(8) В този контекст следва да се подчертае, че държавите-членки трябва да отменят (ако вече не са направили това) изключителните и специалните права за експлоатация на всички електронни съобщителни мрежи, а не само мрежите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, и да гарантират на предприятията право да предоставят такива услуги, без да се накърняват разпоредбите на Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО. Определението на понятието „електронни съобщителни мрежи“ предполага също, че на държавите-членки не е позволено да ограничават правото на оператор да изгради, разшири и/или предостави кабелна мрежа с мотива, че такава мрежа може да бъде използвана и за предаване на радио- и телевизионни програми. По-конкретно специалните или изключителните права, които ограничават използването на електронни съобщителни мрежи до предаването и разпространението на телевизионни сигнали, противоречат на член 86, параграф 1 във връзка с член 43 (право на установяване) и/или член 82, буква б) от Договора за ЕО, доколкото подобни права позволяват на едно предприятие с господстващо положение да ограничи „производството, пазарите или техническото развитие във вреда на потребителите“. Това обаче не засяга конкретните правила, приети от държавите-членки съгласно правото на Общността, и по-специално съгласно Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. (8) относно съгласуването на някои законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки относно извършването на дейности по телевизионно разпръскване, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), която регулира разпространението на аудио-визуални програми, предназначени за широката общественост.