Член 1

Предмет

1. Целта на настоящата директива е подобряване на морската безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби, и по този начин намаляване на риска от бъдещи морски произшествия, посредством:

а) улесняване на бързото провеждане на разследванията на безопасността и точен анализ на морските произшествия и инциденти, за да се определят причините за тях, както и

б) гарантиране на своевременно и точно докладване на резултатите от разследванията на безопасността и на предложенията за корективни мерки.

2. Тъй като целта на разследванията на морската безопасност (наричани по-нататък „разследвания на безопасността“) съгласно настоящата директива не е да се определи отговорност или вина, от констатациите от тези разследвания не могат да се правят заключения за грешка или отговорност. Държавите членки гарантират, че органите за разследване на морската безопасност (наричани по-нататък „органите за разследване на безопасността“) не се възпрепятстват да докладват изцяло причините за морското произшествие или инцидента.

Член 2

Приложно поле

1. Настоящата директива се прилага за морски произшествия и инциденти, които:

а) засягат кораби, плаващи под знамето на държава-членка;

б) възникват в териториалните морета и вътрешните води на държавите-членки, определени в UNCLOS; или

в) засягат други значими интереси на държавите-членки.

2. Настоящата директива не се прилага за морски произшествия и инциденти, които включват единствено:

а) военни кораби или кораби, предназначени за превоз на войски, и други кораби, принадлежащи на държава-членка или експлоатирани от нея изключително за правителствени нетърговски цели;

б) кораби, които не са задвижвани по механичен начин, дървени кораби с примитивна конструкция, яхти и плавателни съдове за развлекателни пътувания, използвани за нетърговски цели, освен ако са или ще бъдат снабдени с екипаж и превозват или ще превозват повече от 12 пътници с търговски цели;

в) плавателни съдове по вътрешни водни пътища, които плават по вътрешни водни пътища;

—————

д) стационарни офшорни сондажни платформи.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1)„Кодекс на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти“ означава актуализираната версия на Кодекса на международните стандарти и препоръчителни практики за разследване на безопасността при морски произшествия или морски инциденти в приложението към Резолюция MSC.255(84) на ММО на Комитета по морска безопасност на ММО от 16 май 2008 г.;

2)„Насоки на ММО за подпомагане на разследващите лица при прилагането на Кодекса за разследване на морски произшествия и морски инциденти“ означава актуализираната версия на насоките в приложение към Резолюция А.1075(28) на ММО, приета от Асамблеята на ММО на 4 декември 2013 г.;

3)Следните понятия се разбират в съответствие с определенията, съдържащи се в Кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти:

а)„морско произшествие“;

б)„много тежко морско произшествие“;

в)„морски инцидент“;

г)„разследване на морската безопасност“;

д)„орган за разследване на морската безопасност“;

е)„държава, разследваща морската безопасност“;

ж)„значително заинтересована държава“;

з)„тежка телесна повреда“;

4)„Насоки на ММО относно справедливото отношение към морските лица в случай на морско произшествие“ означава актуализираната версия на насоките, съдържащи се в приложението към Резолюция LEG.3(91) на ММО на Правния комитет на ММО от 27 април 2006 г., одобрени от Управителния орган на Международната организация по труда на неговата 296-та сесия от 12—16 юни 2006 г.;

5)„ро-ро пътнически кораб“ означава ро-ро пътнически кораб съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива (ЕС) 2017/2110 на Европейския парламент и на Съвета ; 6)„бързоходен пътнически плавателен съд“ означава бързоходен пътнически плавателен съд съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2017/2110;

7)„устройство за записване на данните от пътуване“ („VDR“) означава устройство за записване на данните от пътуване съгласно определението в точка 4.1 от приложението към Резолюция MSC.333 (90) на ММО на Комитета по морска безопасност на ММО от 22 май 2012 г., в неговата актуализирана версия и допълнено от съответните стандарти за ефективност на ММО, приложими към датата на монтиране на борда на това VDR, без да се засяга правото на Съюза;

