Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол (преработен текст) (Текст от значение за ЕИП)

Препратки към всички разпоредби

Съображения

(1) Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно държавен пристанищен контрол (4) е била неколкократно и съществено изменяна. Тъй като предстои да бъдат направени допълнителни изменения, тя следва да бъде преработена с оглед постигане на по-голяма яснота.
(2) Общността е сериозно загрижена относно произшествията с кораби и замърсяването на моретата и крайбрежията на държавите-членки.
(3) Общността е също така загрижена относно условията на живот и работа на борда на корабите.
(4) Безопасността, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите може да бъдат ефективно подобрени посредством драстично намаляване на броя на корабите, които са под стандартите във водите на Общността, чрез стриктно прилагане на конвенциите, международните кодекси и резолюции.
(5) За тази цел, в съответствие с Решение 2007/431/ЕО на Съвета от 7 юни 2007 г. за упълномощаване на държавите-членки да ратифицират, в интерес на Европейската общност, Конвенцията за морски труд от 2006 г. на Международната организация на труда (5), държавите-членки следва да положат усилия да ратифицират, в частите от компетентността на Общността, тази конвенция, във възможно най-кратки срокове и за предпочитане преди 31 декември 2010 г.
(6) Отговорността за мониторинг на спазването от страна на корабите на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите се носи основно от държавата на знамето. Като разчита, ако е уместно, на признати организации, държавата на знамето гарантира пълнотата и ефективността на проверките и прегледите, предприети с цел издаване на съответните свидетелства. Отговорността за поддръжката на изправността на корабите и тяхното оборудване след преглед в съответствие с изискванията на приложимите за корабите конвенции се носи от корабното дружество. Въпреки това се наблюдава сериозен неуспех от страна на редица държави на знамето да изпълнят и да осигурят прилагането на международните стандарти. Занапред като допълнителна предпазна мярка срещу морски транспорт, който е под стандартите, мониторингът за спазването на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяването и за условията на живот и работа на борда на корабите следва да бъде осигурен също така от държавата на пристанището, като същевременно се признава, че проверката по реда на държавния пристанищен контрол не представлява преглед и съответните протоколи от проверките нямат стойност на свидетелства за мореходност.
(7) Наличието на хармонизиран подход за осигуряването на ефективно прилагане на тези международни стандарти от държавите-членки за корабите, плаващи във води под тяхната юрисдикция и използващи техни пристанища, следва да позволи избягване на нарушаването на конкуренцията.
(8) Корабната промишленост е изложена на опасност от терористични актове. Мерките за сигурност на превозите следва ефективно да се прилагат, а държавите-членки следва да следят активно за спазването на правилата за сигурност, като извършват проверки на сигурността.
(9) Следва да се използва опитът, натрупан в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (Парижкия МР), подписан в Париж на 26 януари 1982 г.
(10) Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), създадена с Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да осигури необходимата подкрепа за гарантиране на съгласуваното и ефективно въвеждане на системата за държавен пристанищен контрол. ЕАМБ следва по-специално да допринася за развитието и прилагането на базата данни за проверките, създадена съгласно настоящата директива, както и на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, от държавите-членки.
(11) Създаването на ефикасна система за държавен пристанищен контрол следва да гарантира редовната проверка на всички кораби, които акостират в пристанища и места за заставане на котва в Общността. Проверките следва да се съсредоточават върху кораби, които са под стандартите, докато корабите, отговарящи на критериите за качество, т.е. тези, за които са налице задоволителни данни от извършените проверки или които плават под знамето на държава, спазваща схема за доброволен одит на държавите-членки на Международната морска организация (ММО), следва да бъдат възнаграждавани, като се проверяват по-рядко. По-специално, за тази цел, държавите-членки следва като цяло да отдават приоритет на кораби на ред за проверка с високорисков профил.
(12) Тези нови разпоредби относно проверките следва да бъдат включени в системата на Общността за държавен пристанищен контрол веднага след определянето на различните му аспекти и въз основа на схема за поделяне на проверките, при която всяка държава-членка дава подходящ принос за осъществяването на целта на Общността за прилагане на всеобхватна схема за проверки и за справедливо поделяне на обема на проверки между държавите-членки. Тази схема за поделяне на проверките следва да бъде ревизирана, като се взема предвид натрупаният опит с новата система за държавен пристанищен контрол с оглед подобряване на ефективността. Освен това държавите-членки следва да назначат и поддържат необходимия брой персонал, включително квалифицирани инспектори, като се отчитат обемът и характеристиките на движението на плавателните съдове във всяко пристанище.
(13) Установената от настоящата директива система за проверки отчита извършената работа в рамките на Парижкия МР. Тъй като всяко ново положение, произтичащо от Парижкия МР, следва да се съгласува на общностно равнище, преди да започне да се прилага в рамките на ЕС, следва да се установи и поддържа тясна координация между Общността и Парижкия МР с оглед да се улесни постигането на възможно най-голямо сближаване.
(14) Комисията следва да ръководи и актуализира базата данни за проверките в тясно сътрудничество с Парижкия МР. Базата данни за проверките следва да включва данни от проверките на държави-членки и на всички държави, подписали Парижкия МР. Докато морската информационна система на Общността SafeSeaNet започне да функционира в пълна степен и да позволява автоматичен запис на данните в базата данни за проверките, отнасящи се до акостирането на корабите, държавите-членки следва да предоставят на Комисията информацията, необходима за гарантиране на правилното осъществяване на мониторинга по прилагането на настоящата директива, по-специално по отношение на движението на кораби. Въз основа на предоставените от държави-членки данни от извършените проверки Комисията следва да извлича от базата данни за проверките информация за рисковия профил на кораби, за кораби, подлежащи на проверка, както и за движението на кораби, и следва определя задълженията на всяка държава-членка по отношение на извършването на проверки. Базата данни за проверките следва да може да си взаимодейства с други бази данни на Общността относно морската безопасност.
(15) Държавите-членки следва да предприемат действия за преразглеждане на метода на съставяне на белия, сивия и черния списък на държавите на знамето в рамките на Парижкия МР, с цел да се гарантира неговата коректност, и по-специално начина, по който той третира държавите на знамето с малки флоти.
(16) Правилата и процедурите за държавен пристанищен контрол, включително критериите за задържане на кораби, следва да бъдат хармонизирани, за да се осигури постоянно равнище на ефективност във всички пристанища, което също така би намалило радикално избирателното използване на някои крайни пристанища с оглед избягване на надлежни проверки.
(17) Периодичните и допълнителните проверки следва да включват преглед на предварително установени области за всеки кораб, които се различават според вида на кораба, вида на проверката и заключенията от извършените предходни проверки по реда на държавния пристанищен контрол. В базата данни за проверките следва да се посочат елементите, които служат за определяне на рисковите области, подлежащи на контрол при всяка проверка.
(18) Някои категории кораби представляват значителна заплаха за произшествия или замърсяване при достигане на определена експлоатационна възраст и поради това следва да бъдат обект на разширена проверка.Необходимо е да се установят елементите на такава разширена проверка.
(19) Съгласно установената с настоящата директива система за проверки интервалът между периодичните проверки на корабите зависи от техния рисков профил, който се определя от някои общи параметри и параметри, свързани с историята на кораба. За корабите с високорисков профил този интервал не следва да надвишава шест месеца.
(20) С цел да се предостави на компетентните органи по държавен пристанищен контрол информация относно корабите, акостирали в пристанищата или местата за заставане на котва, пристанищните власти или органи или определените за тази цел власти или органи следва да изпратят уведомления за пристигането на корабите, чието получаване да бъде гарантирано, доколкото това е възможно.
(21) Някои кораби излагат на явен риск морската безопасност и морската среда поради лошото си състояние, показателите на държавата на знамето и минали събития. Следователно Общността може основателно да поиска от тези кораби да не навлизат в пристанищата и местата за заставане на котва на държави-членки. Отказът на достъп следва да бъде пропорционален и би могъл да прерасне в постоянен отказ на достъп, ако операторът на кораба продължава да не предприема коригиращи действия, въпреки неколкократни откази на достъп и задържане в пристанища и места за заставане на котва в рамките на Общността. Всеки трети отказ на достъп може да бъде отменен единствено в случай, че бъдат изпълнени няколко условия, определени с цел да се гарантира безопасната експлоатация на въпросния кораб във водите на Общността, отнасящи се по-специално до държавата на знамето на кораба и управляващото дружество. В противен случай на кораба се отказва за постоянно достъп до пристанищата и местата за заставане на котва на държави-членки. Във всички случаи всяко последващо задържане на въпросния кораб следва да води до постоянен отказ на достъп до пристанищата и местата за заставане на котва на държавите-членки. За целите на прозрачността списъкът на корабите, на които е бил отказан достъп до пристанища и места за заставане на котва в Общността, следва да бъде направен публично достояние.
(22) За да се намали тежестта, която повтарящите се проверки създават за някои администрации и дружества, проверки съгласно Директива 1999/35/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно системата за задължителни прегледи за безопасна работа при редовни услуги от ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове (7) на ро-ро фериботи или бързоходни пътнически плавателни съдове, извършени от приемащата държава, която не е държавата на знамето на плавателния съд, и които включват най-малко всичките елементи на разширената проверка, следва да се вземат предвид при изчисляването на рисковия профил на кораба, интервалите между проверките и изпълнението на ангажимента за провеждане на проверки от всяка държава-членка. Освен това Комисията следва да провери дали е уместно Директива 1999/35/ЕО да се измени в бъдеще с оглед подобряване на нивото на безопасност, необходимо за оперирането на ро-ро фериботи и бързоходни пътнически плавателни съдове до и от пристанища на държави-членки.
(23) Несъответствието с разпоредбите на съответните конвенции следва да бъде поправено. Когато наблюдаваните неизправности представляват явна заплаха за безопасността, за здравето или за околната среда, корабите, които е необходимо да бъдат подложени на коригиращи действия, следва да бъдат задържани до отстраняване на неизправностите.
(24) Следва да бъде предоставено право на обжалване на заповедите за задържане от компетентните органи, за да се избегнат неоснователните решения, които може да доведат до ненужно задържане и закъснение. Държавите-членки следва да си сътрудничат, по-специално, за да могат да гарантират разглеждането на жалбите в разумен срок съобразно тяхното национално законодателство.
(25) Органите и инспекторите, които участват в дейности по осъществяване на държавен пристанищен контрол, следва да не са в конфликт на интереси нито с пристанището, където се провежда проверката, нито с проверяваните кораби или свързани с тях интереси. Инспекторите следва да имат необходимата квалификация и да преминат подходящо обучение, за да поддържат и повишават компетентността си за провеждане на проверки. Държавите-членки следва да си сътрудничат за разработването и насърчаването на хармонизирана схема на Общността за обучение и оценяване на компетентността на инспекторите.
(26) Пилотите и пристанищните власти или органи следва да бъдат упълномощени да предоставят полезна информация за констатирани явни нередности на борда на корабите.
(27) Следва да се провеждат разследвания по жалби на лица, които имат законен интерес относно условията на живот и труд на борда на корабите. Всеки жалбоподател следва да бъде информиран за действията, предприети вследствие на подадената от него жалба.
(28) Между компетентните органи на държавите-членки и другите органи или организации е необходимо да има сътрудничество за осигуряване на ефективни последващи действия по отношение на корабите, показали неизправности, на които е било разрешено да продължат пътя си, и за обмен на информация за корабите, престояващи в дадено пристанище.
(29) Тъй като базата данни за проверките е съществена част от държавния пристанищен контрол, държавите-членки следва да гарантират нейното обновяване предвид изискванията на Общността.
(30) Публикуването на информация, отнасяща се до кораби и техните оператори или предприятия, които не спазват международните стандарти за безопасност, здраве и опазване на морската среда, като се взема предвид броя на кораби, притежавани от предприятията, може да представлява ефективно възпиращо средство за товародателите срещу използването на тези кораби и стимул за техните собственици да предприемат коригиращи действия. По отношение на информацията, която да бъде предоставена, Комисията следва да установи тясно сътрудничество с Парижкия МР и да взема предвид всяка публикувана информация, с цел да се избегне излишно дублиране. Държавите-членки следва да предоставят необходимата информация само веднъж.
(31) Всички разходи за проверки на кораби, които дават основание за задържане или тези, възникнали при отмяна на отказ за достъп, следва да се поемат от корабособственика или оператора.
(32) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).
(33) По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да изменя настоящата директива, за да приложи последващите изменения на конвенциите, международните кодекси и резолюции, свързани с нея, и да приема правила за изпълнение на разпоредбите на членове 8 и 10. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването ѝ с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
(34) Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се намали морския транспорт, който е под стандартите във води под юрисдикцията на държавите-членки чрез подобряването на системата за проверки на Общността за мореходност на корабите и разработването на начини за предприемане на превантивни мерки в областта на замърсяването на моретата, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради техния мащаб и последици, могат по-добре да бъдат постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.
(35) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи до разпоредбите, които внасят значителна промяна в сравнение с Директива 95/21/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които остават непроменени, произтича от същата директива.
(36) Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държави-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.
(37) Системата за държавен пристанищен контрол, установена в съответствие с настоящата директива, следва да бъде въведена на една и съща дата от всички държави-членки. В тази връзка Комисията следва да гарантира предприемането на подходящи подготвителни мерки, включително изпитване на базата данни за проверките и осигуряването на обучение за инспекторите.
(38) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (9) държавите-членки се насърчават да изготвят, за себе си и в интерес на Общността, свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.
(39) С оглед да не се налага непропорционална административна тежест на държавите-членки без излаз на море, правилото de minimis следва да им позволява дерогация от разпоредбите на настоящата директива, което означава, че тези държави-членки, докато отговарят на определени критерии, не са задължени да транспонират настоящата директива.
(40) За да се вземе предвид факта, че френските отвъдморски департаменти принадлежат към различна географска област, в голяма степен са страни по регионални меморандуми за държавен пристанищен контрол, различни от Парижкия МР, и имат много ограничени потоци на движение с вътрешната част на Европа, на въпросната държава-членка следва да бъде разрешено да изключи тези пристанища от системата за държавен пристанищен контрол, която се прилага в рамките на Общността,

