Член 1

Цел Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.

За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:

а) достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация;

б) условията на труда, включително заплащането;

в) професионалните социално-осигурителни схеми.

Тя също така съдържа разпоредби за осигуряването на по-голяма ефективност на такова прилагане чрез въвеждане на подходящи процедури.

Член 2

Определения

1.За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а) „пряка дискриминация“: когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация;

б) „непряка дискриминация“: когато привидно неутрална разпоредба, критерий или практика би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно обоснована от легитимна цел и средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими;

в) „тормоз“: нежелано поведение, свързано с пола на лице, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето и създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка;

г) „сексуален тормоз“: всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка;

д) „заплащане“: нормалната основна или минимална заплата или възнаграждение или каквото и да е възнаграждение, независимо дали в брой или в натура, което работникът/работничката получава пряко или косвено във връзка с неговата работа от своя работодател;

е) „професионални социално-осигурителни схеми“: схемите, които не са регулирани от Директива 79/7/ЕИО от 19 декември 1978 г. относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (16) и, които имат за цел да предоставят на работници, независимо дали са заети или самостоятелно заети лица, в рамките на едно предприятие или група от предприятия, област на икономическа дейност или професионален сектор, или група професионални сектори, обезщетения, предназначени да допълнят или да заместят обезщетенията, предвидени в законно установените социално-осигурителни схеми, независимо дали участието в тези схеми е задължително или доброволно.

2.За целите на настоящата директива дискриминацията включва:

а) тормоз и сексуален тормоз, както и всяко по-неблагоприятно третиране, основано на отхвърлянето или понасянето от страна на лицето на такова поведение;

б) нареждане за дискриминиране срещу лица на основата на пола;

в) всяко по-неблагоприятно третиране на жена, свързано с бременност или отпуск по майчинство по смисъла на Директива 92/85/ЕИО.

Член 3

Позитивни мерки

Държавите-членки могат да поддържат или приемат мерки по смисъла на член 141, параграф 4 от Договора с цел осигуряване на практика на пълната равнопоставеност между мъжете и жените в трудовия живот.

Член 4

Забрана за дискриминация

За еднаква работа или работа, която е с равна стойност, се премахва всяка пряка или непряка дискриминация на основата на пола по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението.

По-специално, когато за определяне на възнаграждението се използва система за класификация на професиите, то тази система трябва да се основава на еднакви критерии както за мъжете, така и за жените, и да бъде изградена по начин, който изключва всякаква дискриминация, основана на пола.

Член 5

Забрана за дискриминация

Без да се засяга член 4, не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на пола, в професионалните социално-осигурителни схеми, по-специално по отношение на:

а) обхвата на такива схеми и условията за достъп до тях;

б) задължението за правене на вноски и изчисляването на вноските;

в) изчисляването на обезщетенията, включително допълнителните обезщетения, дължими по отношение на съпруг/а или зависими лица, както и условията, регулиращи продължителността и запазването на правото на обезщетения.

Член 6

Персонален обхват

Настоящата директива се прилага по отношение на трудоспособното население, включително на самостоятелно заетите лица, лицата, които са прекъснали дейността си поради заболяване, майчинство, злополука или принудителна безработица, и на лицата, търсещи работа, както и по отношение на пенсионираните работещи или работещите с увреждания, както и на лицата, които имат техните права, в съответствие с националното право и практика.

Член 7

Материален обхват

1.Настоящата глава се прилага по отношение на:

а) професионалните социално-осигурителни схеми, които осигуряват закрила срещу следните рискове:

i) болест,

ii) инвалидност,

iii)

старост, включително и преждевременно пенсиониране,

iv) трудови злополуки и професионални болести,

v) безработица;

б) професионалните социално-осигурителни схеми, които предвиждат други социални обезщетения в брой или в натура, и по-специално обезщетения за преживели и семейни добавки, ако се предоставят на заетите лица и по този начин представляват възнаграждение, изплатено от работодателя на работещия за извършената от него работа.

