(1) В рамките на политиката на Общността трябва да се постигне високо равнище на опазване на здравето и на околната среда, като една от преследваните цели е защитата от шума. В Зелената книга за бъдещата политика в областта на борбата с шума, Комисията определя шума в околната среда като един от основните екологични проблеми в Европа.

(2) В своята Резолюция от 10 юни 1997 г. (5) относно Зелената книга на Комисията, Европейският парламент изрази подкрепата си за Зелената книга, настоя да бъдат предвидени специфични мерки и инициативи в директива за намаляване на шума в околната среда и отбеляза липсата на надеждни и сравними данни относно ситуацията на различните източници на шум.

(3) Общ индикатор за шум и обща методология за изчисляване и измерване на шума около летища се определят в Съобщението на Комисията от 1 декември 1999 г., за въздушния транспорт и околната среда.

(4) Някои категории шумови емисии от продукти са вече обхванати от законодателството на Общността, като например от Директива 70/157/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата в държавите-членки относнo допустимото ниво на звук и изпускателните уредби на моторните превозни средства (6), Директива 77/311/ЕИО на Съвета от 29 март 1977 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно нивото на шума, възприеман от водачите на колесни селскостопански или горски трактори (7), Директива 80/51/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 г. за ограничаване на шумовите емисии от дозвукови самолети (8), а така също нейните допълнителни директиви като Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. за типовото одобрение на дву- или триколесните моторни превозни средства (9) и Директива 2000/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки във връзка с шумовите емисии на съоръжения, предназначени за употреба извън сградите (10).

(5) Настоящата директива би трябвало, наред с другото, да осигури база за разработване и завършване на съществуващия набор от мерки на Общността относно шума, отделян от основните източници, в частност от превозните средства и пътната и железопътна инфраструктура, въздухоплавателни средства, промишлените съоръжения и оборудване на открито и самоходни машини, както и да разработи допълнителни мерки в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

(6) Някои категории шум, като шумът в транспортните средства и шумът от домашни дейности, не следва да са предмет на настоящата директива.

(7) В съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от Договора, целите на Договора за постигане на високо равнище на опазване на околната среда и на здравето ще бъдат по-добре постигнати, ако действията на държавите-членки се допълват от действие на Общността, което позволява да се постигне общо разбиране за проблема, свързан с шума. Поради това, следва да се събират, съпоставят и докладват всички данни за нивата на шума в околната среда в съответствие със сравнителни критерии. Това предполага използването на хармонизирани индикатори и методи за оценка, както и привеждане в съответствие на критерии за картографиране на шумовете по видове. Тези критерии и методи могат да бъдат най-добре определени от Общността.

(8) Необходимо е също да се определят общите методи за оценка на „шума в околната среда“ и да се определят „гранични стойности“ в зависимост от хармонизираните индикатори, които позволяват определянето на нивата на шума. Конкретните числа на всяка гранична стойност следва да се определят от държавите-членки, като се отчита, наред с другото, необходимостта да се приложи принципът на предотвратяване, за да се запазят „тихите зони“ в агломерациите.

(9) Избраните общи индикатори за шум са Lden, за оценка степента на дискомфорт, и Lnight, за оценка на смущенията на съня. Също така е полезно да се позволи на държавите-членки да използват допълнителни индикатори, за да наблюдават или контролират някои специални шумови ситуации.

(10) Стратегическо картографиране на шума следва да бъде наложено в някои зони от особен интерес, тъй като то може да осигури данните, които позволяват да се представят нивата на шума, възприемани в тези зони.

(11) Плановете за действие трябва да са насочени приоритетно към зоните от особен интерес и да бъдат разработени от компетентните органи съвместно с обществеността.

(12) За да се разпространи широко информацията сред обществеността трябва да се подберат най-подходящите информационни канали.

(13) Събирането на данни и обединяването им в общи доклади, подходящи за разпространение в Общността са необходими, за да послужат за основа на бъдещата политика на Общността и за да се информира по-добре обществеността.

(14) Комисията следва да извършва редовна оценка на прилагането на настоящата директива.

(15) Техническите разпоредби, които уреждат методите за оценка, следва да се допълват и привеждат в съответствие, при необходимост, към научно-технически прогрес и към напредъка в европейската стандартизация.