8)„опростено устройство за записване на данните от пътуване“ („S-VDR“) означава опростено устройство за записване на данните от пътуване съгласно определението в точка 4.1 от приложението към Резолюция MSC на ММО. 163(78) на Комитета по морска безопасност на ММО от 17 май 2004 г. в неговата актуализирана версия и допълнено от съответните стандарти за ефективност на ММО, приложими на датата на монтиране на борда на това S-VDR, без да се засяга правото на Съюза;

9)„препоръка за безопасност“ означава всяко предложение, включително за целите на регистрация или контрол, от:

а)органа за разследване на безопасността на държавата, която провежда или ръководи разследването на безопасността въз основа на информацията, произтичаща от такова разследване; или

б)когато е целесъобразно, Комисията, действаща въз основа на абстрактен анализ на данни и на резултатите от проведени разследвания на безопасността;

10)„дължина на риболовен кораб“ означава дължина на риболовен кораб по смисъла на член 2 от Регламент (ЕС) 2017/1130 на Европейския парламент и на Съвета ; 11)„смъртоносно нараняване“ означава нараняване, което е претърпяно от лице при произшествие и е довело до неговата смърт в рамките на 30 дни от датата на произшествието, ако съответната информация е налична.

Член 4

Статут на разследванията на безопасността

1. Държавите-членки определят, според правните си системи, правния статут на разследванията на безопасността по такъв начин, че такива разследвания да се извършват възможно най-ефективно и бързо.

Държавите-членки, в съответствие с тяхното законодателство и, където е уместно, в сътрудничество с отговарящите за съдебното следствие органи, гарантират, че разследванията на безопасността:

а)са независими от наказателни или други паралелни разследвания за определяне на отговорност или вина и органите за разследване на безопасността са в състояние да докладват за резултатите от разследванията на безопасността без указанията или намесата от други лица, организации или страни, които могат да окажат влияние върху крайния резултат от тези разследвания на безопасността;

б)не са неправомерно възпрепятствани, спрени или забавени поради подобни разследвания.

2. Правилата, които държавите-членки установяват, включват, съгласно посочената в член 10 рамка за постоянно сътрудничество, разпоредби, които да позволяват:

а) сътрудничество и взаимно подпомагане при разследвания на безопасността, провеждани от други държави-членки, или делегирането на друга държава-членка на задачата за ръководство на такова разследване съгласно член 7; както и

б) координиране на дейностите на съответните органи за разследване на безопасността до степента, необходима за постигане на целите на настоящата директива.

Член 5

Задължение за разследване

1. Всяка държава членка гарантира, че се провежда разследване на безопасността от посочения в член 8 орган за разследване на безопасността при много тежки морски произшествия:

а) които засягат кораб, плаващ под нейно знаме, независимо от местоположението на произшествието;

б) които са възникнали в нейните териториалните морета и вътрешни води, определени в UNCLOS, независимо под какво знаме плава(т) корабът(ите), засегнат(и) от произшествието; или

в) които засягат значителен интерес на държавата членка, независимо от местоположението на произшествието и знамето на кораб(ите), засегнат(и) от произшествието.

2. В случай на риболовен кораб с дължина под 15 метра, органът за разследване на безопасността, без забавяне и не по-късно от два месеца след настъпването на много тежкото морско произшествие, посочено в параграф 1 от настоящия член, извършва предварителна оценка, за да определи дали да проведе или не разследване на безопасността. Когато органът за разследване на безопасността реши да не предприема разследване на безопасността, мотивите за това решение, без забавяне и не по-късно от два месеца след настъпването на много тежкото морско произшествие, се отразяват и съобщават в съответствие с член 17, параграф 3.

3. Когато решава дали да проведе разследване на безопасността в съответствие с параграф 2, органът за разследване на безопасността взема предвид наличните доказателства, както и възможността констатациите от разследването на безопасността да доведат до предотвратяване на бъдещи морски произшествия и инциденти.

