000 г. заеми, при условие че са изпълнени посочените в настоящия параграф условия. В този случай недвижимият имот се оценява в съответствие с посочените по-горе критерии за оценка най-късно до 21 юли 2003 г.

За заемите, отпуснати преди 31 декември 2006 г., 50-процентното рисково тегло се прилага до настъпването на падежа им, ако кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат също така да оторизират кредитните институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за частта от заема, която е напълно и изцяло обезпечена с акции във финландски жилищностроително фирми, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи еквивалентни закони, при условие че са изпълнени условията на настоящия параграф.

Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

2.Държавите-членки могат да прилагат 50-процентно рисково тегло за сделки за наем на недвижими имоти, които са сключени преди 31 декември 2006 г. и засягат търговски активи, намиращи се в страната по произход и попадащи под законови разпоредби, съгласно които наемодателят запазва пълна собственост върху отдадения под наем актив дотогава, докато наемателят не се възползва от възможността да го купи. Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

3.Член 43, параграф 3 не засяга сключените двустранни договори за новация, одобрени от компетентните органи на:

— Белгия: преди 23 април 1996 г.

— Дания: преди 1 юни 1996 г.

— Германия: преди 30 октомври 1996 г.

— Гърция: преди 27 март 1997 г.

— Испания: преди 7 януари 1997 г.

— Франция: преди 30 май 1996 г.

— Ирландия: преди 27 юни 1996 г.

— Италия: преди 30 юли 1996 г.

— Люксембург: преди 29 май 1996 г.

— Нидерландия: преди 1 юли 1996 г.

— Австрия: преди 30 декември 1996 г.

— Португалия: преди 15 януари 1997 г.

— Финландия: преди 21 август 1996 г.

— Швеция: преди 1 юни 1996 г. и

— Обединено кралство: преди 30 април 1996 г.

Преходни разпоредби към член 47

1.Кредитната институция, чието минимално съотношение към 1 януари 1991 г. не е достигнало предвидените в член 47, параграф 1, 8 %, трябва постепенно, на последователни етапи, да достигне това равнище. Докато не се постигне определената цел, тя не може да разреши съотношението да падне под равнището, което е постигнато на съответния етап. Отклоненията могат да бъдат само временни, като се уведомяват компетентните органи за причините за това.

2.В срок не повече от пет години, считано от 1 януари 1993 г., държавите-членки могат да определят 10-процентно тегло за облигациите, посочени в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО, и да го поддържат за кредитните институции, когато и ако преценят за необходимо, за да избегнат големи сътресения на своите пазари. Подобни изключения се докладват на Комисията.

3.В срок не повече от седем години, считано от 1 януари 1993 г., член 47, параграф 1 не се прилага за Гръцката земеделска банка. Тя обаче трябва да достигне предвиденото в член 47, параграф 1 равнище на последователни етапи съгласно метода, описан в параграф 1 от настоящия член.

Преходни разпоредби към член 49

1.Ако на 5 февруари 1993 г. кредитна институция вече има експозиция или експозиции, надхвърлящи лимита за големите експозиции или съвкупния лимит за големите експозиции по член 49, компетентните органи изискват от кредитната институция да предприеме мерки за привеждане на експозицията или експозициите в рамките на лимитите, посочени в член 49.

2.Процесът на привеждане на такава експозиция или експозиции в рамките на разрешените лимити се разработва, приема, прилага и приключва в срока, който компетентните органи считат за съответстващ на принципа на стабилна администрация и лоялната конкуренция. Компетентните органи уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за графика на приетия общ процес.

3.Кредитната институция не може да предприема мерки, които биха довели до увеличаване на експозициите, посочени в параграф 1, в сравнение с равнището им на 5 февруари 1993 г.

4.Срокът за прилагане съгласно параграф 2 изтича най-късно на 31 декември 2001 г. Експозициите с по-дълъг падеж, за които кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи, могат да бъдат удължени до падежа им.

5.До 31 декември 1998 г. държавите-членки могат да увеличат до 40 % лимита, предвиден в член 49, параграф 1, и до 30 % лимита, посочен в член 49, параграф 2. В тези случаи и без да се засяга действието на параграфи 1—4, крайният срок за привеждане на експозициите в края на периода в рамките на лимитите, определени в член 49, изтича на 31 декември 2001 г.