Член 9

Уведомление за пристигане на кораби

1.Операторът, агентът или капитанът на кораб, който в съответствие с член 14, подлежи на разширена проверка, с курс към пристанище или място за заставане на котва в държава-членка, уведомява за пристигането на кораба в съответствие с разпоредбите на приложение III.

2.При получаване на уведомлението, посочено в параграф 1 от настоящия член и член 4 от Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. относно създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация (10), пристанищните власти или органи, или властите или органите, определени за тази цел, предават тази информация на компетентния орган.

3.За извършване на уведомленията, предвидени в настоящия член, се използват електронни средства винаги, когато е възможно.

4.Процедурите и форматите, разработени от държави-членки за целите на приложение III към настоящата директива, са в съответствие с разпоредбите на Директива 2002/59/ЕО по отношение на уведомленията за корабите.

Член 32

Процедура за изменение

Комисията:

а) адаптира приложенията, с изключение на приложение I, с оглед отчитане на изменения в законодателството на Общността относно морската безопасност и сигурност, които са влезли в сила, и на конвенциите, международните кодекси и резолюциите на съответните международни организации и новите положения в Парижкия МР;

б) изменя определенията, позоваващи се на конвенции, международни кодекси и резолюции и законодателството на Общността, които са от значение за целите на настоящата директива.

Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 31, параграф 3.

Измененията на международните инструменти, посочени в член 2, може да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива в съответствие с член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Разпоредби

Член 1

Цел Целта на настоящата директива е да спомогне за радикалното намаляване на морския транспорт, който е под стандартите, във водите под юрисдикцията на държавите-членки, чрез:

а)повишаване спазването на международното законодателство и съответното законодателство на Общността относно морската безопасност, морската сигурност, опазването на морската среда и условията на живот и работа на борда на корабите под всички знамена;

б)установяване на общи критерии за контрол на корабите от страна на държавата на пристанището и хармонизиране на процедурите за проверка и задържане, като се използват вече натрупаните експертни познания и опит съгласно Парижкия МР;

в)въвеждане на система за държавен пристанищен контрол в Общността, основаваща се на извършваните проверки в Общността и в региона на Парижкия МР, с цел проверяването на всички кораби на определен период, който зависи от техния рисков профил, като корабите с високорисков профил се проверяват по-задълбочено и по-често.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„Конвенции“ означава следните конвенции с протоколите и измененията към тях и свързаните кодекси със задължителна сила, в тяхната актуализирана версия:

а)Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (LL 66);

б)Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (SOLAS 74);

в)Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и Протоколът към нея от 1978 г. (MARPOL 73/78);

г)Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г. („Конвенцията STCW“);

д)Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. (COLREG 72);

е)Международната конвенция за тонажно измерване на корабите от 1969 г. (ITC 69);

з)Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1992 г. (CLC 92);

и)Морската трудова конвенция от 2006 г. (МТК от 2006 г.);

й)Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите от 2001 г. (AFS 2001);

к)Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво от 2001 г. (Конвенцията за корабното гориво от 2001 г.);

л)Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти от 2004 г. („Конвенцията за баластните води“);

м)Международната конвенция от Найроби за изваждане на потънало имущество от 2007 г. („Конвенцията от Найроби“);

н)Международната конвенция от Хонконг за безопасно и екологосъобразно рециклиране на кораби от 2009 г. („Хонконгската конвенция“).

2.„Парижки МР“ означава Парижкият меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол, подписан в Париж на 26 януари 1982 г., в неговата актуализирана версия.

4.„Регион на Парижкият МР“ означава географският район, в който държавите, подписали Парижкия МР, извършват проверки в контекста на Парижкия МР.

5.„Кораб“ означава всеки морски плавателен съд, за който се прилагат една или повече от конвенциите, плаващ под знаме, различно от това на държавата на пристанището.

6.„Взаимодействие кораб/пристанище“ означава взаимодействията, възникващи, когато даден кораб е пряко и непосредствено засегнат от действия, включващи придвижването на хора или товари, или предоставянето на пристанищни услуги към или от кораба.

7.„Кораб на място за заставане на котва“ означава кораб в пристанище или в друг район под юрисдикцията на пристанище, но когато не е на кей, извършващ взаимодействие кораб/пристанище.

