Член 1

Цел и обхват

1.Настоящата директива има за цел да установи условията, които да бъдат изпълнени за постигане на оперативна съвместимост в рамките на железопътната система на Общността по начин, който да съответства на разпоредбите на Директива 2004/49/ЕО. Тези условия се отнасят до проектирането, конструирането, въвеждането в експлоатация, разширяването, обновяването, експлоатацията и поддръжката на частите от системата, а също и професионалната квалификация и условията за безопасност и опазване здравето на персонала, който допринася за експлоатацията и поддържането ѝ.

2.Преследването на тази цел трябва да доведе до определянето на минимално ниво на техническа хармонизация и да създаде условия за:

а) улесняване, подобряване и развитие на международните железопътни транспортни услуги в Европейския съюз и с трети страни;

б) подпомагане постепенното създаване на вътрешния пазар на оборудване и услуги за изграждането, обновяването, модернизирането и експлоатацията на железопътната система в рамките на Общността;

в) подпомагане на оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността.

3.Държавите-членки могат да изключат от мерките, които приемат при изпълнението на настоящата директива:

а) метро, трамваи и други теснолинейни железопътни системи;

б) мрежи, които са функционално отделени от останалата железопътна система и са предвидени единствено за извършването на местни, градски и извънградски пътнически услуги, както и железопътни предприятия, които оперират единствено по тези мрежи;

в) частна железопътна инфраструктура и превозни средства, използвани изключително по такава инфраструктура, съществуващи единствено за употреба от собственика за собствени операции по превоз на товари;

г) инфраструктура и превозни средства, запазени изключително за местно ползване, туристическо ползване или ползване с историческа насоченост.

4.Обхватът на ТСОС поетапно се разширява, в съответствие с член 8, до цялата железопътна система, включително релсовия достъп до терминали и главни пристанищни съоръжения, обслужващи или потенциално обслужващи повече от един потребител, без да се засягат дерогациите от прилагането на ТСОС, изброени в член 9.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

а) „трансевропейска железопътна система“ е съвкупността от трансевропейските конвенционални и високоскоростни железопътни системи, посочени в приложение I, точки 1 и 2;

б) „оперативна съвместимост“ е способността на дадена железопътна система да позволява безопасно и непрекъснато движение на влакове, които постигат необходимите нива на работа на тези линии. Тази способност зависи от всички регулаторни, технически и експлоатационни условия, които трябва да бъдат спазени, за да се задоволят съществените изисквания;

в) „превозно средство“ е железопътно превозно средство, което се движи на собствени колела по железопътни релси със или без теглене. Превозното средство се състои от една или повече структурни и функционални подсистеми или части от такива подсистеми;

г) „мрежа“ са линиите, гарите, терминалите и всички видове закрепено оборудване, необходимо, за да осигури безопасна и продължителна експлоатация на железопътната система;

д) „подсистеми“ е резултатът от разделянето на железопътната система, както е показано в приложение II. Тези подсистеми, за които трябва да се определят съществени изисквания, могат да са структурни или функционални;

е) „съставни елементи на оперативната съвместимост“ са всеки елементарен компонент, група от компоненти, подкомплект или комплект от оборудване, включени или предназначени за включване в подсистема, от която оперативната съвместимост на железопътната система зависи пряко или косвено. Понятието „съставен елемент“ включва както материални обекти, така и нематериални обекти, като например софтуер;

ж) „съществени изисквания“ са всички условия, изложени в приложение III, които трябва да бъдат спазени от железопътната система, подсистемите и съставните елементи на оперативната съвместимост, включително интерфейсите между тях;

з) „европейска спецификация“ е обща техническа спецификация, европейско техническо одобрение или национален стандарт, който транспонира европейски стандарт, както е определено в приложение XXI към Директива 2004/17/ЕО;

и) „техническа спецификация за оперативна съвместимост“ („ТСОС“) е спецификация, приета съгласно настоящата директива, на която отговаря всяка една подсистема или част от подсистема, за да удовлетвори съществените изисквания и осигури оперативната съвместимост на железопътната система;

й) „нотифицирани органи“ са органи, които отговарят за оценката на съответствието или годността за употреба на съставните елементи на оперативната съвместимост, или за преценка на процедурата за проверка „ЕО“ на подсистемите;

к) „основни параметри“ са всяко регулаторно, техническо или оперативно условие, което е от решаващо значение за оперативната съвместимост и е уточнено в относимите ТСОС;

л) „специфичен случай“ е всяка част от железопътната система, която се нуждае от специални, временни или постоянни, разпоредби в ТСОС поради географски, топографски изисквания или такива на градската среда, или такива, влияещи на съвместимостта със съществуващата система. Това при определени железопътни линии и мрежи, изолирани от останалата част от Общността, може да включва габарити на натоварване, междурелсието или разстоянието между релсите и превозните средства, строго предназначени за ползване с местен, регионален или исторически характер, или превозните средства с произход от или предназначени за трети страни;

м) „модернизиране“ означава всяка значителна работа по модификация на подсистема или част от подсистема, която подобрява цялостното функциониране на подсистемата;

н) „обновяване“ означава всяка значителна работа по подмяна на подсистема или част от подсистема, която не променя цялостното функциониране на подсистемата;

о) „съществуваща железопътна система“ е структурата, състояща се от линии и стационарни съоръжения на съществуващата железопътна система плюс превозните средства от всякакви категории и произход, които се движат по тази инфраструктура;

п) „замяна в рамките на поддръжката“ е всяка замяна на съставни елементи с части с идентична функция и експлоатационни качества в рамките на превантивната или корективна поддръжка;

р) „въвеждане в експлоатация“ са всички операции, чрез които една подсистема или превозно средство се въвежда в нейното проектно експлоатационно състояние;

с) „възложител“ е всяко образувание, държавно или частно, което поръчва проектирането и/или изграждането или обновяването, или модернизирането на подсистема. Това образувание може да бъде железопътно предприятие, управител на инфраструктурата или ползвател, или концесионер, отговарящ за изпълнение на проект;

т) „ползвател“ е лицето, или образуванието, което в качеството си на собственик на превозното средство или титуляр на правото да го ползва, експлоатира превозното средство като средство за транспорт и е регистриран като такъв в националния регистър на превозните средства, посочен в член 33;

у) „проект в напреднал етап на развитие“ е всеки проект, чийто етап на планиране/изграждане е достигнал точка, в която промяна в техническата спецификация би била недопустима за заинтересованата държава-членка. Подобна пречка може да бъде от правно, договорно, икономическо, финансово, социално или екологично естество и трябва да бъде надлежно обоснована;

ф) „хармонизиран стандарт“ е всеки европейски стандарт, приет от един от европейските органи по стандартизация, изброени в приложение I към Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти, регламенти и правила за услугите на информационното общество ( 16 ) във връзка с мандат, даден от Комисията, и който е изготвен в съответствие с процедурата, посочена в член 6, параграф 3 от същата директива, и самостоятелно или заедно с други стандарти осигурява решение по отношение на съответствието със законова разпоредба;

х) „национален орган по безопасността“ е „орган по безопасността“ така, както е определен в член 3, буква ж) от Директива 2004/49/ЕО;

ц) „тип“ е видът на превозното средство, определящ основните характеристики на проектиране на превозното средство съгласно единния сертификат за изпитване на типа, описан в модул Б на Решение 93/465/ЕИО;

ч) „серии“ е количеството идентични превозни средства от един проектен тип;

ш) „агенция“ е Европейската железопътна агенция, както е създадена с Регламент (ЕО) № 881/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за създаване на Европейска железопътна агенция (Регламент за Агенцията) ( 17 );

щ) „структура, която отговаря за поддръжката“ означава структура, която отговаря за поддръжката на превозно средство и е регистрирана като такава в националния регистър на превозните средства.

Член 3

Обща съвместимост

1.Настоящата директива касае разпоредбите, които се отнасят до съставните елементи на оперативната съвместимост, интерфейсите и процедурите за всяка подсистема, а също и правилата за цялостната съвместимост на железопътната система, необходими за постигане на нейната оперативна съвместимост.

2.Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да засягат които и да било други съответни разпоредби на Общността. Все пак, при съставните елементи на оперативната съвместимост, включително интерфейсите, съблюдаването на съществените изисквания на настоящата директива може да изисква използването на отделни европейски спецификации, създадени за тази цел.

Член 4

Съществени изисквания

1.Железопътната система, подсистемите и съставните елементи на оперативната съвместимост, включително интерфейсите, отговарят на съответните съществени изисквания.