6.В случаите, когато собственият капитал на кредитните институции не надвишава 7 милиона EUR и само по отношение на такива институции, държавите-членки могат да удължат крайния срок, предвиден в параграф 5, с пет години. Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в настоящия параграф, предприемат стъпки за предотвратяване на нарушения в конкуренцията и уведомяват за това Комисията и Банковия консултативен комитет.

7.В случаите, посочени в параграфи 5 и 6, дадена експозиция може да бъде считана за голяма експозиция, ако стойността ѝ е равна или превишава 15 % от собствения капитал.

8.До 31 декември 2001 г. държавите-членки могат да заменят информацията, представяна най-малко два пъти годишно, с уведомяване за големите експозиции съгласно член 48, параграф 2, второ тире.

9.Държавите-членки могат изцяло или частично да освободят от прилагане на член 49, параграфи 1, 2 и 3 експозициите, формирани от кредитна институция, представляващи ипотечни кредити съгласно определението на член 62, параграф 1, отпуснати преди 1 януари 2002 г., както и имуществени сделки за отдаване под наем съгласно определението на член 62, параграф 2, извършени преди 1 януари 2002 г., като и в двата случая до 50 % от стойността на съответното имущество.

Същото третиране се прилага за кредити, обезпечени в степен, удовлетворяваща компетентните органи с акции на финландски жилищностроителни фирми, опериращи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителни дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, сходни с ипотечните кредити, посочени в първа алинея.

Преходни разпоредби към член 51

Кредитните институции, които към 1 януари 1993 г. имат превишение на лимитите, посочени в член 51, параграфи 1 и 2, до 1 януари 2003 г. се привеждат в съответствие с тях.

Член 61

Преходни разпоредби към член 36

Дания може да разреши на ипотечните си кредитни институции, създадени под формата на кооперативни сдружения или фондове към 1 януари 1990 г. и преобразувани в публични дружества с ограничена отговорност, да продължат да включват в собствения си капитал членове със солидарна отговорност или кредитополучатели съгласно член 36, параграф 1, чиито вземания са приравнени на тези солидарни задължения, при следните лимити:

а) базата за изчисление на дела на солидарните задължения на кредитополучателите е сбор от позициите, посочени в член 34, параграф 2, точки 1 и 2, минус посочените в член 34, параграф 2, точки 9, 10 и 11;

б) базата за изчисление на 1 януари 1991 г. или в случай на преобразуване на по-късна дата, на датата на преобразуване, е максимална база за изчисление. Базата за изчисление никога не надвишава максималната база за изчисление;

в) максималната база за изчисление след 1 януари 1997 г. се намалява с половината от приходите от емитиране на нов капитал по смисъла на член 34, параграф 2, точка 1, извършено след тази дата и

г) максималният размер на солидарните задължения на кредитополучателите, който се включва в собствения капитал, не трябва да надвишава:

50 % през 1991 г. и 1992 г.,

45 % през 1993 г. и 1994 г.,

40 % през 1995 г. и 1996 г.,

35 % през 1997 г.,

30 % през 1998 г.,

20 % през 1999 г.,

10 % през 2000 г., и

0 % след 1 януари 2001 г., от базата за изчисление.

Член 62

Преходни разпоредби към член 43

1.До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат да разрешават на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за заемите, които са напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху офиси или върху сгради за различни търговски дейности, разположени на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло, при следните условия:

i) 50-процентното рисково тегло се прилага за частта от заема, която не надхвърля лимита, изчислен в съответствие с букви а) или б):

а) 50 % от пазарната стойност на съответния недвижим имот.

Пазарната стойност на недвижимия имот се изчислява от двама независими оценители, които извършват независимо един от друг оценка в момента на отпускане на заема. Заемът се базира на по-ниската от двете оценки.

Недвижимият имот подлежи на преоценка най-малко веднъж годишно от един оценител. За заемите, които не надхвърлят 1 милион ЕUR и 5 % от собствения капитал на кредитната институция, недвижимият имот се преоценява поне веднъж на три години от един оценител;

б) 50 % от пазарната стойност на недвижимия имот или 60 % от ипотечната кредитна стойност (в зависимост от това коя от двете е по-ниска) в държавите-членки, които са въвели строги критерии за оценка на ипотечната кредитна стойност в законовите или в нормативните си разпоредби.