8.„Инспектор“ означава служител в публичния сектор или друго лице, което е надлежно оправомощено от компетентния орган на държава-членка да извършва проверки по реда на държавния пристанищен контрол и е отговорно пред този компетентен орган.

8а.„Проверка“ означава проверка на състоянието на кораба, неговото оборудване и екипаж въз основа на приложимите конвенции, която се извършва от инспектор. Проверката няма за цел издаването, потвърждаването или подновяването на задължителните свидетелства и изготвеният доклад от проверката, връчен на капитана, не съставлява свидетелство.

9.„Компетентен орган“ означава морски орган за държавен пристанищен контрол в съответствие с настоящата директива.

10.„Нощно време“ означава всеки период, не по-кратък от седем часа, както е определен от националното право, и който във всички случаи трябва да включва периода между полунощ и 5:00 ч.

11.„Първоначална проверка“ означава проверка на борда на кораб от инспектор, включваща най-малко проверките, които се изискват съгласно член 13, параграф 1.

12.„Задълбочена проверка“ означава проверка, която включва елементите на първоначалната проверка и при която корабът, неговото оборудване и екипаж преминават цялостно или частично, в зависимост от случая, задълбочен преглед при условията, посочени в член 13, параграф 3, който обхваща конструкцията на кораба, оборудването, екипажа, условията на живот и труд и спазването на оперативните процедури на борда на кораба.

13.„Разширена проверка“ означава проверка, която включва най-малко елементите, изброени в приложение VII, и елементите на първоначалната проверка. Разширената проверка може да включва задълбочена проверка, ако тя е ясно обоснована в съответствие с член 13, параграф 3.

14.„Жалба“ означава всяка информация или доклад, подадени от всяко лице или организация, които имат законен интерес във връзка с безопасността на кораба, включително безопасността или рисковете за здравето на екипажа на кораба, условията на живот и работа на борда и предотвратяването на замърсяването.

15.„Задържане“ означава официалната забрана за излизане в открито море на кораб поради констатирани неизправности, които, поотделно или взети заедно, правят кораба негоден за плаване.

16.„Заповед за отказ на достъп“ означава решение, издадено на капитана на кораб, на отговорното за кораба дружество и на държавата на знамето, с което същите се уведомяват, че на кораба ще бъде отказан достъп до всички пристанища и места за заставане на котва на Общността.

17.„Спиране на операция“ означава официална забрана за продължаването на операция на кораб поради констатирани неизправности, които, поотделно или взети заедно, биха направили опасно нейното продължаване.

18.„Дружество“ означава корабособственика или всяка друга организация или лице, като например управител или беърбоут чартьора, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и което, поемайки тази отговорност, се е съгласило да поеме и всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасността (ISM).

19.„Призната организация“ означава дружество по класификация или друга частна структура, осъществяващи законоустановени задачи от името на администрацията на държавата на знамето.

20.„Задължително свидетелство“ означава свидетелство, издадено от държава на знамето или от нейно име в съответствие с приложимите конвенции.

21.„Свидетелство за клас“ означава документ, който удостоверява съответствието с Конвенция SOLAS 74, глава II-1, част А-1, правило 3-1.

22.„База данни за проверките“ означава информационната система, която допринася за въвеждането на системата за държавен пристанищен контрол в Общността и се отнася до данните, свързани с проверки, извършени в Общността и в региона на Парижкия МР.

23.„Морско трудово свидетелство“ означава свидетелството, посочено в правило 5.1.3 от МТК от 2006 г.

24.„Декларация за спазване на морските трудови норми“ означава декларацията, посочена в правило 5.1.3 от МТК от 2006 г.

25.„Ро-ро пътнически кораб“ означава кораб, съоръжен да превозва пътни или железопътни превозни средства, като ги товари и разтоварва на колела, и превозващ повече от 12 пътници.

26.„Високоскоростен пътнически плавателен съд“ означава съд съгласно определението в глава Х, правило 1 от SOLAS 74, в нейната актуализирана версия, и превозващ повече от 12 пътници.

27.„Редовна линия“ означава серия от превози, извършвани от ро-ро пътнически кораб или високоскоростен пътнически плавателен съд, обслужващи трафика между две или повече определени пристанища, или серия от пътувания от и към същото пристанище без междинни спирания, или:

i)в съответствие с публикувано разписание; или

ii)с такава честота или регулярност на превозите, че те съставляват разпознаваема систематична серия.

Всички позовавания в настоящата директива на конвенции, международни кодекси и резолюции, включително и по отношение на свидетелства и други документи, се смятат за позовавания на тези конвенции, международни кодекси и резолюции в актуалните им версии.

Член 3

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всеки кораб и неговия екипаж, който акостира в пристанище или място за заставане на котва на държава-членка, за да участва във взаимодействие кораб/пристанище.

Франция може да реши, че пристанищата и местата за заставане на котва по настоящия параграф не включват пристанища и места за заставане на котва, разположени в отвъдморските департаменти, посочени в член 299, параграф 2 от Договора.

Ако държава-членка предприема проверка на кораб във води в рамките на юрисдикцията ѝ, но извън пристанище, тази процедура се счита за проверка за целите на настоящата директива.

Нищо в настоящия член не засяга правата за намеса, с които разполага държава-членка по силата на съответните конвенции.

Държавите-членки, които нямат морски пристанища, и които могат да удостоверят, че от общия брой индивидуални плавателни съдове, акостиращи ежегодно в техните речни пристанища, за период от три предходни години, по-малко от 5 % са кораби, обхванати от настоящата директива, може да се ползват с дерогация от разпоредбите на настоящата директива.

Държавите-членки, които нямат морски пристанища, съобщават на Комисията, най-късно на датата на транспониране на директивата, общия брой на плавателните съдове и броя на корабите, акостиращи в техните пристанища през посочения по-горе тригодишен период, и уведомяват Комисията за всяка последваща промяна в гореспоменатите цифри.

Настоящата директива се прилага и към проверките на ро-ро пътнически кораби и високоскоростни пътнически плавателни съдове, извършвани извън пристанища или места за заставане на котва при експлоатация по редовна линия съгласно член 14а.

2. За кораби с бруто тонаж по-малко от 500 държавите-членки прилагат приложимите изисквания на съответната конвенция и предприемат необходимите действия в областите, за които конвенцията не се прилага, за да гарантират, че въпросните кораби не представляват явна опасност за безопасността, здравето или околната среда. При прилагане на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 към Парижкия МР.

3. При извършване на проверка на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по дадена конвенция, държавите членки гарантират, че този кораб и неговият екипаж не са третирани по по-благоприятен начин в сравнение с кораб, плаващ под знамето на държава – страна по съответната конвенция. Корабът се подлага на задълбочена проверка съгласно процедурите, установени съгласно Парижкия МР. Въпреки това кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по CLC 92, Конвенцията за корабното гориво от 2001 г. или Конвенцията от Найроби, не подлежи автоматично на задълбочена проверка, ако този кораб притежава изискваното свидетелство, издадено от държава, която е страна по тези конвенции, и инспекторът, извършващ проверката, реши, че не е необходима задълбочена проверка. Това решение и мотивите за него се отбелязват в базата данни за проверките.

4. Риболовни кораби с дължина по-малко от 24 метра, военни кораби, спомагателни военни съдове, дървени кораби с елементарна конструкция, държавни кораби, използвани с нетърговска цел, и кораби за развлечение, които не извършват търговска дейност, се изключват от обхвата на настоящата директива. За целите на настоящата директива дължината на риболовния кораб се определя в съответствие със Споразумението от Кейптаун от 2012 г. за прилагането на разпоредбите на Протокола от 1993 г. във връзка с Международната конвенция от Торемолинос за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.

4а. Държавите членки могат да извършват проверки на държавния пристанищен контрол на риболовни кораби с дължина 24 метра и повече. Комисията, в сътрудничество с държавите – страни по Парижкия МР, може да приема насоки за определяне на подробните ред и условия за този паралелен и отделен специален режим за държавен пристанищен контрол на тези риболовни кораби.

5. Мерките, приети за прилагане на настоящата директива, не водят до понижаване на общото равнище на закрила на морските лица, произтичащо от социалното право на Съюза в областите, към които се прилага директивата, в сравнение с положението, което вече е установено във всяка държава членка. Ако при изпълнението на тези мерки компетентният орган на държавата на пристанището установи явно нарушение на правото на Съюза на борда на кораби, плаващи под знамето на държава членка, в съответствие с националното законодателство и практика той незабавно уведомява всякакви други имащи отношение компетентни органи с оглед предприемането на подходящи последващи действия.

Член 4

Правомощия за извършване на проверки

1. Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да имат законно право да извършват проверките, посочени в настоящата директива, на борда на чужди кораби в съответствие с международното право.

2. Държавите-членки поддържат подходящи компетентни органи, към които е зачислен необходимият брой персонал, по-специално квалифицирани инспектори, например чрез назначаване, за проверяването на кораби, и вземат подходящи мерки, за да могат инспекторите да изпълняват задълженията си така, както е предвидено в настоящата директива, и по-специално, за да се осигури присъствието им за извършване на проверките, изисквани съгласно настоящата директива.