2.Настоящата глава се прилага също така и по отношение на пенсионни схеми за конкретни категории работници, като например държавни служители, ако обезщетенията, изплащани по схемата се плащат в резултат на трудовото правоотношение с публичния работодател. Фактът, че такава схема съставлява част от обща законно установена схема, в това отношение е без значение.

Член 8

Изключения от материалния обхват

1.Настоящата глава не се прилага по отношение на:

a) индивидуалните договори на самостоятелно заетите лица;

б) схемите, които имат само един участник;

в) за наемните работници - застрахователни договори, по които работодателят не е страна;

г) факултативните разпоредби на професионалните социално-осигурителни схеми, които се предлагат индивидуално на участниците, с цел да им бъдат гарантирани:

i) било допълнителни обезщетения,

ii) било избор на дата, на която да започне изплащането на основните обезщетения на самостоятелно заетите лица, или избор между няколко вида обезщетения.

д) професионалните социално-осигурителни схеми, доколкото обезщетенията се финансират с вноски, плащани доброволно от работниците.

2.Настоящата директива не възпрепятства работодателя да предоставя на лица, които вече са навършили пенсионна възраст за целите на предоставяне на пенсия по силата на професионална социалноосигурителна схема, но които все още не са навършили пенсионна възраст за предоставяне на законно установена пенсия за прослужено време, добавка към пенсията, чиято цел е да изравни или почти да изравни цялостният размер на обезщетението, плащано на лицата от другия пол в същото положение, които вече са достигнали законно установената възраст за пенсиониране до момента, в който лицата, които получават добавката достигнат законно установената възраст за пенсиониране.

Член 9

Примери на дискриминация

1.Разпоредбите, които противоречат на принципа на равното третиране са онези, които се основават на пола, пряко или косвено, при:

a) определянето на лицата, които могат да участват в дадена професионална схема;

б) определянето на задължителния или доброволен характер на участието в професионална схема;

в) определянето на различни правила по отношение на възрастта за включване в схемата или на изисквания за минимален трудов стаж или минимален период на участие в схемата, необходими за получаване на обезщетения;

г) определянето на различни правила, с изключение на тези, предвидени в букви з) и ѝ), за възстановяване на вноските, когато работещият напусне схемата, без да е изпълнил изискванията, които му гарантират право на дългосрочни обезщетения;

д) определянето на различни условия за предоставяне на обезщетения или запазването на тези обезщетения за работещите от единия от двата пола;

е) определянето на различна възраст за пенсиониране;

ж) преустановяване на запазването или придобиването на права по време на отпуск по майчинство или на отпуск по семейни причини, който се полага по закон или по силата на споразумение и се изплаща от работодателя;

з) определянето на различни равнища на обезщетенията, с изключение на необходимите за отчитане на факторите на актюерските изчисления, които са различни за двата пола в случаите на схеми с обезщетения, определяни на базата на осигурителните вноски; в случаите на капиталови схеми с обезщетения, определяни на базата на осигурителните вноски, някои от елементите могат да бъдат неравни, когато неравенството на сумите произтича от последиците от използването на фактори на актюерските изчисления, които се различават по пол по времето на прилагане на финансиране на схемата;

и) определянето на различни равнища на вноските на работниците;

й) определянето на различни равнища на вноските на работодателите, освен:

i) в случаите на схеми с обезщетения, определяни на базата на вноските – когато това има за цел пълно или по-голямо изравняване на размера на крайните обезщетения за лицата от двата пола;

ii) в случаите на капиталови схеми с обезщетения, определяни на базата на вноските – когато вноските на работодателя имат за цел да гарантират адекватността на средствата, необходими за покриване на разходите на определените обезщетения;

к) предвиждането на различни стандарти или на стандарти, приложими само по отношение на работещите от определен пол, с изключение на предвиденото в букви з) и ѝ) относно гаранцията или запазването на правото на обезщетения, когато работникът напусне схемата.

2.Когато предоставянето на обезщетения, попадащи в обхвата на настоящата глава, се извършва по преценка на органите за управление на схемата, то тези органи трябва да се съобразяват с принципа на равното третиране.

