Член 36

Понятие за сигурна трета европейска страна

1.Държавите-членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на кандидат в частния случай, както е описан в глава II, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна, в съответствие с параграф 2.

2.Трета страна се счита за сигурна трета страна за целите на параграф 1 само при условие че.

а) е ратифицирала и спазва разпоредбите на Женевската конвенция, без никакви географски ограничения;

б) разполага с процедура за убежище по закон;

в) е ратифицирала Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и спазва нейните разпоредби, по-специално нормите за ефикасна защита; и

г) е определена за такава от Съвета в съответствие с параграф 3.

3.Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент приема или изменя общия списък на третите страни, които се считат за сигурни трети страни за целите на параграф 1.

4.Съответните държави-членки предвиждат в своето национално право реда и условията за прилагане на разпоредбите на параграф 1, както и действието на постановените решения по силата на тези разпоредби, при спазване на принципа за невръщане по Женевската конвенция, а именно като предвидят изключения на прилагането на настоящия член по хуманитарни или политически причини или по причини, свързани с международното публично право.

5.Когато прилагат решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а) информират за това кандидата; и

б) предоставят му документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.

6.Когато сигурна трета страна не приеме обратно кандидат за убежище, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедура в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.

7.Държавите-членки, които са посочили третите страни като сигурни страни в съответствие с националното законодателство, което е в сила към 1 декември 2005 г. и на основата на критериите по параграф 2, букви а), б) и в), могат да прилагат параграф 1 спрямо тези трети страни, докато Съветът приеме общия списък съгласно параграф 3.