(1) Премахването на вътрешните граници в Общността има съществено значение за изграждането на вътрешния пазар, за да направи възможно свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Поради това гладкото функциониране на единния пазар е жизненоважно. В момента обаче липсата на хармонизация в тази област възпрепятства функционирането на този пазар.
(2) Понастоящем пазарите на платежни услуги на държавите-членки са организирани поотделно на национална основа и нормативната уредба за платежните услуги е фрагментирана в 27 национални правни системи.
(3) Вече бяха приети няколко акта на Общността в тази област, и по-специално Директива 97/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно презграничните кредитни преводи (3) и Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро (4), но те не допринесоха достатъчно за подобряването на това положение, както и Препоръка 87/598/ЕИО на Комисията от 8 декември 1987 г. относно европейски кодекс за поведение във връзка с електронните плащания (отношения между финансови институции, търговци и доставчици на услуги и потребители) (5), Препоръка 88/590/ЕИО на Комисията от 17 ноември 1988 г. относно платежните системи, и по-конкретно отношенията между картопритежатели и картоиздатели (6), или Препоръка 97/489/ЕО на Комисията от 30 юли 1997 г. относно транзакциите чрез електронни платежни инструменти, и по-специално отношенията между издатели и държатели (7). Тези мерки продължават да бъдат недостатъчни. Едновременното съществуване на национални разпоредби и непълна общностна уредба води до объркване и липса на правна сигурност.
(4) Поради това е жизненоважно да се установи на общностно равнище една съвременна и последователна нормативна уредба на платежните услуги, независимо дали услугите са или не са съвместими със системата, създадена в съответствие с инициативата на финансовия сектор за единна зона за плащания в евро, която да е неутрална с цел гарантиране на равни условия за всички платежни системи, с оглед запазване правото на избор на потребителите, което би представлявало значителна крачка напред по отношение на потребителските разходи, сигурността и ефективността в сравнение с действащите национални системи.
(5) Тази правна рамка следва да гарантира съгласуваността на националните разпоредби относно пруденциалните изисквания, достъпа на нови доставчици на платежни услуги до пазара, изискванията за информация и съответните права и задължения на ползвателите и доставчиците на платежни услуги. В тази уредба следва да се запазят по отношение на цените разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2560/2001, с който се създава единен пазар за разплащанията в евро. Разпоредбите на Директива 97/5/ЕО и препоръките, съдържащи се в препоръки 87/598/ЕИО, 88/590/ЕИО и 97/489/ЕО, следва да се обединят в един-единствен акт с обвързваща сила.
(6) Въпреки това не е целесъобразно тази правна рамка да бъде изчерпателна. Нейното прилагане следва да се ограничава до доставчици на платежни услуги, чиято основна дейност се състои в предоставяне на платежни услуги на ползватели на платежни услуги. Също така не е целесъобразно тя да се прилага за услуги, при които прехвърлянето на средства от платеца към получателя или преносът на средства се извършва единствено в банкноти и монети, или при които прехвърлянето се основава на чек на хартиен носител, менителница на хартиен носител, запис на заповед или други инструменти, като ваучери на хартиен носител или карти, чрез които на доставчика на платежни услуги или на друго лице се нарежда да предостави средства на разположение на получателя. Освен това следва да се прави разлика между способи, предоставени от телекомуникационни оператори, оператори на информационни технологии или мрежови оператори с цел улесняване покупката на цифрови стоки или услуги, като мелодии за телефон, музика или електронни вестници, с изключение на традиционните гласови услуги и тяхното предаване до цифрови устройства. Съдържанието на тези стоки или услуги може да бъде определено от трето лице или оператор, който може да им придаде допълнителна вътрешна стойност под формата на достъп, разпространение или възможности за търсене. В последния случай, когато стоките или услугите се разпространяват от един от тези оператори, или поради технически причини — от трето лице, и когато могат да се ползват единствено посредством цифрови устройства, като мобилни телефони или компютри, тази правна рамка не следва да се прилага, тъй като дейността на оператора излиза извън рамките на обикновена платежна транзакция. Въпреки това е целесъобразно правната рамка да се прилага в случаи, когато операторът действа само като посредник, който урежда само извършването на плащането на външен доставчик.
(7) Наличният паричен превод е обикновена платежна услуга, основаваща се обикновено на пари в наличност, предоставени от платец на доставчик на платежни услуги, който превежда съответната сума, например посредством комуникационна мрежа, на получател или на друг доставчик на платежни услуги, който действа от името на получателя. В някои държави-членки супермаркети, търговци и други търговци на дребно предоставят на обществеността съответна услуга, даваща възможност за плащане на комунални и други обичайни разходи на домакинствата. Тези услуги за плащане на сметки следва да се разглеждат като налични парични преводи съгласно определението в настоящата директива, освен когато компетентните органи решат, че дейността представлява друга платежна услуга, посочена в приложението.