Член 5

Система за проверки и годишни задължения за проверки

1. Държавите-членки извършват проверките съгласно схемата за подбор, описана в член 12 и в разпоредбите на приложение I.

2. За да изпълни годишните си задължения за проверки, всяка държава-членка:

а) проверява всички кораби с приоритет I, посочени в член 12, буква а), акостиращи в нейни пристанища и места за заставане на котва, и

б) ежегодно извършва общ брой проверки на кораби с приоритет I и приоритет II посочени в член 12, букви а) и б), съответстващ най-малко на нейния дял от общия брой проверки, които годишно трябва да бъдат извършени в Общността и в региона на Парижкия МР. Този дял на всяка държава-членка се определя от броя индивидуални кораби, които акостират в пристанища на съответната държава-членка, съотнесен към общия брой индивидуални кораби, които акостират в пристанища във всяка държава в рамките на Общността и на региона на Парижкия МР.

2а. Извършваните от държава членка проверки на кораби, които превишават с 20 % или повече годишното задължение за проверки на тази държава членка, не се вземат предвид при изчисляването на годишните задължения за проверки на страните по Парижкия МР.

3. С оглед изчислението на дела на общия брой проверки, които годишно трябва да бъдат извършени в рамките на Общността и в региона на Парижкият МР, посочено в параграф 2, буква б), корабите на места за заставане на котва не се вземат предвид, освен ако не е посочено друго от съответната държава-членка.

Член 6

Подробни условия за изпълнение на задължението за проверки

1. Счита се, че държава членка, която не успее да извърши изискваните съгласно член 5, параграф 2, буква а) проверки, въпреки това изпълнява това задължение, когато неизвършените проверки не надвишават 10 % от общия брой кораби с приоритет I, акостиращи в нейните пристанища и места за заставане на котва, независимо от техния рисков профил.

2. Независимо от процента на неизвършените проверки, посочен в параграф 1, държавите членки подреждат по приоритетен ред проверките на корабите, които съгласно предоставената в базата данни информация акостират рядко в пристанища в рамките на Съюза.

3. Независимо от процента на неизвършените проверки, посочен в параграф 1, за кораби с приоритет I, акостиращи на места за заставане на котва, държавите членки дават приоритет на проверките на кораби с високорисков профил, които съгласно предоставената в базата данни информация акостират рядко в пристанища в рамките на Съюза.

Член 7

Подробни условия за балансирани задължения за проверки в рамките на Съюза

1. Счита се, че държава членка, в която общият брой на акостирания на кораби с приоритет I превишава броя проверки по член 5, параграф 2, буква б), изпълнява годишното си задължение за проверки, ако броят на проверките, извършени от тази държава членка, съответства най-малко на нейния брой проверки по член 5, параграф 2, буква б) и ако тази държава членка не пропусне да провери повече от 40 % от общия брой кораби с приоритет I, акостиращи в нейните пристанища и места за заставане на котва.

2. Счита се, че държава членка, в която общият брой акостирания на кораби с приоритет I и приоритет II е по-малък от 150 % от броя проверки по член 5, параграф 2, буква б) , въпреки това изпълнява годишното си задължение за проверки, ако тази държава членка извърши проверки на две трети от корабите с приоритет I и приоритет II от общия брой кораби с приоритет I и приоритет II, акостиращи в нейните пристанища и места за заставане на котва.

3. Комисията, при преразглеждането, посочено в член 35, проучва по-специално въздействието на настоящия член върху ангажимента за проверки, като взема предвид експертното знание и опит, натрупани в Общността и съгласно Парижкия МР. Преразглеждането взема предвид целта за проверка на всички кораби, акостиращи в пристанища и места за заставане на котва в Общността. Ако това е уместно, Комисията предлага допълнителни мерки с оглед подобряване на ефективността на системата за проверки, прилагана в Общността и, ако е необходимо, ново преразглеждане на въздействието на настоящия член на по-късен етап.

Член 8

Отлагане на проверки и изключителни обстоятелства

1. Държава членка може да реши да отложи проверката на кораб с приоритет I или приоритет II при наличието на някое от следните обстоятелства:

a) ако проверката може да бъде извършена при следващо акостиране на кораба в същата държава членка в рамките на 15 дни, считано от действителния час на отплаване, при условие че корабът не акостира междувременно в друго пристанище в Съюза или региона на Парижкия МР, освен в пристанища на държавата на знамето на кораба;

б) ако проверката може да бъде извършена в рамките на 15 дни, считано от действителния час на отплаване, в друго пристанище на акостиране в Съюза или региона на Парижкия МР, при условие че държавата, в която се намира пристанището на акостиране, се е съгласила предварително да извърши проверката; или

в) ако проверката на кораб, включително на ро-ро пътнически кораби или високоскоростни пътнически плавателни съдове по редовни линии, може да бъде извършена в същото пристанище на акостиране в рамките на 15 дни, считано от действителния час на отплаване.

Когато държава членка реши да отложи проверка съгласно първа алинея, така отложената проверка не се взема предвид във връзка изпълнението от страна на тази държава членка на нейното годишно задължение за проверки, посочено в членове 6 и 7, ако отложената проверка е отбелязана като такава в базата данни за проверките.

2. Когато проверка на кораби с приоритет I или приоритет II не е извършена по оперативни съображения, тя не се счита за неизвършена, при условие че причината проверката да не бъде извършена е отбелязана в базата данни за проверките и е настъпило някое от следните изключителни обстоятелства:

a) компетентният орган счита, че извършването на проверката би застрашило безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, или на пристанището, или на морската среда;

б) корабът акостира в пристанището единствено през нощта; или

в) времетраенето на престоя на кораба в пристанището е прекалено кратко, за да може проверката да бъде извършена в задоволителна степен.

Когато се прилагат условията по буква б), държавите членки предприемат мерките, необходими да се гарантира, че корабите, които редовно акостират през нощта се проверяват, когато е целесъобразно.

3. В случай че не е била извършена проверка на кораб на място за заставане на котва, тази проверка не се счита за неизвършена, ако:

a) в срок от 15 дни, считано от действителния час на отплаване, корабът бъде проверен в друго пристанище или място за заставане на котва в Съюза или региона на Парижкия МР в съответствие с приложение I;

б) корабът акостира в пристанището само през нощта или времетраенето на престоя е прекалено кратко, за да може проверката да бъде извършена в задоволителна степен, и причината проверката да не бъде извършена е отбелязана в базата данни за проверките; или

в) компетентният орган счита, че проверката би застрашила безопасността на инспекторите, кораба или неговия екипаж, или на пристанището, или на морската среда, и причината за проверката да не бъде извършена е отбелязана в базата данни за проверките.

4. Ако проверката не е извършена поради извънредни и непредвидени обстоятелства, тя не се счита за неизвършена проверка и причината да не бъде извършена се отбелязва в базата данни за проверките. Тези обстоятелства се обосновават надлежно и се докладват на Комисията.

Член 10

Рисков профил на корабите

1. За всички кораби, акостиращи в пристанище или място за заставане на котва в държава-членка и регистрирани в базата данни за проверките, се изготвя рисков профил, който определя степента на приоритетност на проверката, интервалите между проверките и техния обхват.

2. Рисковият профил на кораба се определя от съчетание от общи рискови параметри, рискови параметри, свързани с предходни данни за кораба, и рискови параметри, свързани с околната среда, както следва:

a) Общи параметри

Общите параметри се основават на вида, експлоатационната възраст, знамето, участващите признати организации и показателите на дружеството в съответствие с част I.1 от приложение I и приложение II.

б) Параметри, свързани с предходни данни за кораба

Параметрите, свързани с предходни данни за кораба, се основават на броя неизправности и задържания за даден период в съответствие с приложение I, част I.2 и приложение II.

в) Параметри, свързани с околната среда

Параметрите, свързани с околната среда, се основават на броя неизправности, свързани с конвенциите MARPOL 73/78, AFS 2001, Конвенцията за баластните води, CLC 92, Конвенцията за корабното гориво от 2001 г., Конвенцията от Найроби и Хонконгската конвенция в съответствие с част I.3 от приложение I и приложение II.

3. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на методиката за разглеждане на общи рискови параметри във връзка по-специално с критериите за държавата на знамето и критериите за показателите на дружеството, приети съгласно Парижкия МР през 2019 г., с които се утвърждават списъци с високи, средни и ниски показатели. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 11

Честота на проверките

Кораб, акостиращ в пристанища или места за заставане на котва на Общността, подлежи на периодични или допълнителни проверки, както следва:

а)Корабите се подлагат на периодични проверки на предварително определени интервали според техния рисков профил в съответствие с приложение I, част I. Интервалът между периодичните проверки на корабите се увеличава с намаляването на риска. За кораби с висок риск този интервал е не по-дълъг от шест месеца.

б)Независимо от изминалото време от последната периодична проверка, кораб се подлага на допълнителна проверка, както следва:

Член 12

Подбор на корабите за проверка

Компетентният орган следи за това подборът на корабите за проверка да се извършва в зависимост от техния рисков профил, описан в приложение I, част I, както и при появата на първостепенни или непредвидени фактори в съответствие с приложение I, част II, точки 2А и 2Б.

