Член 10

Обмен на информация и опит

1. За целите на настоящата директива държавите членки и Комисията, със съдействието на Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ), си сътрудничат при обмена на информация, като се основават на Системата на Съюза за морска информация и обмен, предвидена в член 22а, параграф 3 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (SafeSeaNet), с цел:

а) увеличаване на информацията, необходима за ефективното прилагане на настоящата директива, по-специално осигурената чрез създадената с настоящата директива европейска спътникова услуга за откриване на замърсяване (CleanSeaNet) и чрез други свързани с докладването механизми, с оглед на разработването на надеждни методи за проследяване на замърсяващи вещества в морето;

б) разработване и въвеждане на подходяща система за контрол и мониторинг, обединяване на информацията, предоставена съгласно буква а), с информацията, предоставена от Комисията на държавите членки в SafeSeaNet, THETIS-EU и други информационни бази данни и инструменти на Съюза, с цел да се улеснят ранното идентифициране и мониторингът на кораби, изхвърлящи замърсяващи вещества, с оглед на оптимизирането на предприетите от националните органи действия по осигуряване на спазването;

в) оптимално използване на информацията, предоставена в съответствие с букви а) и б) от настоящия параграф, както и информацията, докладвана от държавите членки съгласно член 10а, за да се улеснят достъпът до такава информация и нейният обмен между компетентните органи, както и с органите на други държави членки и Комисията; както и

г) гарантиране, че в срок до 6 юли 2030 г. компетентните органи са започнали да анализират по цифров път всички сигнали с висока степен на надеждност и посочване дали проверяват тези изпращани от CleanSeaNet сигнали с висока степен на надеждност всяка година, като се стремят да проверяват най-малко 25 % от сигналите с висока степен на надеждност, като „да проверят“ означава всички последващи действия от страна на компетентните органи във връзка със сигнал, изпратен от CleanSeaNet, за да се определи дали сигналът съответства на незаконно изхвърляне. Ако дадена държава членка не провери сигнал, тя следва да посочи причините за това.

2. Държавите членки гарантират, че информацията за големи инциденти, свързани със замърсяване от кораби, се разпространява своевременно до съответните риболовни и крайбрежни общности.

3. Комисията създава организация за обмен на опит между националните органи на държавите членки и експерти, включително такива от частния сектор, гражданското общество и профсъюзите, по отношение на прилагането на настоящата директива в рамките на Съюза, за да се установят общи практики и насоки във връзка с осигуряването на спазването на настоящата директива.

4. Комисията осигурява организирането на обмен на опит и най-добри практики между националните компетентни органи на държавите членки относно начините да се гарантира ефективното определяне и прилагане на санкции. Въз основа на този обмен на информация Комисията може да предложи насоки, включително относно видовете замърсяващи вещества и чувствителните области, пораждащи безпокойство.