4. В случай на морско произшествие или инцидент, които не са обхванати от параграф 1, 2 или 3, органът за разследване на безопасността решава дали да предприеме разследване на безопасността.

5. Обхватът и практическите условия за провеждането на разследване на безопасността се определят от органа за разследване на безопасността на водещата разследването държава членка в сътрудничество с органите за разследване на другите значително заинтересовани държави по начин, за който органът за разследване на безопасността на водещата разследването държава членка смята, че ще бъде най-резултатен за постигането на целите на настоящата директива начин и с оглед на предотвратяването на бъдещи морски произшествия и инциденти.

6. При провеждането на разследване на безопасността, органът за разследване на безопасността следва насоките на ММО, за да подпомогне разследващите лица при изпълнението на Кодекса за разследване на морски произшествия и морски инциденти. Разследващите лица могат да се отклоняват от тези насоки, когато според тяхната професионална преценка това може да бъде обосновано, за да се постигнат целите на разследването. Комисията може да приема препоръки за изпълнението на тези насоки, като взема предвид всички съответни поуки, извлечени от разследванията на безопасността, и след консултации с органите за разследване на безопасността в контекста на рамката за постоянно сътрудничество, посочена в член 10.

7. При вземането на решение дали морско произшествие или инцидент, настъпили когато кораб е на стоянка успоредно на кей или на друг кораб, на котвена стоянка или в док, включващи брегови или пристанищни работници, са настъпили „пряко във връзка с операциите на кораб“ и следователно са предмет на разследване на безопасността, в съответствие с националното си право държавите членки обръщат специално внимание на въвлечеността на конструкцията на кораба, оборудването, процедурите, екипажа и командването на кораба в дейността, която се предприема, и на тяхната релевантност за тази дейност.

8. Разследванията на безопасността започват незабавно след като настъпи морското произшествие или инцидент и във всички случаи не по-късно от два месеца след това.

9. В съответствие с националното право, ако в хода на разследване на безопасността стане известно или се предполага, че е извършено престъпление по член 3, 3а, 3б или 3в от Конвенцията на ММО за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, от 10 март 1988 г., в нейната актуализирана версия, органът за разследване на безопасността информира незабавно органите за морска сигурност на държавата членка или държавите членки и на всяка засегната трета страна.

Член 6

Задължение за известяване

Държавите членки изискват, в рамките на правните си системи, органите им за разследване на безопасността да бъдат незабавно известени от страна на отговорните органи или засегнатите страни или и от двете относно възникването на всички морски произшествия и инциденти, попадащи в приложното поле на настоящата директива.

Член 7

Ръководство на или участие в разследвания на безопасността

1. По принцип, всяко морско произшествие или инцидент е предмет само на едно разследване, провеждано от една държава-членка или една водеща разследването държава-членка с участието на всички други значително заинтересовани държави-членки.

В случаи на разследвания на безопасността, които включват две или повече държави-членки, тези държави-членки следователно си сътрудничат с оглед на бързото постигане на съгласие коя от тях ще е водещата разследването държава-членка. Те полагат всички усилия да постигнат съгласие по процедурите на разследването. В рамките на това споразумение други значително заинтересовани държави имат еднакви права и достъп до свидетели и доказателствен материал като държавите-членки, провеждащи разследването на безопасността. Те също така имат право гледната им точка да бъде взета предвид от водещата разследването държава-членка.

Паралелни разследвания на безопасността за едно и също морско произшествие или инцидент се провеждат единствено в изключителни случаи. В такива случаи държавите членки уведомяват Комисията за основанията за провеждане на такива паралелни разследвания на безопасността. Държавите членки, които провеждат паралелни разследвания, си сътрудничат. По-специално, участващите органи за разследване на безопасността обменят своевременно всяка информация от значение, събрана в хода на техните съответни разследвания на безопасността, за да достигнат, доколкото е възможно, до общи заключения.