Ипотечната кредитна стойност е стойността на недвижимия имот, определена от оценител на база разумна оценка на бъдещата пазарна стойност на недвижимия имот, като се отчитат дългосрочните трайни аспекти на недвижимия имот, обичайните и местните пазарни условия, текущото използване и евентуалните други начини на използване на недвижимия имот. Спекулативните елементи не се вземат предвид при оценката на ипотечната кредитна стойност. Ипотечната кредитна стойност се документира в прозрачна и ясна форма.

Най-малко на всеки три години или ако пазарът падне под 10 % ипотечната кредитна стойност и по-конкретно основните предположения за развитието на съответния пазар се преоценяват.

И в двете форми, предвидени в букви а) и б), „пазарната стойност“ е цената, на която недвижимият имот би могъл да се продаде с частен договор между кандидат-продавач и необвързан купувач на датата на извършване на оценката, като се приема, че продажбата на недвижимия имот е публично огласена, пазарните условия позволяват редовна продажба и е налице нормален срок за договаряне на продажбата, съобразно вида на недвижимия имот;

ii) 100-процентното рисково тегло се прилага към частта от кредита, която надхвърля лимитите, посочени в i);

iii)

имотът трябва да се ползва или да е отдаден под наем от собственика.

Първата алинея не възпрепятства компетентните органи на държава-членка, която прилага по-високо рисково тегло на своята територия, да разрешават, при посочените по-горе условия, 50-процентно рисково тегло за този вид кредитиране на територията на държави-членки, които разрешават 50-процентно рисково тегло.

Компетентните органи на държавите-членки могат да разрешат на кредитните си институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за непогасените към 21 юли 2000 г. заеми, при условие че са изпълнени посочените в настоящия параграф условия. В този случай недвижимият имот се оценява в съответствие с посочените по-горе критерии за оценка най-късно до 21 юли 2003 г.

За заемите, отпуснати преди 31 декември 2006 г., 50-процентното рисково тегло се прилага до настъпването на падежа им, ако кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи.

До 31 декември 2006 г. компетентните органи на държавите-членки могат също така да оторизират кредитните институции да прилагат 50-процентно рисково тегло за частта от заема, която е напълно и изцяло обезпечена с акции във финландски жилищностроително фирми, действащи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителните дружества от 1991 г. или последващи еквивалентни закони, при условие че са изпълнени условията на настоящия параграф.

Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

2.Държавите-членки могат да прилагат 50-процентно рисково тегло за сделки за наем на недвижими имоти, които са сключени преди 31 декември 2006 г. и засягат търговски активи, намиращи се в страната по произход и попадащи под законови разпоредби, съгласно които наемодателят запазва пълна собственост върху отдадения под наем актив дотогава, докато наемателят не се възползва от възможността да го купи. Държавите-членки уведомяват Комисията за прилагането на настоящия параграф.

3.Член 43, параграф 3 не засяга сключените двустранни договори за новация, одобрени от компетентните органи на:

— Белгия: преди 23 април 1996 г.

— Дания: преди 1 юни 1996 г.

— Германия: преди 30 октомври 1996 г.

— Гърция: преди 27 март 1997 г.

— Испания: преди 7 януари 1997 г.

— Франция: преди 30 май 1996 г.

— Ирландия: преди 27 юни 1996 г.

— Италия: преди 30 юли 1996 г.

— Люксембург: преди 29 май 1996 г.

— Нидерландия: преди 1 юли 1996 г.

— Австрия: преди 30 декември 1996 г.

— Португалия: преди 15 януари 1997 г.

— Финландия: преди 21 август 1996 г.

— Швеция: преди 1 юни 1996 г. и

— Обединено кралство: преди 30 април 1996 г.

Член 63

Преходни разпоредби към член 47

1.Кредитната институция, чието минимално съотношение към 1 януари 1991 г. не е достигнало предвидените в член 47, параграф 1, 8 %, трябва постепенно, на последователни етапи, да достигне това равнище. Докато не се постигне определената цел, тя не може да разреши съотношението да падне под равнището, което е постигнато на съответния етап. Отклоненията могат да бъдат само временни, като се уведомяват компетентните органи за причините за това.

2.В срок не повече от пет години, считано от 1 януари 1993 г., държавите-членки могат да определят 10-процентно тегло за облигациите, посочени в член 22, параграф 4 от Директива 85/611/ЕИО, и да го поддържат за кредитните институции, когато и ако преценят за необходимо, за да избегнат големи сътресения на своите пазари. Подобни изключения се докладват на Комисията.

3.В срок не повече от седем години, считано от 1 януари 1993 г., член 47, параграф 1 не се прилага за Гръцката земеделска банка. Тя обаче трябва да достигне предвиденото в член 47, параграф 1 равнище на последователни етапи съгласно метода, описан в параграф 1 от настоящия член.

Член 64

Преходни разпоредби към член 49

1.Ако на 5 февруари 1993 г. кредитна институция вече има експозиция или експозиции, надхвърлящи лимита за големите експозиции или съвкупния лимит за големите експозиции по член 49, компетентните органи изискват от кредитната институция да предприеме мерки за привеждане на експозицията или експозициите в рамките на лимитите, посочени в член 49.

2.Процесът на привеждане на такава експозиция или експозиции в рамките на разрешените лимити се разработва, приема, прилага и приключва в срока, който компетентните органи считат за съответстващ на принципа на стабилна администрация и лоялната конкуренция. Компетентните органи уведомяват Комисията и Банковия консултативен комитет за графика на приетия общ процес.

3.Кредитната институция не може да предприема мерки, които биха довели до увеличаване на експозициите, посочени в параграф 1, в сравнение с равнището им на 5 февруари 1993 г.

4.Срокът за прилагане съгласно параграф 2 изтича най-късно на 31 декември 2001 г. Експозициите с по-дълъг падеж, за които кредитната институция се е задължила да спазва договорните клаузи, могат да бъдат удължени до падежа им.

5.До 31 декември 1998 г. държавите-членки могат да увеличат до 40 % лимита, предвиден в член 49, параграф 1, и до 30 % лимита, посочен в член 49, параграф 2. В тези случаи и без да се засяга действието на параграфи 1—4, крайният срок за привеждане на експозициите в края на периода в рамките на лимитите, определени в член 49, изтича на 31 декември 2001 г.

6.В случаите, когато собственият капитал на кредитните институции не надвишава 7 милиона EUR и само по отношение на такива институции, държавите-членки могат да удължат крайния срок, предвиден в параграф 5, с пет години. Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в настоящия параграф, предприемат стъпки за предотвратяване на нарушения в конкуренцията и уведомяват за това Комисията и Банковия консултативен комитет.

7.В случаите, посочени в параграфи 5 и 6, дадена експозиция може да бъде считана за голяма експозиция, ако стойността ѝ е равна или превишава 15 % от собствения капитал.

8.До 31 декември 2001 г. държавите-членки могат да заменят информацията, представяна най-малко два пъти годишно, с уведомяване за големите експозиции съгласно член 48, параграф 2, второ тире.

9.Държавите-членки могат изцяло или частично да освободят от прилагане на член 49, параграфи 1, 2 и 3 експозициите, формирани от кредитна институция, представляващи ипотечни кредити съгласно определението на член 62, параграф 1, отпуснати преди 1 януари 2002 г., както и имуществени сделки за отдаване под наем съгласно определението на член 62, параграф 2, извършени преди 1 януари 2002 г., като и в двата случая до 50 % от стойността на съответното имущество.

Същото третиране се прилага за кредити, обезпечени в степен, удовлетворяваща компетентните органи с акции на финландски жилищностроителни фирми, опериращи в съответствие с финландския Закон за жилищностроителни дружества от 1991 г. или последващо еквивалентно законодателство, сходни с ипотечните кредити, посочени в първа алинея.

Член 65

Преходни разпоредби към член 51

Кредитните институции, които към 1 януари 1993 г. имат превишение на лимитите, посочени в член 51, параграфи 1 и 2, до 1 януари 2003 г. се привеждат в съответствие с тях.

Член 66

Уведомяване на Комисията

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните законови, подзаконови и административни разпоредби, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 67

Отменени директиви

1.Настоящата директива отменя Директиви 73/183/ЕИО, 77/780/ЕИО, 89/299/ЕИО, 89/646/ЕИО, 89/647/ЕИО, 92/30/ЕИО и 92/121/ЕИО, изменени с директивите, посочени в приложение V, част А, без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на крайните срокове за транспозиция на посочените директиви, изброени в приложение V, част Б.

2.Позоваването на отменените директиви се приема като позоваване на настоящата директива в съответствие с таблицата на съответствията в приложение VI.

