„Член 1

За целите на настоящата директива:

А) „Кредитна институция“ означава кредитна институция, както е определена в член 1, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/12/ЕО , и включва клонове, по смисъла на член 1, параграф 3 от посочената директива и намиращи се в Общността, на кредитни институции, които имат седалища в Общността или извън нея;

Б) „Финансова институция“ означава:

1. предприятие, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е да осъществява една или повече от операциите, включени в точки от 2 до 12 и в точка 14 от списъка, фигуриращ в приложение 1 към Директива 2000/12/ЕО; тези операции включват дейностите на обменните бюра и дружествата за трансфер на средства;

2. застрахователно дружество, надлежно одобрено в съответствие с Директива 79/267/ЕИО (10), доколкото осъществява дейности, обхванати от посочената директива;

3. инвестиционна фирма, както е определена в член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО (11);

4. колективно инвестиционно предприятие, което търгува своите дялове или акции.

Това определение за финансова институция включва клонове, намиращи се в Общността, на финансови институции, чиито седалища са в Общността или извън нея;

В) „Пране на пари“ означава следното поведение, когато се извършва умишлено:

— преобразуването или прехвърлянето на собственост със знанието, че такава собственост произхожда от престъпна дейност или от участие в такава дейност, с цел да се скрие или да се прикрие незаконният произход на собствеността или да се подпомогне лице, което е въвлечено в извършването на такава дейност, да избегне правните последици от своето действие;

— скриването или прикриването на истинското естество, произход, местонахождение, разположение, движение, права по отношение на или притежаване на собственост със знанието, че такава собственост произхожда от престъпна дейност или от участие в такава дейност;

— придобиването, владението или използването на собственост със знанието в момента на приемане, че такава собственост е произлязла от престъпна дейност или от участие в такава дейност;

— участието в сдружение за извършване, намерението за извършване и подпомагането, поощряването, улесняването и съветването на някого да извърши някое от действията, изброени в гореспоменатите тирета.

Знанието, намерението или целта, изисквани като елемент на горепосочените дейности, могат да бъдат установени на базата на фактически, обективни обстоятелства.

Прането на пари се разглежда като такова, дори когато дейностите, които произхождат от собствеността, която трябва да бъде изпрана, са извършвани на територията на друга държава-членка или на трета страна;

Г) „Собственост“ означава активи от всякакъв вид, били те веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти, удостоверяващи правото на собственост върху или правото на ползване на такива активи;

Д) „Престъпна дейност“ означава всеки вид престъпно участие в извършването на тежко престъпление.

Тежките престъпления са най-малко:

— всяко от нарушенията, определени в член 3, параграф 1, буква а) от Виенската конвенция;

— дейностите на криминални организации, както са определени в член 1 от Съвместно действие 98/733/ПВР (12);

— измама, най-малкото тежка, както е определена в член 1, параграф 1 и в член 2 от Конвенцията относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (13);

— корупция;

— нарушение, което може да доведе до съществени приходи и което се наказва с лишаване от свобода в съответствие с наказателното право на държавата-членка.

Преди 15 декември 2004 г. държавите-членки изменят определението, предвидено в настоящото тире, с цел да приведат това определение в съответствие с определението за тежко престъпление, фигуриращо в Съвместно действие 98/699/ПВР. Съветът приканва Комисията да представи преди 15 декември 2004 г. предложение за директива, която да измени настоящата директива в това отношение.

Държавите-членки могат да определят всяко друго нарушение като престъпна дейност за целите на настоящата директива;

Е) „Компетентни oргани“ означава националните oргани, оправомощени по закон или по силата на подзаконов нормативен акт да наблюдават дейността на всяка от институциите или лицата, предмет на настоящата директива.

2. Следният член се добавя:

Член 2

В срок от три години от влизането в сила на настоящата директива Комисията провежда специално проучване в контекста на доклада, предвиден в член 17 от Директива 91/308/ЕИО, на аспектите, свързани с изпълнението на член 1, буква Д, пето тире, със специфичното третиране на адвокатите и на другите юристи на свободна практика, с идентифицирането на клиентите в случая на дистанционни сделки и с евентуалните последици за електронната търговия.

„Член 2а

Държавите-членки гарантират, че задълженията, определени в настоящата директива, са наложени на следните институции:

1. кредитни институции, както са определени в точка А на член 1;

2. финансови институции, както са определени в точка Б на член 1;

и на следните юридически или физически лица, действащи при упражняването на професионалните си дейности:

3. одитори, външни експерт-счетоводители и фискални съветници;

4. агенти по недвижими имоти;

5. нотариуси и други юристи на свободна практика, когато участват било:

а) чрез подпомагане на своя клиент в планирането или извършването на сделки, отнасящи се до:

i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или на търговски предприятия;

ii) управлението на средствата, ценните книжа или другите активи на клиента;

iii)

откриването или управлението на банкови, спестовни сметки или сметки по ценни книжа;

iv) организацията на вноските, необходими за създаването, управлението или ръководенето на дружества;

v) създаването, управлението или ръководенето на тръстове, дружества или сходни структури;

б) или действайки от името и за сметка на своя клиент във всяка финансова сделка или сделка с недвижимо имущество;

6. търговци на стоки с висока стойност като скъпоценни камъни или метали, или произведения на изкуството, и оценители при публични търгове, когато плащането е извършено в брой и е на стойност 15 000 EUR или повече;

7. казина.“

3. Член 3 се заменя от следния текст:

Член 3

1.Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 15 юни 2003 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки уведомяват Комисията за текста на основните разпоредби от вътрешното право, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 4 декември 2001 година.

