Член 8

Изчисляване на собствения капитал

1.Независимо от изискванията за начален капитал, установени в член 6, държавите-членки изискват от платежните институции да разполагат по всяко време със собствен капитал, изчислен по един от следните три метода, определен от компетентните органи в съответствие с националното законодателство:

Метод А

Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равняваща се на най-малко 10 % от фиксираните разходи за предходната година. Компетентните органи могат да коригират това изискване в случай на съществена промяна в стопанската дейност на платежната институция спрямо предходната година. Когато платежна институция не осъществява стопанска дейност от една пълна година към датата на изчисляването, изискването е собственият капитал да е в размер на най-малко 10 % от съответните планирани в бизнес плана фиксирани разходи, освен ако компетентните органи изискат да се извърши корекция на този план.

Метод Б

Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на сбора от следните елементи, умножен по коефициента к, определен в параграф 2, където обемът на плащанията (ОП) представлява една дванадесета част от общата сума на извършените от платежната институция през предходната година платежни транзакции:

а) 4,0 % от частта от ОП до 5 милиона EUR, плюс

б) 2,5 % от частта от ОП над 5 милиона EUR и до 10 милиона EUR, плюс

в) 1 % от частта от ОП над 10 милиона EUR и до 100 милиона EUR, плюс

г) 0,5 % от частта от ОП над 100 милиона EUR и до 250 милиона EUR, плюс

д) 0,25 % от частта от ОП над 250 милиона EUR.

Метод В

Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на съответния показател, определен в буква а), умножен по коефициента за умножение, определен в буква б), и по коефициента к, определен в параграф 2:

а) Съответният показател е сборът от следните елементи: — приходи от лихви; — разходи за лихви; — получени комисиони и такси; и — други приходи от дейността. Всеки елемент се включва в сбора с положителния или отрицателния си знак. При изчисляването на съответния показател не могат да се използват приходи от извънредни или нередовни пера. Разходите за възлагане на дейности на трети лица могат да намалят съответния показател, ако разходите са извършени от предприятие, което е обект на надзор съгласно настоящата директива. Съответният показател се изчислява въз основа на последното дванадесетмесечно наблюдение в края на предходната финансова година. Съответният показател се изчислява въз основа на предходната финансова година. Независимо от това, изчисленият по метод В собствен капитал не трябва да спада под 80 % от средната стойност за съответния показател през предходните три финансови години. При отсъствие на проверени от одитор данни могат да се използват бизнес прогнози.

б) Коефициентът за умножение е: i) 10 % от частта от съответния показател до 2,5 милиона EUR, ii) 8 % от частта от съответния показател от 2,5 милиона EUR до 5 милиона EUR, iii) 6 % от частта от съответния показател от 5 милиона EUR до 25 милиона EUR, iv) 3 % от частта от съответния показател от 25 милиона EUR до 50 милиона EUR, v) 1,5 % над 50 милиона EUR.

2.Коефициентът к, който следва да се използва при методи Б и В, е:

а) 0,5, когато платежната институция предоставя единствено платежната услуга, посочена в точка 6 от приложението;

б) 0,8, когато платежната институция предоставя услугата, посочена в точка 7 от приложението;

в) 1, когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги, посочени в точки 1—5 от приложението.

3.Компетентните органи могат, въз основа на оценка на процесите на управление на риска, базата данни за рисковете от загуби и механизмите за вътрешен контрол на платежната институция, да изискват от платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 % по-голям от сумата, която би се получила в резултат на прилагането на избрания в съответствие с параграф 1 метод, или да разрешат на платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 % по-малък от сумата, която би се получила в резултат на прилагането на избрания в съответствие с параграф 1 метод.