Член 8

Защита на правата

1.Държавите-членки гарантират съдебни и/или административни процедури, включително — когато те считат за подходящо — помирителни процедури за изпълнение на задълженията, предвидени в настоящата директива, които са приложими за всички лица, които считат, че правата им са били накърнени от неспазване на принципа на равното третиране, дори и след прекратяване на отношенията, при които се предполага, че е била извършена дискриминацията.

2.Държавите-членки въвеждат в националното законодателство мерките, необходими да гарантират действителна и ефективна компенсация или обезщетение съгласно определения от държавите-членки ред по отношение на загубата и причинените щетите като следствие от дискриминация по смисъла на настоящата директива, по начин, възпиращ и пропорционален с претърпяната вреда. Тази компенсация или обезщетение не се ограничава от някакъв максимален таван.

3.Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите или юридическите лица, които съгласно критериите, определени от националното законодателство, имат законосъобразен интерес да осигуряват спазването на разпоредбите на настоящата директива, да могат от името или в подкрепа на жалбоподателя, или с негово съгласие да образуват всякакво съдебно и/или административно производство, предвидено за спазване на задълженията, произтичащи от настоящата директива.

4.Параграфи 1 и 3 се прилагат съобразно националните разпоредби относно сроковете за подаване на жалби, свързани с принципа на равното третиране.