Държавите-членки се въздържат от всякакви мерки, които биха могли неправомерно да възпрепятстват, спрат или забавят провеждането на разследване на безопасността, което попада в приложното поле на настоящата директива.

1а. По време на разследване на безопасността, значително заинтересованите държави членки съдействат, доколкото е практично осъществимо, на разследващата(те) държава(и) членка(и) с достъп до съответната информация за разследването на безопасността. В случай че се смята за необходимо, разследващото лице или лица, провеждащи разследване на безопасността, също получават достъп до информацията, с която разполагат държавните инспектори, офицерите от бреговата охрана, операторите от службата по движението на корабите, пилотите и друг морски персонал на значително заинтересованата държава в съответствие с националното ѝ право.

2. Независимо от параграф 1, всяка държава-членка продължава да носи отговорност за разследването на безопасността и координацията заедно с други значително заинтересовани държави-членки до момента, когато се споразумеят коя от тях да е водеща разследването държава.

3. Без да се засягат задълженията по настоящата директива и международното право, дадена държава-членка може, в зависимост от всеки конкретен случай, да делегира по взаимно съгласие на друга държава-членка задачата да ръководи разследване на безопасността или конкретните задачи по провеждането на такова разследване.

4. Когато при морско произшествие или инцидент има засегнат ро-ро пътнически кораб или бързоходен пътнически плавателен съд, процедурата по разследването на безопасността се започва от държавата членка, в чиито териториални морета или вътрешни води, както са определени в UNCLOS, възникне морското произшествие или инцидентът. Ако морското произшествие или инцидент настъпи в други води, процедурата за разследване на безопасността се започва от последната държава членка, посетена от този ро-ро пътнически кораб или бързоходен пътнически плавателен съд. Държавата членка, започнала процедурата за разследване на безопасността, продължава да отговаря за разследването на безопасността и за координацията с други значително заинтересовани държави членки, докато тези държави членки се споразумеят коя от тях да води разследването.

Член 8

Орган за разследване на безопасността

1. За да изпълняват своите задължения съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират, че разследванията на безопасността се провеждат под отговорността на безпристрастен, независим и постоянен орган за разследване на безопасността, на когото са предоставени необходимите правомощия и достатъчно средства и финансови ресурси, както и разследващи лица с необходимата квалификация, компетентни по въпросите, отнасящи се до морските произшествия и инциденти.

Органите за разследване на безопасността не са възпрепятствани да назначават временно подходящи разследващи служители с необходимите специализирани умения, които да участват в разследване на безопасността, нито да използват консултанти, които да им предоставят експертни съвети по всички аспекти на разследването на безопасността.

За да проведе безпристрастно разследване на безопасността, органът за разследване на безопасността е независим — по отношение на своето устройство, правна структура и процес на вземане на решение — от всички субекти, чиито интереси биха могли да влязат в конфликт с поверената му задача.

Държавите членки без излаз на море, които нямат нито кораби, нито други плавателни съдове, плаващи под тяхно знаме и обхванати от настоящата директива, определят независим орган, който изпълнява функциите на координационен център за сътрудничество при разследването на безопасността съгласно член 5, параграф 1, буква в).

2. Органът за разследване на безопасността гарантира, че отделните разследващи лица имат работни познания и практически опит в онези области, които спадат към обичайните им задължения при разследване. Освен това органът за разследване на безопасността гарантира незабавен достъп до необходимите експертни ресурси, ако се налага.

3. Поверените на органа за разследване на безопасността дейности може да бъдат разширени до събирането и анализа на данни, свързани с морската безопасност, в частност за превантивни цели, доколкото тези дейности не засягат неговата независимост или не включват отговорност по регулаторни, административни или стандартизационни въпроси.