(16) Необходимите за прилагане на тази директива следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

Член 1

Цели

1. Целта на настоящата директива е да определи общ подход за приоритетно избягване, предотвратяване или намаляване на вредните въздействия, включително дискомфорта, породен от излагането на въздействие на шум в околната среда. За тази цел се постепенно осъществяват следните действия:

а) определяне на излагането на въздействие на шум в околната среда чрез картографиране на шума методи за оценка, които са общи за държавите-членки;

б) гарантиране, че информацията за шума в околната среда и неговите вредни въздействия ще бъде предоставена на обществеността;

в) приемане на планове за действие от държавите-членки въз основа на резултатите от картографирането на шума, с цел предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, когато е възможно, и особено, когато нивата на излагане на въздействие могат да предизвикат вредно въздействие върху здравето на човека, и за да се запази качеството на шума в околната среда, когато то е добро.

3. Настоящата директива има също за цел да осигури основа за разработване на мерки на Общността за намаляване на шума, отделян от основните източници, по-конкретно от превозните средства и шосейната и железопътна инфраструктурата, въздухоплавателните средства, промишлените съоръжения, оборудването на открито и самоходните машини. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета, не по-късно от 18 юли 2006 г., подходящи законодателни предложения. В тези предложения трябва да са взети под внимание резултатите от доклада, посочен в член 10, параграф 1.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за шума в околната среда, на чието въздействие са изложени хората, по-конкретно в застроени зони, в обществени паркове или други тихи места в агломерация, в тихите зони извън населените места, в близост до училища, болници и други чувствителни към шума сгради и зони.

2. Настоящата директива не се прилага за шум, причинен от лице, което само се е изложило на въздействие, за шум, предизвикан от домашни дейности, за шум, създаван от съседи, шум на работните места или шум в транспортните средства,или шум в резултат на военни действия във военни зони.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива:

a)„шум в околната среда“ означава нежелан или вреден външен звук, създаден от човешки дейности, включително шума, издаван от транспортни средства, от автомобилния, железопътен и въздушен трафик, от обекти с промишлена дейност, като тези, които са посочени в приложение I към Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г., относно интегрирано предотвратяване и контрол на замърсяването ; б)„вредни въздействия“ означава отрицателното въздействие върху човешкото здраве;

в)„дискомфорт“ означава притеснението, създавано от шума в околната среда, определен посредством изследвания на място;

г)„индикатор за шум“ означава физична величина за определяне на шума в околната среда, която е свързана с вредно въздействие;

д)„оценка“ означава всеки метод, използван за изчисляване, прогнозиране, предвиждане или измерване стойността на индикатор за шум или свързаните с него вредни въздействия;

е)„Lden“ (индикатор за шума ден—вечер—нощ) е индикатор за шума, свързан с цялостния дискомфорт, определен по-точно в приложение I;

ж)„Lday“ (индикатор за дневен шум) е индикатор за шума, свързан с дискомфорта през деня, определен по-точно в приложение I;

з)„Levening“ (индикатор за вечерен шум) е индикатор за шума, свързан с дискомфорта вечерно време, определен по-точно в приложение I;

и)„Lnight“ (индикатор за нощен шум) е индикатор за шума, свързан с нарушаването на съня, определен по-точно в приложение I;

й)„съотношение доза—въздействие“ е съотношението между стойността на индикатора за шум и вредното въздействие;

к)„агломерация“ означава част от територията на държава-членка, определена от нея, с население над 100 хиляди жители и с такава гъстота на населението, че държавата-членка я разглежда като градска зона;

л)„тиха зона в агломерация“ означава зона, определена от компетентен орган, която, например, не е изложена на въздействие на стойност на Lden или на друг подходящ индикатор за шум, по-голяма от някаква стойност, определена от държавата-членка,от какъвто и да е източник на шум;

м)„тиха извънградска зона“ означава зона, определена от компетентен орган, която не е изложена на въздействие на шум, от трафик, промишлена дейност или развлекателни дейности;

н)„главен път“ означава регионален, национален или международен път, определен от държавата-членка, по който са регистрирани повече от 3 милиона преминавания на превозни средства годишно;

о)„главна жп линия“ означава жп линия, посочена от държавата-членка, по която са регистрирани повече от 30 хиляди преминавания на влакове годишно;

п)„главно летище“ е гражданско летище, посочено от държавата-членка, което регистрира над 50 хиляди движения годишно (терминът „движение“ означава едно излитане или кацане), с изключение на тези, извършвани само за тренировъчни цели с леки самолети;

р)„картографиране на шума“ означава представянето на данни за съществуваща или предвидена шумова ситуация в зависимост от индикатора за шум, които посочват нарушения на действащи гранични стойности, броя на засегнатите жители в дадена зона или броя на жилищата, изложени на въздействието на някои стойности на индикатора за шум в дадена зона;

с)„стратегическа карта на шума“ означава карта, предназначена за цялостната оценка за излагането на въздействието на шум в дадена зона, предизвикан от различни източници на шум или за изготвяне на общи прогнози за тази зона;

т)„гранична стойност“ означава стойност на Lden, или Lnight и при необходимост Lday и Levening, определени от държавата-членка, чието превишаване кара компетентните органи да разгледат или приложат мерки за намаляване на шума; граничните стойности могат да варират в зависимост от вида на шума (шум от автомобилен, железопътен или въздушен трафик, промишлен шум, и др.) от околната среда и от различната чувствителност на населението към шума; те също могат да бъдат различни за съществуващи ситуации и за нови ситуации (когато се променя ситуацията във връзка с промяна на източника на шум или използването на околната среда);

у)„планове за действие“ означава планове, предназначени да управляват проблеми, свързани с шума, както и въздействията, включително намаляване на шума, ако е необходимо;

ф)„акустично планиране“ означава борба с бъдещ шум с планирани мерки като териториално устройство, инженеринг на системите за управление на трафика, планиране на трафика, намаляване на шума чрез мерки за шумова изолация и борба с шума при източника;

х)„обществеността“ означава едно или повече физическо или юридическо лице и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения организации или групи;

ц)„хранилище на данни“ означава информационна система, управлявана от Европейската агенция за околна среда, в която се съдържа информация за шума в околната среда и данни, предоставени чрез националното докладване на данни и пунктовете за обмен на информация, намиращи се под контрола на държавите членки.

Член 4

Прилагане и отговорности

1. Държавите-членки посочват на съответните равнища компетентните органи и органи, които отговарят за прилагането на настоящата директива, включително органите, които отговарят за:

a) съставянето и, при необходимост, одобрението на картите на шума, както и плановете за действие за агломерациите, главните пътища, главните жп линии и главните летища;

б) събирането на карти на шума и планове за действие.

2. Държавите-членки предоставят посочената в параграф 1 информация на Комисията и на обществеността, не по-късно от 18 юли 2005 г.

Член 5

Индикатори за шума и тяхното приложение

1. Държавите-членки прилагат индикаторите за шум Lden и Lnight, посочени в приложение I, за изготвянето и преразглеждането на стратегическите карти на шума в съответствие с член 7.

Докато стане задължително използването на общи методи за оценка за определяне на Lden и Lnight, съществуващите национални индикатори за шум и съответните данни могат да се използват от държавите-членки за тази цел, като те следва да бъдат превърнати в гореспоменатите показатели. Тези данни не трябва да са предоставени преди повече от три години.

2. Държавите-членки могат да използват допълнителни индикатори за шум при специални случаи, които са изброени в приложение I, точка 3.

3. За акустично планиране и зониране на шума, държавите-членки могат да използват други показатели, които са различни от Lden и Lnight.

4. До 18 юли 2005 г. държавите-членки съобщават на Комисията информация за всички съществени гранични стойности, които са в сила на техните територии или в процес на подготовка, изразени като стойност на Lden и Lnight, и когато е целесъобразно, като стойност на Lday и Levening, за шум от автомобилен, железопътен и самолетен трафик, и за шум от обекти с промишлени дейности, придружена с обяснения за прилагането на граничните стойности.

Член 6

Методи за оценка

1. Стойностите на индикаторите Lden и Lnight се определят чрез методите за оценка, определени в приложение II.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 12а за изменение на приложение II с цел установяване на общи методи за оценка за определяне на Lden и Lnight.

3. Вредните въздействия могат да се оценяват посредством съотношението „доза-въздействие“, което е определено в приложение III.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 12а за изменение на приложение III с цел установяване на общи методи за оценка за определяне на вредни въздействия.

Член 7

Стратегическо картографиране на шума

1. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 30 юни 2007 г. са изготвени стратегически карти на шума, които показват ситуацията през предходната календарна година и, при необходимост, да бъдат одобрени от компетентните органи, за всички агломерации с над 250 хиляди жители и за всички главни пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, всички главни жп линии, чийто трафик превишава 60 хиляди преминавания на влакове годишно и главните летища на техни територии.

Не по-късно от 30 юни 2005 г., и след това на всеки 5 години, държавите-членки уведомяват Комисията за главните пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, на главните жп линии, чийто трафик превиша 60 хиляди преминавания на влакове годишно, главните летища и агломерациите с над 250 хиляди жители на техните територии.

2. Държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят не по-късно от 30 юни 2012 г., и след това на всеки пет години, да бъдат съставени нови стратегически карти на шума, които показват ситуацията през предходната календарна година, и при необходимост да бъдат одобрени от компетентните органи, за всички агломерации, всички главни пътища и всички жп линии на техните територии.

Не по-късно от 31 декември 2008 г. държавите-членки уведомяват Комисията за всички агломерации, всички главни пътища и всички главни жп линии на техните територии.

3. Стратегическите карти на шума отговарят на минималните изисквания, които са посочени в приложение IV.

4. Съседните държави-членки оказват съдействие в изготвянето на стратегически карти на шума в пограничните райони.

5. Стратегическите карти на шума се преразглеждат, а при необходимост и се актуализират поне на всеки пет години след датата на изготвянето им.

Член 8

Планове за действие

1. Държавите-членки гарантират, че не по-късно от 18 юли 2008 г. компетентните органи са изготвили планове за действие, които са предназначени за управление на техните територии, и на свързани с шума проблеми, както и въздействията му, включително намаляване на шума, при необходимост, в:

a) места, разположени в близост до главните пътища, чийто трафик превишава 6 милиона преминавания на превозни средства годишно, до главните жп линии, чийто трафик превишава 60 хиляди преминавания на влакове годишно и до главните летища;

б) агломерации с над 250 хиляди жители. Тези планове трябва също да имат за цел защитата на тихите зони от увеличаване на шума.

Съдържащите се в плановете мерки са по преценка на компетентните органи, но би трябвало преди всичко да отговарят на приоритети, които могат да възникнат в резултат на превишаване на граничните стойности на даден индикатор за шум или на прилагането на други избрани от държавите-членки критерии, и се прилагат по-конкретно за най-важните зони, определени от стратегическото картографиране на шума.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи са разработили планове за действие не по-късно от 18 юли 2013 г., с оглед по-конкретно да отговорят на приоритети, които могат да са резултат от превишаване на гранична стойност от значение или от прилагането на други критерии, избрани от държавите-членки за агломерации, главни пътища и главни жп линии, които са разположени в на техните територии.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията за другите критерии, които са посочени в параграфи 1 и 2.

4. Плановете за действие отговарят на минималните изисквания, които са посочени в приложение V.

5. Плановете за действие се преразглеждат, а при необходимост — и актуализират, когато настъпи важно събитие, което засяга съществуващата шумова ситуация, поне веднъж на пет години след датата на одобрението на настоящите планове.

Преразглежданията и актуализациите, които съгласно първа алинея трябва да се направят през 2023 г., се отлагат и се осъществят най-късно до 18 юли 2024 г.

6. Съседните държави-членки сътрудничат при подготовката на плановете за действие в пограничните райони.

7. Държавите-членки гарантират предложенията, свързани с плановете за действие, да са съгласувани с обществеността, да ѝ се предоставят своевременно ефективни възможности за участие в подготовката и преразглеждането на плановете за действие, така че резултатите от това участие да бъдат вземани под внимание, и обществеността да бъде информирана за взетите решения. Ще се предвидят разумни срокове, за да разполага обществеността с достатъчно време, за да участва във всеки етап.