Член 10

Прилагане по отношение на самостоятелно заетите лица

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки за преразглеждане на разпоредбите на професионалните схеми за самостоятелно заетите лица, които противоречат на принципа на равното третиране, най-късно до 1 януари 1993 г. или, по отношение на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата, до датата, на която Директива 86/378/ЕИО е станала приложима на тяхната територия.

2.Настоящата глава не възпрепятства възможността правата и задълженията, произтичащи от участието за определен период в професионална схема преди нейното преразглеждане, да останат предмет на разпоредбите на действаща през този период схема.

Член 11

Възможност за отлагане на прилагането по отношение на самостоятелно заетите лица

По отношение на професионалните социално-осигурителни схеми за самостоятелно заети лица, държавите-членки могат да отложат задължителното прилагане на принципа на равното третиране с оглед на:

a) определянето на пенсионната възраст за предоставяне на пенсия за старост или за прослужено време, както и евентуалните последици, които могат да произтекат за други обезщетения:

i) или до датата, на която е постигнато това равенство в законно установените схеми,

ii) или най-късно до момента, докато това равенство бъде предвидено в директива.

б) наследствените пенсии, докато правото на Общността не наложи принципа на равното третиране в законно установените социално-осигурителни схеми в тази връзка;

в) прилагането на член 9, параграф 1, буква и) във връзка с използването на фактори на актюерските изчисления най-късно 1 януари 1999 г. или, по отношение на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата, до датата, на която Директива 86/378/ЕИО е станала приложима на тяхната територия.

Член 12

Ретроактивно действие

1.Всяка мярка за прилагането на настоящата глава по отношение на наетите работници обхваща всички обезщетения, отнасящи се до периодите на заетост след 17 май 1990 г. и има ретроактивно действие към тази дата, без това да засяга работниците или лицата, които имат техните права, и които преди тази дата са завели дело или са си потърсили правата по равностоен начин по националното право. В този случай, мерките за прилагане имат обратно действие до 8 април 1976 г. и обхващат всички обезщетения, отнасящи се до периодите на заетост след тази дата. За държавите-членки, които са се присъединили към Общността след 8 април 1976 г. и преди 17 май 1990 г., тази дата се замества с датата, на която член 141 от Договора започва да се прилага на тяхната територия.

2.Второто изречение от параграф 1 не забранява националните норми, отнасящи се до сроковете за завеждане на дела по вътрешното право, да бъдат противопоставими на работниците или на лицата, които имат техните права и които са подали иск или еквивалентна на това жалба съгласно националното право, преди 17 май 1990 г., при условие че нормите за този вид дела не са по-неблагоприятни, отколкото тези за подобни дела от вътрешен характер и че не правят невъзможно упражняването на практика на правото на Общността.

3.За държавите-членки, които са се присъединили към Общността след 17 май 1990 г. и, които на 1 януари 1994 г. са били договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, датата 17 май 1990 г., която фигурира в първото изречение на параграф 1, се замества с датата 1 януари 1994 г.

4.За всички останали държави-членки, които са се присъединили след 17 май 1990 г., датата 17 май 1990 г., фигурираща в параграфи 1 и 2, се замества с датата, на която член 141 от Договора започва да се прилага на тяхната територия.

Член 13

Гъвкава пенсионна възраст

Когато мъжете и жените могат да претендират при еднакви условия за гъвкава пенсионна възраст, то това не се счита за несъвместимо с настоящата глава.

Член 14

Забрана за дискриминация

1.Не се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:

а) условията на достъп до заетост, до самостоятелна заетост или професия, включително критериите за подбор и условията за набиране, независимо от бранша и на всички равнища на професионалната йерархия, включително при повишение;

б) достъпа до всички видове и всички равнища на професионално ориентиране, професионално обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, включително придобиването на практически професионален опит;

в) условията на труд и заетостта, включително условията за уволнение, както и заплащането, посочено в член 141 от Договора;

г) членството или участието в организации на работниците или на работодателите, или всяка друга организация, чиито членове изпълняват дадена професия, включително и привилегиите, предоставяни от такива организации.