„Член 6

1.Държавите-членки гарантират, че институциите и лицата, предмет на настоящата директива, и техните ръководители и служители сътрудничат пълноценно на властите, отговорни за борбата срещу прането на пари:

а) като информират тези власти по своя собствена инициатива за всеки факт, който би могъл да бъде показател за пране на пари;

б) като предоставят на тези власти, по тяхно искане, цялата необходима информация в съответствие с процедурите, установени от приложимото законодателство.

2.Информацията, посочена в параграф 1, се изпраща на властите, отговорни за борбата срещу прането на пари на държавата-членка, на чиято територия се намира институцията или лицето, което изпраща информацията. Лицето или лицата, посочени от институциите и лицата в съответствие с процедурите, предвидени в член 11, параграф 1, буква а), обикновено изпращат информацията.

3.В случая на нотариуси и юристи на свободна практика, посочени в член 2а, параграф 5, държавите-членки могат да посочват подходящия саморегулиращ се орган на съответната професия като органа, който трябва да бъде информиран за фактите, посочени в параграф 1, буква а), и в такъв случай определят подходящите форми на сътрудничество между този орган и властите, отговорни за борбата срещу прането на пари.

Държавите-членки не са задължени да прилагат задълженията, определени в параграф 1, по отношение на нотариуси, юристи на свободна практика, одитори, външни експерт-счетоводители и на фискални съветници с оглед на информацията, която получават или придобиват за някой от техните клиенти при оценяването на правното положение на този клиент или при изпълнението на задачите им по защитата или представляването на този клиент във, или на задачите им, отнасящи се до съдебни производства, включително и съвет за започване или избягване на производства, независимо от това дали тази информация е получена или придобита преди, по време на или след тези производства.“

6. Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Държавите-членки гарантират, че институциите и лицата, предмет на настоящата директива, се въздържат от извършването на сделки, за които знаят или подозират, че са свързани с пране на пари, докато не уведомят властите, посочени в член 6. Тези власти могат съгласно условията, определени от тяхното национално законодателство, да дадат инструкции операцията да не бъде осъществена. Когато за такава сделка се подозира, че води до пране на пари и когато такова въздържане е невъзможно или има вероятност да осуети усилията за преследване на облагодетелстващите се лица от подозрителна операция за пране на пари, съответните институции и лица уведомяват незабавно след това властите.“

7. Сегашният текст става параграф 1 и следният параграф се добавя в член 8:

„2.Съгласно настоящата директива държавите-членки не са задължени да прилагат задължението, определено в параграф 1, по отношение на професиите, изброени в член 6, параграф 3, втората алинея.“

8. Член 9 се заменя със следния текст:

„Член 9

Доброволното разкриване пред властите, отговорни за борбата срещу прането на пари, от страна на институция или лице, предмет на настоящата директива, или от служител или ръководител на такава институция или лице, на информацията, посочена в членове 6 и 7, не представлява нарушение на никое ограничение за разкриване на информация, наложено от договор или от някоя законова, подзаконова или административна разпоредба, и не влече след себе си отговорност от какъвто и да било вид за институцията или лицето, или за техните ръководители или служители.“

9. Следната алинея се добавя в член 10:

„Държавите-членки гарантират, че надзорните органи, оправомощени по силата на закон или на подзаконов нормативен акт да наблюдават фондовите пазари, пазарите на чужда валута и на производни финансови продукти, информират властите, отговорни за борбата срещу прането на пари, ако открият факти, които биха могли да представляват доказателство за пране на пари.“

10. Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

1.Държавите-членки гарантират, че институциите и лицата, предмет на настоящата директива:

а) установяват адекватни процедури за вътрешен контрол и комуникация с цел да се предотвратят и да се избегнат операции, свързани с прането на пари;

б) взимат подходящи мерки, така че техните служители да са осведомени за разпоредбите, съдържащи се в настоящата директива. Тези мерки включват участието на съответните им служители в специални програми за обучение, за да бъдат подпомогнати в разпознаването на операции, които могат да бъдат свързани с пране на пари, както и да бъдат инструктирани как да действат в такива случаи.

Когато дадено физическо лице, попадащо под действието на някоя от разпоредбите на член 2а, параграфи 3 до 7, упражнява професионалните си дейности като служител на дадено юридическо лице, задълженията по настоящия член се прилагат по-скоро за това юридическо лице, отколкото за физическото лице.

2.Държавите-членки гарантират, че институциите и лицата, предмет на настоящата директива, имат достъп до актуализираната информация за практиките на перачите на пари и за указанията, водещи до разпознаването на съмнителни сделки.“

11. В член 12 думите „кредитните или финансовите институции, посочени в член 1“ се заменят с „институциите и лицата, посочени в член 2а“.