2.Останалите технически спецификации, посочени в член 34 от Директива 2004/17/ЕО, които са необходими за попълването на европейските спецификации или други стандарти, използвани в Общността, трябва да не са в противоречие със съществените изисквания.

Член 5

Съдържание на ТСОС

1.Всяка една от подсистемите се обхваща от ТСОС. Където е необходимо, една подсистема може да се обхваща от няколко ТСОС и една ТСОС може да обхваща няколко подсистеми. Решението за разработване или проверка на ТСОС и изборът на нейния технически и географски обхват изискват мандат в съответствие с член 6, параграф 1.

2.Подсистемите съответстват на действащите ТСОС при въвеждането в експлоатация, модернизиране или обновяване съобразно настоящата директива; това съответствие се подържа постоянно, докато се ползва всяка една подсистема.

3.Доколкото е необходимо за постигането на целта, посочена в член 1, всяка ТСОС:

а) посочва обхвата, за който е предвидена (част от мрежа или превозно средство, посочени в приложение I; подсистеми или части от подсистеми, посочени в приложение II);

б) определя съществените изисквания за всяка съответна подсистема и интерфейсите ѝ по отношение на други подсистеми;

в) установява функционалните и технически спецификации, на които трябва да отговаря подсистемата и нейните интерфейси по отношение на други подсистеми. Ако е необходимо, тези спецификации могат да варират в зависимост от предназначението на подсистемата, например според категориите линии, центровете и/или превозните средства, посочени в приложение I;

г) определя съставните елементи на оперативната съвместимост и интерфейсите, които трябва да бъдат обхванати от европейските спецификации, включително европейските стандарти, които са необходими за постигане на оперативна съвместимост в рамките на железопътната система;

д) определя във всеки разглеждан случай процедурите, които да се използват за оценка на съвместимостта или годността за употреба на съставните елементи на оперативната съвместимост, от една страна, а също и за проверка „ЕО“ на подсистемите, от друга; тези процедури се основават на модулите, определени в Решение 93/465/ЕИО;

е) посочва стратегията за прилагане на ТСОС. По-специално е необходимо да се определят етапите, през които да се премине, за да се направи постепенен преход от съществуващата ситуация до окончателната ситуация, при която съобразяването с ТСОС ще е правило;

ж) посочва за съответния персонал професионалната квалификация и безопасни и здравословни условия на работа, които са необходими за функционирането и поддръжката на горната подсистема, както и за прилагането на ТСОС.

4.Всяка ТСОС се съставя на базата на изследването на една съществуваща подсистема и посочва една целева подсистема, която може да бъде постигната постепенно в разумен период от време. По този начин постепенното приемане на ТСОС и съобразяването с тях ще помогне постепенно да се постигне оперативната съвместимост на железопътната система.

5.ТСОС запазват по подходящ начин съвместимостта на съществуващите железопътни системи на отделните държави-членки. За тази цел могат да бъдат направени уговорки за специфични случаи за всяка ТСОС по отношение както на мрежата, така и на превозните средства; специално внимание трябва да се обърне на определянето на габаритите на натоварване, междурелсието или разстоянието между релсите и превозните средства, движещи се от или предназначени за трети страни. За всеки специфичен случай ТСОС определя правилата за прилагане на елементите на ТСОС, посочени в параграф 3, букви в)—ж).

6.Ако някои технически аспекти, отговарящи на съществените изисквания, не могат да бъдат изрично обхванати в дадена ТСОС, те се определят ясно в приложение към ТСОС като „отворени въпроси“. По отношение на тези аспекти се прилага член 17, параграф 3.

7.ТСОС не трябва да бъдат пречка за решения на държавите-членки по отношение използването на инфраструктури за движение на превозни средства, необхванати от ТСОС.

8.ТСОС могат да правят изрични, ясно определени препратки към европейски или международни стандарти или спецификации или техническа документация, издадена от Агенцията, когато това е строго необходимо, за да се постигне целта на настоящата директива. В такъв случай тези стандарти или спецификации (или съответните части от тях) или техническа документация се считат за приложения към съответната ТСОС и стават задължителни от момента, в който ТСОС е приложима. В случай че липсват такива стандарти или спецификации или техническа документация и тяхното разработване предстои, може да се направи препратка към други ясно определени нормативни документи; в такъв случай се касае за документи, които са лесно достъпни и са публично достояние.

Член 6

Приемане, преразглеждане и публикуване на ТСОС

1.Проектите за ТСОС и последващите проектоизменения на ТСОС се изготвят от Агенцията с мандат от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 29, параграф 3 от настоящата директива. Те се изготвят в съответствие с членове 3 и 12 от Регламент (ЕО) № 881/2004 и в сътрудничество с работните групи, посочени в същите членове.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ с ТСОС или изменението им, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 4.

Поради наложителни причини за спешност Комисията може да прибегне до процедурата за спешност, посочена в член 29, параграф 5.

2.Агенцията отговаря за подготвянето на преразглеждането и актуализирането на ТСОС и изготвянето на всякакви препоръки до Комисията, за да се отчетат развитието на технологиите или социалните изисквания. Комисията уведомява за такива препоръки комитета, посочен в член 29.

3.Всеки проект за ТСОС се изготвя в две фази.

Първоначално Агенцията определя основните параметри за тази ТСОС, както и интерфейсите с другите подсистеми и всички други специфични случаи, доколкото е необходимо. Представят се най-добрите алтернативни решения, придружени от техническа и икономическа обосновка за всеки един от тези параметри и интерфейси.

След това Агенцията изготвя проекта за ТСОС на базата на тези основни параметри. Където е целесъобразно, Агенцията отчита техническия прогрес, вече проведената работа по стандартизация, работещите вече на място страни и призната изследователска работа. Към проекта за ТСОС се прилага обща оценка на очакваните разходи и ползи от прилагането на ТСОС; тази оценка отразява очакваното въздействие върху всички участващи оператори и икономически агенти.

4.Съставянето, приемането и преразглеждането на всяка една ТСОС (включително основните параметри) отчита очакваните разходи и ползи от всички разглеждани технически решения, заедно с интерфейсите между тях, така че да се установят и приложат най-добрите решения. Държавите-членки участват в тази оценка, като предоставят необходимите данни.

5.Комитетът, посочен в член 29, бива информиран редовно за подготвителната работа по ТСОС. По време на тази работа, по искане от страна на комитета Комисията може да формулира всякакви правила или полезни препоръки по отношение на проекта на тези ТСОС и анализа за разходите и ползите. По-специално Комисията може, по искане от страна на държава-членка, да изиска проучването на алтернативни решения и оценката на разходите и ползите от тези алтернативни решения да бъде включена в приложения към проекта за ТСОС доклад.

6.При приемането на всяка една ТСОС се определя датата на влизането ѝ в сила в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 4. Когато от съображения за техническа съвместимост се въвеждат в експлоатация едновременно различни подсистеми, датите на влизане в сила на съответните ТСОС следва да бъдат еднакви.

7.При съставянето, приемането и преразглеждането на ТСОС се вземат предвид мненията на потребителите по отношение на характеристиките, които имат директно влияние върху условията, при които те използват подсистемите. Във връзка с това, по време на изготвянето или при преразглеждането на ТСОС Агенцията се консултира с асоциации и структури, представляващи потребителите. Към проекта за ТСОС тя прилага доклад за резултатите от тази консултация.

Списъкът на асоциациите и органите, които следва да бъдат консултирани, се изготвя от Комисията, след консултация с комитета в съответствие с член 29, параграф 2, и може да бъде преразгледан и актуализиран по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията.

8.Съставянето, приемането и преразглеждането на ТСОС се съобразяват с мнението на социалните партньори по отношение на условията, посочени в член 5, параграф 3, буква ж).

За тази цел със социалните партньори се извършват консултации преди представянето на проекта за ТСОС на комитета, посочен в член 29, за приемане или преразглеждане.

Консултациите със социалните партньори се извършват в контекста на Комитета за секторен диалог, създаден в съответствие с Решение 98/500/ЕО на Комисията от 20 май 1998 г. относно учредяването на комитети за секторен диалог за насърчаване на диалога между социалните партньори на европейско равнище ( 18 ). Социалните партньори публикуват становището си в срок от три месеца.

9.Когато ново преразглеждане на ТСОС води до промяна на изискванията, новата версия на ТСОС следва да гарантира съвместимост с подсистеми, вече пуснати в експлоатация съобразно предишни версии на ТСОС.