(8) Необходимо е да се определят категориите доставчици на платежни услуги, които законосъобразно могат да предоставят платежни услуги на територията на Общността, а именно кредитните институции, които приемат от ползватели влогове, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни транзакции и към които следва да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания, предвидени в Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (8), институциите за електронни пари, които издават електронни пари, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни транзакции, и към които следва да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания, предвидени в Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (9), и пощенските джиро институции, които съгласно националното право могат да извършват такава дейност.
(9) Настоящата директива следва да определи правилата относно изпълнението на платежни транзакции, когато средствата са електронни пари съгласно определението в член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО. Настоящата директива обаче не следва да урежда издаването на електронни пари, нито да изменя уредбата относно пруденциалните изисквания на институциите за електронни пари, предвидени в Директива 2000/46/ЕО. Следователно на платежните институции не следва да се разрешава издаването на електронни пари.
(10) Въпреки това с цел премахване на законовите пречки за достъп до пазара е необходимо да се установи единен лиценз за всички доставчици на платежни услуги, чиято дейност не е свързана с приемане на влогове или издаване на електронни пари. Поради това е целесъобразно да се въведе нова категория доставчици на платежни услуги — „платежни институции“, като се предвиди лицензиране за предоставяне на платежни услуги на територията на Общността на физически или юридически лица извън съществуващите категории при спазване на определени строги и изчерпателни условия. По такъв начин за тези услуги ще се прилагат едни и същи условия в цялата Общност.
(11) Условията за издаване и запазване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция следва да включват пруденциални изисквания, съответстващи на операционния и финансовия риск, пред който са изправени тези субекти при упражняване на дейността си. В тази връзка съществува необходимост от надежден режим на началния капитал, съчетан с оборотен капитал, който би могъл своевременно да бъде усъвършенстван в зависимост от потребностите на пазара. Поради разнообразието в сферата на платежните услуги настоящата директива следва да позволи използването на различни методи, съчетани с определени надзорни правомощия, за да се гарантира, че към еднаквите по вид рискове ще се подхожда по еднакъв начин за всички доставчици на платежни услуги. Изискванията по отношение на платежните институции следва да отразяват обстоятелството, че платежните институции извършват по-специализирана и ограничена дейност, като по този начин създават по-малки и лесни за наблюдение и контрол рискове в сравнение с рисковете, които възникват в рамките на по-широкия спектър от дейности на кредитните институции. По-конкретно, на платежните институции следва да се забрани да приемат влогове от ползвателите и да им се разреши да използват единствено средства, получени от ползвателите, само за предоставяне на платежни услуги. Следва да се предвидят разпоредби, задължаващи платежните институции да съхраняват средствата на клиентите отделно от средствата на институцията, предназначени за други стопански дейности. Платежните институции следва да бъдат подчинени и на изисквания за ефективно предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
(12) Платежните институции следва да изготвят своите годишни и консолидирани счетоводни отчети в съответствие с Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (10) и, където е приложимо, съгласно Директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети (11) и Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (12). На годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети следва да бъде извършен одит, освен ако платежната институция е освободена от това задължение съгласно Директива 78/660/ЕИО и когато е приложимо, съгласно директиви 83/349/ЕИО и 86/635/ЕИО.
(13) Настоящата директива следва да уреди отпускането на кредити от платежни институции, например предоставянето на кредитни линии и издаването на кредитни карти, само когато това е тясно свързано с извършването на платежни услуги. Само ако кредитът е отпуснат с цел улесняване извършването на платежни услуги, има краткосрочен характер и е отпуснат за период не по-дълъг от дванадесет месеца, включително ако е револвиращ, е целесъобразно отпускането на подобен кредит да бъде разрешено на платежните институции с оглед техните презгранични дейности, при условие че кредитът е рефинансиран основно чрез използването на собствен капитал на платежната институция, както и други на средства от капиталовите пазари, но не и на средства, държани за сметка на клиенти за извършване на платежни услуги. Горното не засяга разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит (13) или на друго общностно или национално законодателство, отнасящо се до условията за отпускане на кредити на потребители, които не са хармонизирани от настоящата директива.
(14) Необходимо е държавите-членки да определят органите, отговарящи за издаването на лицензи на платежни институции, осъществяващи текущ контрол и вземащи решение за отнемане на тези лицензи. За да се гарантира равнопоставеност, държавите-членки следва да не прилагат спрямо платежните институции изисквания, различни от предвидените в настоящата директива. При все това, всички решения на компетентните органи следва да подлежат на съдебно обжалване. В допълнение, задачите на компетентните органи не следва да засягат надзора на платежните системи, който съгласно член 105, параграф 2, четвърто тире от Договора е задача, поверена на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).
(15) Тъй като е желателно да се регистрират идентификационните данни и седалището на всички лица, предоставящи услуги по извършване на налични парични преводи, и както и те да бъдат признати в известна степен, независимо дали те могат да изпълнят пълния набор от условия за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция, така че никое от тези лица да не бъде принудително насочвано към сивата икономика и всички лица, предоставящи услуги по извършване на налични парични преводи, да отговарят на определени минимални правни и регулаторни изисквания, е целесъобразно и в духа на Специална препоръка VI на Специалната група за финансови разследвания относно изпирането на пари, да се предвиди механизъм, чрез който доставчиците на платежни услуги, които не могат да изпълнят всички тези условия, въпреки това да могат да бъдат приравнени на платежни институции. За тези цели, държавите-членки следва да вписват такива лица в регистъра на платежните институции, без същевременно да прилагат спрямо тях всички или част от условията за издаване на лиценз. При все това, от съществено значение е възможността за подобно освобождаване да бъде обусловена от строги изисквания, свързани с обема на платежните транзакции. Платежни институции, които се ползват от такова освобождаване, не следва да имат нито право на установяване, нито свобода на предоставяне на услуги и не следва да упражняват тези права непряко, когато са част от платежна система.
(16) За всеки доставчик на платежни услуги е от съществено значение да има достъп до услугите на техническите инфраструктури на платежните системи. Такъв достъп oбаче следва да бъде подчинен на определени изисквания, за да се осигури целостта и стабилността на тези системи. Всеки доставчик на платежни услуги, който заявява желание за участие в платежна система, трябва да докаже на участниците в платежната система, че неговата вътрешна организация е достатъчно стабилна, за да понесе всякакви рискове. Обикновено такива платежни системи включват например четиристранни картови схеми, както и системи за обработка на кредитни преводи и директни дебити. С цел да се гарантира равнопоставеност в цялата Общност между различните категории лицензирани доставчици на платежни услуги, според условията на техния лиценз, е необходимо да се изяснят правилата относно достъпа до предоставяне на платежни услуги и достъпа до платежни системи. Следва да се предвидят разпоредби за недискриминационно отношение спрямо лицензираните платежни институции и кредитни институции, така че всеки доставчик на платежни услуги, участващ в конкуренцията на вътрешния пазар, да може да ползва услугите на техническите инфраструктури на тези платежни системи, при същите условия. Уместно е да се предвиди различно третиране на лицензирани доставчици на платежни услуги и тези, които се ползват от освобождаване по настоящата директива, както и от освобождаване по член 8 от Директива 2000/46/ЕО, предвид различията в тяхната пруденциална рамка. Във всеки случай различията в ценовите условия следва да бъдат позволени само когато са обусловени от различията в направените от доставчиците на платежни услуги разходи. Това не следва да засяга правото на държавите-членки да ограничават достъпа до органически важни системи в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (14), както и не следва да засяга правомощията на Европейската централна банка и ЕСЦБ, установени в член 105, параграф 2 от Договора и членове 3.1 и 22 от Устава на ЕСЦБ, касаещи достъпа до платежни системи.
(17) Разпоредбите относно достъпа до платежни системи не следва да се прилагат за системи, които са създадени и оперирани от един доставчик на платежни услуги. Тези платежни системи могат да функционират в пряка конкуренция с платежните системи или, по-често, в пазарна ниша, която не е в достатъчна степен запълнена от платежните системи. Тези платежни системи обикновено обхващат тристранни схеми като тристранните картови схеми, платежни услуги, предлагани от доставчици на телекомуникационни услуги или услуги по извършване на налични парични преводи, при които системният оператор е доставчик на платежни услуги едновременно на платеца и на получателя, както и вътрешни системи на банкови групи. За да се насърчи конкуренцията, която такива платежни системи могат да създадат за съществуващите обичайни платежни системи, по принцип не би било целесъобразно да се предоставя достъп на трети лица до тези платежни системи. Независимо от това, такива системи следва винаги да са подчинени на общностни и национални правила за конкуренцията, които може да изискат предоставянето на достъп до схемите, с цел запазване на ефективна конкуренция на платежните пазари.
(18) Следва да се установи набор от правила, за да се гарантира прозрачност на условията и изискванията за информация за платежни услуги.
(19) Настоящата директива не следва да се прилага за платежни транзакции, извършвани в наличност, тъй като вече съществува единен платежен пазар за плащания в наличност, нито за платежни транзакции, извършвани на основание чекове на хартиен носител, тъй като поради естеството си тези транзакции не могат да се обработват толкова ефикасно, колкото други средства за плащане. При все това, добрата практика в тази област следва да се основава на принципите, установени в настоящата директива.
(20) Тъй като потребителите и предприятията не са в еднакво положение, те не се нуждаят от еднакво ниво на защита. Докато за правата на потребителите е важно да бъдат гарантирани посредством разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани с договор, разумно е предприятията и организациите да бъдат свободни да уговорят друго. При все това държавите-членки следва да имат възможността да предвидят, че микропредприятията, съгласно определението в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (15), следва да бъдат третирани като потребители. При всички случаи някои основни разпоредби на настоящата директива следва да се прилагат винаги, независимо от статуса на ползвателя.
(21) С настоящата директива следва да се определят задълженията на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на информация на ползвателите на платежни услуги, които следва да получават ясна информация за платежните услуги с едно и също високо ниво на качество, за да могат да направят информиран избор между всички доставчици в рамките на ЕС. От съображения за прозрачност с настоящата директива следва да се определят хармонизираните изисквания, необходими, за да се гарантира, че необходимата и достатъчна информация е дадена на ползвателите на платежни услуги както по отношение на договора за платежни услуги, така и по отношение на платежните транзакции. С цел да се насърчи гладкото функциониране на единния пазар на платежни услуги, държавите-членки следва да имат възможност да приемат само онези разпоредби относно информацията, които са предвидени в настоящата директива.
(22) Потребителите следва да бъдат защитени срещу нелоялни и заблуждаващи практики в съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (16), както и с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (17) и Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги (18). Допълнителните разпоредби в тези директиви продължават да се прилагат. При все това е нужно да се поясни отношението между настоящата директива и Директива 2002/65/ЕО във връзка с изискването за преддоговорна информация.
(23) Изискваната информация следва да бъде съответстваща на потребностите на ползвателите и да се съобщава по стандартен начин. Въпреки това изискванията за информация при еднократна платежна транзакция следва да се различават от изискванията при рамков договор, предвиждащ изпълнението на поредица от платежни транзакции.
(24) На практика рамковите договори и включените в тях платежни транзакции са много по-разпространени и икономически значими, отколкото еднократните платежни транзакции. При наличие на платежна сметка или специфичен платежен инструмент, е необходим рамков договор. Ето защо изискванията за предварителна информация при рамкови договори следва да бъдат всеобхватни и информацията следва винаги да бъде предоставена на хартиен или друг дълготраен носител, като разпечатки от устройства за разпечатване на извлечения по сметки, дискети, CD-ROM, DVD, компютърни твърди дискове, на които може да се съхраняват електронни съобщения, както и интернет страници, които са достъпни за последващи справки за период от време, достатъчен за целите на информацията и позволяващ непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. При все това доставчикът на платежни услуги и ползвателят на платежни услуги следва да разполагат с възможност да уговорят в рамковия договор начина на предоставяне на последваща информация относно извършените платежни транзакции, например, че при интернет банкиране цялата информация относно платежната сметка е на разположение онлайн.
(25) При еднократни платежни транзакции доставчикът на платежни услуги следва винаги да предоставя по своя инициатива само съществената информация. Тъй като платецът обикновено присъства при подаването на платежното нареждане, не е необходимо да се изисква информацията винаги да бъде предоставяна на хартиен или друг дълготраен носител. Доставчикът на платежни услуги може да даде информацията устно на гишето или по друг леснодостъпен начин, например чрез излагане на общите условия на табло в помещенията си. Също така следва да бъде дадена информация къде може да бъде намерена по-подробна информация (например адрес на интернет страница). При все това по искане на потребителя съществената информация следва да му бъде дадена на хартиен или друг дълготраен носител.
(26) Настоящата директива следва също така да предвиди в полза на потребителя правото да получи безплатно релевантна информация, преди да бъде обвързан с договор за платежни услуги. Потребителят следва и да може да поиска безплатно на хартиен носител предварителна информация, както и рамковия договор, по всяко време на договорните отношения, така че да има възможност да сравни услугите и условията на различни доставчици на платежни услуги и в случай на спор да провери своите права и задължения по договора. Тези разпоредби следва да са съвместими с Директива 2002/65/ЕО. Изричните разпоредби в настоящата директива относно безплатната информация не следва да водят до налагането на такси за предоставяне на информация на потребителите по други приложими директиви.
(27) При определяне на начина, по който изискваната информация се дава от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, следва да се вземат предвид нуждите на ползвателя, както и практическите технически аспекти и съотношението между разходи и ефективност в зависимост от конкретната ситуация и с оглед на уговореното в съответния договор за платежни услуги. По този начин настоящата директивата следва да разграничи двата начина, по които доставчикът на платежни услуги дава информация: информацията се предоставя, тоест съобщава по инициатива на доставчика на платежни услуги в подходящото време съгласно изискванията на настоящата директива, без допълнително настояване от страна на ползвателя на платежни услуги, или информацията се осигурява на разположение на ползвателя на платежни услуги, като се взема под внимание всяко негово искане за допълнителна информация. В последния случай ползвателят на платежни услуги следва да предприеме активни действия, за да получи информацията, като например изрично да я поиска от доставчика на платежни услуги, да влезе в електронната кутия на банковата си сметка или да постави банкова карта в устройство за разпечатване на извлечения по сметка. За тази цел доставчикът на платежни услуги следва да гарантира, че достъпът до информацията е възможен и че информацията е на разположение на ползвателя на платежни услуги.
