(19) Държавите-членки следва да си запазят правото да определят зоните на тяхна територия, измежду които могат да бъдат подбрани места за съхранение. Това включва правото на държавите-членки да не позволяват съхранение върху цялата си територия или на отделни части от нея, или да дават приоритет на друго използване на земните недра, като например проучване, добив и съхранение на въглеводороди или геотермална употреба на водоносните хоризонти. В този контекст държавите-членки следва по-специално да обърнат сериозно внимание на други свързани с енергетиката възможности за използването на потенциалните места за съхранение, включително възможности, които са от стратегическо значение за сигурността на енергийните доставки на държавите-членки или за развитието на възобновяеми енергийни източници. Подборът на подходящо място за съхранение е от изключително важно значение, за да се гарантира, че съхраняваният CO2 ще бъде напълно и постоянно задържан. При подбора на места за съхранение държавите-членки следва по възможно най-обективен и ефективен начин да отчитат съответните геоложки характеристики, например сеизмичността. Следователно едно място следва да бъде избрано за място за съхранение, единствено ако не съществува значителен риск от изтичане и ако при всички случаи няма вероятност от оказване на значително въздействие върху околната среда и здравето. Това следва да се определи чрез характеризиране и оценка на потенциалния комплекс за съхранение в съответствие със специфичните изисквания.