Член 1

Предмет

Настоящата директива установява стандарти за качество на околната среда (СКОС) за приоритетни вещества и някои други замърсители, както е предвидено в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, с оглед постигане на добро химично състояние на повърхностните води и в съответствие с разпоредбите и целите на член 4 от споменатата директива.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат определенията, установени в член 2 от Директива 2000/60/ЕО и в член 2 от Директива 2009/90/ЕО на Комисията от 31 юли 2009 г. за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите ( 20 ).

Освен това се прилагат следните определения:

1) „матрица“ означава компонент на водната среда, който е вода, седимент или биота;

2) „биота-таксон“ означава конкретен воден таксон в рамките на таксономичната категория „подтип“, „клас“ или еквивалентна на тях категория.

Член 3

Стандарти за качество на околната среда

1.Без да се засяга параграф 1а, държавите-членки прилагат СКОС, определени в приложение I, част А, за повърхностни водни тела, както и прилагат тези СКОС в съответствие с изискванията, уредени в приложение I, част Б.

1а.Без да се засягат задълженията по настоящата директива във версията ѝ, която е в сила към 13 януари 2009 г., и по-специално постигането на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на изброените в нея вещества и СКОС, държавите-членки прилагат СКОС, определени в приложение I, част А по отношение на:

i) веществата, обозначени с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23, 28 в приложение I, част А, за които са определени преразгледани СКОС, влизат в сила от 22 декември 2015 г. с цел постигане на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2021 г. чрез програми от мерки, включени в плановете за управление на речните басейни за 2015 г., изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, както и

ii) новоидентифицираните вещества, обозначени с номера 34—45 в приложение I, част А, които влизат в сила от 22 декември 2018 г., с цел постигането на добро химично състояние на повърхностните води по отношение на тези вещества до 22 декември 2027 г. и предотвратяването на влошаването на химичното състояние на повърхностните водни тела по отношение на тези вещества. За тази цел до 22 декември 2018 г. държавите-членки изготвят и представят на Комисията допълнителна програма за мониторинг и предварителна програма от мерки, предназначени за тези вещества. До 22 декември 2021 г. се изготвя окончателна програма от мерки в съответствие с член 11 от Директива 2000/60/ЕО, която се прилага и започва да действа пълноценно възможно най-скоро след тази дата, но най-късно до 22 декември 2024 г.

Член 4, параграфи 4—9 от Директива 2000/60/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на веществата, посочени в подточки i) и ii) от първа алинея.

2.За веществата, обозначени с номера 5, 15, 16, 17, 21, 28, 34, 35, 37, 43 и 44 в част А на приложение I държавите-членки прилагат СКОС за биота, определени в приложение I, част А.

За вещества, различни от посочените в първа алинея, държавите-членки прилагат СКОС за повърхностните води, определени в приложение I, част А.

3.При една или повече категории повърхностни води държавите-членки могат да изберат да приложат СКОС за матрица, различна от посочената в параграф 2, или, според случая, за биота-таксони, различни от посочените в приложение I, част А.

Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочено в първа алинея, прилагат съответния СКОС, определен в приложение I, част А, или, ако няма включен стандарт за матрицата или биота-таксона, определят СКОС, който предлага най-малко същото ниво на защита като СКОС, предвидено в приложение I, част А.

Държавите-членки могат да използват възможността, посочена в първа алинея, само когато методът за анализ, използван за избраната матрица или таксон от биотата, изпълнява минималните критерии, определени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО. Когато тези критерии не са изпълнени по отношение на нито една матрица, държавите-членки гарантират, че мониторингът се провежда при използването на най-добрата налична техника, която не води до прекомерни разходи, и че методът за анализ работи поне толкова добре, колкото наличният метод за матрицата, посочена в параграф 2 за съответното вещество.

3а.Когато вследствие измерени или прогнозни концентрации или емисии при прилагане на СКОС за биота или седимент е открит потенциален риск от силно излагане на вредни въздействия за водната околна среда или посредством нея, държавите-членки гарантират, че се извършва и мониторинг на повърхностната вода и се прилагат стандартите за максимално допустима концентрация (МДК—СКОС), установени в приложение I, част А към настоящата директива, ако са установени такива СКОС.

3б.Ако съгласно член 5 от Директива 2009/90/ЕО изчислената средна стойност от измерването, когато то е проведено посредством най-добрата налична техника, която не води до прекомерни разходи, е определена като „по-ниска от прага на количествено определяне“, а „прагът на количествено определяне“ дори на тази техника е над СКОС, резултатът за измереното вещество не се взема предвид при оценяването на общото химично състояние на въпросното водно тяло.