2.Държавите-членки могат да предвидят, що се отнася до достъпа до заетост, включително и до съответното обучение, което води до заетост, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с пола, не представлява дискриминация, когато поради естеството на съответните професионални дейности или от контекста, в който те се изпълняват, такава характеристика представлява съществено и определящо изискване, при условие че целта е легитимна и изискването е пропорционално.

Член 15

Завръщане от отпуск по майчинство

Жена в отпуск по майчинство има право, след изтичане на отпуска по майчинство, да се завърне на работното си място или на равностойна позиция в срокове и при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си.

Член 16

Отпуск за бащинство и за осиновяване

Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да признаят отделни права, свързани с отпуска за бащинство и/или отпуска за осиновяване. Тези държави-членки, които са признали такива права, предприемат необходимите мерки за защита на работещите мъже и жени от уволнение поради упражняването на тези права и гарантират, че при изтичането на този отпуск те ще имат правото да се завърнат на работното си място или на равностойна длъжност при условия и ред, не по-малко благоприятни за тях, както и да се възползват от всяко подобряване на условията на труд, на което биха имали право по време на отсъствието си.

Член 17

Защита на правата

1.Държавите-членки гарантират, че след евентуално сезиране на други компетентни органи, включително прибягване до помирителни производства, ако те сметнат това за целесъобразно, всички лица, които се считат за ощетени от неспазването на принципа на равно третиране спрямо тях разполагат с достъп до съдебни производства за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива, дори след като отношението, при което се твърди, че е проявена дискриминация, е прекратено.

2.Държавите-членки гарантират, че сдруженията, организациите или други юридически лица, които имат в съответствие с критериите, установени от тяхното национално право, законен интерес от осигуряването на спазването на разпоредбите на настоящата директива, могат да участват, от името или като помагаща страна на ищеца/ищцата с неговото/нейното одобрение, във всяко съдебно и/или административно производство, предназначено за привеждане в изпълнение на задълженията по настоящата директива.

3.Параграфи 1 и 2 не засягат националните правила, свързани със сроковете за предявяване на искове, по отношение на принципа за равно третиране.

Член 18

Компенсация или възстановяване на вредите

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи такива мерки, каквито са необходими за осигуряване на реална и ефективна компенсация или възстановяване на вредите, така както се определят от държавите-членки, за вредите и загубите претърпени от лице, увредено в резултат на дискриминация, основаваща се на пола, така че тази компенсация или възстановяване да действа възпиращо и да бъде пропорционална/о на претърпените вреди. Такава компенсация или възстановяване на вредите не може да бъде ограничавана/о чрез предварително определяне на максимален размер на обезщетението, освен когато работодателят може да докаже, че единствената вреда, която е претърпял ищецът/ищцата, е отказът да бъдат разгледани документите му/й за постъпване на работа.

Член 19

Тежест на доказване

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки в съответствие със своите съдебни системи за осигуряване на това, когато едно лице се счита засегнато поради неприлагането спрямо него на принципа на равно третиране и докаже пред съда или друг компетентен орган факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, ответникът да бъде задължен да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране.

2.Параграф 1 не възпрепятства държавите-членки да въвеждат доказателствени правила, по-благоприятни за ищеца.

3.Държавите-членки могат да не прилагат параграф 1 за процедурите, при които съдът или друг компетентен орган е задължен да разследва фактите по делото.

4.Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат също така по отношение на:

а) положения, обхванати от член 141 от Договора и, доколкото се касае за дискриминация, основана на пол, 92/85/ЕИО и 96/34/ЕО;

б) всяко гражданско или административно производство, отнасящо се до публичния или частен сектор, което предвижда средства за правна защита по националното право съгласно мерките, посочени в буква а), с изключение на извънсъдебните процедури, които са с доброволен характер или които са предвидени в националното право.

5.Настоящият член не се прилага по отношение на наказателни производства, освен ако не е предвидено друго от държавите-членки.

