(3) Директивата не установява ясно властите на коя държава-членка би трябвало да получават докладите за подозрителни сделки от клоновете на кредитните и финансовите институции, които имат седалища в друга държава-членка, нито властите на коя държава-членка отговарят за гарантиране, че тези клонове съответстват на Директивата. Властите на държавите-членки, в които се намира клонът, трябва да получават такива доклади и да упражняват горепосочените отговорности.