Член 68

Прилагане

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден, след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 69

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 март 2000 година.

1. Приемане на депозити и други възстановими средства

2. Кредитиране

3. Финансов лизинг

4. Услуги за паричен превод

5. Издаване и администриране на средства за разплащане (напр., кредитни карти, пътнически чекове и трати)

6. Гаранции и ангажименти

7. Търгуване за своя сметка и за сметка на клиенти с:

a) инструменти на паричния пазар (чекове, менителници, депозитни сертификати и други);

б) валута;

в) финансови фючърси и опции;

г) валутни и лихвени инструменти;

д) прехвърлими ценни книжа

8. Участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с тези емисии

9. Консултиране на предприятия относно структурата на капитала, отрасловата стратегия и свързани с това въпроси и съвети, както и услуги във връзка със сливания и закупуване на предприятия

10. Брокерска дейност

11. Управление на портфейла и консултиране

12. Съхранение и управление на ценни книжа

13. Услуги, свързани със справки по кредити

14. Услуги за доверително пазене

— — — — Пълен риск

— Гаранции, които имат характер на кредитни заместители

— Акцепти

— Джира на полици, неносещи името на друга кредитна институция

— Сделки с право на обратен иск

— Неотменяеми акредитиви с характер на кредитни заместители

— Активи, закупени с окончателни споразумения за обратна покупка

— Форуърд-форуърд депозити

— Неизплатената част от частично изплатени акции и ценни книжа

— Други позиции, също носещи пълен риск

Среден риск

— Документарни акредитиви, издадени и потвърдени (виж също среден/малък риск)

— Варанти и обезщетения (в това число тръжни гаранции, гаранции за изпълнение, митнически и данъчни гаранции) и гаранции, които нямат характер на кредитни заместители

— Споразумения за покупко-продажба на активи съгласно определението на член 12, параграфи 3 и 5 от Директива 86/635/ЕИО

— Неотменяеми стенд-бай акредитиви, които нямат характер на кредитни заместители

— Неусвоени кредитни линии (споразумения за отпускане на кредит, закупуване на ценни книжа, предоставяне на гаранции или акцепти) с първоначален срок на падеж над една година

— Краткосрочни кредити

— Други позиции, също носещи средно голям риск

Среден/малък риск

— Документарни акредитиви, при които предметът на доставка се явява като обезпечение и други краткосрочни сделки

— Други активи, също носещи среден/малък риск

Малък риск

— Неусвоени кредитни линии (споразумения за отпускане на кредити, закупуване на цени книжа, предоставяне на гаранции или акцепти) с първоначален срок на падеж до една година или който може да бъде преустановен по всяко време без предизвестие

— Други позиции, също носещи малък риск

Държавите-членки се задължават да уведомяват Комисията веднага след като се споразумеят да включат нова задбалансова позиция в някое от последните тирета към дадена рискова категория. Тези позиции ще бъдат окончателно класифицирани на общностно равнище след приключване на процедурата по член 60.

За да бъде измерен кредитния риск, свързан с договорите, посочени в точки 1 и 2 от приложение IV, кредитните институции, с одобрението на компетентните органи, могат да изберат някой от изложените по-долу методи. Кредитните институции, които трябва да се съобразят с разпоредбите на член 6, алинея 1 от Директива 93/6/ЕИО , използват посочения по-долу метод 1. За измерване на кредитния риск, свързан с договорите, посочени в точка 3 от приложение IV, всички кредитни институции използват изложения по-долу метод 1.

Стъпка a):

посредством определяне на договорните цени по текущите пазарни стойности (пазарно определени стойности) се получава текущата възстановителна стойност при всички договори с положителни стойности.

Стъпка б):

за да се получи числото на евентуална бъдеща кредитна експозиция , условните размери на главниците или базисните цени се умножават със следните проценти:

За изчисляване на бъдещия потенциален риск във връзка със стъпка б) компетентните органи могат да разрешат на кредитните институции да използват до 31 декември 2006 г. следните проценти, вместо посочените в таблица 1, при условие че институциите използват възможността, посочена в член 11a от Директива 93/6/ЕИО за договори по смисъла на точка 3, букви б) и в) от приложение IV:

Стъпка в):

сборът от текущата възстановителна стойност и потенциалната бъдеща кредитна експозиция се умножава по рисковите тегла, определени за съответните контрагенти по член 43.

