Член 3

Обхват

1. Настоящата директива се прилага за всеки кораб и неговия екипаж, който акостира в пристанище или място за заставане на котва на държава-членка, за да участва във взаимодействие кораб/пристанище.

Франция може да реши, че пристанищата и местата за заставане на котва по настоящия параграф не включват пристанища и места за заставане на котва, разположени в отвъдморските департаменти, посочени в член 299, параграф 2 от Договора.

Ако държава-членка предприема проверка на кораб във води в рамките на юрисдикцията ѝ, но извън пристанище, тази процедура се счита за проверка за целите на настоящата директива.

Нищо в настоящия член не засяга правата за намеса, с които разполага държава-членка по силата на съответните конвенции.

Държавите-членки, които нямат морски пристанища, и които могат да удостоверят, че от общия брой индивидуални плавателни съдове, акостиращи ежегодно в техните речни пристанища, за период от три предходни години, по-малко от 5 % са кораби, обхванати от настоящата директива, може да се ползват с дерогация от разпоредбите на настоящата директива.

Държавите-членки, които нямат морски пристанища, съобщават на Комисията, най-късно на датата на транспониране на директивата, общия брой на плавателните съдове и броя на корабите, акостиращи в техните пристанища през посочения по-горе тригодишен период, и уведомяват Комисията за всяка последваща промяна в гореспоменатите цифри.

Настоящата директива се прилага и към проверките на ро-ро пътнически кораби и високоскоростни пътнически плавателни съдове, извършвани извън пристанища или места за заставане на котва при експлоатация по редовна линия съгласно член 14а.

2. За кораби с бруто тонаж по-малко от 500 държавите-членки прилагат приложимите изисквания на съответната конвенция и предприемат необходимите действия в областите, за които конвенцията не се прилага, за да гарантират, че въпросните кораби не представляват явна опасност за безопасността, здравето или околната среда. При прилагане на настоящия параграф държавите-членки се ръководят от приложение 1 към Парижкия МР.

3. При извършване на проверка на кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по дадена конвенция, държавите членки гарантират, че този кораб и неговият екипаж не са третирани по по-благоприятен начин в сравнение с кораб, плаващ под знамето на държава – страна по съответната конвенция. Корабът се подлага на задълбочена проверка съгласно процедурите, установени съгласно Парижкия МР. Въпреки това кораб, плаващ под знамето на държава, която не е страна по CLC 92, Конвенцията за корабното гориво от 2001 г. или Конвенцията от Найроби, не подлежи автоматично на задълбочена проверка, ако този кораб притежава изискваното свидетелство, издадено от държава, която е страна по тези конвенции, и инспекторът, извършващ проверката, реши, че не е необходима задълбочена проверка. Това решение и мотивите за него се отбелязват в базата данни за проверките.

4. Риболовни кораби с дължина по-малко от 24 метра, военни кораби, спомагателни военни съдове, дървени кораби с елементарна конструкция, държавни кораби, използвани с нетърговска цел, и кораби за развлечение, които не извършват търговска дейност, се изключват от обхвата на настоящата директива. За целите на настоящата директива дължината на риболовния кораб се определя в съответствие със Споразумението от Кейптаун от 2012 г. за прилагането на разпоредбите на Протокола от 1993 г. във връзка с Международната конвенция от Торемолинос за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.

4а. Държавите членки могат да извършват проверки на държавния пристанищен контрол на риболовни кораби с дължина 24 метра и повече. Комисията, в сътрудничество с държавите – страни по Парижкия МР, може да приема насоки за определяне на подробните ред и условия за този паралелен и отделен специален режим за държавен пристанищен контрол на тези риболовни кораби.

5. Мерките, приети за прилагане на настоящата директива, не водят до понижаване на общото равнище на закрила на морските лица, произтичащо от социалното право на Съюза в областите, към които се прилага директивата, в сравнение с положението, което вече е установено във всяка държава членка. Ако при изпълнението на тези мерки компетентният орган на държавата на пристанището установи явно нарушение на правото на Съюза на борда на кораби, плаващи под знамето на държава членка, в съответствие с националното законодателство и практика той незабавно уведомява всякакви други имащи отношение компетентни органи с оглед предприемането на подходящи последващи действия.