(28) В допълнение потребителят следва да получава основна информация относно извършените платежни транзакции без допълнителни такси. В случай на еднократна платежна транзакция доставчикът на платежни услуги не следва да налага отделни такси за тази информация. По същия начин последващата месечна информация относно платежни транзакции, извършени по силата на рамковия договор, следва да бъде давана безплатно. При все това, като се вземат предвид значението на прозрачността при ценообразуването и различните нужди на клиентите, страните следва да имат възможност да уговорят заплащане на такси за информация на по-кратки интервали или за допълнителна информация. За да се вземат предвид различните национални практики, на държавите-членки следва да бъде разрешено да установяват правила, според които месечните извлечения от платежни сметки на хартиен носител винаги да бъдат давани безплатно.
(29) С цел улесняване на мобилността на клиентите следва да е възможно потребителите на платежни услуги да прекратяват рамков договор след изтичането на една година, без да заплащат такси за това. Срокът за предизвестието за потребителите следва да бъде не по-дълъг от един месец, а за доставчиците на платежни услуги — не по-кратък от два месеца. Настоящата директива не следва да засяга задължението на доставчика на платежни услуги да прекрати договора за платежни услуги при изключителни обстоятелства, произтичащо от други разпоредби на общностното или националното законодателство, като законодателството в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, както и всички действия, целящи замразяването на средства или специални мерки, свързани с предотвратяването и разследването на престъпления.
(30) Платежните инструменти с ниска стойност следва да съставляват евтина и лесна за използване алтернатива за стоки и услуги с ниска цена и не следва да бъдат обременени с прекомерни изисквания. Поради това съответните изисквания за информация и правилата за тяхното изпълнение следва да се ограничат до съществената информация, като се вземат предвид и техническите възможности, които оправдано могат да се очакват от инструменти, предназначени за разплащания с ниска стойност. Въпреки по-лекия режим, ползвателите на платежни услуги следва да се ползват от адекватна защита с оглед на ограничените рискове, произтичащи от тези платежни инструменти, особено по отношение на предплатените платежни инструменти.
(31) За да се намалят рисковете и последиците от неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции, ползвателят на платежни услуги следва да информира своевременно доставчика на платежни услуги за всяко оспорване, свързано с предполагаеми неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции, при условие че доставчикът на платежни услуги е изпълнил задълженията си за информация съгласно настоящата директива. Ако ползвателят на платежни услуги е спазил срока за уведомяване, той следва да може да предяви претенцията си в рамките на предвидените по националното законодателство срокове. Настоящата директива не следва да засяга други претенции между ползватели на платежни услуги и доставчици на платежни услуги.
(32) С оглед насърчаване на ползвателите на платежни услуги да уведомяват доставчика си без неоснователно забавяне за кражба или загуба на платежен инструмент, намалявайки по този начин риска от неразрешени платежни транзакции, ползвателят следва да носи отговорност само до определен ограничен размер, освен ако ползвателят на платежни услуги не е действал чрез измама или при груба небрежност. Освен това, след като ползвателят е уведомил доставчика на платежни услуги, че съществува опасност с платежния му инструмент да бъде злоупотребено, от ползвателя не следва да се изисква да покрива допълнителни загуби, произтичащи от непозволена употреба на този инструмент. Настоящата директива не следва да засяга отговорността на доставчиците на платежни услуги за техническата сигурност на собствените им продукти.
(33) С цел да се прецени проявата на небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства. Доказателствата и степента на предполагаемата небрежност следва да се оценяват в съответствие с националното законодателство. Договорните условия по предоставянето и използването на платежни инструменти, водещи до увеличаването на доказателствената тежест за потребителя или до намаляване на доказателствената тежест за издателя, се считат за нищожни.
(34) При все това, с цел запазване на съществуващите нива на защита на потребителите и насърчаване на доверието в безопасното използване на електронни платежни инструменти, държавите-членки следва да могат да установят по-малко строги от посочените по-горе правила. Обстоятелството, че различните платежни инструменти включват различни видове риск, следва да се вземе съответно под внимание, като така се насърчи издаването на по-сигурни инструменти. Държавите-членки следва да имат право да ограничат отговорността на платеца или изцяло да го освободят от отговорност, освен когато той е действал чрез измама.
(35) Следва да се предвидят разпоредби за разпределението на загубите при неразрешени платежни транзакции. Различни разпоредби могат да се прилагат за ползватели на платежни услуги, които не са потребители, тъй като такива ползватели обикновено са в състояние да преценят по-добре риска от измама и да предприемат насрещни мерки.
(36) Настоящата директива следва да установи правилата за възстановяване на средства с цел защита на потребителите, когато размерът на изпълнената платежна транзакция надвишава разумно предвидимия размер. Доставчиците на платежни услуги следва да могат да предоставят дори по-благоприятни условия на своите клиенти и, например, да възстановяват средствата при всяка оспорена платежна транзакция. Когато ползвателят предяви претенция за възстановяване на средства по платежна транзакция, правото на възстановяване не следва да засяга отговорността на платеца спрямо получателя по основното правоотношение, например при поръчани, потребени или законно фактурирани стоки или услуги, нито правата на ползвателя за отмяна на платежно нареждане.