В случай на нужда от ново разрешение, обновяване или модернизиране на тези подсистеми поради надлежно обосновани съображения за безопасност или оперативна съвместимост съответните крайни срокове следва да се определят или в ТСОС или, по целесъобразност, от държавите-членки.

10.ТСОС се публикуват от Комисията в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 7

Недостатъци на ТСОС

1.Ако след приемането на ТСОС се окаже, че тя не покрива напълно съществените изисквания, може да се пристъпи към консултация с комитета по член 29 по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията.

Комисията може да изиска техническо становище от Агенцията. Комисията, с участието на комитета, следва да анализира техническото становище.

2.Ако ТСОС се нуждае от изменение поради незначителна грешка и това не оправдава незабавното ѝ преразглеждане, Комисията може да препоръча техническото мнение да бъде използвано в очакване на преразглеждането на ТСОС съгласно член 6, параграф 1. В този случай Агенцията публикува техническото становище.

3.Ако се налага ТСОС да бъдат изменени поради значителна грешка или грешка от голяма важност, процедурата по преразглеждане по член 6, параграф 1 следва да се приложи незабавно.

Член 8

Разширяване на обхвата на ТСОС

1.Комисията приема, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3, един или повече мандати, целящи разработването на нови ТСОС и/или преразглеждането на вече приети ТСОС, с оглед обхващането на линии и превозни средства, които все още не са обхванати.

2.Първият подобен мандат определя първа група от нови ТСОС и/или изменения на ТСОС, които да бъдат приети до януари 2012 г., без да се засяга член 5, параграф 5 по отношение на възможността да се предвидят специфични случаи, и без да се засяга член 9, позволяващ дерогации при особени обстоятелства. Въпросният първи мандат се съставя въз основа на препоръка на Агенцията с оглед определяне на нови ТСОС, които да се разработят и/или съществуващи ТСОС, които да се изменят според очакваната ефективност на разходите за всяка предложена мярка и според принципа на пропорционалност на мерките, предприемани на равнище Общност. С оглед на това, точка 4 от приложение I се взема надлежно под внимание, като се взема предвид необходимото равновесие между, от една страна, целите за непрекъснато движение на влаковете и техническа хармонизация и, от друга страна, трансевропейското, национално, регионално и местно измерение на съответния трафик.

3.Докато влезе в сила разширяването на обхвата на ТСОС, така че да се покрие цялата железопътна мрежа:

а) разрешения за въвеждане в експлоатация — на превозните средства и подсистемите за контрол, управление и сигнализация на борда на влака да се използват най-малко отчасти в участъка от мрежата, който все още не попада в обхвата на ТСОС, по отношение на този участък от мрежата, — на подсистемите на инфраструктура, енергия, контрол, управление и сигнализация по железопътната линия, в участъци от мрежата, които все още не попадат в обхвата на ТСОС, се предоставят в съответствие с националните правила, посочени в член 8 от Директива 2004/49/ЕО, или, когато е приложимо, член 17, параграф 3 от настоящата директива;

б) разрешения за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които следва да се използват понякога в участък от мрежата, който все още не попада в обхвата на ТСОС, по отношение на този участък от мрежата, се издават в съответствие с членове от 21 до 27 и националните правила, посочени в член 8 от Директива 2004/49/ЕО, или, когато е приложимо, член 17, параграф 3 от настоящата директива.

4.Държавата-членка няма да е нужно да прилага нови или преразгледани ТСОС съобразно параграф 2 в случай на проекти в напреднал етап на развитие или които са предмет на договор, който се изпълнява, когато се публикува съответната група от ТСОС.

Член 9

Дерогации

1.При отсъствие на относими специфични случаи държава-членка не е необходимо да прилага една или повече ТСОС съгласно настоящия член при следните случаи:

а) за предложена нова подсистема, за обновяването или модернизирането на съществуваща подсистема, или за всеки елемент, посочен в член 1, параграф 1, когато е в напреднал етап на развитие, или е предмет на договор в процес на изпълнение, когато тези ТСОС се публикуват;

б) за всеки проект за обновяването или модернизирането на съществуваща подсистема, когато габаритите на натоварване, междурелсието, разстоянието между релсите или волтажът на електрическата мрежа в тези ТСОС не е съвместим с тези на съществуващата подсистема;

в) за предложена нова подсистема или предложено обновяване или модернизиране на съществуваща подсистема на територията на държавата-членка, когато нейната железопътна мрежа е отделена или изолирана от море или поради наличието на особени географски условия, от железопътната мрежа на останалата част от Общността;

г) за всяко предложено обновяване, удължаване или модернизиране на съществуваща подсистема, когато прилагането на тези ТСОС би компрометирало икономическата жизнеспособност на проекта и/или съвместимостта на железопътната система на същата държава-членка;

д) когато, вследствие на произшествие или природно бедствие, условията за бързо възстановяване на мрежата не позволяват частичното или пълното прилагане на съответните ТСОС поради икономически или технически съображения;

е) за превозни средства, движещи се от или за трети страни, чието междурелсие е различно от това на основната железопътна мрежа в рамките на Общността.

2.В случаите, посочени в параграф 1, съответните държави-членки изпращат на Комисията досие, съдържащо информацията, установена в приложение IX. Комисията анализира мерките, предложени от държавата-членка, и информира комитета, посочен в член 29.

3.В случая, посочен в параграф 1, буква а), в рамките на една година след влизането в сила на всяка ТСОС, всяка държава-членка изпраща на Комисията списък от проектите, които се осъществяват в рамките на техните територии, които са в напреднал етап на развитие.

4.В случаите, посочени в параграф 1, букви а), в) и д), Комисията проверява дали досието е в съответствие и уведомява държавите-членки за резултатите от анализа. Когато е необходимо, се изготвя препоръка по отношение на спецификациите, които да се приложат. Държавите-членки могат да прилагат незабавно алтернативните разпоредби, посочени в приложение IX.

5.В случаите, посочени в параграф 1, букви б), г) и е), Комисията взема решение в съответствие с процедурата по регулиране, предвидена в член 29, параграф 3, дали да приеме искането за дерогация. Въпреки това, в случая, посочен в параграф 1, буква б), решението на Комисията не се отнася до габарита на натоварване и междурелсието. Комисията излиза с решение в срок от шест месеца след представяне на искането, подкрепено с пълно досие. При липса на такова решение искането се счита за прието. Докато Комисията не вземе решение, в случая, посочен в параграф 1, буква е), държава-членка може да прилага алтернативните разпоредби, посочени в приложение IX.

6.Всички държави-членки се информират за резултатите от анализите и от процедурата, установена в параграфи 4 и 5.

Член 10

Пускане на пазара на съставните елементи на оперативната съвместимост

1.Държавите-членки предприемат всички необходими стъпки да гарантират, че съставните елементи на оперативната съвместимост:

а) са пуснати на пазара само ако позволяват постигането на оперативна съвместимост в железопътната система, като едновременно с това отговарят на съществените изисквания;

б) се използват в областта им на употреба по предназначение и са правилно инсталирани и поддържани.

Настоящите разпоредби не възпрепятстват пускането на тези съставни елементи на пазара за друго предназначение.

2.Държавите-членки не могат, на територията си и въз основа на настоящата директива, да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара на съставни елементи на оперативната съвместимост за употребата им в железопътната система, когато те удовлетворяват условията на настоящата директива. По-специално, те не могат да изискват проверки, които вече са осъществени като част от процедурата, водеща до издаване на декларация „ЕО“ за съвместимост или годност за употреба, чиито елементи са представени в приложение IV.

Член 11

Съответствие или годност за употреба

1.Държавите-членки считат онези съставни елементи на оперативната съвместимост, за които е съставена декларация „ЕО“ за съответствие или годност за употреба, за съответстващи на прилагащите се спрямо тях съществени изисквания на настоящата директива.

2.Всички съставни елементи на оперативната съвместимост са предмет на процедурата за оценка на съвместимостта и годността за употребата, посочена в съответната ТСОС, и се придружават от съответния сертификат.

3.Държавите-членки считат, че един съставен елемент на оперативната съвместимост удовлетворява съществените изисквания, ако той отговаря на условията, предвидени в съответната ТСОС, или на съответните европейски спецификации, разработени да отговарят на тези условия.

4.Резервни части за подсистеми, които вече са пуснати в експлоатация, когато съответната ТСОС влиза в сила, могат да бъдат инсталирани в тези подсистеми, без да бъдат подложени на процедурата по параграф 2.

5.В ТСОС може да се предвижда преходен период за железопътни детайли, определени в тези ТСОС като съставни елементи на оперативната съвместимост, които вече са пуснати на пазара, когато ТСОС влизат в сила. Такива съставни елементи съответстват на изискванията на член 10, параграф 1.

Член 12

Несъответствие на европейски спецификации със съществени изисквания

Когато държава-членка или Комисията считат, че европейските спецификации, използвани пряко или косвено за постигане целите на настоящата директива, не отговарят на съществените изисквания, се уведомява посоченият в член 29 комитет, а Комисията приема най-подходящите мерки, а именно:

а) частичното или пълното изтегляне на съответните спецификации от съдържащите ги публикации, или изменението им след консултации с комитета, установен с Директива 98/34/ЕО, когато има европейски стандарти, или

б) преразглеждане на ТСОС в съответствие с член 7.

Член 13

Процедура за издаване на декларация „ЕО“ за съответствие или годност за употреба

1.За изготвянето на декларацията „ЕО“ за съответствие или годност за употреба на един съставен елемент на оперативната съвместимост производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, прилагат разпоредбите, установени със съответните ТСОС.

2.Когато съответната ТСОС го изисква, оценката на съответствието или годността за употреба на съставния елемент на оперативната съвместимост се извършва от нотифициран орган, пред който производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е депозирал заявлението.

3.Когато съставните елементи на оперативната съвместимост са предмет на други директиви на Общността, обхващащи други аспекти, декларацията „ЕО“ за съответствие или годност за употреба посочва в такива случаи, че съставният елемент на оперативната съвместимост отговаря също и на изискванията на тези други директиви.

4.Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител, установен в Общността, са изпълнили задълженията, произтичащи от параграфи 1 и 3, тези задължения преминават върху всяко едно лице, което пуска съставни елементи на оперативната съвместимост на пазара. Същите задължения се прилагат спрямо всеки, който за целите на настоящата директива сглобява съставни елементи на оперативната съвместимост или части от съставни елементи на оперативната съвместимост, притежаващи различен произход, или произвежда съставни елементи на оперативната съвместимост за свои собствени нужди за целите на настоящата директива.

5.Без да се засягат разпоредбите на член 14:

а) във всеки случай, когато държавата-членка установи, че декларацията „ЕО“ за съответствие е съставена неправилно, производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, се задължава, ако е необходимо, да възстанови съставния елемент на оперативната съвместимост до състояние на съответствие и да прекрати нарушението в съответствие с изискванията, определени от тази държава-членка;

б) в случаите, когато несъответствието продължава, държавата-членка предприема всички подходящи мерки за ограничаване или забрана на пускането на пазара на въпросния съставен елемент на оперативната съвместимост, или осигурява изтеглянето му от пазара в съответствие с процедурите, предвидени в член 14.

Член 14

Несъответствие на съставни елементи на оперативната съвместимост със съществените изисквания

1.Когато държава-членка счете, че за съставен елемент на оперативната съвместимост, обхванат в декларация „ЕО“ за съответствие или годност за употреба и пуснат на пазара, съществува вероятност, при използването му по предназначение, да не удовлетвори съществените изисквания, тя предприема всички необходими мерки за ограничаване на приложното му поле, за забрана на използването му или за изтеглянето му от пазара. Държавата-членка незабавно информира Комисията за предприетите мерки и представя основанията за решението си, като посочва, по-специално, дали несъответствието се дължи на:

а) неспазване на съществените изисквания;

б) неправилно прилагане на европейски спецификации в случаите, когато се разчита на прилагането на такива спецификации;

в) непригодност на европейските спецификации.

2.Комисията се консултира със заинтересованите страни в най-кратък срок. Когато след консултациите Комисията установи, че мярката е обоснована, тя незабавно уведомява за това държавата-членка, предприела инициативата, а също така и другите държави-членки. Когато след консултациите Комисията установи, че мярката е неоснователна, тя незабавно информира за това държавата-членка, предприела инициативата, както и производителя или неговия упълномощен представител, установен в Общността. Когато решението, посочено в параграф 1, се обосновава с наличието на пропуск в европейските спецификации, се прилага процедурата, установена в член 12.

3.Когато съставен елемент на оперативната съвместимост, за които е съставена декларация „ЕО“ за съответствие, не отговаря на изискванията, компетентната държава-членка предприема подходящи мерки срещу този, който е издал декларацията, и информира за това Комисията и другите държави-членки.

4.Комисията осигурява, че държавите-членки са информирани за развитието и резултата от тази процедура.

Член 15

Процедура за въвеждане в експлоатация

1.Без да се засяга глава V, всяка държава-членка разрешава въвеждането в експлоатация на структурните подсистеми, съставляващи железопътната система, които са разположени или се използват на нейната територия.

За тази цел държавите-членки предприемат всички подходящи стъпки, за да гарантират, че тези подсистеми могат да бъдат въведени в експлоатация само ако те са проектирани, изградени и монтирани по такъв начин, че да отговарят на съответните съществени изисквания при включването им в железопътната система. По специално те проверяват:

— техническата съвместимост на тези подсистеми със системата, в която те се интегрират,

— безопасното интегриране на тези подсистеми в съответствие с член 4, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО.

2.Преди въвеждането в експлоатация на тези подсистеми всяка държава-членка извършва проверка за съответствие, където е приложимо, с разпоредбите на съответните ТСОС относно експлоатацията и поддръжката.

3.След като тези подсистеми бъдат въведени в експлоатация, се извършва проверка:

а) за инфраструктури, във връзка с издаването и контрола на разрешителните за безопасност съгласно член 11 от Директива 2004/49/ЕО;

б) за превозни средства, във връзка с издаването и контрола на сертификатите за безопасност съгласно член 10 от Директива 2004/49/ЕО.

За тази цел се използват процедурите за оценка и проверка, установени в съответните структурни или функционални ТСОС.

Член 16

Свободно движение на подсистеми

Без да се засяга член 15, параграф 1, на територията си и на основания, свързани с настоящата директива, държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или спират изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на съставляващите железопътната система структурни подсистеми, които отговарят на съществените изисквания. По-специално, те не могат да изискват проверки, които вече са извършени:

— или като част от процедурата, водеща до декларацията за проверка „ЕО“, чиито съставни елементи са установени в приложение V,

— или в други държави-членки, преди или след влизане в сила на настоящата директива, с оглед проверка на съответствието с идентични изисквания при идентични условия на експлоатация.

Член 17

Съответствие с ТСОС и национални правила

1.Държавите-членки считат за оперативно съвместими и отговарящи на съответните съществени изисквания онези структурни подсистеми, изграждащи железопътната система, които са обхванати от декларацията за проверка „ЕО“.

2.Проверката на оперативната съвместимост на една структурна подсистема, изграждаща железопътната система, в съответствие със съществените изисквания, се извършва чрез сравняване с ТСОС, когато те съществуват.

3.За всяка подсистема държавите-членки съставят списък на техническите правила, които се използват за прилагането на съществените изисквания, и изпращат уведомление за този списък на Комисията, когато:

— не съществува съответна ТСОС, или

— е нотифицирана дерогация съгласно член 9, или

— специфичен случай изисква прилагането на технически правила, които не са включени в съответната ТСОС.

Този списък се нотифицира или:

— всеки път, когато се променя списъка на техническите правила, за който се е изисквала нотификация до 30 април 2005 г., съгласно член 16, параграф 3 от Директива 96/48/ЕО и член 16, параграф 3 от Директива 2001/16/ЕО, или

— след като е била нотифицирана дерогацията, или

— след публикуване на съответната ТСОС.

По този повод държавите-членки определят също органите, които отговарят, в случая с тези технически разпоредби, за процедурата на проверка, посочена в член 18.

Комисията съобщава тази информация на Агенцията, която я публикува.

По искане на Комисията държавите-членки предоставят пълния текст на нотифицираните правила. С оглед предотвратяване на поставянето на по-нататъшни бариери и постигането на напредък в класификацията на националните правила в съответствие с член 27, Комисията наблюдава въвеждането на нови правила от държавите-членки. Ако Комисията счита, че новото правило представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на функционирането на железопътния транспорт между държавите-членки, тя приема решение, адресирано до съответните държави-членки, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3.

Държавите-членки могат да решат да не нотифицират правилата и ограниченията със строго местен характер. В такива случаи държавите-членки упоменават такива правила и ограничения в регистрите на инфраструктурата, посочени в член 35.

Държавите-членки гарантират публикуването на задължителните технически правила и предоставянето им на всички управители на инфраструктурата, железопътни предприятия и кандидати за разрешение за въвеждане в експлоатация, на ясен език, който може да бъде разбран от заинтересованите страни.

Член 18

Процедура за съставяне на декларация за проверка „ЕО“

1.За съставянето на декларация за проверка „ЕО“ заявителят приканва нотифицирания орган, избран от него за тази цел, да приложи процедурата за проверка „ЕО“, посочена в приложение VI. Заявителят може да бъде възложителят или производителят, или техният упълномощен представител в Общността.

2.Задачата на нотифицирания орган, отговарящ за проверката „ЕО“ на една подсистема, започва на етапа на проектирането и обхваща целия период на производство до етапа на приемане преди въвеждането в експлоатация на подсистемата. Тя обхваща също проверка на интерфейсите на въпросната подсистема със системата, в която тя се включва, въз основа на наличната информация в съответната ТСОС и регистрите, предвидени в членове 34 и 35.

3.Нотифицираният орган отговаря за съставянето на техническото досие, което придружава декларацията за проверка „ЕО“. Това техническо досие трябва да съдържа всички необходими документи по отношение характеристиките на подсистемата и, където е целесъобразно, всички документи, удостоверяващи съответствието на съставните елементи на оперативната съвместимост. То следва да съдържа също така всички елементи, свързани с условията и ограниченията за използване, а също и с инструкциите по отношение на обслужване, постоянно и рутинно наблюдение, настройка и поддръжка.

4.Нотифицираният орган може да издава междинни декларации за проверка, които да обхващат някои етапи от процедурата на проверка или някои части от подсистемата. В този случай се прилага процедурата, установена в приложение VI.

5.Ако съответните ТСОС позволяват това, нотифицираният орган може да издава сертификати за съответствие за серия подсистеми или някои части на тези подсистеми.

Член 19

Несъответствие на подсистеми със съществените изисквания

1.Когато държава-членка констатира, че дадена структурна подсистема, притежаваща декларацията за проверка „ЕО“, заедно с техническо досие, не отговаря напълно на разпоредбите на настоящата директива, и по-специално на съществените изисквания, тя може да поиска да бъдат направени допълнителни проверки.

2.Държавата-членка, предявяваща искането, незабавно информира Комисията за поисканите допълнителни проверки и представя причини за тях. Комисията се консултира със заинтересованите страни.

3.Държавата-членка, предявяваща искането, посочва дали неспазването на изискването за пълно съобразяване с настоящата директива се дължи на:

а) неспазване на съществените изисквания или на дадена ТСОС или неправилно прилагане на ТСОС. В този случай Комисията незабавно уведомява държавата-членка, къде пребивава лицето, изготвило грешната декларация за проверка „ЕО“, и изисква тази държава-членка да предприеме подходящи мерки;

б) непригодност на ТСОС. В този случай се прилага процедурата за изменение на ТСОС, посочена в член 7.

Член 20

Въвеждане в експлоатация на съществуващи подсистеми след обновяване или модернизация

1.В случай на обновяване или модернизация възложителят или производителят изпраща на заинтересованата държава-членка досие, съдържащо описание на проекта. Държавата-членка разглежда досието и като вземе предвид посочената в съответно приложимата ТСОС стратегия за изпълнение решава дали размерът на работите налага необходимостта от ново разрешение за въвеждане в експлоатация по смисъла на настоящата директива.

Такова ново разрешение за въвеждане в експлоатация се изисква винаги когато общото ниво на безопасност за съответната подсистема може да се повлияе отрицателно от предвидените работи. Ако е необходимо ново разрешение, държавата-членка решава до каква степен е необходимо да се прилагат ТСОС за проекта.

Държавата-членка взема решение не по-късно от четири месеца след представяне на пълното досие от заявителя.

2.Когато е необходимо ново разрешение и ако ТСОС не се прилага изцяло, държавите-членки нотифицират Комисията със следната информация:

— причината, поради която ТСОС не е приложена изцяло,

— техническите характеристики, които се прилагат вместо ТСОС,

— в случай, че са налични такива характеристики — отговорните органи за прилагането на процедурата за проверка, посочена в член 18.

3.Комисията съобщава информацията, посочена в параграф 2, на Агенцията, която я публикува.

Член 21

Разрешение за въвеждане в експлоатация на превозни средства

1.Преди да бъде използвано в рамките на мрежа, едно превозно средство получава разрешение за въвеждане в експлоатация от националния орган по безопасността, компетентен по отношение на тази мрежа, освен ако в настоящата глава не е предвидено друго.

2.Превозно средство, което е в съответствие с ТСОС, се разрешава съгласно член 22 или член 23.

3.Превозно средство, което не е в съответствие с ТСОС, се разрешава съгласно член 24 или член 25.

4.Превозно средство, което е в съответствие с разрешен тип, се разрешава съгласно член 26.

5.Разрешение, предоставено от една държава-членка, е валидно във всички други държави-членки, без да се засягат разпоредбите на членове 23 и 25 относно допълнителните разрешения. Държавите-членки изясняват чрез приемането на специфични национални правила или чрез национални разпоредби в изпълнение на настоящата директива дали са необходими допълнителни разрешения съгласно съответните разпоредби на член 23 при превозни средства, които са в съответствие с ТСОС, или член 25 при превозни средства, които не са в съответствие с ТСОС.

6.Всички заявления за разрешение за въвеждане в експлоатация подлежат на решение на компетентния национален орган по безопасността, съгласно членове 22 и 23 или членове 24 и 25. Разрешението за въвеждане в експлоатация може да определя условия за експлоатация и други ограничения.

7.Всяко решение на компетентен национален орган по безопасността, с което се отказва въвеждането в експлоатация на превозното средство, е надлежно обосновано. В срок от един месец от получаване на отрицателното решение заявителят може да поиска от компетентния национален орган по безопасността преразглеждане на решението поради надлежно обосновани причини. Националният орган по безопасността разполага с два месеца, считано от получаването на жалбата, за да потвърди или отмени решението си. Ако отрицателното решение бъде потвърдено, заявителят може да поиска от апелативния орган, определен от компетентната държава-членка съгласно член 17, параграф 3 от Директива 2004/49/ЕО, решението да бъде преразгледано поради надлежно обосновани причини. За целите на тази апелативна процедура държавите-членки могат да определят свои регулаторни органи, създадени в съответствие с член 30 от Директива 2001/14/ЕО.

8.Ако компетентният национален орган по безопасността не вземе решение съгласно член 23, параграф 7 и член 25, параграф 5 в определения срок, въвеждането в експлоатация на съответното превозно средство се счита за разрешено след изтичане на тримесечен срок, считано от края на определения срок. Разрешенията, издадени в резултат на настоящия параграф, са валидни единствено в рамките на мрежата, по отношение на която компетентният национален орган по безопасността не е реагирал в определения срок.

9.Национален орган по безопасността, който възнамерява да отмени разрешение за въвеждане в експлоатация, което е издал, или разрешение, получено от заявителя съгласно параграф 8, прилага процедурата за преразглеждане на сертификати за безопасност, посочена в член 10, параграф 5 от Директива 2004/49/ЕО, или, когато е приложимо, процедурата за преразглеждане на разрешения за безопасност, посочена в член 11, параграф 2 от същата директива.

10.По отношение на апелативна процедура компетентният апелативен орган, посочен в параграф 7, може да поиска становището на Агенцията, което, в този случай, се издава в срок от един месец, считано от внасяне на искането и уведомяване на заявителя за него, на компетентния апелативен орган и компетентния национален орган по безопасността, който отказва да предостави разрешението.

11.По отношение на превозни средства, които се движат между държава-членка и трета страна в мрежа, чието междурелсие е различно от това на основната железопътна мрежа на Общността, и за които може да се предостави дерогация съгласно член 9, параграф 5, или които са предмет на специфични случаи, националните правила, посочени в членове 22 и 24, може да включват международни споразумения, доколкото те са съвместими със законодателството на Общността.

12.Разрешения за въвеждане в експлоатация, които са били предоставени преди 19 юли 2008 г., включително разрешения, предоставени съгласно международни споразумения, по-специално RIC (Regolamento Internazionale Carrozze) и RIV (Regolamento Internazionale Veicoli), остават в сила съобразно условията, при които са предоставени разрешенията. Тази разпоредба има предимство пред членове 22—25.

13.Държавите-членки могат да издават разрешения за въвеждане в експлоатация на серия превозни средства. За тази цел националните органи по безопасността уведомяват заявителя за процедурата, която да следва.

14.Разрешенията за въвеждане в експлоатация, издадени в съответствие с настоящия член, не засягат други условия, наложени на железопътни предприятия и управители на инфраструктурата, за експлоатация на такива превозни средства в съответната мрежа съгласно членове 9, 10 и 11 от Директива 2004/49/ЕО.

Член 22

Първо разрешение за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които са в съответствие с ТСОС

1.Настоящият член се прилага по отношение на превозни средства, които са в съответствие с всички относими ТСОС, които са в сила в момента на въвеждане в експлоатация, при условие че съществена част от съществените изисквания е установена в тези ТСОС и че съответната ТСОС относно подвижния състав е влязла в сила и е приложима.

2.Първото разрешение се издава от национален орган по безопасността, както следва:

а) в случай че всички структурни подсистеми на превозно средство са разрешени в съответствие с разпоредбите на глава IV, разрешението се предоставя без допълнителни проверки;

б) в случай че превозните средства притежават всички необходими декларации за проверка „ЕО“ съгласно член 18, критериите, които национален орган по безопасността може да провери с оглед на издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация, може да се отнасят единствено до: — техническа съвместимост между съответните подсистеми на превозното средство и тяхното безопасно интегриране съгласно член 15, параграф 1, — техническа съвместимост между превозното средство и съответната мрежа, — националните правила, приложими към отворените въпроси, — националните правила, приложими за специфичните случаи, които са посочени надлежно в съответните ТСОС.

Член 23

Допълнителни разрешения за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които са в съответствие с ТСОС

1.Превозни средства в пълно съответствие с ТСОС, обхващащи всички аспекти на съответните подсистеми, без специфични случаи и отворени въпроси, свързани изключително с техническата съвместимост между превозното средство и мрежата, не подлежат на допълнително разрешение за въвеждане в експлоатация, доколкото се движат в мрежи в съответствие с ТСОС в другите държави-членки или съгласно условията, посочени в съответните ТСОС.

2.Държавите-членки решават дали са необходими допълнителни разрешения на тяхна територия по отношение на превозни средства, които са въведени в експлоатация в съответствие с член 22, но не са обхванати от параграф 1. В този случай се прилагат параграфи от 3 до 7.

3.Заявителят представя на националния орган по безопасността досие за превозното средство или типа на превозното средство заедно с данни относно предвиденото му използване в мрежата. Досието съдържа следната информация:

а) документи, доказващи, че въвеждането в експлоатация на превозното средство е разрешено в друга държава-членка в съответствие с член 22;

б) копие от техническото досие, посочено в приложение VI. В случаите на превозни средства, оборудвани с устройства за записване на данни, то включва информация относно процедурата за събиране на данни, позволяваща нейното разпечатване и оценка, доколкото тази информация не е хармонизирана чрез съответната ТСОС;

в) записите, които показват историята на поддръжката на превозното средство и, където е приложимо, техническите промени, направени след издаването на разрешението;

г) данни за технически и експлоатационни характеристики, които показват, че превозното средство е съвместимо с инфраструктурите и стационарните съоръжения (в това число климатичните условия, системата за електрозахранване, системата за контрол, управление и сигнализация, междурелсието и габаритите на инфраструктурата, максималното допустимо осово натоварване и други ограничения на мрежата).

4.Критериите, проверявани от националният орган по безопасността, могат да се отнасят единствено до:

— техническа съвместимост между превозното средство и съответната мрежа, включително националните правила, приложими по отношение на отворените въпроси, необходими за осигуряването на такава съвместимост,

— националните правила, приложими за специфичните случаи, които са посочени надлежно в съответните ТСОС.

5.Националният орган по безопасността може да изиска предоставянето на допълнителна информация за извършване на анализ на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО или за провеждане на изпитване на мрежата с оглед проверка на критериите, посочени в параграф 4. След приемането на референтния документ, посочен в член 27 от настоящата директива, обаче, националният орган по безопасността може да извършва такава проверка само въз основа на националните правила от група Б или В, съдържащи се в същия документ.

6.Националният орган по безопасността определя, след консултиране със заявителя, обхвата и съдържанието на изискваната допълнителна информация, анализи на риска или изпитвания. Управителят на инфраструктурата, като се консултира със заявителя, полага всички усилия, за да гарантира, че всякакви изпитвания могат да се проведат в рамките на три месеца след подаване на искането на заявителя. По целесъобразност, националният орган по безопасността предприема мерки, за да може да се гарантира провеждането на изпитванията.

7.Националният орган по безопасността взема решение по всички заявления за разрешение за въвеждане в експлоатация, подадени съгласно този член, във възможно най-кратък срок и не по-късно от:

а) два месеца след подаване на досието, посочено в параграф 3;

б) когато е приложимо, един месец след предоставянето на допълнителна информация, изискана от националния орган по безопасността;

в) когато е приложимо, един месец след предоставянето на резултатите от всички изпитвания, изискани от националния орган по безопасността.

Член 24

Първо разрешение за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които не са в съответствие с ТСОС

1.Настоящият член се прилага по отношение на превозни средства, които не са в съответствие с всички съответни ТСОС, които са в сила в момента на въвеждане в експлоатация, включително превозни средства, които са предмет на дерогации или когато важна част от съществените изисквания не е установена в една или повече ТСОС.

2.Първото разрешение се издава от национален орган по безопасността, както следва:

— за техническите аспекти, обхванати от ТСОС, ако има такива, се прилага процедурата на проверка „ЕО“,

— за други технически аспекти се прилагат нотифицираните национални правила съгласно член 17, параграф 3 от настоящата директива и член 8 от Директива 2004/49/ЕО.

Това първо разрешение е валидно само в мрежата на издаващата държава-членка.

Член 25

Допълнителни разрешения за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които не са в съответствие с ТСОС

1.По отношение на превозни средства, които са разрешени за въвеждане в експлоатация в една държава-членка в съответствие с член 21, параграф 12 или член 24, други държави-членки могат да решат, съгласно настоящия член, дали са необходими допълнителни разрешения за въвеждане в експлоатация на тяхна територия.

2.Заявителят представя на националния орган по безопасността техническо досие за превозното средство или типа превозно средство заедно с данни относно предвиденото му използване в мрежата. Досието съдържа следната информация:

а) документи, доказващи, че въвеждането на превозното средство в експлоатация е разрешено в друга държава-членка, както и документи относно следваната процедура, показващи, че превозното средство съответства на действащите изисквания за безопасност, включително, когато е приложимо, информация относно дерогации, ползвани или предоставени съобразно член 9;

б) техническите данни, програмата за поддръжка и експлоатационните характеристики. В случаите на превозни средства, оборудвани с устройства за записване на данни, то включва информация относно процедурата за събиране на данни, позволяваща нейното разпечатване и оценка, съгласно член 20, параграф 2, буква в) от Директива 2004/49/ЕО;

в) отчетите, които показват историята на експлоатацията и поддръжката на превозното средство и, където е приложимо, техническите промени, направени след издаването на разрешението;

г) данни за технически и експлоатационни характеристики, които показват, че превозното средство е съвместимо с инфраструктурите и стационарните съоръжения, в това число климатичните условия, системата за електрозахранване, системата за контрол, управление и сигнализация, междурелсието и габаритите на инфраструктурата, максималното допустимо осово натоварване и други ограничения на мрежата.

3.Информацията, посочена в параграф 2, букви а) и б), не може да се оспорва от националния орган по безопасността, освен в случай че последният може да докаже, без да се засягат разпоредбите на член 16, наличието на съществен риск за безопасността. След приемането на референтния документ, посочен в член 27, националният орган по безопасността не може да се позовава в това отношение на никое от изброените в същия документ правила от група А.

4.Националният орган по безопасността може да изиска предоставянето на допълнителна информация за извършване на анализ на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО или за провеждане на изпитване на мрежата, за да се провери дали информацията, посочена в параграф 2, букви в) и г) от настоящия член, съответства на действащите национални правила, за които е нотифицирана Комисията съгласно член 8 от Директива 2004/49/ЕО или член 17 от настоящата директива. След приемането на референтния документ, посочен в член 27 от настоящата директива обаче, националният орган по безопасността може да извършва такава проверка само въз основа на националните правила от групи Б или В, изброени в същия документ.