С оглед на проверката на корабите компетентният орган:

а)извършва подбор на кораби, подлежащи на задължителна проверка, определяни като кораби с „приоритет I“, в съответствие със схемата за подбор, описана в приложение I, част II, точка 3А;

б)може да извършва подбор на кораби, които отговарят на условията за проверка, определяни като кораби с „приоритет II“, в съответствие с приложение I, част II, точка 3Б.

Член 13

Първоначални и задълбочени проверки

Държавите членки следят за това подбраните за проверка кораби съгласно член 12 или член 14а да бъдат подлагани на първоначална проверка или на задълбочена проверка, както следва:

1.При всяка първоначална проверка на кораб компетентният орган следи инспекторът като минимум:

а)да проверява свидетелствата и документите, изброени в приложение IV, които се изисква да се държат на борда съгласно законодателството на Общността и конвенциите, свързани с морската безопасност и сигурност;

б)да проверява, където е уместно, дали установените неизправности през предходната проверка, извършена от държава-членка или от държава, подписала Парижкия МР, са били отстранени;

в)да констатира удовлетворително общо състояние, включително хигиенно, на кораба, в това число на машинната зала и помещенията за екипажа.

3.По-задълбочена проверка, включително допълнителна проверка на съответствието с оперативните изисквания на борда на кораба, се извършва, когато след приключване на проверката, посочена в точка 1, са налице ясни основания да се предполага, че състоянието на кораба или на неговото оборудване или екипаж не отговаря по същество на съответните изисквания на дадена конвенция.

Член 14

Разширени проверки

1. Посочените по-долу категории кораби отговарят на условията за извършване на разширена проверка в съответствие с част II, точки 3А и 3Б от приложение I:

a) кораби с високорисков профил;

б) пътнически кораби, кораби за насипни товари, нефтени танкери, газовози, танкери за вредни течни вещества (ВТВ) или химикаловози, които са на повече от 12 години;

в) кораби с високорисков профил или пътнически кораби, кораби за насипни товари, нефтени танкери, газовози, танкери за ВТВ или химикаловози, които са на повече от 12 години, в случай на първостепенни или непредвидени фактори;

г) кораби, които преминават проверка след издадена заповед за отказ на достъп в съответствие с член 16 и член 21, параграф 4.

2. Операторът или капитанът на кораба следи за това в експлоатационния график да е заложено достатъчно време за извършването на разширена проверка.

Без да се засягат мерките за контрол, необходими с оглед на сигурността, корабът остава в пристанището до завършване на проверката.

4. Разширена проверка се извършва, доколкото е възможно, от не по-малко от двама инспектори по държавен пристанищен контрол. Ако това не е възможно, причините се отбелязват надлежно в базата данни за проверките. Обхватът на разширената проверка, включително рисковите области, които подлежат на проверка, е установен в приложение VII. Комисията приема актове за изпълнение, в които се предвиждат подробни правила за осигуряване на еднакви условия за прилагане на приложение VII. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 14а

Проверка на ро-ро пътнически кораби и високоскоростни пътнически плавателни съдове по редовни линии

1. Ро-ро пътническите кораби и високоскоростните пътнически плавателни съдове в експлоатация по редовна линия отговарят на условията за проверки в съответствие със сроковете и другите изисквания, изложени в приложение XVII.

2. При планиране на проверките на ро-ро пътнически кораб или високоскоростен пътнически плавателен съд държавите членки взимат надлежно предвид графика за експлоатация и поддръжка на ро-ро пътническия кораб или високоскоростния пътнически плавателен съд.

3. Когато е извършена проверка на ро-ро пътнически кораб или високоскоростен пътнически плавателен съд в съответствие с приложение XVII, тя се записва в базата данни за проверките и се взема предвид за целите на членове 10, 11 и 12 и за преценка на изпълнението на задължението за проверка от страна на всяка държава членка. Тя се отчита в общия брой годишни проверки, които се извършват от всяка държава членка, както е предвидено в член 5.

4. Член 11, буква а) и член 14 не се прилагат за ро-ро пътническите кораби и високоскоростните пътнически плавателни съдове по редовни линии, които подлежат на проверка съгласно настоящия член.

4а. Операторът или капитанът на кораба следи за това в експлоатационния график да бъде заложено достатъчно време за извършването на проверките, предвидени в точка 1.1 и точка 2, буква а) от приложение XVII.

5. Компетентният орган гарантира, че ро-ро пътническите кораби или високоскоростните пътнически плавателни съдове, подлежащи на допълнителна проверка в съответствие с член 11, буква б), се подбират за проверка в съответствие с приложение I, част II, точка 3А, буква в) и точка 3Б, буква в). Извършваните съгласно настоящия параграф проверки не засягат времевия интервал за проверки, определен в точка 2 от приложение XVII.

6. Инспекторът от компетентния орган на държавата на пристанището може да се съгласи да бъде придружаван по време на проверка на ро-ро пътнически кораб или високоскоростен пътнически плавателен съд от инспектор по държавния пристанищен контрол на друга държава членка, който да бъде наблюдател. Когато знамето на плавателния съд е на държава членка, държавата на пристанището отправя покана, при поискване, към представител на държавата на знамето, който да придружи инспектора като наблюдател.

Член 15

Насоки и процедури за безопасност и сигурност

1. Държавите-членки следят за това техните инспектори да следват процедурите и насоките, уточнени в приложение VI.

2. По отношение на проверките за сигурност държавите-членки прилагат съответните процедури, предвидени в приложение VI от настоящата директива към всички кораби, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета , които акостират в техни пристанища или места за заставане на котва, стига да не плават под знамето на държавата на пристанището, извършваща проверката.

4. Комисията може да приема подробни мерки с цел осигуряване на еднакви условия на прилагане на процедурите, посочени в параграф 1, и на проверките за сигурност, посочени в параграф 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

Член 16

Мерки за отказ на достъп за някои кораби

1. Държавата членка отказва достъп до пристанищата и местата си за заставане на котва на всеки кораб, който:

a) плава под знамето на държава, включена в списъка с ниски показатели, приет съгласно Парижкия МР въз основа на регистрираната информация в базата данни за проверките и публикуван ежегодно от Комисията, и който е бил задържан повече от два пъти през последните 36 месеца в пристанище или място за заставане на котва в държава членка или държава, която е страна по Парижкия МР; или

б) плава под знамето на държава, включена в списъка с високи или средни показатели, приет съгласно Парижкия МР въз основа на регистрираната информация в базата данни за проверките и публикуван ежегодно от Комисията, и който е бил задържан повече от два пъти през последните 24 месеца в пристанище или място за заставане на котва в държава членка или държава, която е страна по Парижкия МР.

Първа алинея от настоящия параграф не се прилага за случаите, посочени в член 21, параграф 6.

Отказът на достъп става приложим веднага щом корабът напусне пристанището или мястото за заставане на котва, където е бил задържан за трети път и където е издадена заповедта за отказ на достъп.

2. Заповедта за отказ на достъп се отменя само след изтичането на тримесечен срок, считано от датата на издаването ѝ, и ако са изпълнени условията, изброени в точки 3 – 6 от приложение VIII.

Ако спрямо кораба има издадена втора заповед за отказ на достъп, тази заповед за отказ на достъп се отменя само след изтичането на 12-месечен срок.

3. Всяко последващо задържане в пристанище или място за заставане на котва в държава членка или държава, която е страна по Парижкия МР, води до налагането на отказ на достъп на кораба във всички пристанища и места за заставане на котва в Съюза. Тази трета заповед за отказ на достъп може да бъде отменена след изтичането на срок от 24 месеца от датата на издаване на заповедта и само ако:

a) корабът плава под знамето на държава, която по брой задържания не попада в списъка с ниски показатели или в списъка със средни показатели;

б) задължителните свидетелства и свидетелствата за клас на кораба са издадени от организация или организации, които са признати съгласно Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета ; в) корабът е управляван от дружество с високи показатели, съгласно част I.1 от приложение I; и

г) са спазени условията, изброени в точки 3 – 6 от приложение VIII.

На всеки кораб, който след изтичането на срок от 24 месеца от датата на издаване на заповедта за отказ на достъп не отговаря на критериите, изброени в първа алинея, се налага постоянен отказ на достъп до всички пристанища и места за заставане на котва в Съюза.

4. След третия отказ за достъп в пристанище или място за заставане на котва в Съюза всяко последващо задържане на кораб, плаващ под знамето на държава, която е включена в списъка със средни или ниски показатели, води до налагането на постоянен отказ на достъп на кораба до всички пристанища и места за заставане на котва в Съюза.

4а. На кораб, плаващ под знамето на държава, включена в списъка с високи показатели, на който е бил отказан достъп три или повече пъти и който по време на първата му проверка в Съюза след този трети или следващ по ред отказ на достъп е задържан в пристанище или място за заставане на котва в Съюза:

a) се отказва достъп до всяко пристанище или място за заставане на котва в Съюза за срок от 24 месеца, ако задължителните свидетелства и свидетелствата за клас на кораба са издадени от организация или организации, които са признати съгласно Регламент (ЕО) № 391/2009;

б) се налага постоянен отказ на достъп до всяко пристанище или място за заставане на котва в Съюза, ако задължителните свидетелства или свидетелствата за клас на кораба не са издадени от организация или организации, които са признати съгласно Регламент (ЕО) № 391/2009.