(37) За целите на финансовото планиране и навременното изпълнение на задължения за плащане потребителите и предприятията се нуждаят от сигурност относно срока на изпълнение на платежно нареждане. Затова настоящата директива следва да определи момент, в който се пораждат правата и задълженията, а именно момента на получаване на платежното нареждане от доставчика на платежни услуги, включително когато той е имал възможността да го получи посредством договорени в договора за платежни услуги средства за комуникация, независимо от предишно участие в процеса, довел до създаването и предаването на платежното нареждане, например сигурност и възможност за проверка на паричните наличности, информация относно използването на персоналния идентификационен номер или издаване на обещание за плащане. Освен това получаване на платежно нареждане е налице, когато доставчикът на платежни услуги на платеца получи платежно нареждане за задължаване на сметката на платеца. В това отношение е без значение денят или моментът, в който получателят предава на своя доставчик на платежни услуги нареждане за събиране на плащането, например при плащания с карти или директни дебити, или когато доставчикът на платежни услуги е предоставил на получателя предварително финансиране със свързани с такова плащане суми (във вид на кредит под условие по неговата сметка). В случай че доставчикът на платежни услуги няма договорно или законово основание за отказ, ползвателите следва да могат да разчитат на точно изпълнение на пълно и валидно платежно нареждане. Ако доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане, отказът и причината за него следва да се съобщят при първа възможност на ползвателя на платежни услуги съгласно изискванията на общностното и националното право.
(38) С оглед на скоростта, с която съвременните напълно автоматизирани платежни системи обработват платежните транзакции, което означава, че след определен момент платежните нареждания не могат да се отменят, без това да доведе до високи разходи за ръчна намеса, е необходимо да се определи ясен краен срок за отмяна на плащане. При все това моментът може да се променя по споразумение между страните в зависимост от вида на платежната услуга и на платежното нареждане. В този контекст отмяната е приложима само за правоотношението между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги, без да се засягат неотменимостта и окончателността на платежните транзакции в платежните системи.
(39) Подобна неотменимост не следва да засяга правото или задължението на доставчика на платежни услуги съгласно законодателството на някои държави-членки да възстанови на платеца сумата по извършената платежна транзакция при спор между платеца и получателя, произтичащо от рамков договор на платеца или от национални законови, подзаконови и административни разпоредби или насоки. Такова възстановяване се счита за ново платежно нареждане. Освен в тези случаи, правните спорове, възникнали по основното за платежно нареждане правоотношение, следва да се разрешават единствено между платеца и получателя.
(40) От съществено значение за напълно интегрираната и автоматизирана обработка на плащанията и за правната сигурност по отношение на изпълнението на задълженията по основното правоотношение между ползвателите на платежни услуги е сметката на получателя да бъде заверена с цялата преведена от платеца сума. Съответно, за никой от участващите в изпълнението на платежните транзакции посредници не следва да бъде възможно да прави удръжки от сумата по превода. Въпреки това получателят следва да може да сключва договор със своя доставчик на платежни услуги, по силата на който последният да може да удържа дължимите му такси. Независимо от това, с цел да се даде възможност на получателя да провери дали дължимата сума е точно изплатена, в предоставената относно платежната транзакция информация следва да бъде отбелязан не само целият размер на преведените средства, но и размерът на таксите.
(41) По отношение на таксите опитът е показал, че поделянето на таксите между платеца и получателя е най-ефикасната система, тъй като улеснява автоматизираната обработка на плащанията. Поради това следва да се предвиди при нормални условия таксите да се начисляват директно на платеца и получателя от техните съответни доставчици на платежни услуги. Това обаче следва да се прилага само когато платежната транзакция не налага обмяна на валута. Размерът на събираните такси може да бъде нулев, тъй като разпоредбите на настоящата директива не засягат практики, при които доставчик на платежни услуги не начислява на потребителите такси за заверяване на техните сметки. По същия начин, в зависимост от условията по договора, доставчик на платежни услуги може да начислява такси само от получателя (търговец) за използването на платежната услуга, което означава, че на платеца не се налагат такси. Събирането на такси от платежните системи може да се извършва под формата на абонамент. Разпоредбите относно преведената сума или начислените такси нямат преки последици върху ценообразуването между доставчици на платежни услуги или посредници.
(42) За да се насърчат прозрачността и конкуренцията, доставчикът на платежни услуги не следва да възпрепятства получателя да иска от платеца такси за използването на специфичен платежен инструмент. Въпреки че получателят следва да е свободен да начислява такси за използването на определен платежен инструмент, държавите-членки могат да решат дали да наложат забрана или ограничения на подобна практика, когато по тяхна преценка това се налага с цел предотвратяване на злоупотреба при ценообразуване или ценообразуване, което може да има отрицателни последици за използването на определен платежен инструмент, като се вземе предвид необходимостта от насърчаване на конкуренцията и използването на ефикасни платежни инструменти.
