Член 48

Отчитане на големите експозиции

1.Експозицията на кредитна институция към клиент или към група от свързани клиенти се разглежда като голяма експозиция, когато нейната стойност е равна или превишава 10 % от собствения ѝ капитал.

2.Кредитната институция представя на компетентните органи отчет за всяка голяма експозиция по смисъла на параграф 1. Държавите-членки предвиждат отчетът да се извършва, по тяхна преценка, в съответствие със следните два метода:

— отчет за всички големи експозиции поне веднъж годишно наред с текущия отчет през годината за всички големи експозиции и за онези увеличения на съществуващите големи експозиции, които са най-малко 20 % в сравнение с предходното съобщаване,

— отчет за всички големи експозиции поне четири пъти годишно.

3.Не е необходимо експозициите, освободени по член 49, параграф 7, букви a), б), в), г), е), ж) и з), да се отчитат в съответствие с параграф 2. Честотата на отчитане, предвидена в параграф 2, второ тире, може да се намали до два пъти годишно за експозициите, посочени в член 49, параграф 7, букви д) и и), както и в параграфи 8, 9 и 10.

4.Компетентните органи трябва да изискват от всяка кредитна институция да има стабилни административни и счетоводни процедури и адекватни механизми за вътрешен контрол с оглед откриване и отчитане на всички големи експозиции и последващите промени в тях, както е определено и се изисква от настоящата директива, и с оглед наблюдение на тези експозиции в светлината на политиката на всяка кредитна институция по отношение на експозициите.

Когато кредитната институция се позовава на параграф 3, тя води отчетност за основанията най-малко една година след събитието, дало основание за изплащането, така че компетентните органи да могат да преценят неговата основателност.