Член 20

Органи по равнопоставеността

1.Държавите-членки определят орган или органи за насърчаване, анализ, мониторинг и подпомагане на равното третиране на всички лица без дискриминация, основана на пола, и създават необходимата уредба за това. Тези органи могат да представляват част от агенции, занимаващи се на национално равнище със защитата на правата на човека или на индивидуалната защита на правата на хората.

2.Държавите-членки гарантират, че компетенциите на тези органи включват:

а) без да се засягат правата на жертвите и на сдруженията, организациите и другите юридически лица по член 17, параграф 2 — предоставянето на независима помощ на жертвите на дискриминация при разглеждане на жалбите им за дискриминация;

б) извършването на независими разследвания, свързани с дискриминацията;

в) публикуването на независими доклади и отправянето на препоръки по всички въпроси, свързани с такава дискриминация;

г) обмен на наличната информация на подходящо равнище със съответните европейски органи, като например евентуалния бъдещ Европейски институт за равенство на половете.

Член 21

Социален диалог

1.Държавите-членки, в съответствие с националните си традиции и практики, вземат подходящи мерки за насърчаване на социалния диалог между социалните партньори с цел укрепване прилагането на принципа на равното третиране, включително чрез мониторинг на практиките по отношение на работните места, достъпа до заетост, професионално обучение и повишение; както и чрез мониторинг на колективните трудови договори, кодекси за поведение, изследователска дейност или обмен на опит и добри практики.

2.Когато това е съвместимо с националните традиции и практика, държавите-членки насърчават социалните партньори, без да се засяга автономността им, да насърчават равенството между мъжете и жените и гъвкавата организация на труда, с цел улесняване на съвместяването на трудовия и личния живот, както и да сключват, на подходящо равнище, споразумения, съдържащи антидискриминационни правила в областите по член 1, които попадат в обхвата на колективното договаряне. Такива споразумения трябва да спазват разпоредбите на настоящата директива и съответните национални мерки по прилагането ѝ.

3.Държавите-членки, в съответствие с националното право, колективните трудови договори или практика, насърчават работодателите систематично и планирано да насърчават равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалното обучение и повишението.

4.За тази цел работодателите се насърчават да предоставят на работниците или служителите и/или техни представители през подходящи интервали от време съответна информация за равното третиране на мъжете и жените в предприятието.

Тази информация може да включва общ преглед на съотношението между мъже и жени на различните равнища в съответната организация и възможните мерки за подобряване на положението чрез сътрудничество с представителите на работниците и служителите.

Член 22

Диалог с неправителствените организации

Държавите-членки насърчават диалога със съответните неправителствени организации, които имат, съгласно националното си законодателство и практика, законен интерес да допринасят за борбата с дискриминацията, основаваща се на пола, с цел насърчаване на принципа за равно третиране.

Член 23

Съобразяване

Държавите-членка предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а) са отменени всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа за равно третиране;

б) са нищожни или могат да бъдат обявени за нищожни, или могат да бъдат изменени всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, залегнали в индивидуални или колективни трудови договори или споразумения, вътрешни правилници в предприятия или правила, уреждащи извършването на самостоятелни дейности и свободни професии, както и правила, уреждащи организации на работници или работодатели.

в) професионални социално-осигурителни схеми, съдържащи такива разпоредби, не се одобряват или тяхното действие не се разширява чрез административни мерки.

Член 24

Преследване

Държавите-членки въвеждат в националните си правни системи такива мерки, които са необходими за защита на работниците и служителите, включително и представителите на работниците и служителите, така както са определени в националното право и/или практика, от уволнение или друго неблагоприятно третиране от страна на работодателя, в резултат на жалба в рамките на предприятието или в рамките на всякакво производство, целящо привеждане в изпълнение спазването на принципа за равно третиране.

Член 25

Санкции

Държавите-членки предвиждат норми, съдържащи санкции, които се прилагат при нарушения на разпоредби от националното законодателство, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Санкциите, които могат да съдържат плащане на обезщетение на жертвата, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки информират Комисията за тези мерки до 5 октомври 2005 г. и съобщават незабавно за всяка последваща промяна в тях.

