(17) Трайно установено е, че обезщетенията, дължими по професионални социално-осигурителни схеми, не се считат за възнаграждение, доколкото те се предоставят за периоди на заетост, предшестващи 17 май 1990 г., с изключение на работници или на лица с техните права, които са завели дела или са си потърсили правата по равностоен начин по приложимото национално право преди тази дата. Поради това е необходимо да се ограничи съответно прилагането на принципа на равното третиране.