Член 36
Понятие за сигурна трета европейска страна
1.Държавите-членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на кандидат в частния случай, както е описан в глава II, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна, в съответствие с параграф 2.
2.Трета страна се счита за сигурна трета страна за целите на параграф 1 само при условие че.
а) е ратифицирала и спазва разпоредбите на Женевската конвенция, без никакви географски ограничения;
б) разполага с процедура за убежище по закон;
в) е ратифицирала Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и спазва нейните разпоредби, по-специално нормите за ефикасна защита; и
г) е определена за такава от Съвета в съответствие с параграф 3.
3.Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент приема или изменя общия списък на третите страни, които се считат за сигурни трети страни за целите на параграф 1.
4.Съответните държави-членки предвиждат в своето национално право реда и условията за прилагане на разпоредбите на параграф 1, както и действието на постановените решения по силата на тези разпоредби, при спазване на принципа за невръщане по Женевската конвенция, а именно като предвидят изключения на прилагането на настоящия член по хуманитарни или политически причини или по причини, свързани с международното публично право.
5.Когато прилагат решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:
а) информират за това кандидата; и
б) предоставят му документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.
6.Когато сигурна трета страна не приеме обратно кандидат за убежище, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедура в съответствие с основните принципи и гаранции по глава II.
7.Държавите-членки, които са посочили третите страни като сигурни страни в съответствие с националното законодателство, което е в сила към 1 декември 2005 г. и на основата на критериите по параграф 2, букви а), б) и в), могат да прилагат параграф 1 спрямо тези трети страни, докато Съветът приеме общия списък съгласно параграф 3.
Право на ефективна защита
Член 39Право на ефективна защита1.Държавите-членки гарантират, че кандидатите за убежище разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:а) решение относно тяхната молба за убежище, включително за решение, което:i) постановява недопустимост на молбата съгласно член 25, параграф 2;ii) е взето на границата или в транзитни зони на държавите-членки, както е описано в член 35, параграф 1;iii)не пристъпва към разглеждане...
Компетентни органи
Член 4Компетентни органи1.Държавите-членки определят по всички процедури решаващи органи, които да отговарят за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, а именно — член 8, параграф 2 и член 9.Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 343/2003, молбите за убежище, които са подадени в държавата-членка до органите на друга държава-членка, които извършват...