4б. Срокът на отказа на достъп при многократно задържане се удължава с 12 месеца в случаите, когато се прилага мярка за отказ на достъпа в съответствие с член 21, параграф 4.

5. За целите на настоящия член държавите-членки спазват процедурите, посочени в приложение VIII.

Член 17

Доклад до капитана за извършена проверка

При завършването на проверката инспекторът изготвя доклад от проверката в съответствие с приложение IX. Копие от доклада от проверката се връчва на капитана на кораба.

Когато след по-задълбочена проверка се установи, че условията на живот и труд на кораба не съответстват на изискванията на МТК от 2006 г., инспекторът незабавно уведомява капитана на кораба за нередностите, както и за сроковете, в които те трябва да бъдат коригирани.

В случай че инспекторът сметне нередностите за значими или в случай че те се отнасят до евентуална жалба съгласно приложение V, част А, точка 19, инспекторът уведомява за нередностите и съответните организации на морски лица и корабособственици в държавата членка, в която е проведена инспекцията, и може:

а)да уведоми представител на държавата на знамето;

б)да предостави съответната информация на компетентните органи в следващото пристанище на акостиране.

Относно въпроси, свързани с МТК от 2006 г., държавата членка, в която се извършва проверката, има право да изпрати копие от доклада на инспектора, придружено от всички отговори на компетентните органи на държавата на знамето, получени в определения срок, на генералния директор на Международното бюро на труда с оглед на действия, които могат да бъдат сметнати за подходящи и целесъобразни, за да бъде гарантирано, че подобна информация се съхранява и че за нея са уведомени съответните страни, които могат да имат интерес да използват съответните процедури по обжалване.

Член 18

Жалби

Всички жалби подлежат на бърза първоначална оценка от компетентния орган. Тази оценка дава възможност да се определи дали една жалба е основателна.

Ако това е така компетентният орган предприема необходимите действия по жалбата, по-специално като гарантира, че всяко лице, пряко засегнато от тази жалба, да може да изрази позицията си.

Когато компетентният орган счита, че жалбата е явно неоснователна, той информира жалбоподателя за решението си и мотивите за това.

Самоличността на жалбоподателя не се разкрива пред капитана или собственика на съответния кораб. Инспекторът взема подходящите мерки, за да запази поверителността на жалби, подадени от морски лица, включително като гарантира поверителността при разпитването на морските лица.

Държавите-членки информират администрацията на държавата на знамето, с копие до Международната организация на труда (МОТ), ако е уместно, за жалбите, които не са явно неоснователни, и за предприетите последващи действия.

Член 18а

Процедури за разглеждане на подадени на сушата жалби във връзка с МТК от 2006 г.

1. Жалба от морско лице, в която се твърди, че има нарушение на изискванията на МТК от 2006 г., включително на правата на морските лица, може да се подаде до инспектор в пристанището, в което е акостирал корабът на морското лице. В такива случаи инспекторът започва първоначално разследване.

2. Когато е уместно предвид естеството на жалбата, при първоначалното разследване се разглежда дали са следвани бордовите процедури за подаване на жалби, предвидени в правило 5.1.5 от МТК от 2006 г. Инспекторът може да проведе и задълбочена проверка в съответствие с член 13 от настоящата директива.

3. Инспекторът се стреми, според случая, да търси решение на жалбата в рамките на кораба.

4. Ако при разследването или проверката се установи неизправност, която попада в обхвата на член 19, се прилага същия член.

5. Когато не се прилага параграф 4 и на жалба от морско лице във връзка с въпроси, уредени от МТК от 2006 г. не е намерено решение на борда на кораба, инспекторът незабавно информира държавата на знамето и изисква от нея да представи в определен срок насоки и план за корективни действия. Докладът от всяка извършена проверка се вкарва по електронен път в базата данни за проверките, посочена в член 24.

6. Когато на жалба не е намерено решение в съответствие с параграф 5, държавата на пристанището представя копие от доклада на инспектора на генералния директор на Международното бюро по труда, заедно с всички отговори на компетентния орган на държавата на знамето, получени в определения срок. Съответните организации на морските лица и на корабособствениците в държавата на пристанището също биват информирани. Освен това на генералния директор на Международното бюро по труда редовно се представят статистически данни и информация относно жалбите, на които е намерено решение.

Тези статистически данни и информация се предоставят, за да може, въз основа на подходящи и целесъобразни мерки, тази информация да се съхрани и доведе до знанието на съответните страни, включително организациите на морските лица и на корабособствениците, които могат да имат интерес да използват съответните процедури по обжалване.

7. За да се осигурят еднакви условия на прилагане на настоящия член, на Комисията се предоставят изпълнителни правомощия по отношение на установяването на хармонизиран електронен формат и процедура за докладване на последващите действия от страна на държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

8. Настоящият член не засяга разпоредбите на член 18. Четвърта алинея от член 18 се прилага и за жалби, свързани с въпроси, уредени от МТК от 2006 г.

Член 19

Отстраняване на неизправностите и задържане

1. Компетентният орган се уверява, че всяка потвърдена или открита при проверката неизправност е била или ще бъде отстранена в съответствие с конвенциите.

2. Когато неизправностите представляват явна заплаха за безопасността, здравето или околната среда, компетентният орган на държавата на пристанището, в което е проверен корабът, прави необходимото корабът да бъде задържан или да бъде преустановена операцията, по време на която са били открити неизправностите. Заповедта за задържане или спирането на операция се отменя едва тогава, когато изчезне всякаква опасност или когато органът констатира, че, в зависимост от необходимите условия, корабът може да напусне пристанището или операцията може да бъде подновена, без да има риск за безопасността и здравето на пътниците или на екипажа и за другите кораби, или без да представлява неразумна заплаха за морската среда.

2a. Когато условията на живот и труд на борда представляват явна заплаха за безопасността, здравето или сигурността на морските лица или неизправностите представляват тежко или многократно нарушение на изискванията на МТК от 2006 г. (включително на правата на морските лица), компетентният орган на държавата на пристанището, в което се проверява корабът, прави необходимото корабът да бъде задържан или да бъде спряна операцията, по време на която са били открити неизправностите.

Заповедта за задържане или спиране на операцията се отменя само след отстраняване на тези неизправности или ако компетентният орган е одобрил план за действие за отстраняване на неизправностите и са му представени доказателства, че планът ще бъде приложен в кратък срок. Преди да одобри план за действие, инспекторът може да се консултира с държавата на знамето.

3. За да определи дали един кораб следва да бъде задържан или не, при извършване на професионалната си преценка инспекторът прилага критериите, посочени в приложение X.

4. Ако от проверката става ясно, че корабът не е оборудван с устройство за записване на данните от пътуването, и използването на такова устройство за записване е задължително в съответствие с Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , компетентният орган предприема мерки за задържането на кораба.

Ако тази неизправност не може да бъде отстранена лесно в пристанището на задържането, компетентният орган може или да разреши на кораба да се придвижи до най-близкия до пристанището на задържането ремонтен док, който е на разположение, и където корабът може да се поправи веднага, или да изиска неизправностите да бъдат отстранени за максимален срок от 30 дни в съответствие с насоките, разработени от Парижкия МР. За тази цел се прилагат процедурите, посочени в член 21.

5. При изключителни обстоятелства, когато общото състояние на даден кораб явно е под стандартите, компетентният орган може да отложи проверката на въпросния кораб, докато отговорните страни не вземат необходимите мерки, за да може корабът да отговаря на съответните изисквания на конвенциите.

6. В случай на задържане компетентният орган незабавно уведомява, в писмена форма и с приложен доклад от извършената проверка, администрацията на държавата на знамето или — когато това е невъзможно — консула, или в негово отсъствие — най-близкия дипломатически представител на тази държава, за всички обстоятелства, при които дадена намеса е била счетена за необходима. Освен това според случая се уведомяват и определените контрольори или признати организации, на които е възложено издаването на свидетелства за клас или задължителни свидетелства съгласно конвенциите. Освен това, ако корабът не може да напусне пристанището поради тежко или многократно нарушение на изискванията на МТК от 2006 г. (включително на правата на морските лица) или тъй като условията на живот и труд на борда представляват явна заплаха за безопасността, здравето или сигурността на морските лица, компетентният орган незабавно уведомява за това държавата на знамето и поканва представител на държавата на знамето да присъства, ако това е възможно, като изисква от държавата на знамето да действа в определен срок. Компетентният орган незабавно информира за това съответните организации на морските лица и на корабособствениците в държавата на пристанището, в която е извършена проверката.

7. Настоящата директива не засяга допълнителните изисквания на конвенциите, отнасящи се до процедурите по уведомяване и докладване, свързани с държавния пристанищен контрол.

8. При осъществяването на държавен пристанищен контрол съгласно настоящата директива се полагат всички възможни усилия, за да се избегне неправомерното задържане или забавяне на даден кораб. Ако даден кораб е задържан или забавен неправомерно, корабособственикът или операторът е в правото си да поиска обезщетение за всички понесени вреди и загуби. В случаите когато бъде подадена жалба срещу неправомерно задържане или забавяне, тежестта на доказването им се носи от корабособственика или от оператора на кораба.

