Член 23

Допълнителни разрешения за въвеждане в експлоатация на превозни средства, които са в съответствие с ТСОС

1.Превозни средства в пълно съответствие с ТСОС, обхващащи всички аспекти на съответните подсистеми, без специфични случаи и отворени въпроси, свързани изключително с техническата съвместимост между превозното средство и мрежата, не подлежат на допълнително разрешение за въвеждане в експлоатация, доколкото се движат в мрежи в съответствие с ТСОС в другите държави-членки или съгласно условията, посочени в съответните ТСОС.

2.Държавите-членки решават дали са необходими допълнителни разрешения на тяхна територия по отношение на превозни средства, които са въведени в експлоатация в съответствие с член 22, но не са обхванати от параграф 1. В този случай се прилагат параграфи от 3 до 7.

3.Заявителят представя на националния орган по безопасността досие за превозното средство или типа на превозното средство заедно с данни относно предвиденото му използване в мрежата. Досието съдържа следната информация:

а) документи, доказващи, че въвеждането в експлоатация на превозното средство е разрешено в друга държава-членка в съответствие с член 22;

б) копие от техническото досие, посочено в приложение VI. В случаите на превозни средства, оборудвани с устройства за записване на данни, то включва информация относно процедурата за събиране на данни, позволяваща нейното разпечатване и оценка, доколкото тази информация не е хармонизирана чрез съответната ТСОС;

в) записите, които показват историята на поддръжката на превозното средство и, където е приложимо, техническите промени, направени след издаването на разрешението;

г) данни за технически и експлоатационни характеристики, които показват, че превозното средство е съвместимо с инфраструктурите и стационарните съоръжения (в това число климатичните условия, системата за електрозахранване, системата за контрол, управление и сигнализация, междурелсието и габаритите на инфраструктурата, максималното допустимо осово натоварване и други ограничения на мрежата).

4.Критериите, проверявани от националният орган по безопасността, могат да се отнасят единствено до:

— техническа съвместимост между превозното средство и съответната мрежа, включително националните правила, приложими по отношение на отворените въпроси, необходими за осигуряването на такава съвместимост,

— националните правила, приложими за специфичните случаи, които са посочени надлежно в съответните ТСОС.

5.Националният орган по безопасността може да изиска предоставянето на допълнителна информация за извършване на анализ на риска в съответствие с член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2004/49/ЕО или за провеждане на изпитване на мрежата с оглед проверка на критериите, посочени в параграф 4. След приемането на референтния документ, посочен в член 27 от настоящата директива, обаче, националният орган по безопасността може да извършва такава проверка само въз основа на националните правила от група Б или В, съдържащи се в същия документ.

6.Националният орган по безопасността определя, след консултиране със заявителя, обхвата и съдържанието на изискваната допълнителна информация, анализи на риска или изпитвания. Управителят на инфраструктурата, като се консултира със заявителя, полага всички усилия, за да гарантира, че всякакви изпитвания могат да се проведат в рамките на три месеца след подаване на искането на заявителя. По целесъобразност, националният орган по безопасността предприема мерки, за да може да се гарантира провеждането на изпитванията.

7.Националният орган по безопасността взема решение по всички заявления за разрешение за въвеждане в експлоатация, подадени съгласно този член, във възможно най-кратък срок и не по-късно от:

а) два месеца след подаване на досието, посочено в параграф 3;

б) когато е приложимо, един месец след предоставянето на допълнителна информация, изискана от националния орган по безопасността;

в) когато е приложимо, един месец след предоставянето на резултатите от всички изпитвания, изискани от националния орган по безопасността.