4. Като действат в рамките на съответните си правни системи, държавите членки гарантират, че на разследващите лица от техния орган за разследване на безопасността или от всеки друг орган за разследване на безопасността, на който те са делегирали задачата за разследване на безопасността, където е уместно и в сътрудничество с органите, отговарящи за съдебното следствие, се предоставя всяка информация и всички технологични средства от значение за провеждането на разследването на безопасността и те следователно имат право:

а) да разполагат с достъп до всяка съответна зона или местопроизшествие, както и до всеки кораб, аварирал плавателен съд или конструкция, в това число товар, оборудване или останки;

б) да гарантират незабавното описване на доказателствения материал и контролираното издирване и изваждане на отломки, останки и други части или вещества за изследване или анализ;

в) да изискат изследване или анализ на посочените в буква б) обекти и да имат свободен достъп до резултатите от такова изследване или анализ;

г) да разполагат със свободен достъп и с възможността да копират и да използват всякаква необходима информация и записани данни, включително VDR или S-VDR данните, свързани с кораба, записите от службата по движение на корабите, плаването, товара, екипажа или всяко друго лице, предмет, състояние или обстоятелство;

д) да разполагат със свободен достъп до резултатите от изследването на телата на жертвите или от пробите, взети от телата на жертвите;

е) да изискват и да разполагат със свободен достъп до резултатите от изследването или от пробите, взети от лицата, свързани с експлоатацията на кораба, или всяко друго съответно лице;

ж) да разпитват свидетели в отсъствието на всяко лице, за чиито интереси би могло да се счете, че са в ущърб на разследването на безопасността;

з) да получават протоколи от посещенията и съответна информация от държавата на знамето, корабособствениците, класификационните организации и от всички други компетентни страни, когато тези страни или представителите им са установени в държавата членка;

и) да поискат съдействие от компетентните органи в съответните държави, включително инспектори от държавата на знамето и държавата на пристанището, бреговата охрана, оператори от службата по движението на корабите, екипи за търсене и спасяване, пилоти или друг пристанищен или корабен персонал;

5. Органът за разследване на безопасността е в състояние да реагира незабавно при известие за произшествие и да получи необходимите ресурси, за да изпълнява независимо своите функции. На неговите разследващи лица се осигурява статут, който им дава необходимите гаранции за независимост.

6. Органът за разследване на безопасността може да съчетае задачите, произтичащи от настоящата директива, с работата по разследване на случаи, които не са свързани с морски произшествия или инциденти, при условие че подобни разследвания на безопасността не застрашават независимостта му.

7. Всяка държава членка може да разработва, прилага и поддържа система за управление на качеството за своя орган за разследване на безопасността.

8. Рамката за постоянно сътрудничество, посочена в член 10, подпомага органите за разследване на безопасността и подобрява техния капацитет за разследване на безопасността, като изготвя насоки и препоръки, за да гарантира, че разследванията на безопасността се провеждат по последователен начин, и във връзка с това разработва и прилага програма за партньорски проверки.

Член 9

Поверителност

1. Без да се засяга Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета , държавата членка, като действа в рамките на своята правна система, гарантира, че следните данни не се предоставят за цели, различни от разследването на безопасността, освен ако компетентният орган на същата държава членка не заключи, че е налице първостепенен обществен интерес от разгласяването на тези данни, включително когато този компетентен орган заключи, че ползите от разгласяването надвишават неблагоприятното вътрешно и международно въздействие, което такова разгласяване би могло да има върху същото или всяко бъдещо разследване на безопасността:

а) всички показания, дадени от лица пред органа за разследване на безопасността по време на разследването на безопасността;

б) документи, разкриващи самоличността на лицата, дали показания по време на разследването на безопасността;

в) информация, събрана от органа за разследване на безопасността, която е особено чувствителна и от личен характер, включително информация относно здравословното състояние на отделни физически лица;

г) материали, изготвени по време на разследването на безопасността, като бележки, скици и становища, изготвени от разследващите лица, и становища, изразени при анализа на информацията;

д) информация и доказателства, предоставени от разследващите лица от други държави членки или трети държави в съответствие с международните стандарти и препоръчителни практики, когато бъдат поискани от техния орган за разследване на безопасността;

е) проекти на междинни, обобщителни или заключителни доклади;

ж) всички съобщения между лица, участвали в експлоатацията на кораба;

з) писмени или електронни записи от службите по движение на корабите и резултатите от разчитането на записите, включително изготвени за вътрешно ползване доклади и заключения на тези служби.