Стъпка a):

условният размер на главницата за всеки инструмент се умножава по дадените по-долу проценти.

Стъпка б):

първоначалната експозиция, получена по този начин, се умножава по рисковите тегла, определени за съответните контрагенти по член 43.

За методи 1 и 2 компетентните органи гарантират, че отчетеният условен размер на главницата измерва точно риска, поет с договора. Така например в случаите, когато договорите предвиждат умножаване на паричните потоци, условният размер трябва да се коригира, за да отчете ефектът от мултипликацията върху структурата на риска в този договор.

По смисъла на настоящата точка 3 „контрагент“ е всяко лице (включително физически лица), което има право да сключва споразумения за договорно нетиране.

Компетентните органи могат да признаят като намаляващи риска следните видове договорно нетиране:

i) двустранни договори за новация между кредитна институция и нейн контрагент, с когото взаимните вземания и задължения автоматично се обединяват така, че тази новация фиксира една-единствена нетна сума за всеки случай, за който се прилага новация, като по този начин се създава правно обвързващ отделен нов договор, който анулира всички предишни договори;

ii) други двустранни споразумения между кредитна институция и нейн контрагент.

Компетентните органи признават договорното нетиране като намаляващо риска при следните условия:

i) кредитната институция има договорно споразумение за нетиране със свой контрагент, което поражда едно-единствено правно задължение, покриващо всички включени транзакции, такова, че в случай на неизпълнение от страна на контрагента поради неустойка, фалит, ликвидация или друго сходно обстоятелство за кредитната институция ще възникне вземане или задължение за плащане само на нетния размер на положителните и отрицателните стойности на отделните транзакции, определени по пазарни цени;

ii) кредитната институция е представила на компетентните органи мотивирано писмено правно становище, че в случай на правен спор съответният съд и административни органи биха стигнали до заключението в случаите, посочени в предния абзац, че вземанията и задълженията на кредитната институция се ограничават до нетната сума, посочена в предния абзац, съгласно:

— правото на юрисдикцията, по което е регистриран контрагентът, а ако той е чуждестранен клон на предприятие и в съответствие с правото по местонахождението на клона,

— правото, което се прилага към включените отделни транзакции, и

— законодателството, което урежда всеки договор или споразумение, необходими за извършване на договорно нетиране;

iii)

кредитната институция е въвела процедури за гарантиране на законовата валидност на договорното нетиране при възможна промяна в съответните закони.

Компетентните органи трябва да се уверят при необходимост след консултиране с другите компетентни органи относно законовата валидност на договорното нетиране при законодателството на всяка от съответните юрисдикции. Ако някои от компетентните органи не са удовлетворени в това отношение, договорното споразумение за нетиране не се признава за намаляващо риска за никоя от страните по договора.

Компетентните органи могат да приемат разумни правни становища, съставени по видове договорно нетиране.

Договор, съдържащ клауза, позволяваща на изправната страна да извършва единствено ограничени плащания или забраняваща каквито и да било плащания по имуществото на неизправната страна, даже и в случаите, когато последната е нетен кредитор (точка в договора, която предвижда условия за отказ от поето задължение), не се признава за намаляващ риска.

Компетентните органи могат да признаят като намаляващи риска споразуменията за договорно нетиране, касаещи договорите за валута с първоначален срок на падеж 14 календарни дни или по-малко, за писмени опции или сходни задбалансови позиции, за които настоящият анекс не се прилага, тъй като те носят пренебрежимо малък или нулев кредитен риск. Ако в зависимост от положителната или отрицателната пазарна стойност на тези договори, включването им в друго споразумение за нетиране може да доведе до увеличение или намаление на капиталовите изисквания, компетентните органи задължават кредитните си институции да използват последователно тълкуване.

При договорите за новация могат да се претеглят по-скоро единните нетни суми, отколкото включените брутни суми. По този начин могат да се получат чрез прилагане на метод 1 в:

— стъпка a): текущата възстановителна стойност и в

— стъпка б): условните размери на главницата или базисните стойности

като се вземе предвид договорът за новация. При прилагане на метод 2 в стъпка a) условният размер на главницата може да се изчисли, като се вземе предвид договорът за новация; прилагат се процентите от таблица 2.

