„Член 4

1.Държавите-членки гарантират, че овцете и козите:

а) са идентифицирани и регистрирани в съответствие със законодателството на Общността;

б) са инспектирани от официален ветеринарен лекар в последните 24 часа преди натоварването на животните и не показват никакви клинични признаци на болестта;

в) не идват от стопанство, нито са имали контакт с животни от стопанство, което е предмет на ветеринарномедицинска забрана; периодът на такава забрана продължава до клането и/или освобождаването от последното животно, което е болно, или за което има съмнение, че е заразено с една от болестите, посочени в i), ii) или iii), за най-малко:

i) 42 дни в случай на бруцелоза;

ii) 30 дни в случай на бяс;

iii)

15 дни в случай на антракс;

г) не идват от стопанство, нито са били в контакт с животни от стопанство, разположено в област, която по здравни причини е предмет на забрана или ограничение за видовете, съгласно законодателството на Общността и/или националното законодателство;

д) не са предмет на ветеринарномедицински ограничения съгласно законодателството на Общността за болестта шап, нито са ваксинирани срещу шап.

2.Държавите-членки гарантират, че следните животни не са предмет на търговия:

а) овце и кози, които може да се наложи да бъдат заклани съгласно национална програма за ликвидиране на болести, които не са посочени в приложение В към Директива 90/425/ЕИО или в глава I от приложение Б към настоящата директива;

б) овце и кози, които не могат да бъдат продавани на тяхната собствена територия поради здравни или ветеринарномедицински причини, обяснени в член 30 от Договора.

3.Държавите-членки гарантират, че овцете и козите:

а) са родени и отгледани от раждането им на територията на Общността, или

б) са внесени от трета страна съгласно законодателството на Общността.“

4. Добавят се следните членове: