Член 9

Изисквания за защитни мерки

1.Държавите-членки или компетентните органи изискват от платежните институции, които предоставят някоя от посочените в приложението платежни услуги и същевременно извършват други стопански дейности по член 16, параграф 1, буква в), да прилагат защитни мерки по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнението на платежни транзакции, както следва:

или:

а) никога не се смесват със средствата на което и да е физическо или юридическо лице, различно от ползвателите на платежни услуги, от името на които се държат средствата, и когато тези средства се държат от платежната институция и все още не са предадени на получателя или не са преведени на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който са получени, те се депозират в отделна сметка в кредитна институция или се инвестират в сигурни, ликвидни и нискорискови активи, определени от компетентните органи на държавата-членка по произход; и

б) са защитени в съответствие с националното законодателство на държавите-членки в интерес на ползвателите на платежни услуги срещу претенции на други кредитори на платежната институция, по-конкретно в случай на неплатежоспособност; или

в) са покрити от застрахователна полица или друга сравнима гаранция от застрахователно дружество или кредитна институция, които не принадлежат към същата група, към която принадлежи самата платежна институция, за сума, равностойна на сумата, която би била заделена при отсъствие на застрахователната полица или друга сравнима гаранция, и която е платима в случай на невъзможност на платежната институция да изпълни финансовите си задължения.

2.Когато от платежна институция се изисква да осигурява защита на средствата съгласно параграф 1 и част от тези средства следва да се използва за бъдещи платежни транзакции, а остатъкът — за неплатежни услуги, частта от средствата, която следва да се използва за бъдещи платежни транзакции, също се подчинява на изискванията по параграф 1. Когато тази част е променлива или предварително неизвестна, държавите-членки могат да разрешават на платежните институции да прилагат настоящия параграф въз основа на представителна част от средствата, за която се приема, че се използва за платежни услуги, при условие че тази представителна част може разумно да се определи въз основа на исторически данни в удовлетворителна за компетентните органи степен.

3.Държавите-членки или компетентните органи могат да изискват от платежните институции, които не извършват други стопански дейности по член 16, параграф 1, буква в), също да спазват изискванията за защитни мерки по параграф 1 от настоящия член.

4.Държавите-членки или компетентните органи могат също да ограничават съответните изисквания за защитни мерки само до средства на ползватели на платежни услуги, чиито средства поотделно надвишават прага от 600 EUR.