(43) С оглед подобряване на ефективността на плащанията на територията на Общността, за изпълнението на всички платежни нареждания в евро или във валута на държава-членка извън Еврозоната, включително кредитни и налични парични преводи, извършвани по инициатива на платеца, следва да се постави изискване за максимален срок от един ден. За всички останали плащания, като например плащания по инициатива на или чрез получателя, включително директни дебити и плащания с карта, при отсъствие на изрично споразумение между доставчика на платежни услуги и платеца, в което да се определя по-дълъг срок за изпълнение, следва да важи същият еднодневен срок за изпълнение. Ако платежното нареждане е подадено на хартиен носител, посочените срокове могат да бъдат удължени с още един работен ден. Това позволява да се продължи предоставянето на платежни услуги на потребителите, които са свикнали да използват само документи на хартиен носител. При ползването на схема за директни дебити доставчикът на платежни услуги на получателя следва да изпрати искането за дебитиране в уговорения между получателя и неговия доставчик на платежни услуги срок, за да се даде възможност за плащане на уговорения падеж. Предвид обстоятелството, че националните платежни инфраструктури често са високоефективни и за да се предотврати евентуално влошаване на съществуващите равнища на обслужване, държавите-членки следва да имат право да запазят или да установят правила, които предвиждат срокове за изпълнение, по-кратки от един работен ден, когато е уместно.
(44) Разпоредбите относно превода на пълния размер на сумата и относно срока за изпълнение следва да представляват добра практика, когато един от доставчиците на платежни услуги не се намира на територията на Общността.
(45) За да могат ползвателите на платежни услуги да направят своя избор, е важно да знаят какви са реалните разходи и такси за платежни услуги. Съответно не следва да се допуска използване на непрозрачни методи на ценообразуване, тъй като е всеизвестно, че тези методи значително затрудняват ползвателите при установяването на реалната цена на платежната услуга. По-конкретно, не трябва да се разрешава посочването на вальор в ущърб на ползвателя.
(46) Гладкото и ефективно функциониране на платежната система зависи от възможността на ползвателя да разчита, че доставчикът на платежни услуги ще изпълни платежната транзакция точно и в уговорения срок. Обикновено доставчикът е в състояние да прецени рисковете, свързани с платежната транзакция. Именно доставчикът е този, който предоставя платежната система, предприема мерки за обратно изискване на погрешно преведени средства и в повечето случаи решава кои посредници да използва при изпълнението на определена платежна транзакция. Предвид всички тези съображения е напълно целесъобразно, освен в случаите на извънредни и непредвидими обстоятелства, доставчикът на платежни услуги да носи отговорност за изпълнението на приета от ползвателя платежна транзакция, освен в случаите на действия и бездействия от страна на доставчика на платежни услуги на получателя, за които е отговорен единствено получателят. Въпреки това, с цел да не се допусне платецът да остане незащитен в необичайната ситуация, когато може да остане открит (non liquet) въпросът, дали платената сума е била надлежно получена или не от доставчика на платежни услуги на получателя, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да носи съответстващата доказателствена тежест. По правило може да се очаква посредническата институция, обикновено „независимо“ образувание, като централна банка или клирингова къща, което прехвърля сумата от изпращащия на получаващия доставчик на платежни услуги, да съхранява данните по сметката и да ги предостави при необходимост. Когато сметката на получаващия доставчик на платежни услуги е била заверена със сумата, получателят следва незабавно да придобие права срещу своя доставчик на платежни услуги за заверяване на неговата сметка.
(47) Доставчикът на платежни услуги на платеца следва да носи отговорността за точното изпълнение на плащането, включително за цялата сума на платежната транзакция и за срока на изпълнение, както и пълна отговорност за неизпълнение от страна на други лица по платежната верига до сметката на получателя. Вследствие на тази отговорност, в случай че сметката на доставчика на платежни услуги на получателя не е заверена с цялата сума, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да коригира платежната транзакция или своевременно да възстанови на платеца съответната сума от транзакцията, без да се засягат други претенции, които могат да бъдат предявени съгласно националното право. Настоящата директива следва да се отнася само до договорни задължения и отговорност между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик на платежни услуги. При все това, за точното извършване на кредитните преводи и другите платежни услуги, се изисква доставчиците на платежни услуги и техните посредници, например тези, които осъществяват обработката на данни, да имат договори, в които са уговорени техните насрещни права и задължения. Въпросите, свързани с отговорността, са основен елемент от тези типови договори. С цел да се осигури надеждност на доставчиците на платежни услуги и на посредниците, участващи в платежна транзакция, е необходима правна сигурност за това, че доставчик на платежни услуги, който не е отговорен, ще бъде обезщетен за претърпените загуби или за изплатените суми съгласно разпоредбите на настоящата директива относно отговорността. Допълнителните права и подробностите относно съдържанието на правото на регресен иск и отношението към искания към доставчика на платежни услуги или посредник, свързани с неточно извършена платежна транзакция, следва да бъдат определени съгласно условията на договора.