4.За веществата, спрямо които се прилага СКОС за седимент и/или биота, държавите-членки извършват мониторинг на веществото в съответната матрица поне веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка оправдават друг интервал.

5.Държавите-членки включват следната информация в актуализираните планове за управление на речни басейни, изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО:

а) таблица, представяща границите на количествено определяна на прилаганите методи за анализ и информация за изпълнението на тези методи във връзка с минималните критерии, предвидени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО;

б) за веществата, за които е използвана възможността, предвидена в параграф 3 от настоящия член: i) причините и основанията за използването на тази възможност; ii) където е необходимо, установените алтернативни СКОС, доказателства, че тези СКОС предоставят същото равнище на защита като СКОС, уредени в приложение I, част А, включително данните и методиката, използвани за определянето им, и категориите повърхностни води, за които се прилагат; iii) за сравнение с информацията, посочена в буква а) от настоящия параграф, границите на количествено определяне на аналитичните методи за матриците, определени в част А от приложение I към настоящата директива, включително информация за изпълнението на тези методи във връзка с минималните критерии, предвидени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО;

в) обосновка за честотата на мониторинга в съответствие с параграф 4, в случай че мониторинговите интервали са по-големи от 1 година.

5а.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че актуализираните планове за управление на речните басейни, изготвени в съответствие с член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО, които съдържат резултатите и въздействието на мерките, предприети с оглед предотвратяване на химическото замърсяване на повърхностните води, както и междинният доклад за напредъка в прилагането на планираните програми от мерки в съответствие с член 15, параграф 3 от Директива 2000/60/ЕО, се предоставят чрез централен портал, осигуряващ публичен достъп в електронна форма в съответствие член 7, параграф 1 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно публичния достъп до екологична информация ( 21 ).

6.Държавите-членки подготвят анализ на дългосрочните тенденции в концентрациите на приоритетните вещества, изброени в приложение I, част А, които са склонни към натрупване в седимент и/или биота, като обръщат специално внимание на веществата, обозначени с номера 2, 5, 6, 7, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 26, 28, 30, 34, 35, 36, 37, 43 и 44, изброени в приложение I, част А, на основата на мониторинг на състоянието на повърхностните води, извършван в съответствие с член 8 от Директива 2000/60/ЕО. Държавите-членки вземат мерки с цел да се гарантира, при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, че такива концентрации не се повишават в значителна степен в съответния седимент и/или биота.

Държавите-членки определят честотата на мониторинга на седимента и/или биота, така че да предоставят достатъчно данни за надежден анализ на дългосрочните тенденции. Като правило мониторингът следва да се извършва на всеки три години, освен ако техническите знания и експертната преценка оправдават друг интервал.

7.Комисията проучва научно-техническия напредък, в това число заключенията от оценките на риска, посочени в член 16, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2000/60/ЕО, както и информацията от регистрацията на вещества, публично достъпна в съответствие с член 119 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, и, ако е необходимо, предлага преразглеждане на СКОС, предвидени в част А от приложение I към настоящата директива в съответствие с процедурата, определена в член 294 от ДФЕС, предвиден в член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10, когато е уместно, за адаптирането на приложение I, част Б, точка 3 към настоящата директива към научно-техническото развитие.

8а.С цел да се улесни прилагането на настоящия член, в рамките на възможната степен до 22 декември 2014 г., се разработват технически указания или стратегии за мониторинг и методи за анализ на веществата, включително вземане на проби и мониторинг на биота, като част от съществуващата процедура за прилагане на Директива 2000/60/ЕО.

Указанията се отнасят по-специално до:

а) мониторинга на веществата в биота в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член;

б) при новоидентифицирани вещества (обозначени с номера 34—45 в приложение I, част А) и вещества, за които са определени по-строги СКОС (обозначени с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23 и 28 в приложение I, част А), методи за анализ, отговарящи на минималните критерии, определени в член 4 от Директива 2009/90/ЕО.

8б.В случай че за определени вещества не са приети технически указания до 22 декември 2014 г., крайният срок 22 декември 2015 г., посочен в параграф 1а, подточка i), се удължават съответно до 22 декември 2018 г. и крайният срок 22 декември 2021 г., посочен в тази подточка, се удължава до 22 декември 2027 г.