Ако задължението за провеждане на процедура за участие на обществеността възникне едновременно от настоящата директива и какъвто и да е друг законодателен акт на Общността, държавите-членки могат да предвидят съвместни процедури с оглед избягване на дублирането.

Член 9

Информация за обществеността

1. Държавите членки гарантират, че стратегическите карти на шума, които са изготвили, и — при необходимост — са одобрили, както и плановете за действие, които са разработили, са предоставени на разположение и се разпространяват сред обществеността в съответствие със съответните законодателни актове на Съюза, по-специално директиви 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , и съгласно приложения IV и V към настоящата директива, включително и чрез съществуващите информационни технологии.

2. Информацията трябва да е ясна, разбираема и достъпна. Предоставя се обобщение,което обхваща най-важните точки.

Член 10

Събиране и публикуване на данни от държавите-членки и Комисията

1. Не по-късно от 18 януари 2004 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, който съдържа преглед на съществуващите мерки на Общността относно източниците на шум в околната среда.

2. Държавите членки гарантират, че информацията от стратегическите карти на шума и обобщенията на плановете за действие, които са посочени в приложение VI, се изпращат на Комисията в срок от шест месеца от датите, посочени съответно в членове 7 и 8. За тази цел държавите членки само предават информацията в електронен вид в задължителното хранилище на данни, което трябва да бъде създадено от Комисията чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2. В случай че дадена държава членка желае да актуализира информация, при предоставянето на актуализираната информация в хранилището на данни тя трябва да опише разликите между актуализираната и първоначалната информация и причините за актуализацията.

3. Комисията създава база данни с информация за стратегическите карти на шума, за да улеснени работата по съставяне на доклада по член 11, както и друга техническа и информационна работа.

4. На всеки 5 години Комисията публикува обобщен доклад на данните от стратегическите карти на шума и плановете за действие. Първият доклад се представя най-късно до 18 юли 2009 г.

Член 11

Преглед и доклади

1. Не по-късно от 18 юли 2009 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането на настоящата директива.

2. Този доклад по-конкретно оценява необходимостта от допълнителни действия на Общността по шума в околната среда и, при необходимост, предлага стратегии за осъществяване като:

a) дългосрочни и средносрочни цели за намаляване броя на хората, страдащи от шума в околната среда, като се вземат предвид, в частност, различните климати и различните култури;

б) допълнителни мерки за намаляване на шума в околната среда отделян от специфични източници, предимно от съоръжения, използвани на открито, транспортни средства и инфраструктура и някои категории промишлена дейност, като се отчитат вече приложени мерки или мерки, които се разглеждат с оглед приемането им;

в) защита на тихите зони извън населени места;

3. Докладът включва преглед на качеството на звуковата околна среда в Общността, съставен въз основа на данните, посочени в член 10, и взема под внимание научно-техническия прогрес и всяка друга информация в тази връзка. Намаляването на вредните въздействия и съотношението между разходи и ефективност са основните критерии при подбора на предлаганите стратегии и мерки.

4. При получаване на първия комплект от стратегически карти на шума, Комисията преразглежда:

— възможността да се определи на 1,5 метра височината на измерване, посочена в приложение I, точка 1 за зони с едноетажни къщи,

— долната граница за изчисления брой хора, изложени на въздействие на различни обхвати на Lden и Lnight в приложение VI.

5. Докладът се преразглежда всеки пет години или по-често, ако е необходимо. Той съдържа оценка на прилагането на настоящата директива.

6. Докладът, ако е необходимо, се придружава с предложения за изменения на настоящата директива.

Член 12

Адаптиране към научно-техническия прогрес

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 12а за изменение на приложение I, точка 3 и на приложения II и III с цел адаптирането им към научно-техническия прогрес.

Член 12а

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, параграфи 2 и 3 и член 12, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 6, параграфи 2 и 3 и в член 12, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество . 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 6, параграфи 2 и 3 и член 12, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 13

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 2000/14/ЕО.

2. Когато се прави препратка към този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат под внимание разпоредбите на член 8 от него.

Периодът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на 3 месеца.

Член 14

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да съобразят с настоящата директива, най-късно до 18 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.