Националният орган по безопасността определя, след консултиране със заявителя, обхвата и съдържанието на изискваната допълнителна информация, анализи на риска или изпитвания. Управителят на инфраструктурата, като се консултира със заявителя, полага всички усилия, за да гарантира, че всякакви изпитвания могат да се проведат в рамките на три месеца след подаване на искането на заявителя. По целесъобразност, националният орган по безопасността предприема мерки, за да гарантира провеждане на изпитванията.

5.Националният орган по безопасността взема решение по всички заявления за разрешение за въвеждане в експлоатация, подадени съгласно настоящия член, във възможно най-кратък срок и не по-късно от:

а) четири месеца след предоставянето на техническото досие, посочено в параграф 2;

б) когато е приложимо, два месеца след предоставянето на допълнителната информация или анализите на риска, изискани от националния орган по безопасността съгласно параграф 4;

в) когато е приложимо, два месеца след предоставянето на резултатите от изпитванията, изискани от националния орган по безопасността съгласно параграф 4.

Член 26

Разрешение за типове превозни средства

1.Държавите-членки могат да издават разрешения за типове превозни средства.

2.При все това, ако държави-членки разрешат превозно средство, те същевременно разрешават типа превозно средство.

3.Превозно средство, което е в съответствие с тип, който вече е разрешен в държава-членка, се разрешава от тази държава-членка въз основа на декларация за съответствие с този тип, подадена от заявителя, без допълнителни проверки. При все това, в случай че съответните разпоредби на ТСОС и националните правила, въз основа на които е разрешен тип превозно средство, се променят, държавите-членки решават дали вече предоставените разрешения за тип остават в сила или трябва да се подновят. Критериите, които проверява националният орган по безопасността в случай на обновяване на разрешение за тип, могат да се отнасят единствено до променените правила. Обновяването на разрешение за тип не засяга разрешения за превозни средства, вече предоставени въз основа на разрешени преди това типове.

4.Образецът на декларация за съответствие с тип се приема от Комисията в срок до 19 юли 2009 г. въз основа на проект, изготвен от Агенцията, и в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3.

5.Декларацията за съответствие с тип се установява съгласно:

а) за превозни средства, които са в съответствие с ТСОС — процедурите за проверка на съответните ТСОС;

б) за превозни средства, които не са в съответствие с ТСОС — процедурите за проверка, определени в модул Г или Д от Решение 93/465/ЕИО. По целесъобразност Комисията може да приеме процедура за проверка ad hoc в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3.

6.Заявителят може да изиска разрешение за тип в няколко държави-членки по едно и също време. В такъв случай националните органи по безопасността си сътрудничат с оглед на опростяване на процедурата и намаляване в най-голяма степен на административните усилия.

7.Разрешенията за тип се регистрират в Европейския регистър на разрешените типове превозни средства, посочен в член 34. Този регистър уточнява държавата-членка или държавите-членки, в които е разрешен тип превозно средство.

Член 27

Класификация на националните правила

1.С цел улесняване на процедурата за предоставяне на разрешение за въвеждане в експлоатация на превозни средства, посочена в член 25, националните правила се класират съгласно приложение VII.

2.Без да се засяга член 30, параграф 3, най-късно до 19 януари 2009 г. Агенцията преразглежда параметрите, установени в раздел 1 от приложение VII и отправя към Комисията препоръките, които счита за подходящи.

3.Агенцията съставя препоръка за референтен документ, съдържащ препратки към всички национални правила, прилагани от държавите-членки за въвеждане в експлоатация на превозни средства. Националните органи по безопасността сътрудничат на Агенцията в изпълнението на тази задача.

4.Комисията приема референтния документ, както и всяко решение за неговата актуализация, въз основа на препоръката на Агенцията и в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3.

Член 28

Нотифицирани органи

1.Държавите-членки нотифицират Комисията и останалите държави-членки за органите, отговорни за осъществяване на посочената в член 13 процедура за оценка на съответствието или годността за употреба и посочената в член 18 процедура за проверка, указвайки областта на компетентност на всеки орган, и получените предварително от Комисията идентификационни номера. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз списъка на органите, техните идентификационни номера и области на компетентност и постоянно актуализира този списък.

2.Държавите-членки прилагат критериите, предвидени в приложение VIII, за оценка на органите, които да бъдат нотифицирани. Органите, отговарящи на критериите за оценка, предвидени в съответните европейски стандарти, се считат за отговарящи на тези критерии.

3.Държавата-членка оттегля своето одобрение за орган, който вече не отговаря на критериите, посочени в приложение VIII. Тя незабавно информира за това Комисията и останалите държави-членки.

4.Ако държава-членка или Комисията счетат, че орган, нотифициран от друга държава-членка, не отговаря на критериите, посочени в приложение VIII, Комисията се консултира със заинтересованите страни. Комисията уведомява въпросната държава-членка за промените, които са необходими, за да може нотифицираният орган да запази предоставения му статут.

5.Комисията създава координационна група на нотифицираните органи (наричана по-долу „координационна група“), която обсъжда всякакви въпроси, отнасящи се до прилагането на процедурите за оценяване на съвместимостта или годността за употреба, посочена в член 13, и процедурата за проверка, посочена в член 18, или до прилагането на съответните ТСОС. Представителите на държавите-членки могат да вземат участие в работата на координационната група като наблюдатели.

Комисията и наблюдателите информират комитета, посочен в член 29, за извършената работа в рамките на координационната група. Когато е уместно, Комисията предлага необходимите мерки за решаване на проблемите. Когато е необходимо, координирането на нотифицираните органи се осъществява в съответствие с член 30, параграф 4.

6.Първият от докладите, посочени в член 39, оценява също и прилагането на критериите, определени в приложение VIII, и при необходимост предлага подходящи мерки.

Член 29

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 96/48/ЕО (наричан по-долу „комитета“).

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

4.При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

5.При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1, 2, 4 и 6 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 30

Допълнителни задачи

1.Комисията може да внесе в комитета всякакви въпроси, свързани с изпълнението на настоящата директива. Ако е необходимо, Комисията приема препоръка за изпълнение в съответствие с процедурата по консултиране, предвидена в член 29, параграф 2.

2.Комитетът може да обсъжда всякакви въпроси, свързани с оперативната съвместимост на железопътната система, включително въпроси, свързани с оперативната съвместимост между железопътната система в рамките на Общността и железопътната система на трети държави.

3.Мерките, предназначени да изменят несъществените елементи на настоящата директива и свързани с адаптацията на приложения II—IХ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 29, параграф 4.

4.При необходимост Комитетът може да създаде работни групи, които да му съдействат при изпълнението на неговите задачи, по-специално с оглед координирането на нотифицираните органи.

Член 31

Работна програма

1.Комисията изготвя работна програма, в която се взема предвид разширяването на обхвата, предвидено в член 8, изменението на ТСОС, предвидено в член 6, параграф 1, и другите задължения, възложени ѝ от настоящата директива. Комисията държи комитета напълно информиран и го включва в съставянето и осъвременяването на програмата.

2.Работната програма се състои от следните етапи:

а) разработване на базата на проект, изготвен от Агенцията, на представителен модел на общностната железопътна система, базираща се на списъка от подсистеми (приложение II), за да гарантира съгласуваност между различните ТСОС; този модел трябва да съдържа по-специално различните съставни елементи на тази система и техните интерфейси и да служи като референтна рамка за определяне областта на използване за всяка една ТСОС;

б) разработване на модел на структура за разработване на ТСОС;

в) разработване на метод за анализ на разходи и ползи на решенията, предвидени в ТСОС;

г) приемане на необходимите мандати за изготвяне на ТСОС;

д) определяне на основните параметри за всяка една ТСОС;

е) одобряване на проектопрограми за стандартизация;

ж) управление на преходния период между датата на влизане в сила на Директива 2004/50/ЕО и публикуването на ТСОС, включително приемането на референтната система, посочена в член 36.

Член 32

Система за номерация на превозните средства

1.Всяко превозно средство, пуснато в експлоатация в железопътната система на Общността, получава Европейски номер на превозното средство (EVN) в момента на издаване на първоначално разрешение за въвеждане в експлоатация.

2.Заявителят за първоначално разрешение е отговорен за маркирането на съответното превозно средство с предоставения му EVN.

3.EVN следва да се посочи в ТСОС относно експлоатацията и управлението на трафика.

4.EVN се предоставя само еднократно на превозното средство, освен ако ТСОС относно експлоатацията и управлението на трафика предвижда друго.

