Член 5
Задължение за разследване
1. Всяка държава членка гарантира, че се провежда разследване на безопасността от посочения в член 8 орган за разследване на безопасността при много тежки морски произшествия:
а) които засягат кораб, плаващ под нейно знаме, независимо от местоположението на произшествието;
б) които са възникнали в нейните териториалните морета и вътрешни води, определени в UNCLOS, независимо под какво знаме плава(т) корабът(ите), засегнат(и) от произшествието; или
в) които засягат значителен интерес на държавата членка, независимо от местоположението на произшествието и знамето на кораб(ите), засегнат(и) от произшествието.
2. В случай на риболовен кораб с дължина под 15 метра, органът за разследване на безопасността, без забавяне и не по-късно от два месеца след настъпването на много тежкото морско произшествие, посочено в параграф 1 от настоящия член, извършва предварителна оценка, за да определи дали да проведе или не разследване на безопасността. Когато органът за разследване на безопасността реши да не предприема разследване на безопасността, мотивите за това решение, без забавяне и не по-късно от два месеца след настъпването на много тежкото морско произшествие, се отразяват и съобщават в съответствие с член 17, параграф 3.
3. Когато решава дали да проведе разследване на безопасността в съответствие с параграф 2, органът за разследване на безопасността взема предвид наличните доказателства, както и възможността констатациите от разследването на безопасността да доведат до предотвратяване на бъдещи морски произшествия и инциденти.
4. В случай на морско произшествие или инцидент, които не са обхванати от параграф 1, 2 или 3, органът за разследване на безопасността решава дали да предприеме разследване на безопасността.
5. Обхватът и практическите условия за провеждането на разследване на безопасността се определят от органа за разследване на безопасността на водещата разследването държава членка в сътрудничество с органите за разследване на другите значително заинтересовани държави по начин, за който органът за разследване на безопасността на водещата разследването държава членка смята, че ще бъде най-резултатен за постигането на целите на настоящата директива начин и с оглед на предотвратяването на бъдещи морски произшествия и инциденти.
6. При провеждането на разследване на безопасността, органът за разследване на безопасността следва насоките на ММО, за да подпомогне разследващите лица при изпълнението на Кодекса за разследване на морски произшествия и морски инциденти. Разследващите лица могат да се отклоняват от тези насоки, когато според тяхната професионална преценка това може да бъде обосновано, за да се постигнат целите на разследването. Комисията може да приема препоръки за изпълнението на тези насоки, като взема предвид всички съответни поуки, извлечени от разследванията на безопасността, и след консултации с органите за разследване на безопасността в контекста на рамката за постоянно сътрудничество, посочена в член 10.
7. При вземането на решение дали морско произшествие или инцидент, настъпили когато кораб е на стоянка успоредно на кей или на друг кораб, на котвена стоянка или в док, включващи брегови или пристанищни работници, са настъпили „пряко във връзка с операциите на кораб“ и следователно са предмет на разследване на безопасността, в съответствие с националното си право държавите членки обръщат специално внимание на въвлечеността на конструкцията на кораба, оборудването, процедурите, екипажа и командването на кораба в дейността, която се предприема, и на тяхната релевантност за тази дейност.
8. Разследванията на безопасността започват незабавно след като настъпи морското произшествие или инцидент и във всички случаи не по-късно от два месеца след това.
9. В съответствие с националното право, ако в хода на разследване на безопасността стане известно или се предполага, че е извършено престъпление по член 3, 3а, 3б или 3в от Конвенцията на ММО за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, от 10 март 1988 г., в нейната актуализирана версия, органът за разследване на безопасността информира незабавно органите за морска сигурност на държавата членка или държавите членки и на всяка засегната трета страна.