При прилагане на метод 1:

— в стъпка a) текущата възстановителна стойност за договорите, включени в споразумение за нетиране, може да се получи, като се отчете действителната хипотетична възстановителна стойност, която е резултат от споразумението; в случаите, когато нетирането поражда нетно задължение за кредитната институция, при изчисляване на нетната възстановителна стойност текущата възстановителна стойност се изчислява като 0,

— в стъпка б) размерът на потенциалната бъдеща кредитна експозиции за всички договори, включени в споразумение за нетиране, може да се редуцира по следното уравнение:

където:

ПКЕнам

намаленото число за потенциална кредитна експозиция за всички договори с определен контрагент, включено в законово валидно двустранно споразумение за нетиране,

ПКЕбруто

сбора на числата за потенциална бъдеща кредитна експозиция за всички договори с определен контрагент, включени в законово валидно двустранно споразумение за нетиране и изчислени посредством умножаване на условния размер на главницата по тях с процентите, посочени в таблица 1,

КНБ „коефициент нето/бруто“ по преценка на компетентните органи, или:

i) отделно изчисление: частното от нетната възстановителна стойност за всички договори, включено в законово валидно споразумение за двустранно нетиране с определен контрагент (числител), и брутната възстановителна стойност за всички договори, включени в законово валидно двустранно споразумение за нетиране с този контрагент (знаменател), или

ii) съвкупно изчисление: частното от сбора на нетната възстановителна стойност, изчислено на двустранна основа за всички контрагенти, което отчита договорите, включени в законово валидни споразумения за нетиране (числител), и брутната възстановителна стойност за всички договори, включени в законово валидни споразумения за нетиране (знаменател).

Ако държавите-членки дават на кредитните институции възможност за избор на метод, то методът, избран от тях, трябва да се прилага последователно.

За изчисляване на потенциална бъдеща кредитна експозиция в съответствие с горната формула включените в кредитното споразумение договори, които изцяло си съответстват, могат да се разглеждат като единствен условен размер на главницата, еквивалентен на нетните постъпления. Напълно съответстващи си договори са форуърдните валутни договори или договори от сходен вид, при които условният размер на главницата е еквивалентен на касовите потоци, ако те имат един и същ вальор и са изцяло или частично в една и съща валута.

При използване на метод 2, в стъпка a):

— изцяло съответстващи си договори, включени в споразумението за нетиране, могат да се разглеждат като един договор с условен размер на главницата, еквивалентен на нетните постъпления, условните размери на главницата се умножават по процентите, дадени в таблица 2,

— за всички други договори, обхванати от споразумение за нетиране, приложимите проценти могат да бъдат намалени съгласно посоченото в таблица 3:

1. а) лихвени суапове в една валута;

б) базисни суапове;

в) форуърдни споразумения;

г) лихвени фючърси;

д) закупени лихвени опции;

е) други подобни договори.

2. а) лихвени суапове в кръстосани валути;

б) форуърдни валутни договори;

в) валутни фючърси;

г) закупени валутни опции;

д) други подобни договори;

е) договори за злато, подобни на тези по букви от a) до д).

3. a) акции;

б) благородни метали с изключение на злато;

в) стоки, различни от благородни метали;

г) други подобни договори.

Директива 73/183/ЕИО на Съвета

Директива 77/780/ЕИО на Съвета

Директива 85/345/ЕИО на Съвета

Директива 86/137/ЕИО на Съвета

Директива 86/524/ЕИО на Съвета

Директива 89/646/ЕИО на Съвета

Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

само член 1, първо тире; член 2, параграф 1, първо тире и параграф 2, първо тире; член 3, параграф 2; член 4, параграфи 2, 3 и 4, що се отнася до позоваването на Директива 77/780/ЕИО и параграф 6, и член 5, първо тире.

Директива 96/13/ЕО на Съвета

Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

Директива 89/299/ЕИО на Съвета

Директива 91/633/ЕИО на Съвета

Директива 92/16/ЕИО на Съвета

Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 89/646/ЕИО на Съвета

Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 95/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

само член 1, първо тире

Директива 89/647/ЕИО на Съвета

Директива 91/31/ЕИО на Комисията

Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 94/7/EО на Комисията

Директива 95/15/EО на Комисията

Директива 95/67/EО на Комисията

Директива 96/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

Директива 98/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

Директива 98/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (член 2)

Директива 92/30/ЕИО на Съвета

Директива 92/121/ЕИО на Съвета