9. За да се намали натовареността на пристанището, компетентният орган може да позволи на задържан кораб да бъде преместен в друга част на пристанището, ако това е безопасно. Въпреки това опасността от натоварване на пристанището не се взема под внимание, когато се взема решение за задържане или за отмяна на задържане.

Пристанищните власти или органи си сътрудничат с компетентния орган с оглед да се улесни приемането на задържаните кораби.

10. В случай на издаване на заповед за задържане, пристанищните власти или органи се уведомяват за това при първа възможност.

Член 20

Право на обжалване

1. Собственикът или операторът на кораб или представителят на собственика или оператора в държавата членка има право да обжалва всяка заповед за задържане или за отказ на достъп, издадена от компетентния орган. Обжалването не спира изпълнението на заповедта за задържане или за отказ на достъп.

2. За тази цел държавите-членки въвеждат и запазват в сила подходящи процедури съобразно своето национално законодателство.

3. Компетентният орган надлежно уведомява капитана на кораба, посочен в параграф 1, за правото му на обжалване и предвидения за това ред.

4. Когато в резултат на обжалване или искане, направено от корабособственика или оператора на кораб или негов представител, се отмени или измени заповедта за задържане или за отказ на достъп:

а) държавите-членки осигуряват незабавното съответно изменение на базата данни за проверките;

б) държавата-членка, в която е издадена заповедта за задържане или за отказ на достъп, следи за това публикуваната в съответствие с член 26 информация да бъде поправена в срок от 24 часа от решението.

Член 21

Последващи действия при проверки и задържания

1. Когато неизправностите, посочени в член 19, параграф 2, не могат да бъдат отстранени в пристанището, където се провежда проверката, компетентният орган на тази държава-членка може да разреши на съответния кораб да се придвижи без ненужно забавяне до най-близката до пристанището на задържането и подходяща за целта кораборемонтна работилница, според избора на капитана и съответните органи, където могат да се предприемат последващи действия, стига да се спазват условията, определени от компетентния орган на държавата на знамето и възприети от тази държава-членка. Тези условия гарантират, че корабът е способен да се придвижи, без да представлява опасност за безопасността и здравето на пътниците или екипажа, за сигурността на други кораби или неразумна заплаха за морската среда.

2. Когато решението за изпращане на кораб в кораборемонтна работилница се дължи на неспазване на Резолюция А.744(18) на ММО по отношение на корабната документация или във връзка със структурни недостатъци и неизправности на кораба, компетентният орган може да поиска необходимите измервания на дебелината да се направят в пристанището на задържането, преди да бъде разрешено на кораба да отплава.

3. При обстоятелствата, посочени в параграф 1, компетентният орган на държавата-членка на пристанището, където е осъществена проверката, уведомява компетентния орган на държавата, където се намира ремонтният док, страните, посочени в член 19, параграф 6, и всеки друг орган по целесъобразност, за всички условия на пътуването.

Компетентният орган на държава-членка, получател на това уведомление, информира органа, който го е уведомил, за взетите мерки.

4. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират налагането на отказ на достъп до всички пристанища или места за заставане на котва в Съюза на корабите, посочени в параграф 1 от настоящия член, и на задържаните кораби, посочени в член 19, параграф 2, които:

a) се отправят към открито море, без да изпълнят условията, определени от компетентния орган на някоя държава членка в пристанището на проверката; или

б) на които е разрешено да се отправят към открито море, при условие че ще изпълнят приложимите изисквания на конвенциите, като за тази цел впоследствие акостират в кораборемонтната работилница, посочена съгласно параграф 1 от настоящия член, но които не изпълнят това условие.

Заповедта за отказ на достъп подлежи на изпълнение от датата на издаването ѝ. Заповедта за отказ на достъп се отменя само след изтичането на 12-месечен срок, считано от датата на издаване на заповедта, и ако са изпълнени условията, изброени в точки 3 – 6 от приложение VIII.

5. При обстоятелствата, посочени в параграф 4, първа алинея, буква а), компетентният орган на държавата членка, в която са били констатирани неизправностите по кораба, предупреждава незабавно компетентните органи на всички останали държави членки.

При обстоятелствата, посочени в параграф 4, първа алинея, буква б), компетентният орган на държавата членка, в която се намира кораборемонтната работилница, уведомява незабавно органа на държавата членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, независимо дали корабът е пристигнал. Когато компетентният орган на държавата членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, узнае, че корабът не е акостирал в кораборемонтната работилница, той незабавно предупреждава компетентните органи на всички останали държави членки.

Ако при обстоятелствата, посочени в параграф 4, първа алинея, буква б), когато кораборемонтната работилница, посочена съгласно параграф 1, не се намира в държава членка и компетентният орган на държавата членка, в която са констатирани неизправностите по кораба, узнае, че корабът не е акостирал в кораборемонтната работилница, той незабавно предупреждава компетентните органи на всички останали държави членки.

Преди да откаже достъп на кораба, държавата членка може да поиска консултации с администрацията на неговата държава на знамето.

6. Чрез дерогация от параграф 4, достъпът на кораб съгласно посочения параграф до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от съответния орган на държавата на това пристанище в случай на непреодолима сила или поради първостепенни съображения за безопасност, за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване или за да се отстранят неизправностите в съответствие с параграф 1, при условие че собственикът, операторът или капитанът на кораба е взел подходящи мерки, за да се гарантира безопасното влизане на кораба в пристанището или мястото за заставане на котва, които компетентният орган на тази държава членка преценява като задоволителни.

Член 22

Професионална характеристика на инспекторите

1. Проверките се осъществяват само от инспектори, които отговарят на критериите за квалификация, посочени в приложение ХI, и които са получили разрешение от компетентния орган да извършват държавен пристанищен контрол.

2. Когато компетентният орган на държавата на пристанището не е в състояние да осигури необходимите професионални познания, инспекторът от този компетентен орган може да бъде подпомогнат от всяко лице, притежаващо необходимите познания.

3. Компетентният орган, инспекторите, осъществяващи държавен пристанищен контрол, и лицата, които ги подпомагат, не трябва да имат никакъв търговски интерес нито към пристанището, в което се извършва проверката, нито към проверяваните кораби. Инспекторите не трябва също така да бъдат наемани от неправителствени организации, издаващи задължителни свидетелства и свидетелства за клас или осъществяващи необходимите прегледи при издаването на тези свидетелства на корабите, нито да работят за сметка на такива организации.

4. Всеки инспектор притежава личен документ във формата на идентификационна карта, издадена от компетентния орган, за който работи, в съответствие с Директива 96/40/ЕО на Комисията от 25 юни 1996 г. за установяване на общ модел за идентификационна карта за инспектори, провеждащи държавен пристанищен контрол . 5. Държавите-членки гарантират проверката на професионалната компетентност на инспекторите и това, че те отговарят на минималните критерии съгласно приложение XI, преди да им разрешат да извършват проверки, и на съответни интервали след това, предвид схемата за обучение, посочена в параграф 7.

6. Държавите-членки гарантират, че инспекторите получават подходящо обучение във връзка с внесените изменения в системата за държавния пристанищен контрол, прилагана в Общността съгласно настоящата директива и измененията на конвенциите.

7. В сътрудничество с държавите членки и държавите – страни по Парижкия МР, и въз основа на експертните знания и опит, придобити на равнището на държавите членки в Съюза и в рамките на Парижкия МР, Комисията разработва програма за професионално обучение в подкрепа на обучението и оценяването от държавите членки на професионалните умения на инспекторите по държавен пристанищен контрол, за да допълни политиката на Парижкия МР по отношение на обучението и с оглед на хармонизирането на практиките в областта на държавния пристанищен контрол.

В сътрудничество с държавите членки и държавите – страни по Парижкия МР, Комисията непрекъснато набелязва и предприема действия във връзка с нови потребности от обучение, като предоставя съдействие във връзка с изменението на учебните програми, учебните инструкции и съдържанието на програмата за обучение на инспекторите, по-специално във връзка с новите трудности при морската безопасност, свързани с екологичните, социалните и трудовите аспекти и новите технологии, както и съдействие във връзка с допълнителните задължения, произтичащи от съответните инструменти.

Член 23

Доклади на пилотите и на пристанищните власти

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че техните пилоти, ангажирани с привързването или отвързването на корабите от котва, или ангажирани на кораби, преминаващи транзитно или движещи се към пристанище, намиращо се в държава членка, информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището или крайбрежната държава, в зависимост от случая, за явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на обичайните си задължения и които могат да се отразят неблагоприятно на безопасността, включително на безопасното плаване на кораба или на безопасността на моряците на борда, или да представляват заплаха за морската среда.

2. Когато пристанищните власти или органи, при изпълнението на обичайните си задължения, узнаят, че на кораб, намиращ се в тяхното пристанището, има явни нередности, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасността, включително на безопасното плаване на кораба или на безопасността на моряците на борда, или които могат да представляват заплаха за морската среда, те информират незабавно за това компетентния орган на държавата на пристанището.

3. Държавите-членки изискват от пилотите и пристанищните власти или органи да докладват най-малко следната информация по електронен път, когато това е възможно:

— данни за кораба (име, ММО идентификационен номер, позивни и знаме),

— данни за плаването (последно пристанище на спиране и крайно пристанище),

— описание на констатирани явни нередности на борда на кораба.