Член 4

Зони на смесване

1.Държавите-членки могат да определят зони на смесване, прилежащи към точките на заустване. Концентрациите на едно или повече вещества, изброени в приложение I, част А, могат да превишават съответните СКОС в такива зони на смесване, ако не засягат съответствието на останалата част от повърхностното водно тяло с тези стандарти.

2.Държавите-членки, които определят зони на смесване, включват в плановете за управление на речните басейни, изготвени съгласно член 13 от Директива 2000/60/ЕО, описание на:

а) подходите и методологиите, приложени за определянето на такива зони; и

б) мерките, взети с оглед бъдещото намаляване обхвата на зоните на смесване, като тези съгласно член 11, параграф 3, буква к) от Директива 2000/60/ЕО или чрез преразглеждане на разрешенията, посочени в Директива 2008/1/ЕО, или предишни регламенти, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО.

3.Държавите-членки, които определят зони на смесване, гарантират, че обхватът на всяка една такава зона е:

а) ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;

б) пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за емисии на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти, като например разрешителни и/или позволителни, посочени в член 11, параграф 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО, както и всяко друго приложимо общностно законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники и на член 10 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално след преразглеждане на тези предишни регламенти.

—————

Член 5

Инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите

1.Въз основа на събраната информация в съответствие с членове 5 и 8 от Директива 2000/60/ЕО, съобразно с Регламент (ЕО) № 166/2006 и други налични данни държавите-членки изготвят инвентаризация, включително карти, ако са на разположение, на емисиите, заустванията и загубите на всички приоритетни вещества и замърсители, изброени в част А от приложение I към настоящата директива, за всеки район на речен басейн или участък от речен басейн, намиращ се в рамките на тяхна територия, включително, ако е уместно, техните концентрации в седиментите и във флората и фауната.

2.Референтният период за оценка на стойностите на замърсяване, който следва да се впише в инвентаризацията, посочена в параграф 1, е една година между 2008 и 2010 г.

Все пак за приоритетните вещества или замърсители, обхванати от Директива 91/414/ЕИО, данните могат да се изчисляват като средна стойност за годините 2008, 2009 и 2010.

3.Държавите-членки предоставят на Комисията инвентаризациите, създадени по силата на параграф 1 от настоящия член, включително съответните референтни периоди, в съответствие с изискванията по член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО.

4.Държавите-членки актуализират инвентаризациите си в рамките на прегледа на анализите, посочени в член 5, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО.

Референтният период за определяне на стойностите в актуализираните инвентаризации е годината, предшестваща завършването на анализа. За приоритетни вещества или замърсители, обхванати от Директива 91/414/ЕИО, данните могат да се изчисляват като средна стойност от трите години преди завършването на анализа.

Държавите-членки публикуват актуализираните инвентаризации в своите актуализирани планове за управление на речните басейни, както е посочено в член 13, параграф 7 от Директива 2000/60/ЕО.

5.В срок до 2018 г. Комисията проверява дали емисиите, заустванията и загубите, отразени в инвентаризациите, напредават към постигане на целите за намаляване или прекратяване, установени в член 4, параграф 1, буква а), подточка iv) от Директива 2000/60/ЕО, при условията на член 4, параграфи 4 и 5 от същата директива.

—————

Член 6

Трансгранично замърсяване

1.Държава-членка не нарушава задълженията си по настоящата директива в резултат на превишаването на определен СКОС, ако е в състояние да докаже, че:

а) превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция;

б) в резултат на това трансгранично замърсяване тя не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС; и

в) тя е приложила механизмите за координация, предвидени в член 3 от Директива 2000/60/ЕО, и ако е уместно, се е възползвала от разпоредбата на член 4, параграфи 4, 5 и 6 от същата директива за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.

2.Държавите-членки използват предвидения в член 12 от Директива 2000/60/ЕО механизъм за предоставяне на Комисията на нужната информация при обстоятелствата, посочени в параграф 1 от настоящия член, и на резюме на мерките, предприети във връзка с трансграничното замърсяване в рамките на плана за управление на съответния речен басейн, в съответствие с изискванията за докладване съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО.

Член 7

Докладване и преразглеждане

1.Въз основа на докладите на държавите-членки, в това число докладите в съответствие с член 12 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално тези от тях относно трансграничното замърсяване, Комисията преразглежда необходимостта от изменение на съществуващите актове и необходимостта от допълнителни конкретни мерки на общностно равнище, като например контрол върху емисиите.

2.Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета в контекста на доклада, изготвян в съответствие с член 18, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО, за:

а) заключенията от преразглеждането, посочено в параграф 1 от настоящия член;

б) мерките, предприети за намаляване обхвата на зоните на смесване, посочени съгласно член 4, параграф 1 от настоящата директива;

в) резултатите от проверката, посочена в член 5, параграф 5 от настоящата директива;

г) положението във връзка със замърсяването с произход извън територията на Общността.

По целесъобразност докладът се придружава от съответните предложения на Комисията.

Член 7а

Координация

1.За приоритетните вещества, които попадат в обхвата на регламенти (ЕО) № 1907/2006, (ЕО) № 1107/2009 ( 22 ), (ЕС) № 528/2012 ( 23 ) или на Директива 2010/75/ЕС ( 24 ), като част от предвидения в член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО редовен преглед на приложение Х към същата директива, Комисията оценява дали мерките, предприети на равнището на Съюза и на държавите-членки, са достатъчни за постигане на СКОС за приоритетните вещества и на целта за пълно или поетапно елиминиране на заустванията, емисиите и уврежданията от приоритетни опасни вещества в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) и член 16, параграф 6 от Директива 2000/60/ЕО.

2.Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета резултатите от оценката по параграф 1 от настоящия член съгласно графика, определен в член 16, параграф 4 от Директива 2000/60/ЕО, и придружава доклада с всички подходящи предложения, включително за контролни мерки.

3.Когато резултатите от доклада покажат, че може да се наложи предприемането на допълнителни мерки на равнището на Съюза или в дадени държави-членки, за да се осигури спазването на Директива 2000/60/ЕО по отношение на конкретно вещество, одобрено съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 или Регламент (ЕС) № 528/2012, държавите-членки или Комисията прилагат член 21 или член 44 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 или член 15 или член 48 от Регламент (ЕС) № 528/2012 към въпросното вещество или към продуктите, съдържащи това вещество.

Когато става дума за вещества, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1907/2006, Комисията стартира, според случая, процедурата, предвидена в член 59, член 61 или член 69 от същия регламент.

При прилагането на регламентите, посочени в първа и втора алинея, държавите-членки и Комисията вземат под внимание оценките на риска и анализите на социално-икономическите фактори и на икономическата ефективност, които се изискват съгласно тези регламенти, включително възможността за алтернативни решения.

Член 8

Преразглеждане на приложение X към Директива 2000/60/ЕО

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за резултатите от периодичното преразглеждане на приложение X към Директива 2000/60/ЕО, предвидено в член 16, параграф 4 от същата директива. Когато е уместно, докладът се придружава от законодателни предложения за изменение на приложение Х, включващи по-специално предложения за определяне на нови приоритетни вещества или приоритетни опасни вещества, или за определяне на дадени приоритетни вещества като приоритетни опасни вещества, както и за установяване на съответните СКОС за повърхностна вода, седимент или биота, според случая.

Член 8а

Специални разпоредби относно определени вещества

1.В плановете за управление на речните басейни в съответствие с член 13 от Директива 2000/60/ЕО, без да се засягат изискванията на раздел 1.4.3 от приложение V към нея относно представянето на общото химично състояние и целите и задълженията, определени в член 4, параграф 1, буква а), член 11, параграф 3, буква к) и член 16, параграф 6 от посочената директива, държавите-членки могат да съставят допълнителни карти, представящи информация за химичното състояние за едно или повече от следните вещества отделно от информацията за останалите вещества, включени в приложение I, част А към настоящата директива:

а) веществата, обозначени с номера 5, 21, 28, 30, 35, 37, 43 и 44 (вещества, реагиращи като повсеместно разпространени PBT вещества);

б) веществата, обозначени с номера 34—45 (новоидентифицирани вещества);

в) веществата, обозначени с номера 2, 5, 15, 20, 22, 23 и 28 (вещества, за които са определени по-строги преразгледани СКОС).

Държавите-членки могат също да представят степента на отклоненията от стойността на СКОС за веществата, посочени в първа алинея, букви а) до в), в плановете за управление на речните басейни. Държавите-членки, които предоставят подобни допълнителни карти, се стремят да осигурят взаимната им съпоставимост в рамките на речен басейн и на равнището на Съюза.

2.По отношение на веществата, обозначени с номера 5, 21, 28, 30, 35, 37, 43 и 44 в приложение I, част А, държавите-членки могат да извършват не толкова интензивен мониторинг, колкото се изисква за приоритетните вещества в съответствие с член 3, параграф 4 от настоящата директива и приложение V към Директива 2000/60/ЕО, при условие че мониторингът е представителен и съществуват солидни статистически базови данни по отношение на наличието на тези вещества във водната среда. Като правило, в съответствие с член 3, параграф 6, втора алинея от настоящата директива, мониторингът следва да се извършва на всеки три години, освен ако въз основа на техническите знания и експертната преценка не бъде обоснован друг интервал.

Член 8б

Списък за наблюдение

1.Комисията изготвя списък за наблюдение на вещества, за които се събират данни от мониторинг на територията на целия Съюз, с цел подпомагане на бъдещите дейности по приоритизиране в съответствие с член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО, който се допълва, inter alia, с данни от анализите и прегледите по член 5 и с програмите за мониторинг по член 8 от същата директива.

Първият списъкът за наблюдение съдържа най-много 10 вещества или групи вещества и посочва матриците за мониторинг и възможните методи за анализ за всяко вещество, които не водят до прекомерни разходи за всяко вещество. При наличието на методи за анализи, които не водят до прекомерни разходи, максималният брой вещества или групи от вещества, за които Комисията е допуснала да бъдат включени в списъка, се увеличават с един брой при всяка актуализация на списъка съгласно параграф 2 от настоящия член, като общият брой не може да надхвърля 14. Веществата, които подлежат на включване в списъка за наблюдение, се избират сред онези, за които наличната информация сочи, че могат да представляват съществен риск на равнището на Съюза за водната среда или посредством нея, и за които данните от мониторинга не са достатъчни.

Диклофенак (CAS 15307-79-6), 17-бета-естрадиол (E2) (CAS 50-28-2) и 17-алфа-етинилестрадиол (EE2) (CAS 57-63-6) се включват в първия списък за наблюдение с оглед събирането на данни от мониторинг, за да се улесни определянето на подходящи мерки за преодоляване на риска, породен от тези вещества.

При избора на веществата за списъка за наблюдение Комисията взема предвид цялата налична информация, включително относно:

а) резултатите от последното периодично преразглеждане на приложение X към Директива 2000/60/ЕО съгласно член 16, параграф 4 от същата директива;

б) научно-изследователските проекти;

в) препоръките от заинтересованите страни, посочени в член 16, параграф 5 от Директива 2000/60/ЕО;

г) програмите за анализ на характеристиките на районите на речните басейни и резултатите на мониторинга от държавите-членки съгласно член 5 и член 8 от Директива 2000/60/ЕО;

д) производствените обеми, моделите на употреба, характерните свойства (включително, според случая, размера на частиците), концентрациите в околната среда и въздействията, включително информацията, събрана в съответствие с директиви 98/8/ЕО, 2001/82/ЕО ( 25 ) и 2001/83/ЕО ( 26 ) и с регламенти (ЕО) № 1907/2006 и (ЕО) № 1107/2009.

2.Комисията изготвя първия списък за наблюдение, посочен в параграф 1, до 14 септември 2014 г. и го актуализира на всеки 24 месеца след това. При актуализирането на списъка за наблюдение Комисията изключва от него всяко вещество, за което оценката на риска, посочена в член 16, параграф 2 от Директива 2000/60/ЕО може да се извърши без допълнителни данни от мониторинг. Продължителността на периода на постоянен мониторинг за всяко отделно вещество от списъка за наблюдение не надвишава четири години.

3.Държавите-членки извършват мониторинг на всяко вещество от списъка за наблюдение в избрани представителни станции за мониторинг за период от най-малко 12 месеца. По първия списък за наблюдение периодът на мониторинг започва до 14 септември 2015 г. или в срок от 6 месеца от изготвянето на списъка за наблюдение, като се взема предвид по-късната дата. Държавите-членки започват мониторинг на всяко вещество от последващите списъци в срок от 6 месеца от включването му в списъка.

Всяка държава-членка избира поне една станция за мониторинг плюс една, ако има повече от един милион жители, плюс брой станции, получен като се раздели географската ѝ площ в km2 на 60 000 km2 (закръгля се до най-близкото цяло число), плюс броя станции, получен като се раздели броят на населението ѝ на пет милиона (закръглява се до най-близкото цяло число).