Член 26

Предотвратяване на дискриминация

Държавите-членки насърчават, в съответствие с националното си законодателство, колективни трудови договори или практики, работодателите и лицата, отговорни за достъпа до професионално обучение, да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация, основаваща се на пола, и по-специално, по отношение на: тормоза и сексуалния тормоз на работното място; достъпа до заетост, професионалното обучение и повишението.

Член 27

Минимални изисквания

1.Държавите-членки могат да въведат или поддържат разпоредби, които са по-благоприятни за защитата на принципа на равно третиране от тези, предвидени в настоящата директива.

2.Прилагането на настоящата директива не представлява при никакви обстоятелства достатъчно основание за намаляване равнището на защита срещу дискриминация, което вече е било постигнато в държавите-членки в областите, обхванати от настоящата директива, без да се засяга правото на държавите-членки да отговорят на измененията в положението, като въведат закони, подзаконови и административни разпоредби, които се различават от съществуващите по време на нотифициране на настоящата директива, при условие че са спазени разпоредбите на настоящата директива.

Член 28

Връзка с Общността и национални разпоредби

1.Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството.

2.Настоящата директива не засяга разпоредбите на Директива 96/34/ЕО и на Директива 92/85/ЕИО.

Член 29

Интеграция в различните политики на въпросите за равенството на половете

Държавите-членки активно се съобразяват с принципа за равенство между мъжете и жените при изготвяне и прилагане на закони, подзаконови и административни разпоредби, политики и дейности в областите, посочени в настоящата директива.

Член 30

Разпространение на информация

Държавите-членки осигуряват, така щото мерките, предприети в изпълнение на настоящата директива, както и вече действащите разпоредби в тази област, да бъдат доведени до знанието всички заинтересовани лица чрез всички подходящи средства и, при необходимост, на техните работните места.

Член 31

Доклади

1.Не по-късно от 15 февруари 2011 г. държавите-членки предоставят на Комисията цялата необходима информация, с цел да ѝ дадат възможност да изготви доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на настоящата директива.

2.Без да се засяга параграф 1, държавите-членки съобщават на Комисията на всеки четири години текстовете на всички мерки, приети по силата на член 141, параграф 4 от Договора, както и доклади относно тези мерки и тяхното прилагане. На основата на тази информация Комисията приема и публикува на всеки четири години доклад, съдържащ сравнителна оценка на всички мерки в светлината на Декларация № 28, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам.

3.Държавите-членки извършват оценка на професионалните дейности по член 14, параграф 2 с цел определяне в светлината на социалните развития дали запазването на съответните изключения е основателно. Те съобщават периодично на Комисията резултатите от тази оценка, но не по-рядко от веднъж на всеки осем години.

Член 32

Преразглеждане

Не по-късно от 15 февруари 2011 г. Комисията преразглежда действието на настоящата директива, като при необходимост предлага евентуални изменения, които тя счете за необходими.

Член 33

Прилагане

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 15 август 2008 г. или гарантират, че до тази дата работодателите и синдикатите ще въведат до тази дата изискваните разпоредби чрез споразумение. При необходимост от съобразяване с особени затруднения, държавите-членки могат да използват до една година допълнително за съобразяване с настоящата директива. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за гарантиране на резултата, наложен с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези мерки.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те също така съдържат декларация, че препращането в съществуващите закони, подзаконови и административни разпоредби към директивите, отменени с настоящата директива, се считат за препращания към настоящата директива. Условията и редът на позоваване и за формулиране на декларацията се определят от държавите-членки.

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство се ограничава до тези разпоредби, които представляват съществено изменение в сравнение с по-ранните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които са непроменени по същество, произтича от по-ранните директиви.

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 34

Отмяна

1.Считано от 15 август 2009 г., Директиви 75/117/ЕИО, 76/207/ЕИО, 86/378/ЕИО и 97/80/ЕО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство и с прилагането на директивите, посочени в приложение I, част Б.

2.Препращанията към отменените директиви се считат за препращания към настоящата директива и се разглеждат съгласно таблицата на съответствие, изложена в приложение II.

Член 35

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 36

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 5 юли 2006 година.