5.Независимо от параграф 1, когато превозни средства се управляват или са предназначени да бъдат управлявани от или към трети държави, където междурелсието е различно от това на основната железопътна мрежа в рамките на Общността, държавите-членки могат да приемат превозни средства, които са ясно обозначени съобразно различна кодова система.

Член 33

Национални регистри на превозните средства

1.Всяка държава-членка поддържа регистър на разрешените железопътни превозни средства на нейната територия. Този регистър отговаря на следните критерии:

а) регистърът съответства на общите спецификации, посочени в параграф 2;

б) регистърът се поддържа и осъвременява от орган, независим от всяко железопътно предприятие;

в) регистърът е достъпен за органите по безопасността и за разследващите органи, определени в членове 16 и 21 от Директива 2004/49/ЕО; той е достъпен също така при всяко обосновано искане за регулаторните органи, посочени в член 30 от Директива 2001/14/ЕО, и за Агенцията, за железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата, както и за лицата или организациите, които регистрират превозните средства или са посочени в регистъра.

2.Общите спецификации за регистъра се приемат в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3, въз основа на проектоспецификациите, изготвени от Агенцията. Тези проектоспецификации включват: съдържание, формат на данните, функционална и техническа архитектура, начин на работа, включително споразумение за обмен на данни и правила за въвеждане на данни и консултации. За всяко превозно средство регистърът съдържа най-малкото следната информация:

а) EVN;

б) референции на декларацията за проверка „ЕО“ и издаващия орган;

в) референции на Европейския регистър на разрешените типове превозни средства, посочен в член 34;

г) идентификация на собственика на превозното средство и на ползвателя;

д) всякакви ограничения по отношение на това как може да се използва превозното средство;

е) структурата, която отговаря за поддръжката.

3.Титулярят на регистрацията съобщава незабавно за всяка промяна на данните, въведени в националния регистър на превозните средства, за унищожаването на превозното средство или за решението си да го изключи от регистъра пред органите на държава-членка, в която превозното средство е било разрешено.

4.Докато бъде създадена връзка между националните регистри на превозните средства на държавите-членки, всяка държава-членка, по отношение на отнасящите се за нея данни, актуализира своя регистър с промените, направени от другите държави-членки в техните регистри.

5.След като превозни средства са били въведени в експлоатация за първи път в трета държава и държава-членка е разрешила въвеждането в експлоатация на такива превозни средства на своя територия, тази държава-членка гарантира извличането на съответните данни, изброени в параграф 2, букви от г) до е), посредством националния регистър на превозните средства. Данните по параграф 2, буква е) може да бъдат заместени с критични за безопасността данни относно графика за поддръжка.

Член 34

Европейски регистър на разрешените типове превозни средства

1.Агенцията създава и поддържа регистър на типовете превозни средства, разрешени от държавите-членки за въвеждане в експлоатация по железопътната мрежа на Общността. Този регистър отговаря на следните критерии:

а) регистърът е публичен и достъпен по електронен път;

б) този регистър отговаря на общите спецификации, определени в параграф 4;

в) този регистър е свързан с всички национални регистри на превозните средства.

2.Този регистър включва следните данни за всеки тип превозно средство:

а) техническите характеристики на типа превозно средство, както се определя в съответните ТСОС;

б) наименованието на производителя;

в) датите, референциите и издаващите държави-членки на последователни разрешения за този тип превозно средство, включително ограничения или оттегляне.

3.Когато разрешение за тип е предоставено, изменено, спряно или оттеглено в държава-членка, националният орган на тази държава-членка информира Агенцията, за да може последната да актуализира регистъра.

4.Общите спецификации за регистъра се приемат в съответствие с посочената в член 29, параграф 3 процедура по регулиране въз основа на проектоспецификациите, изготвени от Агенцията. Тези проектоспецификации включват: съдържание, формат на данните, функционална и техническа архитектура, начин на работа и правила за въвеждане на данни и консултации.

Член 35

Регистър на инфраструктурата

1.Всяка държава-членка осигурява редовното публикуване и актуализиране на регистър на инфраструктурата въз основа на цикъла на преразглеждане, посочен в параграф 2. Този регистър посочва основните характеристики на всяка една съставна подсистема или част от подсистема (напр. основните параметри) и тяхното съответствие с характеристиките, определени в приложимите ТСОС. За тази цел всяка ТСОС посочва точно каква информация трябва да се включва в регистъра за инфраструктурата.

2.Агенцията изготвя проектоспецификации за регистъра във връзка с представянето и формата му, неговия цикъл на преразглеждане и указания за употреба, като взема предвид подходящ преходен период по отношение на инфраструктурите, пуснати в експлоатация преди влизането в сила на настоящата директива. Комисията приема спецификациите в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3.

Член 36

Проект на референтни системи

1.В съответствие с членове 3 и 12 от Регламент (ЕО) № 881/2004 и въз основа на нотифицираната информация от държавите-членки съгласно член 17, параграф 3 от настоящата директива, техническата документация от представители на професията и текстовете на съответните международни документи, Агенцията разработва проект на референтна система от технически правила, осигуряващи сегашното ниво на оперативна съвместимост на мрежите и превозните средства, които да бъдат включени в обхвата на настоящата директива, както е определено в член 1 от настоящата директива. Ако е необходимо, Комисията приема референтната система в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 29, параграф 3 от настоящата директива.

2.След приемането на тази референтна система държавите-членки информират Комисията за намерението си да приемат национални разпоредби или за разработването на всякакви проекти на тяхна територия, които се отклоняват от референтната система.

Член 37

Обосновка

Всяко решение, взето съгласно настоящата директива по отношение на оценката на съответствието или годността за употреба на съставните елементи на оперативната съвместимост, проверката на подсистеми, съставляващи железопътната система, или всяко решение, взето съгласно членове 7, 12, 14 и 19, излага подробно причините, на които то се основава. То се нотифицира възможно най-бързо на заинтересованата страна, заедно с посочване на средствата за правна защита съгласно действащото законодателство в съответната държава-членка, както и на сроковете за прилагане на такива средства за правна защита.

Член 38

Транспониране

1.Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 1, член 2, член 4, параграф 2, член 5, параграфи 2, 5, 6 и 8, член 6, параграфи 1, 2, 3, 9 и 10, членове 7, 8 и 9, член 11, параграфи 4 и 5, член 12, член 13, параграф 5, членове 15, 16 и 17, член 18, параграфи 1, 2, 4 и 5, член 19, параграф 3, членове 20—27, член 28, параграфи 4 и 6, членове 32—35 и приложения I—IХ не по-късно от 19 юли 2010 г. Те незабавно изпращат на Комисията текста на тези мерки.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

2.Задълженията за транспониране и изпълнение на глави IV, V, VII и VIII от настоящата директива не се прилагат за Република Кипър и Република Малта, доколкото в рамките на съответните им територии няма установена железопътна система.

Когато обаче публично или частно образувание подаде официално заявление за изграждане на железопътна линия с оглед нейното управление от едно или повече железопътни предприятия, съответните държави-членки въвеждат законодателство за изпълнение на главите, посочени в първата алинея, в рамките на една година след получаването на заявлението.

Член 39

Доклади и информация

1.На всеки три години и за първи път на 19 юли 2011 г. Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за осъществения напредък за постигане на оперативна съвместимост на железопътната система. Този доклад съдържа също анализ на случаите, предвидени в член 9.

2.Най-късно до 19 юли 2013 г. Комисията публикува доклад, който включва анализ на прилагането на глава V и на подобренията във взаимното приемане на железопътни превозни средства в Общността във връзка с продължителността и цената на процедурите за кандидатите. Където е уместно, докладът включва също оценка на влиянието на различни варианти за бъдещо опростяване на процедурите относно разрешаването на превозни средства. В такъв случай се анализират множество варианти относно сътрудничеството между национални органи по безопасността и Агенцията.

3.Агенцията разработва и редовно актуализира инструмент, осигуряващ, по искане от страна на държава-членка или на Комисията, схема за нивото на оперативната съвместимост на железопътната система. Този инструмент ползва наличната информацията, включена в регистрите, предвидени в членове 33, 34 и 35.

Член 40

Отмяна

Директива 96/48/ЕО и Директива 2001/16/ЕО, се отменят, считано от 19 юли 2010 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното законодателство и прилагането на същите директиви.

Позоваванията на отменените директиви се разглеждат като позовавания на настоящата директива и се тълкуват според таблицата на съответствието в приложение XI.

Член 14 от Директива 2004/49/ЕО се отменя, считано от 19 юли 2008 г.

Член 41

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 42

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.