2. Записите на VDR и S-VDR от разследване на безопасността не се предоставят или използват за цели, различни от тези на разследването на безопасността или за цели, различни от целите, свързани с безопасността на кораба, освен ако тези записи не са анонимизирани или разкривани съгласно сигурни процедури.

3. За целите, посочени в параграф 1, се разкриват само данни, които са строго необходими.

4. Държавите членки може да решат да ограничат случаите, в които може да се прави разкриване, както е посочено в параграф 3, като същевременно спазват правото на Съюза.

Член 10

Рамка за постоянно сътрудничество

1. Държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, установяват рамка за постоянно сътрудничество, която дава възможност на съответните им органи за разследване на безопасността да си сътрудничат помежду си в необходимата за постигането на целите на настоящата директива степен.

2. Процедурните правила на рамката за постоянно сътрудничество и необходимите дейности по организацията ѝ се определят съгласно процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2.

3. Съгласно рамката за постоянно сътрудничество, органите за разследване на безопасността се договарят по-конкретно при най-добрите условия на сътрудничество, за да:

а) дадат възможност на органите за разследване на безопасността да ползват съвместно инсталации, материални бази и оборудване за техническо разследване на останки и оборудване на кораби и други предмети, свързани с разследванията на безопасността, включително при извличането и оценката на информация от VDR или S-VDR и други електронни устройства;

б) си предоставят взаимно техническо сътрудничество или експертни ресурси, необходими за предприемането на конкретни задачи;

в) придобиват и обменят информация, свързана с анализирането на данни за произшествието и с предоставянето на подходящи препоръки за безопасността на общностно равнище;

г) разработват общи принципи за последващи действия, свързани с препоръките за безопасността, и за адаптирането на методите на разследване към техническите и научните постижения;

д) управляват по подходящ начин ранните предупреждения, посочени в член 16;

е) определят правилата на поверителност, спазвайки националните правила, при обмена на свидетелски показания и обработването на данни и други документи, посочени в член 9, включително по отношение на трети държави;

ж) организират, където е уместно, необходимите дейности за обучение на отделни лица, провеждащи разследвания;

з) развиват сътрудничеството с органите за разследване на безопасността от трети държави и с международните организации за разследване на морски произшествия в областите, уредени от настоящата директива;

и) предоставят всякаква уместна информация на органите за разследване на безопасността, които провеждат разследвания на безопасността.

Член 11

Разходи

1. Когато разследвания на безопасността засягат две или повече държави-членки, съответните дейности не се заплащат.

2. Когато се иска помощ от държава-членка, която не участва в разследването на безопасността, държавите-членки се договарят за възстановяване на направените разходи.

Член 12

Сътрудничество със значително заинтересовани трети държави

1. При разследванията на безопасността държавите-членки си сътрудничат във възможно най-голяма степен с други значително заинтересовани трети държави.

2. Значително заинтересованите трети държави, по взаимно съгласие, се допускат до разследването на безопасността, ръководено от държава-членка, съгласно настоящата директива на който и да е етап от разследването.

3. Сътрудничеството на държава членка при разследване на безопасността, провеждано от значително заинтересована трета държава, не засяга спазването от нейна страна на установените с настоящата директива изисквания за провеждане и докладване във връзка с разследванията на безопасността. Когато значително заинтересована трета държава ръководи разследване на безопасността, което засяга една или повече държави членки, тези държави членки може да решат да не провеждат паралелно разследване на безопасността, стига разследването на безопасността, ръководено от третата държава, да се провежда съгласно Кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти. В такива случаи член 14 не се прилага за органите за разследване на безопасността.

Член 13

Запазване на доказателствата

Държавите-членки приемат мерки, за да гарантират, че страните, засегнати при произшествия и инциденти, попадащи в приложното поле на настоящата директива, полагат всички усилия за да:

а)запазят цялата информация от навигационни карти, корабни дневници, електронни и магнитни аудио и видеозаписи, включително информация от VDR или S-VDR и други електронни устройства, по отношение на периода преди произшествието, по време на произшествието и след него;

б)предотвратят записване върху или друга промяна на такава информация;

в)предотвратят намеса чрез всякакво друго оборудване, за което може основателно да се смята, че има отношение към разследването на произшествието, когато се касае за разследване на безопасността;

г)съберат и запазят бързо всички доказателства за целите на разследванията на безопасността.

Член 14

Докладване на произшествия

1. Разследванията на безопасността, провеждани съгласно настоящата директива, приключват с публикуването на доклад за произшествието във формат, определен от компетентния орган за разследване на безопасността и съгласно съответните раздели на приложение I.

Органът за разследване на безопасността може да реши да публикува само кратък доклад за разследване на безопасността, когато:

а)разследването на безопасността не се отнася до много сериозно морско произшествие; или

б)констатациите от разследването на безопасността във връзка с морско произшествие или инцидент нямат потенциала да доведат до предотвратяване на бъдещи морски произшествия или инциденти.

2. Органът за разследване на безопасността полага всички усилия, за да направи обществено достъпен, и по-специално достъпен за морския сектор, доклада за произшествие, посочен в параграф 1, включително неговите заключения и евентуални препоръки, в срок от 12 месеца от датата на морското произшествие или инцидент. Ако, в случай на много тежко морско произшествие, в рамките на този срок не е възможно да се представи заключителен доклад за произшествието, в срок от 12 месеца от датата на морското произшествие или инцидент се публикува междинен доклад за произшествието.

3. Органът за разследване на безопасността на водещата разследването държава членка изпраща на Комисията копие от заключителния или междинния доклад. Органът за разследване на безопасността взема предвид всички технически забележки на Комисията по отношение на заключителните доклади, при условие че тези забележки не засягат констатациите по същество, с цел подобряване на качеството на доклада за произшествие по най-резултатен за постигането на целите на настоящата директива начин.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 с цел изменение на следните части от приложение I към настоящата директива: „2. Фактическа информация“, „3. Описание“ и „4. Анализ“.

Член 15

Препоръки за безопасност

1. Държавите членки гарантират, че направените от органите за разследване на безопасността препоръки за безопасност се вземат надлежно предвид от адресатите, по-конкретно с оглед на предотвратяването на бъдещи произшествия, и където е уместно, изпълнението им се проследява по съответния начин съгласно правото на Съюза и международното право.

2. Където е уместно, органът за разследване на безопасността или Комисията дават препоръки за безопасност въз основа на абстрактния анализ на данни и от цялостните резултати от проведените разследвания на безопасността.

3. Препоръките за безопасност по никакъв начин не определят отговорността или вината за дадено произшествие.

Член 16

Система за ранно предупреждение

Без да се засяга правото на органа за разследване на безопасността да отправи ранно предупреждение, ако прецени, на който и да е етап от разследването на безопасността, че са необходими спешни действия на равнището на Съюза с цел предотвратяване на риска от нови произшествия, органът за разследване незабавно информира Комисията за необходимостта да се отправи ранно предупреждение.

Ако е необходимо, Комисията издава предупреждение към отговорните власти във всички други държави-членки, представителите от сектора на корабоплаването и всички други заинтересовани страни.

Член 17

Европейска база данни за морски произшествия

1. Информацията за морските произшествия и инциденти се съхранява и анализира посредством европейска електронна база данни, създадена от Комисията, наречена Европейска информационна платформа за морски произшествия (EMCIP).

2. Държавите-членки нотифицират Комисията относно упълномощените органи, които ще имат достъп до базата данни.

2а. Държавите членки уведомяват EMCIP за всички морски произшествия и инциденти в съответствие с формàта в приложение II и когато се провежда разследване на безопасността, предоставят данните от това разследване на безопасността съгласно схемата на базата данни на EMCIP. В случай на риболовни кораби с дължина под 15 метра се изисква докладване само на много тежки морски произшествия. Ако не се разследват много тежки морски произшествия с участието на риболовни кораби с дължина под 15 метра, причините за липсата на разследване се докладват на EMCIP.

3. Органите за разследване на безопасността уведомяват EMCIP за всички много тежки морски произшествия. Държавите членки могат да решат и да определят компетентен национален орган или органи, които да докладват за всички други морски произшествия и инциденти. Когато Комисията узнае за морско произшествие или инцидент, тя информира за това компетентните национални органи.

4. Комисията и държавите-членки разработват схемата на базата данни и метод за нотификация на данните в рамките на подходящия срок.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 20 за изменение на приложение II към настоящата директива с цел да се актуализира списъкът на данните при известяване относно морски произшествия или инциденти, за да се вземат предвид промените на ММО в Кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти.

Член 17а

Обучение и оперативна подкрепа

1. С помощта на Агенцията и в сътрудничество с държавите членки Комисията улеснява развитието на способностите в рамките на органите за разследване на безопасността и споделянето на знания между органите за разследване на безопасността чрез предоставяне на редовно обучение относно нови правни и технологични развития, специфични техники и инструменти и технологии, свързани с корабите, тяхното оборудване и операции, в зависимост от нуждите на разследващите безопасността органи.

2. По искане на органите за разследване на безопасността и при допускане, че не възниква конфликт на интереси, Комисията предоставя оперативна подкрепа на държавите членки при провеждането на техните разследвания на безопасността. Тази подкрепа може да включва предоставянето на специализирани аналитични инструменти или оборудване, както и специфичен експертен опит, при условие че предоставянето на подкрепа не води до компрометиране на независимостта на съответните органи за разследване на безопасността.

Член 18

Справедливо отношение към морските лица

В съответствие с националното си право държавите-членки вземат предвид съответните разпоредби от Насоките на ММО относно справедливото отношение към морските лица в случай на морски произшествия във водите под тяхна юрисдикция.

Член 19

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета по морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби (КМБПЗК), създаден съгласно Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета . Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета . 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 20

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 14, параграф 4 и член 17, параграф 5, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 26 декември 2024 г.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 14, параграф 4 и член 17, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество . 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 14, параграф 4 и член 17, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 20а

Изменение на Кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти

Измененията в Кодекса на ММО за разследване на морски произшествия и морски инциденти се прилагат, без да се засяга процедурата за установяване на съответствие, посочена в член 5 от Регламент (ЕО) № 2099/2002.

Член 21

Допълнителни мерки

Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват държавите-членки да предприемат допълнителни мерки за морска безопасност, които не са обхванати от нея, стига такива мерки да не са в нарушение на настоящата директива или по никакъв начин да не възпрепятстват постигането на нейната цел, нито да заплашват осъществяването на нейната цел.

Член 22

Санкции

Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими спрямо нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното изпълнение. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Член 23

Доклад за изпълнение

Комисията в срок до 27 юни 2032 г. представя доклад до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението и спазването на настоящата директива и ако е необходимо, предлага по-нататъшни мерки в светлината на препоръките, изложени в доклада, включително като взема предвид възможността в обхвата на настоящата директива да бъде включено задължително разследване на безопасността за риболовни кораби под 15 метра и неговото въздействие върху работното натоварване на органите, разследващи безопасността.

Член 24

Изменения на съществуващи актове

1. Член 12 от Директива 1999/35/ЕО се заличава.

2. Член 11 от Директива 2002/59/ЕО се заличава.

Член 25

Транспониране

1. Държавите-членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 17 юни 2011 година.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 26

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 27

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.