Член 3

1.Настоящата директива се прилага, когато кандидатът за събиране на семейството притежава разрешение за пребиваване, издадено от държава-членка със срок на валидност една година или повече, и с основание може да очаква да получи право на постоянно пребиваване, ако членовете на неговото семейство са граждани на трета страна независимо от правния им статут.

2.Настоящата директива не се прилага, когато кандидатът за събиране на семейството:

а) кандидатства за признаване на статут на бежанец и заявлението му все още не е станало обект на окончателно решение;

б) е получило разрешение да пребивава в държава-членка на основата на временна закрила или кандидатства за разрешение да пребивава на тази основа и очаква решение относно своя статут;

в) е получило разрешение да пребивава в държава-членка на основата на субсидиарна форма на закрила в съответствие с международните задължения, националното законодателство или практиката на държавите-членки, или кандидатства за разрешение да пребивава на тази основа и очаква решение за своя статут.

3.Настоящата директива не се прилага за членовете на семейството на гражданин на Европейския съюз.

4.Настоящата директива не е в ущърб на по-благоприятни разпоредби, съдържащи се във:

а) двустранни и многостранни споразумения между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни, от друга;

б) Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г., изменената Европейска социална харта от 3 май 1987 г. и Европейската конвенция за правния статут на мигриращите работници от 24 ноември 1977 г.

5.Настоящата директива не засяга възможността държавите-членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби.