Член 21

Разрешение за въвеждане в експлоатация на превозни средства

1.Преди да бъде използвано в рамките на мрежа, едно превозно средство получава разрешение за въвеждане в експлоатация от националния орган по безопасността, компетентен по отношение на тази мрежа, освен ако в настоящата глава не е предвидено друго.

2.Превозно средство, което е в съответствие с ТСОС, се разрешава съгласно член 22 или член 23.

3.Превозно средство, което не е в съответствие с ТСОС, се разрешава съгласно член 24 или член 25.

4.Превозно средство, което е в съответствие с разрешен тип, се разрешава съгласно член 26.

5.Разрешение, предоставено от една държава-членка, е валидно във всички други държави-членки, без да се засягат разпоредбите на членове 23 и 25 относно допълнителните разрешения. Държавите-членки изясняват чрез приемането на специфични национални правила или чрез национални разпоредби в изпълнение на настоящата директива дали са необходими допълнителни разрешения съгласно съответните разпоредби на член 23 при превозни средства, които са в съответствие с ТСОС, или член 25 при превозни средства, които не са в съответствие с ТСОС.

6.Всички заявления за разрешение за въвеждане в експлоатация подлежат на решение на компетентния национален орган по безопасността, съгласно членове 22 и 23 или членове 24 и 25. Разрешението за въвеждане в експлоатация може да определя условия за експлоатация и други ограничения.

7.Всяко решение на компетентен национален орган по безопасността, с което се отказва въвеждането в експлоатация на превозното средство, е надлежно обосновано. В срок от един месец от получаване на отрицателното решение заявителят може да поиска от компетентния национален орган по безопасността преразглеждане на решението поради надлежно обосновани причини. Националният орган по безопасността разполага с два месеца, считано от получаването на жалбата, за да потвърди или отмени решението си. Ако отрицателното решение бъде потвърдено, заявителят може да поиска от апелативния орган, определен от компетентната държава-членка съгласно член 17, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО, решението да бъде преразгледано поради надлежно обосновани причини. За целите на тази апелативна процедура държавите-членки могат да определят свои регулаторни органи, създадени в съответствие с член 30 от Директива 2001/14/ЕО.

8.Ако компетентният национален орган по безопасността не вземе решение съгласно член 23, параграф 7 и член 25, параграф 5 в определения срок, въвеждането в експлоатация на съответното превозно средство се счита за разрешено след изтичане на тримесечен срок, считано от края на определения срок. Разрешенията, издадени в резултат на настоящия параграф, са валидни единствено в рамките на мрежата, по отношение на която компетентният национален орган по безопасността не е реагирал в определения срок.

9.Национален орган по безопасността, който възнамерява да отмени разрешение за въвеждане в експлоатация, което е издал, или разрешение, получено от заявителя съгласно параграф 8, прилага процедурата за преразглеждане на сертификати за безопасност, посочена в член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО, или, когато е приложимо, процедурата за преразглеждане на разрешения за безопасност, посочена в член 11, параграф 2 от същата директива.

10.По отношение на апелативна процедура компетентният апелативен орган, посочен в параграф 7, може да поиска становището на Агенцията, което, в този случай, се издава в срок от един месец, считано от внасяне на искането и уведомяване на заявителя за него, на компетентния апелативен орган и компетентния национален орган по безопасността, който отказва да предостави разрешението.

11.По отношение на превозни средства, които се движат между държава-членка и трета страна в мрежа, чието междурелсие е различно от това на основната железопътна мрежа на Общността, и за които може да се предостави дерогация съгласно член 9, параграф 5, или които са предмет на специфични случаи, националните правила, посочени в членове 22 и 24, може да включват международни споразумения, доколкото те са съвместими със законодателството на Общността.

12.Разрешения за въвеждане в експлоатация, които са били предоставени преди 19 юли 2008 г., включително разрешения, предоставени съгласно международни споразумения, по-специално RIC (Regolamento Internazionale Carrozze) и RIV (Regolamento Internazionale Veicoli), остават в сила съобразно условията, при които са предоставени разрешенията. Тази разпоредба има предимство пред членове 22—25.

13.Държавите-членки могат да издават разрешения за въвеждане в експлоатация на серия превозни средства. За тази цел националните органи по безопасността уведомяват заявителя за процедурата, която да следва.

14.Разрешенията за въвеждане в експлоатация, издадени в съответствие с настоящия член, не засягат други условия, наложени на железопътни предприятия и управители на инфраструктурата, за експлоатация на такива превозни средства в съответната мрежа съгласно членове 9, 10 и 11 от Директива 2004/49/ЕО.