4. Държавите-членки следят за предприемането на подходящи последващи действия относно явни нередности, за които пилотите и пристанищните власти или органи са уведомили, и регистрират данните за предприетите действия.

5. На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия да приема мерки за прилагане на настоящия член, в т.ч. хармонизирани процедури за докладване на явни нередности от страна на пилотите и пристанищните власти или органи, както и на последващите действия, предприети от държавите членки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

Член 24

База данни за проверките

1. Комисията разработва, поддържа и обновява базата данни за проверките, като се опира на експертните познания и опит съгласно Парижкия МР.

Базата данни за проверките съдържа цялата необходима информация за въвеждането на системата за проверки, създадена съгласно настоящата директива, и включва функционалните характеристики, изложени в приложение XII.

2. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че информацията за действителния час на пристигане и на отплаване на всеки кораб, който акостира в тяхно пристанище или място за заставане на котва, заедно с идентификационна информация за това пристанище или място за заставане на котва, се предават в срок от три часа съответно от часа на пристигане или на отплаване в базата данни за проверките чрез системата на Съюза за обмен на морска информация „SafeSeaNet“, посочена в член 3, буква т) от Директива 2002/59/ЕО. След предаването на тази информация в базата данни за проверките чрез SafeSeaNet, държавите членки са освободени от задължението за предоставяне на данни в съответствие с точка 1.2 и точка 2, букви а) и б) от приложение ХIV към настоящата директива.

3. Държавите членки гарантират, че информацията, свързана с извършените проверки съгласно настоящата директива, се прехвърля в базата данни за проверките веднага щом са готови докладите от извършените проверки или при отмяна на задържането.

Държавите членки гарантират, че информацията, прехвърлена в базата данни за проверките, се потвърждава за целите на публикуването в рамките на 72 часа. Ако това е осъществимо, преди прехвърлянето му в базата данни докладът от проверката се валидира от инспектор по държавен пристанищен контрол или друг надлежно упълномощен служител на компетентния орган, който не е бил част от екипа, извършил проверката.

4. Въз основа на предоставените от държавите-членки данни за проверките Комисията е в състояние да извлича от базата данни всяка необходима информация, отнасяща се до прилагането на настоящата директива, по-специално информация за рисковия профил на корабите, за корабите, подлежащи на проверка, както и данни относно движението им, и във връзка със задължението на всяка държава-членка за извършване на проверки.

Държавите-членки имат достъп до цялата информация, регистрирана в базата данни за проверките, която е от значение за прилагането на процедурите за извършване на проверки на настоящата директива.

Държавите-членки и трети страни, подписали Парижкия МР, получават достъп до всички данни, регистрирани от тях в базата данни, и до информация относно корабите, плаващи под тяхното знаме.

Член 24а

Електронни свидетелства

Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, приема актове за изпълнение с цел определяне на функционалните и техническите спецификации за инструмент за валидиране на задължителните електронни свидетелства. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 25

Обмен на информация и сътрудничество

Всяка държава членка гарантира, че пристанищните ѝ власти или органи, или други съответни власти или органи, предоставят на компетентния орган следната информация, с която разполагат:

a)информация относно кораби, които не са спазили изискванията за уведомяване в съответствие с настоящата директива, с Директива 2002/59/ЕО и с Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета , както и, ако е приложимо, в съответствие с Регламент (ЕО) № 725/2004;

б)информация относно кораби, които са се отправили към открито море, без да са спазили член 7 от Директива (ЕС) 2019/883;

в)информация относно кораби, на които е отказано влизане или им е разпоредено да напуснат пристанище от съображения за сигурност;

г)информация за явни нередности, докладвани в съответствие с член 23.

Член 26

Публикуване на информацията

Комисията предоставя и поддържа на публично достъпен уебсайт информацията, свързана с проверки, задържания и откази за достъп в съответствие с приложение XIII, като се опира на експертните познания и опит съгласно Парижкия МР.

Член 27

Публикуване на списък на дружества с ниски или много ниски показатели

Комисията определя и публикува периодично на публично достъпен уебсайт информация за дружествата, чиито показатели, с оглед определяне на рисковия профил на корабите, посочен в приложение I, част I, са били оценени като ниски или много ниски в течение на три или повече месеца.

На Комисията се предоставят изпълнителни правомощия за установяване на условията за публикуване на информацията, посочена в първата алинея, критериите за събиране на съответните данни и честотата на актуализациите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 3.

Член 28

Възстановяване на разходите

1. В случай че посочените в членове 13 и 14 проверки потвърдят или разкрият неизправности по отношение изискванията на дадена конвенция, които дават основание за задържането на даден кораб, всички разходи, свързани с проверките в течение на нормален счетоводен период, се покриват от корабособственика или от оператора на кораба, или от неговия представител в държавата на пристанището.

2. Всички разходи, свързани с проверките, извършени от компетентния орган на държава-членка съгласно разпоредбите на член 16 и член 21, параграф 4, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

3. В случай на задържане на кораб всички разходи, свързани със задържането в пристанището, са за сметка на корабособственика или на оператора на кораба.

4. Задържането се отменя едва след пълното плащането или предоставянето на достатъчна гаранция за възстановяването на разходите.

Член 29

Данни за мониторинг на изпълнението

Държавите-членки предоставят на Комисията информацията, посочена в приложение ХIV, спазвайки честотата, установена в същото приложение.

Член 30

Мониторинг на спазването и изпълнението от страна на държавите членки

Комисията събира необходимата информация и осъществява посещения в държавите членки с цел да се гарантира ефективното прилагане на настоящата директива и да се осъществява мониторинг на цялостното функциониране на режима на Съюза за държавен пристанищен контрол в съответствие с Регламент (ЕО) № 1406/2002.

Всяка държава членка разработва, въвежда и поддържа система за управление на качеството, която обхваща свързаните с държавата на пристанището оперативни аспекти от дейностите на нейната администрация, пряко участваща в проверките. Тази система за управление на качеството се сертифицира в съответствие с приложимите международни стандарти за качество до 6 юли 2032 г.

Член 30а

Делегирани актове

Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 30б за изменение на член 2, точка 1 по отношение на списъка на конвенциите, съдържащ се в посочената разпоредба, след като конвенциите са били приети като съответен инструмент съгласно Парижкия МР, и за изменение на приложение VI с цел добавяне или актуализиране на съдържащия се в посоченото приложение списък на процедурите, насоките, инструкциите и циркулярните писма, свързани с държавния пристанищен контрол, приети съгласно Парижкия МР и съдържащи се в посоченото приложение.

Член 30б

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 30а, за срок от пет години, считано от 20 август 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава с мълчаливо съгласие за периоди с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 30а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Решението за оттегляне прекратява делегирането на правомощието, посочено в това решение. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 30а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 31

Комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден с член 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Ако комитетът не даде становище по даден проект на акт за изпълнение, който се приема съответно по член 10, параграф 3, член 23, параграф 5 и член 27, втора алинея, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 31а

Изменения на конвенциите

Измененията на конвенциите се прилагат, без да се засяга процедурата за установяване на съответствие, предвидена в член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 33

Актове за изпълнение

При приемането на актовете за изпълнение, посочени в член 10, параграф 3, член 14, параграф 4, член 15, параграф 4, член 18а, параграф 7, член 23, параграф 5, член 24а, параграф 1 и член 27, втора алинея, в съответствие с процедурите, посочени в член 31, параграф 2, Комисията следи по-специално тези актове да са съобразени с експертните знания и опит, придобити във връзка със системата за проверки в Съюза, и да са основани на експертния опит във връзка с Парижкия МР.

Член 34

Санкции

Държавите-членки установяват система от санкции, които се прилагат в случай на нарушаване на националните разпоредби, приети по силата на настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за да гарантират, че тези санкции се прилагат. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 35

Доклад относно прилагането

В срок до 6 юли 2032 г. и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането и спазването на настоящата директива. Въз основа на този доклад Комисията определя дали е необходимо да представи законодателно предложение за изменение на настоящата директива или за приемане на допълнителни правни актове в тази област.

След като ИМО приключи преразглеждането на показателя за въглероден интензитет Комисията оценява пригодността на показателя за въглероден интензитет като параметър, свързан с околната среда, който да бъде използван за определяне на рисковия профил на корабите съгласно настоящата директива. Въз основа на тази оценка Комисията разглежда възможността да представи законодателно предложение, доколкото е целесъобразно.

Член 36

Изпълнение и нотифициране

1. Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок до 31 декември 2010 г.

Те прилагат тези разпоредби, считано от 1 януари 2011 г.

2. Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Те включват също декларация, че позоваванията на съществуващи законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се тълкуват като позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и начинът, по който се формулира декларацията, се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, уредена с настоящата директива.

4. Освен това Комисията редовно уведомява Европейския парламент и Съвета за напредъка по изпълнението на настоящата директива в държавите-членки, по-специално с оглед еднаквото прилагане на общностната система за проверки.

Член 37

Отмяна

Директива 95/21/ЕО, изменена с директивите, изброени в приложение XV, част А, се отменя, считано от 1 януари 2011 г., без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение XV, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието, установена в приложение ХVI към настоящата директива.

Член 38

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 39

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Мерки по въвеждане
Зареждане ...