(48) Доставчикът на платежни услуги следва да може недвусмислено да определи информацията, необходима за точното изпълнение на платежно нареждане. От друга страна обаче, за да се избегне разпокъсване и застрашаване на изграждането на интегрирани платежни системи в Общността, на държавите-членки следва да бъде забранено да изискват използването на специфичен идентификатор за платежни транзакции. Това обаче не бива да препятства държавите-членки да изискват от доставчика на платежни услуги на платеца да действа с дължимата грижа и да проверява, когато е технически възможно и без да се изисква ръчна намеса, съответствието на уникалния идентификатор, а в случай на несъответствие — да откаже платежното нареждане и да информира платеца за това. Отговорността на доставчика на платежни услуги следва да бъде ограничена до точното изпълнение на платежната транзакция в съответствие с платежното нареждане на ползвателя на платежни услуги.
(49) С цел улесняване на ефективното предотвратяване на измами и борбата срещу измамите при плащания в Общността следва да се предвидят разпоредби за ефективен обмен на данни между доставчиците на платежни услуги, които следва да имат право да събират, обработват и обменят лични данни за лица, участващи в измами при плащания. Всички тези дейности следва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (19).
(50) Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на разпоредбите на националното право, приети в изпълнение на настоящата директива. Поради това следва да се установят подходящи процедури, чрез които ще бъде възможно да се предявяват възражения срещу доставчици на платежни услуги, които не спазват тези разпоредби, и да се гарантира, когато е уместно, налагането на подходящи, съразмерни, пропорционални и възпиращи санкции.
(51) Без да се засяга правото на потребителите да предявяват искове по съдебен ред, държавите-членки следва да осигурят наличието на лесно достъпни и ефективни способи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчиците на платежни услуги и потребителите, произтичащи от предвидените в настоящата директива права и задължения. Член 5, параграф 2 от Римската конвенция относно приложимото право към договорните задължения (20) гарантира, че потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му осигуряват задължителните разпоредби на правото на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, посредством договорни уговорки относно приложимото право.
(52) Държавите-членки следва да определят дали компетентните органи, натоварени с издаването на лицензи на платежните институции, биха могли също да бъдат компетентни органи в извънсъдебните процедури за разглеждане на възражения и разрешаване на спорове.
(53) Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат разпоредбите на националното право по отношение на отговорността за грешки при отразяването или предаването на данни.
(54) Тъй като е необходимо да се преразгледа ефективното действие на настоящата директива и да се следи напредъкът в изграждането на единен платежен пазар, от Комисията следва да се изиска да представи доклад три години след края на срока за транспониране на настоящата директива в националните законодателства. С оглед на глобалното интегриране на финансовите услуги и хармонизирането на защитата на потребителите, както и с цел ефективно прилагане на настоящата директива преразглеждането следва да бъде съсредоточено върху вероятната необходимост от разширяване на приложното поле на директивата по отношение на валутите на държавите извън ЕС и на платежните транзакции, при които само един от участващите доставчици на платежни услуги се намира в Общността.
(55) Тъй като разпоредбите на настоящата директива заменят разпоредбите на Директива 97/5/ЕО, посочената директива следва да бъде отменена.
(56) Необходимо е да се установят по-подробни правила относно използването чрез измама на платежни карти, област, която понастоящем се урежда с Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (21) и Директива 2002/65/ЕО. Следователно посочените директиви следва да бъдат съответно изменени.
(57) Тъй като съгласно Директива 2006/48/ЕО правилата относно кредитните институции не се прилагат за финансовите институции, следва да се предвиди за последните да се прилагат същите изисквания, които важат за платежните институции, за да могат да предоставят платежни услуги на територията на Общността. Следователно Директива 2006/48/ЕО следва да бъде съответно изменена.
(58) Тъй като наличният паричен превод е определен в настоящата директива като платежна услуга, за която се изисква наличието на лиценз за извършване на дейност като платежна институция или регистрация за някои физически или юридически лица, които се ползват от клаузата за освобождаване при определени обстоятелства, посочени в разпоредбите на настоящата директива, Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (22) следва да бъде съответно изменена.
(59) В интерес на правната сигурност е целесъобразно да се предвидят преходни разпоредби, в съответствие с които лицата, които са започнали да упражняват дейност като платежни институции в съответствие с действащото национално законодателство преди влизането в сила на настоящата директива, да продължат да упражняват тази дейност в съответната държава-членка за определен период.
(60) Доколкото целите на настоящата директива, и по-специално създаването на единен пазар на платежните услуги, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като това налага хармонизиране на множество различни правила, действащи понастоящем в правните системи на държавите-членки, и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.
(61) Мерките, необходими за изпълнение на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (23).
(62) По-специално, Комисията следва бъде оправомощена да приеме разпоредби по прилагането, за да се вземе предвид развитието на технологиите и пазара. Тъй като тези мерки са с общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
(63) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (24) държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и приетите мерки за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние,