Член 2

Изключителни или специални права за електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги

1.Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги.

2.Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги или да изгражда, разширява или експлоатира електронни съобщителни мрежи.

3.Държавите-членки гарантират, че няма да бъдат налагани или поддържани ограничения за предоставянето на електронни съобщителни услуги по електронни съобщителните мрежи, изградени от доставчиците на електронни съобщителни услуги, по инфраструктура, предоставена от трети лица, или чрез съвместното ползване на мрежи, други инсталации или обекти, като това не накърнява разпоредбите на Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО.

4.Държавите-членки гарантират, че общото разрешение, което е дадено на едно предприятие с оглед предоставянето на електронни съобщителни услуги или с оглед изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи, както и условията по него, се дава на основата на обективни, недискриминационни, пропорционални и прозрачни критерии.

5.Всяко решение, което е прието на основанията по член 3, параграф 1 от Директива 2002/20/ЕО и възпрепятства предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги или да експлоатира електронни съобщителни мрежи, трябва да бъде мотивирано.

Всяко лице, претърпяло вреди, следва да има възможност да оспори такова решение пред орган, който е независим от участващите страни, а като последна инстанция — пред съд или друг правораздавателен орган.