При избора на представителните станции, честотата и времето за извършване на мониторинга за всяко вещество, държавите-членки вземат под внимание моделите на употреба и възможната поява на веществото. Честотата на извършване на мониторинг е не по-малка от веднъж годишно.

Когато дадена държава-членка представи достатъчни, представителни и актуални данни от мониторинга на конкретно вещество, получени по линия на съществуващи програми за мониторинг или проучвания, тя може да реши да не предприема допълнителен мониторинг на това вещество в съответствие с механизма на списъка за наблюдение, при условие че мониторингът на въпросното вещество е проведен по методология, която отговаря на изискванията на техническите насоки, разработени от Комисията в съответствие с член 8б, параграф 5.

4.Държавите-членки докладват на Комисията резултатите от извършения мониторинг съгласно параграф 3. За първия списък за наблюдение докладът за резултатите от мониторинга се представя в срок до 15 месеца от 14 септември 2015 г., или от 21 месеца от изготвянето на списъка за наблюдение, като се взема предвид по-късната дата и на всеки 12 месеца след това, докато веществото е в списъка. За всяко вещество, включено в последващите списъци, държавите-членки докладват на Комисията резултатите от мониторинга в срок от 21 месеца от включването на веществото в списъка за наблюдение и на всеки 12 месеца след това, докато веществото е в списъка. Докладът включва информация за представителността на станциите и стратегията за мониторинг.

5.Комисията приема актове за изпълнение за изготвянето и актуализирането на списъка за наблюдение съгласно параграфи 1 и 2. Тя може също да приема технически формати за докладване на Комисията на резултатите от мониторинга и свързаната с тях информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 9, параграф 2.

Комисията разработва насоки, включително технически спецификации, с цел да улесни мониторинга на веществата от списъка за наблюдение и се приканва да насърчава координацията на този мониторинг.

Член 8в

Специални разпоредби относно фармацевтичните вещества

Съгласно член 16, параграф 9 от Директива 2000/60/ЕО и, когато е уместно, въз основа на резултатите от проучването си от 2013 г. по отношение на рисковете, породени от лекарствените продукти в околната среда, и на други проучвания и доклади по тези въпроси, в срок от две години от 13 септември 2013 г. Комисията разработва в рамките на възможното стратегически подход по отношение на замърсяването на водата от фармацевтични вещества. Този стратегически подход, когато е целесъобразно, съдържа предложения за по-ефективно вземане под внимание, в необходимата степен, на въздействията на лекарствените продукти върху околната среда в рамките на процедурата за пускане на пазара на лекарствени продукти. В рамките на стратегическия подход Комисията, когато е целесъобразно, в срок до 14 септември 2017 г. предлага мерки, които да бъдат взети на равнището на Съюза или на държавите-членки, както е уместно, за да се овладее евентуалното въздействие на фармацевтичните вещества върху околната среда, по-специално на веществата, посочени в член 8б, параграф 1, с цел да се намалят заустванията, емисиите и уврежданията от тези вещества за водната среда, като се отчитат нуждите, свързани с общественото здравеопазване и икономическата ефективност на предложените мерки.

Член 9

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитета по член 21, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията ( 27 ).

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 9а

Упражняване на делегираните правомощия

1.Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.Правомощията за приемане на делегирани актове, предвидени в член 3, параграф 8, се дават на Комисията за срок от шест години от 13 септември 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на шестгодишния период. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за срокове със същото времетраене, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на праоамощията, посочени в член 3, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейският парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в същото решение. То влиза в сила в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегирани актове, които вече са в сила.

4.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.Делегиран акт, приет съгласно член 3, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок до два месеца от уведомяването на Европейския парламент и Съвета за акта, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията, че няма да повдигнат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 10

Изменение на Директива 2000/60/ЕО

Приложение X към Директива 2000/60/ЕО се заменя с текста, съдържащ се в приложение II към настоящата директива.

Член 11

Изменение на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО

1.Приложение II към директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО и 84/491/ЕИО съответно се заличава.

2.Буква Б в раздели от I до XI от приложение II към Директива 86/280/ЕИО се заличава.

Член 12

Отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО

1.Директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО и 86/280/ЕИО се отменят считано от 22 декември 2012 г.

2.До 22 декември 2012 г. държавите-членки могат да осъществяват мониторинг и докладване в съответствие с членове 5, 8 и 15 от Директива 2000/60/ЕО, вместо да ги извършват в съответствие с директивите, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 13

Транспониране

1.Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 13 юли 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 14

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 15

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.